РЕШЕНИЕ
№ 342
гр.
Пловдив, 21.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Петя Добрева, като разгледа докладваното адм. дело № 3111 по описа за 2022 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 19 от
Закона за регистър БУЛСТАТ(ЗРБ).
Образувано
е по жалба на И.Д.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. Р., срещу Решение № РД-01-824/29.11.2022
г., издадено от директор на дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и
деловодство“, оправомощен със Заповед № РД-01-528/25.08.2022 г. на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което решение е оставена
без уважение жалба вх. № 94-00-1031/16.11.2022 г. подадена от И.Д.Д. срещу
отказ № 2022110714450673/07.11.2022 г. на служител по регистрация, постановен
по заявление вх. № 20221107144449/07.11.2022 г., с което е заявено вписване на
заличаване на И.Д.Д. като представляващ ДЗЗД „ЕКОЛАЙТ 2019“, с код по БУЛСТАТ ***.
Според
жалбоподателя, решението е неправилно и незаконосъобразно. Изразено е
несъгласие с позоваването на ответния орган на чл. 14, т. 2 от споразумението
за учредяване на обединение Дружество по ЗЗД „ЕКОЛАЙТ 2019“, като в тази връзка
се твърди, че заявителят е представляващ обединението и не е страна по договора
за обединение. Жалбоподателя сочи, че до съдружниците в дружеството са
изпратени надлежни уведомления с пощенски оператор, а преди това и по
електронен път да предприемат действия и да впишат актуален представляващ,
което не е сторено в случая. Иска се отмяна на оспорения административен акт.
В
с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като
допълнително твърди и нищожност на оспореното решение. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Подробни
съображения са изложени в представени по делото писмени бележки.
Ответникът
- директор на дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“
към Агенция по вписванията, чрез процесуален представител юриск. И. , в писмен
отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното
отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта:
Жалбата
е подадено от лице с правен интерес – адресат на оспореното решение. Оспорения
административен акт е връчен на пълномощник на жалбоподателя на 01.12.2022 г.,
а жалбата срещу решението на директор на дирекция "Правно обслужване,
човешки ресурси и деловодство“ към Агенция по вписванията е постъпила на 06.12.2022
г. в Агенцията по вписванията, т. е. в законоустановения 14-дневен срок. Изложеното
налага извод за допустимост на жалбата.
Съдът
намира за установено, следното от фактическа страна:
На 31.10.2022 г.
жалбоподателят И.Д.Д. е изпратил до Общото събрание на ДЗЗД „ЕКОЛАЙТ 2019“
предизвестие (лист 30), чрез куриер Speedy, според
съдържанието на което Д. не желае да бъде повече представляващ ДЗЗД „ЕКОЛАЙТ
2019“ и иска незабавно да се предприемат мерки за заличаването му като
управител.
Предизвестие със
същото съдържание е изпратено и по телепоща (лист 34) до „СЕЙФ ПАРТ“ ЕООД
(който е участник в ДЗЗД „ЕКОЛАЙТ 2019“), като телепощата е върната с обратна
разписка с отразяване „непотърсена“ (лист 36).
На 07.11.2021 г.
в Служба по регистрацията - Кърджали при Агенция по вписванията е входирано заявление
(вх.№ 20221107144449) по образец от И.Д.Д. (лист 25 и сл.) с искане за заличаването
му като представляващ ДЗЗД „ЕКОЛАЙТ 2019“.
Служител по
регистрацията е издал отказ № 2022110714450673/07.11.2022 г. (лист 22 и сл.) по
така подаденото заявление за заличаване, като е посочил, че са констатирани
нередности по заявлението, доколкото от представените документи не се
установява страните да са постигнали съгласие относно освобождаване на
управителя. Служителят се е позовал на чл. 14, т. 2 от споразумението за
учредяване на обединение Дружество по ЗЗД „ЕКОЛАЙТ 2019“. По делото няма данни
за датата на връчване на отказа на жалбоподателя.
Д. е оспорил по
административен ред отказа на служителя по регистрация с жалба рег. №
94-00-1031/16.11.2022г. (лист 19-20).
С Решение № РД-01-824/29.11.2022
г. директор на дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и
деловодство“, оправомощен със Заповед № РД-01-528/25.08.2022 г. на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията е оставил без уважение жалбата
на И.Д.Д. срещу отказ № 2022110714450673/07.11.2022 г. на служител по
регистрация, постановен по заявление вх. № 20221107144449/07.11.2022г., с което
е заявено вписване на заличаване на И.Д.Д. като представляващ ДЗЗД „ЕКОЛАЙТ
2019“, с код по БУЛСТАТ ***. Видно от приложената на лист 48 по делото обратна
разписка, решението е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 01.12.2022 г.
От страна на
ответника по делото е представена Заповед № РД-01-528/25.08.2022 г. на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията за оправомощаване на директор
на дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“ да се
произнася по подадени жалби по чл. 19 от ЗРБ
срещу откази да бъде извършено вписване и да подписва постановените решения по
жалбите.
При така
установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК. Необходимо е да са налице, в тяхната съвкупност,
всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден
от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на
целта на закона. Акт издаден от некомпетентен орган – било то материална,
териториална или по степен винаги е нищожен.
Необходимо
е да се отбележи, че учредяването и обемът на компетентност на всеки
административен орган е посочен в конкретният материален закон. Нормите
уреждащи компетентността не могат да бъдат тълкувани разширително, а единствено
стриктно.
Според чл. 19,
ал. 1 от Закона за регистър БУЛСТАТ, отказът да бъде извършено вписването
подлежи на оспорване по административен ред пред изпълнителния директор на
Агенцията по вписванията по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като
актът на изпълнителния директор, с който се потвърждава отказът, подлежи на
оспорване пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Видно от представената
по делото Заповед № РД-01-528/25.08.2022 г. на изпълнителния директор на
Агенцията по вписвания, директорът на дирекция "Правно обслужване, човешки
ресурси и деловодство“ на основание чл. 6, ал. 4 от Устройствения правилник на
Агенцията по вписванията е оправомощен да се произнася по жалби по чл. 19 от ЗРБ срещу откази да бъде
извършено вписване в регистър БУЛСТАТ и да подписва постановените решения по
жалбите.
Според чл. 6, ал.
6 от Устройствения правилник на Агенцията по вписвания, Изпълнителният директор
определя функциите на заместник
изпълнителния директор и може със заповед да делегира правомощия на него или на
директорите на регионалните дирекции.
Въпросът за разликата в понятията „делегиране“ и „заместване“ е
разгледан в Тълкувателно решение №4/22.04.2004 г. на ВАС по т. дело № 4/2002 г. В същото, което е задължително за
прилагане както от съдилищата, така и от административните органи е възприето,
че делегирането представлява възможност, предвидена в закона,
временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка
и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от
правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава
административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в
чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва
за постоянно делегираното правомощие. Делегирането на административни
правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да
делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани
правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния
орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя
другиму. Заместването се извършва в
случаите, когато лицето титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги
изпълнява. В този случай, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране
на административният орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго лице. За определеният период от време
заместваният изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши
това от името на замествания орган. В същото тълкувателно решение изрично е
посочено, че делегирайки част от правомощията си на свой подчинен орган,
делегиращият не се е лишил от тях въобще. Той е в правото си и сам да постанови
акт за издаването на който вече е делегирал другиму правомощия.
В разглеждания
случай липсва предвидена в ЗРБ възможност Изпълнителният директор на Агенция по
вписванията да делегира правомощия на друг административен орган.
Компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде
изведена и от разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Устройствения правилник на
Агенцията по вписвания във връзка с посочената заповед за делегиране на правомощия.
Устройственият правилник на Агенцията по вписвания предвижда възможност за делегиране на правомощията
на изпълнителния директор на други лица, но използването на тази възможност не
води до валидното им предоставяне, доколкото приложимият специален закон не
предвижда такава възможност. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните
актове правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в
неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния
ред на тяхната дейност. С правилника обаче не може да се допълва законът,
респективно да се предвиждат правомощия
на административните органи, с каквито последните по закон не разполагат.
Съгласно §1, т. 1
от ДР на АПК, административният орган е органът, който принадлежи към системата
на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон,
включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите,
предоставящи обществени услуги. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, установяващ
принципа на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. С
оглед общите разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава
административни актове следва да е установена със закон. Такъв орган по
отношение на жалбите срещу отказите на служителите по регистрация към Агенция
по вписванията, по силата чл. 19, ал. 1 от Закона за регистър БУЛСТАТ е
изпълнителният директор на Агенцията по вписванията. За да може този
административен орган да предоставя временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или
орган, това предоставяне, наречено от закона оправомощаване, трябва също така
да е допуснато от закона. По-нисък по степен и юридическа сила нормативен акт,
тъй като такъв акт е издаден не от законодателния орган, а от друг такъв,
съобразно общия принцип на законността и нормите на § 1. АПК не може да
предостави възможност за делегиране на правомощия.
Следователно в
случая директор на дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и
деловодство“ не е разполагал с компетентност да издаде оспореното решение за
потвърждаване на отказа на служител по регистрацията да бъде извършено вписване
в регистъра. Цитираната заповед на изпълнителния директор не може да породи
валидно делегиране на компетентност, доколкото с нея е нарушено ограничението
за делегиране на правомощия. Както се каза по-горе не е предвидена законова
възможност за делегиране от страна на изпълнителния директор на Агенция по
вписванията на правомощията за издаване на актове по чл. 19, ал. 1 изр. второ от ЗРБ на друг
административен орган.
Предвид
гореизложеното следва да бъде прогласена нищожността на Решение № РД-01-824/29.11.2022
г., издадено от директор на дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и
деловодство“, а преписката следва да бъде изпратена на компетентния
административен орган за ново произнасяне, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК.
При този изход
на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски, които се констатираха в общ размер на 610 лв., от
които 600 лева - платен адвокатски хонорар (договор за правна защита и
съдействие на лист 61) и 10 лева –държавна такса.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № РД-01-824/29.11.2022 г.,
издадено от директор на дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и
деловодство“, с което решение е оставена без уважение жалба вх. №
94-00-1031/16.11.2022 г. подадена от И.Д.Д. срещу отказ №
2022110714450673/07.11.2022 г. на служител по регистрация, постановен по
заявление вх. № 20221107144449/07.11.2022 г., с което е заявено вписване на
заличаване на И.Д.Д. като представляващ ДЗЗД „ЕКОЛАЙТ 2019“, с код по БУЛСТАТ ***.
ИЗПРАЩА административната преписка на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията
за ново произнасяне по жалба
вх. № 94-00-1031/16.11.2022 г. подадена от И.Д.Д..
ОСЪЖДА Агенция
по вписванията да заплати на И.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, сумата в размер на 610
/шестстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок
от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: