Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 436 Година 2019, 18.11. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав ……..…………………
На шестнадесети октомври …............................
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………..…….. Станка Чавдарова .........................……………..………………
Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
търговско дело номер …….… 540 …….… по описа за …… 2018 ….… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на М.К.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му,
със съдебен адрес град София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 6, офис № 21
против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление бул. „Черни връх“ №51Д, представлявано от Мария Стоянова
Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов за
осъждане на ответната по делото страна да заплати на ищеца сумата от 90000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена
последица от загубата на брат му Л.К.К., ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 15.02.2015 година до
окончателното и изплащане. Иска се от ищцовата страна да и бъдат присъдени и
сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, че на 15.02.2015 година
настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на главен път I-4 София - Варна,
преди разклона за с. Черенча, при което
починал брата на ищеца Л.К.К.. В тази насока ищецът пояснява, че С.С.Х.при
управлението на товарен автомобил „Скания“, с рег. № СА 8765 РК, навлязъл в
насрещната лента за движение, при което блъснал челно идващия насреща лек
автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № А 8750 МВ, управляван от пострадалото
лице Л.К.К.. В резултат на удара, водачът на лекия автомобил с марка „Рено
Меган Сценик“ получил множество травматични увреждания, вследствие на които
настъпила смъртта му. По-специално същият получил следните увреждания, а
именно: плитка порезна рана в областта на левия долночелюстен ъгъл; порезна
рана в лявата странична част на шията - хирургически обработена; петнисто
ивицовидно кожно охлузване по лявата предно странична част на гръдния кош;
дълбоко ивицовидно кожно охлузване по лявата задна странична част на гръдния
кош; петнисто кожно охлузване по лявата задна странична част на гръдния кош;
счупване на бодилковите израстъци на три гръдни прешлена; счупване на шест леви
ребра по три анатомични линии; контузия на левия бял дроб; левостранен хемо и
пневмоторакс; подкожен емфизем в ляво; оперативна рана от торакоцентеза вляво;
травматична лацерация /напукване/ на капсулата на далака; хемаскокс - кръв
/малко количество/ в свободната коремна кухина; две кръвонасядания на опорака
на тънкото черво в лявата коремна половина; открито травматично размачкване на
левия горен крайник; травматична ампутация на левия горен крайник в областта на
горната трета на мишницата; обширно горно охлузване по горната и задно-външната
страна на лявото рамо; едно кожно охлузване на предно - външната страна на
левия глезен; петнисто кръвонасядане на левия палец.
Във връзка с горното било
образувано досъдебно производство, а впоследствие и съдебно производство по
нохд № 182/2015 година по описа на Търговищкия окръжен съд, което приключило с
влязла в сила присъда, с която С.С.Х.бил признат за виновен за това, че нарушил
правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Л.К.К..
Твърди се от ищеца, че внезапната
загуба на неговия брат му причинила тежки емоционални страдания, които
продължавал да търпи и щял да търпи и за в бъдеще. Между двамата съществувала
особено близка емоционална привързаност и подкрепа, взаимна обич и доверие.
Предвид малката възрастова разлика, братята израснали заедно, поради което
ищецът претърпял сериозни психични болки и страдания вследствие загубата на Л.К..
Те били утежнени от факта, че ищецът посетил брат си в болницата и го видял
тежко пострадал и в безпомощно състояние, както и от това, че бил свидетел на
скръбта на своите родители. Посоченото събитие довело до обрат в целия начин на
живот на ищеца. Той започнал да страда от безсъние, нямал желание да се
занимава с обичайните си дейности, не искал да се вижда с приятели, влошили се
и отношенията му с неговите близки и колеги, затворил се в себе си.
Към датата на настъпване на
процесното пътно-транспортно произшествие по отношение на товарния автомобил
„Скания“ била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица № 22114001798330 от 07.07.2014 година, сключена със ответната
застрахователна компания. Ищецът предявил претенцията си пред застрахователя, в
резултат на което била образувана преписка по щета вх. № 10972/03.08.2018
година, но до настоящия момент все още не бил получил никакъв отговор въпреки
изминалите повече от два месеца.
Всичко това обуславяло и правния му
интерес от предявяване на настоящия иск за обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на виновния водач.
Ответникът по делото, на когото
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по
чл. 367 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по така
предявените против него искови претенции. Със същия те са оспорени по основание
и размер.
Направено е на първо
място възражение за липса на правен интерес у ответника за иницииране на
настоящото производство, тъй като не бил изтекъл законоустановения срок за
произнасяне на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, поради което исковата
молба се явявала недопустима. В случая било възможно извънсъдебно уреждане на
отношенията по повод на заявената претенция, по пътя на доброволното уреждане
на спора. Изтъкват се аргументи, че ищецът едва ли щял да постигне целената
обезвреда на търпените вреди със завеждането на настоящия иск, без да бил
поискал преди това от застрахователя изплащане на парична сума.
Оспорени са от ответната страна
всички твърдения на ищеца, че бил претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, както и тяхната продължителност и интензитет.
Направо е оспорване и на
претендирания размер на застрахователно обезщетение като прекомерен, предвид
обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“, принципно
указани от Върховен съд.
На следващо място се оспорва и
началния момент на претенцията за изтекли лихви, като се сочи, че сроковете
затова били уредени в чл. 409 от КЗ. В тази връзка се прави евентуално
възражение за изтекла по отношение на тази претенция погасителна давност за
периода 15.02.2015 година -11.10.2015 година.
В срока предоставен за депозиране
на допълнителна искова молба, ищецът е подал такава, като е заявил, че поддържа
предявените искови претенции и оспорва твърденията, изложени от ответника в
отговора му на исковата молба.
Заявява се, че за него бил налице
правен интерес от водене на исковото производство, тъй като срокът по чл. 405,
ал. 1 от КЗ, в който застрахователят следвало да се произнесе бил 15 работни
дни от предоставянето на поисканите от него документи, който срок бил изтекъл.
Претенцията срещу застрахователя била предявена на 03.08.2018 година, а
исковата молба - на 12.10.2018 година. Наред с това ищецът счита, че
изчакването на посочения срок не било процесуална предпоставка за образуване на
исково производство. Като аргумент за наличието при него на правен интерес от
предявяване на иска се позовава и на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018
година по по тълк. дело № 1/2016 година
на ОСНГТК.
Изтъкват се и аргументи за
неоснователност на направеното от ответника възражение за размера на
претендираната лихва, началния момент, от който се дължи и погасяването й по
давност за определен период. В тази връзка се заявява, че лихвите за забава в
случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ били два вида - лихва за
забава, дължима от виновния водач във връзка с причиненото от него непозволено
увреждане и лихва за забава на застрахователя, дължима, ако не е определил и
изплатил обезщетение в срока по чл. 409 от КЗ. Тези два вида лихви съществували независимо една от друга и
можели да се кумулират. Тъй като произхода на вредата бил деликт, не били
налице основанията за прилагане на късата тригодишна давност по чл. 111, б. „б“
от ЗЗД, поради което възражението на ответника за изтекла погасителна давност
било неоснователно.
На следващо място се заявява, че
размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди било
напълно съобразено с вида, характера и интензитета на търпените от него болки и страдания, както и със
съдебната практика относно репатрирането им, поради което направеното от
ответника оспорване било неоснователно. В тази връзка се позовава на чл. 9, ал.
1, б. „а“ от Директива № 2009/103/ЕО, § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на
КЗ /отм./ и чл. 346 от КЗ. Счита за недопустимо размерът на обезщетението,
чийто предел бил застрахователната сума, определена в нормативен акт на ЕС, да
бъде ограничен от вътрешното законодателство, тъй като посочената Директива
следвало да намери непосредствено приложение и да дерогира прилагането на § 96,
ал. 1 от ЗИДКЗ. Наред с изложеното се
заявява, че въведеното ограничение с посочения параграф било неотносимо
към настоящия случай, тъй като той бил обнародван в ДВ, бр. 101/07.12.2018
година и нямал обратно действие.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника, в който се
поддържат вече направените от него възражения. Допълнени са аргументите за
прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение, като е направен анализ на
разпоредбите на § 96, ал. 3 и § 77 от КЗ, както и на чл. 493, ал. 4 от същия
кодекс. Сочи, че налице бил определен от законодателя лимит на обезщетението за
претърпени неимуществени реди от лице, създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия, който лимит към
настоящия момент се определял в размер на до 5000 лева. Предвид изложеното
счита, че цената на иска можела да бъде до 5000 лева, като в тази връзка е
направил искане производството по делото да бъде прекратено като недопустимо за
разликата над 5000 лева, както и делото да бъде изпратено по подсъдност на
Районен съд Бургас.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ дава право на
увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко
срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска
отговорност“. По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за
непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият
състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка
и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.
Безспорно се установява от представената по делото влязла
в сила присъда № 24/06.11.2015 година
по нохд № 182/2015 година по описа на Търговищкия окръжен съд, която на
основание чл. 300 от ГПК
е задължителна за настоящия, че виновен за настъпилото на 15.11.2012
година пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е причинена смъртта
на брата на ищеца Л.К.К. е водача на товарен
автомобил „Скания“, с рег. № СА
8765 РК С. С. Х.. Отговорността на същия се покрива от задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между собственика на моторното
превозно средство, участник в произшествието, управлявано от причинилия вредите
водач и ответното застрахователно дружество.
Наличен е също така и констативен
протокол за оглед на процесното произшествие, в който е отразено настъпването
на същото на 15.02.2015 година при участието на товарен автомобил „Скания“, с рег. № СА 8765 РК и лек
автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № А 8750 МВ. В него е описан и механизма
на произшествието и по-точно настъпването му на главен път I-4 София - Варна,
между град Търговище и град Шумен, в участъка между язовир „Фисека“ и разклона
на с. Черенча, като товарният автомобил е навлязъл в насрещната лента за
движение, при което е блъснал челно идващия насреща лек автомобил марка „Рено
Меган Сценик“, с рег. № А 8750 МВ, управляван от пострадалия Л.К.К..
Така съставения от органите на МВР протокол е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от
длъжностното лице факти. Същият е съставен от разследващ полицейски служител
след посещение на място в деня на инцидента и след лично установяване на фактите
на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията. Обстоятелствата
по настъпване на ПТП са констатирани на база на притежаваните във връзка със
заеманата от него длъжност специални знания. Доколкото протоколът за ПТП е
изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, както бе
посочено по-горе, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените от съставителя му факти, пряко възприети от него, които
са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение
на автомобила и други, поради което и следва да се приеме, че то се е
осъществило по описания в него начин /така и в решение
№15/25.07.2014 година по търг. дело №1506/2013 на ВКС, I т. о./. Освен
горното, следва да се отбележи и това, че в случая липсва оспорване на неговата
истинност.
За установена в настоящото производство следва да се
приеме и причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на
пострадалото лице Л.К.К.. Страните по същото спорят относно дължимостта на
претендираното от ищеца обезщетение и неговия размер, както и претенцията за лихви при евентуално
уважаване на иска.
При съобразяване на всичко посочено по-горе, съдът намира,
че са налице предпоставките на
чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на водача на моторното
превозно средство - товарен автомобил „Скания“ С. С. Х., чието поведение именно е довело до
настъпване на произшествието. Безспорно е, че същият е осъществил противоправно
деяние, като при налично за него в тази насока задължение не е спазил правилата
за движение и е навлязъл в насрещната лента за движение. Това негово действие е
довело до настъпилото пътно-транспортно произшествие, в резултат на което на Л.К. са били нанесени тежки травми, довели по-късно до неговата
смърт. Всичко това сочи на установеност на елементите на приложимата правна
норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина.
Последната се предполага до доказване на противното, като в настоящия процес
тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
При наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увредените от деликта лица могат да претендират
обезщетение пряко от застрахователя. Легалната дефиниция на застраховането
срещу „Гражданска отговорност“ се съдържа в чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./. То е
вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на
определената в договора застрахователна сума обезщетението, което
застрахованият дължи на трето лице по
силата на своята гражданска отговорност - договорна или извъндоговорна.
С Тълкувателно решение №1/26.06.2018 година, постановено
по тълк. дело № 1/2016 година на ОСНГТК е допълнено Постановление №5 от
24.XI.1969 година на Пленума на ВС и Постановление №4 от 26.05.1961 година на
Пленума на ВС, като е допълнен кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди, а именно и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Правото на най-близките да получат обезщетение
не е прогласено за абсолютно, като се сочи, че не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
Изрично е указано, че за традиционните за българското общество близки отношения
между братя и сестри, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост, следва да се установят и конкретни житейски
обстоятелства, поради които привързаността да е станала толкова силна, че
смъртта на единият от родствениците да е причинила на другия болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена
връзка.
От доказателствения материал е видно, че ищецът е брат на
починалото лице. В тази насока е представено с исковата молба удостоверение изх.
№ 94-01-23059/13.07.2018 година на Община Бургас, чието съдържание удостоверява
твърдяната от ищеца родствена връзка. Не са ангажирани такива доказателства, от
които да е видно кои са наследниците на починалото лице и дали ищецът е от
техния кръг. При отчитане на подлежащите на установяване правнорелевантни факти
съдът с постановеното определение по чл. 374 от ГПК изрично е указал на ищеца,
че върху него е доказателствената тежест за установяване на съществувала трайна
и дълбока емоционална връзка между него и пострадалия, в резултат на която той
търпи от смъртта на последния продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени.
С оглед установяване на така посоченото обстоятелство ищецът
е ангажирал доказателствени средства и в частност гласни доказателства чрез
разпита на един свидетел; от разпита на допуснатия му втори свидетел ищцовата
страна се е отказала. Този свидетел, който е лицето, с което ищецът живее при
условията на фактическо съпружеско съжителстване твърди, че двамата братя били
много близки, расли са заедно и са живеели в една стая. Никога не били
прекъсвали отношенията си, търсели се взаимно, разговаряли много, споделяли са си
всичко. При настъпване на събитието ищецът изпаднал в шок. В резултат от
претърпяната загуба на по-големия му брат той се променил, станал нервен,
избухлив, дори не успял да се зарадва, че ще става баща. Посещавал лекар и пиел
успокоителни, като все още не бил преодолял загубата. Други доказателства за
установяване на горното обстоятелство липсват ангажирани.
При съобразяване на така изложеното по-горе съдът приема,
че ищецът не е активно легитимиран по предявения от него иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във връзка § 22 ПЗР на КЗ, тъй като с оглед конкретните житейски
обстоятелства не се установява той и пострадалото лице да са поддържали такива постоянни
отношения на взаимна обич, материална и морална подкрепа и емоционална близост,
сочещи на силна привързаност, които да надхвърлят по интензитет и времетраене
нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания, поради което да
следва ищецът да бъде обезщетен за действително претърпели от него
неимуществени вреди от смъртта на брат му от ответника в качеството му на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по която
застраховано лице е делинквентът.
Събрания по делото доказателствен материал и частност
показанията на разпитания свидетел не могат да мотивират извод, че ищецът е
имал изключителна като дълбочина житейска и емоционална връзка със своя брат, а
привързаността им един към друг с времето, с оглед начина им на живот,
възрастта им и жизнения им път да е била толкова силна, че вследствие на
неговата смърт той да е претърпял такива морални болки и страдания, които надхвърлят
по интензитет и времетраене нормално присъщите за връзката между двама братя.
Описаните от него отношения между ищеца и починалия следва да се квалифицират
като естествени и общоприети за този вид родствена връзка и отговарящи в пълна
степен на българската народопсихология. В тях не се установява нещо
изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от
което да бъде направен извод, че е създадена дълбока, трайна и особено близка
емоционална връзка, която е довела до търпени от ищеца морални болки и
страдания от смъртта на брат му, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките - родители, съпруг, деца. Напълно
естествено и нормално е ищецът да е изживял негативни емоции от загубата на своя
брат непосредствено в деня на настъпването и, както и във времето след това, но
скръбта от загубата на близък човек е нормално и естествено състояние на
празнота и липса. В случая, обаче не се установяват конкретни обстоятелства тя
да е от такъв характер, че да обоснове справедливо признаване на право на
обезщетение за неимуществени вреди на брата. Всичко това в неговата съвкупност
сочи, че не се установява да е била налице и съществувала такава изключително
силна привързаност между покойния и ищеца, съответно последният да е преживял
такива болки и страдания от неговата смърт, които да надхвърлят по интензитет
или по времетраене обичайните за това родство. Поради това именно съдът приема,
че принципът на справедливостта не налага включването на ищеца в кръга на
най-близките лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на Л.К.К..
Предвид неоснователността на главната искова претенция,
неоснователна се явява и предявената и поддържана акцесорна такава за лихва от
датата на увреждането - 15.02.2015 година до окончателното плащане на главницата.
Независимо от изхода на делото, на ответната страна
разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като на първо място няма направено
от нея в тази насока искане, а и освен това липсват ангажирани каквито и да са
доказателства, от които да може да се заключи, че такива реално са били сторени
от нея, каквото именно е изискването на приложимата правна норма, за да бъдат
възложени в тежест на другата страна.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на М.К.К., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му, със съдебен адрес град София, ул. „Твърдишки проход“ №
23, ет. 6, офис № 21 против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление бул. „Черни връх“ №51Д, представлявано от Мария
Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов
за осъждане на ответната по делото страна да заплати на ищеца сумата от 90000 /деветдесет
хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от загубата на брат му Л.К.К., ЕГН **********, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 15.02.2015
година до окончателното и изплащане.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: