РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. П., 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Дарина Ил. П.
при участието на секретаря ЦветА. Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело №
20225320100736 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 34 от
ЗС във фазата по извършване на делбата.
С решение № 323 от 28.10.2022 г., влязло в сила на 17.11.2022 г. е
допусната съдебна делба между И. М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д.,
община К., област П., ул. „Н.В.“ *** от една стрА. и А. М. М. с ЕГН
********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** – от друга стрА.
на техния съсобствен, наследствен недвижим имот, а именно: ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от първи жилищен етаж със
самостоятелен вход, втори жилищен етаж със самостоятелен вход и свободен
таван със самостоятелен вход, построена въз основа на отстъпено право на
строеж в общинско дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от
914 (деветстотин и четиринадесет) квадратни метра, находящо се в село Г.Д.,
община К., област П., съставляващо по одобрения план на селото със заповед
№ 501/1996г., поземлен имот 309 (триста и девети), в квартал 23 (двадесет и
трети) при граници и съседи: улица с о.т.105-105а, ПИ №310, УПИ *** и
УПИ ***, при квоти: ¾ (три четвърти) идеални части за И. М. М., за
ответника по ¼ (една четвърт) идеални части за А. М. М..
ЛИКВИДИРАНЕ на съсобствеността:
Страните пледират съдът да извърши делбата по реда на чл. 353 от
ГПК като разпредели в дял на ищеца И. М. М. първия жилищен етаж от
двуетажната жилищна страда, а на ответника А. М. М. разпредели в дял
втория жилищен етаж. Искането си основават на факта, че ответникът и
семейството му трайно обитават втория етаж, създали са си удобства,
включително сочат, че са извършили подобрения.
1
При условията на евентуалност, в първото заседание след допускане
на делбата, съделителят А. М. М. прави претенция по чл. 349 ал.2 от ГПК
като се иска съдът да му възложи в дял процесната жилищна сграда, в случай,
че се установи нейната неподеляемот. Основава претенцията си на факта, че
към откриване на наследството на бащата на страните, същият е живял в
процесния имот и няма друго жилище. Претенцията е направена при
условията на евентуалност, само в случай че сградата е неподеляема.
Във втората фаза на делбеното производство е изготвено, изслушано
и прието от съда заключение на вещото лице Й. Й. се установява, че
допуснатата до делба двуетажна масивна жилищна сграда е поделяема, може
да се подели на два самостоятелни обекта на правото на собственост – първи
и втори жилищни етажи, съгласно изискванията на чл. 110 ал.1 от Наредба №
7 за правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени
зони. Пазарната стойност на двуетажната масивна жилищна сграда възлиза на
80 100 лева.
Пазарната стойност на първи жилищен етаж от двуетажната масивна
жилищна сграда възлиза на 38 500 лева.
Пазарната стойност на втори жилищен етаж от двуетажната масивна
жилищна сграда възлиза на 41 600 лева.
Пазарната стойност на двуетажната масивна жилищна сграда ведно с
правото на строеж в общинско дворно място възлиза на 80 780 лева.
Правото на строеж общо възлиза на 680 лева, а ½ от него – на 340
лева.
Така, пазарната стойност на първи жилищен етаж възлиза на 38 500
+340=38 840 лева, а пазарната стойност на втори жилищен етаж възлиза на
41 600+340= 41 940 лева.
По делото са приети за безспорни и неподлежащи на доказване
следните факти: че ответникът А. М. М. е живял на втория жилищен етаж към
дата на откриване на наследството, а именно 20.12.2019г. и живее на втория
жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда от откриване на наследството
до приключване на производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна стрА.:
Съдът намира, че предвид установената по несъмнен начин
поделяемост на допуснатата до делба сграда, не следва да се произнася по
направената при условията на евентуалност възлагателна претенция на
ответника А. М..
С оглед на обстоятелството, че правата на съделителите са различни,
и с оглед приетото за безспорно, че ответникът се е установил и трайно живее
със семейството си на втория жилищен етаж, и като взе предвид това, че
страните нямат спор по начина на извършване на делбата, съдът намира, че
съставянето на разделителен протокол и впоследствие теглене на жребий по
реда на чл. 352 ГПК се явява много неудобно, независимо че делбата се
извършва между двама съделители и на два самостоятелни обекта на правото
на собственост.
Съгласно чл. 353 ГПК съдът може да извърши делбата, като
2
разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий,
когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно
или много неудобно. При възможност делбата следва да се извърши, като
всеки от съделителите получи дял в натура и съобразно правата си в
съсобствеността. В конкретния случай, при спазването на изкискванията за
делба на имот, и предвид заявеното от двете страни в процеса, съдът намира,
че следва да разпредели двата делбени имота между съделителите, като
единственият критерий, от който съдът следва да се ръководи конкретно в
настоящия случай е начинът на трайно ползване на жилищните етажи,
установено до момента. Съделителите имат различни права в
съсобствеността, а разликите в пазарната стойност на двата етажа е
несъществена, поради което следва да се приеме, че по-удачния вариант за
разпределение е именно този, който няма да създаде неудобства във връзка с
ползването на жилищата.
Общата пазарна стойност на двата имота възлиза на 80 780 лева,
стойността на ¾ ид. части, принадлежащи на ищеца възлиза на 60 585 лева, а
на ¼ ид. част, принадлежаща на ответника – на 20 195 лева. На ищеца И. М.
следва да се разпредели в дял първия жилищен етаж от сградата, на стойност
38 840 лева, като се осъди ответника да му заплати сумата от 21 745 лева за
уравнение на дяловете. Така, ищецът би получил в патримониума си
имущество - имот и пари общо на стойност от 60 585 лева (38 840+21 745),
съответстващи на правата му в съсобствеността. На ответника А. М. следва да
се разпредели в дял втория жилищен етаж на стойност 41 940 лева и след
присъждане на сумата от 21 745 лева, която същият следва да заплати за
уравнение на дяловете, същият би получил в патримониума си имущество,
намалено с пали до размера на правото си на собственост от 20 195 лева
(41 940-21 745).
При този вариант всеки съделител би получил в дела си имот,
съобразно изискването на закона за реално извършване на делбата. В
конкретния случай при наличие на двама съделители и два имота, и при
правата на страните, установени с решението по допускане на делбата, не
може да се цели незначително уравнение на дяловете, доколкото двата имота
еднородни и почти равностойни, и няма друг начин, по който да бъдат
групирани за да получи всеки съделител имот, приблизително съответстващ
на стойността на дела му в съсобствеността. В мотивите на тълкувателно
решение 2/2021 от 11.04.2022 г. по т.д.2/2021 г. на ОСГК на ВКС във връзка с
начина на извършване на делбата по чл. 353 от ГПК е прието, че съдът не
следва да бъде съществено ограничен и следва да се прилага гъвкавост, като
съобрази и критериите за удобно разпределение – реално ползване,
извършени подобрения в имота, т.е. спецификата на всеки конкретен случай,
за да се постигне справедливо ликвидиране на съсобствеността, каквато е
целта на разпоредбата. Прието е също, че извършването на делбата по начин,
че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата,
уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти, както е
подчертано и в т. 5 от ПП-7-73 г., не е пречка за извършване на делбата чрез
разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН -
неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. В
задължителното за прилагане тълкувателно решение е прието също, че за да
3
се извърши делбата по чл. 353 ГПК, не е необходимо имотите да са
еднородни. Когато обаче до делба са допуснати еднакви по вид и
предназначение недвижими имоти, чийто брой съответства на броя на
съделителите/колената, както и други имоти, съдът, извършвайки делбата по
чл. 353 ГПК, следва да постави в дела на всеки съделител/коляно от
еднородните имоти.
Поради изложеното по-горе, съдът намира, че посочения по-горе
начин на извършване на делбата се явява най-справедливия. При такова
ликвидиране на съсобствеността ще бъде спазен общия принцип, прогласен в
разпоредбата на чл. 69 ал. 2 ЗН, за разпределение на имотите в натура.
Държавни такси по член 355, изр. І-во от ГПК:
За извършване на делбата, страните следва да заплатят по сметка на
КрлРС всеки от тях в размер на по 4% върху стойността на дела си, но не по-
малко от 50 лева, или както следва: И. М. - 4% върху 60 585 лева или 2 423.40
лева, А. М. 4% върху 20 195 лева или 807.80 лева.
Разноски между страните за адвокатско възнаграждение не се
дължат и присъждат.
ПРЕТЕНЦИЯ по чл. 346 от ГПК, предявена от И. М. М.:
СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от И. М. М. с ЕГН ********** от
село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** за осъждането на А. М. М. с
ЕГН ********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** да му
заплати сумата от по 150 лева месечно, считано от подаване на исковата
молба 22.06.2022 г. до прекратяване на съсобствеността, която сума
представлява обезщетение за неползването на имота от стрА. на И. М. М.,
равняващо се на месечния пазарен наем на припадащите му се ¾ ид. части.
Ищецът предявява иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС като
претендира заплащането на обезщетение от ответника за периода от
22.06.2022 г. до приключване на производството, за това, че е лишен от
ползване на собствените му ¾ идеални части от процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 31 ал.2 от ЗС, когато правото на собственост върху вещ
се притежава съвместно от няколко лица, а вещта се ползва лично само от
един от съсобствениците, той дължи обезщетение на остА.лите за ползата, от
която са лишени от деня на писменото поискване, което в конкретния случай
съвпада с предявяване на иска за делба.
Основателността на иска с правна квалификация чл.31 ал. 2 от ЗС се
обуславя от установяването на следните кумулативни предпоставки-
съсобственост върху вещ, лично ползване на общата вещ от един от
съсобствениците и писмена покА. за заплащане на обезщетение за ползата, от
която е лишен неползващият съсобственик. От съществено значение е това,
че съсобственикът, който не ползва вещта да е ограничен от ползващия.
Съгласно тълкувателно решение №7/2012 г. от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС,
лично ползване по смисъла на чл. 31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава остА.лите съсобственици
да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове.
По делото съсобствеността между страните не е спорна, и е
4
установена с влязлото в законна сила решение по допускане на делбата. Не е
спорно и това, че ответникът и семейството му обитават втория жилищен
етаж като свое жилище.
Ищецът е отправил до ответника писмено поискване по чл. 31 ал.2,
пр. последно от ЗС, получено от ответника на 01.07.2022 г. с връчване на
препис от исковата молба и доказателствата. Веднъж направена, покА.та има
неограничено действие зА.пред.
Според настоящия състав не е доказано последното условие за
възникване на задължението за заплащане на обезщетение, лично ползване от
стрА. на ответника, препятстващо ищеца да използва общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Ирелевантно за
личното ползване е по какъв начин ползващият съсобственик си служи с
вещта, дали чрез непосредствени свои или действия на член на неговото
семейство или чрез трето лице. От значение е само обстоятелството, че с
действията си засяга правата на другите съсобственици, пречейки им да ги
реализират. В конкретния случай личното ползване от стрА. на ответника на
съсобствената вещ е безспорно установено (и се признава) по отношение на
втория жилищен етаж, в който представлява и семейното жилище на
ответника.
По отношение ползването на първия жилищен етаж се установяват
противоречиви доказателства. Така, и свидетелката св. А., която макар и
племенница на двамата съделители (дъщеря на сестра им), но доведена от
ищцовата стрА. и свидетелят М. сочат, че първият етаж е отключен, че
ответникът е съхранявал свои вещи в него, но до етажа достъп имат всички,
включително свидетелката е затваряла вътре кученцата си, когато ходи на
гости на страните, от друга стрА. са показанията на св. М. М., син на
ответника, който също сочи, че етажът е отключен, но голяма част от него е
била заета от автомобилни части и гуми, от дърва за огрев и слама и че със
семейството му са освободили етажа от своите вещи около един месец преди
21.03.202 г. - датата на заседанието, в което е разпитан т.е. около 21.02.2023 г.
В същото време, в показанията си св. А., брат на съпругата на ищеца сочи, че
след смъртта на бащата на страните, ищецът искал да си оправи първия етаж
и между братята възникнали спорове във връзка с вещите, които ответникът
съхранявал в този етаж и които не му давали да разчисти. При така събраните
доказателства, съдът намира, че по делото е безспорно установено личното
ползване от стрА. на ответника на общата вещ. Фактът, че до част от имота
другият съделител е имал достъп не означава, че не е бил лишен от
ползването – същият е бил препятстван от възможността да го ползва като
жилище, ремонтира, подобрява. При това положение цялата къща е била
ползвА. от ответника, поради което същият дължи на ищеца обезщетение за
периода от връчване на покА.та 01.07.2022 г. до края на месец февруари
2023 г. за която дата е установено, че ответникът е преустановил
препятствията по ползване на имота. От неоспореното заключение на вещото
лице се установява, че средният пазарен наем за цялата къща е в размер на
200 лева месечно, т.е. за ¾ ид. части възлиза на 150 лева месечно. За период
от 8 месеца – 01.07.2022 г. до 28.02.2023 г. (края на месец февруари т.г.),
размерът на обезщетението на неползване на съсобствената вещ възлиза на
1200 лева и до този размер претенцията следва да се уважи.
5
Поради изложението и при наличие на всички законови
предпоставки за уважаването на иска по чл.31 ал.2 от ЗС, следва да се осъди
ответника А. М. да заплати на ищеца И. М. обезщетение затова, че е бил
лишен от ползването на собствените му ¾ ид. части от процесния имот в
размер на 1 200 лева за периода от 01.07.2022 г. до 28.02.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на молбата до окончателното плащане.
Съдът не следва да се произнася по претенцията за присъждане на законна
лихва, считано от покА.та до подаване на молбата, тъй като се касае за
самостоятелен акцесорен иск за присъждане на изтекла лихва за забава, който
е определен по период и размер, но не е посочена цената му.
ПРЕТЕНЦИЯ по чл. 346 от ГПК, предявена от А. М. М.:
СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от А. М. М. с ЕГН ********** от
село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** за осъждането на И. М. М. с
ЕГН ********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** да му
заплати сумата от 3 951.75 лева, представляваща припадащите се на
ответника ¾ ид. части от сумата 5 269 лева, представляваща стойността на
извършени в процесния имот подобрения. Претендират се разноските във
връзка с претенцията.
Ищецът по претенцията твърди, че в процесната жилищна сграда не
били правени ремонти от построяването й през 1989 г.- 1990 г. Покривът на
къщата бил в изключително лошо състояние, имало много счупени и
вдигнати от ветровете керемиди. В резултат на това на втория жилищен етаж
имало течове в стаите и терасите. Това наложило през 2020 г. да направи
ремонт, изразяващ се в следното:
Бил разкрит целият покрив, като всички керемиди били свалени. Бил
изграден нов комин от 12 бетонни коминни тела. Керемидите отново били
наредени като на мястото на счупените и липсващи керемиди били поставени
100 бр. керемиди втора употреба, закупени от ищеца. Всички капаци били
подмазани като за целта закупил 80 торби от по 20 кг вар, всяка на стойност
от по 2.00 лева или общо 160 лева.
Общо стойността на този необходим ремонт възлязла на 4 000.00
лева за труд и материали .
Ищецът шпакловал тавА. на едната спалня с площ от около 20 кв.м,
шпакловал и тавА. на терасата - около 15 кв.м. Вложил готова смес за
шпакловане и рабицова мрежа. Общо стойността на този ремонт възлизала на
875 лева за труд и материали.
Боядисал с латекс целия втори жилищен етаж като за целта закупил
и вложих 2 кофи по 25л бял латекс за таваните и 8 кофи по 5л цветен латекс
за стените. Общо закупеният латекс бил на стойност от 180 лева, а трудът - на
обща стойност 500 лева.
В банята на втория етаж купил и монтирал 80л електрически бойлер
на стойност 300 лева и поставил батерия с душ на стойност 50 лева.
Подменил с нови 4 ел. ключа и 7 контакта във втория жилищен
етаж, общо 11 на стойност 44 лева
От горното било видно, че през 2020 г. със собствени сили и
средства извършил необходими ремонти и подобрения в процесния имот на
6
обща стойност 5 269 лева. Ответникът по претенцията по никакъв начин не е
участвал в извършването на тези ремонти и подобрения.
Ответникът по претенцията, И. М. М. я оспорва като сочи, че част от
описаните подобрения в имота били извършени приживе от бащата на
страните и от самия него. Друго от твърдените ремонтни дейности били
козметични ремонтни, които ответникът извършил в жилището, в което
живеел. Оспорва твърдението, че покривът на сградата е бил разкриван от
ищеца, или когато и да било. Твърди, че коминът в подпокривното
пространство е изграден от него и баща му, с коминни тела, закупени от
ответника. Твърди, че керемиди не са пренареждани и не са заменяни от
ответника. Признава само факта, че ответникът е подмазал капаците на
покрива, но оспорва твърдението, че е изразходил посоченото количество вар.
Твърди, че целият втори етаж е шпаклован приживе на баща им и ответникът
не е извършвал такива СМР. Оспорва и твърденията за цялостно боядисване
на етажа. Счита, че бойлерът и батерията са движими вещи, а подмяната на
ключове и контакти счита за изцяло в полза на ищеца.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли претенцията
като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна стрА.
следното:
За доказване твърденията на ищеца за извършени ремонти и във
връзка с оспорването на ответницата, съдът е изслушал свидетели.
В показанията си св. Г. сочи, че познава страните и знае, че имат
наследствена къща в село Г.Д.. През лятото на 2020 г. свидетелят правил
ремонт в тази къща. Имало разхвърляни цигли от вятъра, които подредили.
Имало паднал един комин, затова бутнали плочата, бутнал комина, иззидали
го и го измазали. На едната стая и на терасата направили мрежа и шпакловка
на стените и тавА., боядисали вътрешния салон и две стаи. Ва втория етаж
имало три стаи, само едната била шпакловА. и боядисА., другите две били
само боядисани. Свидетелят шпакловал и боядисал терасата, са салонът –
само боядисал. Отвън при стъпалата паднала мазилка до прозореца, там също
направил хастар и го шпакловал. Шпакловал тавА. на едната стая, защото там
мазилката била паднала и преди шпакловането сложил мрежа. Мазилката на
тавА. на терасата също започнала да пада и затова там свидетелят шпакловал
като поставил и мрежа. Комина изградил от коминни тела и вар. Покривът
бил четирискатен и свидетелят измазал капаците по четирите му ръба. Където
имало разместени цигли от ватъря ги „претърсили“ (пренаредили и
подменили – бел. на съда). Свидетелят на знаел колко броя керемиди са
подменени, не бил целия покрив, от всяка стрА. – по малко, свенили всички
капаци и ги измазали. На втория етаж подменили и контактите и ключовете с
нови, но не помнел колко броя са били. Свидетелят ремонтирал покрива с
помощта на втори майстор, който в момента бил в ГЕ.ния.
В показанията си св. М., син на ищеца, сочи, че след смъртта на дядо
му, баща му правил ремонт на къщата. В стаята на брат му правили
шпакловка с мрежа на тавА., също и на терасата. Всички стаи били
боядисани. Сменили всички капаци по покрива, защото били разпръснати,
7
подредили ги, нареждали и керемиди. Направили комин от плочата нагоре с
коминни тела, защото в стаята имало теч и влага. Във всички стаи на втория
етаж сменили контакти и ключове. В банята сложили бойлер, мивка и
подвижен душ, преди това нямало баня на етажа, било празно помещение.
В показанията си св. А., племенница на страните сочи, че чичо й А. е
правил ремонт на покрива – сменили капаците, замазали ги с вар и
подменили счупените керемиди, но не са разкривали целия покрив и не са
сменяли конструкцията му. Свидетелката не знаела дали чичо й А. е правил
ремонт на комин, но преди дядо й да почине, с нейния баща ремонтирали
единия комин.
Свидетелят А., съпруг на сестрата на страните сочи, че му е
направило впечатление, че капаците на покрива са сменени от ищеца А..
От неоспореното заключение на вещото лице А. З. се установява
следното, че при извършения оглед на място на 07.05.2022 г., вещото лице е
установило, че претендираните строително-ремонтни работи в по-голямата си
част са изпълнени, като са коригирани някои пера според показанията на
свидетелите, както и установеното при огледа.
Препоръчителната пазарна стойност на разходите за създаване на
строително ремонтни работи и други дейности, извършени в двуетажна
жилищна сграда (на втори етаж) към годината на създаване, възлиза на 5 810
лева, от която сума за труд - 4 652.42 лева и за материали - 1 157.58 лева,
подробно изложени в таблица по пера.
Препоръчителната пазарна стойност на разходите за създаване на
строително ремонтни работи и други дейности, извършени в двуетажна
жилищна сграда (на втори етаж) към датата на изготвяне на заключението
възлиза на 8 678.22 лева, от която сума за труд 6 823.26 лева и за материали –
1 824.96 лева.
Всички извършени строително-монтажни и ремонтни дейности в
процесния имот представляват необходими разноски и не увеличават
неговата стойност, тъй като без тяхното изпълнение обекта не може да се
ползва по предназначение.
Съгласно нормата на чл. 61, ал.2 от ЗЗД когато е водена чужда
работа без пълномощия и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря до
размера на обогатяването му. В настоящият случай посредством гласните
доказателства се установи по несъмнен начин, че ищецът е извършил СРР
подробно описани в молбата му, ответникът е знаел за част от дейностите
(ремонт на капаците на покрива), и не се е противопоставил на това, но е
давал и съгласие.
Безспорно работата е била предприета и в собствен интерес, тъй като
ищецът е съсобственик, живее на втория жилищен етаж. Съгласно ТР 85/68г.
на Върховния съд съсобственика, който е извършил подобрения в
съсобствения недвижим имот без съгласието на остА.лите съсобственици,
урежда отношенията си с тях по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие. По същия ред се уреждат и отношенията между държателя,
каквото качество ищецът е имал към момента на извършване на ремонта по
отношение на частта на ответника. В този случай съгласно посоченото ТР и
практиката на ВКС се присъжда по-малката стойност между увеличената
8
стойност на вещта и действително изразходваните средства. Ищецът в
настоящото производство има качеството на владелец на своите части и
държател на частите на другия съсобственик. Той е извършил без съгласието
на другия съсобственик. С оглед на изложеното, може да претендира
разноските на основание чл. 61 ал.2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 61 ал.2 от
ЗЗД посочва, че ако работата е била предприета и в собствен интерес,
заинтересувания отговаря само до размера на обогатяването му. При това
положение следва да се приеме, че е налице хипотезата на водене на чужда
работа без пълномощие, като тази работа е извършена и в собствен интерес. В
този случай ответникът отговаря до размера на обогатяването си. Доколкото
извършените ремонти дейности представляват необходими и полезни
разноски за запазване на имота и вследствие на тях стойността му не се е
увеличила, то ответникът се е обогатил с онази част от направените по делото
разноски, съответстваща на частта му в съсобствеността, а именно – 3/4 .
От заключението на експертизата се установи че общите разноски,
направени от ищеца възлизат в размер 5 810 лева лева общо за труд и
материали. Частта на ответника възлиза общо на 4 357.50 лева, с която сума
съдът приема, че ответникът се е обогатил до този размер, съответстващ на
размера на направените разходи. Поради изложеното следва да се осъди И. М.
да заплати на А. М. сумата от 4 357.50 лева, представляваща стойността на
направените разходи за подобрения в процесния имот.
ОТНОСНО разноските по чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК:
На основание чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК във вр. с чл. 78, ал.1 от
Тарифа за държавните такси събирани по ГПК ищецът И. М. следва да бъде
осъден да заплати в полза на съдебната власт, по слетка на КрлРС държавна
такса върху размера на уважената претенция по сметки, 4% върху сумата
4 357.50 лева, или 174.30 лева, а ответникът А. М. да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса върху размера
на уважената претенция по сметки, в размер на 4% върху размера на
претенцията (1200 лева) но не по-малко от 50 лева, или 50 лева.
Разноски във връзка с претенцията по сметки, предявена от И. М. не
са претендирани и не се присъждат.
Претендират се разноски по претенцията по сметки от А. М. и
такива му се следват с оглед уважаване на претенцията. По делото са
доказани разноски във връзка с претенцията в размер на 400 лева, поради
което следва да се осъди И. М. да заплати на А. М. сумата от 400 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗВЪРШВА съдебна делба между И. М. М. с ЕГН ********** от
село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** от една стрА. А. М. М. с ЕГН
********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ ***, на допуснатия
до делба недвижим имот, като РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 353 от ГПК
имотите между съделителите и съставя дяловете, както следва:
І. РАЗПРЕДЕЛЯ в общ ДЯЛ И. М. М. с ЕГН ********** от село
9
Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ ***, следния недвижим имот:
Само ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 100 (сто)
кв. метра, състоящ се от коридор, стая с тераса с изложение юг/запад, стая с
изложение запад, стая с изложение изток и баня с тоалетна, от ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от първи жилищен етаж със
самостоятелен вход, втори жилищен етаж със самостоятелен вход и свободен
таван със самостоятелен вход, построена въз основа на отстъпено право на
строеж в общинско дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от
914 (деветстотин и четиринадесет) квадратни метра, находящо се в село Г.Д.,
община К., област П., съставляващо по одобрения план на селото със заповед
№ 501/1996г., поземлен имот 309 (триста и девети), в квартал 23 (двадесет и
трети) при граници и съседи: улица с о.т.105-105а, ПИ №310, УПИ *** и
УПИ ***, ведно с ½ (една втора от общите части на сградата и правото на
строеж).
Стойността на този дял възлиза на 60 585.00 (шестдесет хиляди
петстотин осемдесет и пет) лева.
ІІ. РАЗПРЕДЕЛЯ в ДЯЛ на А. М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д.,
община К., област П., ул. „Н.В.“ ***, следния недвижим имот:
Само ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 110 (сто и
десет) кв. метра, състоящ се от коридор, стая с изложение изток, стая с
изложение запад, стая с изложение запад/ют, баня с тоалетна и тераса, от
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от първи
жилищен етаж със самостоятелен вход, втори жилищен етаж със
самостоятелен вход и свободен таван със самостоятелен вход, построена въз
основа на отстъпено право на строеж в общинско дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 914 (деветстотин и четиринадесет)
квадратни метра, находящо се в село Г.Д., община К., област П.,
съставляващо по одобрения план на селото със заповед № 501/1996г.,
поземлен имот 309 (триста и девети), в квартал 23 (двадесет и трети) при
граници и съседи: улица с о.т.105-105а, ПИ №310, УПИ *** и УПИ ***, ведно
с ½ (една втора от общите части на сградата и правото на строеж).
Стойността на този дял възлиза на 41 940.00 (четиридесет и една
хиляди деветстотин и четиридесет) лева.
ОСЪЖДА А. М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д., община К.,
област П., ул. „Н.В.“ *** да заплати на И. М. М. с ЕГН ********** от село
Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** сумата от 21 745.00 (двадесет и една
хиляди четиристотин седемдесет и пет) лева, представляваща сума за
уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, А. М. М. с ЕГН
********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** за заплати на И.
М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** за
осъждането на сумата от 1 200.00 (хиляда и двеста) лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването за периода от 01.07.2022 г. до
28.02.2023 г. включително, на съсобствена двуетажна масивна жилищна
сграда, състояща се от първи жилищен етаж със самостоятелен вход, втори
жилищен етаж със самостоятелен вход и свободен таван със самостоятелен
вход, построена въз основа на отстъпено право на строеж в общинско дворно
10
място, цялото застроено и незастроено с площ от 914 (деветстотин и
четиринадесет) квадратни метра, находящо се в село Г.Д., община К., област
П., съставляващо по одобрения план на селото със заповед № 501/1996г.,
поземлен имот 309 (триста и девети), в квартал 23 (двадесет и трети) при
граници и съседи: улица с о.т.105-105а, ПИ №310, УПИ *** и УПИ ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на молбата -
31.01.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД, И. М. М. с ЕГН
********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** да заплати на А.
М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ ***
сумата от 4 357.50 лева (четири хиляди триста петдесет и седем лева и
петдесет стотинки), обезщетение за неоснователно обогатяване, в размер на
стойността на направените разходи за извършени през 2020 г. строително-
ремонтни работи, съответстваща на частта на И. М. М. в съсобствения на
страните недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се
от първи жилищен етаж със самостоятелен вход, втори жилищен етаж със
самостоятелен вход и свободен таван със самостоятелен вход, построена въз
основа на отстъпено право на строеж в общинско дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 914 (деветстотин и четиринадесет)
квадратни метра, находящо се в село Г.Д., община К., област П.,
съставляващо по одобрения план на селото със заповед № 501/1996г.,
поземлен имот 309 (триста и девети), в квартал 23 (двадесет и трети) при
граници и съседи: улица с о.т.105-105а, ПИ № 310, УПИ *** и УПИ ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на молбата
-31.01.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, И. М. М. с ЕГН
********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** да заплати на А.
М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ ***
деловодни разноски във връзка с претенцията по сметки в размер на 400
(четиристотин) лева, за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА И. М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д., община К.,
област П., ул. „Н.В.“ *** да заплати по сметка на КрлРС държавни такси в
общ размер на 2 597.70 лева (две хиляди петстотин деветдесет и седем лева и
седемдесет стотинки).
ОСЪЖДА А. М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д., община К.,
област П., ул. „Н.В.“ *** да заплати по сметка на КрлРС държавни такси в
общ размер на 857.80 лева (осемстотин петдесет и седем лева и осемдесет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд–П. в
двуседмичен срок от съобщението.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11