МОТИВИ към присъда № 18 от
09.03.2020 год.
по НОХД 43/2020 год. по описа на
ВТРС
Районна прокуратура гр. В. Търново е повдигнала обвинение
срещу Д.Р.П. - роден на *** год. в
гр. ***, с постоянен адрес:***, aп. 1, български гражданин, със средно
специално образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********,
затова, че в периода от 11.08.2011 год. до 30.08.2019 год., включително в гр.
Велико Търново, след като е осъден със съдебно Решение № 761/2011 год. по
гражданско дело № 1389/2011 год. по описа на Районен съд гр. В. Търново, влязло
в законна сила на 11.08.2011 год., да издържа свой низходящ - дъщеря си В.Д. П.
с ЕГН **********, като заплаща на Г.В.С., в качеството й на майка и законен
представител на малолетното им дете, месечна издръжка в размер на 100,00 (сто)
лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски - 100 (сто) вноски на обща стойност 10 000.00 (десет хиляди) лева -
престъпление по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК.
Подсъдимия е нередовно призован, като по данни на редовно
упълномощен защитник - адв. С.М.Г. от САК, същия се намира извън границите на
Република България (в Испания), на неустановен адрес. Адв. Г. сочи, че
подсъдимия е уведомен за настоящото наказателно производство и за датата на
съдебното заседание. Поради това съдът прие, че няма пречки делото да бъде
разгледано в отсъствието на подсъдимия, като това обстоятелство няма да наруши
правото му на защита и няма да попречи за разкриването на обективната истина,
като постанови, че делото ще бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия на
основание чл. 269, ал. 3 от НПК.
В съдебно заседание представителят на ВТРП поддържа така повдигнатото
обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин, като счита, че
подсъдимия е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
престъплението по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК. Предвид на дългия период, през
който е осъществявана тази престъпна дейност и упоритостта в нея, въпреки че е
знаел за гражданските дела и за настоящото дело, прокурора счита, че ако бъде
признат за виновен, на П. следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода, като за постигане целите на наказанието предлага той да не бъде
изолиран от обществото, а размерът да бъде ориентиран към средния за това
наказание, тъй като ако бъде наложено ефективно наказание това с нищо няма да
допринесе за изпълнение на задълженията му и за положението на детето му.
Защитника на подсъдимия заявява, че е запознат с
обвинението. Моли съда да оправдае подсъдимия, като не излага никакви доводи в
тази насока. Алтернативно моли съда ако все пак признае П. за виновен за
престъпление по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК, да му наложи най-ниското възможно
наказание, като сочи, че подсъдимия не може да изпълнява пробационни мерки, тъй
като живее постоянно в Испания.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият Д.Р.П. не е осъждан за извършени престъпления
от общ характер.
С влязло в сила на 11.08.2011 год. Решение № 761/25.07.2011
год. по Гражданско дело № 1389/2011 год. по описа на ВТРС, подсъдимия Д.Р.П. е
осъден да заплаща на малолетното си дете В.Д. П., чрез своята майка и законен
представител Г.В.С., месечна издръжка в размер на 100 (сто) лв., считано от
08.04.2011 год. до настъпване на законни причини за изменянето или
прекратяването на издръжката. Със същото решение Д.П. е осъден да заплати на Г.В.С.
в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В.Д. П.,
сумата от 500 лв., представляваща издръжка за периода 01.11.2010 год. -
01.04.2011 год., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
иска 08.04.2011 год. до окончателното изплащане. Решението е влязло в законна
сила на 11.08.2011 година.
Към този момент П. живеел в Испания, като майката на
малолетното дете не поддържала връзка с него и нямала никакви контакти. Д.Р.П.
е изплатил 6 месечни вноски за издръжка в размер на 100 лв. за месец ноември и
декември 2011 год.; за м. януари 2012 год. и за месец декември 2012 год., за м.
юли 2015 год. и за м. октомври 2015 година. През целия период от развода до
настоящия момент Г.С. и дъщеря й не са виждали П. и не са контактували с него с
изключение на един единствен път през 2015 год. (когато е бил призован по повод
образуваното срещу него наказателно производство), а и той не ги е търсил. Не са
поддържали никаква връзка с подсъдимия и не са получавали никакви средства.
Периодите, за които Д.Р.П. дължи издръжка в размер на 100
лв. месечно на малолетното си дете В.Д. П. са следните:
01.11.2010 г. - 31.10.2011 г. - сумата от 1200 лв.;
01.02.2012 г. -
30.11.2012 г. - сумата от 1000 лв.;
01.01.2013 г. -
31.01.2014 г. - сумата от 1300 лв.;
01.02.2014 г. -
31.12.2014 г. - сумата от 1100 лв.;
01.01.2015 г. -
30.06.2015 г. - сумата от 600 лв.;
01.08.2015 г. -
01.09.2015 г. - сумата от 200 лв.;
01.11.2015 г. -
31.12.2015 г. - сумата от 200лв.;
01.01.2016 г. -
31.01.2017 г. - сумата от 1300 лв.;
01.02.2017 г. -
01.02.2018 г. - сумата от 1300 лв.;
01.03.2018 г. -
30.08.2019 г. - сумата от 1800 лв.
Обща дължима сума 10 000 (десет хиляди) лева.
Тази фактическа обстановка се установява и доказва по безспорен
и категоричен начин от показанията на свидетелката Г.В.С., както и от всички
писмени доказателства, приети по делото.
При така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият П. е осъществил престъпния
състав на чл. 183, ал. 1 от НК, доколкото за 11.08.2011 год. до 30.08.2019 год.
включително, в гр. Велико Търново, след като е осъден със съдебно Решение №
761/2011 год. по гражданско дело № 1389/2011 год. по описа на Районен съд гр.
В. Търново, влязло в законна сила на 11.08.2011 год., да издържа свой низходящ
- дъщеря си В.Д. П. с ЕГН **********, като заплаща на Г.В.С., в качеството й на
майка и законен представител на малолетното им дете, месечна издръжка в размер
на 100,00 (сто) лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски - 100 (сто) вноски на обща стойност 10 000.00 (десет
хиляди) лева.
От субективна страна подсъдимият Д.П. е действал при форма
на вината пряк умисъл - тоест съзнавал е, че по силата на съдебното решение по
Гр. дело № 1389/2011 год. на ВТРС е следвало да заплаща месечна издръжка за
своят низходящ, в размера определен в това решение (100 лева месечно) и
съзнателно не изплатил същото в общ размер на 10 000.00 лв., представляваща 100
месечни вноски, като е целял настъпването на тези правни последици.
Съдът намира, че от гласните и писмени доказателства
събрани в хода на ДП и на съдебното следствие, се установява, че подсъдимия П.
е имал възможност да заплаща дължимата издръжка. Видно от показанията на
свидетелката С., от момента на влизане в сила на това съдебно решение
подсъдимият П. не е заплащал нито една месечна издръжка, може би само една и то
през 2015 година. По делото няма събрани доказателства в обратна насока. От доказателствата
по делото, се установява, че П. през посочения период е имал доходи, тъй като
са налице доказателства, че най-малкото е получавал социална помощ в Испания,
продал е недвижими имоти в България и получил продажната цена, наемал си е
адвокат за бракоразводното, както и за настоящото дело, както и има данни, че има
магазин за зеленчуци в Испания. Всички тези обстоятелства водят до извода, че
подсъдимия е разполагал със средства и е имал доходи, които са му позволявали
да изплаща издръжката, за която е бил осъден с влязло в сила съдебно решение,
но въпреки това не го е сторил. В обясненията си в качеството на обвиняем в
хода на ДП П. е признал, че не изплаща издръжката за която е осъден, като е
изложил някакви доводи от гражданско правен характер, които счита, че го
оневиняват във връзка с произхода на детето, но така или иначе са налице
доказателства, че той съзнателно не е изпълнявал задълженията си въпреки че е имал
доходи.
Причините за извършване на престъплението от страна на
подсъдимия се коренят в
заниженото му правосъзнание и заниженото му чувство за родителски дълг.
Предвид тези мотиви съдът призна за виновен подсъдимия Д.Р.П.
за извършеното от него престъпление по чл. 183, ал. 1 пр. 3 от НК.
Като призна за виновен подсъдимия, съдът съобразно
чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца,
подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е сравнително висока. Безспорно е, че е
посегнато и са увредени отношения, защитени с правовия ред в страната ни, като
причиненият престъпен резултат се отличава с тежест, като дължимото и
неизплатено задължение възлиза на сумата от 10 000 лева.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като ниска, след
обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
такива съдът отчете чистотот му съдебно минало, както и липсат на доказателства
за полузаване на редовни доходи от срана на подсъдимия, както и липсата на
доказателства за притежавано имущество. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не
отчете.
Предвид тежестта на деянието и установените смекчаващи вината
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия Д.Р.П. наказание лишаване от свобода
в размер около предвидения в закона среден размер, а именно пет месеца лишаване
от свобода. Настоящия съдебен състав счете, че налагането на предивденото в
закона наказание пробация с оглед обстоятелството, че П. е извън пределите на
страната и с неустановен адрес, е неподходящо, тъй като трудно би могло да бъде
изпълнено.
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът счете, че за постигане
целите на наказанието и най-вече за поправянето на осъдения, не е наложително
той да го изтърпи, поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи
изпълнението на така наложеното на П. наказание за срок от три години.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия е
съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще изиграе своята роля
за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите
нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.
Настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да
мотивират съда да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК.
Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ Емил Бобев /