Р
Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр. Пловдив,
07 януари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХVІІІ
състав, в публично съдебно заседание на дванадесет и осми ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 1638 по
описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК, вр. чл. 27, ал. 1 и ал. 5-7 от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано по повод постъпила жалба от „К.
- 69" ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Съборище"
№ 8, ет.1, ап. 2, представлявано от К.К.-управител,
чрез процесуалния представител адв. И. И., съдебен
адрес:***, против Решение за верификация на постъпило искане за окончателно
плащане и за изменение на решение за верификация № BG05M9OP001-1.008-1441/2 от
14.06.2018г., с peг.
№ BG05M9OP001-1.008-1441/3 от 13.05.2019г., в частта, с която се отказва верифициране
на средства.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на
материалния закон и административнопроизводствените
правила. Изложено е, че обжалваното решение, в частта по т.1 от него е издадено
при нарушение на процедурата по възобновяване на административното
производство.
Твърди се, че административният орган е
извършил преценка по същество на извършената от дружеството дейност при
условията на оперативна самостоятелност, като се твърди, че обжалваният акт не
представлява отказ да се верифицират разходи, а корекция на финансовия резултат
без да е проведена процедурата по чл. 70 и сл. от ЗУСЕСИФ и без да е установено
дали са налице нередности по смисъла на същия закон. В тази посока се излагат
доводи, че административният орган е допуснал смесване на процедури, като се
твърди, че отказът да се верифицират разходи поради тяхната недопустимост следва
да се предшества от определянето им като такива с нарочен акт.
На следващо място се оспорват изводите на
административния орган с доводи, че не е извършена цялостна преценка на
представените по преписката доказателства по съображения, изложени в жалбата.
Най-сетне се възразява, че
незаконосъобразно не са верифицирани разходи в общ размер на 26186,36 лв.
поради незаконосъобразно намаляване на общия размер на допустимите за
подпомагане средства. Иска се отмяна на оспореното решение и се претендират разноски. Представена е писмена
защита.
Ответникът Ръководител на УО на ОП РАЗВИТИЕ
НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ 2014 – 2020 в Министерството на труда и социалната
политика, чрез процесуалния представител Й.Д.- главен експерт с юридическо
образование, в с.з и в представена писмена защита оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на обжалвания акт. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. От
приетите по делото доказателства съдът установява следните факти:
На 12.05.2017г. е сключен Административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, процедура чрез подбор на
проекти BG05M9OP001-1.008 „ДОБРИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД“, със страни:
Министерство на труда и социалната политика", като Управляващ орган и „К.-69“
ЕООД, като бенефициент.
Въз основа на така сключения договор,
управляващият орган се задължава да предостави на бенефициента безвъзмездна
финансова помощ в максимален размер до 266 522,00 лв. за изпълнение на проект BG05M9OP001-1.008-1441 "Подобряване на
безопасността и условията на труд в „К.-69“ ЕООД, а бенефициентът се е задължил
да изпълни проекта.Изпълнението на дейностите по проекта е от 01.09.2017 г. и
приключва до 31.12.2018 г.
От бенефициента е депозирано искане за
междинно плащане № 1 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.09.2017г.- 08.03.2018г.
на обща стойност 57 210,00лв. От УО е издадено решение за верификация №
BG05M9OP001-1.008-1441/2 от 14.06.2018г. /л. 341/, с което е определен общ
размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане в размер на
57 210,00 лв.
Последвало е искане за окончателно плащане № 2 от
ИСУН 2020 за отчетен период 09.03.2018 г. - 31.12.2018 г. по проект Подобряване
на безопасността и условията на труд в „К.-69“ ЕООД №
BG05M9OP001-1.008-1441-C01 за плащане на отчетените за периода разходи на обща стойност 207 934.93 лв.
Във връзка с искането на „К.-69“ ЕООД за
окончателно плащане е извършена проверка и е постановено оспореното Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане и за изменение на
решение за верификация № BG05M9OP001-1.008-1441/2 от 14.06.2018г., с peг. № BG05M9OP001-1.008-1441/3
от 13.05.2019г., като по т. 1. 1 е изменено Решение за верификация на постъпило
искане за междинно плащане № 1 с изх. № BG05M9OP001-1.008-1441/2 от 14.06.2018
г., както следва:
По 1.1 е определен нов общ размер на
верифицираните средства по искане за плащане № 1 в размер на 27 360.00 лв.
По т. 1.2. е
определен нов общ размер на неверифицираните средства от 29 850.00 лв.;
По т. 2. е определен общ размер на
верифицираните средства по постъпилото искане за плащане в размер на 152 898.57
лв.
По т. 3 е определен общ размер на
неверифицираните средства: 55 036.36 лв., както следва:
- 14 950.00 лв. по бюджетно перо 3.1.
„Разходи за специализиран софтуер необходими за осъществяването на Дейност
3" по фактура №********** от 14.12.2018 г., издадена от „КОНФОРТИ
КОНСУЛТИНГ“ ООД. Изложени са доводи, че разходите не се верифицират на
основание чл.57, ал.1, т.1 и т.З от ЗУСЕСИФ. Изложени са подробни мотиви, като
в заключение е прието, че за представения продукт софтуер не е спазен принципът
на добро финансово управление на средствата от ЕС съгласно чл.ЗЗ от РЕГЛАМЕНТ
(ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на
съвета от 18 юли 2018 година, тъй като не отговаря на заложеното в проекта като
разработка.
-14 900.00 лв. по бюджетно перо 7.1
„Разходи, произтичащи от договори за изработка/ услуга или договори за поръчка
по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, за извършване на Дейност 1, Дейност 2,
Дейност 3 и Дейност 4. Прието е, че следва да бъдат заложени и разходи за
превоз на пътници в реален размер, в случай, че такива не са предвидени в
бюджетни пера 1/1.1. и 4./4.3.,
но не повече от 0,50 лв./км за едно превозно средство, независимо от броя на
пътниците в него"., по фактура №********** от 18.12.2017 г., издадена от
„АПРОПРИЕЙТ КОНСУЛТИНГ“ ДЗЗД. Изложени са мотиви, че разходите не се
верифицират на основание чл.57, ал.1, т.1 и т.З от ЗУСЕСИФ, като е формиран
извод, че за представения продукт система за въвеждане на нови практики и
инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда - 1 бр. не
е спазен принципът на добро финансово управление на средствата от ЕС съгласно
чл.ЗЗ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС, Евратом) 2018/1046 на
Европейския парламент и на съвета от 18 юли 2018 година, тъй като не отговаря
на заложеното в проекта като разработка.
-16 582.22 лв. по бюджетно перо 9.1
„Разходи за СМР за модернизация и/или реконструкция и/или обезопасяване на
съществуващи обекти, технологични процеси, машини и съоръжения, свързани с
подобряване условията на труд при изпълнението на Дейност 3, ремонт на помещенията,
свързани с изпълнението на Дейност 4 (от допустимите дейности) общо за Дейности
3 и 4 - до 20% от общите допустими разходи по проекта"., на основание
чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ и във връзка с Условията за кандидатстване по
процедурата. Формиран е извод, че е превишен максимално допустимия размер от 20
на сто от общите допустими разходи по проекта.
-8 604.14 лв. по бюджетно перо 10.1
„Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи
по проекта"., на основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.7,
ал.2, т.4 от ПМС № 189/28.07.2016г. Прието е, че е надвишен максимално
допустимия размер от 10 на сто от общите допустими разходи по проекта.
По т.4 е определен общ размер на сумата за
плащане- 123 048.57 лв.
Като доказателства по делото са приобщени
системи за развитие на човешките ресурси.
В хода на съдебното производство по делото
е била назначена експертиза, вещото лице по което е обобщило следното:
Програмният продукт с наименование „Софтуер
за управление на човешките ресурси" изграден функционално по задание на
възложителя, структуриран с индивидуален домейн и хостинг пространство, може да
се ползва само от и за целите на „К. 69" ЕООД. Софтуерът може да с
използва от лица, на които упълномощен представител на дружеството е
предоставил потребителско име за достъп и парола.
Според експерта практически не е възможно
чрез този домейн, да се въвежда, обработва или черпи информация от
неоторизирани лица. Посочено е, че софтуерът не подлежи на защита под формата
на патент или полезен модел. Прехвърлянето му като права върху обект на
интелектуална собственост е свързано със значителни трудности от юридическо и
техническо естество и рядко се практикува. По тази причина при възмездното
предоставяне на права за ползване на софтуер, обичайна практика е да се
прибягва до подписване на лицензионно споразумение.
ВЛ е дало заключение, че в Условията за
кандидатстване по проект BG05M9OP091-1.008 „Добри и безопасни условия на
труд" не са налице никакви конкретни изисквания по отношение на
съдържание, структура и обхват на „Системата за въвеждане на нови практики и
инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда".
Такива не са включени в Ръководството за бенефициента, както и в сключения
Административен договор за предоставяна на безвъзмездна финансова помощ по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" 2014г.-2020г. с
бенефициент „К. 69" ЕООД.
Изложената фактическа обстановка се
установява от представените от страните и приети по делото писмени доказателства,
съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното решение.
Същата по същество не се оспорва от страните.
При така установените факти от правна
страна съдът съобрази следното:
Жалбата е подадена е срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност, предвид нормата на чл. 73, ал. 4 от
ЗУСЕСИФ, който препраща към АПК. Процесното решение е
получено от жалбоподателя на 13.05.2019 г. /л. 173 /, като жалбата е депозирана
чрез органа до съда на 29.05.2019г. т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
лице с правен интерес. Предвид горното съдът приема, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Предмет на оспорване е Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане и за изменение на
решение за верификация № BG05M9OP001-1.008-1441/2 от 14.06.2018г., с peг. №
BG05M9OP001-1.008-1441/3 от 13.05.2019г., издадено от заместник-министъра на
труда и социалната политика в качеството на Ръководител на Управляващия орган
на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР).
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът.
Според разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от
ЗУСЕСИФ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на
проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на
място, когато това е приложимо.
С Решение № 823 от 21.10.2015 г. на
Министерския съвет е прието, че УО по ОПРЧР е ГД "ЕФМПП" на МТСП.
Съгласно чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на
Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС № 266/2009 г.,
министърът на труда и социалната политика управлява програми и проекти в
сферата на своята компетентност, финансирани от структурните фондове на Европейския
съюз и от други международни финансови институции и донори. В рамките на своята
компетентност със Заповед № РД 01-268 от 04.04.2018
г. министърът на труда и социалната политика е възложил на Зорница Русинова,
подписала оспореното решение, да изпълнява функциите на ръководите на УО и
договарящ орган (ДО) по ОПРЧР. Предвид посоченото, оспореното в настоящето
производство решение се явява издадено от компетентен орган, по отношение на
което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.(л.174)
Решението е издадено в законоустановената
писмена форма и от компетентен орган, което го прави валиден акт.
При извършената преценка за съответствие на
решението в оспорената му част с процесуалния и материалния закон съдът приема
следното:
Уредбата на производството по верификация
на разходи се съдържа в чл. 60 – 68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби
междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране, с цел
потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и
финансов напредък на проекта, като управляващият орган извършва плащането в
90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента.
Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка
на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място,
когато това е приложимо (чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ), като се възстановяват само
допустими разходи, верифицирани от УО. Съгласно член 65, параграф 1 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент на Съвета от 17.12.2013 г.
за определяне на общо приложими разпоредби на Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния
фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския
фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за
Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета допустимостта на
разходите се определя въз основа на национални правила, освен когато са
определени специални правила въз основа на регламента.
Съгласно чл. 70, ал. 1 т. 7 от ЗУСЕСИФ
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или
частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени
индикатори.
В процесния
случай оспореният акт е в четири основни точки, като по т. 1 органът е провел
производство по възобновяване с посочено правно основание чл. 99, т. 2 от АПК,
с което е изменил по същество Решение за верификация № BG05M9OP001-1.008-1441/2
от 14.06.2018г., с peг. № BG05M9OP001-1.008-1441/3 от
13.05.2019г., и е определил нов общ размер на верифицираните средства по
постъпилото искане за плащане № 2 от ИСУН на верифицираните средства по искане
за плащане № 1 в размер на 27 360,00 лв. и нов общ размер на
неверифицираните средства на основание чл.57, ал.1, т.1 и т.З от ЗУСЕСИФ, като
сумата на неверифицираните средства е увеличена с 29 850,00 лв. и е
определен общ размер на неверифицираните средства по постъпилото искане за
плащане в размер на 152 899, 57 лв.
За да измени решението за верификация на
постъпилото искане за междинно плащане от 14.06.2018г., УО е приел, че сумата
на неверифицираните средства следва да се увеличи общо със сумата в размер на 29 850.00 лв., съответно с 14 950.00лв. по
бюджетно перо 3.1. „Разходи за специализиран софтуер необходими за
осъществяването на Дейност 3" по фактура №********** от 19.12.2017 г.,
издадена от КОНФОРТИ КОНСУЛТИНГ ООД, и с
14 900.00 лв. по бюджетно перо 7.1 „Разходи, произтичащи от договори за
изработка/ услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани
другаде, за извършване на Дейност 1, Дейност 2, Дейност 3 и Дейност 4.
Най-общо мотивите се свеждат до
обстоятелството, че за така представения продукт софтуер не е спазен принципът
на добро финансово управление на средствата от ЕС, съгласно чл.ЗЗ от РЕГЛАМЕНТ
(ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на
съвета от 18 юли 2018 година, тъй като не отговаря на заложеното в проекта като
разработка.
По отношение на неверифицираните разходи в
размер на 14 900.00 лв. по бюджетно перо 7.1 е прието, че приложеният документ
в отчетната документация с наименование „Система за въвеждане на нови практики
и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда в „К.-69“
ЕООД, не кореспондира с отрасловата специфика на бенефициента, числеността и
профила на персонала, не предвижда конкретни мерки, етапи, инструментариум и
ресурси за внедряването й, както и ясни и измерими показатели за отчитане на
резултати.
Формиран е извод, че за така представения
продукт система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на
човешките ресурси и организация на труда - 1 бр. не е спазен принципът на добро
финансово управление на средствата от ЕС, съгласно чл.ЗЗ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на съвета от
18 юли 2018 година, тъй като не отговаря на заложеното в проекта като
разработка.
Относно неверифициране на сумата от 16
582.22 лв. по бюджетно перо 9.1 „Разходи за СМР за модернизация и/или
реконструкция и/или обезопасяване на съществуващи обекти, технологични процеси,
машини и съоръжения, свързани с подобряване условията на труд при изпълнението
на Дейност 3, ремонт на помещенията, свързани с изпълнението на Дейност 4 (от
допустимите дейности) общо за Дейности 3 и 4 на основание чл.57, ал.1, т.4 от
ЗУСЕСИФ е прието, че е превишен е максимално допустимия размер от 20 на сто от
общите допустими разходи по проекта. до 20% от общите допустими разходи по
проекта и във връзка с Условията за кандидатстване по процедурата
Според административният орган не следва да
се верифицират разходите за сумата в размер на 8 604.14 лв. по бюджетно перо
10.1 „Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи
по проекта“, на основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.7, ал.2,
т.4 от ПМС № 189/28.07.2016г, с мотиви, че е надвишен максимално допустимия
размер от 10 на сто от общите допустими разходи по проекта.
Настоящата съдебна инстанция намира, че при
постановяване на това си решение административният орган е допуснал съществени
нарушения на административно производствените правила. Специалният ред за
възобновяване на производства по издаване на административен акт е уреден в
глава седма на АПК, като в случая органът се е позовал на чл. 99, т. 2 от АПК.
Съгласно цитираната разпоредба, влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия административен
орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от
органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при
решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни
на страната в административното производство. В обстоятелствената част на процесния акт въобще липсват каквито и да било мотиви
относно такива нови обстоятелства или нови писмени доказателства, кога са
открити и в каква степен са повлияли върху административното правоотношение,
възникнало между страните по силата на сключения административен договор.
Липсата на мотиви в тази насока препятства изцяло извършването на преценка от
страна на съда относно материалната законосъобразност на цитираната т. 1 от
оспореното решение. В случая възобновяването по чл. 99, т. 2 от АПК органът е
извършил, без да уведоми по какъвто и да било начин адресата на акта и „К. 69“
ЕООД, като го е лишил от възможност да реализира право си на защита (чрез
подаване на възражения, становища, ангажиране на доказателства и пр.).
Този правен ред касае непълнота на
фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането в сила
на административния акт и не се дължи на бездействие на органа. Основание за
образуване на производство по възобновяване са само тези обстоятелства и
писмени доказателства, които са могли, ако са били известни, да бъдат включени
в доказателствения материал по административната
преписка при полагането на дължимата грижа от органа, т.е. касае се за факти и
обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на
административния акт, но органът не е знаел за тях или ако е знаел, по
обективни причини не е бил в състояние да се снабди с доказателствата за
установяването им.
Съгласно чл. 102, ал.2 от АПК възобновяване
на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от
узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение
на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на
основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на
административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в
сила на акта.
По тези съображения настоящата съдебна инстанция
намира, че т. 1 от оспореното решение, като постановена при липса на мотиви и в
нарушение на съществените административнопроизводствени
правила, е незаконосъобразно.
На следващо място, съобразно съдържанието
на процесното решение, т. 2, 3, 4 от същото са
обусловени от приетото от органа решение по т. 1, което, както се отбеляза по –
горе е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В
цитираните точки от акта въз основа на верифицираният по т. 1 нов размер на
средствата е определен и съответен нов размер на окончателното плащане
Съгласно чл. 62, ал. 1, изр. 1 от ЗУСЕСИФ
междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел
потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и
финансов напредък на проекта. Според ал. 2 на чл. 62 от ЗУСЕСИФ, чрез междинни
и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от
управляващия орган. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗУСУЕСИФ определя за
допустими само разходите, за които са осъществени едновременно няколко условия,
посочени в 7 точки. Посочените в разпоредбата изисквания следва да са изпълнени
кумулативно и неизпълнението на което и да е от тях представлява самостоятелно
основание Ръководителят на УО да откаже да верифицира предявените за плащане
пред него разходи. В чл. 58, ал. 1 от ЗУСЕСИФ допълнително е посочено, че
доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока
за допустимост на разходите за съответния програмен период, а в случаите по чл.
55, ал. 1, т. 1 и 3 разходите са допустими, ако действията, представляващи
основание за възстановяването им, са извършени в срока за допустимост.
Съгласно чл. 63 от ЗУСЕСИФ Управляващият
орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с
искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от
бенефициента, когато сума, включена в искането за плащане, не е дължима, когато
не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, или други изискуеми документи,
доказващи извършване на дейностите в съответствие с условията за допустимост по
раздел І, ако има съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи,
както и когато представените документи за физическия и финансов напредък на
проекта са некоректно попълнени или не съдържат цялата задължителна информация.
За представяне на документите и разясненията по ал. 1 управляващият орган
определя разумен срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Съгласно
чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, в случай, че бенефициент не представи в срок документ
или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на
нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в
следващо искане за плащане.
В случая съдът съобрази, че отказът от
верификация и определянето на финансова корекция са два напълно различни по
своята същност и процедури правни института. Изискването за предоставяне на
възможност в срок не по-малък от две седмици за представяне на възражения е регламентирано
в нормата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, съгласно която норма преди издаването на
решението по ал. 1 (решение за финансова корекция) управляващият орган трябва
да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може
да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността
и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.
Така цитираната правна норма е в Глава V "Финансово управление и
контрол", Раздел ІІІ "Администриране на нередности и извършване на
финансови корекции".
Действително в чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е
дадена възможност на УО да изисква допълнително представяне на документи, както
и на разяснения от бенефициента, но дали ще се ползва от тези правни
възможности е изцяло в преценката на УО, тъй като нормата не е императивна. И
именно защото в производството по Раздел ІІ от Глава V на ЗУСЕСИФ законодателят
не е предоставил на бенефициента срок за бележки, възражения или да ангажира
доказателства, с разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, която е приложима
към момента на постановяване на оспореното решение, законодателят е
регламентирал, че ако бенефициент не представи в срок документ или разяснения
по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният
разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за
плащане.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по
смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г.
"Нередност" по смисъла на т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. е
"всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с
прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на
икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и
инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда
на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
"Доколкото нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е императивна – при наличие
на някоя от двете указани предпоставки, УО няма право да верифицира съответния
разход.
При горните съображения настоящият състав
приема, че неправилно административният орган е възприел наличие на допуснати
от страна на „К. 69“ ЕООД нарушения и незаконосъобразно е определил нов общ
размер на верифицираните средства и общ размер на сумата за плащане,
включително и неправилно са изчислени 16 582.22 лв. по бюджетно перо 9.1 и
сумата от 8 604.14 лв. по бюджетно перо 10.1 поради надвишаване на максимално
допустимия размер от общите разходи по проекта.
Оспореният административен акт като
постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с относими материалноправни разпоредби се явява незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне по постъпилото от „К. 69“ ЕООД искане за плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, срокът, в който поисканото междинно или окончателно плащане следва да
бъде направено е 90 дни, като този максимален срок е установен от закона в
съответствие с чл. 132, § 1, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1303/2013 г. В рамките
на този срок УО следва да се произнесе при връщането на преписката.
При този изход на спора е основателна
претенцията за разноски от „К. 69“ ЕООД
в общ размер на 3449,86 лв., в това число- 848,86 лв. -заплатена ДТ(л.344),
400,00 лв.-депозит за ВЛ (л.357) и 2201,00 лв. за заплатен адвокатски
хонорар(л.376), за които разноски са представени доказателства за плащане.
Разноски, представляващи такси за банков
превод, не следва да бъдат присъждани, тъй като тези разходи не са свързани с
процеса на събиране на доказателства и не попадат в необходимите за водене на
делото, включващи такива за призоваване на свидетели, вещи лица и за изготвяне
на експертизи (арг. от чл. 75 ГПК ), както и
възнаграждение за един адвокат (чл. 78, ал. 1 ГПК). Поради това тези разноски
не следва да бъдат заплащани от ответната страна.
По делото от административния орган е
направеното възражение за прекомерност на същия. Съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. Съобразявайки разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, се налага извод, че минималното възнаграждение за оказаната на
оспорващия адвокатска защита следва да бъде в размер на 2181,09 лева. При тези
обстоятелства се налага извод, че договореното и платено възнаграждение в
размер на 2201,00 лева не е прекомерно, а е съобразено с Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения на оспорващия „К.
69“ ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на
2201,00 лв., които следва да се възложат в тежест на административния орган.
Водим от горното Административен съд
Пловдив, XVIII състав на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане и за изменение на
решение за верификация № BG05M9OP001-1.008-1441/2 от 14.06.2018г., с peг. №
BG05M9OP001-1.008-1441/3 от 13.05.2019г., в частта, с която се отказва
верифициране на средства, като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА
преписката
на ръководителя на УО на Оперативна програма "Развитие на човешките
ресурси" за произнасяне по постъпилото от „К. - 69" ЕООД,
представлявано от К.К.-управител. искане за
окончателно плащане, като определя срок за произнасяне 90 дни, считано от датата
на постъпване на преписката при органа.
ОСЪЖДА Министерство на
труда и социалната политика да заплати на „К. - 69" ЕООД, ЕИК *********,
гр. Пловдив, ул. „Съборище" № 8, ет.1, ап. 2,
съдебни разноски в размер на 3449,86 лв. /три хиляди четиристотин четиридесет и
девет лева и 86 ст. /.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България - гр. София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл. 138 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: