О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1964
гр.Плевен, 23.12.2020 г.
Административен съд - гр.Плевен, втори състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и
трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов
като
разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 535 по описа на Административен съд -
Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.286, ал.1 и 2 от ЗИНЗС, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 248, ал. 1 от
Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/.
Производството по делото е било образувано по искова
молба от лишения по искова молба от С.М.С., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- Белене, с която е предявен иск
против ГДИН- София с цена 50 000 /петдесет хиляди/ лв. и законната лихва
върху сумата, считано от завеждане на ИМ до окончателното ѝ изплащане,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца през
периода от 01.01.2015г. до датата на подаване на ИМ- 01.06.2018 г., произтичащи
от подлагане на лишения от свобода на жестоко и нечовешко отношение и поставяне
на същия в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, изразяващи се в лишаването му от възможност за нормално хранене,
липса на достатъчно медицинско обслужване, лишаване от възможност за адекватно
лечение и за изпълнение на дадените медицински предписания, свързани със
запазване живота и здравето му, вследствие на които, през периода 01.01.2015г.
до датата на подаване на ИМ- 01.06.2018 г., ищецът е претърпял стоматологични
болки и страдания, загубил е част от зъбите си, принудително гладувал, загубил
част от теглото си, получавал кризи и други здравословни проблеми, които трайно
увредили здравето му.
Административен съд- Плевен с Решение № 212/11.03.2020г.
е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София да
заплати на С.М.С., ЕГН ********** обезщетение в размер на 350 /триста и
петдесет/ лева за причинените му неимуществени вреди за периода от 30.03.2016
г. до 02.02.2017 г., през който е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ведно със законната лихва от
30.01.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният иск в
останалата му част за разликата над 350 /триста и петдесет/ лева до 10 000
/десет хиляди/ лева и за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2016 г., и от
03.02.2017 г. до датата на подаване на ИМ като неоснователен и недоказан.
Ответникът е осъден да заплати в полза на АС- Плевен
направените разноски за изготвяне на съдебно- стоматологична експертиза в размер
на 543,40 лв.
С Решение № 669/27.10.2020 г., постановено по
касационно адм.д. № 516/2020. тричленен състав на АС- Плевен е оставил в сила Решение
№ 212/11.03.2020г. по адм.д. № 535/2018г. по описа на АС-Плевен.
В производството по делото пред първоинстанционния съд
на ищеца е била предоставена правна помощ под формата на процесуално
представителство. С искане вх. рег. № 4011/03.08.2020 г. НБПП- София е сезирало
настоящия съд за присъждане на направените от бюрото разноски, свързани с
предоставената на ищеца правна помощ. Като правно основание на искането са
посочени разпоредбите на чл.189 от НПК и чл.81, вр. чл.78, ал.7 от ГПК. Към
него е приложено Решение № ПЛ-478-8476/2020 от 16.06.2020 г. на НБПП, от което
е видно, че на основание чл.25, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащане на
правна помощ, на адв. Д. *** е заплатено възнаграждение в размер на 450 лв.
Преписи от горното искане са изпратени на страните за
писмен отговор с разпореждане от 01.12.2020 г. Такъв е постъпил
единствено от ответника ГДИН. В него се изразява становище, че искането е
допустимо и основателно за сумата, съразмерно уважената част от иска.
Съдът намира искането за частично основателно.
Основният спор е разгледан по реда на чл.203 и сл. АПК във вр. с чл.284, ал.1 и
сл. от ЗИНЗС. Съгласно чл.286, ал.3 от ЗИНЗС : „Когато искът се уважи изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска“.
В специалната разпоредба на чл.286, ал.3 ЗИНЗС не се
съдържа уредба, касаеща случаите, в които на ищецът е била предоставена правна
помощ, респективно разноските за служебно назначен адвокат, поради което на
основание чл.144 от АПК следва да намери приложение чл.78, ал.7 ГПК и изплатеното
адвокатско възнаграждение следва да се присъди в полза на Националното бюро за
правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай исковата
претенция е за 50 000 лв., уважена е за сумата 350 лв. и е отхвърлена за
разликата до предявения размер, а заплатеното адвокатско възнаграждение от
бюрото е 450 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на НБПП сумата 3,15 лв. /три лева и петнадесет стотинки/.
Лицето, получило правна помощ не дължи разноски с
оглед специалната разпоредба на чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС.
Водим от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛ И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на Националното бюро за
правна помощ направените разноски за
осъществено процесуално представителство по делото в размер на 3,15 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред тричленен състав на АС- Плевен в 7-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от
определението да се изпрати на страните и на НБПП.
С Ъ Д И Я: /п/