Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 24.04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 12545 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 428063 от 12.06.2018 г., постановено по гр.д. № 31211/2016 г. по описа на Софийски районен
съд, 125
състав, са отхвърлени предявените от В.К.Х.-Г.срещу П.Д.М., И.Д.В. и В.Т.Р. искове
с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС за солидарното
осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 2248, 72 лв. по решение
на ОС на ЕС от 2011 г., сумата от 4016, 51 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 2248, 72 лв. за периода 01.08.1995 г. – 22.10.2013
г., сумата от 50, 07 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 2248, 72 лв. за периода 22.10.2013 г. – 10.01.2014 г. и сумата от 60 лв. за
нотариална покана.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищцата В.К.Х.-Г., с която
първоинстанционното решение се обжалва в цялост. Подържа се, че по делото е
било установено, че ищцата е заплатила процесната сума като вноска към етажната
собственост и че тази сума е следвало да й бъде възстановена съгласно взето от
етажната собственост решение, но това не е било направено, като в тази връзка
районният съд не е отчел признанието на ответниците, извършено с отговора на
исковата молба. Според ищцата ответниците като управители на етажната
собственост са били длъжни да изпълнят взетото решение, като обстоятелството
дали за възстановяването на сумите има предвиден срок, е извън предмета на
делото. Неправилно също така районният съд се бил позовал на обстоятелството,
че ответниците не са били управители на етажната собственост към момента на
вземане на решението, тъй като след встъпването си в длъжност те са били длъжни
да изпълняват вече взетите решения. Без значение било и обстоятелството дали
ищцата е отправила покана за връщане на сумите, след като е било взето решение
в този смисъл. С оглед на изложеното се моли обжалваното решение да бъде
отменено, а предявените искове уважени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците чрез адв. М., с който се моли първоинстанционнното решение да бъде
потвърдено. Посочва се, че по делото е безспорно, че ищцата е заплатила сумата
от 8 460 лв. на 01.08.1995 г. и че през 2000 г. е било взето решение на
общо събрание за утвърждаване на коефициент К=2, 5 за внесените през 1995 г.
суми спрямо тези през 1998 г., в резултат на което внесените от ищцата суми са
били приравнени вместо на 124, 92 щатски долари (колкото са били към момента на
внасянето им), на 312, 325 щатски долари. Поддържа се, че ответниците не носят
отговорност, че така определената сума не е била заплатена на ищцата, тъй като
са били избрани за управители на етажната собственост много по-късно – П.М. от
16.05.2011 г. на вх. 1, И.В. от 04.11.2008 г. на вх. 2, а В.Р. за касиер на вх.
2 от 04.11.2008 г., като освен това П.М. е управител на етажната собственост на
вх. 1, която има отделна каса, а ищцата е собственик на апартамент във вх. 2.
Посочва се също така, че определените суми не са били заплатени на нито един от
собствениците, като през 2011 г. е било взето ново решение от общото събрание
дължимите суми, изчислени в долари към датата на внасянето им в касата съгласно
приложената от ищцата таблица, наречена „Пълен списък на вноските (за двете
групи)“, да бъдат изплатени на етажните собственици по 4 лв. за долар, с което
задължението на ищцата се равнява на 499, 68 лв. или 124, 92 долара, която сума
й е била заплатена, видно от приложения към исковата молба разходен касов
ордер. Според ответниците всички оплаквания срещу редовността на провежданите
общи събрания и правилността на взетите решение не могат да бъдат предмет на
разглеждане в настоящото производство, тъй като решенията са влезли в сила. Изложени
са и доводи, че установеното с протокола от 2000 г. задължение е погасено по
давност, като погасени по давност са и лихвите по него. В това решение не е бил
предвиден срок за плащане на дължимите суми, следователно срокът за плащането
му тече от покана, каквато ищцата не е отправяла до етажната собственост, поради
което и няма как етажната собственост да изпадне в забава. Срок за плащане на
задължението не е бил определен и с последващото решение на общото събрание от
2011 г., което е новирало задължението. Приетата по делото нотариална покана е
била отправена лично до всеки от ответниците, които не дължат процесната сума в
лични качество и следователно с нея не са били поставени в забава нито те, нито
етажната собственост.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС при условията на солидарност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо, а по същество е и правилно по следните съображения:
По делото не е спорно, че ищцата В.К.Х.-Г.е собственик
на апартамент № 36, находящ се в гр. София, жк „********съгласно нотариален акт
№ 108 от 07.07.1995 г., приложен на л. 6 от гр.д. № 1410/2014 г. по описа на
СРС, 40 състав. С влязло в сила решение от 03.06.1997 г. по гр.д. № 1045/1996
г. по описа на СРС, 40 състав, е бил уважен предявеният от етажните собственици
в процесната сграда срещу Столична община иск с правно основание чл. 108 ЗС по
отношение на следните недвижими имоти, представляващи общи части на етажната
собственост: две детски занимални с площ от по 104, 84 кв.м. всяка и
междуколонно пространство с площ от 232, 56 кв.м. Въз основа на решението със
заповед № РД-57-774/30.12.1998 г. и заповед № РД-57-908/26.10.1999 г. на кмета
на Столична община е било наредено отписването от актовите книги за общинска
собственост на съответните общински имоти.
Между страните по делото не се спори, а и от приложената
на гърба на л. 15 от гр.д. № 1410/2014 г. по описа на СРС, 40 състав, квитанция
№ 14 се установява, че на 01.08.1995 г. ищцата е платила сумата от 8460 лв. за
водене на посоченото по-горе дело от етажните собственици.
На 14.04.2000 г. е било проведено отчетно-изборно
събрание на етажната собственост „Атом“ на процесния бл. 4, като в т. 1 от
дневния ред е включена информация за собствеността на първия (надпартерен) етаж
на блока и предложение за възстановяване на направените разходи. Прочетено е
предложение за изравняване на направените разходи по възстановяване на
собствеността и за прилагане на преводни коефициенти за сумите, внесени по
различно време. В приложения на л. 15 пълен списък на вноските за
възстановяване на собствеността върху партерния етаж срещу апартамент № 36,
притежаван от ищцата, е записано, че на 01.08.1995 г. е била внесена
неденоминирана сума в размер на 8460 лв., цената на един долар в неденоминирани
левове към датата на внасяне е била 67, 718, доларовата цена на вноската е била
124, 93, а бонифицираната цена на вноската съобразно 2, 5 деноминирани лева за
1 щатски долар е 312, 325. В протокола е отбелязано, че общото събрание е взело
решение за утвърждаване на коефициент К=25 за внесените суми през 1995 г.
спрямо тези през 1998 г. при изравняване на направените разходи, като всички
направени от собствениците вноски да им бъдат възстановени в актуализирания с
този коефициент размер за сметка на част от получаваните наеми до края на 2000
г. На новоизбраните УС и НС е възложено да изготвят до 30.06.2000 г. поименен
уравнителен протокол, по който да стане възстановяването на сумите след
одобрение от общото събрание.
На 14.05.2011 г. е било проведено друго общо събрание на
процесната етажна собственост, в което е записано изявление на И. В., че
отдавна има решение да се възстановят на собствениците средствата, дадени във
връзка с воденото дело, като в изготвените от Вл. А.таблици се виждало на колко
долара отговаря внесената от всеки собственик сума и общата сума е около 2500
долара. И. В. е предложил на собствениците да бъдат изплатени по 4 лв. за
долар, за което ще са необходими общо около 10 000 лв. Прието е решение за
компенсиране на направените разходи при раздържавяването на някои общи части на
сградата от средствата на етажната собственост да се възстановят посочените в
таблица 1 (приложение 1 – неотделима част от тези решения) суми в щатски долари
при съотношение 4 лв. за долар.
На 08.10.2013 г. ищцата е изпратила нотариална покана до
тримата ответници, с която ги е поканила в седемдневен срок да й изплатят
полагащите й се пари от касата на бл. 4 във връзка с направени разходи за
раздържавяване на първия надпартерен етаж, като се твърди, че на нея й се
полагат 2748, 44 лв. съобразно решенията на общото събрание, взети на
14.04.2000 г. и 14.05.2011 г. Всеки от ответниците е получил екземпляр от
нотариалната покана на 09.10.2013 г. С решение по т. 5 от дневния ред общото
събрание е потвърдило разделянето на етажната собственост на две – вход 1 и
вход 2 и е решило приходите от всички отдавани под наем общи части на сградата
да бъдат разделяни между двете етажни собствености пропорционално на идеалните
им части.
На 14.10.2013 г. е било проведено съвместно общо
събрание на собствениците на обекти в етажните собствености „Атом“, бл. 4, вх.
1 и „********от дневния ред е обсъждане на финансовите претенции на ищцата към
етажните собствености за неизплатени суми от получаваните наеми. В протокола е
посочено, че сумите, които ищцата може да претендира, са две: 1500 лв. като
награда за участието на покойния й съпруг Димитър Генов, която е била изплатена
и 499, 72 лв. компенсация за направените разходи от 124, 93 щатски долара или
по 4 лв. за долар съгласно решението на общото събрание от 14.05.2011 г. Освен
това от получаваните наеми съгласно решение на ОС на етажната собственост на вх. 2 само веднъж са били изплащани
средства на собствениците по 100 лв. на идеална част, което се равнява на 567,
90 лв. за апартамента, притежаван от ищцата. Така общият размер на сумата,
която й се дължи е посочен в протокола като 1067, 62 лв., представляваща сбор
от 567, 90 лв. и 499, 72 лв. На това общо събрание е било взето решение на
ищцата да бъде изплатена сума в размер на общо 1067, 62 лв.
От приложените на л. 30 от гр.д. № 1410/2014 г. по описа
на СРС, 40 състав, два броя разходни касови ордери се установява, а и между
страните не се спори, че на 22.10.2013 г. на ищцата са били изплатени 567, 90
лв. „възстановяване на сумата, раздавана по 100 лв. на ид.ч. от вх. 2 и
предоставена на вх. 1 през м. 3.2012 г.“ и 499, 72 лв. „възстановяване сумата
за внесени долари“.
От приложения на л. 61 от гр.д. № 1410/2014 г. по описа
на СРС, 40 състав, протокол от общо събрание се установява, че на 04.11.2008 г.
ответниците И.В. и В.Р. са били избрани съответно за управител (председател) и
касиер на етажната собственост на вход 2. От приложения на л. 63 протокол от
общо събрание се установява, че на 16.05.2011 г. ответницата П.М. е била
избрана за управител на етажната собственост на вход 1.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят
А.Д.Г., син на ищцата, който е бил домоуправител в периода м. 07.2008 г. до
2010 г. Той е заявил, че в този период не са били изплащани пари на етажните
собственици поради липсата на финансов ресурс. Тъй като имало съмнения за
злоупотреби от страна на предишния домоуправител Г.П., била инициирана вътрешна
ревизия и било установено наличието на две банкови сметки с големи суми. По
случая било образувано досъдебно производство, което впоследствие било
прекратено поради смъртта на Г.П.. Според свидетеля общите събрания са били
провеждани в апартамента на единия на ответниците, като ищцата не е обжалвала
взетите на тези общи събрания решения, тъй като не е била наясно с тях.
По делото е била разпитана и свидетелката Е.П., етажен
собственик, дъщеря на Г.П., който е бил дългогодишен управител на етажната
собственост. Свидетелката знае, че размерът на вноската на ищцата във връзка с
водените дела за раздържавяване е 124, 67 долара, като парите за тези разходи
са били събирани в периода 1995 г. – 2000 г. Според свидетелката на общото
събрание, проведено през 2000 г., е било решено парите да бъдат върнати, но тъй
като е нямало събрани средства поради липсата на наематели в общите части, не е
бил указан срок за връщането. В периода 2000 г. – 2008 г. парите не са били
върнати, тъй като е имало спор относно курса на долара. По време на разпита
свидетелката си е служила с бележки, които е намерила сред документите на баща
си. От показанията й се установява още, че през 2000 г. е било възложено на
етажния собственик Вл. А.като финансов контрольор да изготви екселска таблица
на кого колко пари и по какъв курс трябва да се върнат, като той не е изготвил
таблицата в продължение на шест години. На общо събрание, проведено според
свидетелката на 14.05.2011 г., е било взето решение за връщане на парите, като
не е била върната единствено вноската на ищцата в размер на 124, 67 долара, тъй
като етажната собственост е имала насрещна претенция спрямо нея, за което
последната според свидетелката е била уведомена.
При така установеното от фактическа страна въззивният
съд намира следното от правна страна.
С исковата молба и няколко уточнителни молби ищцата
претендира заплащане на процесните суми от тримата ответници при условията на
солидарност, тъй като те съхраняват и се разпореждат с парите на двете етажни
собствености и с неизпълнението на взетите от общото събрание решения са й
причинили имуществени вреди в размер на подлежащата на връчване сума от 2748,
44 лв. лихва за забава върху нея в размер на 4016, 51 лв. за периода 01.08.1995
г. – 22.10.2013 г., 50, 07 лв. лихва за забава върху главницата за периода
23.10.2013 г. – 10.01.2014 г. и 60 лв. разходи във връзка с изпращането на
нотариална покана до тримата ответници.
Въззивният съд споделя напълно подробно изложените в
първоинстанционното решение мотиви за това, че основанието за възстановяване на
направените от ищцата разноски във връзка с воденето на съдебното производство
от етажните собственици срещу Столична община е самото решение, с което искът с
правно основание чл. 108 ЗС е бил уважен, като в тази част на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд. Съобразно чл. 41 ЗС и чл. 6, ал. 1,
т. 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за управление,
поддържане и възстановяване на общите части съразмерно с дела си в общите
части. По делото не е спорно, че на 01.08.1995 г. ищцата е заплатила сумата от
8460 лв., която представлява припадащата й се част от разноските за водене на
делото срещу Столична община, т.е. това са разноски във връзка с управление на
етажната собственост. Както е посочено и в първоинстанционното решение тези
разноски са задължение на всеки етажен собственик, като с плащането на
посочената сума е било погасено задължението на ищцата за участие в разходите
на етажната собственост. Тя би имала право да получи някаква сума под формата
на отговорност за разноски по чл. 78 ГПК/ чл. 64 ГПК (отм.) при уважаване на
предявения от етажните собственици иск и в случай че насрещната страна по
делото Столична община плати разноските, които са възложени в нейна тежест със
съдебното решение. По делото не са ангажирани доказателства за това Столична
община да е платила такива разноски на етажната собственост, които да подлежат
на разпределяне между етажните собственици, с оглед на което в полза на ищцата
не е възникнало вземане за припадащата й се част от тези разноски. Както е
посочил и районният съд, в приетите по делото протоколи от проведени общи
събрания на етажната собственост се обсъжда единствено съответни суми да бъдат
върнати на етажните собственици от получена наемна цена при отдаването под наем
на общи части от сградата.
Въззивният съд намира, че правилно районният съд е приел
за неоснователни предявените искове и на друго основание, а именно че ответниците
няма как да носят отговорност за това, че в срок до 30.06.2000 г. УС и НС на
етажната собственост не са изготвили поименен уравнителен протокол съобразно
взетото решение на общо събрание, проведено на 14.04.2000 г., тъй като никой от
тях не е бил член на тези органи към посочената дата. И.В. е бил избран за
управител и В.Р. за касиер през 2008 г., а П.М. за управител през 2011 г., с
оглед на което няма как да отговарят за неизпълнение на решение на общото
събрание към 2000 г.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че
от представените доказателства се установява, че всички дължими на ищцата суми
съобразно взетите от общото събрание решения са й били изплатени. На общото
събрание, проведено на 14.04.2000 г., е било взето решение за коригиране на
внесените от етажните собственици суми с коефициент К=2,5, като видно от
приложения към протокола пълен списък на вноските за възстановяване, внесената
от ищцата сума в размер на 8 460 лв. се равнява на 124, 93 долара
съобразно цената на един долар в неденоминирани левове към датата на внасянето.
При прилагане на приетия на общото събрание от 14.04.2000 г. коефициент
размерът на тази вноска става 312, 325 долара. На последващо общо събрание
обаче, проведено на 14.05.2011 г., е било взето решение за прилагане на друг
начин за изчисляване на дължимите за възстановяване суми, „като се вземе
предвид, че средствата са блокирани повече от 10 години“, като сумите се
възстановят при съотношение 4 лв. за 1 долар. По отношение на ищцата това
означава, че на нея следва да бъде възстановена сумата от 499, 72 лв. или 124,
93 долара * 4 лв. След решение на общото събрание от 14.10.2013 г., видно от
приложения на л. 30 разходен касов ордер, тази сума е била платена на В.Х.-Г.на
22.10.2013 г., което обстоятелство е безспорно между страните. Няма други суми,
които да се дължат на ищцата съобразно приетите по делото решения на общото
събрание и да не са й били възстановени. Не е представено решение на общото
събрание, съобразно което на нея да се дължи сума в претендирания размер от
2248, 72 лв. след като ищцата не е доказала в нейна полза да е възникнало
претендираното вземане за главница, неоснователни са и предявените искове за
лихви, както и за разноски във връзка с изпращане на нотариална покана до
ответниците, с която посочените вземания се претендират. Следва да бъде
отбелязано и че по делото не са събрани доказателства за оспорване на взетите
от общото събрание решения на етажната собственост по предвидения ред, поради
което въззивният съд приема, че те са влезли в сила.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
предявените искове са изцяло неоснователни и правилно са били отхвърлени,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски за въззивното
производство имат ответниците, но те не са ангажирали доказателства за
направени разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на предявените искове, настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
428063 от 12.06.2018 г., постановено по гр.д.
№ 31211/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, 125 състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.