Решение по дело №1868/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1233
Дата: 12 октомври 2022 г.
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20227050701868
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ …………../12.10.2022г., гр. Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети тричленен състав, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесет и втора  година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА                                                          ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА НЕДЕВА

ТАНЯ Д.А

 

при участието на секретаря Теодора Чавдарова

и прокурора Владислав Т ,

като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД1868/2022г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Лъки ММ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, КК „Златни пясъци“, Етнографски център, представлявано от М. М., чрез адв. С.,  против Решение № 881 от 28.06.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110204616/2021 г., с което е изменено наказателно постановление № 03-2100017/15.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Лъки ММ“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1600 лв., на осн. чл. 416, ал.5, вр. чл. 414 ал.3 от КТ, като е намален размера на наложената „имуществена санкция“ от 5000 лв. на 1500 лв.

Касаторът твърди, че решението е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, касационно основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК. Сочи, че е налице противоречие между диспозитива на съдебното решение и съдържанието на обжалваното НП. Диспозитивът на решението, като правен акт следва в най-кратка и ясна форма да бъде логическият извод на съжденията на съда. С НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. В диспозитива на решението ВРС е намалил размера на наложена имуществена санкция от 5000 лв. Предвид изложеното волята на възззивния съд е неясна. Отделно от това поддържа, че решението е постановено при липса на доказателства потвърждаващи извършеното нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез юрк. Н  оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. В случай на уважаване на жалбата, моли претендираното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до предвидения минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на  15.08.2021г., при извършена проверка в търговски обект – ресторант „Фар-смайл“, находящ се в гр. Варна, КК Златни пясъци, стопанисван от „Лъки ММ“ ЕООД , служители на ДИТ установили, че лицето Д. Д. осъществява трудови функции в обекта, без да има сключен трудов договор по чл.62, ал.1 и 2 от КТ. Проверяващите предоставили на установените в обекта лица да попълнят декларации. Д. собственоръчно попълнил декларацията, като посочил, че полага труд в полза на дружество, с място на работа проверявания обект, работно време от 9 ч. до 17 часа и с уговорено възнаграждение в размер на  800 лв., с един почивен ден и едночасова почивка в рамките на работния ден. Лицето декларирало още, че работи на този обект от месец юли 2021г. Прието било, че дружеството е осъществило нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ, за което бил съставен АУАК № **********, а въз основа на него било издадено НП № **********/15.09.2021г., с което на „Лъки ММ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв.

За да измени наказателното постановление ВРС е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и при спазване на разпоредбите на чл.52, ал.4, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Прието е,  че в АУАН и НП подробно са описани всички елементи от състава на нормата, проявлението на които сочат на съставомерност на деянието. ВРС е направил извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на проверката в обекта Д. е изпълнявал трудови функции  не сервитьор. Направил е анализ на събраните писмени и гласни доказателства, като е направил извод, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството за извършено нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ.  Въззивния съд е преценил, че наложеното наказание е завишено, доколкото липсват доказателства дружеството да е допуснало други нарушения на КТ, за които са му били налагани санкции, поради което е преценил, че наложената имуществена санкция следва да бъде намалена по размер до предвидения минимум.

Оспореното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

На първо място с АУАН и НП на „Лъки ММ“ ЕООД е ангажирана административнонаказателната отговорност за извършено административно нарушение на 25.08.2021 г. Във въззивното решение е прието, че дружеството е  осъществило състава на нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ на  15.08.2021 г., за каквато дата нито е повдигано обвинение с АУАН, нито е санкционирано дружеството. Отделно от това в диспозитива на решението е посочено, че се намалява размера на наложената имуществена санкция от 5000 лв. на 1500 лв. Видно от НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. Понятието техническа грешка е извън уредените със ЗАНН и субсидирано приложимия НПК, поради което наличието на такава в диспозитива на решението на въззивния съд е всякога достатъчно самостоятелно основание за отмяна на акта му поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Констатираните противоречия в диспозитива на решението налагат отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото въззивния съд следва да съобрази и нормата на чл. 61 ал.1 от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г./, като следва да конституира и призове надлежните страни в производството, а именно „Лъки ММ“ ЕООД и Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

На основание чл.226, ал.3 от АПК, по исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе Районен съд-Варна.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, трети тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 881 от 28.06.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110204616/2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                    

 

Членове: