Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет
и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 5390 по описа за 2018 година, прецени:
А.А.К. е предявила срещу „З.А.“ АД *** осъдителен иск
с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимущестени вреди от телесни увреждания, получени от ищцата при
ПТП на 23.09.2014 г., с цена на иска 60 000 лева.
В
исковата молба до съда пълномощникът на ищцата А.А.К. излага, че на 23.09.2014 г.
ищцата пътувала в л.а. „Опел Асра“ с рег. № *****, управялван от Д.А.Д. *** към
безниностанция „Петрол“. По същото време в лентата за насрещно движение се
движел товарен автомобил „МАН“ с рег. № *****, управляван от А.В.. Водачът на
товарния автомобил предприел маневра „заобикаляне“ на на спрял плътно вдясно на
платното за движение лек автомобил. При изпълнение на маневрата, срещу товарния
автомобил неконтролируемо навлязъл лекият автомобил „Опел Астра“, управляван от
Д.Д., вследствие на което настъпил удар между двете МПС, при който ищцата
получила телесни увреждания. На 24.09.2014 г. бил съставен протокол за ПТП с
отбелязцани участниците в произшествието и пострадалите лица. За настъпилото
ПТП било образувано досъдебно производство № 67/2014 г. на РУП Ивайловград,
приключило с постановление за прекратяване на производството от 17.02.2015 г.
по пр.пр. № 360/2014 г. На водача на л.а. „Опел Астра“ Д.Д. било наложено
административно наказание на осн. чл. 53 от ЗАНН за нарушение на чл. 20 ал. 2 и
чл. 179 ал. 2 от ЗДвП. Ищцата била настанена за лечение в МБАЛ Хасково, с
окончателна диагноза „Комоцио церебри, контузио капитис ет корпорис, фрактура
процеси стило радиалис син, ВЛК палпабре супериор декстри, екскориацио фации.
Според отразиното в епикризата, пациентката постъпила след ПТП със степенно
помрачение на съзнанието, оплаквания от световъртеж и болки на мястото на травмата.
Пациентктата била контактна и адекватна, , но обнуболирана, ГКС 14т., изпитвала
е палпаторна болка по хода на гръбначния стълб, налице бил оток по дозалната
част на лявата длан, кръвнонасядане на лявата подбедрица, охлузвания по челото,
рана на десния горен клепач. При извършено в болницата изследване било
установено, че ищцата получила счупване на шиловидния израстък на лъчевата
кост. Била й поставена гипсова превръзка. В исковата молба се твърди, че в
продължение на 45 дни след поставяне на гипсовата превръзка ръката на ищцата
била обездвижена и не могла да върши нищо с нея. Поради нестихващи болки в
областта на счупването, на 09.03.2016 г. ищцата се явила на преглед при
специалист по ортопедия, който констатирал, че била с оплаквания от болки и
ограничени движения в лявата гривнена става. Била прегледана и от специалист
нервни болести, поради оплаквания от главоболие, общо безпокойство, страхови
изживявания, безсъние. След консултация с психиатър на 10.03.2016 г., на ищцата
била поставена диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“ и била
предписана медикаментозна терапия. Пълномощникът на ищцата твърди, че след
инцидента ищцата претърпяла и продължавала да търпи болки и страдания в
резултат на причинените й травматични увреждания и изживения стрес, и все още
изпитвала затруднения в движението на лявата китка и болки в областта на счупването.
Според твърденията в исковата молба, емоционалният стрес от злополуката още не
е отшумял и ищцата изпитвала страх при всяко пътуване.
За л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***** била налична
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество с
полица № 11114000478480, валидна от 30.01.2014 г. до 29.01.2015 г. На
29.08.2017 г. пълномощник на ищцата представил на ответника застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от
дружеството на 30.08.2017 г. Ответното дружество не изразило писмено становище
по претенцията.
Като се основана на изложените обстоятелства,
пълномощникът на ищцата прави искане до съда да осъди ответника „З.А.“ АД ***
да заплати на ищцата А.А.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
60 000 лев, ведно със законната лихва от датата на увреждането 23.09.2014
г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „З.А.“ АД *** оспорва иска със следните
възражения: за липса на виновно и противоправно поведение на водача на л.а.
„Опел Астра“; за липса на причинна връзка между действията на застрахования
водач и вредоносните последици; възражение за независимо съпричиняване на ПТП с
действия на водача на товарния автомобил „МАН“; твърдение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, поради непоставяне на предпазен колан.
По делото е привлечен като трето лице помагач на
страната на ответника Гарационен фонд. Третото лице помагач в отговор от
13.11.2018 г. (л. 171) и в съдебно заседание оспорва иска.
Съдът е приел с доклада за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване наличието на правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност“ между сочения от ищцата деликвент и ответника. По
делото не се спори и се установява от приложения констативен протокол от
24.09.2014 г. фактът на настъпило ПТП на 23.09.2014 г. в гр. Ивайловград ул.
„Беломорска“.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява от приобщените
материали от досъдебното производство, показанията на свидетелите Д.Д. и Д.А.,
разпитани по делегация (л. 170-172) и изготвените автотехническа и комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертизи – въпроси по автотехническата
част. Според заключенията, произшествието настъпило, като л.а. „Опел Астра“ с
рег. № *****, управляван от Д.А.Д.,*** навлязъл със скорост около 55 км/ч в
десен завой, като с левите колела навлязъл в лентата за насрещно движение. В
същото време водачът на насрещно движещия се
товарен автомобил „МАН“ с рег. № ***** предприел заобикаляне на
автомобил, спрял в неговата лента за движение, при което навлязъл в лентата за
насрещно движение, по която се движел л.а. „Опел Астра“. Тъй като и двата
автомобила към момента на разминаването си навлезли частично в лентите за
насрещното си движение, последвал челен кос удар между предните леви части.
От описанието на горния механизъм на ПТП е видно, че произшествието
е настъпило вследствие допуснати нарушения на правилата за движение от водачите
на двата автомобила. Водачът на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***** Д.А.Д. нарушил
разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като при избора на скоростта – 55 км/ч,
не се съобразил със състоянието на пътя – десен завой, при който тази скорост е
била „критична“ според вещото лице (КСМАТЕ стр. 9, л. 166), и с атмосферните
условия – „голяма буря“, „проливен дъжд“ според показанията на този свидетел
(л. 170). Водачът на т.а. „МАН“ с рег. № ***** Атанас Х. Вълканов е нарушил разпоредбата
на чл. 25 ал. 2 от ЗДвП и чл. 91 ал. 3 от ППЗДвП, като при предприемане на
маневра заобикаляне на спряло ППС, не е пропуснал движещия се в лентата за
насрещно движение л.а. „Опел Астра“.
Причинените травматични увреждания се установяват от
изготвената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза в
медицинската й част. От заключението на вещото лице съдебно-медицински експерт
е видно, че вследствие произшествието ищцата е претърпяла следните травматични
увреждания: охлузване на челото; разкъсно-контузна рана на горен десен клепач;
сътресение на главен мозък със степенна промяна в съзнанието; счупване на
шиловидния ставен (в киткова става) израстък на лъчева кост на лява
предраменница. Според заключението на вещото лице сътресението на мозъка е било
съпроводено с леко помрачаване на съзнанието, което е могло да бъде съпроводено
с кратковременна дезориентираност, паметови нарушения, световъртеж,гадене,
повръщане, главоболие, които са с пордължителност 20-25 дни след инцидента. Счупването
на шиволидния изрестък е причинило трайно затруднение движението на лявата ръка
за повече от 30 дни, с период на пълно
възстановяване около 2 месеца след травмата.
По делото са събрани гласни доказателства за
състоянието на ищцата след произшествието и последиците за нейното здравословно
състояние. Свидетелят Х.Д.в показанията си от 06.12.2018 г. (л. 83) излага, че
ищцата все още не можела да движи ръката си пълноценно и да работи. В
амбулаторен лист от 09.03.2016 г. е отбелязано, че при преглед се констатира
болка и ограничени движения в лява гривнена става. Няма доказателства ищцата да
е провеждала рехабилитация, въпреки че такава е била предписана при прегледа,
поради което вещото лице не дава заключение за причинна връзка между настъпилото
усложнение и инцидента (л. 165).
По делото е изготвена съдебно-психологична експертиза за
отражението на произшествието върху психичния статус на пострадалата, наличието
на промяна в поведението и психичния статус и причинна връзка между тази промяна
и произшествието. Според заключението на вещото лице, по време на
психологичното изследване не са констатирани данни за емоционална лабилност,
свързана с резки колебания в настроението, изпадане в дълбоки емоционални
състояния, които бързо да се променят. Установено е компенсиране на
тревожно-депресивната симптоматика медикаментозно и с подкрепата на
семейството. Според вещото лице, психоемоционалното състояние се е възстановило
до начина на функциониране преди процесното ПТП и не е придобило протрахиран
ход, който да премине към по-сериозна психопатология.
Настъпилото
ПТП и причинените с него травматични увреждания на ищцата А.А.К. имат характер
на застрахователно събитие по смисъла на по смисъла на § 1 т. 3 от ДР във вр. с
чл. 193 ал. 1 от КЗ (отм.) и са основание за пораждане на задължение на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. За
да се произнесе по основателността на иска в частта му за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да прецени характера и
тежестта на телесните увреждания и последиците за физическото и
емоционално-психичното състояние на ищцата.
Претърпяното
телесно увреждане счупване на шиловиден израстък на лъчевата кост на лява ръка
са причинили трайно затруднение движението на лява ръка за повече от 30 дни, с
последващ възстановителен период средно около 2 месеца. Установено е от
свидетелските показания и медицинската документация, че и след премахването на
гипсовата превръзка ищцата е продължила да изписва болки и затруднено движение
на ръката, което се явявало пречка за служенето с увредената ръка при работа. Същевременно,
не са събрани данни за провеждане от ищцата на допълнително лечение,
физиотерапия и рехабилитация. Останалите травматични увреждания (сътресение на
мозъка, охлузвания по главата, рана на десен клепач), са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, и са били съпроводени с болки и
усещания за дискомфорт – световъртеж, гадене, повръщане, главоболие. Ищцата е
претърпяла и временно леко емоционално-психично разстройство, установено от
съдебно-психологичната експертиза, от което се е възстановила изцяло за около
1,5 год. Тези увреждания, преценени в своята съвкупност, дават основание на
съда да приеме, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер
на 5000 лева.
Неоснователно
е направеното от ответника „З.А.“ АД възражение за съпричиняване на настъпилите
вреди от ищцата, поради непоставяне на предпазен колан. Това твърдение на ответника
не се доказа по делото. Според заключението на комплексната СМАТЕ, няма
травматични увреждания, които да са характерни при поставен предпазен колан, но
е възможно такива да не са настъпили и при поставен колан. Според вещото лице –
съдебномедицински експерт, получените от ищцата травматични увреждания е било
възможно да настъпят и при поставен предпазен колан. Поради изложеното, съдът
не приеме съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Искът
с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ за
заплащане на неимуществени вреди е неоснователен в частта му над сумата от 5000
лева до предявения размер от 60 000 лева. Не са установени увреждания с
по-висока тежест и по-голяма интензивност и продължителност на болките и
страданията от установените от вещото лице съдебно-медицински експерт. Не се
доказаха по-значителни промени в емоционалното и психичното състояние на ищеца
извън установените със съдебно-психологичната експертиза, а според вещото лице
психолог към момента на освидетелстването е настъпило пълно възстановяване.
Поради това съдът намира, че искът следва да се отхвърли над сумата от 5000
лева до предявения размер от 60 000 лева.
Върху
обезщетението за неимуществени вреди от 5000 лева ответникът дължи законна
лихва. Началната дата на дължимостта на законната лихва е датата на настъпване
на застрахователното събитие – 23.09.2014 г. Горното следва от разпоредбата на
чл. 227 т. 2 от КЗ (отм). Разпоредбата предвижда право на регрес на
застрахователя за платените от него законни лихви от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаването по чл. 224 ал. 1 от КЗ
(отм.). От това следва, че при действието на отменения КЗ, застрахователят
дължи на пострадалия законна лихва върху застрахователното обезщетение от
датата на застрахователното събитие, независимо от това дали и кога е бил
уведомен за събитието от застрахования.
Ответното
дружество следва да заплати на адвокат Дияна С. възнаграждение в размер на 194,17
лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 200 лева и разноски в
размер на 27,50 лева, според уважената част от иска. Ищцата следва да заплати
на ответното дружество разноски в размер на 568,33 лева. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение 450 лева, от което ищцата следва да заплати
сумата от 412,50 лева, според отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Застрахователно акционерно
дружество А.” АД гр. София ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** да
заплати на А.А.К. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 5000 (пет хиляди) лева
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие травматични
увреждания - охлузване на челото; разкъсно-контузна рана на горен десен клепач;
сътресение на главен мозък със степенна промяна в съзнанието; счупване на
шиловидния ставен (в киткова става) израстък на лъчева кост на лява
предраменница, настъпили при ПТП на 23.09.2014 г. в гр. Ивайловград ул. „Беломорска“,
виновно причинено от Д.А.Д. при управление на л.а. „Опел Астра“ с рег. № *****,
ведно със законната лихва върху тази сума от 23.09.2014 г. до окончателното
изплащане.
Отхвърля предявения от А.А.К. срещу „З.А.” АД *** иск с
правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) над сумата от 5000 лева до
предявения размер от 60 000 лева.
Осъжда „З.А.” АД *** да заплати на адвокат
Дияна С. възнаграждение в размер на 194,17 лева, а по сметка на СГС държавна
такса в размер на 200 лева и разноски в размер на 27,50 лева, според уважената
част от иска.
Осъжда А.А.К. да заплати на „З.А.”
АД *** разноски в размер на 568,33 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 412,50 лева.
Делото е разгледано с участието на
трето лице помагач Г. фонд ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: