Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../12.10.2022г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети тричленен състав, в публично съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ТАНЯ Д.А
при участието на секретаря Теодора Чавдарова
и прокурора Владислав Т ,
като разгледа докладваното от съдия
Ганчева КНАХД № 1868/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Лъки ММ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
КК „Златни пясъци“, Етнографски център, представлявано от М. М., чрез адв. С., против Решение
№ 881 от 28.06.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110204616/2021 г., с
което е изменено наказателно постановление № 03-2100017/15.09.2021 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Лъки ММ“ ЕООД е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1600 лв., на осн. чл. 416, ал.5, вр. чл. 414
ал.3 от КТ, като е намален размера на наложената „имуществена санкция“ от 5000
лв. на 1500 лв.
Касаторът твърди, че решението е постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила, касационно основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК. Сочи,
че е налице противоречие между диспозитива на съдебното решение и съдържанието
на обжалваното НП. Диспозитивът на решението, като правен акт следва в
най-кратка и ясна форма да бъде логическият извод на съжденията на съда. С НП
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. В диспозитива
на решението ВРС е намалил размера на наложена имуществена санкция от 5000 лв. Предвид
изложеното волята на възззивния съд е неясна. Отделно от това поддържа, че
решението е постановено при липса на доказателства потвърждаващи извършеното
нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез юрк. Н оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да
бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. В случай на уважаване
на жалбата, моли претендираното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до
предвидения минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 15.08.2021г., при извършена проверка в
търговски обект – ресторант „Фар-смайл“, находящ се в гр. Варна, КК Златни
пясъци, стопанисван от „Лъки ММ“ ЕООД , служители на ДИТ установили, че лицето Д.
Д. осъществява трудови функции в обекта, без да има сключен трудов договор по
чл.62, ал.1 и 2 от КТ. Проверяващите предоставили на установените в обекта лица
да попълнят декларации. Д. собственоръчно попълнил декларацията, като посочил,
че полага труд в полза на дружество, с място на работа проверявания обект,
работно време от 9 ч. до 17 часа и с уговорено възнаграждение в размер на 800 лв., с един почивен ден и едночасова
почивка в рамките на работния ден. Лицето декларирало още, че работи на този
обект от месец юли 2021г. Прието било, че дружеството е осъществило нарушение
по чл. 62, ал.1 от КТ, за което бил съставен АУАК № **********, а въз основа на
него било издадено НП № **********/15.09.2021г., с което на „Лъки ММ“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв.
За да измени наказателното постановление ВРС е приел, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и при спазване на
разпоредбите на чл.52, ал.4, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Прието е, че в АУАН и НП подробно са описани всички
елементи от състава на нормата, проявлението на които сочат на съставомерност
на деянието. ВРС е направил извод, че от събраните по делото доказателства се
установява, че към момента на проверката в обекта Д. е изпълнявал трудови
функции не сервитьор. Направил е анализ
на събраните писмени и гласни доказателства, като е направил извод, че правилно
е ангажирана отговорността на дружеството за извършено нарушение на чл. 62,
ал.1 от КТ. Въззивния съд е преценил, че
наложеното наказание е завишено, доколкото липсват доказателства дружеството да
е допуснало други нарушения на КТ, за които са му били налагани санкции, поради
което е преценил, че наложената имуществена санкция следва да бъде намалена по
размер до предвидения минимум.
Оспореното решение е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения.
На първо място с АУАН и НП на „Лъки ММ“ ЕООД е ангажирана
административнонаказателната отговорност за извършено административно нарушение
на 25.08.2021 г. Във въззивното решение е прието, че дружеството е осъществило състава на нарушение по чл. 62
ал.1 от КТ на 15.08.2021 г., за каквато
дата нито е повдигано обвинение с АУАН, нито е санкционирано дружеството. Отделно
от това в диспозитива на решението е посочено, че се намалява размера на
наложената имуществена санкция от 5000 лв. на 1500 лв. Видно от НП на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. Понятието
техническа грешка е извън уредените със ЗАНН и субсидирано приложимия НПК,
поради което наличието на такава в диспозитива на решението на въззивния съд е
всякога достатъчно самостоятелно основание за отмяна на акта му поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Констатираните противоречия
в диспозитива на решението налагат отмяната му и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото въззивния съд следва да съобрази и нормата
на чл. 61 ал.1 от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г./, като следва да конституира и
призове надлежните страни в производството, а именно „Лъки ММ“ ЕООД и Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
На основание чл.226, ал.3 от АПК, по исканията за присъждане на разноски
пред настоящата инстанция следва да се произнесе Районен съд-Варна.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Варненският
административен съд, трети тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 881 от 28.06.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД №
20213110204616/2021 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, при спазване на
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: