МОТИВИ ПО НОХД
3490/12г. по описа на СГС, НО, 10 състав
От Софийска градска прокуратура е внесен
обвинителен акт по обвинението на П.П.Н. за извършено от него престъпление по чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 пр. 2 от НК за това, че на 08.10.2011 год., около 04,30 часа в гр. С., на
площада пред Народен театър "И. Вазов" направил опит
умишлено да умъртви Л.А.Г., ЕГН: **********, като с
огнестрелно оръжие - стандартен газ - сигнален пистолет „ZORAKI-
MOD. 914",
кал. 9 мм
с фабричен № 10115520 с премахната предпазна
муфа, го прострелял един път в областта на дясната гръдна половина,
вследствие на което му причинил проникващо огнестрелно нараняване
в дясната гръдна
половина с развитие на хемоторакс в дясно
/кръвоизлив в дясната половина на гръдната
кухина/ и контузия на
дясната белодробна основа, като деянието е довършено, но не са
настъпили предвидените в закона и искани от П.П.
Н. общественоопасни последици - смърт на Г.,
поради
оказана му своевременна и
високоспециализирана медицинска помощ;
за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2
от НК за това, че на
08.10.2011 год., около 04,30 часа в гр. С., на площада пред Народен
театър "И. Вазов" държал огнестрелно оръжие - стандартен
газ - сигнален пистолет „ ZORAKI-MOD. 914", кал.9 мм с фабричен №
10115520 с премахната предпазна муфа без да има за това надлежно разрешение /съгласно чл.4 ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - "Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество" и чл.50 ал.З от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия -
"Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобИ.е,
издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно
лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта
за съхранение или по
постоянния адрес на физическото лице" .
В производството
пред съда прокурорът пледира, че доказателствата в по-голямата си част са
непротиворечиви. Твърди се, че е установено по несъмнен авторството на
деянието, извършено на 08.10.2011 г. около 04.30 сутринта пред Народния театър
„И. Вазов”, че именно подсъдимият Н. е произвел изстрел, както и че проектилът
е засегнал Л.Г.. Прокурорът акцентира върху факта, че с деянието си подсъдимият
е причинил нараняване в дясната гръдна половина, както и че е била налице
реална опасност от настъпването на летален изход, ако не е била проведена
квалифицирана медицинска помощ. Обвинението подчертава в пледоарията си, че е
налице спор относно предхождащите деянието действия на пострадалото от
престъплението лице - извършило ли е под някаква форма нападение спрямо подсъдимия и
следвало ли е последният да реагира точно по този начин. В отговор на така
поставения въпрос прокурорът подчертава, че дори и да се приемат за достоверни
обясненията на подсъдимия в съдебното производство, то дори и в тази хипотеза евентуалното
нанасяне на удар с крак, насочен към избИ.е на оръжието и въртенето на колан, не могат да оправдаят употребата на огнестрелно оръжие. Обвинението
приема за установено, че в един предходен момент, който не се установява по
делото, върху оръжието е извършено
механично въздействие чрез премахване на
предпазната муфа. В пледоарията се акцентира
върху факта, че без определено механично действие предпазната муфа не би могла да бъде демонтирана, а евентуално й наличие
дава възможност при използване на съответния боеприпас, от оръжието да излезе
единствено газ и изгорели газове, но не и твърди частици. Въз основа на тези
факти прокурорът посочва, че от субективна страна подсъдимото лице е знаело
какво представлява оръжието и какъв ефект ще постигне при неговото използване. При
определяне на наказанието прокурорът изразява становище с оглед чистото съдебно
минало и характеристичните данни на подсъдимия за престъплението по чл. 115 вр. чл. 18 НК да
се определи наказание под средния
предвиден в закона размер, а за престъплението по чл. 339 НК - наказание над
средния, предвиден в закона размер.
Повереникът на частния
обвинител и граждански ищец адв. А. изразява становище, че в хода на съдебното дирене е установена
липсата на физическо съприкосновение между пострадалия и подсъдимия, нито
словесен конфликт. Повереникът твърди, че подсъдимият е реагирал на повикване
на свои приятели, които са били в нужда. Твърди се, че групата на подсъдимия е
била по-голяма и от по-възрастни хора, които са могли много лесно да
предотвратят конфликта, но въобще не са
се намесили. Представителят на частния обвинител споделя позицията, че
подсъдимият е тръгнал, въоръжен с пистолет, срещу пострадалия, с ясното
намерение да използва оръжието, което вече е носел у себе си. Приема се за
установено, че подсъдимият случайно е избрал да простреля именно пострадалия, а
именно защото е бягал в посоката, в която се движел подсъдимия.
Повереникът признава, че пострадалият е търсил начин да осуети по отношение на
себе си полицейска проверка, тъй като побягнал при заканата на бармана, че ще
извика полиция. Според представителя на частното обвинение разбягването на
групата, водена от частния обвинител при възможността да се извика „полиция“ е
била показателна са тяхното намерение да помогнат на приятелите си. Изтъкват се тежестта на последиците за
здравето на пострадалия с оглед останалите в дроба му твърди частици, тяхната
продължителност, съизмерима с продължителността на живота на пострадалия и
невъзможността той да полага физически труд. Повереникът изтъква, че
подсъдимият е по-едър на ръст и по-възрастен от пострадалия и е могъл да се
защити и с други способи, различни от огнестрелното оръжие, ако действително е
бил нападнат. Позицията на частното обвинение е, че към момента на произвеждане
на изстрела пострадалият е бил с гръб към подсъдимия и не е съществувала
необходимост от отблъсването на непосредствено и противоправно нападение. Предлага
се на съда да приема от фактическа страна, че пострадалият е имал нормална
житейска реакция да се опита да избие пистолета от ръцете на подсъдимия и
виждайки, че разстоянието не му позволява да направи това, да се опита да
избяга. В тази връзка повереникът на частния обвинител предлага на съда да
признае подсъдимия за виновен по тези обвинения, с които е сезиран при
внасянето на обвинителния акт, както и да уважи искането на прокурора при
определянето на наказанията. Повереникът предлага на съда да бъде уважен изцяло
предявения граждански иск, както и да не бъде освобождавана паричната гаранция,
за да послужи като обезпечение за изпълнение на гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия - адв.
В. опонира на частното и държавното обвинение, че изнася аргументи,
насочени към обсъждане на фактическата обстановка, която се е осъществила в последния момент на протеклия инцидент, т.е.
към момента, в който е възпроизведен изстрела.
В тази връзка защитата на подсъдимия отправя искане към съда да изследва всички
фактически обстоятелства, които разкриват въпросния инцидент от самото му
възникване до неговия край. Защитата изтъква, че при целия развой на събитията
подсъдимият не се е включвал в разпра и това е установено непротиворечиво от
показанията на всички свидетели. Защитата твърди, че подсъдимият е реагирал
едва в момента, в който срещу него е извършено нападение. На това поведение защитата
противопоставя доказателствата за
действията на пострадалото лице в предхождащите деянието
часове, характерно с употребата на
алкохол и събирането му в различни групи. Твърди се размяна на реплики без насилие
между лице от групата на подсъдимия и групата лица, която е потърсила помощ от
частния обвинител и безпричинното уведомяване на групата на ЧО, за да се
присъедини. Защитата акцентира на
обстоятелствата, при които пострадалото лице се е включило в разправа, като е
отишло до мястото на престъплението с таксиметров автомобил и още със слизането си, размахвайки колан е
предприел агресивни действия, без да води разговори и да изяснява причините за евентуални
противоречия между неговата компания и компанията на подсъдимия. В пледоарията
си пред съда защитата на подсъдимия възразява срещу доводите на повереника за
младата възраст на частния обвинител и лицата от неговото обкръжение, като
заявява, че численото превъзходство е фактор за физическо надмощие, дори и
когато нападнатият е по-възрастен, здрав и трениран спортист. Твърди се, че в
конкретния случай не се е стигнало до сериозно увреждане на здравето и живота
на лица от компанията на подсъдимия, не защото пострадалият и неговата компания
не са искА.това, а защото на тяхното нападение подсъдимият е реагирал със
съответно противодействие. Защитата излага своята теза, че в настоящия случай
именно пострадалото лице е предизвикало вандалска сцена, че агресивното
поведение на частния обвинител не е било предизвикано от лицата, с които е
комуникирал подсъдимия, и които защитата „ условно” нарича компания на
подсъдимото лице. Така в заключение защитата подчертава на първо място
опасността от компанията на ЧО, изведена от численото превъзходство, както и от
значително по-слабата физика на лицата, придружавали подсъдимия –
неустановеното лице „М.”, както и „едно
малко момче с турско име”. Така защитата
заключава, че посочените лица с изключително ниска физическа подготовка, са
били малтретирани от компанията на ЧО, преди да се намеси подсъдимия, твърди
се, че агресивните действия на ЧО не са били предизвикани с противозаконни
действия. Защитата подчертава, че така на практика в един момент подсъдимият е
останал сам, тъй като едно от момчетата – неустановеното лице „М.” е било брутално пребито пред очите на един от
охранителите с най-интензивното участие на пострадалия, както и в присъствието
на свидетеля Б.. Защитата на подсъдимия
подчертава, че в тази ситуация подсъдимият е
тръгнал да помогне на въпросния М.,
при което се оказал лице в лице с
пострадалия. Защитата опонира на
повереника, че пострадалият не е бягал от св. Б., а е тичал фронтално срещу
подсъдимия с колан в ръце. Защитата предлага на съда да обсъди
обстоятелствата, при които пострадалият е наближил подсъдимия, без да промени
посоката си на движение, фронтално към подсъдимия. Въз основа на тези факти
защитата пледира, че целта на пострадалия е била именно осъществяването на
нападение над подсъдимия.
Защитата предлага своята интерпретация на мотивите,
от които е бил воден подсъдимия, за да извади оръжието си - притеснен за
състоянието на приятеля си и с очакване
да бъде пребит. Тезата на защитата е, че при тези обстоятелства подсъдимият е
извадил оръжие единствено с целта да респектира пострадалия. Защитата посочва,
че, след като пострадалият е имал възможност да избере друга посока на
движение, действията по избИ.е на оръжието от ръцете на подсъдимия, следва да
се преценяват като агресивни, а не като защитни. Защитата оспорва тезата на
обвинението подсъдимият да е прострелял пострадалия в гърба в момент, в който е
съзнавал, че липсва противоправно нападение. Като аргумент за такъв извод се
обосновава динамиката на движение на самия пострадал при действията на избИ.е на оръжието от
ръцете на подсъдимия.
С оглед изложеното защитата на подсъдимия предлага
на съда да приложи правния институт на неизбежната отбрана, тъй като преди да
извърши деянието е бил нападнат от пострадалия, без да го предизвиква и по
начин, от който биха могли да настъпят сериозни вреди, при числено
превъзходство на лицата от компанията на пострадалия. Защитита предлага на съда
да приложи разпоредбата на чл. 119 НК,
ако се приемат действия при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
По обвинението за извършено престъпление по чл.339
от НК защитата не оспорва обстоятелството, че инкриминираното оръжие е без
предпазна муфа. Защитата обаче предлага да се отчетат, като причини и условия
за извършване на това престъплението наличието на необосновано либерална и
престъпна политика на държавата по отношение разрешаването за внос и продажба
на подобен тип оръжия. Изтъква се, че въпросната преправка на оръжието става
само с развИ.е на предпазната муфа, още
повече манипулацията е задължителна за ползващия оръжието, когато го
почиства. В тази връзка защитата
изтъква, че естеството на приспособяването на оръжието, от газово в огнестрелно,
показва, че не е необходима специална техническа подготовка, умения или
специални инструменти. Защитата посочва и наличието на голям обем от продажби
на боеприпаси със съчмени заряди, които
според изразеното становище, са били изработвани именно за ползване с подобен тип
оръжия. При така наведените доводи защитата на подсъдимия посочва, че
подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 339 НК, но моли да му се определи наказание в размер близък
до минималния, защото неговите действия не биха били възможни без действията на
съответните длъжностни лица, които са допуснали осъществяването на масов внос и
свободен тип продажба на посочените оръжие и боеприпаси.
В своя лична защита подсъдимият заяви, че не е искал да убива никой. Посочва, че моментът е бил такъв – „агресивен
и лош”, поради което е искал да защити живота си.
В последната си дума подсъдимият моли съдът да
приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Подсъдимият в заключение
твърди, че е произвел изстрел, но не и с намерението да причини смърт.
Съдът, след като обсъди становищата на страните,
както и доказателствата поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното.
От фактическа страна
Подсъдимият П.П.Н. е български гражданин, род. на *** ***,
неженен, неосъждан, със средно образование, с постоянен адрес: гр.С.,
ж.к."М.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН: **********.
На неустановена дата подсъдимият работел като служител във вериги за
бързо хранене при разнасянето на поръчки. Във връзка с осъществени срещу него
нападения от неустановени лица, насочени към оборотните парични суми,
подсъдимият се снабдил по неустановен начин, на неустановена дата и от неустановено
лице с огнестрелно оръжие - стандартен газ - сигнален пистолет „ZORAKI-MOD. 914", кал. 9 мм с фабричен № 10115520 с премахната
предпазна
муфа. От. т.нар „Б.” в гр. С.
подсъдимият се снабдил с боеприпаси за него. ( от обясненията на подсъдимия –
л.299, стр.1 от СП). Оръжието било фабрично изработено от оксидирана в черно
метална сплав и по своите конструктивни параметри представлявало стандартен
газ-сигнален пистолет. В действителност придобитото от подсъдимия оръжие се
отличавало от фабрично изработения вариант с липсата на фабрично монтираната в
цевта на пистолета стеснителна муфа, предпазваща изстрелването на твърдо тяло (
снаряд) през цевта на оръжието. Премахването на предпазната муфа било
задължително при почистване на оръжието, за да може съответното почистващо
средство да влезе в цевта. Така преработено, оръжието можело да бъде ползвано
за изстрелването на саморъчно приготвени или пригодени боеприпаси ( твърди
тела). Описаното по-горе оръжие подсъдимият държал на 08.10.2011г., като на
посочената дата го носел в едно от отделенията на раницата си.
Преди деянието подсъдимият Н. се познавал с
неустановено по делото лице „М.”, със св. Т.А., както и със св. А.Т.. Обичайно
посочената компания във вечерните часове се събирала в градинката пред Народния
театър „И. Вазов” , за да разговарят и да пият бира (от показанията на св. Т. –
л.153, стр.1 от СП).
На 08.10.2011г. св. Т., подсъдимият и неустановено
лице „М.” се уговорили да се видят вечерта на обичайното място в градинката
пред Народния театър. От своя страна подсъдимият се уговорил със св. Т.А.. Св. Т.
отишъл на срещата с кучето си ( от показанията на св. Т. и св. Г. –л.271 от СП).
В тяхната компания периодично пристигали и след разговори си тръгвали различни
техни познати. Така около 04.30 сутринта компанията на подсъдимия, включвала
неустановено лице „М.“ – отличаващ се с подчертано слабо телосложение и ръст около 1.80, св. Т.А. (със слабо
телосложение и нисък ръст около 1.60м) и св. Т. – в състояние след значителна
употреба на алкохол - около два литра бира.
Междувременно в нощните часове на денонощието в
заведение „ Н.М.” ( с предишно наименование - „Ескейп) пребивавала компанията
на частния обвинител ( ЧО) св. Л.Г., наричан от приятелите си с умалителното „Л.“,
двамата братя - св. Д. и Г.М., Н. Д., М.Я.
и други неустановени по делото лица, които нямат отношения към случая. Около
02.00 часа след употреба на алкохол, компанията на ЧО напуснала заведението,
като се разделила на две групи: едната, включваща ЧО, М.Я. и Г.М., тръгнала в
посока –НДК, втората група от Д.М. и Н. Д. тръгнала към заведения за бързо
хранене, а след това - към градинката на
Народния театър „И. Вазов“. Там на дървен бар в градинката се разположили Д. М.
и Н. Д.. В близост до тях и бил св. М. ( охранител на рекламна бутилка
„Каменица”), поради което от време на време участвал в разговор с тях. След
известен период от време неустановеното лице „М.” от компанията на подсъдимия се
приближило до св. Д. и Д. М. и ги попитало дали имат цигари. Те му отговорили
отрицателно и по този повод започнали да се разменят предизвикателни реплики. По
този повод св. Д. М. телефонирал по мобилния телефон на св. Л. Г. ( частния
обвинител) и му съобщил, че св. Д. е
„много пиян” и „някакви им се закачат” (
от показанията на св. Г.). Св. Г.
обяснил, че вече са на „Петте кьошета”, но Д. М. настоявал да дойдат, за да се
сбият ( от показанията на св. М. – л.105, стр.2 от СП в съпоставка с
показанията на св. Г. от СП). Затваряйки мобилния си телефон, св. Д. М. заявил
на всеослушание „ виж сега какво ще стане”. Св. М. възприел смисъла на
разговора и предупредил да внимават с рекламната бутилка.
Св. Г. се отзовал, наел такси и с приятелите си – Г. М. и М. Я. поел
към Народния театър. Докато Г. пътувал с таксиметровия автомобил, неустановеното
лице „М.” отново се приближило към Н. Д. и Д. М. до дървения бар, за да си купи
бира. ( от показанията на св. А. – л.154, л.155 от СП). Н. Д. и Д. М. се
нахвърлили срещу него и започнал побой. ( от показанията на св. А.: „ Побоят
над М. започна преди да дойде другата
група” (л.155, стр.1 от СП). В този
момент Л. Г. пристигнал с наетото от него такси и излязъл от него тичешком в
посока към Д. М. и Н. Д.. На известно разстояние след него вървели М. Я. и Г. М..
Още с наближаването си ЧО-Л. Г. извадил и размахал кожения си колан с
инсталирана на него метална тока. ( Такъв колан по-късно е открит сред дрехите
му, предадени като веществено доказателство по делото – л.22 от ДП). Коланите
си извадили и св. Д. М. и Н. Д.. Размахали ги първоначално срещу неустановеното
лице „М.”. Тъй като побоят се извършвал на отстояние от около 50 метра от компанията на
подсъдимия при намалена видимост в нощните часове на денонощието, в
процеса на нападението неустановеното
лице „М.” на практика останало само при численото превъзходство на частния
обвинител, свидетелите Д. М. и Н. Д.. ( от съвкупната преценка на показанията,
дадени от Д. М., Н. Д., Г., обясненията на подсъдимия –л.297
от СП и показанията на св. А.). Първи положението на неустановеното лице „М.” забелязал св. А., който макар и със слаба
физика и нисък ръст ( около 1.60
м), веднага се притекъл на помощ. Подсъдимият от своя
страна забелязал побоя над „М.”, но решил да се намесва. При появата на св. А.
неустановеното лице „М.” успяло временно да се откопчи от трите агресивни лица
– частният обвинител, св. Д. М. и Н. Д., след което се насочило тичешком към
заведение „Театъра”. В този момент тримата му нападатели размахали коланите си срещу св. А. ( от
показанията на св. А. в СП в съпоставка с обясненията на подсъдимия,
показанията на св. Я., Г., Д. М. и Н. Д.).
Св. А. успял да се спаси с бягство. Докато тичал в посока към подсъдимия Н., св. А. забелязал, че агресията
на горепосочените лица отново се насочва към неустановеното лице „М.”. В отсъствието на св. А. св. Т. ( четвъртото
лице от компанията на подсъдимия) се отдалечило в посока свидетелите Г. М. и М.
Я., които останали да наблюдават случващото се в близост до фонтана пред
Народния театър. Св. Т. започнал да ги разубеждава да прекратят „свадата”. (от
прочетените показания на Г. М., съпоставени с прочетените показания на св. Т.
от ДП). Намирайки се вече в близост до Г. М. и М. Я., св. Т. бил обърнат с гръб
към подсъдимия, а продължаващият побой над неустановеното лице „М.” протичал на
разстояние около 20-30 от метра от него. Така, когато св. А. се върнал при подсъдимия Н., последният
бил сам. Св. А. му споделил, че
„продължават да бият М.”.
От своя страна неустановеното лице „М.” успяло да стигне до заведение „Театъра” в
близост до Народния театър, където охранител и барман бил св. С.Б.. При това
положение неустановеното лице било неотлъчно следвано с размахани колани от
частния обвинител, Д. М. и Н. Д., като по думите на Д. М. били водени от
някакъв „инстинкт” и искали да „поговорят” с него. Неустановеното лице било
застигнато точно в района на заведението, където му бил нанесени многократно
удари в различни области на тялото с едновременното участие на частния обвинител,
Д. М. и Н. Д.. Неустановеното лице „М.”
успяло да се хване за бара. По същото време продължавали ударите срещу него от
страна на частния обвинител, св. Д., Д. М., без жертвата на нападението да
реагира с някакви действия на защита. (от показанията на св. С.Б. – л.104,
стр.1 от СП). Св. Б. преценил, че е рисковано за него да се намеси срещу трите
„озлобели“ по негови думи лица и ги предупредил, че ще извика полиция. По –
късно при разпит на ЧО, Д. М. и Н. Д. тримата свидетели, без изключение, не си
спомнят за такова предупреждение, още по-малко то да ги е мотивирало да
преустановят побоя.
По същото време подсъдимият Н. извадил от раницата си описаното по-горе
огнестрелно оръжие и със спокоен ход се насочил към групата лица, биещи „М.”.
Тези негови действия били забелязани от св. Т., макар и с оглед разстоянието си
от подсъдимия да не могъл точно да различи вида на вещта, която подсъдимият
взема със себе си. Така подсъдимият изминал разстояние от около 10 метра.
В скоби следва да се посочи, че изходът от
заведение „Театъра” в посока към Народния театър представлявал широк около 20 метра „ коридор” с
приблизителна дължина около 40
метра ( от показанията на св. Б. – л.104, стр.2 от СП). Подсъдимият
стигнал до края на така описания коридор, застанал в статично положение и
започнал да се озърта. ( установено с показанията на св. Ст. Б.). Подсъдимият
възприел продължаващия побой над неустановеното лице „М.“, без да е наясно
точно какво е неговото състояние. В този момент подсъдимият влязъл в
полезрението на частния обвинител – св. Г., който, без да съгласува своите
действия с Д. М. и Н. Д., внезапно преустановил побоя над неустановеното лице и
с усилен спринт се насочил директно към подсъдимия. Точно в момента на отделянето
на ЧО от компанията на агресивните лица – Д. М. и Н. Д. св. Ст. Б. успял да
осъществи телефонна връзка от мобилния си телефон с оператор на тел. “112“,
като концентрирал основно вниманието си да наблюдава тичащия Г. и стоящия
неподвижно подсъдим, идентифициран по-късно от Б., като човека с „бяло яке“. В
разговора св. Б. поискал да бъде изпратен полицейски екип. Точно 7 секунди след
началото на разговора, иницииран от Б., частният обвинител пробягал
разстоянието от около 40
метра, което го деляло с подсъдимия. По същото време побоят
над неустановеното лице „М.“ продължавал със същата интензивност, но вече в
намален състав на нападателите, т.е. с участието само на Д. М. и Н. Д.. Достигайки
на разстояние от около 4-5 метра от подсъдимия, ЧО
видял оръжието в ръцете му. Вместо да промени в този момент посоката си на
движение или да направи опит да заобиколи подсъдимия, частният обвинител
извършил акт на нападение към него, като самостоятелно скъсил дистанцията до 2-3 метра и вдигнал десния си
крак. По-късно в показанията си частният обвинител заявява, че се касае за
„жалък опит“ да избие оръжието от ръцете на подсъдимия. В действителност в тази
част - относно действителните намерения на ЧО при замахването с крак неговите
твърдения няма как да бъдат проверени. Скачането на ЧО
срещу подсъдимия било забелязано и от св. Т.. ( от прочетените показания на св.
Т.), който по същото време разговарял с Г. М. и М. Я., обърнал се към тях по
повод на описаните действия на ЧО с думите „ да си приберат човека“ и „ да го укротят човека”, тъй като „ ще стане
бой“. ( от прочетените показания на св. Т. – л. 36 от ДП). При замахването си с
десния крак ЧО не успял да осъществи контакт с подсъдимия, нито да избие
оръжието му. В момента, в който ЧО приземил десния си крак, се извъртял за
момент с гръб към подсъдимия. В момента, в който ЧО докоснал отново с десния си
крак земята, подсъдимият произвел изстрел. (л.101, стр.1 от СП – от показанията на
пострадалия). Проектилът попаднал в гръдната кухина на ЧО, като входящото
проникване било откъм гърба на пострадалия. Твърдото тяло се раздробило още
преди проникване в тялото на пет отделни частици, които пронизали първо облеклото
на ЧО и оставили дупки в него ( това е видно от веществените доказателства по
делото – дрехите на пострадалия), а след това проникнали в меките тъкани на
гърдите по задна мишнична линия. Единият от проектилите проникнал в гръдната
кухина с нараняване на десния бял дроб. ( от СМЕ –л.70 ДП). Св. Г. чул изстрел и в първия момент не усетил
болка. Направил една, две крачки и усетил, че устната му кухина започва да се
изпълва с кръв. Това обстоятелство изплашило св. Г., тъй като именно в този момент
почувствал опасност за своето здраве и живот, поради което решил да потърси
помощ на по-сигурно място и вместо да се връща при приятелите си – Д. и Д. М.,
се насочил към Гранд хотел „С.”. В момента, в който св. Г. променил посоката си
на движение, св. Н. Д. прекратил побоя над неустановеното лице „М.” и се
насочил след Г., за да види какво се е случило. Св. А. се изплашил от изстрела и побягнал,
като се скрил в контейнер за смет, където по-късно бил открит от органите на
полицията. Св. Т. тръгнал да се прибира
с кучето си, без да търси каквато и да е коминукация с подсъдимия, св. Д. М.,
като видял, че след изстрела всички се разбягват, започнал да звъни по
мобилните телефони на Г. и Д., докато най—накрая успял да се свърже с последния
и да разбере, че ЧО се намира в тежко положение в хотела. ( от показанията на
Д. М. – л.158, стр.2 от СП). На ЧО била оказана спешна високо квалифицирана
медицинска помощ след извикана от рецепцията на хотела линейка, поради била отстранена настъпилата опасност за
живота на св. Г.. ( от показанията на св. С. – л.270, стр. 2 от СП).
Междувременно на място пристигнали сигнализираните
чрез тел. 112 полицейски екипи ( информирани в резултат на обаждането на св. Б.).
Те видели скачащият в контейнер за смет А.
и го задържали ( от показанията на св. Б. в СП – л.272, стр.1 от СП и заповед
за задържане на лице – л.13 от ДП). След бързо обхождане на района, успели да
задържат св. Т., идентифициран, като човекът с кучето в показанията на св. Г. (
л.271, стр.1 от СП), както и в прочетените показания на Г. М.. В района на
Народния театър бил задържан и подсъдимият. Той междувременно прибрал оръжието
си в бяла раница, която към момента на задържането носел на гърба си. След
задържането в 01 РУП – СДВР спрямо подсъдимия бил проведен обиск и изземване в
неотложен случай с последващо одобрение от съд, при който било иззето
огнестрелното оръжие. (л.55-л.58 от ДП).
По доказателствата:
Факти, възпроизведени без противоречия в гласните
доказателства:
Датата и
мястото на инкриминирания случай е установена по несъмнен и
безспорен начин от съвкупната преценка на показанията, дадени от св. Л. Г. от
съдебното производство. От показанията на св. Л.Г. се установява, че е бил
сигнализиран за случая от Д.М., че деянието е било осъществено на 08.10.2011г.,
около 04.00-05.00
сутринта. В частта относно датата на случая показанията на св. Г. са подкрепени
от изобилен доказателствен материал- от заповедите за задържане по ЗМВР на св. Т.
и А., издадени на същата дата, от протокол за оглед на местопроизшествие, който
е съставен на същата дата, от прочетените показания на св. Д., дадени от него в
досъдебното производство.
Без съмнение
компаниите на частния обвинител към инкриминираната дата са били две:
първоначално същият е пребивавал самостоятелно в групата на Г.М. и М. Я. и приятелка на едно от лицата. Другата
компания е включвала лицата Д.М. и Н.Д.. По непротиворечив начин се установява,
че след като Д.М. се обадил по телефона
на ЧО, последният с придружаващите го лица, отишъл в района на Народния театър
„И. Вазов” с предварителната информация от Д.М., че там са „много хора” и се
„закачат” с неговите приятели.
Без съмнение ЧО се е отзовал на
поканата на Д.М., след като преди това е пребивавал в заведение и е употребил
алкохол. От неговия разказ става ясно, че се касае за пребиваване в дискотека „Н.М.”, ( преди това с името „Ескейп”) за период от време от около три часа и половина, както и че през това
време Л. Г. е употребил концентриран алкохол: (около 250 грама уиски). Съдът
приема субективната преценка на св. Г. доколко е бил повлиян от алкохола, тъй
като тя съдържа твърдението, че равновесният му апарат не е бил засегнат. Това
без съмнение е така, предвид активните му действия с Н.Д. по физическа
саморазправа с лице, което не е от тяхната компания. С оглед изложеното съдът
приема за достоверна оценката на Л. Г. да е бил
„несериозно повлиян от алкохола.” Състоянието на Г. е позволявало да
възприеме е степента на алкохолно опИ.е на св.Н. Д., за когото Г. свидетелства, че на
инкриминираната дата бил в състояние след употреба на „доста алкохол”. Това
твърдение е подкрепено с описание на конкретни външни признаци на алкохолно опИ.е:
„Но Н. беше видимо подпийнал, лъхаше, леко фъфлеше, залиташе.“
С аргумента, че св. Д.М. е
„спортист” от частното обвинение се отрича същият да е употребявал алкохол,
респективно - да е бил повлиян от него.(„Д.
не, той е спортист….“). Парадоксално, но именно спортистът Д.М., при това
неповлиян от алкохол, се явява лицето, което преднамерено и съзнателно е
търсело физическа помощ по телефона от иначе нетренирания Г. и е създавало пред
него неясни внушения за съществуваща заплаха. Извод в тази насока се обосновава
от съдържанието на разговора между ЧО и Д.М.: „Народния театър едни са ни
заобиколили”, викам „кво и”, и „нещо искат”, „или не ни пускат да си ходим“ –
това е разговорът, предаден в показанията на св. Г. с уточнението, че все
пак става дума за „нещо такова” и не е сигурен.
Няма никакво съмнение и по факта,
че частният обвинител е бил в
изключително активна позиция при възникването
и развитието на конфликта, довел до инкриминираното деяние. В тази връзка
източник на доказателства са неговите собствени показания, в които твърди, че е
тичал „първи”, а свидетелите Г.М. и М.Я. били зад него. (л.99, стр.1 от СП).
Следва да бъдат обсъдени и доказателствата относно личността на
частния обвинител. На първо място доказателствен източник в тази насока
представляват показанията на самия Г.. Пред съда той посочи, че е с правен
статус на осъждано лице за престъпление против собствеността, че е бил
регистриран за хулигански действия и по
този повод е бил задържан в 06 РУП.
Установи се, че ЧО се е занимавал усилено с тренировки по футбол до 16-годишна възраст, като не е
тренирал силови спортове.
По непротиворечив начин е
установено, че конфликтът първо е възникнал пред фонтана, находящ се пред
Народния театър, а след това е бил пренесен в района на кафене „ Театъра”, в което е работел като барман свидетеля Стоян Б..
Непротиворечиво е установена и
ситуацията, при която св. Г. след изстрела се
отдалечил от местопроизшествието
и потърсил помощ в „Гранд хотел „С.”. Предвид доказателствата за
степента на уврежданията, причинени от огнестрелното нараняване и прогнозата за
неблагоприятни усложнения за здравето на св. Г. в кратък интервал от време, решението на ЧО внезапно да напусне групата на
своите приятели и да потърси закрилата на добре охраняемо място, каквото е
„Гранд-хотел С.”, намира своето логично обяснение. Аргумент в тази насока съдът черпи и от тази
част от показанията на св. Г., в които той описва субективните си усещания за
настъпила опасност, свързана с неговото здраве и живот.
Относно характера на телесните
увреждания:
Този факт е изяснен, както от
разказа на св. Л. Г., така и от заключение на СМЕ (л.69-71 от ДП).
Това заключение е поддържано от вещите
лица в СП, страните са изразили становище за приемането му, без да го оспорват
(л.269 от СП). Няма никакво съмнение относно характера, тежестта на телесната
повреда и механизма на нейното причиняване. При първоначалния преглед на св. Г.
е била поставена диагноза: огнестрелно
нараняване в дясната гръдна половина. Хемоторакс в дясно (кръвоизлив в дясната
половина на гръдната кухина), контузия на главата, мозъчно сътресение. Съмнение
за контузия в гръдния отдел на гръбначния мозък. От заключението е установено, че локализацията
на пораженията в гръдната кухина на пострадалия е била от дясно. Извод в тази насока се извежда от констатациите на
СМЕ, че при медицинска интервенция от тялото на пострадалия Г. в кожа и
подкожие отдясно по задната аксиларна линия са били извадени пет чужди тела с
оловна плътност; в бял дроб проектилът е бил на нивото на бифуркацията на трахеята в белодробен паренхим в дясно.
Експертизата е установила също така контузионни инфилтрати в паренхима на
дясната основа; плеврален излив в дясно. Ето защо за настоящия съдебен състав няма съмнение,
че травматичното увреждане, получено от св. Г., е огнестрелна рана в дясна гръдна половина с пет проектила в
меките тъкани на гърдите по задна мишнична линия и един проникващ в гръдната
кухина с нараняване на десния бял дроб. Касае се за пръснати кръгловати входни
рани. Посоченото нараняване е било
съпроводено с развитието на хемоторакс в дясно ( кръвоизлив в дясната половина
на гръдната кухина) и контузия на дясната белодробна основа. В окончателната
диагноза на пострадалия фигурира и контузия на главата и мозъчно сътресение,
като е отпаднало единствено съмнението за контузия в гръдния отдел на
гръбначния мозък.
В заключение: СМЕ сочи, че
огнестрелното нараняване е довело до осъществяването на три различни увреждания
на здравето по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, от които две от тях самостоятелно
за причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Един, единствен проектил е
проникнал в десния бял дроб, с което е
причинил и контузия в тази област. В този смисъл заключението на СМЕ
кореспондира на гласните доказателства за произведен един, единствен изстрел. Контузията на десния бял дроб самостоятелно
води до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Останалите
проектили, макар и да не са засегнали белия дроб на пострадалия, са довели до
комуникация между външната среда и гръдната кухина, поради което са налице
медико-биологичните признаци на друг вид телесно увреждане по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК, а именно до нараняване, проникващо в гръдната кухина.
Третото увреждане е свързано с развилия се хемоторакс в дясната половина на
гръдната кухина. Той е довел до хипотония ( АН 115/80) и е наложил поставянето
на торакоцентезен дрен с отстраняването
на 400 мл кръв. Кръвозагубата, като неизбежно усложнение от огнестрелното нараняване,
също самостоятелно и независимо от останалите увреждания е довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Съдът, като съобрази заключението
на СМЕ относно броя на уврежданията, самостоятелно реализиращи различни
медико-биологични признаци на повреда по чл.129, ал.2 от НК, като съобрази
едномоментното им причиняване и скоростта, с която са били обективно възможни и
други усложнения в здравния статус на св. Г. ( особено с оглед развитието на
хемоторакс и реалната комуникация на нараняването с външната среда и свързаната
с това възможност да се развие тежка инфекция), намира, че опасността за
живота на пострадалия е била изключително висока - до степен да доведе неминуемо до смърт. В
конкретния случай този общественоопасен резултат не е настъпил само и единствено поради своевременно
оказаната високо квалифицирана медицинска помощ. Фактът на оказаната помощ
обаче стои извън волята на подсъдимия, поради което не следва да се взема
предвид при преценката на правната квалификация на деянието.
С оглед изложеното съдът заключи,
че показанията на св. Г. в частта им, в която описва здравословното си
състояние са достоверни и добросъвестни.
Така напр. разказът на св. Г., че е направил крачки и е усетил, че му се пълни устата с кръв кореспондира със
заключението на СМЕ относно настъпилия хемоторакс. В тази връзка следва да се
преценява и констатацията на СМЕ за степента на кръвозагубата, като се уточни,
че СМЕ коментира само и единствено евакуираната при оперативна намеса кръв от
гръдната кухина с количество около 400
мл., като очевидно този обем на кръвозагуба
не включва излива на кръв, настъпил преди медицинската интервенция.
Не се спори и по фактите,
установени от писмените доказателства и доказателствени средства:
- от протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 6, 7 от ДП). Предмет на оглед е било тротоарно място,
находящо се от южната страна на Народния театър „И.Вазов”, в близост до
масивна сграда на банка „П.И.Б.” и ул. „Д.И.”. В източна посока при огледа е
констатирано разположението на маси и столове на открито кафене. Едно от важните ВД е намерена 1 бр. гилза.
Мястото, на което е била намерена,
съгласно съдържанието на протокол за оглед е на
двадесет метра от сградата на Народния театър в южна посока. Същата
е с инициали “WADE”, 9 мм. ( обект № 1, запечатана
в картон с № А 0102615 ). На разстояние 1 метър от този обект в южна посока върху
кръгъл метален капак на шахта е бил установен хартиен лист хартия с червеникава
материя. ( обект № 2, запечатана в картон с № А №0137422, обект № 5 при експертно изследване с биологична
експертиза –л.127 от ДП). При предаването на този обект за експертно
изследване са били открити и угарки, които не са били изследвани с оглед
произход на кръв или други биологични следи поради евентуалната необходимост да
послужат като материал за друго специфично изследване ( т.6 от заключението на
биологична експертиза). На 70
метра в югоизточно в
посока към ул. „Д.И.” върху
тротоарно място до сградата на „Гранд хотел С.” , на 2 метра от сградата е било
установено петно с неправилна форма от червеникава материя, разположени линейно на разстояние 1, 50 метра в южна посока ( обект № 3, запечатана
в плик № 010461, обекти 3 и 4 от БЕ – л.127, стр.2 от ДП). Предмет на
оглед е било и фоайето на хотел „Гранд С.” ( вход от към ул. „Г.”) на 10 метра от входната врата
в северна посока пред рецепцията на портиера и на 0,5 метра от нея е било
установено петно с неправилна форма от червеникава материя. ( обект № 4,
запечатан в плик № 010460, т.е. обекти 1 и 2 на биологична експертиза –л.127
от ДП). В съпоставка с протокол за
оглед следва да бъде разгледано заключението на протокол № Б – 403/2011г. на биологична експертиза (л.127 –л.129 от
ДП). При всички посочени по-горе обекти се доказва с биологична експертиза
наличие на кръв. С изключение на обект № 3 на БЕ е установено, че се касае за
човешка кръв, като само и единствено кръвта по обект № 3 не е била изследвана в
този смисъл с оглед минималните й количества и евентуалната необходимост от
сравнителен материал за провеждането на друго, специфично изследване – ( т.5 от
заключението на биологичната експертиза). С експертното изследване с биологична
експертиза е категорично установено, че човешката кръв по обект № 2 , 4 и 5 от
експертизата, т.е. установената червеникава материя на разстояние един
метър от намерената гилза в южна посока
върху хартиен лист, открит върху кръгъл метален капак на шахта ( обект № 5, БЕ), иззетата при оглед на
местопроизшествие червеникава материя от
петно с неправилна форма на тротоарна площ пред
„Гранд хотел С.” , на 2 метра от сградата ( обект № 4, БЕ), както и
петно с неправилна форма от червеникава материя, установено пред рецепцията в
същия хотел ( обект № 2, БЕ) съдържат В –
аглутиноген ( липсват или не се доказват аглутинини) , поради което е възможно изследването и на кръвно груповата
принадлежност на това ВД. ( т.4 от крайното заключение на биологичната
експертиза).
Съдът приема
за установено, че установените при оглед на местопроизшествие следи от кръв произхождат
от пострадалия Г.. Няма никакво съмнение ,че се касае за кръв с човешки
произход. Наред с това в гласните доказателства не се съдържат данни за друго
лице, пострадало от нараняване, придружено с излив на кръв, освен частния
обвинител. В подкрепа на този извод са показанията на св. Г., който разказа на
съда, как е решил да потърси помощ на „по-сигурно място” , а именно в Гранд
хотел С., след като е почувствал, че устата му се пълни с кръв. (л.99, стр.2 от
СП). В тази част неговите показания са категорично потвърдени от показанията на
св. С. – администратор в хотела към момента, в който ЧО е потърсил помощ там. (
л.270, стр.2 от СП).
В хода на разследването са били
задържани със заповед по ЗМВР от
08.10.2011г. А.Т. (л.11 от ДП), Т.А. (л.13 от ДП), подсъдимия Н. ( л.15 от ДП).
С протокол за личен обиск по ЗМВР от подсъдимия са били иззети мобилен телефон
„Нокия”, портфейл и шофьорска книжка. За посочените лица са били изискани и
приложени справки „БДС” – по отношение на Т. (л.17), за подсъдимия (л.19, л.20),
както и за свидетеля Г. (л.18).
Важно писмено доказателствено
средство е протокол за доброволно предаване, съставен в сградата на ВМА, с
който като ВД по делото са приобщени: : 1
бр. дънков панталон – син цвят, с черен
колан с катарама от бял метал, 1 брой яке с качулка от плат, с петно от червеникава материя по десния
ръкав, 1 бр. фланелка, сиво-черна с емблемана гърба, с 10 дупки на гърба, 8 от които в дясно и
петно от червеникава материя върху тях, чифт мъжки спортни обувки с размер 43 с
бели връзки , мъжки боксер, черен и чифт черни мъжки чорапи. Касае се за дрехите, с които пострадалият е
бил облечен към момента на деянието и по които се откриват следи от механично
увреждане в областта на гърба, т. напр. по предадената фланелка, сиво-черна с
емблема на гърба.
Няма никакво
съмнение , че така приобщените ВД
са относими към случая, тъй като по делото е събран доказателствен материал
относно факта на провеждане на животоспасяващото лечение на св. Г. именно във
ВМА. В този смисъл следва да се преценява издадената регистрационна форма
относно историята на заболяването (л.23, л.24 от ДП).
Писмени доказателствени
средства са:
1. протокол
за освидетелстване на подсъдимия ( с негово съгласие) – л.42 от ДП. С
посоченото процесуално-следствено действие от лявата и дясната ръка на
подсъдимия са били иззети обтривки, след което същите са били запечатани в бял хартиен плик с № 001377, както и ЧВП на
НЕКД – СДВР. При освидетелстването е установено, че подсъдимият П.Н. е бил
облечен с бял на цвят суичър; Този протокол следва да бъде съпоставен със
заключение на ФХЕ (л.143, л.144 от ДП), от което се установява, че в пробата от
отривките на ръцете на П. Н. не са били регистрирани капсулни микроследи от изстрел. Този протокол
следва да се съпостави с показанията на двете поемни лица-Али И. ( прочетените
показания на л.37 от ДП, л.295 от СП) и показанията на св. Т.П.. (л.154 от СП). Няма никакво съмнение, че действието
е било проведено с участието само на едно поемно лице - св. И.. Това обстоятелство е установено при
личния разпит на св. П. от съда. Този свидетел посочи, че е бил повикан само да
разпише някакъв протокол и не е присъствал при провеждане на
процесуално-следственото действие. Независимо от това съдът счита, че този
протокол може да се причисли към годния
доказателствен материал. И това е така, тъй като се касае за освидетелстване с
писмено съгласие на лицето. Аналогично с протоколите за доброволно предаване, в
този случай ограничаването на правната сфера се осъществява доброволно и не е
необходимо участието на поемни лица. Протоколът кореспондира напълно по
съдържание с прочетените показания на св.
И..
2. протокол
за обиск и изземване по отношение на подс. Н. ( в неотложни случаи с последващо
одобрение от 08.10.2011г. ( л.55 -57 от ДП, л.-58 ат СП – определение на СГС по
нчд 4677/2011г). Действието е било извършено по повод задържането на подс. Н., проведено
е било в сградата на 01 РУП-СДВР, като единствена възможност за запазването на
важно веществено доказателство. Именно с това ПСД е било приобщено към
доказателствения материал инкриминираното оръжие- черен на цвят огнестрелно оръжие - стандартен газ -
сигнален пистолет „ZORAKI- MOD. 914",
кал. 9 мм
с фабричен № 10115520. От съдържанието на протокола е видно, че е
било открито в бяла раница, която
подсъдимият е носел на гърба си. В
пистолета е бил открит 1 бр. пълнител, метален, черен на цвят. Това ВД е било
надлежно описано и запечатано с картон серия А
№ 0116961 и ЧВП № 105, преди да бъде предадено за експертно изследване. В
посочения протокол подсъдимият саморъчно е вписал изявлението, че е закупил
оръжието от оръжеен магазин в ж.к. „М.” и притежава удостоверение за това
обстоятелство. В писмените изявления е потвърден фактът, че последната стрелба
с иззетото оръжие датира от 08.10.2011г. ;
Съдът намира, че доказателствената
стойност на експертното изследване с протокол № 705/2011г. (балистична
експертиза- л.65-л.67 от ДП) следва да бъде обсъдена именно във връзка със
съдържанието на посочените по-горе писмени доказателствени средства. Съдът
приема заключението на ВЛ Д. по балистичната експертиза за компетентно и добросъвестно. Въз основа на
него е установено, че действително конструктивните параметри на иззетото оръжие
го определят като стандартен газ-сигнален пистолет, кал. 9 мм. При визуално изследване
обаче е категорично установено, че липсва муфа, която се навива на вътрешна резба от към дулния срез на
цевта и е предназначена за
предотвратяване изстрелването на твърдо тяло (снаряд) през цевта на оръжието. Същата според
заключението на експертизата е служела конструктивно и за осигуряване на
необходимото налягане на барутните газове
за изхвърляне на изстреляната гилза
и последващо автоматично презареждане. Именно липсата на посочената муфа
е направила възможно изстрелването на твърди тела чрез специално подбрани,
саморъчно приготвени или пригодени боеприпаси. В този вид, оръжието иззето от
подс. Н., не е стандартно газ-сигнално, а огнестрелно по смисъла на чл.4 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия. Същият към инкриминираната дата е бил годен да произвежда изстрели и
това обстоятелство е установено по несъмнен начин от заключението на БЕ. Така съдът прие за установено, че в съвкупност
доказателствата - показанията на св. Г.,
който твърди да е възприел оръжие (л.99 от СП), протокол за обиск и изземване,
съставен с участието на подс. Н., надлежно одобрен от съд и заключението на
балистичната експертиза обосновават по несъмнен начин изводът за участието на
подс. Н. в престъпление по чл.339, ал.1 от НК. ( втори пункт от обвиненето)
Не се спори
и относно факта на чистото съдебно минало на подсъдимия, удостоверено със
справка за съдимост на л.62 от ДП.
От страните не се спори и по
доказателствената стойност на заключенията на техническите експертизи, с
които е изследвано съдържанието на
аудиозапис, предоставен от система „112” ( ТЕ – л.146-л.151 от СП, ТЕ – л.262 –л.266 от
СП). Съдът приема, като добросъвестни и компетентно изготвени заключенията на
посочените експертизи. Първата е изследвала обаждане от мобилен телефон с номер
*********, ползван от св. Ст. Б. . (л.103, стр. 2 от СП), а втората – обаждане
от мобилен телефон с номер *********. На заключението на първата ТЕ съдът ще се
спре по-подробно при обсъждане на показанията на св. Б. и в съпоставка с тях.
По второто заключение в съвкупност с предоставения аудиозапис от телефон „112” и удостоверение от „Виваком” следва да се
отбележи, че към инкриминираната дата
обслужването на посочения мобилен телефон е било регистрирано на името на Г.Т.М.
(л.239 от СП) с данни за самоличност, подробно отразени в писмено извлечение от
регистъра на „НБД население” ( л.241 от СП). Съдът положи усилия за
призоваването и разпита на това
допълнително установено лице, но същото не се установи на известните по делото адреси.
След обявяването му за издирване с мярка „установяване на адрес”, съдът счете,
че са изчерпани процесуалните способи за осигуряване и личен разпит на този
допълнително установен в съдебното следствие свидетел ( л.293 от СП). Но дори и
да се приеме, че се касае не за Г.Т.М., а за неустановено лице, обаждането от
номер ********* към система „112” на инкриминираната дата непосредствено след деянието е несъмнен факт,
несъмнен факт е и съдържанието на проведения разговор, от който е видно, че именно
с това обаждане е идентифицирана посоката на оттегляне на подсъдимия след
деянието. В разговора е предадена информация за движението на лице, което държи
огнестрелно оръжие и се придвижва пеша по ул. „С.” в посока на ул. „Р.”. ( л. 263
от СП).
От
страните не се спори по факта, установен от показанията на св. Б., а именно, че
жертвата на нападението от страна на Г. и
Д. М. в района на заведение „Театъра” е лице, което е било познато в района по
линия на разпространение на наркотици. ( от показанията на св. Б. – л.102,
стр.2 от СП). В съпоставка с обясненията
на подсъдимия и показанията на св. А. става ясно, че лицето, чиито побой Б. е
наблюдавал, е техният приятел М.. В известна степен този неопроверган от
останалите доказателства факт обяснява и бягството на неустановеното лице „М.”
веднага след изстрела, макар и близък приятел на подсъдимия. Това поведение на
неустановеното лице „М.” към момента на деянието, както и нежеланието му да се
яви на разпит пред съда, въпреки уведомяването му от подсъдимия, намира своето
логично обяснение в подозрението, че към този момент може и да е държал наркотични вещества.
Доказателства относно факта на произвеждане на изстрела:
Св. Г. е категоричен за
възпроизвеждането на един изстрел.
Изказва се и предположение по факта, че в този момент неговият приятел Н.Д. е
бил наблизо. Основа на това предположение е присъствието по-късно на Н.Д. ***,
а след това и в центъра за оказване на спешна медицинска помощ. Един изстрел е
бил чут и от свидетелите Т. и Г.М.. За произвеждането на изстрел доказателства
се съдържат в показанията на св. Б., Д. М.
и Я.. Относно този факт свидетелските показания са в синхрон с обясненията на подсъдимия,
както и със съдържанието на протокол за оглед на местопроизшествие, на протокол
за обиск и изземване, одобрен от съд, както и със заключението на балистичната
експертиза.
Не се спори и по факта, че част от
свидетелите, макар и да са възприели изстрел, не са установили едновременно с
това засягане телесната неприкосновеност на ЧО в причинно – следствена връзка с
изстрела. Аргумент за такъв извод се съдържат в показанията на св. Г., който
заяви пред съда:
„Защото моите приятели не са разбрали, че съм
прострелян, те си помислили, че просто лицето е извадило газов пистолет и е
стреляло и въобще не са знаели какво се случва, чак на другия ден разбират,
а Н. влиза с мен в хотела, защото си е помислил, че нещо ми е станало от газта,
видял, че отзад кървя, пиколото вече е бил повикал линейка даже доколкото знам
той се е качил с мен в линейката до Военна болница.”
С оглед така дадените от св. Г.
показания следва да се преценява доказателствената стойност на показанията,
дадени от Д. М., Г. М., М. Я. и Н. Д.
относно механизма на прострелването и позицията в телата на подсъдимия и
частния обвинител към този момент. Твърдението на Г. приятелите му по-късно да са
научили, че именно той е засегнатото лице, напълно кореспондират с показанията
на Г. М. в съдебното производство, в които се твърди, че става дума за
„конфронтация някаква между подпийнали хора” и не е рабрал причината за
произведения изстрел.
Доказателства, по които не се
спори са относимите към преживените от Г.
болки и страдания: На първо място такива се констатират с оглед преживяното
непосредствено след деянието, описано косвено чрез репликата на св. Д. към Г.
„дишай тежко”, от субективните усещания на Г., че гръдната му кухина се пълни с
кръв, че му се вие свят във фоаето на хотела и губи съзнание. На второ място
аргумент за преживени от ЧО болки и страдания е продължилото с месеци лечение.
Според неопроверганите показания на пострадалия то е продължило три месеца,
интензивно 4-5 дена във ВМА и впоследствие – при условията на домашен режим.
Във връзка със създадените неудобства от проведеното лечение следва да се
преценяват проведените основни медицински прегледи, процедури рехабилитация и др. подобни с
продължителност около 3 месеца.
На трето място преживените болки и страдания следва да
се преценяват във връзка с дългосрочния ефект от телесното увреждане.
Информационна стойност в тази връзка има тази част от разказа на св. Г., в
която твърди, изпитва проблеми с
дишането, болки в гърба си, че за период, съизмерим с продължителност от една
година му е било забранено да работи, особено тежък физически труд. Споделя се
и неудобството да живее с усещането, че все още носи в белия си дроб метални
части – 5 на брой, които не са били
отстранени при хирургичната интервенция.
Доказателства относно самоличността на лицето, произвело
изстрел срещу Г.:
За установяването на този факт
показанията на ЧО не са надежден източник на доказателства. Пред съда този
свидетел разказа, че не може да идентифицира лицето, което го е простреляло,
тъй като не е възприел черти, които да
опише и разпознае. В тази част неинформативни са и показанията на св. Г.М. :”
Не видях кой произведе изстрела. Аз ги видях момчетата, но явно
вниманието ми е било насочено не към човека, който е произвел изстрела, а към
другото момче, което тръгна да бяга и аз го видях накъде тръгна да бяга и това
казах на полицаите, че избягало в тази посока.”. С липса на ясна идентификация
на самоличността на подсъдимия се характеризират и показанията на останалите
свидетели, близки приятели на ЧО – св. Я., Д., Д. М., които съответно споменават за ...................... за „ момче, което
е извадило пистолет” ( от показанията на Д. М.). С цвета на връхната дреха
и факта да е държал огнестрелно оръжие е идентифициран подсъдимия в показанията
на св. Б.. В съпоставка със съдържанието на протокол за обиск и изземване и протокол
за освидетелстване, в който е отбелязано, че подсъдимият е облечен с бял суичър
(л.42 от ДП), се обосновава несъмнен извод за наличието на ясна връзка между
личността на подсъдимия и факта на произведения изстрел с огнестрелно оръжие. Ясни
са показанията на свидетелите от компанията на подсъдимия – Т. и А., които
съдържат много по –подробна информация за връзката между подсъдимия и автора на
инкриминирания изстрел, отколкото обвинителните доказателства на свидетелите от
близкия приятелски кръг на частния обвинител.
В обобщение: Парадоксално, но авторството на
деянието по отношение на подсъдимия по втори пункт от обвинението се установява
основно именно от гласните доказателства, ангажирани от защитата, а не от
обвинителните гласни доказателства. Съпоставката на това обстоятелство с факта, че дадените от подсъдимия обяснения относно
авторството на деянието, кореспондират с независимите доказателствени източници,
каквито са протоколите за обиск и изземване, протокол за освидетелстване, както
и с показанията на св. Б., обосновава извод, че дадените от подсъдимия
обяснения отстраняват доказателствена непълнота, от което може да се ползва
обвинението и следователно са насочени към разкрИ.е на обективната истина.
По – задълбоченото проучване на
гласните доказателства, поотделно и в съпоставка между тях, както и във връзка
с писмените доказателствени средства и експертизите е необходимо във връзка с
отговора, който съдът дължи на поставените от страните спорни въпроси във
връзка с обвинението за осъществен от подсъдимия състав на престъпление по
чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК. Съдът се
съгласява с възражението на защитата, че, за да се установи дали са осъществени
елементите на субективния състав на престъпление по горепосочения текст от НК
или друг, привилегирован състав, е необходимо освен съпоставката на
доказателствата, относими към момента на произвеждане на изстрела от
подсъдимия, да се анализират и
доказателствата, които сочат, как се е стигнало до посочената ескалация на конфликта.
Съдът се довери частично на дадените
на гласните доказателства, като отчете всеки отделен случай на несъответствие и
причините за това. В някои от случите те
са свързани с наличието на определен интерес от изхода на делото, в други
случаи - със създадена емоционална съпричастност на свидетелите към тезата на
обвинението или на защитата с оглед предхождащите деянието отношения между тях и основните участници в конфликта, а се
констатират и такива гласни доказателства, при които е намерил отражение
определен психо-физичен статус. ( т. напр. прочетените показания на св. А. от
ДП, макар и дадени към момента на деянието, са по-схематични и непълни. В
голямата си част те не се поддържат от свидетеля с аргумент за състоянието му
на уплаха, противоречат и на останалите доказателства, поради което и съдът не ги приема за достоверен източник
на доказателства ). Изложените по-горе причини за недостоверност в една или
друга степен са налице за всички гласни доказателства, поради което съдът
изгради изводите си за фактите по делото частично от обясненията на подсъдимия,
частично от показанията на свидетелите: св. Л. Г., св. Т.А. и св. М. Я., Д. М., Г.М., М. Я..
Като независими свидетели се
очертават Ст. Б. и св. М., като най-висока доказателствена стойност носят
показанията на св. Б.. Съдът изключи
само тази част от техните показания, при която липсата на точни възприятия в определени моменти от
развитието на конфликта е допълнена с предположения или с допълнително
надграждане на възпроизведените факти.
Съдът, като съобрази
противоречията в доказателствения материал и относимостта на различни свидетелски
показания към различни етапи от развитието на конфликта, разгледа спорните
обстоятелства в хронологията от неговото възникване до ескалирането му с
директния сблъсък между подсъдимия и частния обвинител.
Първият спорен въпрос, който стои
в основата на конфликта е дали са съществували провокативни действия
от страна на лица от обкръжението на подсъдимия преди св. Д.М. да вземе решение
да повика за „подкрепление” групата на частния обвинител, респективно, преди да
проведе телефонен разговор с него. Относими
към изясняването на този въпрос са показанията на независимия свидетел М., свидетелите
на обвинението - св. Н.Д. и Д.М., гласните доказателства, от които се ползва
защитата: показанията на св. А.Т., св. Т.А., както и обясненията на подсъдимия,
дадени от него в съдебното производство.
Показанията на свидетелите на
обвинението (Д.М. и Н.Д.) съдържат оценка за извършени провокативни действия на
лица от компанията на подсъдимия. Това обстоятелство налага поотделното им
обсъждане, както и в съпоставка с останалите гласни доказателства, които
разкриват началната фаза на конфликта.
В показанията на св. Д. М. се
потвърждава факта в размяната на реплики по повод „ цигари или трева” да са участвали две лица от чужда компания. (
в този смисъл са твърденията и на свидетеля на защитата – Т.А., който идентифицира
двете лица с неустановеното лице „М.” и със своята намеса да му помогне след
нападението на М. и Д.). В показанията на св. Н. Д. също се споменава, че
непознато за него момче му е искало цигари, трева или амфетамини. (л.160, стр.1
от СП). Неговите показания от съдебното производство обаче са изключително
неинформативни, доколкото самият свидетел обяснява, че „ не си спомня случая” и
от това самият той преценява, като последица от състоянието си на тежко повлияване от алкохол. Независимо от това част
от показанията на св. Д. (тази, която е в синхрон с останалите гласни
доказателства) съдът приема с доверие. Т. напр. достоверно е твърдението на св.
Д., че само едно лице се е приближавало до тях. Това твърдение кореспондира с
казаното от св. А., че последователно и един, по един от компанията на подсъдимия са се
отдалечавали първо неустановеното лице „М.”, а след това и св. А., за да му
помогне. Почти пълната липса на спомен, с която се отличават показанията на св.
Д. в съдебното производство наложи провеждането на процедура по прочитане на
дадените от него показания в досъдебното
производство ( протокол за разпит от 25.01.2012г. – л.151 от ДП). Но дори и в
прочетените показания се съдържат единствено данни за размяна на реплики преди
идването на частния обвинител – липсва описание на разменени удари, липсва
описание на конкретни действия, общо окачествени от св. Д. като „разправия” . В
обобщение съдът прие, че липсата на спомен за инициатора на физическо стълкновение
елиминира доказателствената стойност на показанията, дадени от св.Д. М. и Н. Д. относно обстоятелствата, при които се е
зародил конфликта. Показанията и на двамата свидетели по този въпрос съдържат
само общи, неинформативни оценки, т. напр. „разправата прерасна в бой” ( от
показанията на св. Д. М. –л.158, стр.1 от СП) или твърдението на св. Д. от
прочетените показания, дадени от него в досъдебното производство: „ изведнъж
започнахме да се бием. Дори не помня кой първи почна боя”.
От фактическа страна съдът счете,
че се е стигнало до размяна на реплики между неустановеното лице „М.” от
компанията на подсъдимия, свързани с искането му към св. Д. и Д. М. да го
почерпят с „ една цигара”. Същите от страна на неустановеното лице не са били
провокативни и след като неустановеното
лице е срещнало категоричния отказ на
св. Д. и Д. М., се е върнало отново на пейката при обичайното си обкръжение. Извод
в този смисъл се извлича от показанията на св. М., който твърди, че всичко
„около час” било „ спокойно преди да стане тази случка” (л.106, стр.2 от СП).
Съдът изгради изводите основно на
базата на дадените от св. Т.А. показания. Те се отличават с детайлност,
хронологична последователност и са подкрепени в една или друга степен от останалите гласни доказателства. Друг
съществен аргумент за високата степен на достоверност на дадените от св. А.
показания е свързан с непосредственото му засягане от конфликта в хронологична
последователност, веднага след като се е опитал да се притече на помощ на „М.”.
Отговор с висока информационна
стойност се извлича и от показанията на независимия свидетел М. (л.105, л.106
от СП). Този свидетел е равноотдалечен,
както от свидетелите на обвинението, така и от свидетелите на защитата, тъй
като на инкриминираната дата е работел като охранител на рекламна бутилка,
инсталирана пред сградата на Народния театър „И.Вазов”. Св. М. разказва за две компании – едната на
„две момчета” , които седнали в бар в непосредствена близост до св. М. и която като численост е съответстваща на св. Д.М. и Н. Д. и другата - от неустановен
брой момчета ( според свидетеля 5, 6 на брой), която била разположена на
пейките. Въз основа на съвкупната преценка на дадените от св. М. и св. А.
показания се обосновава извод, че неустановеното лице „М.” е посещавало бара,
за да си поръчва бира, но по този повод е поискало от М. и Д. „ по една цигара”. В тази връзка М. описа образно на
съда настъпил словесен конфликт между неустановеното лице и двете момчета, като
„джафкане”.
При съпоставка на дадените от св. А. и св. М. показания се изяснява, че
хронологично едва след този словесен инцидент и след като продължително време
обстановката била спокойна, неустановеното лице „М.” отново се насочило към
бара, за да си купи бира. В този момент и преди да дойде „подкреплението” ,
предвождано от частния обвинител, безпричинно започнал побой по отношение на
неустановеното лице „М.” с участието на
св. Д. М. и Н. Д., установено от показанията на св. А., който се притекъл на
помощ на „М.”. Именно в този момент се е появила и извиканата по телефон от Д. М.
компания на частния обвинител, която подгонила едновременно двете лица, чужди на тяхната
компания, а именно: първо св. А., който успял да се върне при подсъдимия, като
му съобщи за случилото се, а след това и неустановеното лице „М.”. ( от
съпоставката на показанията, дадени от св. А. и М. Я.). В този смисъл разказът на св. А., идентифициран
от подсъдимия като „турче малко”, синхронизира напълно с обясненията на
подсъдимия, че са забелязали, че „бият някого”, но първоначално не разбрали – кого.
(л.296, 297 от СП).
Показанията на св. А.Т. не са
хронологично подредени, което съдът отдаде на уточнението, че към момента на
деянието Т. се е чувствал алкохолно повлиян. Основание за такъв извод
дават и показанията на св. Г. (полицай
от 01 РУП-СДВР), която след деянието сочи за проверка на лице, което разхожда
куче, видимо употребило алкохол. (л.271, стр.1 от СП). Те обаче кореспондират
на казаното от св. М. за приблизителния брой лица в компанията на подсъдимия. Но
дори и така схематични, показанията на св. Т. са достоверен източник на
доказателства по факта за пренасянето на конфликта от неустановеното лице „М.”
към личността на св. Т.А.. Първият св. Т. е познавал поименно, дори и с него е
имал уговорка за среща на инкриминираната дата. От друга страна обаче св. Т.
свързва началото на конфликта с едно момче, част от тяхната компания, за
което дава следната характеристика: „ не си го спомням, което се познава с П.….
заради него стана нещо”. Така косвено показанията на св. Т. потвърждават
достоверността на разказа на св. Т.А. и мотивират съда да приеме, че
възприятията на св. Т. в случая обхващат момента, в който в защита на
неустановеното лице „М.” се е намесил св. А., като посочената по-горе
характеристика е относима до личността на св. А..
В обобщение, за настоящия съдебен
състав няма никакво съмнение, че началото на физическото стълкновение е
свързано изцяло с агресивни действия на Д.М. и Н.Д., към които бързо след
пристигането си, се присъединил частния обвинител.
Налице са съществени противоречия в
гласните доказателства относно факта каква
е била ситуацията, заварена от компанията на св. Г. при пристигането им в
района на „Народния театър” и дали от нея може да се обоснове оправдание за
физически сблъсък от страна на частния обвинител.
Относими към изясняването на това
обстоятелство са следните гласни доказателства: показанията на св. Г., св. А.,
Д. М., Н. Д., включително и приобщените чрез прочитане показания на св. Д. от
досъдебното производство.
При съпоставка на дадените от св. Г.
и св. А. показания се обосновава извод, че моментът на пристигането на св. Г.
съвпада с момента на спречкването между неустановеното лице „М.” и групата на св. Д.М. и Н. Д.. ( Побоят на М.
започна преди да дойде другата група” – от показанията на св. А. –л.155, стр.1
от СП). Извод в такава насока се обосновава и от разказа на св. А., че побоят спрямо неустановеното лице „М.” е
настъпил в сравнително отдалечен участък.
Съдът разгледа на първо място
относимите към решаването на този въпрос показания на преките участници в
зараждането на конфликта – свидетелите Д.М. и Н.Д.. Съдът съпостави техните показания с разказа на
други свидетели на обвинението от групата на пристигналите по-късно - св. Я. и
частния обвинител ( Л. Г.), както и с показанията на св. Т.А. (свидетеля на
защитата).
Показанията на св. Д.М. съдържат съществени вътрешни противоречия
относно факта колко на брой лица са
приближавали до него и св. Д.. В началото на своя разказ пред съда свидетелят
говори за две лица ( л.157, стр.2, л.158, стр.1 от СП), а по-късно
съобщава, че към момента на пристигането на св. Г. ( ЧО) вече е бил обграден от
3-4 души. ( л.158, стр.2, 3 ред
от СП) и в края на разказа си отново споменава само за две лица. ( л.159, стр.1
от СП). Липсва конкретика за външния вид на тези опониращи им 3-4 лица, за
действията им, не е изложена и в ясна логическа линия фактологията, при която
двама от създаващите за Д. М. опасност лица изчезват, а останалите двама
започват безпричинно да бягат. ( л.158, стр.2 от СП , 3-7 ред). В този смисъл
са показанията на Д. М.: „ Те момчетата направо тръгнаха да бягат, без да има
нещо. Бяхме аз и Ники. Нямам представа защо тръгнаха да бягат тези момчета”. Във връзка с изложеното съдът констатира, че
цитираните показания на св. Д. М. влизат в съществено противоречие с твърдението
на св. Д. в СП, че другата компания е представлявала заплаха за тях, тъй като „
не ги пускала” да си ходят. (л.160, стр.1 от СП). Твърдението на св. Д. в прочетените показания
от ДП , че „всички момчета” от опониращата им компания започнали общо да им
говорят, че „ няма да ги пуснат” и това е създало заплаха (л.152 от ДП), е неправдоподобно предвид показанията на другия
свидетел на обвинението - св. Я., че към момента на пристигането им с ЧО видели общо „4-5” лица, между които и
приятелите им – Д. М. и Н. Д.. В тази част показанията на св. Я. влизат в пълен
синхрон с твърдението на св. А. ( също жертва на нападение от компанията на
частния обвинител), че само две лица, в т.ч. неустановеното лице „М.” и
той самият са се доближавали до чуждата за тях компания пред Народния театър. Ако към тях се добавят и двамата приятели на
частния обвинител – Д. М. и Н. Д., общо заварените от пристигащата група лица
възлизат на четири – точно толкова, колкото твърди, че е забелязал св. Я. и
толкова на брой, колкото твърди, че са били, св. А.. Значим е фактът, че св. Я. е един от свидетелите на
обвинението, при това в близки приятелски отношения с частния обвинител. Неговите
показания относно ситуацията, заварена от частния обвинител, влизат в синхрон,
както с разказа на св. Т.А., така и с обясненията на подсъдимия и са надежден
източник на доказателства, тъй като същият по никакъв начин не може да бъде
свързан с интерес към обосноваването на защитната позиция на подсъдимия.
Показанията на св. Г.М. са
изолирани в частта относно Н. Д. и Д. М. да са били сами, но от друга страна не
са и източник на доказателства в полза на обвинението последните двама да са
били в състояние на уплаха. Свидетелят заяви, че не си спомня за какъвто и да е побой, с което остават в изолация от
показанията на Д. М., Н. Д., Г., Б., Т.
и А.. Ето защо съдът счете, че неговите показания не могат да бъдат
ползвани за извличане на достоверна информация по случая, още повече във връзка
със спорните въпроси за последователността от действия между основните
участници в конфликта.
С оглед изложеното съдът обоснова
извод, че заварената от частния обвинител ситуация пред Народния театър „И.
Вазов” на инкриминираната дата, не е включвала действия, създаващи опасност за
живота и здравето на неговите приятели Д. М. и Н. Д.. Съдът прие за установено,
че физиката, ръстът и поведението на непознатите за него лица ( неустановеното
лице „М.” и св. А.), станали едновременно с това и жертви на нападение от
компанията на ЧО, не са давали основание да бъдат разчетени, като източник на
заплаха.
Няма съмнение, че св. Д. М. не
можа да опише „ как изглежда” лицето, чието присъствие е възприел като заплаха.
( от показанията на Д. М. „ не са се разменили повече от един или два удара
между мен и едно момче, което не мога да кажа как изглежда” – л.158,
стр.2 от СП). Свидетелят не можа да си спомни
и за момче, което съществено се отличава от останалите лица с характерния
си нисък ръст (около 1,60м), т.е. за св. А.. В обобщение съдът намира, че след
като Д. М. не е съхранил конкретен спомен за външните признаци на заплахата, а
именно за ръст, телосложение, въоръжение или др. подобни характеристики на своя
опонент, то не може да се сподели и неговото твърдение, че е бил притеснен, още
по-малко да е бил изплашен. Изводът е, че дори и от самостоятелния анализ на
дадените от Д. М. показания не може да се извлече оправдание за действията на
агресия от неговата страна, както и за действията на агресия на Н. Д. и частния
обвинител Л. Г..
Показанията на св. Л. Г. също се
отличават с вътрешни противоречия относно броя на лицата, възприети от него
при пристигането му пред Народния театър „И.
Вазов”.
Този свидетел посочи в показанията
си в съдебното производство, че Д.М. и Н.Д. са се намирали до фонтана пред входа на Народния театър и
пред тях е имало неустановен брой момчета. Св. Г. споменава и за
„разправия”, но без да възпроизвежда конкретни реплики. В следващия момент св. Г.
споменава за едно, единствено момче срещу Д.М.. ( „аз се затичах по-напред
и момчето, което беше застанало пред Д. направо го избутах и започнахме да го
бутаме настрани, той удари Д., аз го ударих него, стана бой набързо”). В
отделни части от своите показания св. Г. споменава и конкретен брой опоненти на
своя приятел Д.М.:” Около Д. видях 3-4 момчета, не бих ги познал към
днешна дата, то всичко стана за секунди, те не бяха с лице, но момчето, което
ме простреля не беше там между тях, после се появи”. По – късно св. Г. твърди,
че е почти сигурен, че враждебната компания е наброявала три лица ( „те бяха
трима, почти съм сигурен”). Но същевременно твърди за появата на едно момче,
при което неговите приятели бил „облегнати” на фонтана.
Съдът отчете посочените вътрешни
противоречия в показанията на св. Г. и след като в тази част ги съпостави с
показанията на св. Т.А. и М.Я., счете, че твърдението на св. Г. за опасността
по отношение на Д.М. от „ 3-4 момчета” е
недостоверно. От съвкупната преценка на показанията, дадени от св. М., който
също споменава до Д. М. и Д. да е доближавало едно лице, от показанията на св. Т.
в СП, от които се установява, че не се е отделял от пейката, където е стоял и
от показанията на св. Г., който признава в разказа си пред съда, че „момчето,
което го е простреляло”, т.е. подсъдимият не е било в обкръжението на неговите
приятели към момента на пристигането му , остава единствената възможност
заварените от частния обвинител лица да са били две и това да са били св. А. и неустановеното
лице „М.”. Още повече, че липсват обективни данни за присъствието на други лица
в компанията на подсъдимия, извън св. Т., „М.” и св. А.. Посочената
доказателствена съвкупност и най-вече твърдението на частния обвинител, че
подсъдимият не е бил сред лицата, присъствали в непосредствена близост до
приятелите му –Д. М. и Н. Д., мотивира настоящият съдебен състав да приеме за
установено, че част от прочетените
показания на св. Т. следва да бъдат отхвърлени, като достоверен доказателствен
източник. Касае се за изявления в прочетените показания на св. Т., в които твърди,
че той самият и подсъдимият са участвали в размяната на реплики, докато се е
появила още една група. (л.36 от ДП). Макар и св. Т. да потвърди, че е имал по-добър
спомен към датата, в която е дал показания в ДП, съдът не ги възприе изцяло,
тъй като са опровергани от показанията на частния обвинител, както и от
показанията на св. Д.М., който заяви пред съда, че за първи път видял момче с
„бяло яке” към момента на произвеждане на изстрел срещу неговия приятел – Л. Г..
И двамата свидетели на обвинението – Г. и Д. М. в никакъв случай не могат да
бъдат припознати, като съпричастни към процесуалната тежест, която е отнесена
към подсъдимия ,за да твърдят факти, от които защитата има интерес да се ползва. В тази връзка съдът счете, че относно
момента на намесата на подсъдимия за разрешаването на конфликта, дадените от А.,
Г., Д. М. показания имат по-висока доказателствена стойност, прочетените
показания на св. Т. за предхождащите деянието действия на подсъдимия влизат в
съществено противоречие с тях и обосновават извод за недостоверност.
Недостоверно е и твърдението на
св. Г. за присъствието на едно, единствено момче, различно от техния приятелски
кръг, както и че Д.М. и Н.Д. да са били жертви на агресия. В тази част освен
опровержението, което частично се съдържа в показанията на самия св. Г. относно
броя на лицата, които са били в конфликт с приятелите му, е налице и
хронологично подреденият разказ на св. А., който сочи точно обратното, че св. Д.М.
и Н. Д. са били автори на агресия, а не жертва на агресия (л.154-л.156 от СП). Св.
А. разказа на съда, че компанията на подс. Н., когото А. нарича с умалителното
„Пешо” не е била сплотена, тъй като е
познавал само и единствено подсъдимия. От прочетените показания на А. от ДП се
установява, че и „М.” не му е бил близък, тъй като не знае нищо повече за него
освен, че пребивава вечер в градинката пред
Народния театър. Това обстоятелство следва да се разглежда в противовес
с близките отношения в компанията на частния обвинител, изводимо от бързата
реакция на частния обвинител, последвала телефонното обаждане на Д.М.. На второ
място, св. А. разказа за неустановеното по делото лице „М.”, което се е
отделило от компанията на подсъдимия, за да си вземе „бира”, когато лица от
чуждата компания започнали да го бият ( л.154, стр.2 от СП). Посоченото по-горе за по - отчуждените
отношения между подсъдимия и другите лица от неговото обкръжение на
инкриминираната дата обяснява защо Т.А. решил да помогне по-късно на пребития „М.”.
С така описаната от св. А. ситуация кореспондират и обясненията на подсъдимия,
в които се твърди, че стълкновението станало на около 50 метра от тях и дори в
началния момент не разбрали кого бият. Така фактът, че в този момент подсъдимият изобщо не се включил
по какъвто и да е начин в разрешаването на конфликта, намира
логично обяснение.
Ето защо съдът счете от фактическа
страна, че св. Г. при пристигането си пред Народния театър” освен приятелите си – Д.М. и Н.Д. е заварил
две лица, различни от тяхното приятелско обкръжение и това са били
неустановеното лице „М.”, както и св. Т.А..
В този смисъл извод се обосновава и от съчетания анализ на показанията, дадени
от св. А. и св. Я.. Особено ценна информативна стойност съдържа изявлението на св. Я. в съдебното
производство, че в момента, в който наближавали със св. Г. две момчета, които „изобщо не
познавал” и които „виждал за първи
път” започнали да бягат, в
резултат на което били подгонени от частния обвинител и от заварените на място Д.М.
и Н.Д.. (л.156, стр.1 от СП). В тази
част разказът на св. Я. напълно кореспондира с твърдението на св. А. от СП, че
побоят над М. е започнал преди да дойде другата група. (л.155, стр.1, 3 ред от
СП). От друга страна показанията на св. Я.
са допълнени съществено от разказа на св. А. относно конкретните действия на
св. Г., Д. и Д.М., които се насочили първо към едно от бягащите лица – св. А. с размахан колан в
ръка, а в момента, в който последният успял да стигне до подсъдимия, групата на
посочените по-горе трима свидетели, между които и частния обвинител се впуснала
в побоя над неустановеното лице „М.” в района на заведението „Театъра”. ( от
съвкупната преценка на дадените от св. Б. ( барман в заведението „Театъра”, А.,
св. Г. и св. Я. показания).
В заключение: съдът приема за установено, че е
категорично установен моментът на намесата на подсъдимия в конфликта, а именно,
след като е бил уведомен от св. А. за случилото се с неустановеното лице „М.” и
протичащият междувременно побой над това лице в заведението „Театъра”.
В тази връзка подлежи на
изясняване един от основните спорни въпроси между страните: съществувала ли е заплаха за здравето и
живота на Д.М. и Н.Д. към момента на
пристигането на св. Г. (частния обвинител), придружаван от още две лица - М. Янчев и Г.М.. Според настоящия
съдебен състав отговорът е категорично отрицателен.
Всъщност това е единственият въпрос, по който
показанията на св. Г.М. могат да се ползват като достоверен източник на
доказателства и по който синхронизират с останалия доказателствен материал.
Отделно от това е установено, че психо-физическото състояние на св. Н.Д. към момента на деянието е било
значително повлияно от алкохол. Така св. Г. свидетелства, че при разговора си с
Д.М. последният му заявил, че „Н. е много пиян” ( л.99, стр.1 от СП). В процеса
на разказа св. Г. посочва, че при личните си впечатления вече на мястото на
извършване на престъплението пред Народния театър се убедил, че действително
поведението на Н. Д. се характеризира с външни признаци на значително алкохолно
повлияване – „Н. беше употребил доста алкохол, Д. – не, той е спортист” (л.100,
стр.1 от СП).
Вярно е, че с своите показания св.
Д.М. възпроизвежда субективното усещане, че двете лица, които са ги заговорили,
са представлявали заплаха. ( от показанията на св. Д.М. – „Аз и Н. се
притеснихме” – л.158, стр.1 от СП). Но
също така е вярно, че те не съдържат никаква конкретика как точно е осъществена
заплахата- вербална или физическа, за да се стигне до общо квалифицираното от
него състояние на „ разправа”, която прераснала в „бой”. Свидетелят не
споменава конкретни реплики от
„обикновения” разговор, който според него започнал да става „по-агресивен”. Липсата
на конкретно изложена хронология от действия в показанията на Д.М., сочещи за
осъществена заплаха, следва да се противопостави на подробното, детайлно и
последователно изложение на фактите в показанията на св. Т.А., който разказва,
че първо е било нападнато неустановеното лице „М.”, а след това – при
пристигането на ЧО и неговата компания – и А. е станал жертва на нападение.
В частта относно генезиса на
конфликта показанията на Д.М. съдържат взаимно изключващи се твърдения, което
също не позволява да бъдат ценени като достоверен източник на доказателства.
Така напр. св. Д.М. споменава за присъствието на „7-8 човека”, които възприел
като заплаха, но наред с това уточнява, че тези „7-8 човека” не са се
приближавали до него. (л.158, стр.1 от СП). Налице са и обсъдените по-горе противоречия
относно броя на лицата, които са се приближавали до него ( двама или 3, 4 на
брой). Възприятията на св. Д.М. относно
числеността на компанията на подсъдимия следва да бъдат преценявани и с оглед
прочетените показания от ДП на св. Т. ( л.36 от ДП). Именно въз основа на тях
се изясни, че покрай тях са минавали различни познати ( момчета и момичета), с
които се говорели и периодично идвали и си тръгвали. Съдът дава вяра на
прочетените показания на св. Т., тъй като се касае за доказателства, събрани в деня
на инкриминираното деяние, когато вероятността от заличаване на спомен е
минимална.
И не на последно по значение място
следва да се цени чистосърдечното признание на св. Д.М., че не е почувствал
агресия във факта, че две лица бягат от него, че той самият е тръгнал да бяга
след тях, за да поговори или че тръгнал да ги гони, воден от инстинкта си. (л.158, стр.2 от СП). Цялата поредица от
факти, както и емоционалният статус, описан в показанията на Д. М., в никакъв случай не сочат за страх и
притеснение. Напротив, те разкриват поведението на ЧО, Д. М. и Н. Д. като
източник на агресия.
Описанието на жертвата на частния
обвинител, Д. М. и Д. в показанията на св. Стоян Б., съответства на разказа на
св. А. за нападението над неустановеното лице „М.”. Този свидетел допълни
фактите по делото, като разкри, че побоят на неустановеното лице „М.” се е
пренесъл в района на заведение „Театъра”, където Б. е работел като барман. Макар
и св. Б. да не идентифицира жертвата на ЧО, Д. М. и Н. Д. по описание или
поименно, няма съмнение, че битото в този район лице е било именно
неустановеното лице „М.” с оглед данните, че другата жертва – св. А. е успял да
се върне при подсъдимия и да му съобщи за случващото се. Освен посоченото, от показанията на А. става
ясно, че към момента на пристигането на св. Г. неустановеното лице вече е било
нападнато от числено превъзхождащите го Д.М. и Н.Д.. Ето защо от съдът прие за
установено, че в тази ситуация опонентът на компанията на ЧО се явява едно, единствено лице и това е неустановеното
лице „М.”. (л.155, стр.1 от СП). Частично тази фактология се извлича и от
показанията на независимия свидетел М., но с уточнението, че неговите показания
са изключително непоследователни, липсва точна хронология в тях, поради ангажимента
му да следи преди всичко опазването на рекламната бутилка, инсталирана пред
Народния театър „И. Вазов”. Ето защо
показанията на св. М. не могат да бъдат ценени като надежден източник на
доказателства що се отнася до последователността от действия на лицата, взели
участие в конфликта.
Няма никакво съмнение, че в този
начален момент на прерастващия във физически сблъсък конфликт, неустановеното
лице „М.” е било само и не е могло да разчита на никаква подкрепа. Така св. М.
разказа на съда, че двете момчета, т.е. М. и Д. отишли при едно от момчетата на
пейката и започнали да го бият. (л.105 ,стр.2 от СП). Самият М. обаче прави уговорката пред съда, че
не е наблюдавал с голямо внимание развоя на събитията, тъй като бил ангажиран
преди всичко с опазването на рекламната бутилка. Ето защо и съдът приема с
доверие твърдението на св. М., че не може да опише нито едно лице от компанията
на подсъдимия. Приема се с резерви и твърдението на М., че побой се е
осъществил в близост до пейката. В тази част неговите показания са опровергани
от показанията на св. А.. Св. М. успя да идентифицира в съда единствено
подсъдимия, като лицето, което е
употребило оръжие. ( В неговите показания подсъдимият е идентифициран, като
лицето с „бялата дреха”). Ето защо по
отношение на хронологията от факти преди и след идването на частния обвинител
съдът изгради изводите си от показанията на св. А., Т., от обясненията на
подсъдимия и частично от показанията на
св. Я.. Фактът, че макар и от една компания с подсъдимия неустановеното лице „М.” е било в положение на почти пълна
безпомощност при нанесения побой, е в синхрон с твърдението на А., че поначало
лицата в компанията на подсъдимия не са били много близки. Така следва да се
преценява уточнението на св. А., че от компанията на подсъдимия е
познавал само и единствено него, но е решил по хуманни съображения по-късно да
окаже помощ на неустановеното лице „М.”. Отношенията в компанията на подсъдимия са
характеризирани ясно и в показанията на св. А.Т., който посочва, че уговорката
да се срещнат е включвала единствено подсъдимия и неустановеното лице „М.”. В показанията на св. Т. св. А. не фигурира
нито по описание, нито с информация за име или други лични данни, а единствено
с общите впечатления на св. Т., че е присъствало и едно момче, „което се
познава с П.”. ( л.153, стр.1 от СП). Така от посочените по-горе доказателства се
изясни, че желанието на св. А. да окаже
помощ, още повече с оглед неговите физически данни ( слабо телосложение и нисък
ръст) е довело само и единствено до
насочване на агресията на междувременно пристигналия частен обвинител и
приятелите му - св. Д.М. и Н. Д. към физически по-слабия А.. Така
в показанията на последния е описана ситуацията, при която „М.” е успял временно да избяга, а А. е станал прицел на нападение от страна на посочените
по-горе трима свидетели, като последните са размахвали колани, в т.ч. и частния
обвинител (л.155, стр.1 от СП). В
обобщение, в цялата хронология от действия, извлечена, от съчетания анализ на
показанията на св. Г., А. и Я., не се установява в нито един момент ситуация,
при която най-агресивните нападатели – частния обвинител, Н.Д. и Д.М. да са
били противопоставени едновременно на повече от едно лице. При така събраните
гласни доказателства съдът прие за установено, че нападението им е било
осъществено последователно първо над неустановеното лице ”М.”, след това се е
прехвърлило над бягащия А. и пак е продължило срещу бягащото лице „М.”, но вече пред заведението
„Театъра”.
От разказа на св. Б. ( барман в заведение
„Театъра”), където се е пренесъл конфликта, се установява, че поведението на
жертвата – неустановеното лице „М.”, е било изцяло пасивно. Св. Б. посочи, че
битото момче се е държало за плота на бара и чакало да го „оставят”.
Следователно, личността на неустановеното лице „М.” по никакъв начин не е представлявала заплаха нито за „спортиста” Д.М.,
нито за частния обвинител. Св. А. красноречиво описа пред съда физиката на
неустановеното лице „М.” - ръст, не
по-висок от 1.80 м,
„ слабо момче, с малко дълга коса, с брадичка катинарче. Не тренира нищо”. (л.155 от СП, стр.2, втори абзац). Самият А. е с ръст 1,60 метра и това обстоятелство се установява, не само
от неговите показания пред съда, но и от личните констатации на съдебния състав.
От друга страна поведението на
частния обвинител и придружаващите го две лица при побоя, състоял се в заведение
„Театъра”, е било изключително агресивно
и този факт е установен по несъмнен начин от показанията на св. Б., които
описва като „озлобели”, „ наточили” се и
„ентусиазирани” (л.103, стр.2, л.104, стр.1 от СП). Така групата свидетели-
частния обвинител и неговите близки приятели, не само като поведение, но и с
оглед численото си превъзходство и физика ( с участието на спортиста Д.М.), не
биха могли да третират личността на неустановеното лице „М.” и св. Т.А., като заплаха.
Въпросът дали Д.М. и Н.Д. са били в състояние на уплаха
при пристигането на компанията на частния обвинител следва да бъде обсъден и
през призмата на фактите, които се установяват от показанията на частния
обвинител ( св. Г.).
Св. Г. описа в своите показания
обстановка, съгласно която към момента на появата на момче, извън тяхната
компания, те са седели на фонтана, дори
били облегнати. В края на своя разказ
св. Г. дава съвсем различно описание на началото на конфликта. „Когато ние се
върнахме и видяхме Д. и Н. при фонтана, Н. беше може би седнал на ръба на
фонтана, а Д. нещо имаше контакт с някой, нещо викаше, аз, затова направо се
затичах. Викаше „остави ме бе, остави ме бе, аз съм спортист”. Тук в скоба следва да се посочи, че св. Г.
свидетелства за контакт между Д.М. и едно
лице, т.е. за ситуация, в която опонентите на М. не са разполагали с
числено превъзходство спрямо него. В тази част от показанията на св. Г. е
налице пълен синхрон и с разказа на свидетеля на защитата – св. Т.А.. Св. Г.
свидетелства и за факта, че той самият не е тренирал силови спортове, а само и
единствено футбол, но все пак е решил да помогне на един професионален „спортист”.
При съвкупната преценка на обстоятелствата, които са възпроизведени по този
начин в показанията на самия пострадал, настоящият съдебен състав счете, че липсват
обективни данни животът и здравето на Д. М. или Н. Д. да са били застрашени към
момента, в който на място е пристигнал св. Г.. Описаното в показанията на св. Г.
поведение на свидетелите Д.М. и Н. Д. в никакъв случай не изразява психо-физическо
състояние на уплаха, липсват и обективни данни за съществуваща заплаха за живота и здравето на Д.М. и Н.Д..
Наред с изложеното, св. Г. посочи, че конфликтът се е развил „много бързо” и „едното момче” е побягнало при вида на Г. и
следващите го двама свидетели. Самият Г. твърди „ защото видя, че идваме ние.” Ако е вярно твърдението на св. Г., че е едно,
единствено лице при вида на Г. и неговата компания е побягнало, то е
необосновано да се говори за каквото и
да е числено, физическо или друг вид превъзходство на компанията, възприета от
ЧО като враждебна.
Г. е пределно ясен в своя разказ,
че при гонитбата на лице от опониращата компания не е бил сам. Той дори споменава конкретно, че е
бил придружаван от св. Н.Д.. ( „С мен през цялото време е бил Н.Д.”). Очевидно
се касае за инцидентно групиране на ЧО със св. Д., тъй като, както се изясни от
неговия разказ, той е дошъл на мястото пред Народния театър не с Д., а със
съвсем друго лице – Я.. Следователно инцидентното групиране на свидетелите Г. и
Д. е настъпило именно, за да се инициира, а веднага след това и за да се
осъществи физическа саморазправа с друго лице.
Така съдът стигна и до следващият
спорен въпрос – представлявала ли е
личността на частния обвинител и придружаващите го лица заплаха за
присъстващите в нощните часове на денонощието в района на Народния театър „И.
Вазов” на инкриминираната дата. Отговорът е категорично утвърдителен.
Особено убедително положителният отговор се извежда от чистосърдечното
признание на ЧО по повод битото пред заведение „Театъра” лице : ”той на мен
наистина нищо не ми беше направил”.( л.100, стр.2 от СП), т.е. агресията,
инициирана от ЧО, Д. М. и Н. Д., не е имала никакво оправдание в предходно
противоправно действие или съществуваща необходимост от защитни действия.
Извод в тази насока се извежда на второ
място от обстоятелствата, при които е
възникнал конфликта между двете компании. Показанията на св. Д.М. убедително
обосновават тезата, че първоизточникът на физическата агресия е личността на
този свидетел, Н. Д. и частния обвинител – Л. Г.. Няма съмнение, че св. Д. М. е
възприел бягството на две лица ( на неустановеното лице „М.” и св. А.), като
повод да бъдат нападнати, за да бъде удовлетворен по неговите думи някакъв
„инстинкт”. (л.158, стр.2 от СП).
На трето място изводът, че не
подсъдимият и неговото обкръжение, а частният обвинител и лицата от неговата
компания са били източник на опасност, се обосновава от начина, по който побоят
над неустановеното лице ”М.” е описан в показанията на св. Б., от обсъдените
по-горе показания на св. А. относно осъщественото над него нападение при
очевидно физическо и числено превъзходство на компанията на частния обвинител. Отговорът
е утвърдителен и с оглед съдържанието на показанията, дадени от св. Я., че св. Г.,
Д.М. и св. Н. Д. са гонели две бягащи лица. Ценен е синхронът в гласните
доказателства по отношение на факта за предхождащите деянието действия на ЧО.
Още повече, че в посочената група гласни доказателства присъстват показанията
на св. М.Я., който емоционално е близък именно до личността на частния
обвинител и който не е имал и няма
никакви допирни точки с личността на свидетелите Б., А. или подсъдимия.
Наличието на заплаха от
поведението на св. Д.М. и Н.Д., близки до личността на ЧО, се установява и от
показанията на независимия свидетел М. ( охранителя на рекламната бутилка).
Този свидетел разказа на съда, че простреляното момче преди изстрела е
размахвало колан и е удряло други лица. (л.105, стр.2, както и л. 106, стр.1,
предпоследен абзац, СП). В тази част неговите показания потвърждават напълно
разказа на свидетеля на защитата – Т.А., който посочи на съда, че в един
момент, след като „М.” избягал, три лица, между които и частния обвинител, тръгнали срещу А. с колан в ръка. (л.155, стр.1 от СП). Съдът счете, че в
цялата хронология от факти бягството на „М.“, описано от А., непосредствено предхожда момента, в който самият
А. е успял да се откъсне и да се върне при подсъдимия, както и преди
нападението на трите агресивни лица да се пренесе отново срещу неустановеното лице „М.“. Съдът счита, че
възможността неустановеното лице окончателно да се освободи от агресията на ЧО
е настъпила значително по-късно, едва след повторното му нападение в района на
заведение „Театъра“. Посочената верига от факти се извежда от оплакването на А. пред подсъдимия за продължаващия побой
над „М.“, както и от показанията на св. Б..
Показателна е и целта на
обаждането от страна на Д.М. към частния обвинител, възпроизведена от гледната
точка на св. М.. Охранителят на рекламната бутилка посочва, че е възприел
съдържанието на разговора и той е бил насочен именно да се извикат лица, които
„ да дойдат да се сбият”. В тази част показанията на св. М. са убедителни, тъй
като категорично е установен мотивът да съхрани спомен за това обстоятелство с
оглед опасението, че ще му бъде трудно да опази рекламната бутилка.
При изясняването на
обстоятелствата, при които е възникнала
и ескалирала физическата агресия, без подробно обсъждане следва да останат
показанията на св. Г. М., който пред съда заяви, че докато е говорил с брат си,
Л. бил около тях и после чул изстрел. Този свидетел заяви на съда „Не разбрах
причината за този изстрел, конфронтация някаква между подпийнали хора”. В тази
връзка липсата на каквото и да е съдържание
на факти в показанията на св. Г. М., относими към изясняването на случая във
връзка физическата агресия, ги определя в групата на гласните доказателства с
второстепенно значение.
Спорни са и въпросите каква е хронологията от събития след бягството
на неустановеното лице „М.” в момента, в
който агресията се е пренесла върху св. А., оправдана ли е била намесата на
подсъдимия с оглед съществуваща опасност за живота и здравето на други лица към
момента на произвеждане на изстрел. Тезата на частното обвинение е, че подсъдимият е реагирал на повикване на
свои приятели, които са били в нужда. Твърди се, че групата на подсъдимия е
била по-голяма и от по-възрастни хора, които са могли много лесно да предотвратят
конфликта, но въобще не са се намесили.
В пледоарията си пред съда защитата на
подсъдимия възразява срещу доводите на повереника за младата възраст на частния
обвинител и лицата от неговото обкръжение, като заявява, че численото
превъзходство е фактор за физическо надмощие, дори и когато нападнатият е
по-възрастен, здрав и трениран спортист. Твърди се, че в конкретния случай не
се е стигнало до сериозно увреждане на здравето и живота на лица от компанията
на подсъдимия, не защото пострадалият и неговата компания не са искали това, а
защото на тяхното нападение подсъдимия е реагирал със съответно
противодействие.
За да се обоснове отговор на
поставените от страните въпроси, е необходимо да бъдат обсъдени показанията на
св. Ст. Б.. (бармана в заведение „Театъра”). Този свидетел разказа за категорично числено
превъзходство на групата от три лица над жертвата на нападението –„М.“. В
съпоставка с обсъдените по-горе гласни доказателства: показанията на св. А., Я.,
Г., Д. и Д. М., както и от допълнителния
разпит на св. Г. за отсъстващите от залата лица, едно от които Б. идентифицирал
в съдебното производство (л.109 от СП) става несъмнено ясно, че групата на
нападателите в заведението „Театъра” е включвала частния обвинител, Д. М. и Н. Д..
Изяснява се също така, че битото лице в района на заведение „Театъра” лице е
било неустановеният пострадал от компанията на подсъдимия с лично име „М.”. Гласните доказателства
несъмнено сочат за двама пострадали и след като единият от тях – Т.А. потвърди,
че е успял да се отскубне от нападателите си, за да се върне при подсъдимия,
единствено възможният извод е второто пребито от ЧО лице, намиращо се вече в района на заведение „Театъра”, за което Б.
разказва, да е било неустановеното лице
„М.”.
Съдът счита, че следва да се
отговори отрицателно на възражението на частното обвинение подсъдимият или
други лица от неговата компания да са могли да се намесят по-рано, за да се предотврати
ескалацията на конфликта. Следва да се
отговори отрицателно и на възражението, че компанията на подсъдимия е имала физическо надмощие в описаната по-горе
ситуация. Не са опровергани обясненията на подсъдимия, че така и не е разбрал
кога и как е бил нападнат неговия
приятел „М.”. В тази част неговите
показания са подкрепени пряко от показанията на св. А., който твърди, че е
успял да се откопчи от нападателите си, да се върне при подсъдимия и да му съобщи за случилото се. („върнах се
при П. да му кажа, че ни бият” – А., л.154, стр. 2 от СП). Не са опровергани
от други доказателствени източници обясненията на подсъдимия и показанията на св. А., че подсъдимият е
узнал по-късно за факта на нападението над неустановеното лице „М.” . ( от
обясненията на подсъдимия:„ видяхме, че бият някого, но отначало не можахме да
видим кой” –л.296 от СП). От обясненията на подсъдимия е видно явното нежелание
да се забърква в конфликт. Така следва да се преценява и твърдението му , че е
видял, че бият „М.” около „ 7-8 души”, но не се намесил, както и твърдението,
че е видял, че как св. А. се запътва за помощ, но отново не се намесил. Макар и
преувеличено в обясненията му, численото превъзходство на компанията на частния
обвинител, е съществувало без всякакво съмнение. Не са опровергани и
обясненията на подсъдимия, че по принцип имал проблеми в предходен период при
нападение, за да му бъде взет паричен оборот. Затова подсъдимият не следва да
бъде упрекван, че в този момент е положил усилия да остане встрани от разразилата
се физическа агресия. Опитът му, доколкото е възможно и докогато е възможно да се
разграничи от намеса, е установен по
несъмнен и безспорен начин и това обстоятелство следва да се цени в подкрепа на
защитната позиция, че личността на
подсъдимия, макар и въоръжен, потенциално не е представлявала опасност за
живота и здравето на други лица.
Съдът прие за установено от
фактическа страна, че подсъдимият е взел решение да се намеси едва след като е
станало ясно, че агресията от страна на частния обвинител, Д. М. и Н. Д.
продължава, без никакви видими индикации да се преустанови по вътрешни подбуди
и без външна намеса. Източник на доказателства в тази насока са показанията на
св. А., който е потърсил подсъдимия за помощ, за да му каже, че продължават да
бият „М.”, както и обясненията на
подсъдимия, в които посочва, че е видял своя приятел – „ едно момче, едно турче
малко” ( съдът приема за установено, че в тази част от обясненията се
визира ниския ръст на св. А. – 1.60м) да бяга „ обратно”. (л.297 от СП.) От
съвкупната преценка на дадените от св. А. показания, както и от обясненията на подсъдимия е видно, че взетото
решение да извади оръжието от раницата си и да се запъти към заведение
„Театъра“ кореспондира изцяло с факта, че побоят „продължава”, че А. с
физическите си възможности не би могъл да ефективно противодейства, както и
с факта, че положението на
неустановеното лице „М.” е „лошо” ( от обясненията на подсъдимия: „ помня, че
някой го риташе, щом беше на земята, значи не беше добре.” (л.297 от СП). За
многобройни удари, нанесени от страна на ЧО и придружаващите го две лица върху
несъпротивляваща се жертва разказва и независимия свидетел – Ст. Б.. (л.104 от
СП).
От съпоставката на показанията,
дадени от св. А. и другото лице от компанията на подсъдимия – св. Т., а
косвено и от показанията на св. Б. се
установява, че в критичния момент, в който св. А. е търсел помощ, подсъдимият
е бил сам. Свидетелят А. разказа „ аз оттам се измъкнах, вече Пешо беше сам и се уплаших” ( л.154, стр.2 от
СП). Тези показания надделяват по своята доказателствена стойност над
показанията на св. Т. в СП, които са изцяло неинформативни и схематични,
илюстрирано с твърдението „ Разговор не съм чул” , както и от прочетените
показания на Т., че е бил с гръб към подсъдимия. Според съда се касае за мними противоречия
между показанията на св. А. и св. Т. относно присъствието на Т. в тяхната
компания към момента, в който св. А. се е върнал. Извод в тази насока се
извежда от твърденията на Т. в СП в
съпоставка с показанията на св. Ст. Б.. Ал. Т. разказа на съда, че е бил на
разстояние от около 10
метра от „спречкалите се” (л.153, стр.1 от СП), както и че е бил с гръб
към подсъдимия. ( от прочетените показания на Т. – л.36 от ДП). В прочетените
показания на св. Т. се посочва за разстояние от 20-30 от сблъсъка между ЧО и подсъдимия. Съдът намира, че от прочетените показания на
св. Т. се установява участието му в пререкание с останалата част от групата на
ЧО – М.Я. и Г.М.. Вярно е, че факт за проведен разговор с Т. в посочения смисъл
не са възпроизведени в показанията на Г. М., но също така е вярно, че поначало
неговият разказ пред съда е изключително недостоверен, тъй като влиза в противоречие дори с факти, по които не се
спори от частното обвинение, т. напр. по факта изобщо да е възникнал побой. Ето защо съдът прие за установено, че
описаната в прочетените показания на св. Т. ситуация е единствено възможната ситуация, при която Т.
може да бъде едновременно на около десетина метра от
спречкалите се и на около 20-30 метра от подсъдимия при
това с гръб към него и да разговаря с лица от компанията на ЧО. Фактът,
че при този разговор Т. не е възприел побой, който по същото време е
продължавал с участието на Д. М. и Н. Д., обосновава единствено възможният
извод, че е разговарял с Г.М. и св. Я.. Съдът приема с доверие твърдението на
св. Т., че е поискал от „момчетата” „ да си приберат човека и да го укротят
човека, защото ще стане бой”. Фактът тези реплики да са били отправени към
другата група до фонтана ( Я. и Г.М.), очевидно различна в представите на Т. от
„спречкалите се”, обяснява как се е стигнало до ситуацията в един момент
подсъдимият да остане сам по думите на св. А., както и до ситуацията Т. да бъде
с гръб към частния обвинител и
подсъдимия към момента на произвеждане на изстрел. Стабилна отправна точка при
преценка на дадените от Т. показания са и твърденията на св. Б., че подсъдимият
се е появил в района на заведение „Театъра”
на разстояние от около 40 метра ( от показанията на св. Б., който
е бил в кафенето - „заведението е на повече от 40 метра от случката” –
л.104, стр.2 от СП). Ето защо изводът на
съда е, че св. Т. поначало е бил по-отдалечен – емоционално. За този свидетел
пострадалият от ЧО Т.А. ( едно от битите от ЧО лица) е бил изцяло чужд човек –
„ там някакво момче……… което се познава с П.”. Св. Т. същевременно е бил
отдалечен и физически от случващото се. В
скоби следва да се посочи, че показанията на св. А., който твърди, че след
нанесения му побой е заварил подсъдимия , съответстват на описаните в СП от Т. действия на подсъдимия да
си е взел от раницата „нещо”. Фактът,
че св. Т. не е могъл да различи и да
определи точно каква е вещта, която е видял подсъдимия да изважда от раницата
си, потвърждава тезата, че в този момент е наблюдавал действията му от известно
разстояние, респективно, че подсъдимият е бил сам.
Следователно подсъдимият не е
могъл да разчита на някакъв физически отпор и от страна на св. Т.. Съдът приема
за установено, че макар и очевидец на стълкновението между подсъдимия и частния
обвинител, св. Т. на практика е бил безучастен поради алкохолното си повлияване
или по други лични причини. Показателен за състоянието на Т. е и фактът, че
същият в съдебното производство не можа да се спомни характерното облекло на
подсъдимия на инкриминираната дата – бялата му връхна дреха, с която последният
е идентифициран дори и от лица, с които не се е познавал преди това ( т. напр.
от св. Б.). В показанията на св. Т. се констатира и липсата на съхранен спомен за
отдалечаване на лица от групата на подсъдимия – факт, който също е установен по
несъмнен начин от останалите гласни доказателства. За емоционалната отчужденост
на св. Т. от личността на подсъдимия е показателно и неговото поведение, след
като е чул изстрел. Свидетелят Т. разказа на съда, че просто си е тръгнал, без
да разговаря и да се среща с П.Н., както и без да се интересува в каква посока
е поел подсъдимият след това. (л.153, стр.2 от СП). Следва само да се посочи в противовес напълно
противоположното състояние на съпричастност и готовност за почти мигновена
реакция между частния обвинител и св. Д.М., още повече в светлината на факта,
че св. Д. М. телефонира именно на частния обвинител, а не на брат си – Г.М., който
по същото време е заедно с ЧО. В противовес с отношенията между лицата,
включени условно в т.нар. компания на подсъдимия е и синхронът в действията на ЧО и Д. М. при
инициирането на агресивни действия и упорството, с което такива действия са били
насочени към физически по-слаби лица. По същото време втората жертва, също от
компанията на подсъдимия – неустановеното лице „М.”, се установява напълно
безпомощна при побоя в заведение „Театъра” по думите на Ст. Б..
Така в обобщение съдът приема за установено,
че към момента, в който св. А. е потърсил за помощ подсъдимия, в неговата група,
но на известно разстояние е присъствал
само и единствено алкохолно повлияният Т. ( изпил вече по негови думи около „
два литра бира”), индиферентен към уплахата на св. А.. За последния се изясни,
че не е притежавал никакви физически данни или въоръжение, с което да се
противопостави на агресията на частния обвинител, Д. М. и Н. Д., респективно
подсъдимият не е могъл да разчита на неговата помощ. Четвъртото лице от
компанията на подсъдимия е жестоко пребитото лице в заведение „Театъра” – „М.”,
за което подробно пред съда разказа независимия свидетел С.Б.. Останалите лица от компанията на подсъдимия са
неустановени и неидентифицирани и от прочетените показания на св. Т. ( л.36 от
ДП) се изясни, че са били приходящи.
С оглед изложеното от фактическа
страна се обосновава извод, че в критичния момент, в който над неустановеното
лице „М.” е бил нанесен жесток побой от три лица, а от друга страна наблизо за
присъствали още две лица от компанията на частния обвинител - М.Я. и Г.М., подсъдимият на практика е бил
сам, битото лице „М.“- също. Освен по-малобройна, компанията на подсъдимия, е
била и разпръсната. Численото
превъзходство на компанията на частния обвинител, агресивното му поведение,
илюстрирано и в предупреждението на Т. към Я. и Г. М. да си „приберат човека”,
както и развоят на събитията със св. А. непосредствено преди извършване на
деянието, дистанцираността на св. Т. и по-слабата физика и необичайно нисък
ръст на А. ( около 1.60м) категорично
изключват обосновката на частното обвинение подсъдимият да е разполагал с
надмощие или с реални възможности за подкрепа от други лица.
В светлината на предшестващите
деянието събития от съществено значение при решаване на делото е фактът дали към момента на произвеждане на изстрел
е съществувала все още опасност за здравето на неустановеното лице „М.”, произтичала ли е от поведението на частния
обвинител, каква е хронологията от действия на подсъдимия и частния обвинител,
при която се е стигнало до произвеждането на изстрел и причиняването на
описаните по-горе увреждания, настъпили в причинно-следствена връзка от
действията на подсъдимия за здравето на частния обвинител.
Източник на доказателства за
изясняването на посочените по-горе въпроси са показанията на св. Ст. Б.,
обясненията на подсъдимия, показанията на св. Л. Г. (частния обвинител), св. Д.М.,
св. Н.Д., св. М., частично – от показанията на св. Т..
Съдът, след като съпостави
показанията на св. Г. с показанията на св. Б., счете, че по несъмнен начин се
установява групата от лица, нанесла побой на неустановеното лице „М.”, да е
включвала частния обвинител, св. Н.Д., както и Д.М.. Св. Г. е категоричен в
разказа си пред съда, че са подгонили „момчето” с Д.М. ( л.100, стр.2 от СП). ЧО
разказа също така, че „през цялото време” с него бил и св. Н.Д.. ( л.99, стр.2
от СП). В тази част показанията на св. Г. за добросъвестни, характеризират се с
последователност и липсата на логически несъответствия, още повече с оглед
твърдението му, че именно Н.Д. му оказал помощ в Гранд хотел „С.” след
прострелването. Това би било възможно само и единствено, ако Д. е очевидец на
случилото се със св. Г.. В тази част те са в синхрон и с показанията на самия Д.,
включително с прочетените, които Д. е дал в досъдебното производство. Извод в
тази насока се обосновава и от категоричното и последователно твърдение на
бармана Б., че е видял побой с участието на три агресивни лица спрямо
една, единствена жертва, както и от потвърденото от Д. и Д. М. тяхно участие
във физическо стълкновение. Кръгът от лица, инициирали физическия сблъсък на
инкриминираната дата, се откроява и с оглед категоричното твърдение на св. Б.
при съвместния му разпит със св. Г.М., че последният не е участвал в сбИ.ето в
заведение „Театъра”. В този смисъл са и показанията
на св. М.Я. (свидетел, който също принадлежи
на приятелската компания на ЧО –
л.156, стр.1 от СП).
Противоречив е начинът, по който
свидетелите възпроизвеждат и конфликтната ситуация, развила се извън района на
фонтана, до заведението, стопанисвано от св. Б., както и обстоятелствата, при
които конфликтът се е пренесъл там.
От
особено съществено значение са отговорите на въпросите съществувала ли е
заплаха за здравето на неустановеното лице „М.” към момента на намесата на
подсъдимия в конфликта; в каква посока ЧО е напуснал заведението, дали това е
сторил сам или заедно с другите лица.
Изясняването на посочените
въпроси е от изключително съществено
значение за преценката на опасността, която е създал с поведението си частният
обвинител и опасността, която
характеризира личността на подсъдимия. Те са относими и към изясняването на
факта, дали към момента на деянието е съществувало непосредствено и
противоправно нападение от страна на ЧО към подсъдимия, дали при употребата на
оръжие подсъдимият е бил в правата си на отбраняващо се лице, както и в правата
на отбраняващ неустановеното лице „М.”.
По първият въпрос: съществувала ли е заплаха за здравето на
неустановеното лице „М.” към момента на намесата на подсъдимия в конфликта.
От обективна страна такава заплаха
е съществувала и тя е установена не само от обясненията на подсъдимия, но от
изключително подробния и емоционален
разказ на св. Б.. Този свидетел, като барман и охранител на заведението
„Театъра” посочи пред съда, че преследването е било „ с голяма злоба”, че е
видял „превъзбудени” и „доста агресивни” лица. Св. Б. е категоричен, че е видял
три „озлобели” лица, както и че тримата са нанасяли многобройни удари на своята
жертва. (л.103, стр.2 посл. Абзац и чл.104, стр.1, първи абзац). Без каквото и
да е колебание в групата на така описаните агресивни лица св. Б. идентифицира
личното участие на частния обвинител. Съдът счита, че достоверността на
дадените от св. Б. показания по отношение на интензитета на предхождащата
процесното деяние агресия на ЧО и приятелите му надделява над показанията на Д. М. и Н. Д.. Съдът прие, че
Д. М. и Д. реализират правата си по чл.121 от НПК с описанието на няколко удара
към неустановеното лице, дори и с твърдението за липсваща агресия ( от
показанията на св. Д. – л.160, стр.1 от СП). В тази част те са опровергани не
само от показанията на св. Б., но и от показанията на св. Я. и А..
От субективна страна е важно какво
е знаел подсъдимия за случващото се в района на заведението „Театъра”. Без
съмнение той е знаел за побоя над св. А., който му е бил нанесен от ЧО, Д. М. и
Н. Д., знаел за оплакването на св. А., че е бил бит с колани, знаел е и за
численото превъзходство на агресивните лица. Тези факти се извеждат по
непротиворечив начин не само от обясненията на подсъдимия, но и от показанията
на св. А.. Самият подсъдим в обясненията си посочва, че когато св. А. се
оплакал, че продължават да бият „М.” , едва тогава е тръгнал да види „какво става”. (л.297 от
СП).
Съдът приема за установено, че
подсъдимият е имал видимост единствено към посоката, в която е бил нанесен побоя, както и с приблизително точна представа за
разстоянието до там ( около 50
метра – от обясненията – л.297 от СП), т.е. той не е
имал обективната възможност да прецени точно какво е било състоянието на
неустановеното лице „М.”. В съпоставка на дадените от него обяснения с
показанията на св. Б. не се установява подсъдимият да е знаел за факта на
присъствието на св. Б. и за евентуалната възможност на битото лице да бъде
оказана помощ от друго лице. Разстоянието от около 50 метра в обясненията на
подсъдимия е идентифицирано в съответствие с образно описания от Б. коридор от 40 метра, който ЧО е
изминал срещу подсъдимия преди изстрела. Следва да се съобрази, че подсъдимият
поначало не е стоял в началото на този коридор, т.е. липсва противоречие в
гласните доказателства ( между неговите обяснения и показанията на св. Б.)
относно необходимостта да измине още около 10 метра преди това, за да
се насочи към входа на заведението и да попадне в зрителния обсег на св. Б., Д.
и Г..
Несъмнено е установено, че подсъдимият е знаел за численото
превъзходство на агресивните лица, знаел е и какви са физическите възможности
на неустановеното лице „М.”, красноречиво описани от св. А. в СП (л.155, стр.2
от СП – „, 1.75-1.80
метра, слабо момче”), потвърдени и в показанията на ЧО (
л.100, стр.2 от СП – „ спрямо Д. малко по-слаб”), както и за липсата на каквито
и да адекватни защитни действия от страна на битото лице срещу агресията на ЧО,
Д. М. и Н. Д. ( от показанията на св. Б.).
За конкретната
степен на ориентация от страна на подсъдимия по отношение на
съществуващата опасност за здравето на неустановеното лице „М.” аргументи се
извличат и от показанията на св. Т. в съдебното производство, който твърди, че
„П.” е тръгнал „ към спречкалите се” . (л.153, стр.1 от СП). Съдът не споделя,
като достоверни, твърденията на подсъдимия в дадените обяснения, че точно като
е тръгнал, е видял М. да става и да бяга. Видимост в района на кафене „Театъра” в
нощните часове на денонощието почти не е съществувала и достоверна информация в
тази насока се извлича от показанията на св. Б., който разказа на съда, че
светлините на заведението са били изключени. Съобразно изложения по-горе анализ
на гласните доказателства е установен и фактът, че „М.” освен, че е бил в зона
без видимост, се е намирал и на значително разстояние от подсъдимия, най-малко 40 метра. Липсата на
яснота точно какво е моментното състояние на „М.” към момента, в който
подсъдимият е взел оръжието от раницата си и е тръгнал в посоката на физическия
сблъсък, може да се изведе и от неговото поведение – да стои на едно място и да
се оглежда. ( в този смисъл поведението на подсъдимия непосредствено преди
деянието е описано в показанията на св. Б.. (л.104, стр.2 от СП).
Относно видимостта в района св. Г.
дава противоположна оценка за „някаква видимост към това момче” (л.99, стр.2 от
СП), но доколкото обвързва този факт
само и единствено с ориентацията си по
отношение на подсъдимия, който се е въртял и се е оглеждал на около 40 м от заведението (за
разстоянието - от показанията на св. Б. – л.104, стр.2 от СП), съдът приема за
установено, че се касае за видимост извън района на кафене „Театъра” и тя е произлизала от инсталираното там
улично осветление. Извод в тази насока се обосновава и от прочетените показания
на св. Н. Д.. Следователно доказателствата сочат, че към момента, в който подсъдимият е взел
решение да се намеси в подкрепа на своя приятел „М.”, за здравето и живота на
последния е съществувала реална и
изключително висока степен на опасност
във връзка с яростта и численото превъзходство на групата агресивни
лица.
На въпроса в каква посока ЧО е напуснал заведението, дали това е сторил сам или
заедно с другите лица, как се е движел
(спокойно или с тичане) към момента на отделяне от групата на Д. М. и Н. Д. отговор
се обосновава от съвкупната преценка на дадените от подсъдимия обяснения,
показанията на св. Г. от ДП, от прочетените показания на свидетеля Г. от ДП, от прочетените показания на Н. Д., от
показанията на св. Г. М. ( л.156 , стр.2 от СП – „ Л. се приближи към лицето,
тичайки” ), от показанията на св. Б., дадени в СП в съпоставка със заключението
на ТЕ и извлеченото от него съдържание на разговора, който Б. е водил с
оператор на системата ”112”. В обясненията си подсъдимият твърди, че е
видял ЧО да тича срещу него с колан в
ръката. Позицията на св. Г. по този факт
е противоположна, тъй като посочи, че е започнал да бяга, едва когато е видял
оръжие в ръцете на подсъдимия. В тази част показанията на ЧО са категорично
опровергани от показанията на св. Б., както и от прочетените показания на св. Д.. В ДП св. Д. е разказал, че още към момента на
отделянето си от групата ЧО Г. е бягал, т.е. не е ходел, в никакъв
случай не се е движел бавно. Този факт се обосновава и от показанията на св. Б.,
в които посочва, че към момента на осъществяване на телефонната връзка с тел
„112”, т.е. в началото на телефонния разговор е видял ЧО да започва да се
отдалечава с бягане. Особено важно е уточнението на св. Б., че изстрелът е бил
произведен, докато е провеждал разговор с оператор на тел.”112”, т.е. във времето
прострелването се осъществява след началото на разговора на Б. с телефон „112”,
което пък съвпада с момента на отделянето
на ЧО от групата на биещите „М.”
лица (л.102, стр.2 от СП). Св. Б. е категоричен, че ЧО, идентифициран като „
момчето със синьото яке” не е ходело бавно, а е бягало и то целенасочено към „ момчето с бялото яке”
( л.104 ,стр.2 от СП). Според ТЕ, която е изследвала предоставения аудио запис
от система „112”, осъществен от мобилния телефон на св. Б., времето, изминало
от началото на разговора, когато св. Б. е видял ЧО да поема, тичайки към
подсъдимия, до констатацията на Б., че е произведена стрелба с репликата „
„Стана проблем тук. Ами стреля се” , е точно седем секунди ( л.147 от СП). В същия смисъл са и показанията на св. Б. в
СП – „докато говорех с оператора се произведе изстрела” (л.103, стр.2 от СП)
или от твърдението на същия свидетел: „ тъкмо се свързвах с оператора……няма и
минута и беше произведен изстрела” ( л.104, стр.1 от СП). Така на практика
достоверността на твърденията на св. Б. в съдебното производство, че ЧО е изминал, тичайки, коридор от около 40 метра за „няма и
минута”, намират своето убедително потвърждение от ТЕ и съдържанието на
разговора между Б. с оператор на тел.”112”.
(л.147 от СП). Наред с това, съдът счита, че ако ЧО се е отделил от
групата на агресивните лица, биещи неустановеното лице „М.” със спокоен ход,
той без съмнение за седем секунди би изминал много по-малко разстояние от 40 метра, далеч
недостатъчно, за да се доближи стоящия статично подсъдим на дистанция, по-малка от четири метра ( за дистанцията -
от показанията на св. Г. – л.102, стр.1 от СП, от показанията на св. Д. М. от
СП – л.158, стр.2 от СП, както и от показанията на св. Т. от СП – л.153, стр.2
, 1 ред от СП).
Ето защо съдът счете от фактическа
страна, че изминаването на разстояние от
около 40 метра
за 7 секунди (с оглед продължителността на разговора с тел.112 от самото му
начало до репликата на Б., че се стреля) сочи, не само за начина на придвижване
на ЧО, а дори и за поддържането на доста висока скорост съобразно неговата
възраст и здравословен статус към този
момент.
Съдът констатира противоречия в гласните доказателства по факта дали
агресивните лица, биещи неустановеното лице „М.”, са прекратили заедно
нападението над него. Едновременно с това подлежи на изясняване въпросът дали сблъсъкът му с подсъдимия е случаен
или предизвикан от ЧО общественоопасен резултат.
От една страна се очертава тезата
на св. Б., че трите агресивни лица са се разпръснали в един и същи момент
заради предупреждението на този свидетел, че ще извика полиция. ( „казах, че ще
се обадя на полицията, тогава те се разбягаха” – от показанията на Б. – л.103,
стр.1 от СП). От друга страна се очертава група доказателства – показанията на
св. Д. М., Н. Д., включително и прочетените показания на Д. от ДП, от които се
възпроизвежда споменът ЧО да се е отделил сам от групата.
Съдът прие от фактическа страна,
че Д. М. и Н. Д. са продължили да нанасят удари върху неустановеното лице „М.” към момента на спонтанното отдалечаване на Л.
Г. от тях. Съдът счете, че решението си за отделянето от групата ЧО е взел
самостоятелно, без да уведоми приятелите си за това.
За настоящия съдебен състав няма никакво
съмнение, че в решаващия момент на отделянето на частния обвинител от групата
на Д. М. и Н. Д. вниманието на св. Б. с оглед детайлните му показания е било
ангажирано изцяло с поведението на момчето със „синьото яке”, т.е. с поведението
на частния обвинител и случващото се между него и подсъдимия, идентифициран,
като лицето с „бялото яке” (л.104, стр.2 от СП). Това обстоятелство е
потвърдено и с признанието на Б. (л.103, стр.1 от СП): „другите не съм си
правил труда да ги гледам накъде бягат” неизменно води до извода, че св. Б. не би
могъл по същото време да наблюдава поведението на останалите участници в побоя,
т.е. на свидетелите Д.М. и Н.Д.. По изложените съображения съдът прие, че при
преценката на обстоятелствата, при които е бил прекратен побоят над
неустановеното лице „М.”, изводите на съда не могат да се основават на направеното
от св. Б. предположение за разпръскването на агресивната група в един и същи
момент, а следва да се отдаде предпочитание на разказа, който се съдържа в
показанията на Д.М. и Н.Д..
Съдът прие за установено, че
интервалът от време от момента на
отделянето на частния обвинител от групата до произвеждането на изстрел срещу
него ( с оглед обстоятелството, че
това е времето на пробега, извършен от св. Г. - млад, напълно здрав към този
момент мъж, който изминава разстояние от около 40 метра от заведението до
подсъдимия, тичайки) би могъл дори и
само на базата на тези обстоятелства да се определи с приблизителна продължителност от около 4-7
секунди. В конкретния случай обаче това не е необходимо, тъй като съдът
разполага с категорични доказателства за
придвижването на ЧО в продължение на 7 секунди съобразно заключението на ТЕ,
аудио записите, предоставени от тел „112” и показанията на св. Б., обсъдени на л. 35 от мотивите.
Затова, за да се отговори
на въпроса дали в същото време побоят над неустановеното лице „М.” е бил
прекратен и от останалите нападатели, важен източник на доказателства са не
показанията на св. Б., чието внимание изцяло е било погълнато да наблюдава
частния обвинител и подсъдимия, а прочетените показания на св. Н. Д. от ДП
(протокол за разпит от 14.02.2012г. –л.152 от ДП). Те са важен доказателствен източник относно
съпътстващата инкриминираното деяние обстановка, в която Л. Г. е напуснал заведение „Театъра” и е
побягнал по описания от св. Б. широк около 20 метра коридор към подсъдимия. В тези показания,
които св. Д. в СП заяви, че поддържа, се посочва, че докато е нанасял удари на
едно лице, изобщо не е знаел какво се случва с частния обвинител и св. Д.М.. Въз основа на прочетените
показания на св. Д. съдът приема за установено, че в процеса на нанасяне на
удари от страна на Д. по отношение на неустановеното лице „М.” е осъществено инкриминираното деяние от
подсъдимия, свързано с прострелването на св. Л. Г.. Убеждението на
подсъдимия в преразказна форма , че когато е тръгнал, „М.” вече бил станал и избягал от страх, се основава на твърдения
в преразказна форма, поради което у съда възникват съмнения дали подсъдимият
възпроизвежда свои възприятия или преразказва чутото от своя приятел „М.”. С оглед съпоставката на показанията, дадени
от св. Б. в СП и прочетените показания на св. Н. Д. (л.160, стр.2 от СП, л.152
от ДП), съдът прие за установено, че се касае за привидни противоречия относно
видимостта пред Народния театър. И това е така, тъй като св. Б. описва
видимостта в района на заведението, а от прочетените показания на Д. става
ясно, че се отнасят за района пред самия театър.
Фактът на съпътстващ побой над
неустановеното лице „М.” към момента на произвеждане на изстрел, още повече,
възпроизведен в показанията на свидетеля на обвинението – Н. Д., е от особено
съществено значение, тъй като разрешава противоречивата трактовка на мотивите,
от които е бил воден частния обвинител
да напусне внезапно заведение „Театъра”.
За да обоснове извод, че
агресивната група от три лица не е прекратила в един и същи момент нападението
над неустановеното лице „М.”, съдът прие с доверие тази част от разказа на ЧО - св. Г., в която се твърди, че сам
е решил да прекрати нападението над неустановеното лице, спонтанно се
обърнал и решил да се върне в района на фонтана. В неговите показания не се откроява какъвто и
да е спомен или опасение, че някой е могъл да сигнализира полиция. Частният
обвинител твърди, че е възприел, като заплаха за себе си в този момент фигурата
на лице, което тича срещу него. ( от показанията му пред съда: „видях в
далечината момче, което се беше затичало към мен” – л.99, стр.1 от СП).
Несъмнено в този момент св. Г. не е наблюдавал действията на св. Н. Д. и Д. М.,
респективно – показанията му не носят информационна стойност дали последните
двама са прекратили по едно и също време и заедно с Г. нападението над
неустановеното лице „М.”. Извод в тази насока се обосновава и от липсата на
ясна хронология и последователност в показанията на св. Г. за нанесените удари
( от него и неговите приятели) върху тяхната жертва в района на заведение
„Театъра”. Св. Г. не можа да опише какви са били точните действия на Д. М.
спрямо битото лице. Твърдението му, че Д. М. е стоял отстрани, е в категорично
противоречие с показанията на св. Ст. Б., че е възприел не едно, а три агресивни лица, всяко едно от тях с
активно участие в побоя. Достоверността
на дадените от Л. Г. показания в частта им относно обстоятелствата, при които е
участвал в побой в заведение „Театъра”,
се изключва и от твърдението му, че не знае какви са били действията на
св. Н.Д., при все че по същото време твърди Д. да не се е отделял от него. (
л.100, стр.2 от СП, от твърдението: „С
мен през цялото време е бил Н.Д.” – от показанията на Г. на л.99, стр. от
СП). С оглед изложеното съдът приема за
установено, че показанията на св. Г. следва да бъдат приети с доверие само в
частта да се е отделил сам от групата, без да уведоми приятелите си за това.
Показанията на св. Д.М. от СП също разкриват факта, че между трите агресивни
лица не е имало съгласувани действия относно момента на прекратяване на побоя.
От една страна Г. не можа да възпроизведе пред съда действията на Д. М. и Н. Д.,
а от друга страна Д. М. не посочи как и
защо Г. се е отделил от тях. В съдебното производство Д. М. разказа, че
след съвместната им акция по преследването и нанасянето на удари на лице, което
не е от тяхната компания, следващият момент от спомена се отнася до ситуацията,
в която ЧО е вече в непосредствена близост до подсъдимия. ( от показанията на
Д. М. „ в момент, в който бях до един дървен бар, стигнахме, се обърнах наляво
и видял момче с бяло яке, който е насочил пистолет срещу Л.” – л.158, стр.1,
първи абзац). Анализът на тази част от показанията на Д. М. показва, че този
свидетел не е възприел изобщо момента на отделянето на ЧО от тяхната група,
както и че към момента на произвеждане
на изстрела, все още той самият се е намирал до дървения бар на заведение
„Театъра”.
Прочетените показания на св. Д.
носят информативна стойност и то с вътрешни противоречия единствено при
разрешаването на въпроса дали е
забелязал момента, в който ЧО е преустановил участието си в побоя над
неустановеното лице и с какви действия се е оказал в близост до подсъдимия. В
началото на разказа си в ДП Д. е твърдял, че не е „обърнал внимание” какво се
случва с ЧО и Д. М.. Ето защо и тези
показания следва да бъдат ценени в подкрепа на тезата, че агресията е била
извършена хаотично, без пълно съгласуване на действията между тях.
Св. Н. Д. обобщава в прочетените
показания, че е видял момче с бял суичър да стои пред Народния театър, след
като Л. ( ЧО) е побягнал. ( 6 и 7 ред от долу нагоре – л.152, ДП). Ето защо
съдът преценява първоначалните твърдения на св. Д., че не е наблюдавал ЧО и Д. М.
с уточнението, че те се отнасят само до
момента, в който са били нанасяни удари върху неустановеното лице „М.”. Св. Д.
обаче е изложил ясна хронология от факти, свързани с поведението на ЧО и
подсъдимия, включително и за
едномоментно случващи се събития след внезапното отделяне на Л. Г. от групата,
която нанася побой върху неустановеното лице „М.”.
Така въз основа на тази част от
прочетените показания на св. Д. няма никакво съмнение, че св. Д. за разлика
от Д. М. е забелязал действията на ЧО по
откъсване от групата, по насочването му към подсъдимия, както и поведението
на подсъдимия към този момент. Така прочетените показания на св. Н. Д.
преодоляват доказателствената непълнота, която се очертава при самостоятелния
анализ на показанията, дадени от Д. М. и по-специално на тази част от тях, в
която се твърди:” аз, Ники и Л. тръгнахме след тях. Не са се разменили повече
от един или два удара…….В следващия момент, всичко стана супер бързо, се
обърнах на ляво и видях момче, което е извадило пистолет към Л. и стреля по
него” – л.158, стр. 2 от СП). Цитираната
част от показанията на св. Д. М. показва, че те не носят никаква информативна
стойност за разрешаване на противоречието в показанията на подсъдимия и пострадалия относно факта
как са се придвижвали един към друг
преди да се стигне до произвеждането на изстрел. От друга страна обаче те
опровергават тезата на частното обвинение ЧО и приятелите му да се били
респектирани от предупреждението на св. Б., че ще извика полиция. От цитираните
по-горе показания на св. Д. М. става ясно, че вниманието му е било ангажирано с
побоя и на практика е разбрал за откъсването на ЧО от тяхната група, едва
когато ЧО вече се е намирал в непосредствена близост до подсъдимия. Опровержението на обвинителната теза ЧО да е
бягал хаотично, респектиран от предупреждението на св. Б., че ще извика
полиция, е още по - убедително от прочетените показания на св. Д., който твърди
в разпит от 14.02.2012г. (показанията са
приобщени в цялост чрез прочитане), че е видял Л. Г. да побягва, видял е по
същото време стоящия подсъдим в гръб. Важно е да се посочи, че в прочетените
показания на Н. Д. не се твърди да е побягнал едновременно с ЧО, а едва
по-късно - след като е чул изстрел по
негови думи, за да види „какво става”. Изводът е, че побягването на Д. не е било
хаотично, както предположи пред съда св. Б., а в посоката на ЧО и в по-късен момент – след проехтяването на
изстрел. (л.152 от ДП). Като се има предвид установеното от фактическа страна,
че пробегът на ЧО от заведението на св. Б. до неподвижно стоящата фигура на
подсъдимия, е отнел само 7 секунди, не е изненадваща позицията на св. Б. да
възприеме едномоментното разпръскване на групата.
Повереникът на ЧО очевидно ползва
именно показанията на св. Б. в частта им за разбягването на групата агресивни
лица, за да пледира пред съда, че
мотивът за внезапното прекратяване на нападението от ЧО, е изведен от
намерението да избегне полицейската
проверка. По начало такава фактология
предполага ЧО изобщо да е разбрал, че св. Б. сигнализира органите, натоварени с
опазване на обществения ред или че има намерение да го направи. Нищо подобно
обаче не се твърди в показанията на участниците в побоя, т.е. на самия Г., Д. и М.. Не се твърди те да са
възприели и по какъвто и начин да са реагирали на заканата на Б., че ще извика
полиция.
Св. Б. действително нееднократно
заяви пред съда, че след като предупредил групата, че ще се обади в полицията,
те тогава са се разбягали, като не повече от минута е продължил побоят в заведението
( л.103, стр.1 от СП). Важно е и
обстоятелството, че след разбягването на нападателите, според Б. битото лице е
постояло известно време в заведението в продължение на „ секунди” ( л.104,
стр.1 от СП). Съдът обаче изключва възможността св. Б. да е имал обективната
възможност да забележи едномоментно разбягване на трите агресивни лица поради
изложените по-горе съображения, че непосредствено преди процесното деяние,
вниманието на този свидетел е било изцяло ангажирано със стълкновението между
подсъдимия и частния обвинител. Ето
защо съдът прие за установено, че твърдението за едномоментно прекратяване на
нападението от трите лица, в т.ч. и от ЧО се основава на предположенията на св.
Б., че е успял да ги респектира със заканата си, че ще извика полиция. Съдът
намира, че така изказаните от св. Б. предположения не могат да бъдат основа на
формирането на изводи по фактите. Аргумент за продължаващия побой от страна на
св. Д. и М. спрямо неустановеното лице „М.” към момента на отделянето на ЧО от
групата в посока към подсъдимия са и прочетените и обсъдени по-горе показания
на св. Д.. И най-сетне, аргументацията на частното обвинение, че св. Г. се е
отделил от заведението на св. Б., тъй като е бил стреснат от предстояща
полицейска проверка, не намира опора в съдържанието на показанията, които е дал
самият Г. пред съда. В съдебното производство
този свидетел не заяви да има някакъв спомен от предупреждения, свързани
с сигнализирането на полицията, напротив, заяви, че сам е взел решение да се
върне „ в посока към фонтана”. (л.99,
стр. 1 от СП) и че си спомня само и
единствено присъствието на бармана . ( л.100, стр.2, втори ред от горе надолу
от СП).
Ето защо съдът счете от фактическа
страна, че нападението над неустановеното лице „М.” не е било прекратено от Л. Г.,
Д. М. и Н. Д. по едно и също време и първи от групата им се е откъснал ЧО Г.
при това с усилено спринтиране в посока към стоящия на около 40 метра подсъдим, без да
е ясно за Д. и Д. М. защо Г. е взел това решение.
Появата на подсъдимия в зрителния обсег на агресивната група и
стремителното приближаване на св. Г. към него изискват и отговор на въпроса поради
собствени подбуди от страна на нападателите или поради външно въздействие е бил прекратен побоят върху неустановеното
лице „М.”, какви са били съпътстващите
действия на подсъдимия към момента на продължаващия над „М.“ побой и как подсъдимият
се е придвижвал към мястото на продължаващия побой (агресивно, тичайки или със
спокоен ход).
На въпроса по какъв начин се е придвижвал подсъдимия към агресивните
лица, нанесли жесток побой на приятеля му „М.” и какво е било неговото
поведение към момента на стремителното приближаване на ЧО доказателствата дават
следния отговор.
Показанията на Д. М. от СП нямат
доказателствена стойност за изясняването на това обстоятелство, поради факта ,
че свидетелят не е наблюдавал движението на подсъдимия преди деянието и липсват
съответни възприятия, които да бъдат възпроизведени като спомен. (л.158, стр.2
от СП).
Тезата на подсъдимия, изложена в
обясненията пред съда е, че не е тичал и се е придвижвал със спокоен ход.
Той заяви пред съда : „ходех натам просто……………и видях как тича момчето с колан в
ръката” – л.297 от СП. Позицията на ЧО е точно обратната, а именно, че подсъдимият
е тичал срещу него. (л.99 от СП). В тази част обясненията на подсъдимия са
потвърдени и от останалия доказателствен материал, респективно – твърдението на
св. Г. подсъдимият да е тичал към него остава изолирано. На първо място то е
опровергано от прочетените показания на св. Н. Д., които описва подсъдимият,
като стоящ с гръб към Д., т.е. към посоката, от която непосредствено преди
изстрела се е придвижвал и частния
обвинител. Статичното положение на
подсъдимия непосредствено преди деянието и начина му на придвижване се
възпроизвежда от св. Д., че става дума за
„момчето с белия суичър” да стои пред Народния театър, след като Л.
побягна”. Друго лице в района със специфичния светъл цвят на връхната
дреха, освен подсъдимия, не е идентифицирано в останалите гласни доказателства.
Така в прочетените показания на Д. се установява, че в един момент именно подсъдимият,
идентифициран с цвета на връхната дреха, е бил
обърнат с гръб към св. Д.. В този смисъл възпроизведените от св. Д. факти в прочетените
показания напълно кореспондират на твърденията на св. Б. подсъдимият преди
деянието да е стоял на едно място и да се е оглеждал.
Съдът, като съобрази кръга лица,
които пряко са участвали в тази фаза на конфликта или са свидетели на този
момент от неговото развитие, прие, че най-висока доказателствена стойност за
разрешаването на противоречията в показанията на частния обвинител и
обясненията на подсъдимия имат показанията на св. Ст. Б. ( барман в заведение
„Театъра”)., както и прочетените показания на св. Д.. В частта относно
поведението на подсъдимия и начинът, по който се е придвижвал непосредствено
преди деянието, те са в пълен синхрон. Св. Б. разказа подробно на съда, че
фактите, които възпроизвежда, са се случили в нощните часове на денонощието
(около 02.00 часа сутринта), както и че
мястото около заведението е било тъмно, тъй като в заведението са били
изключени всички светлини - л.102, стр.2
от СП, л.103, стр.2 от СП). Въпросът за видимостта в района следва да се
обсъди и с оглед дадените от св. Г.
показания, който твърди, че било добре осветено. (л.99, стр.2 от СП). Внимателният прочит обаче на дадените от него
показания пред съда показва, че те се отнасят до района, в който )ЧО е влязъл в контакт с
подсъдимия, т.е. доста по-близо до Народния театър.
Съдът приема от фактическа страна,
че към момента на появата си в края на образно определения от св. Б. коридор,
водещ към заведението с дължина от около
40 метра,
подсъдимият е бил в статично положение. Доказателствата сочат, че за момент Д.
го е видял в гръб ( от прочетените показания на св. Д.), докато св. Г. е хукнал
към него ( също от прочетените показания на св. Д.), а според Б. подсъдимият
даже се е въртял на едно място.
Св. Б. идентифицира лицето,
произвело изстрел, с неговото облекло, като момчето „ с бялото яке”, което
посочва, че е видял „ малко преди
изстрела”. Макар и наблюдението от
страна на Б. да е продължило в кратък интервал от време, то е било достатъчно,
за да забележи и да отрази образно в показанията си, че е видял пробег от
страна на частния обвинител с дължина от порядъка на 40 метра. (л.104, стр.2 от
СП). Начинът на движение на ЧО и изминатото от него разстояние води до извод,
че е бил наблюдаван от св. Б. от порядъка на
4-7 секунди, т.е. във времето, необходимо на св. Г. да измине посоченото
разстояние. Съдът намира, че този период от време е достатъчен, за да се
формират възприятия от страна на св. Б.. Барманът на заведението „Театър” разказа на съда, че изходът, по който е поел
частния обвинител, е представлявал „коридор”
с широчина от около 20
метра, както е че в „дъното” на този коридор, считано от
заведението, е видял лице с бяла дреха. Поведението на подсъдимия е ясно
илюстрирано в показанията на св. Б.: „ момчето с бялото яке стоеше на място и се въртеше”. Важен
детайл от показанията на св. Б. е, че „ момчето със синьото яке ( т.е. ЧО) бягаше
към момчето с бялото яке”. ( л.104, стр.2 от СП). Съдът приема с доверие изложените
по-горе детайли от показанията на св. Б., тъй като са последователни и
хронологично подредени. Няма съмнение за липсата на каквато и да е съпричастност
от страна на св. Б. към тезата на обвинението или на защитата. Ето защо съдът
счете, че показанията на св. Б. са не
само добросъвестни, но и във висока степен информативни относно обстоятелството
как непосредствено преди деянието са се придвижвали един спрямо друг подсъдимия и пострадалият. Видно от
изложеното по-горе е, че показанията на св. Б. влизат в съществено противоречие
и изключват, като достоверна версията на частния обвинител, че подсъдимият е
тичал към него. Очертават се вариации подсъдимият да се е движел спокойно ( от
обясненията на подсъдимия), да е стоял на място
и в гръб към посоката, от която го наблюдава св. Д. и тази, от която го
е наближил ЧО, св. Б. разказва лицето, по-късно произвело изстрел, да се е
въртял на едно място, но не и да е тичал, както се твърди от частното обвинение. В
частта относно начина на придвижване на подсъдимия към мястото, където по-късно
е влязъл в стълкновение с ЧО, показанията на св. Б. и прочетените показания на
св. Н. Д. влизат в привидно противоречие с показанията на св. Т. от СП. Той
споменава подсъдимият да е тръгнал към спречкалите се и да е вървял на „бърз
ход”. (л.153, стр.1 от СП). В
действителност в прочетените показания на Т. от 08.10.2011г., дадени от него на инкриминираната дата,
липсва такава конкретика, липсват данни и да са били зададени конкретни въпроси
на свидетеля за изясняване на това обстоятелство. Ето защо съдът прие, че е
възможно свидетелят да възпроизведе за първи път определени факти след изминал
период от време, но те са относими към момента, в който подсъдимият се е
насочил към кафе „Театъра”. И това се изяснява в съпоставка с уточнението на Т.,
че в момента, в който ЧО е скачал срещу подсъдимия, последният е стоял на едно
място. (л.153, стр.2 от СП).
Съдът изследва и въпроса кога, защо и при какви обстоятелства (поради
собствени подбуди на нападателите или поради външно въздействие) е бил окончателно прекратен побоят
върху неустановеното лице „М.”, какви са били съпътстващите действия на
подсъдимия към този момент.
Съдът приема за установено, че нападението
спрямо неустановеното лице „М.” е
прекратил първи частният обвинител. Съдът
счита, че същият самостоятелно е взел решение за това, но не защото е бил
респектиран от възможността да се извика полиция, не и поради хуманни
съображения към битото лице, а поради
появата на подсъдимия в неговия зрителен обсег. Съдът приема за
установено, че мотивът на ЧО за прекратяване на нападението над неустановеното
лице „М.” е свързан с взето решение да пренесе своята агресия към телесната
неприкосновеност на подсъдимия. Преки доказателства за това се съдържат в
прочетените показания на св. Л. Г. от ДП ( л.148 от ДП), както и от съвкупната преценка на останалите доказателства.
За да приеме, че св. Г.
целенасочено се е придвижвал с тичане към подсъдимия, съдът отчете
вътрешните противоречия и
логическите несъответствия в показанията на ЧО. На първо място се налага абсолютната изолация на дадените от
св. Г. показания, дадени от него в съдебното производство относно начина, по
който се е придвижвал той ( спокойно)
и подсъдимия ( тичайки). В тази насока
съдът не намира за необходимо да преповтаря изложените по-горе доводи, но
останалите доказателства, включително и обвинителните гласни доказателства
сочат точно обратното – че подсъдимият е бил в статично положение, а Г. е
изминал разстояние от около 40
м за 7 секунди.
Ясно е, че след като св. Г.
буквално е спринтирал срещу подсъдимия,
а последният е стоял на едно място и се е въртял, след като по същото време Н. Д.
и Д. М. продължават жестокия побой над неустановеното лице „М.” , както и с
оглед предходните действия на ЧО, свързани с побой над св. А. при това с численото
превъзходство на неговите приятели, както и с използването на колан, действията на ЧО от обективна страна
следва да бъдат преценявани като непосредствено и противоправно нападение
спрямо подсъдимия. Аргумент за такъв извод е и фактът, че подсъдимият се е
намирал в участък, широк около двадесет метра, т.е. в участък, който е позволявал на ЧО да го заобиколи. Нито един свидетел не посочи обаче ЧО да е
направил опит да заобиколи подсъдимия, още повече, че св. Г. преди да измине,
спринтирайки, разстоянието от около 40 метра, което го е деляло от подсъдимия, е
бил свободен да избере и друга посока на придвижване.
Самият Г. в показанията си пред
съда не можа да посочи убедителна причина да изостави внезапно приятелите си Д. М.
и Н. Д. в района неосветеното заведение „Театъра” освен спонтанно възникналото си
желание да се върне при фонтана, при все че вече е вложил толкова много енергия
и „озлобление” (по думите на св. Б.), за да участва в побоя над това лице. Видно
е в този момент, а и с оглед дадените от св. Т.А. и Д. М. показания, че групата
на агресивните лица е била водена в изключителна степен от някакъв „инстинкт” (
от показанията на св. Д. М.), с водещата
роля на ЧО, както и от инерция, която не им е позволявал да се спрат в нападението си. Извод в тази насока се
обосновава от съчетания анализ на показанията, дадени от самия ЧО, от св. А. в
СП и прочетените показания на св. Т. от ДП. Св. Г. разкри пред съда, че
инициативата за „подкрепление“ по начало
била негова и на Д. М., разкри също така, че е тичал първи при слизането си от
таксито, а после и при преследването на неустановеното лице. (т. напр. от
показанията на св. Г. от СП, л.99, стр.1 –„ Аз се затичах, бях първи, с мен
бяха Г.М. и М.Я., те бяха зад мен, аз се затичах по-напред и момчето, което
беше застанало пред Д. направо го избутах“). Св. А. разказа как последователно
агресията е била насочена първо върху техния познат „М.”, след това безпричинно
се пренесла върху А. с използването на размахани колани и по-късно – пак към
неустановеното лице „М.”. Фактът на използвани при побоя колани е потвърден и в
показанията на независимия свидетел М. – л.105, стр.2 от СП. В прочетените
показания на св. Т. се разкриват усилията му да разговаря с останалата част от
компанията на ЧО, разположена до фонтана, с искане да „приберат човека и да укротят човека”,
очевидно отнесено до личността на ЧО, тъй като думите са били изречени от Т. по
повод възприятията му за „ момче, облечено със синя връхна дреха яке или
суичър, да скача с вдигнат крак срещу П. „ ( л.36 от ДП). Няма никакви
противоречия в доказателствения материал, че на инкриминираната дата друго лице,
в друга ситуация, което да е скачало с вдигнат крак срещу подсъдимия, освен
частния обвинител, не е имало. Така от
съвкупната преценка на гласните доказателства се обосновава извод за
изключително активната позиция на ЧО при проява на агресия в различни етапи от
развитието на конфликта. Този факт, съпоставен с избор на посока на
отдалечаване от групата –директно към подсъдимия, с изключително висока за
неговите физически данни скорост на пробега, с липсата на конкретна вътрешна
мотивация да се оттегли от побоя над
неустановеното лице „М.“ или неотложна необходимост от неговото присъствие при
другата група приятели –Г.М. и М. Я., обосновава извод, че действията му от
обективна страна са представлявали акт на нападение срещу подсъдимия. От
субективна страна именно така са били оценени от подсъдимия.
В тази ситуация позицията на ЧО
за отдалечаването му в спокоен ход от групата на Д. М. и Н. Д.,
които продължават настървено нанасят удари на човек, без каквито и да е защитни
реакции, е неубедителна и недостоверна. Най-важното е, че тази позиция остава
изолирана от съдържанието на останалия доказателствен материал.
От съвкупната преценка на
прочетените показания на св. Т. (л.36 от ДП), обясненията на подсъдимия, Д. М.
и Н. Д. се установява, че именно произведеният от подсъдимия изстрел е бил
причината внезапно обстановката да утихне и нападението над битото лице „М.”
окончателно да се прекрати и от останалите участници в побой – Н. Д. и Д. М.. Извод
в тази насока се обосновава от прочетените показания на Н. Д. от ДП, който
визира следната хронология – първо да е видял как Л. Г. побягва, след това да е
видял и лицето с белия суичър да стои неподвижно пред Народния театър ( т.е
подсъдимия), да е чул изстрела в посока Народния театър и тогава да е видял
побягването на ЧО към хотела, погрешно посочен в прочетените показания на Д. като „България” . В
действителност е категорично установено, че ЧО след прострелването е избягал в
Гранд хотел „С.” на ул. „Г.”. Там по-късно при оглед на местопроизшествие за
открити следи от кръв с човешки произход. Няма съмнение, че св. Н. Д. е
напуснал района на заведение „Театъра” именно, когато е проехтял изстрела. Това
обстоятелство, пряко посочено в прочетените показания на Н. Д., е потвърдено и
косвено в показанията на св. Б., който разказа на съда, че непосредствено преди
изстрела в посоката, в която се е намирало лице с облекло, отговарящо по
описание на подсъдимия, е бягало едно, единствено лице, не две или повече лица.
Следователно по същото време св. Н. Д. е бил все още в района на кафе
„Театъра”, от което е поел със спринт св. Г.. Преустановяване на побоя над „М.“
именно след изстрела се установява и от показанията на св. Д. М.. Този свидетел
разказа на съда, че всички са се разпръснали, а той самият се „отдръпнал назад”
и започнал да звъни на мобилния телефон на Г., а по –късно се свързал със св.
Н. Д.. (л.158, стр.2 от СП). За мащабно „разотИ.е” след изстрела свидетелства в
СП и А.Т.. Такъв извод може да се обоснове и
от съдържанието на разговор, проведен с оператор на тел „112” от мобилен
номер, който е регистриран на Г.М. ( л.263 от СП).
В обобщение:
От събраните доказателства се обосновава наличие на причинно – следствена
връзка между произвеждането на изстрела и внезапното прекратяване на
нападението над неустановеното лице „М.“. Видно е с оглед събраните
доказателства, че са касае за едно изключително динамично развитие на събитията
във времето, като съпътстващите по време действия на подсъдимия към момента на
прекратяване на нападението над „М.” от страна на ЧО са били едни (подсъдимият е стоял и се е въртял на 40 метра от заведението –
от показанията на св. Б.), а към момента, в който е било прекратено и от
останалите две лица (Д. и Д. М.)– съвсем други - тогава подсъдимият е вече част
от разотиващите се лица. ( от съдържанието на разговора, проведен с оператор на
номер „112” –л.263 от СП, от показанията на св. А., който побързал да се скрие
в контейнер – л.154, стр.2 от СП, от показанията на св. Т. – л.153, стр.2,
втори абзац от СП).
За правната оценка на деянието е важен и отговорът на въпроса в кой момент ЧО е възприел личността на
подсъдимия, като опасност и в кой - като
потенциална жертва на агресия.
За да отговори на този въпрос,
съдът съобрази, че ЧО твърди в показанията си първо да е прекратил нападението
над неустановеното лице и по пътя си по-късно
и то от далеч да е видял подсъдимия,
който тича към него. ( л.99, стр.1 от СП). Това твърдение е опровергано от самия Г..
Точно обратната последователност от действия се съдържа в прочетените
показания, които св. Г. е дал в досъдебното производство (л.148 от ДП), а
именно, че първо е видял движението на лице, което се приближава към него и Д. М.,
с тичане през градинката, а след това е
побягнал без видима причина към него.
Налице е логическо несъответствие в така дадените показания, при която оценката
за съществуваща опасност мотивира ЧО да приближава, а не са се отдалечава от
нея.
В прочетените показания на св. Г.
се твърди, че самото движение на това
лице ( очевидно подсъдимия) е било достатъчно, за да мотивира ЧО да тръгне към
него. В прочетените показания се твърди в хронологична последователност, че
оръжието е било извадено по-късно, след като ЧО вече със стремителна скорост се
е движел към подсъдимия. Така по начина, по който ЧО е описал собствените си
действия в прочетените показания, потвърждава мотивацията за агресивното
поведение на групата, в частност и своята мотивация за агресивно поведение, обобщена в показанията
на Д. М. – мотивация да извършат побой под
действието на някакъв „инстинкт”, без видима причина и наличието на конкретно
предизвикателство.
При посочената хронология от
действия, изведена от прочетените показания на ЧО, съдът прие за установено, че
в момента, в който ЧО се е затичал срещу подсъдимия, последният е бил негов
потенциален обект на нападение. От прочетените показания на св. Г. от ДП и
съдържащата се в тях хронологична последователност от факти се обосновава
несъмнен извод, че подсъдимият е извадил
оръжие в ответна реакция на тичащия към него.
Св. Г. е разказал, че не е бил респектиран от това действие, а е
продължил към подсъдимия, за да избие оръжието от ръката му, но след като не
успял, тогава решил да бяга и се извъртял в обратна посока с гръб към
въоръженото лице ( 11-18 ред от прочетените показания на св. Г. от ДП - л.148
от ДП). Въз основа на тези гласни
доказателства, които кореспондират и с дадените от подсъдимия обяснения, съдът
приема за установено, че ЧО е започнал
да третира подсъдимия като източник на опасност едва, след като не е успял с
крак да му избие оръжието. Във висока степен информативни за момента, в
който ЧО е решил да прекрати нападението си над подсъдимия са дадените от него
показания в СП в частта им, че е започнал
да бяга в обратна посока по -
късно, когато видял изваденото от
подсъдимия оръжие. („обърнах се да бягам” – св. Г., л.99, стр.1 и 2 от СП),
допълнени с даденото от Г. уточнение, че за вземане на решение да побегне в
обратна посока не е било достатъчно възприемането на оръжието, а едва
неуспешният резултат от направения опит с ритник да го избие от ръцете на подсъдимия.
Така следва да се преценяват показанията на св. Г. в СП, че „по принцип исках
да го отбия с крак, но видях, че няма да успея и в този момент, когато се
обърнах и тръгнах да бягам, чух изстрела”. ( л.100, стр.2 от СП).
Съдът намира, че приобщените чрез
прочитане гласни доказателства, събрани чрез разпит на Г., са достоверен
източник на доказателства за конкретните обстоятелства, при които напрежението
между личността на ЧО и подсъдимия е ескалирало до произвеждането на изстрел
непосредствено преди това. Така от
цялата доказателствена съвкупност става ясно, че единственото въоръжено лице,
влязло в стълкновение с ЧО на инкриминираната дата, е подсъдимият. Ето защо
макар и същият да не е точно идентифициран в прочетените показания на св. Г.,
няма никакво съмнение, че те се отнасят именно до личността на подсъдимия. В
съдебното производство св. Г. посочи, че поддържа прочетените показания само в
частта, че другото лице се е опитало нещо да му каже, като посочи, че са били
на разстояние по-малко от 4
метра. Св. Г. потвърди, че въоръженото лице е било в
статично положение след изваждането на оръжие, а св. Г. въпреки това е
продължил да се движи към него. (л.101,
стр.2 от СП). Така самият Г. опровергава своите твърдения в началото на разказа
си, че само при вида на оръжието веднага се е обърнал да бяга в обратна посока
(л.99, стр.1 от СП). Така се установява
по несъмнен начин, че видът на изваденото оръжие, отново не е било достатъчно
основание да респектира частния обвинител. Установи се безспорно, че вместо в
този момент да се оттегли, св. Г. е вдигнал крака си срещу подсъдимия с цел да
избие оръжието от ръцете му с ритник. ( от прочетените показания на св. Т., от
показанията на св. Г. и от обясненията на подсъдимия).
По изложените по-горе съображения
съдът споделя тезата на защитата, че мотивът на частния обвинител да тича срещу
подсъдимия е бил свързан с намерението да осъществи ново нападение, като
пренесе агресията си от неустановеното лице „М.“ към подсъдимия.
От обсъдените по-горе
доказателства се разрешава категорично въпросът дали в момента, в който
подсъдимият е произвел изстрела е съществувала все още опасност за него и
неустановеното лице „М.”. Цитираната
по-горе част от прочетените показания на св. Н. Д. дава убедителност в тезата
на защитата, а именно за съществуваща опасност за здравето на неустановеното
лице „М.” към момента на произвеждане на
изстрела. И това е така, тъй като именно от тях се установява, че св. Н. Д. все
още е нанасял удари на жертвата си, когато „ в един момент” чул изстрел. Св. Д.
е посочил, че е видял и побягването на св. Г. веднага след изстрела към хотел,
отстоящ наблизо, погрешно идентифициран като „България”. За да види тези
действия на частния обвинител, за да възприеме и да съхрани спомен за облеклото
на подсъдимия ( облечен към момента на деянието с „бял суичър“), за да го
последва след това в Гранд хотел „С.“, св. Д. следва да го е наблюдавал. Това
не би било възможно, ако нападението над неустановеното лице е било прекратено
по едно и също време от Д., Д. М. и Г. и са се разбягали в три различни посоки,
както твърди св. Б..
С оглед изложеното, съдът прие за
установено, че към момента на намесата на подсъдимия, обективно побоят над
неустановеното лице „М.“ е продължавал с активните действия на св. Д. и св. Д. М..
Съдът счете, че подсъдимият е знаел от
св. А. за продължаващия побой над неустановеното лице „М.“. Толкова, доколкото
подсъдимият е възприел като опасност действията на ЧО, внезапно приближаващ се
към него с тичане, а видимостта в района
на заведението е била изключително лоша ( от показанията на св. Б., който
твърди, че осветлението в заведението не е било включено), съдът приема за
установено, че към момента на появата на подс. Н. в края на 40 метровия коридор
от изхода от заведението, обективно той е имал
възможност да възприеме само и единствено факта на продължаващото нападение
над „М.“, но не и конкретни действия на
участниците в побоя.
Относно механизма на произвеждане на изстрел от подсъдимия и действията на частния
обвинител непосредствено преди това доказателствени източници представляват показанията
на частния обвинител, св. Б., св. Т., св. А., обясненията на подсъдимия.
Показанията на св. Д. М. и Г. М. са недостоверни доказателствени източници, а
св. Д. твърди, че не е видял подсъдимия, идентифициран в показанията му като
„другото лице” към момента на изстрела (л.160, стр.1 от СП). В прочетените показания на св. Д. се твърди
само да е „чул изстрел”, не и да е видял конкретни действия.
Важно е да се посочи, че в
показанията си в съдебното производство по този въпрос св. Л. Г. на практика възпроизвежда
няколко взаимно изключващи се версии, поради което съдът приема за
установено, че фактите се разказват едностранчиво, за да се прикрият други
факти, с които ЧО би могъл да уличи себе си в извършването на престъпления
против личността, или най-малко в престъпление против реда и общественото
спокойствие.
Първата
версия на частното обвинение,
изразена в показанията на св. Г. пред съда е, че подсъдимият го е наближавал „ в
гръб” , изводимо от неговото твърдение, че се е обърнал и едва тогава видял
в далечината някой да тича към него. Св. Г. описа обстановка, при която е бил
застигнат, тъй като той самият е застанал неподвижно срещу тичащото лице, но в
един момент се е изплашил, отново се е обърнал и когато побягнал, направил няколко
крачки и чул изстрел.
Така описаната версия е абсолютно
недостоверна, тъй като в нея се очертават вътрешни противоречия и логически
несъответствия. Т. напр. твърдението на св. Г., че случайно се е обърнал и е
възприел заплаха от тичащата срещу него фигура, не кореспондира с реакцията му
да застане на едно място в ступор и да чака
наближаването й. В посочената версия не става ясно в кой момент всъщност частният обвинител е
възприел фигурата на подсъдимия като заплаха – веднъж, като го е видял да
наближава или втори път, когато стрелецът е бил вече близо до него. Показанията са неясни и
неубедителни и в частта кой е този факт
от външния вид и поведението на подсъдимия, който е формирал убеждението, че
тичащото лице представлява източник на
заплаха. В своята първа версия, разказана по случая, св. Л. Г. не дава никаква
информация да е възприел оръжие преди изстрела. Напротив твърди се, че е съществувал елемент на изненада и е „усетил
изстрел” едва когато е бил с гръб към подсъдимия и вече е правил крачки на
отдалечаване. Освен, че са налице вътрешни противоречия в тази част от
показанията на ЧО, те влизат в противоречие с прочетените показания на св. Т.,
с прочетените показания на св. Д., както и с показанията на независимия свидетел
Ст. Б.. Ето защо съдът счете, че тя не кореспондира с останалия доказателствен
материал и не може да бъде възприета за извеждане на фактите по случая.
Втората версия на частния обвинител е, че докато
е чакал приближаването на нападателя
си, е видял изваждането на оръжие и едва тогава се изплашил и се обърнал да
бяга. ( „застанах, той извади пистолет”). Подобни са и твърденията на св. Г. М.
в СП: „В момента, в който Л. видя пистолета, спря и се обърна да бяга, но в
момента, в който е видял оръжието е бил с лице”. Така изложената поредица от
факти също не може да бъде споделена, тъй като противоречи на казаното от св. Б.,
както и на динамиката на събитията, изведени от съдържанието на аудио записите,
предоставени от система „112”. Освен посоченото в показанията на Г. М. се
съдържат непреодолими противоречия между взаимно изключващи се твърдения: от
една страна, че е чул изстрел, т.е. не го е видял, а от друга, че е видял как
частният обвинител да бяга и някой да го „гони”. Г.М. съобщава дори и факти, от
които защитата би могла да се ползва, а
именно за произвеждане на изстрел в момент, в който ЧО и подсъдимият са били
обърнати лице в лице един спрямо друг– л.156, стр.2 от СП. Не е описано обаче
характерното действие на ЧО преди изстрела, насочено към избИ.е на оръжието на
подсъдимия, поради което съдът прие за установено, че не се преодоляват
съмненията Г. М. да описва факти, за които е научил допълнително или са
коментирани в негови разговори с участниците в конфликта. Извод в тази насока
се обосновава и от твърдението на М., че по-късно с Г. са „коментирали
случката”. Показанията на Г. М. не могат да се разглеждат като подкрепа на
посочената версия, тъй като от свидетеля
се твърдят факти, които не намират опора в останалия доказателствен
материал, т. напр. подсъдимият да е гонил след произвеждане на изстрела
пострадалия Л. Г.. Ето защо съдът счете, че изобилието от версии в показанията
на Г. М. за начина, по който се е осъществил изстрела, изключва достоверността
на неговите показания. Единственият факт, който по несъмнен начин може да се
изведе от прочетените показания на Г. М. е факта да е видял оръжие у
подсъдимия, описан с характерния цвят на връхното му облекло. В тази част те са
потвърдени от прочетените показания на полицейските служители И. Ч. и Б.Б., в
които се разказва, че подсъдимият е бил задържан веднага след деянието именно
защото им е бил посочен от лицето Г. М.. (л.166 от СП). В СП при разпит на Ч.
се изясни, че поддържа тези показания, както и че точните данни за
самоличността на установените от него лица, са били снети в 01 РУП. Ето защо
няма никакво съмнение, че св. Г.М. действително е видял огнестрелно оръжие в
ръцете на подсъдимия. Останалите факти обаче, свързани с механизма на
произвеждане на изстрел, както и
действията на участниците в конфликта непосредствено преди и след това, са
описани в съществени противоречия с независимите доказателствени източници, а
дори и в противоречие с показанията на св. Г. и прочетените показания на Д.. С оглед изложеното съдът не ги коментира
при обсъждане на въпросите за съпътстващите изстрела действия на подсъдимия и
ЧО.
Многовариантност на версиите се
установява и в показанията на св. Д. М., който едновременно твърди да е видял „момче,
което е извадило пистолет към Л.” и да е стреляло срещу него лице в лице, а по същото време поддържа, че подсъдимият
е наближил пострадалия в гръб: ( от показанията: „Момчето дойде в гръб на Л., Л.
се обърна да види какво става, момчето дойде отзад”. Очевидно е наслагването на
различни възприятия, както и на версии, които са били коментирани по-късно в
разговори, с оглед обобщението на Д. М., че всъщност няма „представа какво е
станало”. –л.158, стр.2 от СП.
В трети вариант в съдебното производство от св. Г. се твърди, че
сам е поел в посока фонтана пред
Народния театър и едва тогава видял в
далечината момче, движещо се бързо към него. Св. Г. разказа на съда, че е побягнал към Гранд хотел „С.”, тъй
като видял оръжие в ръцете на тичащото лице. Тази версия също не е достоверна, тъй като
противоречи на друга част от показанията на Г. да е правил опит с ритник да
избие оръжието от ръцете на подсъдимия.
И
в трите версии, изложени по-горе, липсва съществен елемент от
нападението на св. Г. – опитът му с ритник да избие оръжието от ръцете на
подсъдимия. Този факт е установен по категоричен начин от прочетените показания
на св. Г., от прочетените показания на св. Т., от обясненията на подсъдимия и
показанията на св. А. от съдебното производство. Дори и в хода на разказа в
съдебното производство в един момент Г. отстъпи от всички изложени по-горе
противоречиви версии, изградени очевидно, за да обслужат интересите на
обвинението, и описа факти, напълно идентични с прочетените показания ( л.100,
стр.2 от СП). За да изведе фактите по
случая, съдът ползва именно тази част от показанията на св. Г. в СП, в която
разкри на съда, че е видял стоящ неподвижно човек, който е държал оръжие и го е
насочил към ЧО и се е опитал да избие оръжието с крак.
Според настоящия съдебен състав е
достоверна именно така очертаната четвърта версия, отразена включително и в
част от показанията на ЧО - към момента
на произвеждане на изстрел, от страна на ЧО да е имало замахване с крак срещу
подсъдимия с непосредствено завъртане на тялото след това. Няма никакво
съмнение, че при замахването с крак контакт между тялото на ЧО и подсъдимия не
се е осъществил. В тази насока гласните доказателства са непротиворечиви. Подсъдимият
говори за опит да го ударят с
крак, св. Т. в прочетените показания - за скачане с вдигнат крак, св. А.
– за ритник без контакт между двамата, св. Г. в СП също отрича прекия
контакт с признанието, че е видял, че няма да успее да избие оръжието с крак. Така съдът прие за установено, че няма
съмнение за опита на ЧО да избие оръжието на подсъдимия с крак. Непротиворечиво
се установява, че той е бил на 4 м. от подсъдимия, когато е
видял оръжието. ( от прочетените показания на св.Г., потвърдени от него в СП –
л.101, стр.2 от СП). Това обстоятелство е потвърдено частично и от показанията
на св. Б. от СП, който посочи, че в момента, в който ЧО е стигнал на разстояние
„4-5 метра”
от подсъдимия, е чул изстрел (л.104, стр.2 от СП). Важно е уточнението, че св. Б.
е наблюдавал пробега на ЧО в момент, в
който ЧО е бил с гръб към него, поради което е обясним пропускът на св. Б. да
забележи, още повече от разстояние от около 40 метра движението на ЧО,
насочено към избИ.е на оръжието от подсъдимия. Очевидец на деянието се явява и
св. М.Я., който в съдебното производство описа почти идентична обстановка с
тази, която съдът условно съдът посочи, като четвърта версия. В неговите
показания също отсъства описание на ритник, но според съда се касае за
изначална липса на възприятие за този момент от сблъсъка между ЧО и подсъдимия.
В останалата част обаче показанията на св. Я. са в синхрон с позицията на
подсъдимия, а именно – за факта, че ЧО е наближавал подсъдимия, тичайки, че
стигнал до подсъдимия на 2-3
метра разстояние, че теренът е позволявал на ЧО да
заобиколи подсъдимия и свободно да избере друга посока на придвижване, както и
за промяната посоката на движение на Г. едва след произвеждането на изстрел.
(л.156, стр.2 от СП). Налице е синхрон в показанията на Я. и обясненията на
подсъдимия ЧО да е държал колан, спринтирайки срещу подсъдимия ( от обясненията
на подсъдимия : „летеше с колан” , а от показанията на св. Я.: държеше колан…….
отпуснат в ръката му”- л.157, стр.1 от СП).
Съдът, като взе предвид показанията на св. Я.,
както и уточненията, направени от ЧО, прие за достоверни твърденията на св. Т., че към момента на действието с крак
тялото на ЧО е било само на 2-3 метра разстояние от
тялото на подсъдимия. (л.153, стр.2 от СП). В тази част показанията на св. Т.
се намират в пълен синхрон с казаното не само от св. Я., но и с показанията на св. Г., че дистанцията от 4 метра, в момента в който
е възприел оръжие в ръцете на подсъдимия, е скъсена само и единствено от самия
пострадал. Така той заяви пред съда- „ евентуално да съм направил една крачка”
(л.101, стр.2 от СП, последен абзац). При положение, че и ЧО е категоричен в
този момент подсъдимият да не се е приближавал до него (л.102, стр.1, първи ред
от горе надолу), скъсяването на дистанцията от 4 -5 метра до 2-3 метра може да се дължи
само на активни действия на св. Г..
Съдът счита, че показанията на св. Г., неопровергани от
останалите доказателства, разкриват, че с възприемането на оръжие в ръцете на
подсъдимия той не е бил респектиран, за да се откаже от следващи активни
действия срещу телесната неприкосновеност на подсъдимия. Изводът на съда се
основава на факта за самостоятелното скъсяване на дистанцията от страна на
частния обвинител и то в момент, в който вече е наясно, че лицето срещу него е
въоръжено. Няма съмнение, че в този момент ЧО е бил свободен да промени
посоката си на движение или по някакъв начин, евентуално словесно да изяви
намерението си да не въздейства върху телесната неприкосновеност на подсъдимия.
ЧО обаче е категоричен: „ сигурен съм, че нищо не му казах”. Следващите
действия на ЧО са с точно обратното внушение – за предстояща агресия. Те така са
били възприети и самия подсъдим, както и
от по-дистанцирания свидетел Т. - като „скачане” срещу подсъдимия. Така са
разкрити и в показанията на ЧО, който заяви пред съда, докато подсъдимият е
стоял неподвижно с оръжие в изпъната напред ръка, единствената мисъл на
пострадалия е била „евентуално някакси” ….” да избие пистолета”.
Съдът прие за установено, че изстрелът
е произведен към момента на
извъртането на ЧО след замахването с крак. Съдът намира, че така
установеният момент на произвеждане на изстрел е възпроизведен достоверно и в обясненията на подсъдимия. Той е потвърден не
само от св. Г., който разказа на
съда, че в момента на падане на крака си след вдигане във височина, за да избие
пистолета от ръцете на подсъдимия, е чул
изстрел (л.101, стр.1 от СП – трети ред от горе надолу). Тази механизъм на
причиняване на телесното увреждане, застрашаващо живота на ЧО, е описан и в
показанията на св. А. в СП. От съществено значение е и разказът на ЧО в
частта, че не е усетил болка, по негови
думи -„ може би от адреналина” , направил една – две крачки и усетил, че устата
му се пълни с кръв. Едва тогава според
ЧО е дошло чувството на уплаха и решението „ просто да избяга”, за да „отиде
на по-сигурно място.“
Няма причина, поради която съдът
да не се довери на тази част от показанията на ЧО, които са изключително
информативни що се отнася до момента, в който същият е взел решение да прекрати
нападението си срещу подсъдимия. (едва след явното здравословно неразположение,
засилващо се със стремителна бързина”).
Така от фактическа страна следва изводът, че решението за прекратяване
на нападението срещу подсъдимия се е формирало след произвеждане на изстрела, в
причинно-следствена връзка с него и в
резултат на субективните усещания, които ЧО е изпитал при бързото влошаване на здравословния си статус.
Съдът дава вяра именно на тази
част от разказа на ЧО, относима към точната хронология от факти, тя
кореспондира и с обясненията на подсъдимия, както и с показанията на единствения свидетел, който
е могъл отблизо да наблюдава едновременно двамата участници в конфликта – св. А..
С оглед изложеното съдът приема за установено, че към момента на произвеждане на изстрела,
тялото на ЧО след замахването с удар с крак,
е било извърнато за момент с гръб към подсъдимия и именно тогава е
настъпило входящото огнестрелно нараняване в гръдната кухина на пострадалия.
Важна е в случая
последователността от действия на ЧО и подсъдимия, а именно дали нападението на
ЧО е било прекратено с факта на произвеждането на изстрел ( първа хипотеза) или
е било прекратено от ЧО преди това ( втора хипотеза). Във втората хипотеза без
съмнение не би могло да се говори изобщо за приложението на правния институт на
неизбежната отбрана. Ето защо съдът
провери обясненията на подсъдимия, не само в съпоставка с показанията на ЧО, но
и в съпоставка с останалия доказателствен материал.
В съдебното производство
св. Т. разказа, че първо е чул
изстрела, а след това е видял
момчето да се връща обратно, тичайки. (л.153, стр.1, последен абзац от СП). По
никакъв начин не се установява промяна посоката на движение на ЧО преди
изстрела. Напротив, по този факт е налице същото твърдение и в показанията на
св. Я. ( свидетел на обвинението и приятел на св. Г.). Посочените показания на св. Т. са в подкрепа на първата
хипотеза за последователността от действия, която дава фактическо основание за
приложението на правния институт на неизбежната отбрана.
Съдът счете, че част от прочетените
показания на св. Т. от ДП са недостоверни, а именно в частта подсъдимият
да е държал оръжие, насочено срещу св. Г., идентифицирано в прочетените
показания на св. Т., като „момчето със синьото яке”. Еднопосочно и
последователно в ДП и СП Т. съобщава, че „чул” изстрела и точно в този момент
не е наблюдавал действията на подсъдимия и ЧО. Още по-убедително тази
фактология е изложена в тази част от прочетените показания, в които се
подчертава, че Т. е бил разположен с гръб към П., че след като се е обърнал,
видял вдигнатия крак на ЧО срещу подсъдимия и в този момент отново се обърнал с
гръб към подсъдимия, за да говори с приятелите на ЧО „да си приберат човека”. В
този именно момент св. Т. посочва да е чул „ пукване, като че ли от изстрел”,
т.е. в този момент, в който е бил с гръб
към подсъдимия и очевидно е разговарял със св. Я. и Г. М.. За такава
последователност от действия – произвеждането на изстрел и промяната на
посоката на движение на ЧО едва след това, се съдържат доказателства и в
показанията на св. Б. в СП – „ като стигна на около 4-5 метра от него се чу
изстрела, той падна за секунда и тръгна да бяга на другата страна” – л.104,
стр.2 от СП. Следва да се отчете
обстоятелството, че св. Б. не е видял скока на ЧО, насочен към избИ.е на оръжието.
Въпреки това, за това действие няма никакво съмнение, тъй като е описано
непротиворечиво не само от ЧО, но и от сравнително независим доказателствен
източник, какъвто са показанията на св. Т.. Ето защо съдът цени показанията на
св. А. с убеждението за по-висока степен на достоверност в сравнение с
показанията на св. Б. в частта им относно начина, по който се е осъществил
сблъсъка между ЧО и подсъдимия към момента на произвеждане на изстрел.
Съдът отчита факта, че св. Б. е
наблюдавал случая от по-голямо разстояние, както и от посоката,
от която е тръгнал ЧО, като е имал видимост към фигурата на св. Г. в гръб, с което се обяснява липсата на възприятия по
някои безспорно установени по делото факти.
Показанията на св. А. са достоверни и в частта им относно при
нападението на ЧО срещу подсъдимия да е бил използван колан ( л.154, стр.2 от
СП). Този свидетел заяви своя версия ЧО да е използвал колан при
нападението върху подсъдимия: „и като тръгнах да бягам и по едно време това
момче тръгна с някакъв колан да удари Пешо и какво стана не знам, при
завъртането ли, как, щото той беше се дръпнал назад, пазеше се, по едно време
само чух изстрел, че се гръмна и оттам още повече се уплаших и тръгнах да
бягам….”. В частта относно факта дали е бил използван колан показанията на св. А.
са подкрепени от разказа на св. Я. ( свидетел на обвинението и близък приятел
на ЧО). Този свидетел е наблюдавал ЧО фронтално в момента, в който последният е
тичал срещу подсъдимия и е видял колан в ръцете му, отпуснат в ръката. (л.157,
стр.1 от СП). Св. Я. посочва, че към момента на произвеждане на изстрела е бил
на разстояние от не повече от десетина метра от ЧО и подсъдимия към момента.
(л.156, стр.2 от СП). При това положение съдът счете, че св. Я. е имал много
по-добра позиция за наблюдение към момента на сблъсъка между основните
участници в конфликта – от по-близко разстояние ( по същото време св. Б. е на
отстояние от около 40 метра).
Св. Я. се е намирал и в зона с по-добра
видимост в сравнение с Б.. От прочетените показания на св. Д. в съпоставка с
показанията на св. Б. се установи, че видимостта в района на Народния театър е
била много по-добра, отколкото в заведението, което е охранявал Б.. Ето защо при отговор на въпроса дали ЧО е
носел колан в момента на нападението над подсъдимия съдът основава изводите си на показанията,
които е дал св. Я. , на обясненията на подсъдимия и показанията на св. А..
Непоследователни и объркани са само
и единствено прочетените показания на А. от ДП (л.40 от ДП), в които се сочи за
нападение от две лица срещу подсъдимия и произвеждането на стрелба,
докато те бягат, в този момент не се споменава нито дума за използването на
колан. Видно е, че на инкриминираната дата възприятията на А. по отношение на
механизма на произвеждане на изстрел са били непълни и неясни. Нито един от
останалите свидетели не твърди към подсъдимия да се е приближавало друго лице,
едновременно с ЧО, т.е. повече от едно лице. Следователно твърдението на А. по
този факт в прочетените показания е недостоверно. Обърканите показания на А. в
ДП съдът отдава на особеното психическо състояние, последвало преживяната
уплаха на инкриминираната дата. Ето защо
съдът прие за установено от фактическа страна, че при стремителния спринт на ЧО
към подсъдимия непосредствено преди произвеждане на изстрел е държал отпуснат в
ръката си колан.
Независимо от противоречията в
доказателствата по изложените по-горе съображения съдът счете, че описаната доказателствена съвкупност
обосновава извод, че към момента на произвеждане на изстрел от подсъдимия нападението от страна на частния обвинител не
е било прекратено. От обсъдените
по-горе доказателства се изясни, че нападението на ЧО персонално срещу
подсъдимия е протекло на два етапа: първият – със стремителния спринт срещу
подсъдимия, неутрализиран на 4-5 разстояние в резултат на насоченото от
подсъдимия оръжие; вторият – действия на ЧО, насочени към избИ.е на оръжието от
ръцете на подсъдимия, без да се предхождат с акт на нападение от негова страна.
След като ЧО е пристъпил към поредното
скъсяване на дистанцията срещу подсъдимия с крачка напред и отскок и по същото
време подсъдимият е бил неподвижен, не се касае за активни защитни действия на св. Г.. При така описаните
обстоятелства замахването с крак от страна на ЧО следва да се разглежда като втори акт на
нападение.
Нападението не само срещу
подсъдимия, но и срещу неустановеното лице „М.” е било ефективно прекратено едва
след изстрела. Поради появата на подсъдимия ЧО е налице кратковременно
прекъсване на нападението от страна на ЧО по отношение на неустановеното лице „М.”.
Потенциалната възможност обаче за бързо възобновяване на това нападение е била
налице. Съдът формира така изложените
изводи, тъй като счете, че мотивацията на ЧО за отказ от последващи действия на
нападение е била свързана с внезапното влошаване на здравето му и субективните
му усещания, че устата му се изпълва с кръв. Произведеният изстрел следва да се
разглежда в причинно –следствена връзка с окончателното прекратяване на нападението
срещу „М.”, тъй като мотивацията на Н. Д. да преустанови агресивните си
действия е била свързана с внезапната
промяна в посоката на движение на ЧО, забелязана по същото време и от Б. и Я.,
както и желанието да види „какво става.”
Въз основа на показанията на Д. М. се
установи, че в този момент е загубил интерес от побоя над неустановеното лице, тъй
като е останал сам. Така прекратяване на
нападението от страна на Д. М. е свързано с последващи негови усилия да телефонира
на останалите участници в общата им компания.
Доказателства, относими към изясняването на фактическата
обстановка след осъществяването на инкриминирания изстрел.
Този въпрос също е изложен
противоречиво в свидетелските показания. Св. Я. твърди, че след произвеждане на
изстрела общо три или четири лица, в. т.ч. и подсъдимият са се върнали до дървения бар и започнали да обиждат присъстващите там. Така изложената
информация от Я. е недостоверна с оглед обсъдената по –горе численост на
компанията на подсъдимия, от факта, че неустановеното лице „М.” е избягало
толкова бързо, че дори не е било установено от полицията, от факта, че св. А.
след изстрела от страх се е скрил в контейнер за боклук, както и с оглед
твърденията на Т., че след деянието не се е срещал повече с подсъдимия, не го е
търсел и поел с кучето си в самостоятелно избрана от него посока.
Фактът, св. А. да е бил открит в
контейнер за боклук, е установен категорично от прочетените показания на св. А.,
от показанията на полицейските служители И. Ч. и Б.Б. от СП ( л.272 от СП),
както и частично въз основа показанията
на св. Б. с уточнението, че Б. не е възприел самоличността на лицето, открито
от полицията в контейнера, поради което
и погрешно посочи, че това лице е битото момче в района на заведение
„Театъра”. (л.103, стр.2 от СП). Съдът,
като отчете факта, че полицията изобщо не е успяла да установи битото момче „М.”,
даде вяра на показанията на А. за конкретните обстоятелства, при които се е
укрил в контейнер за смет. Информация в тази насока се извлича и от прочетените
показания на св. А.. Твърденията на св. Я. след деянието да се е върнал при
дървения бар, за да се „разправя” с останалата компания на ЧО, са опровергани и
от заключението на ТЕ на аудио запис, предоставен от система „112”, от който е
регистрирано обаждане именно с оглед отдалечаването на подсъдимия от района на
Народния театър ( по ул. „С.” в посока – ул. „Р.”. (л.263 от СП).
В хронологията от събития на инкриминираната
дата окончателното разрешаване на случая следва да се свърже с факта на полицейската проверка и
извършените неотложни действия по разследването.
От заключенията на техническите
експертизи няма никакво съмнение за сигнализирането на полицията чрез тел „112”
първо от св. Б., а по-късно и от лице, което ползва телефон, регистриран на
името на Г. М.. (л.263 от СП). Показанията на св. Г. разкриват момента на
установяването на св. А. – единственият, открит в контейнер за смет ( л.271 от
СП), в съпоставка с прочетените показания на св. А.. Показанията на св. Г. (
полицай в 01 РУП- СДВР) са частично недостоверни – в частта относно състоянието
на лицето, у което е било намерено оръжие. В съпоставка с показанията на св. Т.
– единственият, който е бил с куче, се обосновава извод, че свидетелката
погрешно свързва личността на св. Т. с държането на огнестрелно оръжие. Всъщност
тази погрешна интерпретация намира своето обяснение в показанията на св. Б. в
СП, който заяви, че първият му спомен е за намереното лично от него момче в
контейнер за смет. ( л.272 ,стр.2 от СП). Св. Б. обясни и как точно са снети
показанията му в ДП – след като вече е възприел разказаните от задържаните лица
факти. В действителност в СП св. Б. разказа, че веднага след като са извадили
Албдурахимов от контейнер за смет, са спрели две тичащи лица, които са се
оказали св. Т., идентифициран като човекът с кучето и подсъдимия, описан, като
лицето, което държи газов пистолет. (л.272, стр.1 от СП). Така именно
погрешните възприятия на Г. М., възпроизведени в показанията му от ДП ( човекът
с кучето, т.е. св. Т. да е държал огнестрелно оръжие – от прочетените показания
на Г. М. –л.32 от ДП) са намерили своята вторична невярна интерпретация в
показанията на св. Г., която повтори същото пред съда.
Съдът изключи от годния
доказателствен материал прочетените показания на св. Ч. и Б., като счете, че те
са били дадени в нарушение на принципите на чл.18 и чл.19 от НПК. Внимателният
им прочит показва, че единият разпит е точно копие на другия, дори като
топография на текста, като е подменено само името на св. Б. в протокола за
разпит на св. Ч. и обратно. Този факт кореспондира с показанията на Б. в СП, че
показанията им в ДП на практика не са били дадени устно и непосредствено, а
възпроизвеждат факти, установени при полицейската проверка след разпит на други
лица, в частност – след разпит на св. Г. М..
Няма съмнение, че обхватът на
полицейската проверка е свързан и с действия в района на Гранд хотел С. и в нея
са участвали свидетелите Г., Ч. и Б..
В заключение и въз основа на
обсъдените по-горе доказателства:
Настоящият съдебен
състав счита, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, частично
се потвърждава от събраните доказателства.
Вярна е констатацията подсъдимият да е държал огнестрелно оръжие преработен стандартен газ -
сигнален пистолет „ZORAKI-MOD. 914", кал. 9 мм с фабричен № 10115520. Твърдението на
прокуратурата обаче подсъдимият да е
извадил предпазната муфа не се основава на конкретни доказателства. Липсват
каквито и да доказателствени източници относно времето, мястото и начина на
придобИ.е на оръжието. В този смисъл не са опровергани обясненията на
подсъдимия, че той самият не е извършвал
никаква техническа преработка на оръжието. (л.299, стр.1 от СП). Вярно е, че се
касае за такъв вид преработка, за която
не се изискват инструменти и дори се предполага с оглед необходимостта от
почистване на цевта на оръжието. Но също така е вярно, че липсват каквито и да
е преки или косвени доказателства точно в какъв вид и от къде подсъдимият е
закупил инкриминираното оръжие. С оглед изложеното доказано е само от
субективна страна, че на подсъдимия е бил известен фактът на преработката. И
това е така, тъй като именно той е закупувал боеприпаси за него. При съпоставка
между заключението на БЕ с обясненията на подсъдимия се установи, че така
преработеното оръжие е могло да работи само и единствено със специално
подбрани, саморъчно изготвени или пригодени боеприпаси. Следователно, за да знае какви боеприпаси са
съвместими с техническите характеристики на това оръжие с оглед закупуването
им, подсъдимият е знаел и за факта на извършената нефабрична интервенция върху
него.
Не е вярна интерпретацията на
доказателствата в обвинителния акт относно твърдението Г. да е бил облечен в светъл суичър. Този факт е
опроверган дори и от доказателствата в ДП ( т. напр. от прочетените показания
на св. Т. – л.36 от ДП).
От събраните доказателства не се потвърждава и
обвинителната теза, че в хода на възникнал скандал между пострадалия и подсъдимия
свидетелят Г. се опитал да го изрита. От показанията на
самия Г. се установи, че движението му е било насочено към избИ.е на оръжие от
ръцете на подсъдимия, както и че е забелязал това оръжие преди това.
Категорично е изключен и фактът на
възникнал скандал персонално между ЧО и подсъдимия. Няма никакво съмнение, че
двамата не са се познавали, както и че ЧО преди и успоредно с появата на
подсъдимия в района на заведение „Театъра”
е участвал активно в побоя на беззащитно лице в компанията на
подсъдимия. В хронологията на описаните събития подсъдимият е бил третиран от
ЧО, като
нов обект на нападение с оглед внезапното прекратяване на нападението на
последния над пострадалия „М.” и начина на придвижване към подсъдимия – със
спринт, при който разстояние от около 40 м. се изминава за около 7 секунди. В никакъв случай не може да се говори за
скандал, доколкото липсват доказателства дори и за разменени реплики към
момента на произвеждане на изстрела. В тази връзка съдът отдава предпочитание
на обясненията на подсъдимия, които в частта относно липсата на разменени
реплики кореспондират с показанията на св. Б. и дори с показанията на св. Г. от
СП, като оборват показанията на Д. М. от СП за отправени закани към тях.
Неверен е и изводът на
прокуратурата, изложен в обстоятелствената част на обвинителния акт, че
подсъдимият е носил бялата си раница към момента на произвеждане на изстрел,
като непосредствено преди това е извадил оръжието си от нея. От събраните
доказателства по несъмнен начин се установи, че подсъдимият е оставил раницата
си и е взел от нея само оръжието си, едва след което се насочил към района на
кафенето, където ЧО с приятелите си пребива неустановеното лице „М.”. ( от
прочетените показания на св. Т. –л.36 от ДП). В тази ситуация е некоректно да
се твърди наличието на скандал, доколкото самото понятие за скандал предполага
двустранно противодействие с действия на агресия или в словесна форма,
предполага и ескалация в третирането на някакъв спорен въпрос. В настоящия
случай обаче, до осъществяването на активни действия на защита от страна на
подсъдимия причиняването на вреди е било само едностранно – от ЧО, Д. и Д. М.
на лица, които са били в близкия кръг на подсъдимия.
От правна страна
При така събраните доказателства и
при така установената фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна
страна подсъдимият Н. е осъществил състав на престъпление по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 от НК за
това, че на 08.10.2011 год., около 04,30 часа в гр. С., на
площада пред Народен театър "И. В." държал огнестрелно оръжие - стандартен
газ - сигнален пистолет „ ZORAKI-MOD. 914",
кал.9 мм с фабричен № 10115520 с премахната
предпазна муфа без да има за това надлежно
разрешение /съгласно чл.4 ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - "Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество" и чл.50 ал.З от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия
- "Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобИ.е,
издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него
длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта
за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице" .
От обективна страна подсъдимият е държал това
оръжие, установено не само с обиск и изземването му, но и от факта на
използването му, чрез произвеждане на изстрел в областта на гръдната кухина на
св. Г.. От субективна страна подсъдимият е знаел за факта на преработката на
оръжието, тъй като лично се е снабдявал с подходящи пригодени или специално
подбрани боеприпаси за него. Ето защо по
втори пункт от обвинението съдът възприе изцяло предложената от прокуратурата
правна квалификация на деянието.
По отношение на първи пункт от
обвинението съдът счете, че от обективна и субективна страна подсъдимият е
осъществил състав на престъпление по чл.119 вр. чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК, тъй като на
08.10.2011 год., около 04,30 часа в гр. С., на площада пред Народен
театър "И. Вазов" направил опит умишлено да умъртви Л.А.Г.,
ЕГН: **********, при превишаване пределите на неизбежната отбрана, като с
огнестрелно оръжие - стандартен газ - сигнален пистолет „ZORAKI- MOD. 914", кал. 9 мм с фабричен № 10115520 с премахната
предпазна муфа, го прострелял един път в областта на дясната гръдна половина,
вследствие на което му причинил проникващо огнестрелно нараняване в дясната гръдна половина с
развитие на хемоторакс в дясно /кръвоизлив
в дясната половина на гръдната кухина/ и контузия на дясната белодробна
основа и деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и
искани от П.П.Н. общественоопасни последици
- смърт на Г., поради оказана му
своевременна и високоспециализирана медицинска помощ. От обективна страна опасността за живота на
пострадалия е била изключително висока, особено при съчетанието на посочените
по-горе увреждания и неизбежни усложнения от факта на причиняване на огнестрелно
нараняване. Нараняването е локализирано в гръдната кухина на пострадалия.
Обективно е била засегната една от поддържащите
живота системи на организма, свързани с дишането, поради което съдът приема за установено, че
причиняването на смърт, е исканият от подсъдимия общественоопасен резултат.
Според
настоящия съдебен състав деянието е извършено от подсъдимия при условията на
неизбежна отбрана. Нейните допустими предели са ясно дефинирани в разпоредбата
на чл.12, ал.1 от НК, както в съдържанието на Постановление № 12 от
29.11.1973г. по н.д. 11/83г. на Пленума на ВС. За да се квалифицира като
неизбежна отбрана, деянието на подсъдимия следва да е действие на защита от
непосредствено противоправно нападение. Нападението би могло да се осъществи с
действие или бездействие, но в конкретния случай се касае за активно действие от страна на частния
обвинител, изразяващо се в стремително насочване с висока за човешките
възможности скорост персонално срещу статично стоящата фигура на подсъдимия. Предхождащите
деянието действия на ЧО, свързани с жестоко нападение, без да бъде предизвикано
с противозаконни действия, последователно срещу две физически по-слаби лица, с
численото превъзходство на неговата компания, включваща и лице, което по
принцип се занимава със спорт ( св. Д.М.), успоредно продължаващият побой над
неустановеното лице „М.” с участието на
Д. М. и св. Д., както и фактът, че ЧО не е дал никакъв знак, че има намерение
да заобиколи подсъдимия или да поеме в друга посока, са все обстоятелства,
които обективно разкриват действията на частния обвинител, непосредствено
предхождащи произведения изстрел, като акт на непосредствено и противоправно
нападение срещу подсъдимия. Безспорен
факт е липсата на какъвто и да е
респект, който да действа възпиращо на частния обвинител при наличието на на две
обстоятелства: първото - отправената от св. Б. закана, че ще сигнализира
полицията, за която подсъдимият не би могъл да знае, но обективно е
съществувала и на второ място – наличието
на краткотраен и неефективен възпиращ за ЧО ефект от вида на насоченото срещу него
оръжие в ръцете на подсъдимия. Съдът се
довери на показанията на Г., че е видял това оръжие, когато е бил вече на около
4 метра
разстояние. Вместо обаче да промени посоката си на движение, за да се отдалечи
или заобиколи подсъдимия, или му даде словесен знак, че няма никакво намерение
да го напада, частният обвинител е извършил в рамките на още една две секунди
втори акт на нападение, като направил крачка напред, скъсявайки още повече дистанцията
между себе си и подсъдимия и скочил с десния си крак срещу него. Това действие
най-ясно е записано в прочетените показания на един от очевидците, какъвто е
св. Т.. Скокът на ЧО срещу подсъдимия не се е предхождал или придружавал от
каквото и да е телодвижение или реплика от страна на подсъдимия, поради което
това отключващо защитната реакция на подсъдимия действие, е акт на нападение.
Няма никакво
съмнение, че от субективна страна решението на подсъдимия да произведе изстрел,
е било взето именно в този момент на
отскок, при който действията по приземяване на десния крак на частния обвинител
и извъртането му следва да се разглеждат като протекли за секунда или част от
секундата. Съдът даде вяра на тази част от показанията на св. Г., че в момента,
в който кракът му е паднал на земята, е
проехтял и изстрелът ( л.101, стр.1, трети ред от горе надолу от СП). Така от обективна страна се
установява непосредствено нападение срещу подсъдимия към момента на деянието. Тук е важно да се посочи, че действията на
частния обвинител се вместват именно в тази дефиниция на непосредствено
нападение, която е дадена в т.4 от Постановление № 12 / 73 г. на ВС. Непосредствено
нападение е налице не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е
създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на личността или
законните права на други лица. Такава
опасност е била създадена от ЧО още с последователното нападение срещу
неустановеното лице „М.”, след това
срещу св. А. и отново срещу „М.”. Вярно
е, че към момента на нападението срещу подсъдимия, най-малкото поради
разстоянието между подсъдимия и неустановеното лице – жертва на агресия, ЧО не
би могъл едновременно с това да участва и в нападение над него и подсъдимия, но
също така е вярно, че нападенията срещу подсъдимия и „М.” към момента на осъществяване на деянието, са
протичали едновременно, че ЧО и Д. М. и Д. поне що се отнася до намерението да
нанесат побой, са действали в синхрон, както и че, именно произвеждането на изстрела е
довело до почти едновременното прекратяване на агресията, както срещу
подсъдимия, така и срещу неговия приятел „М.”. Макар и вниманието на ЧО да е било временно
отклонено към подсъдимия, възможността за бързо възобновяване на неговата
агресия срещу неустановеното лице „М.” е
била окончателно елиминирана едва след произведения изстрел и последиците от
него.
Нападението на
ЧО е било противоправно, тъй като по никакъв начин не е било предизвикано от
подсъдимия. Той, по думите на св. Б., е стоял на едно място и дори се е
оглеждал. Това обстоятелство напълно кореспондира с обясненията на подсъдимия,
че е очаквал да дойдат и останалите лица, които преди това е възприел във
връзка с участието им в побоя над неустановеното лице „М.”. Ето защо нападението на ЧО персонално срещу
подсъдимия към момента на деянието не може да се разглежда изолирано от
успоредно протичащото нападение на разстояние от около 40 метра срещу друга
жертва от числено превъзхождащи я лица и
без
защитни действия от нейна страна. Степента на създадената опасност за увреждане на здравето
на подсъдимия и неустановеното лице следва да се изведе и от степента, в която
са били синхронизирани действията на
ЧО, Д. М. и Н. Д..
Неизбежна
отбрана не може да се допусне само при предполагаемо, бъдещо или завършено
нападение. В конкретния случай, от обективна страна към момента на произвеждане
на изстрел от подсъдимия нападението на ЧО, Д. М. и Н. Д. не е било завършено, не
е било предполагаемо и е протичало
едновременно, като това обстоятелство е установено по несъмнен начин
дори и от гласните доказателства, ангажирани от обвинението.
От друга
страна персоналното нападение на ЧО
срещу подсъдимия от обективна страна е било общественоопасно. Такова е било и
нападението на ЧО над неустановеното лице „М.”, както и над св. А.. При
прехвърлянето на агресията от една към друга жертва не е било налице каквото и
да прекратяване и последващо възобновяване на нападението, поради което следва
да се признае правото на подсъдимия да счете, че то не би могло да се прекрати
спонтанно по вътрешни подбуди на участниците в побоя.
Отделно от
това действието на нападение с крак от
страна на ЧО срещу подсъдимия е било извършено от достатъчно близко разстояние,
за да засегне телесната му неприкосновеност. Може само хипотетично да се
обсъжда въпросът дали при един успех ударът на ЧО с крак би засегнал ръката или
друга област от тялото на подсъдимия. Без съмнение, при точно попадение на крака на св. Г. върху ръката на подсъдимия и удар
върху оръжието в тази ръка ( това е бил целеният от ЧО резултат), е налична опасността
от произвеждане на изстрел в посока на случаен минувач или присъстващо в района
лице, или от контузия на ръката. Опасността
от този акт на нападение с крак се извежда в неизменна връзка от липсата на
какъвто и да е възпиращ върху ЧО ефект от факта на възприемане на оръжието. Освен изложеното, предхождащите деянието
събития дават основание да се приеме, че скокът на ЧО срещу подсъдимия за неговото обезвреждане, не е имал за цел прекратяване на агресията, а
продължаването й, но в други проявни форми. Съдът прие за установено, че ако ЧО в
действителност е целял прекратяване на конфликта, то при липсващо нападение срещу
него, не е съществувала необходимост от обезвреждане на подсъдимия чрез
изтръгване на оръжието от ръцете му.
И тъй като от обективна страна липсват каквито и да е провокации от
страна на подсъдимия към описаните по-горе действия на нападение от страна на
частния обвинител, произвеждането на изстрел следва да се разглежда именно като
акт на защита. Подсъдимият не е бил длъжен да се отказва от активна защита.
От обективна
страна опасността от възобновяване на нападението от страна на ЧО след
неуспешния удар с крак, е била реална с оглед предхождащите деянието действия
на нападение над други лица и успоредно с това протичащия побой над
неустановеното лице „М.”. В тази насока следва
да се преценява точният момент, в който ЧО е взел решение да прекрати
нападението и той е свързан именно с нахлуването на кръв в устната му кухина с
последващата и осъзната от него опасност за здравето и живота. Едва тогава е
взето решението да отиде на „ по-сигурно място”. Едва тогава е била окончателно
осуетена възможността от възобновяване на нападението срещу „М.” от негова
страна, още повече с оглед установената
водеща роля на ЧО в действията на агресия. Без съмнение, от обективна страна,
подсъдимият с възприетия от него акт на защита е причинил вреди на лицето, което
го е нападнало. Степента на опасност, застрашаваща нападнатия, е била
преодолима и с произвеждането на изстрел в друга област на тялото на ЧО, в
която не функционират жизнено важни органи и системи, т.е. с причиняването на
по-малки вреди. Съдът прие, че са превишени пределите на неизбежната отбрана,
тъй като липсва съответствие между отбраната и нападението. Действително,
нападението срещу подсъдимия е било интензивно, но от невъоръжено лице. Така на
второ място се очертава превишаване
пределите на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.2 от НК от страна на
подсъдимия поради същественото несъответствие между средството на нападение (
с крак) и средството на защита. ( огнестрелно оръжие). Произвеждането на
изстрел и то в областта на гръдната кухина на ЧО не е оправдано дори и при
наличието на числено превъзходство на неговата група от лица, т.е. на множество лица с агресивно
поведение, защото нито едно от тях не е било въоръжено и защото защитните
действия на подсъдимия са създали опасност и за други лица, извън групата на
ЧО. Именно така следва да се преценява реакцията на св. А. след произвеждане на
изстрел – същият от уплаха е побягнал и се е скрил в контейнер за смет. Съдът
приема за установено, че след като нападението от всички агресивни лица
доброволно е прекратено от тях в причинно – следствена връзка с факта на
произвеждане на изстрел, не е било оправдано причиняването на инкриминираната
вреда за здравето на ЧО. Съдът счита, че подсъдимият обективно е могъл да
постигне същият ефект на прекратяване на нападението, но при локализация на
защитните действия в части от тялото на ЧО, които не съдържат жизнено важни
органи и системи.
По изложените
съображения и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия Н. за
невиновен по обвинението за по-тежко наказуемото престъпление по чл.115 вр. с
чл.18, ал.1 от НК и счете, че е осъществен привилегированият състав на чл.119
вр. с чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл. Превишаването на пределите на неизбежната отбрана
не се дължи на уплаха или смущение. От събраните доказателства, включително и
от обясненията на подсъдимия не се доказва наличието на особено психическо
състояние на подсъдимия, което да е ограничило в значителна степен възможността
му правилно да оцени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната
отбрана. Съдът прие, че подсъдимият е съзнавал, че неговият нападател, макар и
агресивен, е невъоръжен. За липсата на
особено състояние на уплаха или смущение говори и хладнокръвието на подсъдимия
след деянието, изводимо от факта, че същият
е направил всичко възможно да се отдалечи от мястото на извършване на
престъплението, без да прави опит дори да се освободи от оръжието си. Същото е
било открито надлежно прибрано в раницата му по-късно при проведения обиск и
изземване в сградата на 01 РУП-СДВР. Цялата
хронология от факти след деянието обективират едно подредено поведение, което
се основава на разумно взети решения.
По наказанието
За извършеното от подс. Н. престъпление по чл.
119 от НК законът предвижда наказание „ лишаване от свобода” до пет години. За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.339, ал.1 от НК съгласно действащата към момента на
извършване на деянието редакция на ЗИДНК, обн. в ДВ бр.33/2011г. в сила от
27.05.2011г. ) законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от две до осем
години.
Съдът счете, че наказанията и по
двете престъпления следва да се индивидуализират при условията на чл.54 от НК. Липсват
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Фактът на
наличието на непосредствено и противоправно нападение срещу подсъдимия при
превишаване пределите на неизбежната отбрана по арг. от чл.56 от НК е взето
предвид вече от закона при определяне на съответното престъпление. Чистото
съдебно минало и добрите характеристични данни за личността на подсъдимия не са
многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Не се характеризират и с изключителност.
Съдът счете, че наказанието за
престъплението по чл.119 от НК следва да се определи в средните предели,
предвидени в закона при условията на чл.54 от НК. Опасността за живота на
пострадалия е била изключително висока. Причините за недовършеността на
престъплението стоят изцяло извън волята и поведението на подсъдимия, тъй като
се свързват с оказана независимо от него високо квалифицирана медицинска помощ.
Сигнализирането на медицинските екипи също стои извън волята на подсъдимия.
Това е станало възможно поради своевременната и изключително бърза реакция на
пострадалия, който незабавно след първите симптоми на причинен хемоторакс е
потърсил „ по-безопасно” място. Ето защо
причините, поради което престъплението е останало недовършено, не дават основание за прилагането на чл.58,б.”а” от НК.
Съдът, като съобрази степента на
засягане на здравето на пострадалия (висока), както и характера на средството,
с което е засегнато – общоопасно средство, каквото подсъдимият не е имал
правото да държи, намира, че наказанието „лишаване от свобода” за извършеното
от подсъдимия престъпление по чл.119 от НК следва да се индивидуализира за срок
от ТРИ ГОДИНИ. Така определеното наказание е по-високо от средния предел,
очертан от минимума по чл.39, ал.1 от НК и горната граница на наказанието.
Увеличаването обаче на размера на наказанието над три години не би било
справедливо с оглед високата степен на съпричиняване на общественоопасния
резултат от страна на пострадалия. Налице са материално правните предпоставки за
приложението на правния институт по чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият е неосъждан
и целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и с отлагане изпълнението на
наказанието. Данните за неговата личност сочат, че описаното престъпно
поведение е инцидентно и същият има установено положение в обществото. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението
на така наложеното наказание с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Съдът счете, че
с оглед тежестта на общественоопасните последици, както и с оглед специалната и
генералната превенция на наказанието следва изпитателният срок по чл.66 от НК
да се определи в максимално предвидената
продължителност в закона.
За извършеното от подсъдимия престъпление по 0 чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 от НК, чл.54 от НК съдът наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът прецени като основателни доводите на защитата, че за извършването на това
престъпление за създадени условия, които не могат да се вменят във вина на
подсъдимия. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се преценява
фактът, че естеството на преработката на оръжието, само и единствено с
действия, които не изискват специален инструментариум или специални познания. Без
съмнение, разпространяването по легален път на газово оръжие, чиито
конструктивни параметри позволяват такъв лесно достъпен начин за преработка, е
благоприятно условие в обществената среда за извършването на такъв вид
престъпление. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
преценява фактът, че подсъдимият сам се е снабдил с пригодени или специално
подбрани боеприпаси, както и че ги е поставил в оръжието по начин, по който то
е станало годно за ползване. При така установения баланс на отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства с превес на смекчаващите (в т.ч. –
чистото съдебно минало и факта, че подсъдимият е съдействал за разкрИ.е на
обективната истина) съдът наложи наказание в предели, близки до долната граница
на наказанието. По изложените по-горе съображения, относими към приложението на
правния институт на отлагане изпълнението на наказанието съдът прецени, че то
не следва да се изтърпява ефективно и отложи неговото изпълнение за максимално
предвидения в закона изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл.23, ал.1
от НК съдът определи едно общо наказание
– лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ,ал.1 от НК се отложи с изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ.
По веществените доказателства
Съдът намира, че разпоредбата
на чл.53 от НК се прилага императивно и след като е доказан фактът, че
предметът на престъплението е вещ, притежаването на която е забранено, съдът
няма друг изход освен да я отнеме в полза на държавата. С оглед изложеното и на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК съдът отне в полза на
държавата огнестрелно оръжие - стандартен газ - сигнален пистолет „ZORAKI- MOD. 914", кал. 9 мм с фабричен № 10115520 с премахната
предпазна муфа, както и 1 бр. гилза,
намерена и иззета при оглед на местопроизшествие от 08.10.2011г.
Съдът счете, че по отношение
на ВД, приобщени към материалите по делото с протокол за доброволно предаване
от 08.10.2011г. , липсва спор за собственост и не подлежат на отнемане в нито
една от хипотезите, изброени в разпоредбата на чл.53 от НК, поради което
разпореди на гражданския ищец Л.А.Г.,
ЕГН: ********** да бъдат върнати вещи, както следва: 1 бр. дънков панталон –
син цвят, с черен колан с катарама от
бял метал, 1 брой яке с качулка от плат,
с петно от червеникава материя по десния ръкав, 1 бр. фланелка, сиво-черна
с емблемана гърба, с 10 дупки на гърба,
8 от които в дясно и петно от червеникава материя върху тях, чифт мъжки спортни
обувки с размер 43 с бели връзки , мъжки боксер, черен и чифт черни мъжки
чорапи.
По гражданския иск
На основание чл.45 от ЗЗД съдът
осъди подсъдимия П.П.Н. (със снета самоличност) да
заплати на Л.А.Г., ЕГН: **********
обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на
8000 (осем хиляди) лева, както и обезщетение за деловодните разноски, направени
от гражданския ищец по водене на делото в размер на 100 лева, като оставя без
уважение предявеният граждански иск за обезвреда на причинени неимуществени
вреди до пълния му предявен размер от 15 000 ( петнадесет хиляди) лева.
Няма
съмнение, че защитните действия на подсъдимия са причинили неимуществени вреди
на пострадалия. Те се изразяват, както в преживените болки и страдания към
момента на деянието – „ тежкото дишане”, отбелязано от св. Д., в субективните
усещания на Г. за виене на свят, излива
на кръв в устната кухина на пострадалия
и загубата на ориентация и възможност за активна комуникация, така и в
продължителността на интензивното лечение в период от 4-5 дни и периода на
възстановяване от около три месеца.
При
превишаване пределите на неизбежната отбрана за причинените вреди деецът носи,
освен наказателна, и гражданска отговорност. ( т.11 от Постановление № 12/73г.
на Пленума на ВС). И това е така, тъй
като деянието е общественоопасно и противоправно. Съдът обаче съобрази
съдебната практика, че в този случай при
определяне размера на вредите задължително следва да се отчете поведението на
пострадалия, допринесло за настъпването на резултата. (чл.51, ал.2 от ЗЗД). Настоящият случай е свързан именно с
предхождащи деянието действия, при които увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите. Агресията му е била интензивна, упорита и непрекъсваща
от момента, в който е слязъл от такси в
района на Народния театър до произвеждане на изстрела и най-вече – до настъпването
в резултат на това деяние субективни
усещания за бързо влошаване на здравето. Безспорно в посока на намаляване
на сумата за обезвреда, съобразно
предявения размер на гражданския иск, следва да се отчете липсата на какъвто и
да е възпиращ мотив ЧО да прекрати общественоопасното си поведение, при това съпроводено
с хулигански действия по собствени подбуди, при отправено предупреждение, че ще
бъде сигнализирана полицията ( от св. Б.), а по-късно дори и от самото
възприемане на огнестрелно оръжие в поредната набелязана потенциална жертва на
нападение, каквато е бил подсъдимият.
Съдът,
като съпостави посочените обстоятелства, степента на увреждането и преживените
болки и страдания, счете, че справедливият размер на обезщетението за
непозволено увреждане възлиза на сумата от 8000 ( осем хиляди ) лева.
По
таксите и разноските
На основание чл.1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът осъди подсъдимия П.П.Н. (със снета самоличност) да заплати държавна такса в
размер на 4% от уважения граждански иск в размер на 320 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия
П.П.Н. (със снета самоличност) да заплати разноските по делото в размер на 341,
18 лева ( разноски от досъдебното производство) и сумата от 300 лева
(възнаграждение на вещи лица в съдебното производство) – общо в размер на 641,
18 (шестстотин четиридесет и един )лева и 18 стотинки, а на основание чл.190,
ал.2 от НПК – да заплати сумата от по пет лева за всеки служебно издаден 1 бр.
изпълнителен лист.
Воден от изложеното,
съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: