Решение по дело №10/2018 на Районен съд - Самоков

 

РЕШЕНИЕ

№83…

гр. Самоков, 22.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                           

при участието на секретаря Е. Б****** сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 10 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

И.И.Д. ***, е предявил срещу „Т ” ЕООД, гр. С., следните искове: иск за заплащане на сумата 926 лв., представляваща неплатени трудови възнаграждения за м. юни 2017 г. в размер 463 лв. и за м. юли 2017 г. в размер 463 лв., както и иск за заплащане на сумата 870 лв., представляваща сбор от дължими командировъчни пари, от които – съгласно уточняваща молба от 24.01.2018 г. – 650 лв. са командировъчни пари за командировка по един курс за международен превоз, извършен в периода 05.07.2017 г. - 07.07.2017 г. по маршрут гр. С. /България/ - гр. Р /Ф./, а 220 лв. са командировъчни пари за командировки по два курса в България: единият по маршрут С. – Н. И. – П. – К. – М. – С., извършен в периода 15.07.2017 г. - 16.07.2017 г., а другият – по маршрут С – К. – П. – К.– С., извършен на 18.07.2017 г.

Твърди се в исковата молба, че на 30.01.2017 г. ищецът и ответникът сключили трудов договор, с който се съгласили ищецът да изпълнява трудовата функция шофьор на товарен автомобил /международни превози/, а ответникът да му заплаща трудово възнаграждение в размер 463 лв. месечно, както и допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, а така също и командировъчни пари. Ответникът не изпълнил задължението си да плати на ищеца дължимите му се трудови възнаграждения в уговорения размер за месеците юни и юли 2017 г. През м. юли 2017 г. ищецът извършил курсовете, описани в горепосочената уточняваща молба от 24.01.2018 г. и претендира, че ответникът не му платил и дължимите командировъчни пари за тях в общ размер 870 лв. На 01.09.2017 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете и е заявил становище за тяхната неоснователност. Твърди, че е платил на ищеца процесните трудови възнаграждения за м. юни 2017 г. и за м. юли 2017 г. Освен това оспорва тази претенция и по размер като излага доводи, че ищецът не следва да претендира осъждане да му бъде заплатен брутният размер на трудовото възнаграждение. Наред с това твърди, че процесният курс до Ф. е осъществен от ищеца на „двойна езда”, т. е. заедно с още един водач на превозното средство, поради което съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина размерът на командировъчните пари е по-малък, а освен това вземането на ищеца е погасено с насрещно предоставен от ответника служебен аванс. Претенцията за заплащане на командировъчни пари за курсове в Б. се оспорва по съображения, че такива суми не се дължат за осъществяване на курсове на територията на Р. Б.

Пред съда ищецът се представлява от пълномощника си адв. С. К., която заявява, че поддържа исковете.

Ответникът се представлява от пълномощника си адв. М. Х., която заявява, че оспорва исковете и поддържа становището по тях, изразено с отговора на исковата молба.

Съдът, преценявайки по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 30.01.2017 г. са сключили трудов договор, с който ответникът е възложил на ищеца да изпълнява трудовата функция „шофьор, товарен автомобил (международни превози)” за неопределен срок при основно трудово възнаграждение 463 лв. месечно.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че през месеците юни и юли на 2017 година ищецът е полагал труд в ответното дружество.

Страните не спорят и за обстоятелството, че в изпълнение на уговорената трудовата функция на ищеца в периода от 05.07.2017 г. до 07.07.2017 г. същият е осъществил един курс от Р. Б. до Р. Ф. и обратно. 

Във връзка с осъществяване на този курс управителят на ответното дружество е издал представените и неоспорени по делото заповеди №№ 276 и 277, двете от 04.07.2017 г., с които ищецът И.Д., респективно свидетелят Ц.Ц., са командировани за извършване на международен превоз на стоки до Р. Ф. с товарен автомобил марка „И.” с рег. № СО 8444 ВМ с полуремарке с рег. № С 8018 ЕК по маршрут Б. - Р - У - А - Г - Ф. Във всяка от тези заповеди е посочено, че на всеки от командированите работници следва да се предостави служебен аванс в размер 200 евро. Заповедите са подписани и от съответните работници – шофьори в ответното дружество.

От приетото заключение на в. л. Цв. Н. по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по разплащателните ведомости, водени в ответното дружество за всеки от месеците юни и юли 2017 г. на ищеца е начислена основна заплата в размер 463 лв. месечно, от която са извършени удръжки в размери по 101,89 лв. месечно, поради което чистата сума за получаване от ищеца за всеки от тези месеци е по 361,11 лв. и срещу тази сума във ведомостите има подпис на получател.

Посочено е в заключението, че за процесните твърдяни командировки на ищеца в страната няма издаден пътни листа при ответника и няма осчетоводени никакви разходи за тези курсове. Командировката на ищеца по международен курс с маршрут Р. Б. – Р. Ф.- Р.Б. е осъществена съгласно заповед № 276/04.07.2017 г. за времето от 05.07.2017 г. до 07.07.2017 г. и във връзка с нея ищецът е получил 200 евро /с левова равностойност 391,17 лв./ като служебен аванс, който е предоставен с разходен касов ордер и този аванс се отчита с пътен лист и писмен финансов отчет за направените разходи по време на командировката ведно със съответните разходо-оправдателни документи. За периода на командировката на ищеца се полагат командировъчни пари в размер по 21 евро на ден при двойна езда /или 63 евро, с левова равностойност 123,22 лв./. Пътуването е осъществено съгласно пътен лист № 126656 от 04.07.2017 г., като същия не е приключен от ищеца. Вещото лице сочи в заключението, че за периода на процесната командировка до Ф. ищецът е извършил пътни разходи в размер 83,13 лв., която сума представлява половината от общия размер на разходите при двойна езда – 166,25 лв. Размерът на неотчетената от ищеца сума по получения от него служебен аванс за този курс /200 евро или 391,17 лв./ е 184,82 лв. след приспадане на сумата на извършените от него пътни разходи /83,13 лв./ и на дължимата му се сума за командировъчни пари /63 евро или 123,22 лв. при двойна езда/.

В заключението е посочено също, че отчет за действителните разходи по време на курса до Франция и обратно не е представен и че сумата 83,13 лв. /половината от 166,25 лв./ представлява отчетените разходи по този курс. В устните си разяснения при защитата на заключението си в с. з. на 21.05.2018 г. вещото лице пояснява, че извода си за размера на отчетените разходи /общо 166,25 лв./ то е обосновало със справка, предоставена му от ответното дружество, в която са отразени онези разходи, които са отчетени на дружеството, но че пътният лист, посочен в заключението не е приключен, тъй като ищецът и св. Ц. не са изготвили необходимите за приключването му документи.

Наред с това, вещото лице е посочило в заключението си и че след справка в счетоводството на ответника е установило, че ежемесечно – на 30.06.2017 г. за м. юни 2017 г., и на 31.07.2017 г. за м. юли 2017 г., са подавани декларация – образец 6 „Данни за дължими вноски и данъци по чл. 42 от ЗДДФЛ”. Всички удръжки били внасяни своевременно и върху тях не били начислени лихви за забава, включително и към датата на извършване на проверката за изготвяне на заключението. Дължимите осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица върху трудовите възнаграждения на работниците в ответното дружество, в това число и върху трудовото възнаграждение на ищеца, са изцяло внесени.

Свидетелят Ц.Ц. сочи пред съда, че от м. март 2017 г. до разпита му работи в ответното дружество като шофьор и че съвместно с ищеца е извършвал един курс – този до Ф. през м. юли 2017 г. По време на курса между тях се появили неразбирателства, поради което те не извършили съвместен отчет на разходите за пътуването, а свидетелят решил да отчете документите за разходите, които той извършил със средствата от предоставения му служебен аванс в размер 200 евро. Така свидетелят отчел три разходо-оправдателни документа и предоставил този отчет на свидетелката Д. М. – М., на длъжност „организатор автомобилен транспорт” в ответното дружество, след което получил командировъчните си пари за курса.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ц. като логични и безпротиворечиви, а също така и неопровергани от други доказателства, като не са налице конкретни основания да се приеме, че продължаващото съществуване на трудово правоотношение на свидетеля с ответното дружество се е отразило на достоверността на показанията му.

Въз основа на така установените факти, правните изводи на съда са следните:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 215, ал. 1 от КТ.

Исковете са допустими, но неоснователни.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:

За положения от ищеца труд през м. юни 2017 г. и през м. юли 2017 г. ответникът му е начислил уговореното трудово възнаграждение и му е изплатил изцяло в брой срещу подпис на ведомост за заплати подлежащото на получаване от него трудово възнаграждение за съответния месец, т. е. чистата сума за получаване след приспадане на дължимите от ищеца суми за данъци и осигуровки, които ответникът надлежно е удържал и внесъл по съответните бюджети за негова сметка. Този начин на плащане на трудово възнаграждение е допустим съгласно чл. 270, ал. 3, изр. първо от КТ. С отговора на исковата молба ответникът е представил разчетно-платежните си ведомости за м. юни 2017 г. и за м. юли 2017 г., които са изследвани от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и са обосновали заключението му в частта относно дължимите трудови възнаграждения на ищеца за процесния период. В писмените си бележки по съществото на спора пълномощникът на ищеца твърди, че платежните ведомости са оспорени и че ищецът не се е подписвал на тях и не е получавал заплатата си в брой, но в действителност автентичността на подписите за получател на трудовите възнаграждения на ищеца за процесния период в тези ведомости не е оспорена нито в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, нито по-късно до приключване на съдебното дирене. Поради това тези ведомости имат характера на разписки за получените от ищеца суми. Плащането на трудово възнаграждение в брой не изисква при работодателя да съществува длъжността „касиер”, нито плащането да бъде осъществявано от лице, специално натоварено с такава трудова функция. Тези обстоятелства обосновават извод, че претендираните от ищеца вземания за трудово възнаграждение за м. юни и за м. юли 2017 г. са погасени чрез плащане. Поради това искът по чл. 128, т. 2 от КТ следва да бъде изцяло отхвърлен.

По исковете с правно основание чл. 215, ал. 1 от КТ:

Тези искове са за заплащане на командировъчни пари за командировка за един курс по международен превоз на стоки, извършен от ищеца от Р. Б. до Р. Ф. и обратно в периода от 05.07.2017 г. до 07.07.2017 г. и за командировка за два курса, извършени от него на територията на Р. Б., съответно в периода 15.07.2017 г. – 16.07.2017 г. и на 18.07.2018 г.

По делото безспорно се установява, че курсът от Р. Б. до Р. Ф. и обратно в периода от 05.07.2017 г. до 07.07.2017 г. е осъществен от ищеца и от св. Ц.Ц. за международен превоз на стоки с управляваното от тях МПС  „И.” с рег. № СО ВМ с полуремарке с рег. № С  ЕК. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /обн. ДВ, бр. 50/2004 г./, приета на основание чл. 215 от Кодекса на труда и чл. 86, ал. 3 от Закона за държавния служител, за времето на изпълнение на трудовата си функция по този курс ищецът има право на командировъчни пари на ден съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3 на тази наредба. В т. 1 от това приложение е посочено, че при автомобилен превоз на двойна езда, т. е. когато превозът се осъществява от повече от един шофьор, индивидуалната ставка на командировъчните пари на ден за всеки от тях е 21 евро. В заповедта, с която ищецът е командирован за извършване на този международен курс, ответникът не е определил по-висок размер на командировъчните пари, нито друг начин за тяхното изчисляване, поради което и с оглед продължителността на курса /3 дни/ с извършването му ищецът е придобил право да получи командировъчни пари в размер 63 евро, чиято левова равностойност е 123,22 лв.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че преди започване на курса ищецът е получил с разходен касов ордер определения със заповедта за командироването му служебен аванс в размер 200 евро. Предназначението на този служебен аванс е да покрие разходи по пътуването, които са за сметка на работодателя, поради което след завършване на превоза работникът дължи отчет на тези разходи. Затова неизвършването на такъв отчет или наличието на остатъчна сума от аванса след отчитане на разходите поражда вземане на работодателя срещу работника за връщане на съответната сума като дадена на неосъществено основание /арг. от чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД/. Това следва от естеството на служебния аванс като сума, предоставена на работника в мандатните му отношения с работодателя, съпътстващи съществуващото между тях трудово правоотношение, като в този смисъл в конкретния случай е и съдържанието на т. 2-4 от раздел „Други условия” на заповед № 276/04.07.2017 г. за командироване на ищеца за извършване на превоза от Р. Б.до Р. Ф. и обратно, с която същият е запознат срещу подпис.

В представената от ответника справка за разходите по този курс /л. 62 от делото/ е посочен общ размер на предоставените на двамата водачи /на ищеца и на св. Ц./ служебни аванси – 400 евро с равностойност 782,33 лв., както и общ размер на отчетените пътни разходи – 85 евро с равностойност 166,25 лв. и на полагащите се командировъчни пари на двамата водачи – 126 евро с равностойност 246,43 лв.

Съвкупната преценка на съдържанието на тази справка със заключението по съдебно-счетоводната експертиза и с показанията на св. Ц. обосновава извод, че сумата на разходите за пътуване, посочена като отчетена в справката и в експертното заключение, е сбор от разходите, които са извършени от служебния аванс, предоставен на св. Ц. и са отчетени от него, а с оглед възникналите между него и ищеца отношения, последният /ищецът/ е следвало да представи отделен отчет за разходите, извършени със средства от предоставения нему такъв служебен аванс, но не е сторил това. Именно поради това в справката за разходите по процесния международен превоз, която е обща както за предоставените на двамата водачи служебни аванси, така и за отчетените от тях пътни разходи и за дължимите им се командировъчни пари, са отразени като отчетени 85 евро /или 166,25 лв./ пътни разходи, като това са разходите, отчетени от св. Ц., още повече че приложените към справката платежни документи са три на брой, както той твърди в показанията си, а и са на обща стойност именно 85 евро. Независимо дали ищецът и св. Ц. е следвало да представят общ отчет на извършените разходи за пътуване или отношенията между тях са наложили всеки да представи отделен отчет, е лишено от всякаква логика ищецът да е представил своя отчет на ответника, но последният – ако го приеме – да не отрази по никакъв начин разходите по този отчет в общата справка, а да отрази само разходите, отчетени от св. Ц.. Казано иначе, фактът, че в справката, изследвана от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, ответникът е посочил разходите, отчетени от св. Ц., изключва основанието за съмнение за недобросъвестното й изготвяне чрез невключване в нея на разходи, отчетени от ищеца.

В тази връзка е необходимо да се отбележи също така, че фактическите твърдения на пълномощника на ищеца в хода на съдебното дирене, че за извършения превоз последният приключил друг пътен лист и че по твърдяния като действително приключен от него пътен лист той представил отчет, не са подкрепени дори от индиции за такива обстоятелства. Това е така, защото, на първо място – за един превоз с едно превозно средство се съставя един пътен лист, а не множество такива според броя на водачите на превозното средство и на следващо място – защото независимо от броя на отчетите – в случай, че водачите са възприели практиката да съставят отделни отчети – резултатите от всички представени такива отчети биха намерили своето отражение в общата счетоводна справка на разходите за превоза, а в случая отразеният в справката размер на разходите се изчерпва с тези разходи, които са отчетени от св. Ц.. Ето защо съдът не кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза в онази негова част, в която вещото лице на практика е разделило отчетените разходи по равно – наполовина за всеки от водачите. Този експертен извод не е принципно погрешен, но в конкретния случай не съответства на съдържанието на събрани след приемането на заключението гласни доказателства – показанията на св. Ц., от които се установява, че той и ищецът решили, че няма да изготвят общ отчет за разходите, за които всеки от тях е получил служебен аванс в размер 200 евро.

В обобщение, при положение, че ищецът не е представил на ответника отчет за извършените от него разходи за пътуването по получения от него служебен аванс, за него е възникнало гражданско-правно задължение да върне на ответника аванса в размер 200 евро като получен на неосъществено основание – поради недоказване на разходите за пътуване, за чието посрещане този аванс му е бил предоставен.

Изявлението на ответника в отговора на исковата молба, че дължимата от него на ищеца сума за командировъчни пари за командировката, при която е осъществен международен превоз на стоки, следва да се приспадне от неотчетения служебен аванс, който той е предоставил на ищеца /стр. 4 от отговора/, следва да се възприеме като възражение за прихващане, което е основателно. Между ищеца и ответника са възникнали две насрещни вземания – вземане на ответника срещу ищеца за връщане на неотчетения служебен аванс в размер 200 евро /или 391,17 лв./, което съгласно т. 2 от заповедта за командироване на ищеца е станало изискуемо с изтичане на 7-дневен срок след приключване на командировката, а за ищеца е възникнало вземане срещу ответника за заплащане на командировъчни пари в размер 63 евро /или 123,22 лв./ за командировка извън страната за международен превоз, което е станало изискуемо с отправяне на покана до ответника за заплащане на дължимите командировъчни пари чрез предявяване на иска /т. 6 от заповедта не е приложима в случая/. Вземането на ищеца не е за трудово възнаграждение, а и е погасено с негово задължение за връщане на служебен аванс, поради което прихващането не е попада в приложното поле на забраната по чл. 272, ал. 1 от КТ. Не са налице основания да се приеме и че то е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 105 от ЗЗД.

Поради това искът за заплащане на сумата 650 лв., представляваща командировъчни пари за командировка за извършване на един курс по международен превоз на стоки в периода 05.07.2017 г. – 07.07.2017 г. по маршрут гр. С. /Б./ – гр. Р. /Ф./ следва да бъде изцяло отхвърлен, като погасен чрез прихващане до размер 123,22 лв. с част от горепосоченото насрещно вземане на ответника в този размер и като неоснователен за разликата над тази сума до пълния му предявен размер.

Претенцията на ищеца за заплащане на сумата 220 лв. командировъчни пари за командировки в Република България по два курса по посочените в исковата и уточняващата я молба маршрути и в посочените периоди, е неоснователна. Безспорно е, че ищецът е изпълнявал в ответното дружество трудовата функция шофьор и при така твърдяните курсове той неминуемо е следвало да извършва постоянната си работа, т. е. уговорената трудова функция, през време на самото пътуване. Поради това и в съответствие с чл. 6, т. 1 от действащата Наредба за командировките в страната /обн. ДВ, бр. 11/1987 г./ същият не се счита командирован при извършване на превози с управляваното от него МПС в страната и няма право на командировъчни пари за тези превози съгласно чл. 215 от КТ. Затова този иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски за производството, поради което независимо от изхода на делото същият не следва да бъде осъждан да плати в полза на РС – С. държавни такси по отхвърлените искове и направените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

Ищецът обаче не е освободен от заплащане на разноските на насрещната страна при отхвърляне на исковете, тъй като разпоредбите на чл. 83, ал. 1 и 2 от ГПК касаят само разноски, които ищецът би бил длъжен да внесе предварително по сметка на съда ако не бе освободен от това задължение и които поради освобождаването му от него се поемат от бюджета на съда /чл. 83, ал. 3 от ГПК/. Поради това с оглед изхода на делото и предвид направеното от ответника искане за присъждане на разноски, ищецът следва да бъде осъден да му заплати 400 лв. за разноски за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от И.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Т.“ , ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л. С.” № 9, ет. 7, офис , иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата 926,00 лв., представляваща трудово възнаграждение за м. юни 2017 г. в размер 463 лв. и трудово възнаграждение за м. юли 2017 г. в размер 463 лв. за изпълнение на трудовата функция „шофьор, товарен автомобил (международни превози)” по трудов договор от 30.01.2017 г.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от И.И.Д. ***, срещу „****“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л. С.” № 9, ет. 7, офис 712, искове с правно основание чл. 215, ал. 1 от КТ, както следва: 1/. за заплащане на сумата 650,00 лв., представляваща командировъчни пари за командировка за един курс по международен превоз на стоки, извършен в периода 05.07.2017 г. – 07.07.2017 г. по маршрут гр. С. /България/ - гр. Р. /Франция/, като в частта му за 123,22 лв., представляваща левовата равностойност 63 евро командировъчни пари за 3 дни съгласно т. 1 от приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /обн. ДВ, бр. 50/2004 г./ вземането е погасено чрез прихващане със същата по размер част от насрещно вземане на „Транспортко 4” ЕООД за връщане на служебен аванс, получен от И.И.Д. съгласно заповед № 276/04.07.2017 г. на управителя на ответното дружество в общ размер 200 евро /с левова равностойност 391,17 лв./, а в частта му за разликата над 123,22 лв. до пълния предявен размер от 650 лв. искът е недоказан и 2/. за заплащане на сумата 220,00 лв., представляваща командировъчни пари за командировки в България за курс по маршрут С. – Н. И. – П. – К.- Момчилград – С., извършен в периода 15.07.2017 г. – 16.07.2017 г. и за курс по маршрут С. - Кърналово – П. – К. – С., извършен на 18.07.2017 г. – като неоснователен.

ОСЪЖДА И.И.Д. ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на „Т.“ Д, гр. София сумата 400,00 лв. за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: