Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Радомир, 16.04.2021г.
Радомирският районен съд - наказателна колегия, в публичното заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Районен
съдия: Ивета Павлова
при участието на
секретаря Т.П., като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 71 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.В.Г.,
с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 20-1158-005664 от 03.12.2020г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР гр.
Перник, Сектор „Пътна полиция“ гр.Перник,
с което на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, като на основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на
МВР са й отнети общо 12 контролни точки.
Недоволна от така
наложените й наказания Г. е обжалвала в законоустановения срок наказателното
постановление. По подробно изложени в
депозираната по делото въззивна жалба и в представеното писмено становище моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Развиват
се съображения за допуснати процесуални нарушения от АНО в хода на
административнонаказателното производство довели до нарушаване правото й на
защита. Твърди се за нарушаване на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5,
т.6 и 7 от ЗАНН. Развиват се и правни съображения
за опорочаване и наличие на съществени процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и Талона за медицинско
изследване от полицейските органи .
По същество се оспорва
фактическата обстановка отразена в АУАН и НП като се пледира за недоказаност на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателката.
Въззиваемата страна ОД МВР–Перник,
редовно призована не изпраща представител, като е изразила писмено становище по жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура гр.Перник,
ТО-Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител .
Радомирският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, поради което
същата е допустима и съдът дължи
разглеждането й по същество.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
В АУАН серия GA №289228/05.11.2020г. е отразено от фактическа страна, че на 05.11.2020г. около 00.20 часа в гр.Радомир контролните
органи на ОД МВР –Перник и РУ-Радомир при
извършена на жалбоподателката И.В. Г. са констатирали, че управлява л.а. „Мазда
Премаци“, с рег. № . собственост на К. Т.,
с ЕГН: ********** *** с посока на
движение от ул.“Райко Даскалов“ към ул. „Отец Паисий“, като при проверката на кръстовището
с ул.“Яворов“ са установили, че жалбоподателката има мирис на
алкохол и отказва да бъде изпробвана с техническо средство Алкотест Дрегер,
модел 7410 с номер ARSM № 0040 за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Издаден й е Талон за медицинско изследва на кръвта № 075883.
Като
е взел в предвид съставения АУАН, писмените доказателства и доказателствени
средства административно- наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление №
20-1158-001328 /05.12.2020 г., с което на основание на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Г. са й наложени две кумулативни административни наказания
глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за две години,
както и на основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на
МВР са й отнети общо 12 контролни точки. Наложените наказания са съобразени с
разпоредбите на закона, действащ към момента на нарушението.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
Преди да пристъпи към
разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали
са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния
АУАН. Настоящият състав
на решаващия съд намира за
неоснователни доводите на жалбоподателката, че от АНО са допуснати при
съставяне на АУАН и НП съществени процесуални нарушения довели до нарушаване
правото й на защита .
Съдът намира,
че при провеждане на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти,
които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение
и неговото авторство, като както в АУАН,
така и в НП са описани и доказателствата. Соченото обстоятелство, че Талона за медицинко
изследване, приложен в АНП не е по утвърден образец, съгласно действащата към
момента на извършване на нарушението Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техните аналози е неоснователен и не намира опора в
приложените в АНП писмени доказателства. Издадения талон за изследване №075883 от контролните органи
към момента на проверката е по утвърдения образец на горецитираната Наредба, в
редакцията й към момента на установяване на
адм.нарушение. За правна пълнота съдът следва да отбележи, че в на § 25 от ПР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози (ДВ, бр. 61 от 2017 г.) е посочено, че бланките
на талон за медицинско изследване по приложение
№ 1 към чл. 3, ал. 2 от отменената Наредба № 30 от 2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 23 от
2006 г.; отм., бр. 61 от 2017 г.) и на талон за изследване по приложение № 1
към чл. 4, ал. 3, отпечатани преди влизане в сила на тази наредба, се използват до
изчерпване на отпечатаните количества.Освен това в тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че видно от приложения Талона за медицинско изследване №
075883, то в същия е вписано надлежно от
контролните органи данните на проверяваната водачка, както и отказа й да бъде
изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол. Посочени са датата и
часа, отразено е по надлежния ред, че
жалбоподателката отказва да получи талона за изследване удостоверено с подписа
на един свидетел, което е в съответствие със задължителната разпоредба на чл.
6, ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г. В приложимата и посочена за нарушена правна норма на чл. 174, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата се съдържат няколко отделни хипотези, като при
наличието на всяка една от тях се налага предвидената в нормата санкция. В
конкретния случай безспорно е установена една от тези хипотези, а именно -
отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол. Този отказ е осъществен на дата 05.11.2020
г. Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП може да се осъществи
от водач на МПС при две отделни хипотези, предвидени алтернативно, а не
кумулативно. Отказът да бъде извършена проба с техническо средство е въздигнат
от законодателя в съставомерно деяние. В АУАН и НП е посочено, че е
"Издаден талон за медицинско изследване № 075883". Обстоятелството,
че И.Г. е отказала да подпише и получи предоставения й талон за медицинско
изследване на кръвта е удостоверено от подписа на свидетел – Г.А.Х., като са
посочени неговите три имена и обстоятелството,че е служител на РУ –Радомир .
По същество на спора съдът
намира, че събраните писмени и гласни доказателства, са достатъчни за
доказаност на нарушение по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е наказана
Г.. Двете предложения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са разделени със
съюза "или", тоест достатъчно е да се докажат фактите, изпълващи
състава на която и да е от хипотезите, за да се ангажира отговорността по
посочената разпоредба. След като е установено, че водачката е отказала да бъде
тествана с техническо средство и да получи предоставения й талон за медицинско
изследване, то нейното поведение осъществява състава на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП.Съдът приема
за безспорно доказана описаната в АУАН и НП
фактическа, тъй като тя се
потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка.Фактическата
обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства. Разпитани в хода на съдебното следствие
свидетелите Б.С.А. -актосъставител, Г.А.Х. и К.Н.К. –свидетели по АУАН присъствали
при установяване на административното нарушение изцяло поддържат фактическата
обстановка изложена в АУАН. Показанията на
всички свидетели са логични, непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду
си, пресъздаващи една и съща фактическа обстановка, поради което съдът им дава
вяра. Всички свидетели разпитани в хода на съдебното следствие са категорични, че
към момента на проверката Г. е управлявала лекия автомобил, че същата видимо по
външни белези е управлявала автомобила след употреба на алкохол, а именно Генчева
е имала дъх на алкохол и превъзбудено
поведение. Същата е отказала да бъде изпробвана с техническо
средство Алкотест Дрегер за установяване
употребата на алкохол в кръвта, както и да подпише АУАН и да й бъде връчен препис от същия и да подпише
и получи талон за медицинско
изследване на кръвта. Процесния АУАН е изготвен надлежно от контролните органи като
в него са посочени освен свидетелите
присъствали при установяване на нарушението, така и свидетел по отказа на
жалбоподателката да го подпише и да получи препис от същия, като последното
обстоятелство, а именно отказа на Г. е удостоверено от свидетеля А. В. А.,
чиито имена са вписани в АУАН, като свидетел по отказа и същият е подписал
последния в това си качество.
В разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН е
посочено от законодателя,че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоварява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес, на който се
отбелязват в акта. Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории
свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а
именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от
състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен
биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка.
Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно
лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на
акта, а именно това са лица, както
от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито
факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било
установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.
Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага,
само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН ,
какъвто е и св.Асенов.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че АНО е доказал по
безспорен начин, че жалбоподателката И.Г. е извършила адм.нарушение, за което е
ангажирана административно-наказателната й отговорност с обжалваното НП и
последното като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл.
174, ал.3 от ЗДвП установява два състава на административни нарушения.
Субект и на двете нарушения е лице с качеството "водач". Смисълът на
това понятие е правно регламентиран в § 6,
т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Жалбоподателката е притежавала
качеството "водач" предвид показанията на свидетелите А., Х. и К..
Жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл.
174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за което нарушение е и наказана с атакуваното НП.
Същата е управлявала МПС и има качеството "водач", именно в това си качество жалбоподателката е
отказала е да й бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство. Поведението на жалбоподателката е било ясно и не е възникнало
съмнение за проверяващите и за присъстващите свидетели - както на св.А., Х., така
и на св.К.. Единствено въпрос на желание от страна на проверяваното лице е да
бъде извършена пробата с техническо средство за употреба на алкохол. След
подробно разясняване на начина и причините за извършване на проба, както и
последиците при отказ, жалбоподателката по никакъв начин не е съдействала на
контролните органи, поради което е налице отказ от нейна страна.
В чл. 6, ал.1, т. 3 от
Наредба № Iз - 2539 на МВР е предвидено за отказ на водач, който управлява МПС,
трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му чл.
174, ал.3 от ЗДвП да се отнемат 12
контролни точки, поради което е правилно е съобразено и това
обстоятелство предвид установеното нарушение. Следователно броят на точките
също е съобразен с изискванията на цитираната Наредба.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание, то за констатираното нарушение законодателят в
санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда точно фиксирани по
размер две кумулативни наказания, а
именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2000 лв., изключващо възможността за
преценка от съда на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. В
случая именно такова наказание е наложено на И.Г.. В тази връзка съдът
следва да отбележи за неоснователни и правно неаргументирани
доводите в писменото становище по делото, че законодателят е нарушил правото на
защита на жалбоподателката, тъй като в горецитираната санкционна разпоредба е
определен точено фиксиран размер/»абсолютен размер»/ на адм.наказания, което е в разрез с европейското
законодателство и „изискването за пропорционалност“. Настоящият състав намира, че не е нарушено правото на защита на
жалбоподателката, тъй като адм. нарушение, за което е санкционирана Г. е по
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП , а именно отказ да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта. Жалбоподателката понася адм.санкция, заради
самия отказ, поради което правилно е
подходил законодателят при определяне на наказания в точно фиксиран размер за
това адм.нарушение.При наличие на такъв отказ
не би могло да се изследват обстоятелства, чисто правно и житейски, за подбудите за извършване на нарушението, за смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, за
имотното състояние на нарушителя, което от своя страна да доведе до изменение на размера на наложеното наказание.
Предвид всичко гореизложено настоящият състав намира ,че обжалваното НП
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което и на
основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-1158-005664
от 03.12.2020г., с което Началник Група
към ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“ гр.
Перник на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложил на И.В.Г., с ЕГН:********** *** административно наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за две години, като на основание
Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са й
отнети общо 12 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване по реда на Административно–процесуалния
кодекс пред Пернишки административен съд в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Районен съдия: