Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 22.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16354 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Й.И.Т., ЕГН**********, срещу *, със седалище *, чрез *, искове с правно
основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС
вр. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника за сумата 1000.00лв. –
сбор от незаплатеното допълнително
възнаграждение за положен извънреден
труд от 200часа за неотчетени
разводи, отводи, инструктажи, приемане и сдаване на дежурства, изчислени
по месеци и по тримесечия, общо за периода 01.10.2015г.-
30.09.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2018г. до окончателното й плащане, както и сумата 100.00лв. – сбор от обезщетенията
за забава върху
всяко от дължимите трудови възнаграждения, считано от падежа на всяко от задълженията (от 26-о число на месеца,
следващ всеки отчетен период), т.е. за период по делото
26.11.2015г. – 26.10.2018г.
Ищецът твърди, че е държавен служител по служебно
правоотношение с ответника, по което
заема длъжност „надзирател” в *. Статутът му на такъв е регламентиран
в чл. 19, ал.2 ЗИНЗС и субсидиарно
ЗМВР, ЗДС, КТ. Предвид непрекъсваемия работен
процес, същият полагал труд
на смени - 8, 12 или 24 часови, съобразно
утвърден от Началника на
затвора месечен график. За периода м.07.2015г.
до м.09.2018г. е полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното време. На основание чл. 187, ал.3 ЗМВР, в периода 01.10.2015г.- 31.12.2016г. работното време е изчислявано сумарно по месеци, а от 01.01.2017г. и понастоящем
на тримесечие.
Твърди още, че по заповед на началника на затвора е следвало да се явява на работа в
07,30ч. при дневни 8, 12 и 24часови смени. Началото на работната смяна включвало време за преобличане на специално облекло и технически средства, което задължително било на територията на затвора и непосредствено преди започване на инструктажа. След това
се извършвал инструктаж от около 15-20минути в зависимост от оперативната
обстановка в затвора, по време
на които всички застъпващи на пост билил инструктирани и проверени относно физическа и психическа годност да носят
наряда. След това се извършвало
предаване на поста от стария
на новия дежурен, което включвало съвместни дейности по предаване на смяна- проверка на килии, врати, прозорци, лишени от свобода. Всеки отстъпващ от пост докладвал за резултатите от изминалото дежурство на новия главен надзирател, който поемал ръководството
на новата смяна и след това освобождавал надзирателите от старата смяна. Така, 8часовите смени са приключвали в 16,15часа,
12часовите нощни смени и 24часовите смени са приключвали в 08,30часа на следващия ден, а 12часовите дневни смени са приключвали в 20,30часа. По отношение на външните постове по заповед на
ръководството, ищецът се е явявал на работа в 07,30часа, като
се е преобличал, снаражявал,
участвал в общия инструктаж
на застъпващите, а след развода на смяната му се провеждал
индивидуален инструктаж, едва след който поемал съответния външен пост. След приключване на смяната и предаването й на следващия, имал задължение да се върне в затвора, за да се преоблече, разоръжи и да бъде освободен от дежурния главен надзирател. Така напускал територията на
затвора най- рано в 20,30часа при 12ч. дневни
смени, съответно 19,30ч., 8,30ч при нощните смени.
Обобщено твърди,
че реално в работното му време за всяка смяна е бил включван допълнително 1 час за извършване
на посочените дейности. Въпреки тази организация на работата, ищецът твърди, че ответникът отказва да зачете реалната продължителност на неговата смяна и не отчита като работно време
съпътстващите нарядите дейности,
които счита да са действия по изпълнение на служебните задължения по см. на
пар.1, т.6 от ДР на ЗМВР, при това
регламентирани изрично в
чл. 305-308 и чл. 311, ал.1-8 ППЗИНЗС. Твърди, че това е в нарушение на чл.16е, т.3
ППЗИНЗС, в сила от 07.03.2014г. Ето защо счита, че времето на инструктаж, развеждане
на поста, отвеждане на смяна,
приемане и сдаване на
дежурство е част от отработеното време,
поради което и същото подлежи на заплащане.
Твърди, че тъй като работното време е било изчислявано сумарно по месеци в периода 01.10.2015г.-31.12.2016г.,
а след това на тримесечие,
то нормата на работното време е можела да варира от 152часа до 184часа при месечно сумирано изчисляване и 488- 520часа при тримесечно
сумарно изчисляване. Тази норма съответно се редуцира с дните ползван отпуск. И доколкото е налице некоректно отчитане на работното време, то липса отчитане и заплащане на реално положения извънредно труд.
Възнаграждения за това не са били начислени, респ. изплатени, поради което считано от 26-о
число на месеца следващ съответния отчетен период ответникът е изпаднал в забава и затова дължи обезщетение за забава.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. С него той не оспорва,
че ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената
длъжност. Твърди обаче, че служителите в ГДИН са държавните служители, които пряко осъществяват
дейности по изпълнение на наказанията или мярка „задържане под стража“ по см. на чл.19, ал.1,
т.1 ЗИНЗС. Затова, относимите
действащи за процесния
период нормативни актове са ЗИНЗС и ППЗИНЗС /в сила от 01.02.2010г./, Заповед на министъра на правосъдието относно реда за разпределение на работното време- рег. № ЧР-05-11/30.01.2015г. Счита,
че доколкото последната заповед не е била оспорена, то за ищеца липсва правен
интерес от заявяване права пред гражданския
съд. На основание чл. 305,
ал.1 ППЗИНЗС /нов/, назначените в наряд се явяват в поделението в определено
за инструктаж време, годни
да изпълняват служебните си
задължения. Времето преди работната
смяна служи за подготовка за встъпване
в наряд чрез инструктаж, като явяването
преди наряд за инструктажа и предаването
на наряда не са действия по фактическо
носене на службата. Затова и се оспорват твърденията за изпълнение на служебните задължения повече от 12ч., респ. 24ч., като лишени от правно основание и недоказани. Твърди, че в * има създадена организация по отчитане
и възмездяване на труда положен извън месечния график. След 11.03.2014г. се сочи, че този труд се отчита и изплаща съобразно чл.16е и
чл.16а, ал.7 ППЗИНЗС. Моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото
и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че през исковия период от 01.10.2015г.- 30.09.2018г. те са били в служебно
правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „надзирател” в *; че е
полагал труд на 8,12 и 24ч. смени.
Представена от отвтеника е кадрова справка за
ищеца, съгласно която същият е назначен на длъжност “надзирател” в *през
2010г., а след това със заповеди от 2012г., 2014г. и 2016г. е извършвана
промяна относно длъжността (степента) на ищеца. С последната заповед от
м.02.2016 ищецът е преназначен на длъжността, но в друга структура към *, а
именно ЗО *. Със заповед от 01.11.2018г. правоотношението е прекратено. Тези данни
също не са спорни между страните.
Представена
от ответника е още Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на
правосъдието, с която е регламентирана организацията на работното време в ГДИН
и териториалните й служби, като е предвидено, че за дейности, чието изпълнение
изисква непрекъсваем работен процес, работното време се организира на 8-, 12- и
24- часови смени по утвърден график или дежурство, като извънредният труд не
може да надвиши 280 часа годишно, а за служителите работещи в наряд – 70часа на
отчетен период. Положеният труд извън установеното работно време се отчита
почасово с протокол по образец и се документира в специална книга.
Представена
е също и Заповед № 42/11.03.2015г. на Началника на *, издадена въз основа на
Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, с която е
регламентирано работното време на служителите работещи на дежурства в надзорна
охранителна дейност, както следва: при 24-часово дежурство – от 08,00 часа до
08,00 часа на следващия ден, при 12-часови дневни смени – от 08,15 часа до 20,15часа, а при 12-часови
нощни смени – от 20,15часа до 08,15 часа на следващия ден, при 8-часови смени –
от 08,15часа до 16,45часа.
Приети по
делото са още Заповед от 01.11.2018г., протокол относно нея и обобщена справка
за резултатите – относно замерване на приблизителното време за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство на служителите от надзорно – орханителния
състав при *. Окончателният резултат е приблизително 15 минути преди и пак толкова
след работно време, или общо до 30 минути на ден (смяна).
Приедставени от ответника са и справки за полаган, отчитан и платен труд в учреждението за исковия период, относно ищеца, които
(аналитично) са взети предвид при изготвяне на двете заключения по двете ССчЕ.
По делото са допуснати първоначална и допълнителна ССчЕ. Първата от тях е изготвена на база отчитане на
извънредния труд от ответника, като е взето предвид само отчитане на тримесечни
периоди за целия процесен такъв (видно и от
обясненията в о.с.з.). Допълнителната ССчЕ е
изготвена на база твърденията и на двете страни в процеса; освен това за част
от исковия период е използванно отчитане на един
месец, а за друга част – на тримесечие, което съответства на приложимите в
рамките на исковия период законови правила; и още нещо много важно –
допълнителната ССчЕ е отчела конкретно данните от
цитираните вече заповед,
протокол и обобщена справка за резултатите – относно замерване на
приблизителното време за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство на служителите от надзорно – орханителния състав при * – които, както ще се мотивира по
- долу, са единствените доказателства в процеса относно положения от ищеца
труд. Ето защо съдът кредитира именно заключението по допълнителната ССчЕ. От него се установява, че съобразно
представената от ответника обобщена справка, размерът на дължимия и неплатен
извънреден труд на ищеца за спорния период възлиза на 651.88лв., а лихвата за
забава – на 92.42лв. за исковия период. Налице са приложени към ССчЕ подробни справки, съдържащи разбивка на отговорите.
В показанията на св.Н. Т.се съдържа потвърждение на
сочените от ищеца време, количество и дейности полаган извънреден труд. След
зададени от ответника и от съда въпроси обаче се установява, че „от началото на
2016г. до есента на 2018г. аз изпълнявах задълженията си в затворническо
общежитие във Варна, а той (Й.Т.) – в ЗО в *“; „за периода 2016г. – 2018г. аз и
Й.Т. сме работели на различни места“; „не мога да знам през този период Й.Т.
колко време му е отнемала подготовката по приемане и сдаване на дежурство в *“;
„всичко, което разказах, касае времето преди 2016г.“. При това положение е
очевидно, че показанията на свидетели изобщо не могат да установят относими към делото въпроси, още по – малко да обосноват
изискуемото пълно и главно доказване от ищеца на пълния обем от полагания от него
труд. За това и съдът не кредитира показанията, като отнисими
към спора.
Съгласно
показанията на св. К. С., който изпълнява длъжността „началник сектор
надзорно-охранителна дейност“, съпътстващите дейности при работа на смени са
общо около 30 минути за смяна. Всяка смяната започва с инструктаж на наряда
придвижване до постовете, смяна на постовия, който от своя страна отива на
доклад за отвода на дежурство. През месец ноември 2018г. била сформирана
комисия, която извършила замерване на продължителността на съпътстващите
дейности и установила, че е около 30 минути общо за смяна. Тези данни са
възпроизведени и в изготвените и цитирани по -горе обобщена справка и протокол,
по повод заповед на директора на затвора, относно замерването на приблизителното време за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство на служителите от надзорно – орханителния
състав в учреждението.
Всъщност показанията на
последния свидетел и споменатите документи, макар принадлежащи на ответника, са
и единствените по делото доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца за
ангажираност преди и след края на работните му смени в затвора.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна
до следните правни изводи:
В
процесуална тежест на ищеца е да докаже пълно и главно: Наличието на твърдяното служебно
правоотношение с ответника през
целия исков
период; полагания в твърдяния обем
и при твърдяните условия труд; характера на същия на извънреден спрямо нормално дължимия; индексирането му по твърдяния начин; размера на
дължимото възнаграждение за
него; соченото основание за зачитане
и изплащане на труда; изпадането
в забава на ответника.
В
процесуална тежест на ищеца е да докаже положителните факти, на които основава доводите си – надлежен
отчет и заплащане на пълния
положен от ищеца труд; сочената
от ответника
методика за изчисляване и заплащане
на труда на ищеца; правното основание твърдяния от ищеца труд да не се заплаща.
Служебното правоотношение между
страните през процесния период, на сочената от ищеца
длъжност, са безспорни и установени. Спори се по делото по въпросите: Дали и
колко време е отнемала ангажираността
на ищеца по повод на задълженията му, преди и след съответната за деня смяна;
продължителността на 8-, 12- и 24- часовите работни
смени (наряди), по които е полагал труд ищецът в исковия период; дали
ангажираността преди и след смените, за извършването на задължителните инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от дежурство съставляват
извънреден труд или не. По тях съдът приема следното:
В настоящия случай, се установи,
че ищецът е работил на 12- и 24-часов утвърден график на наряд, доколкото
дежурството касае полаган труд при подневно отчитане
на работното време /пар.1, т.2 ДР на ППЗИНЗС/.
Легално определение на понятието „наряд“ е дадено в пар.1,
т.4 на ДР на ППЗИНЗС –времето, през което държавният служител изпълнява
служебните си задължения по предварително утвърден график при непрекъсваемост на работния процес.
Относимите към спора разпоредби са тези на ЗИНЗС, ЗМВР, КТ и подзаконовите актове по
тяхното приложение. Съгласно чл. 19, ал.1, т.1 и ал. 2 от ЗИНЗС служители в * "*" и в
териториалните й служби са държавни служители, които пряко осъществяват
дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане
под стража, като за тях се прилагат разпоредбите за държавната служба по ЗМВР,
доколкото в този закон не е предвидено друго. В чл. 187, ал. 1 от ЗМВР,
аналогично и в чл. 16а от ППЗИНЗС е регламентирано, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал. 5, т.2 на чл. 187
от ЗМВР /ДВ, бр.14/20.02.2015г./ предвижда, че работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени
и съгласно ал. 6, този труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Съгласно чл. 16а, ал.2 от ППЗИНЗС /ДВ,
бр.20/07.03.2014г./ за дейностите, чието
изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график,
като чл.16д, ал. 2 от ППЗИНЗС регламентира, че работното време на държавните
служители, работещи в наряд се изчислява и отчита в часове, сумирано за
тримесечен период. В отработеното време чл. 16еот ППЗИНЗС предвижда, че са включени: работните
часове в рамките на установеното редовно работно време; удълженото работно
време; времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство; времето за физиологични почивки; времето за отдих; времето за
хранене; фактически извършената работа по време на разположение /активен период
на разположение в поделението/; времето за провеждане на професионално
обучение; времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или
дежурство се отчитат и заплащат 12 часа и 24 часа отработено време.
Специфичните изисквания, отговорности, задължения по изпълнение на службата на
работещите на наряд са разписани в чл.305
и сл. от ППЗИНЗС.
Анализът на ангажираните по делото гласни доказателства налага извод, че
действително служителите от надзорно-охранителния състав, какъвто е и ищецът,
преди застъпване наряда, респ. отвода са длъжни да се явяват на работното си
място минути преди започване на работната смяна, съответно следва да останат
след приключване на работното им време. Касае се за технологично необходимо
време, в което служителите следва да се приведат в спретнат външен вид, с
униформа и снаряжение /чл.305, ал.2 от ППЗИНЗС/. Безспорно, служителите е
възможно да идват на работа с униформите си, но това не е предвидено като тяхно
задължение, а възможност и затова е въпрос на лична организация. Установи се,
че след привеждане в изискуемия външен вид се извършва и инструктажа им. Стана
ясно, че времето нужно за извършване на този инструктаж не би могло да се
определи като фиксиран времеви интервал, доколкото продължителността му зависи
от оперативната обстановка в мястото на полагане на труда и присъщата за
естеството на работата динамика. От показанията на свидетеля на ответника К. С.
се установява, че действително на служителите в наряд отнема време преди
застъпване или сдаване на пост, което предполага и по-ранното им явяване на
работното място, което време за 12 – и 24- часовите смени е около 30минути, а
за 8- часовите смени – около 15минути, като тази времева продължителност е проверена и от нарочно сформирана комисия
през м. ноември 2018г., с изгответни официални
резултати от същата (протокол и обобщена справка).
В случая писмени доказателства в подкрепа твърденията на ищеца, че е
следвало да се явява половин час преди застъпване на смяна и след това да
остава допълнително толкова след приключване на смяната му, изобщо няма. За
това индикират само показанията на св. Н. Т.. Но както съдът посочи в предходната част от
решението, от показанията на този свидетел стана ясно, че „от началото на
2016г. до есента на 2018г. аз изпълнявах задълженията си в затворническо
общежитие във Варна, а той (Й.Т.) – в ЗО в *“; „за периода 2016г. – 2018г. аз и
Й.Т. сме работели на различни места“; „не мога да знам през този период Й.Т.
колко време му е отнемала подготовката по приемане и сдаване на дежурство в *“;
„всичко, което разказах, касае времето преди 2016г.“. При това положение е
очевидно, че показанията на св.Т.изобщо не могат да установят относими към делото въпроси, още по – малко да обосноват
изискуемото пълно и главно доказване от ищеца на пълния обем от полагания от него
труд. За това и съдът не кредитира показанията, като отнисими
към спора.
Ето защо при мотивирания извод, че е нужно време за съпътстващите дейности
преди и след наряд, което при това не е включено в работното време по чл.16е от
ППЗИНЗС, следва да се приеме, че действително необходимото е това, което сочи
свидетелят на ответника К. С. и за което са приобщени по делото писмени
доказателства, също издадени от ответника (обобщена справка рег. №
10314/12.11.2018г. с протокол към нея), чрез които ответникът е признал нуждата
от съпътстващи и задължителни по същност дейности в размер на около 30 минути
за за 12- и 24- часовите смени. Категорично, това
време от около 30 минути не е било включено в работното време. Доколкото, обаче
то е свързано с физическото присъствие на служителите на работното им място и е
свързано с изпълнение на техни служебни задължения разписани в ППЗИНЗС, то този
труд подлежи на заплащане. Легалната дефиниция на понятието извънреден труд е
дадена в чл. 143, ал. 1 от КТ и това е трудът, който се полага от работника или служителя по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител извън установеното за него работно време. Очевидно, претендираният понастоящем за заплащане труд от ищеца,
попада в критериите на понятието.
Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в редакцията на
ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумарно за едномесечен период. С
ДВ, бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е изменен и в актуалната
си редакция предвижда, че работното
време на
държавните служители работещи
на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумарно за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила
от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. В случая от се
установява от заключението
по ССчЕ, че в нарушение на тези
разпоредби за целия исков
период работното време е
отчитано на тримесечие. Т.е
за исковия период до
края на 2016г. отчитането е следвало да се извършва помесечно /чл.187, ал.3
изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този
период, на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./
Заключението по
приетата допълнителна ССчЕ е направено въз основа на
горепосочените методи на изчисление (за част от исковия период на месечен отчет,
а за другата част от исковия период на тримесечен отчет) и заедно с това е базирано
на единствените доказателства в процеса за приблизителното време на
задължителна трудова ангажираност преди и след дежурство (св. К. С. и
обобщената справка след замерването), поради което то следва да се приеме за
решаващо в случая. И с оглед изчисленията в него главният иск следва да бъде
уважен до размер от 651.88лв. за процесния период,
над който до 1000лв. следва да бъде отхвърлен искът. Аналогично акцесорният иск следва да бъде уважен до размер от 92.42лв.
за исковия период и отхвърлен за горницата (като тук следва да се отбележи, че претендираното 26-то число е денят следващ падежа на дълга
за възнаграждението, по които факти няма спор, поради което и периодът следва
да се счете за коректен).
По разноските:
Предвид изхода по спора на страните се дължат разноски, съразмерно с уважената и
отхвърлената част от интереса (при уважено от съда възражение за прекомерност
на хонорара на адвоката на ищеца). Така при база на разноски 307.00лв.
минимален адв. хонорар за ищеца и 150.00лв. юк хонорар за ответника, същите се разпределят както
следва: 207.72лв. за ищеца и 48.50лв. за ответника. Отделно ищецът следва да
заплати на ответника и припадаща част от платените от ответника 200лв. за двете
ССчЕ, по отхвърления интерес, т.е. сума в размер на
64.67лв.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза
на БСВ такса за разглеждане на исковете, според уважената част от тях
съразмерно, или общо сумата 67.66лв., а разликата според отхвърлената част
остава за сметка на БСВ.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на БСВ и
припадаща част от платените от БСВ части от възнаграждения за двете ССчЕ (200лв.) или сума в размер на 135.32лв, а разликата по
отхвърлената част е за сметка на БСВ.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
*, със
седалище в *,
чрез *, да заплати на Й.И.Т.,
ЕГН********** сумата 651.88лв. – сбор от незаплатеното допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за неотчетени разводи, отводи, инструктажи, приемане и сдаване на дежурства, изчислени по месеци и по тримесечия, общо за периода 01.10.2015г.- 30.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2018г. до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 651.88лв. до 1000.00лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2018г. до окончателното й плащане, на осн. чл.19, ал.2 ЗИНЗС вр. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
*, със
седалище в *,
чрез *, да заплати на Й.И.Т.,
ЕГН********** сумата 92.42лв. – сбор от обезщетенията за забава
върху всяко от дължимите допълнителни трудови възнаграждения
за извънреден труд относно неотчетени разводи,
отводи, инструктажи, приемане и сдаване
на дежурства, изчислени по месеци
и по тримесечия, общо за
периода 01.10.2015г.- 30.09.2018г., считано от падежа на всяко от задълженията (от 26-о число
на месеца, следващ всеки отчетен период), тоест
за период по делото 26.11.2015г. – 26.10.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 92.42лв. до 100.00лв., на осн.
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
*, със
седалище в *,
чрез *, да заплати на Й.И.Т.,
ЕГН********** сумата 307.00лв. – разноски пред ВРС за адв.
хонорар, съразмерно с уважената част от интереса, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Й.И.Т., ЕГН**********, да заплати на *, със седалище в
гр. *, чрез *, сумите 48.50лв. – разноски пред ВРС за юк
хонорар, съразмерно с отхвърлената част от интереса,
както и 64.67лв. – припадаща част от
платените от ответника депозити за две ССчЕ, по отхвърлената
част от интереса, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
*, със
седалище в *,
чрез *, да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумите 67.66лв. – държавна такса за
разглеждане на исковете, съразмерно с уважената част от интереса, както и 135.32лв. – припадаща се част от платените от БСВ части от
възнаграждения за две ССчЕ, по уважената част от
интереса, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………