Решение по дело №2201/2024 на Административен съд - Пловдив

С. Г. Г., с. Белозем, [ЕГН], с пълномощник адв. Сл. Х. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 24-1030-000574/13.08.2024г. на Началник група към ОД МВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

- Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и необоснована, тъй като описаната в административния акт фактическа обстановка не отговаря на действителността. Оспорващото лице отрича да употребява наркотици и твърди, че през конкретния ден е изпил обезболяваща поради силно главоболие. След проверката е дал кръвна проба. Заявено е доказателствено искане за изискване на експертизата, изготвена от лабораторията на ВМА – София относно взетата на 11.08.2024г. проба. Претендирани са за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение.

В ход по същество адв. Х. поддържа основателност на жалбата предвид резултата от експертизата на ВМА – София. Жалбоподателят претендира присъждане на направените съдебни разноски.

- Ответникът Началник група в сектор Пътна полиция към ОД МВР-Пловдив оспорва жалбата като неоснователна в писмено становище /л.10, 11/. Поддържа законосъобразност на заповедта с твърдение за издаването й при наличие на материалноправните предпоставки. Посочено е в допълнение, че жалбоподателят е предизвикал ПТП с пострадало лице. При уважаване на жалбата е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 25.09.2024г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.12 гръб. Жалбата е подадена на 08.10.2024г. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.34/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.27 – т.7/; заповед от 11.03.2024г. за преназначаване на конкретното лице /Р. П./ на длъжност началник група в сектор Пътна полиция при ОД МР – Пловдив; АУАН серия GA № 1327327/11.08.2024г. /л.13 / – в същия е вписано, че на 11.08.2024г., около 01:00ч., в община Родопи на път Втори клас № 86 /II-86/, км. 3+200, посока на движение от изток на запад, Сл. Г. управлява МПС Хюндай И 30 с рег.№ [рег. номер] /лична собственост/ след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Извършена е качествена проба с техническо средство Дрегер Дръг Чек /Drаger Drug/ 5000 с фабричен номер № [Наименование]и касета [Наименование], което отчело Бензодиазепини. Пробата е извършена в 03:14ч. на 11.08.2024г. Издаден е талон за медицинско изследване номер 122824 и осем броя стикери с номер [рег. номер]. Издаден е констативен протокол за ПТП номер 51950. В АУАН не са отразени възражения и е вписано нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2-ро ЗДв.П; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 11.08.2024г. /л.14/ - в този документ жалбоподателят е посочен за „участник 2“ и в обстоятелства и причини за ПТП е отразено – участник 1 поради движение с несъобразена скорост при намалена видимост /тъмнина/ и ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В-26, застига и блъска отзад движещия се пред него участник 2 и допуска ПТП.; протокол за сервизна проверка на техническото средство със заключение – годен, от 09.01.2024г. и срок на валидност 12 месеца; талон за изследване № 122824 от 11.08.2024г., в който е удостоверено, че лицето избира да бъде изследвано с медицинско и химическо изследване – талонът съдържа уведомяване за явяване в УМБАЛ „Свети Георги” до 45 минути от връчването му в 04.00ч.; протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, л.16; лист за преглед на пациент от 11.08.2024г. – 04.17ч., в който е вписано, че жалбоподателят дал кръв и урина /л.19/; справка за собственост на МПС /л.21/; докладни записки за случая, с мнение за отнето предимство от лекия автомобил спрямо мотоциклет, движещ се по път с предимство, във вр. с ПТП-то.

1.2. Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2-ро ЗДв.П : „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“.

Текстово нарушението е описано в заповедта със съдържанието от АУАН. В административния акт са възприети изцяло данните от АУАН по отношение дата, час и място на извършване на нарушението. Същите не са оспорени от жалбоподателя. Оспорен е резултата от теста посредством доказателственото искане за прилагане на резултата от химико-токсикологично изследване на пробите на Г. от ВМА – София.

Правното основание за налагане на ПАМ е чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П : „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;”.

Срокът в заповедта е 6 месеца /минимален по закон/.

2. В хода на делото е приета изискана и представена от Военномедицинска академия, гр. София - Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза по ДП № 106/2024г. по описа на СРПП – ОД МВР - Пловдив с рег.№ И – 2374/06.03.2025г. Според резултат и заключение на експертизата : от извършеното химическо изследване на предоставените проби от кръв и урина от лицето Сл. Г. - НЕ се установи наличие на наркотични вещества /л. 51 гръб, 52/.

3. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР - Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН и на талон за изследване. Установените факти са били основание за налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А б.”Б” ЗДв.П. Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените правила и ясно е изразил волята си посредством позоваване на АУАН - официален документ.

3.1. Адресатът на заповедта правилно е определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на МПС се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по силата на закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171 т.2А б.“Б“ ЗДв.П.

3.2. По отношение определеният срок на действие на ПАМ : При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло / Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018г., I о.; Решение № 910 от 23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС и Решение № 10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О./. Срокът на действие на оспорената ПАМ е 6 месеца – минимален според закона.

3.3. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение и не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.

В конкретиката на фактите по делото и в частност – резултатът от Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза по ДП № 106 / 2024г., следва извод за отсъствие на обективния признак от състава на нарушението. Актът за установяване на административно нарушение има доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл. 189 ал. 2 ЗДв.П и в случая придадената презумптивна доказателствена сила на АУАН е опровергана при съдебно оспорване на заповедта, с представяне на убедителни доказателства за противопоставими факти.

В ЗДв.П изрично не е посочено, че при издаване на талон за медицинско изследване, компетентният административен орган за издаване на заповед за ПАМ е длъжен да изчака определен в закона срок, в който да бъде извършено изследване и да му бъдат изпратени Протоколът за медицинско изследване и Протоколът за химическо изследване. Независимо от това, талонът за изследване съдържа задължение за изпращане на съответната структура на МВР, сектор Пътна полиция – гр. Пловдив – както протокол за медицинско изследване, така и протоколът за химическо изследване, което задължение е за медицинските заведения /по вземане на проба и по извършване на химическо изследване/ - чл.27 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наредбата/. Резултатът от химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози от изследваните биологични проби, взети от Сл. Г. е - отсъствие на наркотични вещества. Следователно, фактическото основание за издаване на оспорената заповед е опровергано посредством един от способите за тази цел, като се съобрази разпоредбата на чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г., регламентираща хипотеза при отказ от извършване на тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и при неприемане показанията от теста, но същевременно и в хипотеза, когато лицето е изпълнило предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за изследване. Способът цели проверка с резултат, поради което явяването в медицинско заведение в изпълнение на указанията в издаден талон не е отрицателна предпоставка за издаване на ПАМ. Резултатът от химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози от изследваните биологични проби в случая отрича употреба на наркотици към момента на издаване на заповедта, при взети проби в указан времеви порядък.

Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с техническо средство / полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност. При наличие на изследване, опровергало резултат от техническо средство/полеви тест, следва да бъде възприет за валиден резултатът от токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози с арг. от чл.174 ал.4 ЗДв.П : „Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.”. Идентично е разрешението и в чл.171 т.1 б.”б” ЗДв.П от Глава шеста „Принудителни административни мерки” - „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи”. Това разрешение се отнася и за ПАМ на основание чл.171 т.2А б.”б” ЗДв.П. Според относимите разпоредби, възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, наличието на които е установено с полеви тест, е отрицателен резултат от изследване на кръвна проба /в тази насока Решение № 7457/2018г. по д.№ 6432/2017г. на ВАС, според мотивите на което, пред съда не са били представени резултатите от кръвната проба : „…В случая резултатите от техническото средство, с което е установено наличието на упойващи вещества е оспорено чрез даването на кръвна проба. От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че такава проба е била дадена, но резултатите не са били предоставени на съда. При това положение, в тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ… При наличие на медицинско изследване за кръвна проба, какъвто е настоящият случай, законът е предвидил, че установените стойности от тази кръвна проба са определящи. В случая по делото не са представени доказателства, резултатите от т.нар. полеви тест за упойващи вещества да са потвърдени от медицинско изследване на кръвна проба. Ето защо като е отменил оспорваната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт…”./. В разглеждания случай резултатът от кръвната проба е изискан и представен по делото, а спорът е разрешим по предвидения в закона ред - при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

При тези обстоятелства следва извод за основателност на жалбата с присъждане на претендираните съдебни разноски. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно – размерът от 1000лв. е договорен и платен в брой според договор за правна защита и съдействие, л.40 гръб. Същият е минимален в съответствие с чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и не са налице основания за коригирането му, тъй като процесуалната дейност на адв. Х. е качествена и цялостна с оглед предмета на спора.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК и чл. 172 ал.5 пр. 2-ро ЗДв.П, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000574/13.08.2024г. на Началник група към ОД МВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция.

Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на С. Г. Г., с. Белозем, [ЕГН]– съдебни разноски в размер на общо 1010лв.

Решението не подлежи на обжалване.