№ 325
гр. Смолян, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Боряна Д. Иброва
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело
№ 20255400500456 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 97/23.06.2025г.,постановено по гр.д.№ 111/2025г. по описа на Районен съд-
Мадан е признато за установено, че А. Д. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. Ат. Б., бл. 19, вх.
А, ап. 10 дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к.Младост 4, ул. Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, в качеството му на частен
правоприемник на „Юробанк България“ АД, въз основа на Договор за цесия от
18.01.2016г.,следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 839/11.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1485/2014 г. по описа на
PC- Стара Загора, а именно: сумата от 7330,56 лева – главница по договор за потребителски
кредит FL670118 от 21.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014 г. до
окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за главница за разликата над 7 330,56
лева до пълния предявен размер от 7 530 лева, иска за сумата от 282,05 лева -договорна лихва за
периода от 21.08.2013 г. до 24.03.2014 г., и иска за сумата от 261,59 лева -наказателна лихва за
периода от 21.08.2013 г. до 24.03.2024г. Осъдена е А. Д. Ф.,с ЕГН **********, с адрес:гр. Р., ул. Ат.
Б. бл. 19, вх. А, ап. 10 да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ул.Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 сумата от
505,32 лева разноски за настоящото производство и 558,11 лева разноски по ч.гр.д. № 1485/2014 г.
по описа на РС-Стара Загора по съразмерност с уважената част от иска.Осъденото е „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
ул.Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 да заплати на адв. М. М. Орм., БУЛСТАТ *********,
АК Смолян, съдебен адрес: гр. Р., бул. „България“ № 9, сумата от 40 лева адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за настоящото производство и 10
1
лева адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв по ч.гр.д. №
1485/2014 г. по описа на РС- Стара Загора по съразмерност с отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано в срок с вх. №2015/09.07.2025г. от А. Д. Ф., чрез пълномощника
й адв. М. Орм., в частта му, с която е признато за установено, че А. Д. Ф., дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „Юробанк България" АД, въз
основа на Договор за цесия от 18.01.2016 г., следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 839/11.04.2014 г.
по ч. гр. д. № 1485/2014 г. по описа на PC Стара Загора, а именно: сумата от 3866,35 лева - главница
по договор за потребителски кредит FL670118 от 21.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано
от 10.04.2014 г. до окончателно изплащане на вземането, в частта, с която е признато за установено,
че А. Д. Ф. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на
„Юробанк България" АД, въз основа на Договор за цесия от 18.01.2016 г., следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№ 839/11.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1485/2014 г. по описа на PC Стара Загора, а именно: законната
лихва върху сумата от 3464,21 лева, считано от 10.04.2014 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и в частта, с която е осъдена ответницата да заплати на ищеца направените по
делото разноски, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната
част,поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните
правила.Излагат се доводи, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, но
при формиране на правните си изводи съдът е допуснал нарушение на материалноправни и
процесуални норми, които са довели до неправилност на съдебния акт. Неправилно съдът е приел
за неоснователно въведеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията за главница и лихви. Съгласно чл. 116, буква "б" ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск, а съгласно чл. 115, б. „ж" ЗЗД давност не тече докато трае съдебния процес
относно вземането. Според разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Pайонният съд е приел, че в случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано
на 10.04.2014 г., към която дата задълженията по договора не са били погасени по давност,
доколкото падежът на първата вноска по договора (включваща само възнаградителна лихва) е на
21.02.2013 г., падежът на 10-тата вноска по договора (първата вноска включваща главница след
изтичане на гратисния период по договора) е 21.11.2013г., т. е. до датата на депозиране на
заявлението 10.04.2014 не са изтекли нито изискуемият 5-годишен срок за главницата, нито 3-
годишен срок за лихвите за погасяване на вземанията по давност.Счита, че тези съображения на
съда могат да бъдат споделени единствено по отношение на вноските с настъпил падеж към датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, тоест само за вноските с падеж до 10.04.2014г. - датата
на депозиране на заявлението в съда. Това е така, тъй като към тази дата не е била настъпила
предсрочната изискуемост на вземането, която е посочена като основание за издаване на заповедта
за незабавно изпълнение. Възражение в тази насока е направено с отговора на исковата молба и то
е прието за основателно от PC Мадан, който е приел, че към датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК не е настъпила предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на
две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежиралите вноски
или лихви по договор за кредит и субективен фактор- обективиран в упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което предполага изявление на кредитора, че ще
2
счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В
настоящия случай липсват данни длъжника да е уведомен от кредитора за обявяването на кредита
за предсрочно изискуем, поради което съдът е приел, че предсрочна изискуемост на вземанията
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК не
е настъпила.Правилно съдът е приел, че в случая намира приложение т. 1 от ТР № 8/02.04.2019 г.
по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК. Към датата на приключване на съдебното дирене 21.05.2025 г. всички вноски по договора
са с настъпил падеж, като падежът на последната вноска е 21.01.2023 г., поради което изначално не
е налице процесуална пречка при наличието на останалите материални предпоставки за дължимост
на процесните вземания същите да бъдат присъдени в настоящото производство. Съдът не е
съобразил, че на същото основание, при уважаване на вноските с настъпил падеж към датата на
приключване на съдебното дирене - 21.05.2025 г., е следвало да провери дали са налице
правоизключващи и/или правоунищожаващи факти към тази дата. Такъв именно факт е изтеклата
погасителна давност за вноските с настъпил падеж за периода след датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК - 10.04.2014г. до падежа на последната вноска 21.01.2023г., за която е
направено изрично възражение с отговора на исковата молба, че вземането в частта за главница е
погасено за вноските с настъпил падеж преди 18.10.2019г., а в частта за възнаградителна лихва е
погасено изяло за вноските с настъпил падеж преди 18.10.2021г.Като е преценил основателността
на възражението за изтекла погасителна давност единствено към датата на подаване на заявлението
по заповедното производство, съдът е формирал неправилен правен извод, тъй като към тази дата
не са били налице основания за уважаване на цялото вземане поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземането. Те могат да бъдат уважени към датата на приключване на съдебното
дирене, но следва да бъде взето предвид и направеното възражение за погасяването на част от тях
по давност, което не е направено от съда. По същите съображения неправилно съдът е присъдил
законна лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението, тъй като към тази
дата не е имало основание за присъждане на целия размер на вземането, поради ненастъпилата
предсрочна изискуемост. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него бъде
отхвърлен предявения иск да бъде признато за установено, че А. Д. Ф., дължи на „ЕОС
Матрикс“ЕООД в качеството му на частен правоприемник на „Юробанк България" АД, въз основа
на Договор за цесия от 18.01.2016 г., следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 839/11.04.2014 г. по ч. гр. д. №
1485/2014 г. по описа на PC Стара Загора, а именно: сумата от 3866,35 лева - главница по договор за
потребителски кредит FL670118 от 21.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014г.
до окончателно изплащане на вземането, както и законната лихва върху сумата от 3464,21 лева,
считано от 10.04.2014 г. до окончателно изплащане на вземането.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
2384/08.08.2025 г. от ЕОС Маткрикс“ ЕООД чрез пълномощника му юрисконсулт М. М., в който се
3
оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно
постановено при спазване на материалния закон, като не са допуснати процесуални
нарушения.Първоинстанционният съд е обсъдил всички представени доказателства и изложени от
страните аргументи. Изцяло неоснователни са доводите в жалбата за погасяване по давност на
вноските с настъпил падеж в периода 10.04.2014 г. - 18.10.2019г. Относно това възражение съдът е
изложил подробни мотиви съобразно константната съдебна практика за неоснователността на
релевираните твърдения за настъпила погасителна давност, заявени с отговора на исковата молба.
Следва да се отбележи, че в исковата молба ищцовото дружество не се позовава на предсрочна
изискуемост, а напротив - изрично е посочено, че към датата на депозирането на исковата молба са
падежирали всички вноски по договора за кредит. Правилно първоинстанционния съд е приложил
даденото разрешение в т. 1 от ТР № 8/02.04.2019г на ОСГТК на ВКС, съгласно което е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по банков
кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. В
случая към датата на депозиране на исковата молба по чл. 422 ГПК е настъпил падежът на всички
вноски по договора за кредит и в този смисъл изследването на въпросът за настъпила предсрочна
изискуемост е ирелевантно. Тъй като заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 10.04.2014 г., то на
основание чл. 116, б.“б“от ЗЗД от подаването на заявлението погасителната давност относно
вземането е прекъсната, а съгласно чл. 115, ал. 1, б.“ж“от ЗЗД е спряла да тече. В този смисъл,
неоснователни са твърденията, че е настъпила погасителна давност за падежиралите вноски в
периода 10.04.2014 г. - 18.10.2019 г. Следва да се посочи, че в първоинстанционното производство
са приложени преписи на изп.дело № 202/2014г. и изп.дело № 335/2018г по описа на ЧСИ Ивелина
Любенова Биволова, от които безспорно се установява, че до датата на предявяване на исковата
молба на 18.10.2024г. кредиторът не е бездействал, като са искани и извършвани регулярно
изпълнителни действия. Предвид посоченото, първоинстанционният съд правилно и съобразно
установена съдебна практика е изложил мотиви за неоснователност на релевираните възражения за
настъпила погасителна давност, въведени с отговора на исковата молба. Моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно. Претендира за разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят А. Д. Ф., чрез пълномощника си адв.М. Орм.
поддържа въззивната си жалба и оспорва отговора.
Въззиваемият „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт М. М. в писмено
становище оспорва въззивната жалба и поддържа отговора.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с иск с правно основание чл.422,ал.1
от ГПК да бъде признато за установено, че А. Д. Ф. му дължи по Договор за потребителски кредит
FL670118 от 21.01.2013 г. сумите: 7530 лева –главница, 282,05 лева договорна лихва за периода от
21.08.2013г. до 24.03.2014 г. и 261,59 лева наказателна лихва за периода от 21.08.2013г. до
4
24.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главница, считано от 10.04.2014г. до окончателното
изплащане на вземането и 620,12 лева разноски, които суми е издадена Заповед №
839/11.04.2014г. по ч.гр.д.№ 1485/2014г. по описа на Районен съд-Стара Загора и изпълнителен
лист от същата дата.
Ответникът А. Д. Ф. оспорва иска с твърдения, че не е получавала уведомление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, поради което липсва предсрочна изискуемост на
кредита.Сочи, че договорът за потребителски кредит № FL670118/18.01.2013г. е недействителен на
основание чл.22 във вр. чл.11,ал.1,т.9-11 от ЗПК, поради което на основание чл. 23 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от вземанията, като се
позовавана на ТР № 3/21.11.2024г. по тълк.дело № 3/2023 г.на ОСГТК на ВКС, твърдейки, че
доколкото исковата молба е постъпила в съда на 18.10.2024г., вземането в частта за главница е
погасено за вноските с настъпил падеж преди 18.10.2019г., а в частта за възнаградителна лихва е
погасено изяло за вноските с настъпил падеж преди 18.10.2021 г., поради което моли искът да бъде
отхвърлен, поради погасяването му по давност.
По делото не е спорно, че на 21.01.2013 г. между „Юробанк България“ АД, като кредитор и
А. Д. Ф., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № FL670118, за
сумата от 7530 лева за срок от 10 години, с краен срок за издължаване-21.03.2023г. Съгласно чл.2
от договора, кредитът се отпуска по сметка на кредитополучателя, който се е задължил да погасява
кредита на равни анюитетни месечни вноски, съгласно погасителния план на 21-то число на
съответния месец, с размер на всяка вноска 31.38 лева през първите девет месеца от срока на
издължаване и в размер на 121,33 лева за периода след първите девет месеца до крайния срок на
договора,изчислени съгласно действащия към датата на сключване на договора БЛП. ГПР по
разрешения кредит е 14,93%, а общата сума, която кредитополучателят следва да върне е 14 258,60
лева.Съгласно чл. 15, ал. 5 от договора при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска
от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение
по договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло
изискуемо, без да се прекратява действието на договора, като изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Поради преустановяване погасяването на задължението по Договора за потребителски
кредит, кредиторът „Юробанк България” АД е приложил санкциите, предвидени в чл. 15, ал. 5 от
Договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 60,ал. 2 от ЗКИ банката може да поиска издаване
на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните си книги и да пристъпил към принудително събиране на вземането си.
Със Заявление с вх.№ 8419/10.04.2014г. „Юробанк България“ АД е поискало издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417,т.2 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни
книги срещу длъжника А. Д. Ф. с ЕГН ********** за сумата от общо 8073,64 лева, от които 7530
лева –главница, 282,05 лева договорна лихва за периода от 21.08.2013г. до 24.03.2014 г. и 261,59
лева наказателна лихва за периода от 21.08.2013г. до 24.03.2014 г., ведно със законната лихва върху
главница, считано от подаване на заявлението -10.04.2014г. до окончателното изплащане на
вземането, които суми са дължими по Договор за потребителски кредит FL670118 от 21.01.2013 г.
За претендираните суми, както и за сумата от 620,12 лева разноски в заповедното производство е
издадена Заповед № 839/11.04.2014г. по ч.гр.д.№ 1485/2014г. по описа на Районен съд-Стара
Загора и изпълнителен лист от същата дата.
5
По молба вх.№ 03252/11.06.2014г., депозирана от „Юробанк България“ АД до ЧСИ Ив. Б. с
рег.№869 и район на действие ОС-Стара Загора въз основа на изпълнителния лист от 11.04.2014г.,
издаден по ч.гр.д.№ 1485/2014г. е образувано изп.д.№ 202/2014г. по описа на ЧСИ. След
проучване на имуществено състояние на длъжника му е изпратена ПДИ изх. № 4580/12.06.2014 г.
до регистрирания адрес в гр. Стара Загора, като видно от отбелязването върху съобщението
адресатът не е открит, поради което е залепено уведомление. На длъжника е изпратена ПДИ с изх.
№ 6964/10.10.2014г. и до адрес в с. Калековец, обл. Пловдив, която също не е връчена на адресата, с
отбелязване, че лицето не живее на посочения адрес. На 11.03.2016 г. е постъпила молба от
взискателя, с която е уведомил ЧСИ, че на 18.01.2016 г. се сключил договор за цесия с Юробанк
България АД, по силата на който Банката е цедирала процесното вземане срещу длъжника Ф. в
негова полза. Въз основа на договора за цесия „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано като
взискател по изпълнителното дело. На 18.05.2016 г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
с която е уведомил ЧСИ за актуалния размер на дълга. На длъжника е изпратена ПДИ изх. №
4492/22.06.2016 г. до адреса в гр. Стара Загора, която не е връчено. Изпратено му е и съобщение
изх. № 3302/18.05.2016 г. до адрес в с. Калековец, обл. Пловдив за конституирането на нов
взискател по изпълнителното дело, което е върнато като невръчено. С постановление от
13.06.2018г. ЧСИ е прекратил производството по делото на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
По молба вх.№ 4877/10.09.2018г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало образуване на ново
изпълнително дело на основание изпълнителния лист от 11.04.2014г., издаден по ч.гр.д.№
1485/2014г. по описа на СР-Стара Загора и такова е образувано под № 335/2018г. по описа на ЧСИ
Ив. Б., което е висящо и към момента на депозиране на исковата молба. Изготвени са справки за
имущественото състояние на длъжника и на длъжника е изпратена ПДИ с изх.№ 7219/15.11.2018г
до адреса й в Стара Загора, но същата не е получена от длъжника Ф.. С молба от 29.01.2019 г.
взискателят „ ЕОС Матрикс“ ЕООД и поискал от ЧСИ налагане на запор на сметките на длъжника
Ф. в ОББ АД, като до банката е изпратено запорно съобщение изх.№ 752/31.01.2019г. С писмо от
08.02.2019 г.ОББ АД е уведомило ЧСИ, че сметките на длъжника са блокирани, като има запор по
друг изпълнителен лист и дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоари.
На длъжника е изпратена нова ПДИ изх. № 745/31.01.2019г. до адрес в гр. Стара Загора,на който не
е открит и затова е залепено уведомление. С молба от 19.11.2020 г. взискателят е поискал
извършване на справки в Регистъра на банковите сметки и сейфове за съществуването на
регистрирани банкови сметки, а с молба от 01.12.2020 г. е поискал налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника в Юробанк България АД, на която е изпратено е запорно съобщение
с изх.№ 13620/01.12.2020г.. С писмо от 29.12.2020 г. банката е уведомила ЧСИ, че към датата на
налагане на запора 07.12.2020 г. по банковата сметка на длъжника липсва авоар. На длъжника е
изпратена нова ПДИ изх. № 13608/01.12.2020 г. до адрес в гр. Стара Загора, като поради това, че
адресатът не е открит на адреса е залепено уведомление. На 03.10.2022 г. е постъпила молба от
взискателя за налагане на запор върху сметките на длъжника в Общинска Банка АД, на която е
изпратено запорно съобщение изх.№ 131432/05.10.2022г., връчено на 10.10.2022г. Запорно
съобщение изх. №13143/05.10.2022 г. е изпратено и до Първа инвестиционна банка АД за налагане
на запор върху банковата сметка на длъжника, връчено на 10.10.2022 г. С молба от 19.06.2023 г.
взискателят отново е поискал да бъде извършена справка за съществуването на банкови сметки на
длъжника, а с молба от 09.04.2024 г. да бъде извършена справка за съществуването на банкови
сметки на длъжника и за съществуващи трудови договори. С молба от 05.07.2024 г. взискателят е
6
поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД, на която ЧСИ е
изпратил запорно съобщение изх. № 11949/08.07.2024 г. за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника. С писмо от 15.07.2024 г. Банката е уведомила ЧСИ, че запорът е наложен по
банковата й сметка. На 15.07.2024 г. ЧСИ е съставил протокол, съгласно който в кантората му се е
обадила по телефона А. Д. Ф. във връзка с наложения й запор върху банкови й сметки в Банка
ДСК, като е заявила, че живее в гр. Р.. На същата е изпратено съобщение изх. № 13035/22.07.2024 г.
за връчване чрез Кмета на гр. Рудозем. На 16.08.2024 г. е съставен протокол от служител в
кантората на ЧСИ Ив. Б., че е проведен разговор с връчител на Община Рудозем, която обяснила, че
е посетила адреса на А. Ф., но тя е казала, че документите по делото ще получи адвокатът й. По-
късно ЧСИ е получил обаждане от адв.Орм., която заявила че на 5-ти или 6-ти август е получила
ПДИ и съдебни книжа от призовкаря на Община Рудозем. На длъжника е изпратена ПДИ изх. №
14452/16.08.2024 г. до адрес в гр. Р., която е връчена по поща на 19.08.2024г.
На 16.08.2024г. е постъпило възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК. С
Разпореждане заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви
срещу длъжника иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението е получено от заявителя „Юробанк България“ АД на 19.09.2024г. В указания срок е
постъпила искова молба на 18.10.2024г. за установяване на вземанията от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в
качеството му на цесионер, на когото с Договор за цесия от 18.01.2016г. „Юробанк България“ АД е
прехвърлило вземанията си по договори за кредити, съгласно Приложение № 1, в това число и
вземането си срещу длъжника А. Д. Ф. по Договор за потребителски кредит FL670118 от
21.01.2013г. Следователно искът по чл.422,ал.1 от ГПК е предявен в срок и от надлежна страна-
цесионер, съгласно т.10б от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато
вземането е прехвърлено с договор за цесия след издаване на заповедта за изпълнение и преди
предявяване на иска по чл.422,ал.1 от ГПК, поради което искът е процесуално допустим.
Тъй като по делото не са представени доказателства за съобщаване на извършената цесия
на длъжника, ищецът в исковата си молба е поискал да бъде прието, че ответникът е уведомен за
цесията с връчване на исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред
които договора за цесия, уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощно от цедента за
уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните ССчЕ, се
установява, че сумата от 7530 лева по Договор за потребителски кредит № FL670118 от
21.01.201Зг. е усвоена на 21.01.2013г. по банкова сметка № BG63BPBI79271078668302 с титуляр А.
Д. Ф.. Същата е платила по процесния договор сумата от 199,84 лева, с които са погасени 199,44
лева- договорна лихва, 0,40 лева -наказателна лихва. След дата 16.01.2014г, не е извършвано
плащане по Договор за кредит от 21.01.2013 г., като с последно плащане на суми за погасяване на
кредита на 16.01.2014г. е погасена лихва - 49,60 лева ,наказателна лихва -0,40 лв. От постъпилите
платени суми, не са отнасяни за погасяване на главница. Към датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 10.04.2014г. задължението по Договора
е 8073,64 лева, от които усвоена и непогасена главница -7530 лв., договорна лихва - 526,86 лв., -
период 21.08.2013г-24.03.2014г, наказателна лихва -16,78 лв.-период 21.08.2013г-24.03.2014г.
Актуалният размер на дължимите суми за главница,договорна и наказателна лихва за периода от
21.08.2013г до 24.03.2014г към датата на изготвяне на заключението,като бъдат взети предвид
извършените от ответника плащания(ако има такива ) датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като не се вземат предвид сумите, събрани
7
чрез осъществено принудително изпълнение по образуваното срещу ответника изпълнително дело
№202/2014г по описа на ЧСИ Ив. Б. и преобразуваното под №335/2018г по описа на същия съдебен
изпълнител, с оглед разрешението по т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г на
ОСГТК на ВКС. На гърба на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.1485/2014г.от 11.04.2014г. са
отбелязани от Старозагорски районен съд изплатените чрез ЧСИ Ив. Б. суми в размер на 4235,14
лева на 12.09.2024г. В заключение вещото лице сочи, че задължението по Договор за
потребителски кредит № FL670118/21.01.2013г е 8073,64 лева, от които усвоена и непогасена
главница -7530 лева, договорна лихва-526,86 лева за периода 21.08.2013г-24.03.2014г, и
наказателна лихва -16,78 лева за периода 21.08.2013г-24.03.2014г.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД.
Правилно е приел също, че ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е активно легитимиран да
предяви иска срещу длъжника в качеството си на цесионер по Договор за прехвърляне на
вземания от 18.01.2016г., сключен между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
съгласно който вземанията на Банката срещу ответницата А. Д. Ф., произтичащи от процесния
Договор за потребителски кредит от 21.01.2013г. са прехвърлени на
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, видно от Приложение № 1 към договора за цесия. Към исковата молба е
представено уведомление от цедента за извършената цесия, чрез пълномощника му „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, адресирано до длъжника А. Ф., съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Представено е и
пълномощно, с което „ Юробанк България“ АД е упълномощила „ЕОС Матрикс“ЕООД във връзка с
договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. да уведомява, съгласно условията на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД физическите лица-длъжници по договори за потребителски кредити за прехвърлянето им.
Ищецът не е представил доказателства уведомлението да е връчено на длъжника, преди връчване
на препис от исковата молба с приложенията към нея, поради което в случая правилно районният
съд е приел, съгласно константната съдебна практика, че уведомлението за извършената цесия е
получено от длъжника с връчване на преписа от исковата молба и приложените към нея договор
за цесия, уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и пълномощно за уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземанията, като цесията е породила действие от получаването им от ответника на
28.11.2024г. Затова правилно съдът е приел, че е налице надлежното съобщаване, съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД на длъжника за осъщественото прехвърляне на вземанията, поради което цесията е
породила действие на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и ищецът се легитимира като надлежен кредитор
на процесните вземания.
Основното оплакване във въззивната жалба е , че районният съд неправилно е приел, че
вземането на ищеца не е частично погасено по давност, за вноските дължими до 18.10.2019г., като
се има предвид, че за тези вноски е изтекла 5-годишната погасителна давност, считано от
депозиране на исковата молба в съда на 18.10.2024г. Затова счита, че дължимата сума за главница е
3866,35 лева.
Съгласно разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл.415,ал.4 от ГПК. В тази връзка районният съд е приел, че от подаване на
заявлението на 10.04.2014г. задълженията по договора не са погасени по давност, като се има
предвид, че падежът на първата вноска по договора (включаща само възнаградителна лихва) е на
21.02.2013 г., а падежът на 10-тата вноска по договора (първата вноска включваща главница след
8
изтичане на гратисния период по договора) е 21.11.2013г., т. е. до датата на депозиране на
заявлението 10.04.2014 не са изтекли нито изискуемият 5- годишен срок за главницата, нито 3-
годишен срок за лихвите за погасяване на вземанията по давност, поради което е приел за
неоснователно въведеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията за главница и лихви.
Съгласно ТР № 3/21.11.2024г. по тълк.д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС при уговорено
погасяване на парично задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и /или за възнаградителната лихва започва да
тече според чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на
дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил падеж до
този момент, започва да тече от предсрочната изискуемост. В случая липсват доказателства за
обявена предсрочна изискуемост на процесния договор за потребителски кредит.
От приложения към договора за потребителски кредит погасителен план са видни датите
на падежите на отделните погасителни вноски, които са платими на 21-во число от съответния
месец, като падежът на първата вноска е на 21.02.2013г., а падежът на последната вноска е на
21.01.2023г. Не е спорно, че погасителната давност за всяка вноска е 5-годишен, съгласно чл.110 от
ЗЗД и започва да тече от падежа й.
Според разрешението, дадено в т.9 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС , съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235,ал.3 от ГПК намира приложение относно фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по изпълнителния лист въз основа
на разпореждане за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Това означава да се
вземе предвид настъпването на падежа на отделните вноски до приключване на съдебното дирене.
В случая съдебното дирене е приключило на 21.05.2025г., към която дата са падежирали всички
вноски, последната от които на 21.01.2023г.
Съгласно т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС издаването
на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД. Тъй като производството
е едностранно длъжникът узнава за същото едва при връчването на призовката за доброволно
изпълнение по реда на чл.418,ал.6 от ГПК от съдебния изпълнител. Давността се прекъсва само със
започване на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната без
длъжникът да узнае за това. В същия смисъл е и т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС. Давността е правна последица от бездействието на кредитора, поради което, ако
той няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява
иск) давността тече, тъй като той може да избира да предяви иск или не. Давността се прекъсва с
предявяването на иска и спира да тече докато исковият процес е висящ. Когато решението влезе в
сила започва да тече нова давност. Такава започва да тече и с предприемането на всяко същинско
изпълнително действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира
и продължава да тече, тъй като взискателят избира дали да действа, като иска нови изпълнителни
способи, ако не е удовлетворен, или да не действа. Липсва бездействие на кредитора в заповедното
производство по чл.410 от ГПК, тъй като препис от заповедта се връчва на длъжника и
изпълнителен лист може да се издаде едва след влизането на заповедта в сила. При издаването на
9
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК едновременно със заповедта се издава и
изпълнителен лист . Заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника след образуване
на изпълнителното дело от съдебния изпълнител по реда на чл.418,ал.6 ГПК, като това става по
почин на кредитора, който снабдявайки се с изпълнителен лист преценява кога да образува
изпълнително дело. Следователно времето от момента на издаване на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист до предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята
на кредитора.
С ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се възприе становището че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
изпълнителния способ. Тъй като с ППВС № 3/18.11.1980г. е прието, че давността се прекъсва с
образуване на изпълнителното дело и спира да тече, докато същото е висящо с разясненията,
дадени в ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС се приема, че по
изпълнителните дела, образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС давността не е текла до обявяване на посоченото ТР на 26.06.2015г., от когато е
започнала да тече и от този момент е прекъсвана с всяко същинско изпълнително действие.
В случая изпълнителният лист е издаден на 11.04.2014г.
По молба на първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД от 11.06.2014г. е
образувано изп.д.№ 202/2014г. по описа на ЧСИ Ив. Б. с рег.№ 869 и район на действие Окръжен
съд-Стара Загора. От тази дата -11.06.2014г., съгласно ППВС № 3/18.11.1980г. давността е
прекъсната и е спряла да тече. По това дело ЧСИ е извършил справки за имущественото състояние
на длъжника, направил е няколко опита за връчване на покана за доброволно изпълнение на
различни адреси, но адресатът не е бил намерен. От „ЕОС Матрикс“ ЕООД е постъпила молба на
11.03.2016г. за конституирането му като взискател по изпълнителното дело на мястото на
„Юробанк България“ АД, на основание договор за цесия от 18.01.2016г., с който Банката му е
прехвърлила вземането си срещу длъжника Ф. и с разпореждане ЧСИ го е конституирал като
взискател на мястото на „Юробанк България“ АД. С Постановление от 13.06.2016г.
производството по делото е прекратено поради перемпция на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Следователно от образуване на делото на 11.06.2014г. до прекратяването му на 13.06.2016г. давност
не е текла. От прекратяване на изп.д.№ 202/2014г. е започнала да тече нова давност, съгласно
чл.117 от ЗЗД.
Въз основа на същия изпълнителен лист от 11.04.2014г. по молба на цесионерът „ЕОС
Матрикс“ ЕООД от 10.09.2018г. е образувано изп.д.№ 335/2018г. по описа на ЧСИ Ив. Б. с рег.№
869 и район на действие Окръжен съд-Стара Загора. При действието на ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва многократно с предприемането на
всяко същинско изпълнително действие. По това изпълнително дело първото същинско
изпълнително действие по молба на взискателя е налагането на запор върху сметките на длъжника
в ОББ АД със запорно съобщение изх.№ 752/31.01.2019г. Впоследствие по молби на взискателя
със запорно съобщение изх.№ 13620/01.12.2020г. е наложен запор на сметките на длъжника в
„Юробанк България“ АД, със запорни съобщения изх.№ 13142/05.10.2022г. и изх.№
13143/05.10.2022г. е наложен запор на сметките на длъжника в Общинска банка АД и в Първа
инвестиционна банка АД. Със запорно съобщение изх.№ 11949/08.07.2024г. е наложен запор на
сметките на длъжника в Банка ДСК АД. Следователно започналата да тече погасителна давност от
прекратяването на изп.д.№ 202/2014г. на 13.06.2016г. е прекъсната от наложения запор на
10
31.01.2019г., от която дата е започнала да тече нова давност. Тя отново е прекъсната с налагането на
запор на 01.12.2020г. , от която дата започва да тече нова давност, която отново е прекъсната с
налагането на запор на 05.10.2022г., от когато е започнала да тече нова давност, която отново е
прекъсната на 08.07.2024г. с налагането на запор на сметките на длъжника в Банка ДСК АД.
С оглед изложеното за никоя от погасителните вноски не е изтекла предвидената за
главницата 5-годишна погасителна давност. Видно от заключението на вещото лице и от
представената от „Юробанк България“ справка е видно, че първите 4 вноски за изцяло платени,
петата е платена частично, т.е от падежа на петата дължима частично вноска, който е на
21.06.2013г. до образуване на изп.д.№ 202/2014г., когато давността е прекъсната не е изтекла 5-
годишната погасителна давност. Давността не е текла до прекратяването на делото на 13.06.2016г.,
от когато е започнала да тече нова давност, прекъсвана с всеки от наложените запори, между
които не е изтичал 5-годишния погасителен срок по чл.110 от ЗЗД, поради което претендираното
вземане за главница не е погасено по давност.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че давностният срок е прекъснат с
предявяване на иска по чл.422,ал.1 от ГПК на 18.10.2024г., поради което за вноските, падежите на
които са настъпили преди 18.10.2019г. е изтекла погасителната давност. Действително съгласно
чл.116,б.“б“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск, но в случая жалбоподателят не
е отчел и обстоятелството, че при издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК, ведно с изпълнителен лист изпълнителното производство се образува преди предявяване на
иска по чл.422,ал.1 от ГПК, тъй като заповедта се връчва на длъжника от съдебния изпълнител по
реда на чл.418,ал.6 от ГПК и едва след връчването й длъжникът може да направи възражение за
недължимост на вземането по чл.414 от ГПК , което е предпоставка кредиторът за предяви в
едномесечен срок иск за установяване на вземането си, при което исковото производство се развива
едновременно с изпълнителното производство, ако не е поискано спиране на същото, поради което
прекъсването на давността в изпълнителното производство не може да бъде игнорирана.
Като е достигнал до същия краен извод районният съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да
бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97/23.06.2025г.,постановено по гр.д.№ 111/2025г. по описа на
Районен съд-Мадан.
ОСЪЖДА А. Д. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Ат. Б.“, бл. 19, вх. А, ап. 10 да
заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.Младост 4, ул. Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, направените по делото разноски за
въззивна инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
11
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12