О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………/ 2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХXІV състав в закрито заседание на двадесет и
първи юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 1006 по описа на
Административен съд – Варна за 2022год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на ТД на НАП-Варна за
изменение на Определение № 1538/19.05.2022г.
в частта за разноските по съображения, че определеният размер за адвокатско
възнаграждение е прекомерно висок и не е съобразен с фактическата и правна сложност
на делото.
В указания от съда срок, жалбоподателят не е изразил становище по направеното
искане.
Съдът, като съобрази искането в контекста на изложените
доводи, приема следното:
Съобразно чл.248 ГПК, в срока
за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Разпоредбата по аналогия се прилага и досежно
определенията.
С Определение № 1538/19.05.2022г. съдът е уважил жалбата на „Ей Ди
Логистик България“ ООД като е отменил Решение рег. №
32-118637/11.04.2022г. на Директора на ТД Митница Варна, издадено на основание
чл. 54, ал.1, т.5 от АПК, за спиране на производството по издаване на решение
за декларираната стока №10, по митническа декларация MRN
22BG002002064083R7/07.01.2022 г. и вземане под отчет на публичните държавни
вземания, до получаване на отговор по линия на международното сътрудничество от
митническите власти на Република Турция. Молбата за
изменение е подадена на 30.05.2022г., в законоустановения срок от надлежна страна. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Настоящото
производство не се провежда в открито съдебно заседание - до когато най-късно
може да се направи възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, поради което ответната страна не е изразила
становище по жалбата. С писмо рег.№ 32-137537/28.04.2022г.
на основание чл.152, ал.2 и ал.3 от АПК
е представена жалбата, ведно с административната преписка.
На гореизложените доводи, съдът приема, че са налице предпоставките за
разглеждането на молбата
по същество.
Със същото определение ТД
Митница Варна е осъдена да заплати на „Ей Ди Логистик България“
ООД, ЕИК *********, сумата от 410,00лв., представляваща разноски по делото - изплатено възнаграждение за адвокат в
размер от 360 лв. и 50лв. заплатена държавна такса.
В молбата за изменение на постановеното
определение, са изложени доводи за
прекомерност на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.
Разгледано по същество искането е
неоснователно, тъй като изплатеното
и присъдено адвокатско възнаграждение е определено под предвидения по Наредбата
минимален размер.
Възнагражденията за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела са предвидени в
чл.8 от Наредбата, като тези по делата без материален интерес, са
регламентирани в ал.2 на с.р. Тъй като производствата по чл.54 ал.5, вр.чл.197
и сл. от АПК не са сред изрично посочените в чл.8, ал.2, точки 1-7, приложима е
разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата, според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500лв., а
платеното в случая адвокатско възнаграждение е 360лв. с
включен ДДС. Преценката относно размера на
адвокатското възнаграждение е комплексна, като се основана на конкретните
обстоятелства по всяко дело.
Съгласно пар.2а от Наредба №
1/09.07.2004г. за регистрираните по Закона за данък добавена стойност адвокати,
дължимия данък се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита
за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Предвид тези доводи, върху така определеното възнаграждение от 300лв., правилно е начислен и ДДС в размер на 60лв.,
което се явява неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения искането за изменение
на Определение № 1538/19.05.2022г.
в частта за разноските следва да се отхвърли като неоснователно.
Мотивиран от гореизложените доводи, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ТД на
НАП-Варна за изменение на Определение № 1538/19.05.2022г.
в частта за разноските
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението на
страните.
Административен
съдия: