Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 08.08.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на единадесети юли две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на
секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от
съдията
гр.д. № 12381 по описа на ВРС за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК
********** срещу Т.Г.Н., ЕГН ********** с искане да бъде прието за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2500,00 лв.,
представляваща част от сумата от 5703,27 лв., дължима на основание договор за
потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-10885351 от
29.08.2014г., от които 2000,00 лв. (две хиляди
лева)
частична главница с настъпил падеж от общата непогасена непогасена
главница в общ размер на 3864,64 лв.
и 500,00 лв. – възнаградителна
лихва за периода 09.08.2014 г. – 11.08.2015 г. – частична претенция от обща
непогасена договорна лихва в размер на 1619,53
лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1210/19.02.2019 г. по
ч.гр.д.№ 2441/2018 г. на ВРС. Претендират се и направените разноски в
производството по ч.гр.д.№ 2441/2018 г. на ВРС и в настоящото производство.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право: Ищецът твърди, че на 29.08.2014 г.
между „БНП Париба Пърсънйъл
Файненс“ ЕАД и ответника е сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-10885351, по силата на който кредиторът е
отпуснал на дължника стоков кредит/паричен заем при
следните параметри и условия:
Размер на кредита за потребителски цели: 4000,00 лв.
Размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“:----
Застрахователна премия: 1344,00 лв.
Общ размер на кредита: 4000,00 лв.
Такса ангажимент: 140,00 лв.
Брой погасителни вноски: 60.
Месечна погасителна вноска: 118,61 лв.
Обща стойност на плащанията: 7116,80 лв.
На 11.08.2015 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „ЕОС МАТРИКС“
ЕИК ********* е придобило вземането на „БНП Париба Пърсънйъл Файненс“ ЕАД срещу
длъжника по процесния договор. Длъжникът е бил уведомен за извършената цесия,
като е извършил доброволни плащания към новия кредитор, с които обаче са
погасени само част от задълженията му. С връчването на съобщението за цесия кредитът
е обявен за предсрочно изискуем.
Ищецът заявява, че към момента са платени следните суми:
-
По
отношение на главницата по договора, което е заетата сума в размер на 4000.00
лв., от които: платени - 135,36 лв. и дължими
- 3864,64 лв.
-
По
отношение на лихвата, начислена върху главницата от 4000,00 лв., съгласно
представения погасителен план, в размер на 1772,80 лв., от които: платени -
153,27 лв. и дължими - 1619,53 лв.
-
По
отношение на сумата за застраховка в размер на 224,00 лв., от които: платени –
67,20 лв. и дължими – 156,80 лв.
Ответникът, в срока за
отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът признава исковете
по основание и размер.
Ищецът е
направил искане в съдебно заседание, проведено на 11.07.2019 г., за постановяване
на решение при признаване на иска, на основание чл. 237 от ГПК, поради което на
осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил съдебното дирене и определил, че
ще се произнесе с решение при признание на иска.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. Същото е направено от
ответника, който може да се разпорежда с признатото право, съгласно
изискванията на чл. 237, ал.3, т.2 от ГПК и не противоречи на закона и добрите
нрави, с което е спазено и условието на чл. 237, ал.3, т.1 от ГПК.
С оглед на изхода от правния спор и направеното от ищеца искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски – държавна такса, съдът намира, че на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 145,00 лв., представляваща направени
разноски, както следва: 80,00 лв. - в настоящото производство, 50,00 лв. – в
производството по ч.гр.д.№2441/2018 г. на ВРС и 15,00 лв. в производството по
в.т.д. №70/2019 г. на ВОС, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното и по реда на чл. 237 от ГПК, Варненският районен
съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Г.Н., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Е.М.“
ЕООД, ЕИК ********** сумата от 2500,00
(две хиляди и петстотин) лв., представляваща част от сумата от 5703,27 лв.,
дължима на основание договор за потребителски револвиращ
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-10885351
от 29.08.2014г., от които 2000,00 (две хиляди) лв. частична главница с настъпил падеж
от общата непогасена непогасена главница в общ размер
на 3864,64 лв. и 500,00 (петстотин) лв. – възнаградителна лихва за периода 09.08.2014 г. – 11.08.2015
г. – частична претенция от обща непогасена договорна лихва в размер на 1619,53 лв., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 1210/19.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 2441/2018 г. на ВРС, на
осн. чл. 422, във вр. с чл. 237 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Г.Н., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК
********** сумата от 145,00 (сто четиридесет и пет) лева,
направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: