№ 259
гр. Шумен, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20233630101722 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, от А. А. Р., чрез
пълномощника адв. С. от АК Шумен против Държавен фонд „Земеделие“ гр.
София, при участието на конституирано по искане от ответника, по реда на
чл. 219 ГПК, трето лице – помагач на страната на ответника „Национална
агенция за приходите – централно управление“ гр. София, с която е предявен
отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, с който
ищецът иска да реализира защита срещу материалноправна
незаконосъобразност на принудителното изпълнение по ИД № 860/2022 г., по
описа на ЧСИ Ана Р., с район на действие ОС Шумен, като бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по
изпълнителното дело като погасени по давност преди образуване на ИД №
20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р., парични вземания в общ размер 49
465,91 лева, от които: 11 564.00 лв. - главница; 10 043.00 лв. - мораторна
лихва върху главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г. год.; 23
819.17 лв. - законна лихва върху главницата считано от 28.01.2005 год. до
01.08.2023 г.; законна лихва върху главницата след 01.08.2023 г. до
изплащане на главницата, както и сумите 230.00 лв. - разноски по
изпълнителното дело и 3 809.74 лв. лева - такси по тарифата към ЗЧСИ, в
условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение с
осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и цена 207.20 лева -
1
обезщетение за претърпени имуществени вреди от противоправно образуване
и водене на ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р., под формата на
сторени разноски, от които 200 лв. - адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство по ИД и 7,20 лв. - за
снабдяване с материали по ИД, ведно с искане за присъждане на сума в
размер на 2 675,00 лева - разноски във връзка със снабдяване с обезпечителна
заповед по ЧГД № 1628/2023 г., по описа на ШPC, от които: държавна такса
за образуване на делото в размер на 40 лева; държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед - 5 лева и адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по ЧГД № 1628/2023 г., по описа на ШPC, от 2 630,00 лв..
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 18.07.2023
г. му била връчена ПокА. за доброволно изпълнение, от която установил, че
по ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р., образувано по искане на
взискателя НАП - централно управление София, въз основа на представен
Изпълнителен лист издаден на 03.02.2005 г., по ГД № 535/2005 г. по описа за
на Софийски районен съд, 45 състав, дължи на кредитора по тази изпълнителе
лист – ответника в настоящото производство Държавен фонд „Земеделие“ гр.
София, общо 49545.91 лева от които: 11564.00 лв. - главница; 10043.00 лв. -
мораторна лихва върху главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г.
год.; 23819.17 лв. - законна лихва върху главницата считано от 28.01.2005 г.
до 01.08.2023 г.; Законна лихва върху главницата след 01.08.2023 г. до
плащане на главницата; 230 лв. - разноски по ИД; 3809.74 лв. лева - такси по
тарифата към ЗЧСИ и 80.00 лв. - публични държавни вземания дължими към
01.08.2023 г.. Счита, че задължението за главницата от 11 564,00 лева
представлявало частно държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 4, вр. ал. 2
ДОПК и редът за неговото събиране съгласно чл. 163, ал. 2 ДОПК е общия
ред по ГПК. Също така частно държавно взимане били и акцесорните
вземания за мораторни лихви и законови лихви върху главницата, както и
взиманията за разноски по изпълнителното дело. Намира, че по отношение на
тези частни държавни вземания важат и сроковете по чл. 110 ЗЗД по
отношение на изтичане на погасителна давност, а не сроковете за погасяване
на вземанията по ДОПК за публични вземания. Задължението от 80,00 лева
било публично държавно вземане и било присъединено за събиране към
изпълнителното дело. След като се запознал със изпълнителното дело в
канцеларията на ЧСИ А. Р. установил, че е образувано на 01.12.2022 г. въз
2
основа на молба от взискателя НАП - централно управление София вх. №
23475/01.12.2022 г. и представен ИЛ от 03.02.2005 г., издаден по ГД №
535/2005 г., по описа за на СРС, 45 състав, по силата на който ищецът бил
осъден да плати на ДФ “Земеделие“сумата от 11564,00 лева - главница,
сумата от 10043.00 лв. - мораторна лихва върху главницата за период от
01.11.1998 г. до 28.01.2005 год., както и законната лихва върху главницата
считано от 28.01.2005 год. до окончателно и изплащане. От направените
отбелязвания върху обратната страна на изпълнителния лист било видно, че
преди образуване на ИД № 860/2022 год., по описа на ЧСИ А. Р., по този
изпълнителен лист било образувано предходно ИД № 2430/2006 год., по
описа на ДСИ при ШРС, което било прекратено с Постановление на ДСИ, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, влязло в законна сила на 30.06.2018 г.,
поради това, че взискателят не е поскал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години - последното изпълнително действие
било извършено на 10.02.2009 г.. Счита се, че прекратяването на
изпълнителното дело пред ДСИ е настъпило към 10.02.2011 год., от който
момент за взиманията по него започнала да тече общата 5 годишна
погасителна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД за главното вземане и общата
3 годишна погасителна давност за акцесорните взимания за лихви, като
същата по отношение на главното вземане изтекла на 10.02.2016 год., а по
отношение на акцесорното вземане за присъдената мораторна лихва на
10.02.2014 година, като по отношение на законовата лихва частично с
настъпване на 3 годишната давност за лихвите натрупани до 10.02.2011 год. и
изцяло с погасяване по давност на главното вземане към 10.02.2016 г.. С тези
аргументи ищецът намира, че вземанията по изпълнителния лист към
01.12.2022 г., когато е образувано висящото ИД № 860/2022 год., по описа на
ЧСИ А. Р., са погасени по давност и същите не подлежат на събиране. С тези
аргументи предявява иск за погасяване, поради изтекла погасителна давност,
на главното вземане съгласно чл. 110 ЗЗД, съответно на акцесорните
взимания съгласно чл. 119 ЗЗД. Намира, че след като вземанията по
изпълнителния лист са погасени по давност, не дължи посочените в Поканата
за доброволно изпълнение суми за разноски и такси по тарифата към ЗЧСИ
по ИД № 860/2022 г., както и, че не дължи и сумата от 80 лв. представляваща
публично вземане, тъй като такова не съществувало според Удостоверение
изх. № 270202300167243/18.07.2023 г. издадено от ТД на НАП Варна, офис
3
Шумен. Твърди, че във връзка със защитата му по неоснователно заведеното
ИД № 860/2022 год., по описа на ЧСИ А. Р., е направил разноски в размер на
207.20 лева, от които 200 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществяване
на процесуално представителство по делото и 7.20 лв. - такса за снабдяване
със копия от материали по изпълнителното дело. Тъй като по изпълнителното
дело били наложени възбрана на недвижим имот, запор на МПС и запори на
банкови сметки, както и е насрочен опис на движими вещи за 18.08.2023 год.,
и с оглед предпазване от увреда на вещи на ищеца по негова молба е
образувано обезпечително производство - ЧГД № 1628/2023 г., по описа на
PC Шумен, и е била издадена обезпечителна заповед, с която било допуснато
обезпечение на бъдещ иск чрез спиране изпълнението по ИД № 680/2022 г.,
по описа на ЧСИ А. Р.. В производството по ЧГД № 1628/2023 г., по описа на
PC Шумен, ищецът направил съдебни и деловодни разноски в размер на
2675,00 лева от които: 40 лв. - държавна такса за образуване на дело; 5 лв. -
държавна такса за издаване на обезпечителна заповед; 2630 лв. - адвокатско
възнаграждение за съдебното производство.
Моли съдът да постанови решение, с което да бъде прието за
установено, че ищецът не дължи вземанията по ИД № 20229300400860, по
описа на ЧСИ А. Р., образувано въз основа на ИЛ издаден на 03.02.2005 г. по
ГД № 535/2005 г., по описа на СРС, 45 състав, като погасени по давност преди
образуване на ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р., възлизащи общо
на 49 465,91 лева от които: 11 564.00 лв. - главница; 10 043.00 лв. - мораторна
лихва върху главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г. год.; 23
819.17 лв. - законна лихва върху главницата считано от 28.01.2005 г. до
01.08.2023 г.; законна лихва върху главницата след 01.08.2023 г. до
изплащане на главницата, както и сумите 230.00 лв. - разноски по
изпълнителното дело и 3 809.74 лв. лева - такси по тарифата към ЗЧСИ. В
условията на първоначално обективно кумулативно съединение моли
ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 207,20 лева - сторени
от него разноски по ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р., от които
200 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство по делото и 7,20 лв. - такса за снабдяване с материали по
ИД. Претендира разноски в настоящото производство във връзка със
снабдяване с обезпечителна заповед по ЧГД № 1628/2023 г., по описа на PC
Шумен в размер на 2 675,00 лева, от които: държавна такса за образуване на
4
дело в размер на 40 лева; държавна такса за издаване на обезпечителна
заповед - 5 лева и адвокатско възнаграждение от 2 630,00 лв..
В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава
писмен отговор на исковата молба. Намира исковете за неоснователни. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Претендира разноски.
В Становище рег. № 2561/15.02.2024 г., по реда на чл. 131 ГПК, третото
лице – помагач на страната на ответника - „НАП - София“ прави възражение
за недопустим на установетелния иск поради липса на правен интерес за
ищеца от предявяване /становище съдържащо се и в отговора на исковата
молба в качеството му на първоначален ответник/, обосновано с твърдението,
че към момента на завеждане на иска ИД № 860/2022 г., по описа на ЧСИ А.
Р., е прекратено по искане на взискателя с Постановление изх. №
12301/04.08.2023 г., по описа на ЧСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК,
при което по принудителното изпълнение не се извършвали изпълнителни
действия. По повод молба рег. № 17698/19.12.2023 г., с която ищецът иска
претендираните разноски в размер на 2 675,00 лева и разноските сторени по
изпълнителното дело в размер на 207.20 лева, да бъдат присъдени в тежест на
„Национална агенция за приходите - София“, счита че не ги дължи
твърдейки, че не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба, а ответникът и
третото лице чрез процесуални представители, поддържат отговорите.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
От приобщеното ИД № 2430/2006 г., по описа на ДСИ при РС Шумен,
водено срещу ищеца, се установява, че е образувано въз основа на Молба изх.
№ 10-01-748/26.09.2006 г., по описа на Агенция за държавни вземания, с
приложен ИЛ от 03.02.2005 г., издаден по ГД № 535/2005 г., по описа на СРС,
45 състав, по силата на който ищецът бил осъден да плати на ДФ “Земеделие“
сумите: 11564,00 лева – главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва върху
главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 год., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 28.01.2005 год. до окончателно плащане.
5
Със Съобщение изх № 2519/08.06.2018 г., връчено на 22.06.2018 г., НАП
София, като правоприемник на взискателят, е уведомен, че ИД № 2430/2006
г., по описа на ДСИ при РС Шумен, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК с Постановление от 07.06.2018 г., за обжалване на което в законовия
едноседмичен срок не са налични доказателства. Въз основа на Молба рег. №
2259/06.07.2018 г., оригиналът на ИЛ от 03.02.2005 г., издаден по ГД №
535/2005 г., по описа за на СРС, 45 състав, е върнат на НАП София на
10.07.2018 г. с Известия за доставяне – обр. 243 на Български пощи.
От приобщеното ИД № 860/2022 год., по описа на ЧСИ А. Р., се
установява, че е образувано срещу ищеца въз основа на Молба вх. №
23475/01.12.2022 г. и представен ИЛ от 03.02.2005 г., издаден по ГД №
535/2005 г., по описа за на СРС, 45 състав, от НАП - централно управление
София, като взискател. Върху обратната страна на този Изпълнителния лист е
направено отбелязване, че „ПП на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е влязло в
законна сила на 30.06.2018 г.“.
С Покана изх. № 10879/18.07.2023 г., връчена от ЧСИ А. Р. на
18.07.2023 г., ищецът е поканен да изпълни задължението си по ИД №
860/2022 год., като плати доброволно, в двуседмичен срок, общо 49 545.91
лева, от които: 11564.00 лв. - главница; 10043.00 лв. - мораторна лихва върху
главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г. год.; 23 819.17 лв. -
законна лихва върху главницата считано от 28.01.2005 г. до 01.08.2023 г.;
Законна лихва върху главницата след 01.08.2023 г. до плащане на главницата;
230 лв. - разноски по ИД; 3809.74 лв. лева - такси по тарифата към ЗЧСИ и
80.00 лв. - публични държавни вземания дължими към 01.08.2023 г..
С Молба рег. № 19743/19.07.2023 г., по описа на ЧСИ А. Р.,
процесуалният представител на длъжника се противопоставя на предприетите
изпълнителни действия, като с възражение се позовава на изтекла в полза на
длъжника погасителна давност.
Молбата е изпратена по ел. поща на 24.07.2023 г. /понеделник/ от ЧСИ
А. Р. на взискателя за становище, който на 01.08.2023 г. /вторник/, с Молба вх.
№ 21766/03.08.2023 г., по описа на на ЧСИ А. Р., е поискал ИД № 860/2022
год., по описа на ЧСИ А. Р., да бъде прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т.
2 ГПК.
С Постановление изх. № 12301/04.08.2023 г. ИД № 860/2022 г., по описа
6
на ЧСИ А. Р., е прекратено като служебно са вдигнати всични наложени
обезпечителни мерки по изпълнението.
Междувременно на 24.07.2023 г., процесуалният представител на
длъжника подава Молба рег. № 10225/24.07.2023 г. за обезпечаване на бъдещ
иск по реда на чл. 390 ГПК, въз основа на която е образувано, приобщеното
към настоящото производство, ГД № 1628/2023 г., по описа на ШРС. От
приложените писмени доказателства се установява, че с Определение №
1719/24.07.2023 г., по описа на ШРС, е допуснато исканото обезпечение, чрез
спиране на изпълнението по ИД № 860/2022 г., по описа на ЧСИ А. Р., след
внасяне на гаранция в размер на 5000 лева, като е определен двуседмичен
срок за предявяване на иск. Съобщението за постановения съдебен акт е
връчено на 25.07.2023 г. /вторник/, при което срокът за предявяване на иск е
следвало да изтече на 08.08.2023 г. /вторник/. На 28.07.2023 г. /петък/, след
внасяне на определената гаранция, в полза на длъжника е издадена
Обезпечителна заповед № 17/28.07.2023 г., като на 01.08.2023 г. /вторник/, от
процесуалният предтавител на длъжника, е подадена Молба рег. №
10672/01.08.2023 г., по описа на ШРС, с приложено доказателство, че е
предявена настоящата искова молба.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор
писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и като съобрази разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Относно искът с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявеният иск е отрицателен, установителен, който има за предмет
само оспорване на изпълняемото материално право. Надлежни страни по това
оспорване са носителите на това материално право: длъжник и взискател по
ИД № 860/2022 г., по описа на ЧСИ А. Р.. Специфична предпоставки за
допустимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК е твърдение за наличието на
нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Такъв факт е
бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са
отворени вратите на изпълнителното производство, което поражда за
длъжника потестативното право да се позове на погасяване на искането за
7
принудително осъществяване правото на принудително изпълнение поради
изтекла погасителна давност. С други думи: бездействието на носителя на
едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му
изпълнение, през определен от закона срок, води до погасяване на искането за
принудително осъществяване – т. е. изсрочва искането към органите за
правна защита да постановят решение или да приведат съдебно решение в
изпълнение. Такива органи за правна защита са, както съдът, така и съдебен
изпълнител, данъчна администрация или арбитраж.
В настоящият случай ищецът се позовава на такъв факт, като твърди и
се домогва да докаже, че ответникът Държавен фонд „Земеделие“ гр. София,
имащ качеството на взискателя по ИД № 860/2022 г., по описа на ЧСИ А. Р.,
който е имал възможността на действа, чрез процесуалния си субституент
„Национална агенция за приходите – централно управление гр. София“, с
оглед защита на интересите си, не е сторил това, поради което след изтичане
на определения в закона срок е лишен от правото да търси изпълнение по
принудителен ред – поради изтекла давност е погасена възможността за
принудително осъществяване правото на принудително изпълнение по ИД №
860/2022 г., по описа на ЧСИ А. Р..
По общо правило погасителната давност не се прилага служебно /чл.
120 ЗЗД/, не настъпва и по право, а въз основа на волеизявление на длъжника
- едностранна сделка, с която се упражнява едно потестативно право. Това
означава, че правозащитният орган не може да възбуди процес и приложи
погасителната давност по своя инициатива. В този смисъл фактическият
състав на погасителната давност включва три елемента: 1/изтичане на
определен от закона срок; 2/бездействие през този срок на носителя на
субективно право и 3/волеизявление на правно задълженото лице, отправено
към органите за правна защита, с което се позовава на изтекъл в негова полза
срок.
По принцип правото на длъжника да се позове на изтекла в негова полза
погасителна давност може да се осъществи само като възражение срещу
предявен от носителя на субективното право (кредитора) иск или предприети
от кредитора чрез правозащитен орган действия на принудително изпълнение
(привеждане в изпълнение на изпълнителен лист). По изключение, както е в
процесния случай, като извънредно средство за защита в изпълнителното
8
производство, правото на длъжника може да се осъществи пред съда чрез
отрицателен, установителен иск по реда на чл. 439 ГПК, по който ищецът
следва да установи, че преди изтичане на предвидената в закона погасителна
давност от кредитора, не са непредприети действия на принудително
изпълнение чрез правозащитен орган.
В хипотезата на предявен установителени иск, каквато е настоящата,
допълнителна предпоставка за допустимост е да е налице правен интерес за
ищеца, тъй като за установителните искове разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК
поставя изрично изискването за наличие на правен интерес. Наличността на
интерес от търсената правна защита е процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните, защото е условие за постановяване на съдебно
решение по същество на делото. Нейната липса не може да бъде заместена от
съгласието на ответника. Тя трябва да бъде налице най-късно до последното
заседание, когато съдът ще пристъпи към постановяване на решение по
делото, като ако не е налице, искът се отхвърля на процесуално основание
като недопустим. Интерес от искова защита ще е налице, когато чрез
избрания от ищеца способ, ще може да разреши съществуващ между него и
противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Според съдебната
практика хипотези, при които правен интерес от предявяване на иск липсва
са: когато избраната форма на защита за ищеца изключва съдействието на
съда или ако в разположение на ищеца има друг по-ефективен способ за
защита.
В процесния случай преди на 01.08.2023 г. да предяви настоящата
искова молба, с молба рег. № 19743/19.07.2023 г., по описа на ЧСИ А. Р.,
процесуалният представител на длъжника, с възражение пред съдебния
изпълнител, се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност. Нито
в исковата молба, нито в Молба рег. № 10225/24.07.2023 г., въз основа на
която е образувано ГД № 1628/2023 г., по описа на ШРС, по което е
допуснато обезпечаване на бъдещ иск, от процесуалният представител на
длъжника – ищец в настоящото производство, са изложени твърдения, че е
предявил възражение за изтекла давност по отношение вземането на
взискателя пред друг органите за правна защита, какъвто е съдебният
изпълнител А. Р.. Това обстоятелство се установява след анализ на събраните
в настоящото производство писмени доказателства – приобщеното ИД №
860/2022 год., по описа на ЧСИ А. Р.. Както бе посочено волеизявлението на
9
правно задълженото лице, с което се позовава на изтеклия в негова полза
срок, следва да бъде отправено към органите за правна защита, каквито са,
както съдът, така и съдебен изпълнител, данъчна администрация или
арбитраж. Следователно се налага извода, че първоначално избраната и
осъществена от ищеца форма на защита чрез възражение пред друг орган за
правна защита, какъвто е ЧСИ А. Р., изключва съдействието на съда, при
което е налице хипотеза за липса на правен интерес от защита чрез
предявения установителен иск по реда на чл. 439 ГПК, поради което същият
се явява недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане.
Предвид установеното, настоящият съставна ШРС намира, че
възражението на третото лице – помагач на страната на ответника „НАП -
София“ /съдържащо се и в отговора на исковата молба в качеството му на
първоначален ответник/ за недопустимост на иска поради липса на правен
интерес за ищеца от предявяване, се явява основателно, въпреки липсата на
твърдения в изложения по - горе от съда смисъл.
Относно предявения в условията на обективно, кумулативно
съединение осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и цена
207.20 лева.
Основателността на така предявения деликтен иск е предпоставена от
установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване,
предпоставките за настъпване отговорността за възложителя - ответник,
които са: 1/възлагане на действия по принудителрното изпълнение от
ответника ДФ “Земеделие“ на процесуалния му субституент „НАП централно
управление, гр. София“; 2/извършване от процесуалния субституент
посоченото в исковата молба деяние, което е за изпълнение или по повод
изпълнение възложената работа, изразяващо се в подаване на молба за
образуване и водене на ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р.;
3/противоправност на това деяние; 4/причиняване имуществени вреди на
ищеца в резултат от деянието на ответника в общ размер 207,20 лева;
5/причинна връзка между деянието на процесуалния субституент и вредите на
ищеца, като предвид законовата презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината на
прекия извършител се предполага.
Страните не споря, а и от доказателствата по делото еднозначно се
установява, че „НАП централно управление, гр. София“, като правоприемник
10
на Агенция за държавни вземания, по силата на чл. 3, ал. 7 от Закона за НАП,
събира части държавни вземания на ДФ “Земеделие“, при което в качеството
си на процесуален субституент, е подал молба за образуване и водене на ИД
№ 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р., към която е приложил ИЛ от
03.02.2005 г., издаден по ГД № 535/2005 г., по описа на СРС, 45 състав, по
силата на който ищецът е осъден да плати на ДФ “Земеделие“сумите:
11564,00 лева – главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва върху главницата за
период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 год., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 28.01.2005 год. до окончателно плащане. Страните не
спорят и, че ИД № 2430/2006 г., по описа на ДСИ при РС Шумен, водено
срещу ищеца, е прекратено служебно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с
Постановление от 07.06.2018 г., влязло в законна сила на 30.06.2018 г., което е
отбелязано, върху обратната страна на процесния ИЛ
Предвид, че се претендират имуществени вреди, за които се твърди, че
са претърпени в резултат на образуване и водене на ИД № 20229300400860,
по описа на ЧСИ А. Р., под формата на сторени разноски, от които 200 лв. -
адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство по ИД и 7,20 лв. - за снабдяване с материали по ИД, което
не се оспорва от ответната страна, на преценка подлежи основно
противоправността на деянието изразяващо се в подаване на молба за
образуване и водене на ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р.,
извършено от процесуалния субституент на ответника ДФ “Земеделие“ -
„НАП - ЦУ гр. София“.
Според процесуалният представител на ишеца, след като взискателят не
е поскал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години,
довело до прекратяването на ИД № 2430/2006 год., по описа на ДСИ при
ШРС, вземанията по процесния Изпълнителния лист към 01.12.2022 г., когато
е образувано висящото ИД № 860/2022 год., по описа на ЧСИ А. Р., са
погасени по давност и същите не подлежат на принудително събиране, при
което направените разноски в размер на 207.20 лева, във връзка със защитата
по ИД № 860/2022 год., по описа на ЧСИ А. Р., подлежат на обезщетяване.
Според тезата на процесуалният представител на ишеца изсрочването по
давност на вземането по процесния Изпълнителния лист към 01.12.2022 г.
води до противоправност на деянието: „подаване на молбата за образуване на
11
ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р.“.
Настоящият състав на ШРС не споделя това разбиране. Както бе
посочено по - горе съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се
прилага служебно. Тя не настъпва и по право, а въз основа на волеизявление
на длъжника - едностранна сделка, с която се упражнява едно потестативно
право. В настоящото производство не са представени доказателства
длъжникът да е волеизявил с възражение за изтекла в негова полза давност
пред ДСИ при РС Шумен /в хода на воденото и преди да е прекратено
служебно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ИД № 2430/2006 г./. Не са
представени доказателства и, че до подаване на Молба вх. №
23475/01.12.2022 г., по описа на ЧСИ А. Р., длъжникът е предявил пред съд
иск за установяване изтичане на предвидената в закона в негова полза
погасителна давност относно вземането по процесния Изпълнителния лист.
Следователно към 01.12.2022 г. валидно волеизявление от длъжника за
настъпила давност не е направено и вземането по процесния Изпълнителния
лист не е било погасено по давност, при което подаването на молбата за
образуване на ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р., е правомерно,
поради което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД и цена 207.20 лева, е неоснователен.
Предвид изхода на делото разноски следва да бъдат присъдени на
ответник, който претендира 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за
което е представен списък по чл. 80 ГПК /л. 149/. Ищецът не е направил
възражение за прекомерност на тези разноски, поради което следва да бъдат
присъдени в негова тежест в претендирания размер, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Оставя без разглеждане отрицателен, установителен иск, с правно
основание чл. 439 ГПК, предявен от А. А. Р., с ЕГН ********** и адрес: гр.
Шумен, ***, чрез пълномощника адв. С. от АК Шумен, срещу ДФ
„Земеделие“, с ЕИК по булстат: *** и адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“
№ 136, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника по ИД
№ 860/2022 г., по описа на ЧСИ А. Р., с район на действие Окръжен съд
12
Шумен, парични вземания в общ размер 49 465,91 лева, като погасени по
давност преди образуване на ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р.,
от които: 11 564.00 лв. - главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва върху
главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г. год.; 23 819.17 лв. -
законна лихва върху главницата считано от 28.01.2005 год. до 01.08.2023 г.;
законна лихва върху главницата след 01.08.2023 г. до изплащане на
главницата, както и сумите 230.00 лв. - разноски по изпълнителното дело и 3
809.74 лв. лева - такси по тарифата към ЗЧСИ, като процесуално недопустим.
Отхвърля осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
предявен от А. А. Р., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ***, чрез
пълномощника адв. С. от АК Шумен, срещу Държавен фонд „Земеделие“,
ЕИК по булстат: ***, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, за
присъждане на сумата 207.20 лева - обезщетение за претърпени имуществени
вреди от противоправно образуване и водене на ИД № 20229300400860, по
описа на ЧСИ А. Р., под формата на сторени разноски, от които 200 лв. -
адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство по ИД и 7,20 лв. - за снабдяване с материали по ИД, като
неоснователен.
Осъжда А. А. Р., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ***, да плати на
Държавен фонд „Земеделие“, с ЕИК по булстат: *** и адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 136, сумата от 200.00 (сто) лева - разноски, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ответника „Национална агенция за приходите – Централно управление“ гр.
София – процесуален субституент на ответника.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
13