Р Е Ш Е Н И Е
№ /24.07.2020г.
Гр.Плевен 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
в.гр.с.в публичното заседание на първи юли
през
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РЕНИ СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА Д. А
при
секретаря Евгения Русева и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело № 383 по описа за 2020г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,V-ти гр.с.№253 от 20.02.2020г.,
постановено по гр.д.№5689/2019г.по описа на същия съд на основание чл.87 ал.3 ЗЗД е развален до размер на 5/6 ид. части /4/6 ид.ч. за ищцата Е.Ц.С., ЕГН **********-
лично и като наследник на С.И. С.,
поч. на 21.03.2016г., и 1/6 ид.ч. за ищеца Ц.С.С., ЕГН ********** - като
наследник на С.И. С., поч. на
21.03.2016г.,/договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален
акт н.а. № 99, том XX, дело № 4747 от 16.05.2008 г. на Агенция по вписванията
Плевен, с който С.И. С.,ЕГН **********,поч.на
21.03.2016г. и Е.Ц.С., ЕГН ********** са прехвърлили на И.С.С., ЕГН ********** и Л.К.С.,ЕГН **********, срещу
задължение за гледане и издръжка на двамата прехвърлители, докато са живи,
собствеността на следния имот:
ВТОРИ ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
находящ се в град Плевен, ул."Д.Д. " 140А, с площ от 100 кв.м.,
построена в УПИ XVIII 8961 в кв. 28 по плана на град Плевен, а съгласно схема №
15-813937 – 05.09.2019г.на самостоятелен обект в сграда на СГКК – гр. Плевен, САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56722.661.373.1.2, с адрес гр. Плевен, ул."Д.Д.
" 140-А ет. 2, ап. 2, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор
56722.661.373.1, с предназначение жилищна сграда –многофамилна,разположена в ПИ
с идентификатор 56722.661.373, с предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент, на 1 ниво, с площ от 100.00 кв. м.,при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 56722.661.373.1.1, и над обекта
– няма ПОРАДИ ВИНОВНО
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на договорните задължения от приобретателите.
Със същото решение на ПРС осн.
чл. 78 ал. 6 от ГПК И.С.С., ЕГН ********** и Л.К.С., ЕГН ********** са осъдени да заплатят по сметка на ПлРС, държавна такса
по делото в размер на 135.74лв.С решението на ПРС на основание чл. 78 ал 1 от ГПК И.С.С., ЕГН ********** и Л.К.С., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Е.Ц.С., ЕГН ********** и Ц.С.С.,
ЕГН **********, разноски по делото в общ размер на 1125.36лв.
С решението на ПРС на
осн. чл. 115, ал. 2 от ЗС на Е.Ц.С., ЕГН ********** и Ц.С.С.,
ЕГН ******** е определен шестмесечен срок след влизането в сила на решението, за отбелязването
му в частта, в която се разваля договора в Служба по вписванията гр. Плевен, като на същите е указано , че след изтичането на този срок,
вписването на исковата молба по делото губи действието си.
Недоволна от така постановеното
решение е останала Л.К.С./ответник пред ПРС/,която чрез своя пълномощник
адвокат И.А. от ПАК го обжалва пред ПОС като неправилно и незаконосъобразно. Изложени
са доводи,че съдът е приел,че твърдяното от ответниците пълно точно и своевременно изпълнение на
задълженията им по договора не е
доказано,че показанията на разпитаните свидетели В. , М. и С. са вътрешно противоречиви и взаимно се
опровергават, като въззивницата счита,че изводите на съда ,че е налице
неизпълнение на договора за издръжка и гледане са погрешни. Твърди се,че ПРС
неправилно е анализирал свидетелските показания,както и събраните по делото
писмени доказателства, че въззивницата е изпълнявала договора според нуждите и
изискванията на прехвърлителите в пълен
обем,че ищцата и покойният й съпруг са изразявали задоволство и одобрение на оказваната им грижа и отношение от ответницата. Посочено е,че от
сключването на договора до момента на
ищцата и покойния й съпруг са изпращани парични преводи чрез Western union,съответно към техни роднини и близки,вкл.техния внук с ангажимент да им
бъдат предоставени ,че всички консумативи са заплащани редовно,извършвани са
необходимите ремонти по отношение на процесния недвижим имот.В заключение
въззивницата моли Окръжният съд да отмени решението на ПРС ,с което договорът
за издръжка и гледане е развален на основание чл.87 ал.3 ЗЗД до размер на 5/6
ид.части ,както и в частта относно присъдените разноски. Претендират се и
направените по делото разноски. В съдебното заседание на 01.07.2020г.,на което
бе даден ход по същество въззивницата Л.С. чрез своя пълномощник адвокат И.А.
от ПАК поддържа подадената въззивна
жалба и моли съда да я уважи.Претендират се разноски за настоящата инстанция в
размер на внесената ДТ .
Срещу решението на ПРС е постъпила
въззивна жалба и от ответника пред ПРС И.С.С.,чрез неговия пълномощник адвокат Д.Д.
от ПАК ,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.В тази
жалба са изложени идентични съображения като тези в жалбата на Л.С.,които не
следва да бъдат преповтаряни. В заключение въззивникът моли Окръжният съд да отмени решението на ПРС
,с което договорът за издръжка и гледане е развален на основание чл.87 ал.3 ЗЗД
до размер на 5/6 ид.части ,както и в частта относно присъдените разноски. Претендират
се и направените по делото разноски. В съдебното заседание на 01.07.2020г.,на
което бе даден ход по същество въззивникът И.
С. чрез своя пълномощник адвокат Д.Д. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли
съдът да я уважи.
Въззиваемите по двете въззивни жалби Е.С.
и Ц.С. чрез своя пълномощник адвокат К.Д. от ПАК са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който вземат становище,че въззивните жалби са неоснователни, а обжалваното решение на
Плевенски Районен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Посочено
е,че е налице валидно сключен договор за гледане и издръжка,по силата на който ответнците
в режим на СИО са придобили прцесния имот,като за тях е възникнала общност и
солидарност на задължението за издръжка
и гледане към двамата прехвърлители.Изложени са доводи,че на база събраните по
делото доказателства,съдът правилно е приел,че
не е доказано твърдяното от ответниците пълно,точно и своевременно
изпълнение на задълженията по договора.Твърди се ,че по делото с оглед
показанията на свидетелите е установено,че ищцата живее във влажно приземно
помещение на сградата от 2016г.след смъртта на съпруга й,че за нея са полагани
грижи-осигуряване на храна и лекарства
от други лица,различни от приобретателите или техни близки-от внуците на
другия син на ищцата.В отговора е направен анализ на свидетелските
показания,като се твърди,че от април 2019г.ответниците не допускат ищцата до
втория жилищен етаж на сградата,въпреки запазеното от последната право на
ползване на имота,че заплащането на консумативи за жилището не представлява
изпълнение на задълженията по алеаторния договор.В заключение въззиваемите
молят съда да приеме,че предявеният иск по чл.87 ал.3 ЗЗД е основателен и да
постанови решение,с което изцяло да бъде потвърдено обжалваното решение на ПРС.
Изложените в писмения отговор съображения се поддържат от пълномощника на
въззиваемите –адвокат К. Д. и в съдебното заседание на 01.07. 2020г.пред ПОС.
Окръжният съд като прецени оплакванията
направени в двете въззивни жалби,становищата на страните и
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,приема
за установено следното:
И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което са допустими. Разгледани по същество и двете
жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно по делото е, че с договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 16.05.2008г.,обективиран
в нотариален акт на нотариус И.И. ,рег.№***,вписан в СВ Плевен С.И. С. и съпругата му Е.Ц.С. са прехвърлили на своя син И.С.С. процесния недвижим
имот: ВТОРИ
ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находящ се в гр. Плевен, ул."Д.Д. " 140А, с площ
от 100 кв.м., построена в УПИ XVIII 8961 в кв. 28 по плана на град Плевен,
срещу задължението на
приобретателя за гледане и издръжката на двамата прехвърлители, докато са живи,
като последните са си запазили правото на ползване върху целия имот пожизнено и
безвъзмездно.
Няма спор,че към момента на сключване на алеаторния договор приобретателят И.С.С. е бил в брак с Л.К.С. и гореописаният имот е
придобит от съпрузите в режим на СИО.
От представената схема на имота,изд. от СГКК
гр.Плевен се установява, че понастоящем имотът,предмет на договора,обективиран
в нот.акт №99,том ХХ,рег.№7900,дело 4747 от 16.05.2008г. представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56722.661.373.1.2,с адрес на имота гр.Плевен, ул.“Д.Д. “ №140-А, ет.2,
ап.2,който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор 56722.661.373,предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент,брой нива на обекта 1,площ-100 кв.м.,при
описани съседи.
Безспорно по делото е с оглед представеното
удостоверение за наследници,изд.от Община Плевен ,че прехвърлителят по
алеаторния договор и съпруг на ищцата С.И. С. е поч.на 21.03.2016г.,като е оставил за
свои наследници съпруга Е.Ц.С./ищца/и двама сина И.С.С./въззивник/ и Ц.С.С./ищец
и въззиваем/.
С ИМ ищците Е.Ц.С. /прехвърлител по договора/и Ц.С.С.
са предявили иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения
алеаторен договор,поради неизпълнение на задължението на приобретателите
съпрузите И.С. и Л.С. за гледане и издръжка до размер на 5/6 ид.части,съответно
4/6 ид.ч.за Е.С. и 1/ 6 ид.ч.за Ц.С..
Спорни в настоящото производство,а пред ПРС са
били въпросите налице ли е неизпълнение на задълженията на
приобретателите-съпрузите И.С. и Л.С. да гледат и издържат прехвърлителите, обуславящо
разваляне на договора по чл.87 ал.3 ЗЗД.
За да уважи предявения
иск по чл.87 ал.3 ЗЗД до размер на 5/6 ид.части след съвкупна преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства ПРС е приел,че сключеният
между страните алеаторен договор е действителен и е породил целените правни последици.Съдът е изложил
доводи,че ищците са активно легитимирани да искат разваляне на договора за 5/6
ид.части, съответно 4/6ид.части за ищцата Е.С. ,която като прехвърлител по
договора има право в лично качество да
иска разваляне на договора за
1/ 2 ид.ч. /от
прекратената със смътта на съпруга й СИО/, а като наследник на съпруга си и
прехвърлител по договора С.И. С. – на още 1/6 ид.ч., или
общо за 4/6 ид.ч.,а ищецът Ц.С. като наследник на баща си С.И. С. има право по наследство от него да претендира разваляне на договора до
1/6 ид.ч.ПРС
е напривил обстоен анализ на показанията на разпитаните свидетели,посочени и от
двете страни, изложил е мотиви защо кредитира показанията на свидетелите на
ищците и защо не дава вяра на показанията на свидетелите В. , М. и С., като е приел,че последните са заинтересовани от изхода на делото и в очевидно лоши отношения с ищците,а от др.страна,че същите
са вътрешно противоречиви и взаимно се опровергават.Първоинстанционният съд
е счел,че ответниците, които носят доказателствена тежест не са доказали пълно, точно и своевременно
изпълнение на задълженията им по алеаторния договор,като е стигнал до
извода,че в случая е налице пълно неизпълнение на договора за гледане и
издръжка ,поради което искът по л.87 ал.3 ЗЗД е уважен изцяло и договорът
е развален до размер на 5/6
ид.части,съобразно правата на ищците. Тези правни изводи на ПРС са правилни,кореспондират с представените по
делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.
От представените справки за задгранични пътувания на И.С. и Л.С.,*** се установява,че за
периода 2009г.-2019г.двамата ответници многократно са напускали Р.България и са се завръщали в страната ,като не е спорно
обстоятелството,че същите преимуществено живеят в И..В този смисъл са и
показанията на свидетелката Е. И. С./дъщеря на ответниците и внучка на
ищцата/,която посочва,че баща й е заминал в И. през 2009г.,а майка й е отишла в
И. през 2013г.Посочените от ищците свидетели Р.Д. и Ц.А. също установяват,че ответниците не живеят в
процесното жилище,а преимуществено пребивават в чужбина,като свидетелят Д. посочва,че е виждал ответниците само по
Коледа.
По делото и двете страни са представили разписки
за заплащани консумативи за жилището-вода и ел.енергия за процесния имот за периода 2016-2019г.,като плащанията са
извършени чрез „И.
„АД.Представено
е и удостоверение от „И. ”АД относно изплащаните ежемесечно суми към ЧЕЗ Електро България и към ВиК
Плевен за процесния имот ,за периода 2014-2019г. Ноторно известно е,че при
заплащане на съответните консумативи, в разписките не се отразява името на
платеца на сумите ,а името на клиента,на чието име е съответната партида,в
случая ответника И.С..Логично е този който е платил съответните разходи за вода
и ток ,да разполага с издадените разписки за плащането им,което налага
извода,че в различни периди от време консумативите са заплащани и от двете
страни.Дори да се приеме,че през последните 2-3 години,за периода
2017-2019г.само ответниците са заплащали консумативите за жилището,този факт не
доказва твърденията им, че са
изпълнявали в пълен обем задълженията си за гледане и издръжка към ищцата и
покойния й съпруг.Задължението за плащане на консумативите за процесното жилище
е именно на ответниците ,които са собственици на имота, считано от
16.05.2008г.,съгласно процесния договор,с който им е прехвърлено правото на
собственост срещу задължение за издръжка и гледане.
Окръжният съд споделя становището на ПРС ,че
изисканите и приложени справки от „Уестърн Юнион за извършените парични преводи в периода 2013-2019г.също
не доказват,че посочените в тях парични суми в евро са получени от кредиторите
по алеаторния договор-ищцата и покойния й съпруг. Съгласно справките като
получатели на посочените суми в евро фигурират свидетелите И.В. ,Е. И. С./внучка на ищцата/,Т. М. , както и ответницата Л.С.. По отношение на
един от преводите от 28.01.2013г.за 300 евро/л.179/ като получател е посочено
името на Е.С./без бащино име/,като не може да се прецени дали това е ищцата Е.Ц.С. или нейната внучка Е. И. С..
В устните си обяснения дадени по реда на чл.176 ГПК ищцата Е.С. категорично отрича да е получавала парични преводи от сина си в
И.,като твърди,че мъжът й е починал и не е видял нито един лев от сина си,че е
получила само 200лв.в началото на годината/2019г./,като е изхвърлена от снаха
си като парцал в мазата.Ищцата е заявила,че получава пенсия в размер на 320лв.и
с нея плаща на комшийката си П.,която й носи ядене.
В производството пред ПРС и двете страни са
ангажирали гласни доказателства.От показанията на свидетеля Р.Д. ,съсед на ищцата, живеещ на първия етаж в сградата се установява,че
ответниците от дълги години са в чужбина и са си идвали по Коледа,а когато са в
България живеят на втория етаж,че през 2019г.при пожар е изгорял покрива на
сградата и тогава е виждал ответниците по-често.Свидетелят посочва,че Е.
и починалият й съпруг първоначално
са живеели на втория етаж, но когато
старецът починал, до месец-два след смъртта му,разбрал
,че ищцата живее в
сутерена на сградата, тъй като я чувал от спалнята си,че нощем плаче и нарежда оттам. Същият описва помещението като маза, но с по-голяма квадратура, вкопано в земята, с
прозорец, наполовина по-малък от стандартните, което преди е било ползвано за
парно,като
посочва,че не е влизал във въпросното помещение, обитавано от ищцата, но той има същото помещение в сградата,в което е живял негов
приятел на квартира и знае,че там е много влажно. От показанията на свидетеля Д. се
установява,че ищцата Е. лично му се е оплаквала,че ответниците не полагат грижи
за нея,споделяла е ,че са я обиждали,че когато си е била в България,Л. я е ударила по
главата. Същият твърди,че е виждал ищцата да приема чанти от съседка на име П. ,че е виждал внук
ѝ С. да
взема от нея пари, за да ѝ
купи храна и внук ѝ М. ,аптекар, който му е казвал,че ѝ носи памперси и
лекарства. Свидетелят
установява,че се занимава със земеделие,работи извън Плевен и няма ежедневни наблюдения ,тъй като пътува ,но
посочва,че често е виждал ищцата да
стои пред къщата на стол и като се видят му се е
оплаквала, че ответниците не се грижат за нея.
От показанията на свидетелката Ц.А. се установява,че живее
на същата улица в съседна къща от 2009г.,познава ищцата,като не познава другия ищец и ответниците,като за първи път е
видяла последните през м.май 2019г.Свидетелката посочва,че
ищцата е споделяла пред нея , че е изритана в мазето ,като предполага,че това
е станало след 2016г.,оплаквала се е от роднините си,че не се грижат за нея и не я пускат
да се качи горе на етажа,че сама се справя с всичко. Същата установява,че от 2-3 години е виждала за ищцата да са грижат
нейните внуци Светослав и М. / деца на ищеца Ц.С./като Светослав ѝ е носил храна, а М. лекарства,почти всеки месец,като са говорили ,че и др.съседка носи храна на ищцата. Свидетелката твърди,че има лични
наблюдения,тъй като има дете и още от бебе го е извеждала по
улицата и е виждала това, за което свидетелства. Същата посочва, че през 2019г.е имало пожар на покрива и тогава е видяла ответниците за първи път .
На другия полюс са показанията на втората група свидетели,посочени от
ответниците.Свидетелката Е. И. С. /дъщеря на ответниците и внучка на
ищцата/установява,че през 2008г.баба й и дядо й са били
изгонени от чичо й стринка й /ищецът
Ц.С. и М. С./ от вилата, в която живеели в село О. ,че са намерили др.къща в същото село и са живели там за
известно време,а родителите й са се грижили за тях,а тя самата е ходила и им е давала пари на
ръка.Същата
твърди,че преди да
почине дядо ѝ и след това грижи за тях е полагала основно майка й,че са давани пари на ръка,а тя
самата е давала по 100-150 евро в левовата им равностойност на баба си,а
понякога пари са давани от сина й И. В. ,в др.случаи пари са изпращани чрез „Уестърн Юнион“,като тя и синът й са давали пари на ищцата
периодично през месец,с изключение на последните два месеца.В показанията си
свидетелката посочва,че за период от около 6 години баба й дядо й са живеели в
с.О. ,тогава родителите й са били в чужбина и
тя самата ги е посещавала през два месеца,давала им е пари,обслужвала ги
е, купувала им е продукти ,като понякога с нея е идвал синът й и снаха й.Същата
посочва,че синът й също често е посещавал нейните дядо и баба в с.О. ,че е
водил дядо й по болници,когато последният си е ударил главата и друг път , когато
си е счупил ръката.Свидетелката посочва,че от три години постоянно живее в с. Р. , а преди
това е пътувала, живяла е и
в Плевен, работила е и в И.,че след заминаването на
баща ѝ за И. през 2009г., грижи за баба ѝ и дядо ѝ са полагани от нейната
майка,свързани с пране,
чистене, готвене. Според свидетелката стаята, в която живее понастоящем баба ѝ от декември 2017г. представлява стая за живеене, оборудвана, след ремонт с подова настилка, изолация,
отделна тоалетна, баня с вана, коридор с мивка, печка и хладилник.Противоречиви са
показанията на свидетелката относно причините, поради който баба ѝ не живее на втория
етаж на сградата,а в сутерена,като посочва,че баба й е създавала дразги и е настройвала семействата на синовете си един срещу друг,поради което е била свалена в сутерена,впоследствие казва, че това е
станало по желание и със съгласието на баба й ,тъй като в сутерена има
стая,отделно баня,тоалетна и кухничка,а накрая
твърди,че не е присъствала, когато ответниците
са я изгонили.Свидетелката посочва,че до 1 април 2019г.,баба й е имала достъп до втория етаж ,но след пожара на покрива,са й взели ключа за етажа,тъй като
считат,че тя е причинила пожара,че са й предлагали много пъти да плащат на жена ,за да я гледа,но ищцата е отказвала. Е.С. твърди, че най-малко по 150 евро е
давала на ищцата на два месеца, лично или чрез сина си, че ѝ е носила памперси,като през
м.февруари-март 2019г.е посетила баба си в приземния
етаж,разговаряли са , дала й е пари,като е казала,че са от нейните родители .
Свидетелката посочва, че баба й никога не е била доволна от парите,които са й
давани,че винаги е искала
още и ламти
за пари ,като в момента
с нея не са в добри отношения,че винаги,когато
родителите й са се прибирали в България са канили баба й да обядва,да вечеря с
тях,купувани са й хранителни продукти.
От показанията на свидетеля И. Е. В. /правнук на ищцата и внук на ответниците/се
установява,че е в добри отношения с тях ,но не разговаря с чичо
си ищецът Ц.С. и е в лоши отношения с него,тъй
като последният навремето
е изгонил родителите си от собствената
им вила в с.О. ,поради което прабаба му и прадядо му са отишли да живеят в къща под наем.Свидетелят
посочва,че в този период ответниците са полагали грижи за тях ,свързани с
готвене,чистене,даване на пари на ръка ,като са ходили всяка седмица .Същият установява,че преди години,когато
дядо му И. е бил
в И.,прадядо му си е счупил ръката и
той самият е отишъл до село и го е
закарал в ортопедията в Плевен с личния си автомобил .Свидетелят твърди, че ищцата живее в стая след
ремонт,на
която е направена изолация,измазана
с отделна баня,тоалетна, чешма в коридорчето без ограничения в достъпа до
втория етаж, където понастоящем живее той,като твъди,че достъпът на прабаба му до втория
етаж никога не е бил ограничаван,но тя не е идвала при него. От показанията на този
свидетел се установява,че на 01.04.2019г.е имало пожар на покрива на
сградата,като ремонта е извъшен от ответниците,от приятеля на майка му и с
помощта на негови приятели.Същият твърди,че редовно ,всеки
месец от 2013 г. е давал пари на ръка на прабаба
си,които са му изпращани от неговите баба и
дядо,че към отнзи момент всички са живеели заедно в процесния имот на втория
етаж, плащал е сметките,като дядо му ежемесечно е изпращал от И. по 50 евро,по
100 евро,които той е давал на прабаба си , а впоследствие
посочи, че е давал парите в
левове - по 50 лв., по 100 лв., но не помни кога за последно,че последната сума е
била от 150лв.,а след като е изгорял покрива през м. април 2019г. не е давал пари на ищцата.Свидетелят посочва,че
дядо му е изпратил пари от чужбина,които той е сменил в чейндж бюро и е дал на
прабаба си на ръка,като ѝ
е казал,че са от ответника, а ищцата
се зарадвала , питал я е дали ѝ стигат парите и тя е отговаряла, че и стигат, даже „хартисват“,като последно е давал пари през май месец 2019г., преди да замине за А. ,че и други членове семейството му са й давали пари.Според свидетеля ищцата и прадядо му сами са поискали да живеят долу, но не помни коя година,като
прадядо му живял в сутерена около година – две,след което са се преместили при тях на втория етаж,където прадядо му е починал.Ищцата е имала ключ за втория етаж, но след като са направили ремонта на покрива след пожара,считано от м.май 2019г.вече няма ключ за етажа.
От показанията на свидетеля Т. Д. М. ,приятел на свидетелката Е.С.,с която живеят заедно
се установява,че е в добри отношения с ответниците и ищцата и в лоши с ищеца Ц.С. , като с ответника И.С. са
се запознали преди пет
години в И.. Същият посочва ,че
когато си е тръгвал от И. се е обаждал на ответниците и те са давали пари,с
които Е. е плащала сметките-ток,вода.Според него условията, в които живее бабата са човешки,като посочва,че през
последните 5- 6 години той самият е ходил 3-4 пъти,за да кара дърва на ищцата от Р. , че до нейната стаичка има маза,където е складирал дървата за печката,а на място има
баня,стаичка със стериопор,където е шпакловано и уютно.Свидетелят посочва,че
ищцата е имала достъп до втория етаж,докато е станал пожара,като знае, че ответниците,винаги са
пращали пари, когато ищцата е
имала нужда - за ток,за вода,за нейни нужди.Същият твърди,че присъствал на телефонни разговори
между ищцата и ответницата ,като разговорите им са
преминавали в добър тон ,че св. С. *** от десет години,а ответникът И.С. е пращал пари на майка си не по
„Юнион“,а чрез него на ръка,че дъщеря им също е получавала от тях пари,за да плаща сметките за ток и вода в жилището в Плевен. От показанията на свидетеля М. се установява,че той заедно с ответниците са
правили покрива след пожара,като ответникът му е
споделял,че има съмнения,че майка му може да е запалила пожара и според него
отношенията между ответника и ищцата са били добри.Според свидетеля тези, които
водят делото искат да вземат дома на ищцата ,въпреки ,че не са го направили докато старецът е бил жив,като нарече ищцата „бабичка некадърна“ и „интригантка“,която прави интриги
между двамата си сина.
Въззивната инстанция споделя изложените от ПРС съображения,че с доверие
следва да се кредитирит показанията на първата група свидетели Д. и А.,които са незаинтересовани от изхода на
спора,а от др.страна са непротиворечиви и се основават на непосредствените
им впечатления. Показанията на втората
група свидетели Е.С.,И.В. и Т.М. съдът преценява с оглед тяхната
заинтересованост,съгласно чл.172 ГПК,поради близката им роднинска връзка с
ответниците,а от др.страна,както е приел и ПРС в показанията им има доста
противоречия. По делото категорично е
установено,че след смъртта на съпруга й С. С. през 2016г.,ищцата живее в сутерена във
влажно ,приземно помещение,а не в
имота,предмет на договора,въпреки ,че двамата прехвърлители пожизнено и
безвъзмездно са си запазили правото на ползване на имота. Категорично по делото
бе установено, че ответниците трайно живеят и работят в чужбина,респ.в И.,като И.С.
е там от 2009г.,а съпругата му Л.С. от 2013г. Фактът , че за дълъг период от време ответниците живеят и работя в
чужбина обуславя извода,че
последните не са престирали дължимите
грижи и издръжка в пълен обем .Ищцата и
починалият й съпруг като кредитори по
алеаторния договор се нуждаят от
ежедневни грижи, свързани с осигуряването на храна, почистване на
жилището,заплащане на консумативни разноски,лекарства и т.н . Изпълнението на
задължението за издръжка и гледане не търпи забава. Престирането на грижите и издръжката следва да се осъществява
постоянно и непрекъснато.В конкретната хипотеза може да се приеме,че до
2016г.,когато съпругът на ищцата е бил жив и отношенията между страните са били
добри , ответницата Л.С. е полагала грижи към прехвърлителите, подпомагана от
своите близки –дъщеря и внук,които са епизодични,а не постоянни .След смъртта
на съпруга на ищцата през 2016г.,съдът приема ,че за последните 2-3 години е
налице пълно неизпълнение на
задължението за издръжка и гледане ,тъй като се установи,че грижите,свързани с
осигуряване на храна и лекрства за ищцата са престирани не от ответниците като
прибретатели на имота,а от др.лица-внуците на ищцата,синове на другия й
син,както и от съседка.Противоречиви са показанията на втората група свидетели
относно причината поради която ищцата не живее в процесния имот,а в сутерена. Внучката
й-свидетелката С.
посочи , че ищцата е била свалена в
мазата, защото създавала
дразги и интриги,впоследствие посочи,че това е станало по нейно желание,а
накрая,че е била изгонена,като според нея
преместването е станало през декември 2017г.Нейнитя син и правнук на ищцата-свидетелят В. твърди,че още преди смъртта на прадядо му /2016г./ –
година-две,двамата прехвърлители са живеели долу.Окръжният съд споделя изразеното от
ПРС становище ,че не могат да се приемат за достоверни показанията на посочените от
ответниците свидетели ,че периодично на всеки месец или на два месеца са давали средства за издръжка първоначално на двамата прехвърлители, а
впоследствие на ищцата.Последната отрича да е получавала парични суми,същевременно свидетелите са били
многократно извън страната в различни периоди от време. Безспорно по делото е установено, че към настоящия момент отношенията между
страние са влошени,което е видно и от начина по който втората група свидетели
се изразяват за ищцата, като след възникналия пожар на покрива на сградата на
01.04.2019г.
ответниците и техните близки не
допускат ищцата до втория етаж и същата няма ключ за жилището.
Липсата на изпълнение на
дължимите по договора грижи за гледане и издръжка за ищцата през последните 2-3
години се приравнява на пълно неизпълнение,което с оглед
интереса на ищцата като кредитор е значително и обуславя неговото
разваляне по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД. Това неизпълнение не може да бъде преценено като незначително по
смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД. Ответниците,които носят доказателствена тежест и следва да установят,че са
изправна страна по договора ,не са доказали твърденията си ,че е налице пълно, точно и своевременно
изпълнение на задълженията им по договора.Налице са предпоствките на чл.87 ал.33Д за разваляне на алеаторния договор
и искът на посоченото основание е доказан и следва да бъде уважен изцяло,като
договорът бъде развален до размер на 5/6
ид.ч.,съобразно правата на
ищците,съответно 4/6ид.ч.за Е.С. и 1/6ид.ч.за Ц.С. .
След като е стигнал до
същите правни изводи, ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно
решение,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено изцяло.
Въззиваемите не са направили разноски
за настоящата инстанция и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на осн.чл.271 ал.1 ГПК,Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ал.1 ГПК
решението на Плевенски Районен съд,V-ти гр.с.№253 от 20.02.2020г.,постановено
по гр.д. №5689/2019г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: