Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 126/31.07.2013г., постановено по гр.д. № 821/2012г. Р.с. С. е развалил сключения с нотариален акт за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *, т. І рег. № *, н.д. № */2010г. на Нотариус Н.Г., по силата на който Х. К. Я. е прехвърлил на К. А. А. и И. А. А. собствената си Ѕ идеална част от недвижим имот – УПИ * кв. * по ПУП нагр. С., подробно описан , заедно с построените в това място жилищна сграда, пристройка и гараж, срещу задължение на приобретателите по цялостната издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му, като му осигуряват храна, облекло, отопление, осветление, почистване, лекарства и грижи при болест и немощ и въобще- спокоен живот, какъвто досега е водил, като прехвърлителят си запазил правото да ползва безвъзмездно прехвърления имот, поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на К. и И. А.. Със същото решение е отхвърлен предявеният от К. А. А. и И. А. А. против Х. К. Я. иск с правно основание чл. 61,ал.2 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 25 000лв. равняваща се на Ѕ от извършените от тях подобрения в недвижимия имот, описан по- горе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ. Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от К. А. А. и И. А. А.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт в неговата цялост. Неправилно първоинстанционният съд приел, че за да е налице изпълнение по договора за гледане и издръжка, длъжникът по този договор следва да полага лични грижи за прехвърлителя- кредитор. Неправилен бил и изводът на съда, че двамата жалбоподатели не са полагали грижи за ищеца в пълния им уговорен обем. Посочено е, че дори и към момента, при наличието на отказ на прехвърлителя по процесния договор да приеме изпълнение, двамата жалбоподатели заплашат разходите му за ел енергия, вода, продължават да му предоставят храна и алкохол, като прехвърлителят приема само алкохола. Неправилно съдът кредитирал и показанията на свидетеля О.Я., син на ищеца, а от друга страна не възприел показанията на свидетелите М. и Х.. Неправилно бил отхвърлен предявеният насрещен иск. Този иск бил за неоснователно обогатяване, като при произнасянето по него първоинстанционният съд не се е съобразил с тълкувателните решения на ВКС по въпроса. Отново съдът не анализирал събраните по делото свидетелски показания ,както и заключението на експертизата. Претендира се да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение, да се отхвърли предявения иск по чл. 87,ал. 3 от ЗЗД, а в случай, че искът бъде уважен, да бъде уважен и насрещния иск, предявен от двамата жалбоподатели. Претендират се разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи се, че изводите на съда са правилни и от доказателствата по делото не се установява изправност на двамата жалбоподатели като страни по процесния договор. Правилно съдът отхвърлил и претенцията по насрещния иск, която според въззиваемия намира правното си основание в разпоредбата на чл.61,ал. 2 от ЗЗД. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд приема, че решението е валидно изцяло и допустимо. По същество решението е неправилно, по следните съображения: С исковата си молба ищецът Х. К. Я. твърди, че между него и ответниците К. А. А. и И. А. А. е сключен договор, по силата на който той е прехвърлил на тях двамата правото си на собственост върху собствената си идеална част от УПИ * кв. * по ПУП на гр. С., подробно описан, заедно с построените в това място жилищна сграда, пристройка и гараж, срещу задължение за издръжка и гледане от страна на приобретателите. Твърди се, че поетото от ответниците задължение не е изпълнявано от момента на сключване на договора насетне. Твърди се, че ответникът К. А. А. е лишил ищеца и от водения от него спокоен живот, като му е нанесъл побой на 24.10.2012г. Вторият ответник И. А. А. не живеел в процесния имот, не посещавал ищеца и не му осигурявал никаква издръжка и гледане. Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да развали сключения между страните договор . В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответниците К. А. А. и И. А. А. заемат становище за нейната неоснователност. Твърдят, че са изпълнявали задълженията си по договора точно по вид, обем и качество. Тъй като уговорката между страните не е за лично полагане на грижите и предвид това, че ответниците са военнослужещи, те ангажирали своята майка с изпълнението на ежедневните грижи за ищеца. Посочват, че освен готвене, пране, чистене в дома на ищеца, осигуряване на ежедневния му битов комфорт, са осигурили и отопление, ел. енергия, кабелна телевизия, дрехи и бельо, като разходите за тях са заплащали със свои средства. Инцидентът, посочен в исковата молба довел до образуването на наказателно производство, като по взаимно съгласие между участниците в същия, то било прекратено. Твърди се, че отношенията между ищеца и майката на ответниците са се влошили и това провокирало първия да отказва да приема храна, но от друга страна той не отказвал предоставяния му алкохол. При условията на евентуалност К. А. А. и И. А. А. са предявили насрещен иск против Х. К. Я. за сумата от 25 000лв., представляваща стойността на извършени в спорния имот подобрения, подробно описани. В отговор на така предявения насрещен иск ответникът по същия заема становище за неговата неоснователност. От фактическа страна по делото се установява следното : Между страните е сключен договор, по силата на който Х. К. Я. е прехвърлил на К. А. А. и И. А. А. своята собствена Ѕ идеална част от УПИ * кв. * по ПУП нагр. С., подробно описан, заедно с построените в това място жилищна сграда, пристройка и гараж. В замяна на това двамата приобретатели са поели задължение по цялостната издръжка и гледане на прехвърлителя, до края на живота му, като му осигуряват храна, облекло, отопление, осветление, почистване, лекарства и грижи при болест и немощ и въобще- спокоен живот, какъвто досега е водил. За изясняване на обстоятелствата по делото са изслушани показанията на свидетелите О.Я., Н.Н., К.Х. и Г.М. / изслушани пред първоинстанционния съд/ и Р.Д. и П.Н. / изслушани пред въззивния съд/ От показанията на свидетелите Н., Х., М. и Д. се установява по категоричен начин, че след сключване на договора между страните ищецът и ответникът К. А. А. са живеели в имота, като ищецът обитава построена в него жилищна сграда / „старата къща/, а ответникът със семейството си обитава новопостроена от него пристройка. Установено е по категоричен начин и че до месец октомври 2012г. майката на двамата ответници - Г.М. е посещавала ежедневно дома на ищеца, като се е грижила за домакинството му- готвела му е, чистела е дома му, перяла е дрехите му и въобще е поддържала домакинството му. Средствата за поддръжка на дома на ищеца, за закупуване на хранителни продукти, лекарства за ищеца, за консумативи и дрехи са били осигурявани изцяло от двамата ответници, които работят като военнослужещи. В случай на невъзможност от страна на М., ежедневните дейности по обгрижване на ищеца са били извършвани от съпругата на К- св. Х.. Освен това е установено по делото и че ответникът К. А. А. е поръчвал, респ. заплащал въглища за отопляване на своето и на ищеца жилища през периода от сключване на договора насетне. Това обстоятелство се установява и от приложените към делото фактури, касови бонове и от представените от доставчика на въглищата справки. Установява се, че след 24.10.2012г. ищецът е отказвал да приема храната, предоставена му от ответника К. А. като е приемал само алкохола, който също му е бил осигуряван от последния. Отказвал също така да допусне майката на ответниците в жилището. Показанията на горепосочените свидетели съдът кредитира изцяло. Те са безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. По отношение на свидетелките Х. и М., които са в родствена връзка със страните, съдът счита, че техните показания следва да се имат предвид, тъй като, от една страна те не са в противоречие с показанията на св. Д. и Н., а от друга страна кореспондират както с твърденията и на двете страни по делото, така и със събраните писмени доказателства. Що се касае до показанията на свидетеля Я., съдът намира, че тези показания не следва да бъдат кредитирани изцяло. На първо място, свидетелят удостоверява факти, коренно различни от тези, които се установяват с показанията на останалите свидетели. На следващо място, част от фактите, за които Я. свидетелства, не са възприети лично от него- той предава това, което е чул от баща си- ищеца по делото, тъй като през повечето време след сключване на договора е пребивавал извън България. Не на последно място следва да се посочи, че с показанията на св. Я. ищецът се е домогвал да докаже отрицателни факти, конкретно пълно неизпълнение по процесния договор. Доколкото за ищеца по иска с правно основание чл. 87,ал. 1 от ЗЗД съществува само задължението да посочи и установи факта на неизпълнение на договора, чието разваляне се иска, на ответника е възложена тежестта да докаже,че е изпълнявал добросъвестно и в пълен обем задълженията си по този договор. Това е основното съображение на съда да не кредитира показанията на св. Я. в по – голямата им част. От изявленията на свидетеля все пак с установява обстоятелството, че и към момента на приключване на съдебното дирене по делото пред първата инстанция, ответникът К. А. А. е заплащал всички сметки за ползваните от ищеца консумативи- ел. енергия, вода. В тази си част показанията на Я. кореспондират с показанията на всички останали разпитани по делото свидетели и съдът ги възприема. Изложеното до тук обосновава извода за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. За да бъде уважен този иск следва да бъде установено по делото, че ответникът – длъжник по договора за издръжка и гледане- не е изпълнявал задълженията си, както са уговорени в договора по вид и обем. За тази цел, с оглед липсата на нормативно установена рамка на правата и задълженията на страните по този вид ненаименовани договори, следва съдът да изследва каква е била точната воля на страните. С други думи е необходимо да се прецени дали очертаното в договора задължение на длъжника изисква непрекъснато изпълнение или се касае за задължение с периодичен характер например. Оттам с оглед наличните доказателства следва преценката дали е налице неизпълнение. На следващо място, за да се уважи искът, кредиторът следва да е изправна страна, тоест той следва да е изпълнил своите задължения по договора, чието разваляне иска. В случая се касае за договор за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Основното задължение на прехвърлителя по този договор е безспорно да прехвърли собствеността и да предаде имота на приобретателя. Задълженията на кредитора обаче не се изчерпват само с това – за него съществува и задължението за оказване на съдействие за изпълнението, което приобретателят дължи и да го приеме. Само при оказано съдействие от страна на кредитора и липса на престация от длъжника може да се говори за неизпълнение, за което длъжникът отговаря. Само това неизпълнение е основание за разваляне на договора за издръжка и гледане. В конкретния случай поетото от ответниците задължение по процесния договор е очертано по следния начин:” задължение по цялостната издръжка и гледане на прехвърлителя, до края на живота му, като му осигуряват храна, облекло, отопление, осветление, почистване, лекарства и грижи при болест и немощ и въобще- спокоен живот, какъвто досега е водил.” Тълкувана с оглед разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД горната воля на страните е не да бъде осигурявана непрестанна грижа и издръжка, а да се предоставят конкретни блага, като предоставянето им е в зависимост от това дали в конкретен момент е налице нужда от тях. Това следва от факта, че приобретателите по договора не са поели едно генерално и общо задължение „да гледат и издържат” прехвърлителя, а са конкретизирали определени действия по цялостната издръжка. Очевидно и житейски логично е, че доставянето на храна, облекло, отопление, осветление, почистване, лекарства и грижи при болест и немощ не е необходимо да се осъществява непрекъснато, а следва да става при възникването на необходимост от доставянето им. Например, отопление на жилището е необходимо само през зимния период, почистването е необходимо когато жилището е замърсено, закупуването на нови дрехи не е нужно да става ежедневно. Това дава основание на съда да приеме, че задължението, поето от приобретателите, изисква не непрекъснато изпълнение, а периодично такова. Макар и обичайно при сключването на договор за издръжка и гледане страните да уговарят задължението на приобретателя така, че то да изисква една непрекъснатост, няма пречка това задължение да бъде уговорено и като периодично. Никоя законова разпоредба не забранява подобна уговорка, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, която дава свобода на страните да определят съдържанието на договора, в конкретния случай е налице задължение за периодично изпълнение. В този смисъл с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че двамата ответници са изпълнявали задълженията си по договора в пълния им обем. Няма спор, че през зимния период те са доставяли на ищеца твърдо гориво за отопление, а освен това са заплащали и продължават да заплащат сметката за електричеството, ползвано от него, което пък от своя страна,освен алтернатива за отопление, му предоставя възможността да ползва осветление, когато това е нужно. Жилището на ищеца е водоснабдено и сметките за ползваната от него вода също се заплащат от ответниците. На ищеца е доставяна храна и то ежедневно. Друг е въпросът по какви причини той приема само предоставеният му алкохол. Жилището му е било почиствано, като няма данни ответниците да са допуснали занемаряване на същото – от показанията на свидетелите се установява, че ежегодно стаята, в която той живее и банята му са били санирани. На ищеца е било доставяно и необходимото облекло и са му били закупувани необходимите лекарства. Всичко това е ставало със средства на ответниците. Тъй като в договора не е уговорено всички действия по изпълнението на поетото от приобретателите задължение да се извършват лично от тях, съдът приема, че те са изпълнили точно своите задължения, ангажирайки за изпълнението на част от тях трето лице - своята майка- сестра на ищеца. Що се касае до грижите при болест и немощ, такива не са били поискани от ищеца, чието е било задължението да уведоми ответниците, че се нуждае от подобни грижи. Нещо повече-налице са данни, че ищецът е отказал да получи съдействието на ответниците за извършване на операция на ставата на болния си крак, въпреки че те са настоявали да му съдействат за това. Задължението на ответниците не е да натрапят насила своите грижи, а да ги предоставят при необходимост и поискване. Всичко, изложено до тук, обосновава извода, че е налице пълно и точно изпълнение на договорните задължения, поети от ответниците по договора, чието разваляне се иска. Това обстоятелство влече след себе си неоснователност на иска за разваляне на договора, тъй като не са налице предпоставките на чл. 87 от ЗЗД . Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която договорът е развален, се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна. С оглед изхода на спора по главния иск, съдът не дължи произнасяне по насрещния иск, предявен при условията на евентуалност, поради което решението на първата инстанция следва да се отмени и в частта му, с която се е произнесъл по този иск. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответниците разноските, които те са сторили по водене на делото пред двете инстанции, в размер на 2180лв. за водене на делото пред първата инстанция и 1134,52лв. за водене на делото пред въззивната инстанция, като сумите бъдат поделени по равно между двамата ищци. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 126/31.07.2013г., постановено по гр.д. № 821/2012г. на Р.с. С., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от Х. К. Я.,ЕГН * против К. А. А.,ЕГН* и И. А. А., ЕГН * иск с правно основание чл. 87,ал. 3 от ЗЗД, с който се иска да бъде развален по реда на горния текст договорът сключен с нотариален акт за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *, т. І рег. № *, н.д. № */2010г. на Нотариус Н.Г., по силата на който Х. К. Я. е прехвърлил на К. А. А. и И. А. А. собствената си Ѕ идеална част от недвижим имот – УПИ * кв. * по ПУП на гр. С., подробно описан, заедно с построените в това място жилищна сграда, пристройка и гараж, срещу задължение на приобретателите по цялостната издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му, като му осигуряват храна, облекло, отопление, осветление, почистване, лекарства и грижи при болест и немощ и въобще- спокоен живот, какъвто досега е водил, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА Х. К. Я.,ЕГН * да заплати на К. А. А.,ЕГН* сумата от 1657,26лв./ хиляда шестстотин петдесет и седем лева 26 ст./, разноски по водене на делото пред двете инстанции. ОСЪЖДА Х. К. Я.,ЕГН * да заплати на И. А. А., ЕГН * сумата от 1657,26 лв. /хиляда шестстотин петдесет и седем лева 26 ст./ разноски по водене на делото пред двете инстанции. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните ,пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |