М О Т
И В И:
Съдебното производство е образувано по
обвинителен акт на Окръжна прокуратура – гр. Бургас срещу Т.Н.К. *** с
обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК вр.
чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Съдът конституира като частни
обвинители в съдебното производство С.С.М. (майка на починалия пострадал А.М.),
Т.А.П. (баща), Т.А.А. (баба), С.С.М. (брат), Е.С.М. и С.С.М. (сестри,
последната - малолетна, чрез законния ѝ представител С.С.М.).
В съдебно заседание прокурорът пледира
за преквалифициране на деянието на подсъдимия К. като престъпление по чл. 343а,
ал. 1, б.“б“ от НК. Предлага да бъдат наложени на дееца наказания лишаване от
свобода и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, всяко от
тях за срок от шест месеца, като изпълнението на наказанието лишаване от
свобода бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Повереникът адв. С. поддържа
повдигнатото с обвинителния акт обвинение на подсъдимия, като аргументира становището
си, че в случая не следва да бъде приложен привилегированият състав на чл. 343а НК. Заявява, че приносът на водача на каруцата за причиняване на вредоносния
резултат не е от съществено значение. Изразява несъгласие с предложения от
прокурора размер на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия,
приемайки че те не кореспондират с тежкия вредоносен резултат и биха били
проява на неоправдано снизхождение спрямо дееца. Предлага на съда да наложи
наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което според него се
явява резонно и справедливо.
Частните обвинители Т.П., С.С.М., Е.С.М.
и Т.А.А. настояват за налагане на наказание лишаване от свобода, което
подсъдимият да изтърпи ефективно.
Защитникът адв. Д. пледира за
постановяване на оправдателна присъда. Според нея подсъдимият не е бил длъжен
при никаква пътна обстановка да предвижда противоправно поведение на друг
участник в движението по пътищата. Заявява, че допуснатото от подсъдимия
нарушение на правилата за движение не е в причинна връзка с общественоопасните
последици и със съставомерния вредоносен резултат, поради което е налице
хипотезата на чл. 15 НК. В случай че това искане не бъде уважено от съда,
защитникът посочва, че коректната правна квалификация на деянието на подсъдимия
е по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК.
Подсъдимият К. поддържа становището на
защитника и моли съда за справедливо решение.
След поотделната и съвкупна преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.Н.К
На 5.03.2015 г. около 18:30 часа
подсъдимият К. управлявал лек автомобил „С.“ с рег. № *** по път II-79 от гр. Средец за с. Дебелт. Автомобилът преминал
през бензиностанцията, намираща се преди
изхода на гр. Средец, непосредствено след която от дясната страна на пътя бил
поставен знак В10 „Забранено е влизането на пътни превозни средства, теглени от
животни“. Автомобилът навлязъл в прав участък на пътя, с настилка от гладък
дребнозърнест асфалт, без неравности. Пътното платно било с ширина 7,20 метра,
с две ленти за движение, разделени с единична прекъсната линия М3. В дясно
имало банкет с ширина 2,50 метра, с чакълена настилка. Лекият автомобил се
движел успоредно на оста на пътя на разстояние 1,60 метра от десния край на
пътното платно, при сухо време, в тъмната част на денонощието, с включени дълги
светлини на фаровете. Малко след като подминал табелата за край на населеното
място, подсъдимият видял светлини на фарове на насрещно движещ се автомобил и
превключил от дълги на къси светлини. Скоростта на движение на управлявания от
него автомобил била около 92,99 км/ч, а опасната му зона за спиране при тази
скорост била 105,02 м.
По същото време попътно пред лекия
автомобил „С.“, в дясната лента на платното се движела каруца със скорост от
около 6,5 км/ч, управлявана от свид. Ц.К.Д.. До свидетеля, от лявата му страна,
седял пострадалият А.С.М.. Каруцата била без осветително тяло и
светлоотразители в задната част.
Подсъдимият К. възприел каруцата, когато
автомобилът се намирал на около 44,36 м от задната ѝ част. Той реагирал,
като предприел екстрено спиране, но не успял да предотврати сблъсъка. Автомобилът
ударил с предната си дясна част каруцата в задната ѝ част, в ляво от
масовия ѝ център. В резултат на удара предната и задната ос на каруцата
се разделили, дъното и ритлите се разрушили, а конят се отделил. Свид. Ц.Д.
паднал на банкета, а пътуващият до него А.М. ударил главата си в предното
стъкло на автомобила, след което паднал на пътното платно от дясната страна на
автомобила. След удара подсъдимият отново натиснал напълно спирачния педал,
осъществявайки нормално спиране на автомобила. След кратък престой той придвижил
колата до окончателно спиране в десния банкет, изминавайки разстояние около
9,00 метра.
Подс. К. отишъл до пострадалия А.М. установил,
че М. е в безсъзнание, но има пулс. К. веднага спрял движещ се автомобил и
помолил водача да се обади на спешен номер 112. В това време свид. Ц.Д. сам се
изправил, като видимо здравословното му състояние било добро. Подсъдимият
останал да стои до пострадалия А.М., за да го предпази от преминаващите
превозни средства.
На местопроизшествието пристигнали екип на
ФСМП – С. в състав: д-р Р.Д.К. и шофьор И.К.Б., както и Г.И.К. и М.П.М. – мл.
автоконтрольори при РПУ-С.. Б., полицейските служители и подсъдимият качили
пострадалия М. в линейката, която незабавно се отправила към МБАЛ-Бургас. На
подсъдимия била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510+ № 0062, като отчетеният резултат бил отрицателен. Малко
по-късно свид. Ц.Д.в заявил, че му прилошало. Това наложило отвеждането му до
здравно заведение с друг медицински екип.
В 19:45 часа пострадалият А.М. бил
настанен в Отделение по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ-Бургас с
диагноза: Съчетана травма. Тежка черепно мозъчна травма. Фрактура на черепа и
базата. Контузия на мозъка. Кома. Травматичен бял дроб. На 6.03.2015 г. в 02:40
часа той починал. При огледа и аутопсията върху трупа на А.М. били установени:
тежка черепно-мозъчна травма – тежка контузия на челните дялове на главен
мозък, по-леко контузени дялове на малкия, кървениста течност в мозъчните
стомахчета, пукнатина на черепа; пукнатини на черния дроб и слезката; охлузване
по челото. Непосредствена причина за смъртта на М. била тежката черепно-мозъчна
травма, причинена по механизма контра-ку-падане на главата с предварително
придадено ускорение.
Свид. Ц.Д. постъпил в Спешно отделение на
МБАЛ-Бургас на 5.03.2015 г. в 20:45 часа с диагноза: Контузия на главата. При
направените изследвания (ултразвук на коремни органи и рентгенови снимки на
главата) не били установени травматични изменения. Получената травма на
главата, диагностицирана като контузия, довела до болка и страдание.
Изложената фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия, показания на свидетелите Ц.Д., М.М., Г.К.,
Р.К., И.Б., от приложените към досъдебното производство протоколи за оглед на
местопроизшествие и следствен експеримент и фотоалбуми
към тях (л. 21-46 и л. 206-212), медицинска документация от МБАЛ-Бургас,
удостоверение за наследници, писмо от „Районен център 112“-Бургас, справка от
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, справка за съдимост на
подсъдимия, както и от експертните заключения на извършените по делото съдебномедицински
експертизи (т. 1, л. 80-82 и л. 86), химически експертизи (т. 1, л. 90 и л. 95)
и автотехнически експертизи.
Според показанията на свид. Ц.Д. на
задната част на управляваната от него каруца е имало червен стоп. При
предявяване на фотоалбума, изготвен при първия оглед на местопроизшествието,
свидетелят посочи, че заснетият на снимка № 18 елемент е от неговата каруца (т.
1, л. 32 от ДП). По отношение на този елемент обаче в протокола за оглед е
записано, че върху него се намира „счупена кръгла пластмасова капачка от
габарит (стоп) на автомобил, без светлоотразително действие“ ( т. 1, л. 22 от
ДП).
Съгласно заключенията на химическите експертизи,
в пробата кръв, взета от свид. Ц.Д. не се доказало наличие на етилов алкохол, а
в пробата кръв от пострадалия А.М. бил установен етилов алкохол в количество
0,11 промила.
На досъдебното производство е извършена
автотехническа експертиза от вещото лице инж. И.Д. (т. 1, л. 99-111), а след
това са назначени тройна автотехническа експертиза и две допълнителни тройни
експертизи, чиито заключения са изготвени от вещите лица инж. Т.И., инж. Ж.С. и
инж. Б.Т. (т. 1, л. 124-138, л. 151-155 и л. 214-228). Последвало назначаване
на повторна тройна автотехническа експертиза и допълнителна повторна тройна
експертиза, чието извършване било възложено на вещите лица проф. д.т.н. инж. С.К.,
доц. д-р инж. Д.Х. и гл. ас. д-р инж. Х.У. (т. 2, л. 28-45 и л. 137-141). В
съдебното производство беше назначена петорна автотехническа експертиза,
извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж.М.С., доц. д-р инж. Р.Д, инж. Е.И.,
инж. Л.М. и инж. В.Т..
Според заключението на петорната
експертиза скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди удара
е била около 92,99 км/ч, при опасна зона за спиране 105,02 м. Експертите са
определили, че в момента на удара надлъжната ос на автомобила е била на
разстояние 2,43 м от десния край на пътното платно, като положението ѝ
практически е съвпадало с положението на горната лява страна на каруцата.
Разстоянието на видимост по оста на автомобила при движение на къси светлини на
фаровете е било около 57,00 м, но същото следвало да бъде намалено с 25% поради
наличие в полезрението на водача на фарове на насрещен автомобил, водещо до
физиологично заслепяване. Затова в случая разстоянието на видимост към тъмния
обект (каруцата) било 42,75 м.
Посоченото разстояние е по-голямо от разстоянието на видимост, получено
при втория следствен експеримент, проведен на 7.07.2016 г. – 37,50 м (т. 1, л.
206-212 от ДП), като според експертите разликата най-вероятно се дължи на
намалената прозрачност на фаровете на автомобила, с който е бил извършен
експериментът. Що се отнася до резултата от първия следствен експеримент (при
който е прието, че видимостта на несигнализирана каруца в тъмната част на
денонощието при осветена зона пред автомобила на къси светлини на фона на
фаровете на светлините на насрещно движещи се автомобили се разкрива от
разстояние 30 метра – т.1, л. 144 от ДП), то експертите намират същия за
компрометиран, тъй като при определяне на видимостта автомобилът не се е движел
непрекъснато, а е бил местен през 10 метра.
В заключението на петорната експертиза е
посочено, че в момента на реагиране на водача К. разстоянието между автомобила
и каруцата е било 44,36 м. Това разстояние е по-голямо от определеното
разстояние на видимост 42,75 м, което е
дало основание на експертите да приемат, че водачът на автомобила е реагирал
своевременно в момента на появата на каруцата в осветената зона от късите
светлини на фаровете на автомобила. По тази причина е прието, че разстоянието
на видимост при къси светлини на фаровете на автомобила при наличие на насрещен
автомобил е било 44,36 м. Скоростта, при която водачът би могъл да избегне
удара като спре на това разстояние на видимост била 52,06 км/ч.
Експертите от петорната автотехническа
експертиза са определили профила на пътния участък от бензиностанцията в края
на гр. Средец до мястото на произшествието. Установили са, че в посочения
участък има две възвишения, първото от които с денивелация 1,00 м, а второто -
с възходящ наклон с денивелация 7,00 м. Извършените пресмятания показали, че
при начина на движение на каруцата и на автомобила в този пътен участък,
профилът на пътя не е създавал ограничаване на видимостта на водача К. към
каруцата, което да е станало причина за произшествието.
Съдът кредитира с доверие заключението на
петорната автотехниче-ска експертиза, тъй като същото е изготвено въз
основа на всички събрани по делото
доказателства и доказателствени средства, включително и обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие. Следва да бъде отбелязано, че
посоченото заключение не се различава съществено от заключението на повторната
тройна експертиза с участието на проф. К. Според последното скоростта на лекия
автомобил преди удара е била около 87 км/ч, при която скорост опасната му зона
за спиране била около 91 метра. Разликата във величините на скоростта се дължи
на обясненията на подсъдимия, че след удара той натиснал максимално спирачния
педал и след спирането изместил автомобила на банкета, изминавайки 8-10 метра
(л. 137 гърба) – обстоятелство, което не е било известно на експертите от
повторната тройна експертиза при изготвяне на заключението.
И при двете обсъждани експертизи е
направен недвусмислен извод, че водачът на лекия автомобил е възприел
опасността, който извод се базира на наличието на спирачна следа с дължина 5,30
м, с начало преди мястото на удара. Няма различие и в извода, че водачът на
автомобила е реагирал своевременно в момента на появата на каруцата в
осветената зона от късите светлини на фаровете на колата. Автомобилът обаче се
е движил със скорост, която не е позволявала на водача да спре в зоната на
видимост при къси светлини на фаровете.
Според заключението на автотехническата
експертиза, изготвено от инж. И.Д. скоростта на автомобила в момента на
сблъсъка с каруцата е била 75 км/ч, а според заключението на допълнителната
тройна автотехническа експертиза с участието на инж. И. (т. 1, л. 214 – 228 от
ДП) тази скорост е била 83 км/ч. Опасните зони за спиране на автомобила при
тези скорости са били 61 м, респ. 76,8 м. При изчислението на скоростта
експертите от двете експертизи приемат, че липсват данни водачът на автомобила
да е реагирал преди мястото на удара и не отчитат описаните следи в протокола
за оглед на местопроизшествието, посочвайки че намерените следи са били
оставени от каруцата. Инж. Д. поддържа заключението, че от техническа гледна
точка произшествието не е било възможно да бъде предотвратено от водача на
автомобила, защото опасната зона била по-голяма от зоната за видимост – 50 метра
(определена, без да е взето предвид наличие на насрещен автомобил с включени
къси светлини на фаровете). Експертите от тройната експертиза приемат
разстояние на видимост 37,50 метра при насрещни светлини на фарове (каквото е
било установено при втория следствен експеримент, проведен на 7.07.2016 г.).
Тези експерти са категорични в заключението си, че водачът на лекия автомобил не
е могъл да спре превозното средство в зоната на видимост на каруцата, както при
движение с първоначалната скорост на движение, така и при скорост на движение
допустима за спиране в дължината на осветената зона пред автомобила на къси
светлини.
Относно наличието на кал в първата следа,
описана в протокола за оглед на местопроизшествие, в заключението на петорната
експертиза аргументирано е посочено, че тази кал не може да е от задните колела
на каруцата. Наличието на „кална следа“ се обяснява с изпадане на натрупана кал
от джантите и калниците на предните колела на автомобила при блокирането им в
резултат на предприетото екстрено спиране от водача. В този смисъл са и
подробните разяснения на проф. С., дадени на съдебното следствие (л. 233, гърба
и л. 234).
По-важното е друго – в конкретния случай за
механизма на произшествието е без съществено значение каква е била скоростта на
лекия автомобил преди удара – 75 км/ч, 83 км/ч, 87 км/ч или 92,99 км/ч. От
значение е обстоятелството, че скоростта на движение на автомобила е трябвало
да бъде съобразена с разстоянието на видимост и това разстояние да е
гарантирало спиране на автомобила в неговите граници при възникване на
опасност. При конкретните пътни условия – движение в тъмната част на
денонощието, с включени къси светлини на фаровете и при наличие на насрещно
движещ се автомобил, реалната видимост е била 44,36 м, съгласно изводите на
петорната автотехническа експертиза. За да може автомобилът да спре в тези
граници, скоростта му на движение е следвало да бъде 52,06 км/ч. При избраната
от подсъдимия скорост 92,99 км/ч, опасната зона за спиране се е удължила до
105,02 м, което разстояние надвишава повече от два пъти разстоянието на
видимост пред автомобила. По този начин подсъдимият К. сам се е поставил в
техническа невъзможност да предотврати пътнотранспортното произшествие. Той е
осъществил движението на автомобила в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като
не е съобразил единия от посочените в тази разпоредба фактори при избор на
скоростта – конкретните условия на видимост. Именно това нарушение е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. В тази насока следва да бъде отбелязано
и обстоятелството, че опасността за движението не е възникнала от внезапно
излизане на каруцата пред автомобила. Експертите от петорната експертиза са
изчислили, че ако каруцата се е движела по старото трасе на главния път (т.нар.
„страничен път“), то в момента на евентуалното ѝ излизане от този път,
лекият автомобил се е намирал все още в гр. Средец (вж. л.4 и л. 5 от
експертизата). А и мястото, където страничният път се е съединявал с главния
път е било много отдалечено от мястото на произшествието. Към момента на удара
каруцата е била изцяло в дясната пътна лента, като горният ѝ ляв край е
бил на около 2,35 м от десния край на пътното платно. Същата се е намирала
извън опасната зона за спиране на автомобила, поради което не може да бъде
приета за непредвидимо препятствие на пътя.
Наред с неправомерното поведение на водача
на автомобила, причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е
обстоятелството, че каруцата не е била снабдена със светлоотразителни елементи
и сигнална светлина, каквито са изискванията на чл. 71, ал. 1 ЗДвП – два бели
или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, както и
задължителната при движение през нощта или намалена видимост бяла или жълта
добре различима светлина. Освен това свид. Ц.Д. е управлявал каруцата върху
платното за движение при изрична забрана за това, указана с пътен знак В10
„Забранено е влизането на пътни превозни средства, теглени от животни“.
С оглед на изложеното, съдът призна подс.
К.за виновен. На 5.03.2015 г. на път II-79 км.64,500 в
посока от гр. Средец към гр. Бургас, при управление на лек автомобил „С.“ с
рег.№ ***, подсъдимият нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не избрал необходимата
безопасна скорост на движение на автомобила, и с това виновно причинил смъртта
на А.С.М., настъпила на 6.03.2015 г. Деянието е осъществено при форма на вина
непредпазливост във вид на небрежност. Подсъдимият К. не е имал представа
относно възможния престъпен резултат. Като правоспособен и дългогодишен водач
на моторно превозно средство обаче той е бил длъжен и е могъл да предвиди
обществено-опасните последици и да ги предотврати.
Непосредствено след произшествието
подсъдимият бил уплашен и стресиран, „в шок“ (вж. показания на свид. М.М. и Д.Г.).
Независимо от психическото си състояние, подс. К. не останал безучастен към
пострадалия М.. Подсъдимият отишъл до него, установил, че има пулс, спрял
минаващ автомобил и помолил водача да се обади на тел. 112. След това застанал
до пострадалия, за да предотврати евентуалното му прегазване от движещите се
автомобили. Именно обстоятелството, че Т.К. се е намирал на лентата за
движение, докато автомобилите заобикаляли тялото на пострадалия, накарало
пристигналите полицейски служители да го помолят да облече светлоотразителна
жилетка и да се оттегли встрани от платното (вж. показания на свидетелите Г.К.
и М.М.). Съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, че е помагал при
качването на пострадалия в линейката. Вярно е, че според показанията на свид. И.Б.,
шофьор на линейката, такава помощ му оказал полицай. Свидетелят обаче не
изключва възможността подсъдимият също да е помогнал, като липсата на
категоричност по отношение поведението на подсъдимия обяснява със създадената
суматоха на местопроизшествието и изминалия дълъг период от време от
произшествието до даването на показанията в съдебно заседание. За разлика от
този свидетел, свид. Г. К. ясно посочва лицата, които помогнали на медицинския
екип да качат пострадалия в линейката – той, колегата му М.и водачът на лекия
автомобил (л. 126).
Извършените от подсъдимия действия
обективно и субективно са били насочени към спасяване живота на пострадалия М..
При конкретната обстановка те са били единствено възможните за оказване помощ
на пострадалия, като помощта е била необходима - М. се е
нуждаел от нея, защото тогава все още е бил жив, смъртта му е настъпила близо
седем часа след настаняването му в МБАЛ-Бургас.
С оглед на изложените съображения, съдът
прие, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, поради което деянието му следва да се квалифицира по
привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“
вр. чл. 342, ал. 1 НК. Това наложи оправдаването на подсъдимия по повдигнатото
му с обвинителния акт обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК.
Съдът не възприе тезата на защитника за
наличие на хипотезата на чл. 15 НК. В случая не е налице случайно деяние, тъй
като подсъдимият е извършил нарушение на правилата за движение и сам се е
поставил в условия, при които е било невъзможно предотвратяването на
произшествието.
При определяне на наказанията съдът
съобрази следното:
Степента на обществена опасност на
деянието не е ниска, предвид тежестта на допуснатото от подсъдимия нарушение на
правилата за движение. Избраната от дееца скорост на движение на автомобила е
надвишавала драстично безопасната скорост при конкретните пътни условия.
Същевременно е необходимо да бъде подчертано неправомерното поведение на водача
на каруцата, което се явява основна причина за настъпване на произшествието.
От друга страна, обществената опасност на
личността на дееца е ниска. Подсъдимият е *** .
Преценявайки посочените обстоятелства,
съдът прие, че значителен превес имат смекчаващите обстоятелства. Затова
определи на подсъдимия наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от осем
месеца, които прие за напълно съответни на тежестта на извършеното престъпление
и неговия автор.
В случая са налице всички предпоставки за
приложението на института на условното осъждане. Подсъдимият е *** и не е имал
други противообществени прояви през изминалия период от време от осъществяване
на инкриминираното деяние. Думите му в хода на съдебните прения „и на мен ми
тежи на съвестта“ ясно илюстрират критичното му отношение към извършеното, а
това говори за започнал вече превъзпитателен процес. Затова съдът прие, че за
постигане целите на наказанието не е необходимо подсъдимият да бъде изолиран от
обществото и на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Накрая, съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
Съдия: