Решение по дело №1654/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 109
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20195530101654
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 23.01.2020                     Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                Първи  граждански състав

На осми януари                                                          Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар Живка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1654 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора  твърди в исковата си молба, че твърди в исковата си молба, че по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Б.Й.С., като собственик/ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора, ...., партида 006016 и абонатен №139876, бил потребител на В и К услуги. Продажбата на тези услуги се осъществявали от „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. Стара Загора по публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите. Общите условия се одобрявали от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един местен и един централен ежедневник. Общите условия имали силата на договор между страните, без да е необходимо приемането им от потребителите. Съгласно горепосочените Общи условия, Наредбата, както и чл. 327, ал.1 от ТЗ бил определен ред и срок, в който абонатите са длъжни да заплащат дължимите суми: с изтичането на 30-дневен срок след датата на фактуриране, което било ежемесечно при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като считано от този момент дължали неизплатена главница за съответния период. В този смисъл с изтичането на последния ден от този 30-дневен период след фактурирането ответникът изпаднал в забава за тази сума. На основание чл. 3, ал.1, т.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. потребители на услугите били собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Било видно от приложеното извлечение от сметки по партида - лихвен лист, че ответникът е използвал доставената от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Стара Загора питейна и отведена канална вода през периода от 01 юни 2017г. до 28 април 2018г. Същият не изпълнил задължението си да заплати сумата в размер на 251.37 лв., представляваща главница, като неизпълнението продължавало и до днес. Дължимата сума по периоди на абонатен №139876 и партида №006016 била както следва: Квитанция №********** от 01.06.2017г. за периода 04.04.2017 до 04.05.2017г. отчетено потребление 8 куб.м - 27.72 лв. забава за плащане от 01.07.2017 до момента; Квитанция №********** от 01.07.2017г. за периода 04.05.2017 до 05.06.2017г. отчетено потребление 9 куб.м - 24.52 лв. забава за плащане от 01.08.2017 до момента; Квитанция №********** от 01.08.2017г. за периода 05.06.2017 до 05.07.2017г. отчетено потребление 10 куб.м - 30.67 лв. забава за плащане от 01.09.2017 до момента; Квитанция №********** от 01.09.2017г. за периода 05.07.2017 до 02.08.2017г. отчетено потребление 10 куб.м -34.58 лв. забава за плащане от 01.10.2017 до момента; Квитанция №********** от 01.10.2017г. за периода 02.08.2017 до 05.09.2017г. отчетено потребление 9 куб.м -24.52 лв. забава за плащане от 01.11.2017 до момента; Квитанция №********** от 01.11.2017г. за периода 05.09.2017 до 03.10.2017г. отчетено потребление 7 куб.м -19.07 лв. забава за плащане от 01.12.2017 до момента; Квитанция №********** от 01.12.2017г. за периода 03.10.2017 до 06.11.2017г. отчетено потребление 7 куб.м - 19.07 лв. забава за плащане от 01.01.2018 до момента; Квитанция №********** от 01.01.2018г. за периода 06.11.2017 до 04.12.2017г. отчетено потребление 5 куб.м - 16.80 лв. забава за плащане от 01.02.2018 до момента; Квитанция №********** от 01.02.2018г. за периода 04.12.2017 до 04.01.2018г. отчетено потребление 6 куб.м -20.32 лв. забава за плащане от 01.03.2018 до момента; Квитанция №********** от 01.04.2018г. за периода 05.02.2018 до 06.03.2018г. отчетено потребление 4 куб.м - 13.54 лв. забава за плащане от 01.05.2018 до момента; Квитанция №********** от 28.04.2018г. за периода 03.03.2018 до 02.04.2018г. отчетено потребление 6 куб.м - 20.56 лв. забава за плащане от 01.05.2018 до момента. Твърди, че на 21.02.2018г. бил подписан Споразумителен протокол между него и Б.Й.С. за разсрочване на плащане на задължението на 10 равни вноски. До завеждане на иска по чл. 410 ГПК на 10.10.2018г. не било направено плащане по нито една вноска. Съгласно чл. 41 и 42 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК при оператора „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Стара Загора нямало подадено заявление, че потребителят иска временно преустановяване на услугата, за да може операторът да я преустанови чрез пломбиране на спирателния кран пред водомера за посочения период. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Стара Загора подало заявление по чл. 410 от ГПК. Образувано било гр. дело №5085/2018г. при Районен съд Стара Загора и издадената заповед №2990 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.10.2018г. била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Б.Й.С., като собственик /ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора, ...., партида 006016, абонатен №139876, че му дължи за ползваните на В и К услуги сума в размер на 251,37 лева по партида №006016 за имот в жилищна сграда с адрес: гр. Стара Загора, .... през периода от 01 юни 2017г. до 28 април 2018г., 15.42 лв. мораторна лихва от 02.07.2017г. до 26.06.2018г. и законна лихва върху главницата от 10.10.2018г. окончателното и изплащане. Моли да му бъдат присъдени направените съдебни разноски по частно гражданско дело №5085/2018г., както и разноските по настоящето производство.

Ответникът Б.Й.С., чрез назначения му особен представител – адв.Е.С., счита предявените обективно съединени установителни искове за неоснователни и недоказани, поради което възразява срещу тях и моли съда да ги отхвърли. Не било доказано, че ответникът е потребител на ВиК-услуги на обект с партида 006016 и абонатен номер 139876. Липсвали доказателства, че именно ответникът е титуляр на партидата. В доказателствата по делото липсвало валидно подадено заявление по образец за откриване на партида и потребителски абонатен номер с ВиК (чл. 59, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Общите условия на „ВиК"), нито какъвто и да било документ (договор и др.), от който безспорно да се установи, че ответникът е бил потребител на ВиК-услугите. Това още повече се налагало предвид обстоятелството, че през претендирания период било възможно партидата да е била променена или закрита. Не било доказано да е спазена процедурата по отчитането на количеството вода, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според тази разпоредба, отчетените количества и данни по ал. 2 и ал. 3, се установявали чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на водомера и подпис на потребителя. По делото не бил представен карнет с извършени отбелязвания на реално отчетено количество вода, данни и дати, както и подпис на потребителя-ответник. Не било доказано да е спазена процедурата по отчитането на количеството вода и съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Общите условия на „ВиК" ЕООД, според която отчитането на водомерите се извършвало в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверявал съответствието на показанията с данните в отчета. Не било доказано, че ответникът дължи заплащане на ВиК-услуги в претендираните размери. В исковата молба не били посочени начин и методика, по които са изчислени количеството и стойността на доставената питейна вода и отведена отпадъчна вода, както и липсвали доказателства за това приложени ли са правилно методите за отчитане, методиката и принципите за остойностяване на ВиК-услугите, съобразно утвърдените от ДКЕВР пределни цени (чл. 31 от Общите условия на „ВиК"). Нямало доказателства за издадени фактури за претендираните суми, въпреки че съгласно чл. 25, ал. 3 и чл. 33 от Общите условия на „ВиК" операторът бил длъжен ежемесечно да издава такива. Приложеният към исковата молба споразумителен протокол не доказвал вземането на ищеца, тъй като не било ясно дали същият е бил подписан именно от ответника. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД установителни искове. Моли да му се присъдят разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 5085/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2990/22.10.2018 г. за сумата 251,37лева за главница от консумирана и незаплатена питейна и отведена канална по партида 6016 в гр.Стара Загора, ул.“Мусала“ 22, вх.Б, ет.6, ап.16 за периода от 01.06.2017г. до 28.04.2018г., с 15,42 лева мораторна лихва от 02.07.2017г. до 25.06.2018 г. и законна лихва върху главницата от 10.10.2018 г. до изплащането й. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора претендира вземане по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.06.2017г. до 28.04.2018г. По делото е представен лихвен лист за имот в гр.Стара Загора, ул.“Мусала“ 22, вх.Б, ет.6, ап.16, партида 006016 с описани 11 бр. квитанции, в който лист като титуляр на партидата е посочен ответникът Б.Й.С.. Представени са и отделните квитанции, издадени на абоната Б.Й.С. за горепосочения период. Представен е също така споразумителен протокол между страните от 21.02.2018 г., в който се съдържа признание на задължения на ответника към ищеца за представени ВиК услуги и лихви за периода 01.05.2017 г. – 01.02.2018 г. С оглед на това съдът приема, че между страните в настоящото производство е съществувало твърдяното от ищеца договорно правоотношение за доставка на питейна и отвеждане на канална вода.

Съдържанието на спорното материално правоотношение е уредено в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съобразно чл.6, т.2 от Общите условия основно задължение на потребителите е да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия. Посочената разпоредба предвижда, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при ищеца съществуват данни за открита партида 207089 на името на  Б.Й.С. за обект с адрес: ***. За периода 01.06.2017г. - 28.04.2018 г. ищцовото дружество е издало 11 квитанции на името на ответника, общото задължение по които е в размер на 251,37 лв. По тези квитанции няма извършени плащания. Съдът възприема експертното заключение, тъй като същото е обосновано, незаинтересовано и не противоречи на останалите доказателства по делото.

С оглед на така събраните доказателства съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 251,37 лева. Експертното заключение по делото не е установило нередовност на счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно дължимите от ответника суми за доставена питейна и отведена канална вода за периода от 01.06.2017г. - 28.04.2018 г., поради което на основание чл.182 ГПК тези записвания могат да се ползват като доказателство в полза на съставителя.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че дължимата лихва, начислена от изтичане на 30-дневния срок по чл.31, ал.2 от Общите условия от датата на фактуриране по всяка една фактура до 25.06.2018 г. е в размер на 15,42 лева. С оглед на това съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца за заплащане на лихва за забава в установения от експертизата размер.

Гореизложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 251,37лева за главница от консумирана и незаплатена питейна и отведена канална по партида 6016 в гр.Стара Загора, ул.“Мусала“ 22, вх.Б, ет.6, ап.16 за периода от 01.06.2017г. до 28.04.2018г., с 15,42 лева мораторна лихва от 02.07.2017г. до 25.06.2018 г. и законна лихва върху главницата от 10.10.2018 г. до изплащането й, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2990/22.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 5085/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответникът дължи на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 385 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в исковото производство - в размер на 785 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от горното, съдът

 

          Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Й.С. *** съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, за сумата 251,37 лева за главница от консумирана и незаплатена питейна и отведена канална по партида 6016 в гр.Стара Загора, ул.…… за периода от 01.06.2017г. до 28.04.2018г., с 15,42 лева мораторна лихва от 02.07.2017г. до 25.06.2018 г. и законна лихва върху главницата от 10.10.2018 г. до изплащането й, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2990/22.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 5085/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА Б.Й.С. за обект с адрес: *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 385 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 785 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :