№ 379
гр. Бургас, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20242100101010 по описа за 2024 година
Предявен е иск от “Аполониан Шипмениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Димитър Г., против Д. Н. Г., ЕГН **********, живущ в с. К.,
община Т., ул. Д. Б. № **, Г. Н. П., ЕГН **********, живущ в гр. Б., ж.к. В., ул. С. №
**, и “Марийн Сървиз Солюшънс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г. П., за
осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 65000 лева,
впоследствие увеличена на 489 374,28 лв., представляваща обезщетение за претърпени
вреди /пропуснати ползи/ от извършвана нелоялна конкуренция. При условията на
евентуалност се претендира осъждане само на ответното дружество да заплати сумата
на основание неоснователно обогатяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът се занимавал с корабно менажиране,
агентиране и обработка на кораби. Дружеството работело като изпълнител по
различни проекти, възложени от различни клиенти, в това число и немското дружество
Wenzel Marine GmbH & Co KB. Ищецът бил изпълнил през 2023г. проекти по
възлагане от този клиент в размер на 133 262 евро /260 638 лева/. Твърди се, че е
имало очакване за възлагане от този клиент за 2024г. поне в същия размер.
Ответниците Г. и П. били бивши служители на ищеца, работещи в дружеството,
като монтьори на корабни двигатели. Трудовият договор на П. бил прекратен по
взаимно съгласие, считано от 01.12.2023г. След извършена последваща справка в ТР се
било установило, че този ответник регистрирал още на 22.11.2023г. дружество с
наименование “Марийн Сървиз Солюшънс“ ЕООД, чийто предмет на дейност
съвпадал с предмета на дейност на ищеца.
Ответникът Г. не се е явявал на работа и бил дисциплинарно уволнен на
30.01.2024г.
Впоследствие ищецът разбрал, че двамата ответници били влезли в отношения с
Wenzel Marine GmbH & Co KB и по този начин нарушили техните трудови задължения
съобразно нормите на чл.29 ЗЗК и чл.36 ЗЗК, забраняващи нелоялната конкуренция.
Според ищеца, ответниците се били възползвали неправомерно от достъпа си до
1
информация за клиент на своя работодател и си предложили услугите в лично
качество, а единият от тях дори регистрирал и фирма. Така те били отнели редовен
клиент на ищеца и му нанесли вреди в размер на пропуснатите ползи от
неосъществени възлагания и поръчки. Сочи се, че ответниците били нарушили
задълженията си за лоялност и пазене на търговска тайна, както и задълженията си да
не сключват трудови договори с конкурент на работодателя в продължение на 6
месеца.
Твърди се, че с учредяването на фирмата ответникът П. започнал да извършва
пряка нелоялна конкурентна дейност с бившия клиент на ищеца, като по този начин
лишил последния от възможността да сключи сделка с Wenzel Marine GmbH & Co KB.
Така ответното дружество неоснователно се обогатило в следствие поведението на
физическите лица, като в същото време ищецът обеднял от загубата на клиент.
В срока по чл.131 ГПК ответниците подадоха отговор, с който оспорват исковете
като неоснователни. Сочат, че нямало законова забрана за осъществяване на стопанска
дейност от работник за своя или чужда сметка, както и за извършване на конкурентна
дейност. Твърди се, че работникът имал конституционно признато право на труд, като
в случая нямало уговорена в трудовите договори забрана за осъществяване на
конкурентна стопанска дейност. Нелоялността към работодателя и злоупотребата с
доверието му представлявали дисциплинарни нарушения, които водели до
дисциплинарна отговорност, но не и до отговорност по чл.105 ЗЗК. Заявява се, че
уговорката, с която се ограничавало извършването на конкурентна дейност след
прекратяване на трудовото правоотношение, нарушавала признатото от Конституцията
право на труд на работника. Бившият работодател не можел да налага на работника да
не упражнява своята професия. Сочи се, че ответниците не са нарушавали
добросъвестната търговска практика и добрите нрави. Твърди се, че ответното
дружество е нямало никога договорни отношения с Wenzel Marine GmbH & Co KB и
тази фирма не е възлагала проекти на ответниците. Дружеството- ответник било
сключило договор от 01.12.2023 г. с друга фирма, а именно Amaro GmbH, с което
дружество нямало доказателство, че ищеца можел да сключи договор, нито имало
данни за преддоговорни отношения, водени преговори и приемане на оферти, за да се
направел извод, че е можело да се сключи такъв договор, но не е сключен поради
нелоялна конкуренция. Нямало и пропуснати ползи за ищеца, понеже не била доказана
възможността за сигурно увеличаване на имуществото му.
Навежда се, че не било налице и нарушение по чл.37 ЗЗК, понеже ответниците не
били разпространявали никакви поверителни сведения, касаещи ищцовото дружество.
Наред с това последното не било посочило кои факти от неговата дейност считало за
търговска тайна, за да могат работниците да се съобразят с това обстоятелство. С тези
съображения се моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения поделото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Няма спор по делото, че ответниците- физически лица са бивши служители на
ищеца, като трудовите им правоотношения са прекратени.
Съгласно разпоредбата на чл.105 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, за
причинени вреди вследствие на извършени нарушения по този закон виновното лице
дължи обезщетение. Ал.2 постановява, че право на обезщетение в пълен размер имат
всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато
2
нарушението не е било насочено директно срещу тях.
Нормата на чл. 106 от същия закон сочи, че обезщетението в пълен размер
поставя увреденото лице в положението, в което то би се намирало, ако нарушението
на правото на конкуренцията не е било извършено, като това обезщетение обхваща
правото на обезщетение за претърпяната загуба и за пропуснатите ползи, заедно с
дължимата законна лихва.
Чл.29 от ЗЗК въвежда обща забрана на всяко действие или бездействие при
осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната
търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.
Чл.36 от ЗЗК забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към
привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени
договори, или се осуетява сключването им с конкуренти.
В случая се сочи, че двамата ответници- физически лица, в нарушение на
последните две разпоредби на ЗЗК, започнали работа за Wenzel Marine GmbH & Co
KB, за което дружество няма спор, че до 2024 г. е осъществявало търговски отношения
с ищеца. Твърди се, че възползвайки се неправомерно от достъпа до информация за
клиента, П. и Г. били осъществили контакт с дружеството и били предложили
услугите си в лично качество, както и чрез ответното дружество. Наред с това се сочи,
че двамата ответници били нарушили правилника за вътрешния трудов ред в
дружеството- ищец, както и задължението си за лоялност и пазене на търговска тайна,
с което задължение били обвързани и след прекратяване на отношенията си, съгласно
изрично подписани от тях декларации.
На първо място, доколкото не се оспори факта, че между П., Г. и ищеца са били
налице трудови правоотношения, съдът го намира за безспорно. От приложеният
правилник за вътрешния трудов ред на ищеца, е видно, че в чл.21.9 е въведено
задължение на работника да не установява трудови правоотношения с конкурентна на
работодателя фирма, 6 месеца след прекратяване на трудовия му договор. В чл.22.7
пък е визирано задължение на работника да проявява лоялност към работодателя, като
не разпространява поверителни за него сведения и пази доброто му име и репутация.
Доколкото, обаче, възникването на такива задължения у ответниците П. и Г. е спорен
факт, и предвид липсата на представени доказателства в тази връзка от страна на
ищеца, съдът намира, че двамата не са нарушили сочените в правилника забрани. По
делото не са представени подписани от страните трудови договори и декларации,
изхождащи от двамата ответници- физически лица, в които да се съдържат такива
клаузи, за да се направи извод, че същите са се задължили да не извършват
конкурентна дейност след прекратяване на трудовите си отношения с ищеца. Липсват
и доказателства, че на П. и Г. са били връчени и същите са се запознали с приетия от
„Аполониан Шипмениджмънт“ ЕООД правилник за вътрешния трудов ред. В
показанията си разпитаният св. Пазвантов заяви, че всеки служител във фирмата бил
запознат с правилника за вътрешния ред. Същият посочи и че имало конфиденциална
информация, която била регламентирана чрез правилника за вътрешния ред.
Свидетелят визира, обаче, че не е виждал нарочен документ, в който да са изброени
конкретни обстоятелства, който работодателят да е приел, че съставляват фирмена или
търговска тайна. Свидетелят заяви и че търговска тайна за дружеството- ищец са
оферти, ценови параметри, като в правилника било конкретизирано за кои
обстоятелства се касае конфиндециалността. Всеки служител подписвал такава
декларация.
3
Така дадените показания, обаче, съдът намира, че сочат за принципни действия
на дружеството- работодател, но не водят до категоричния извод, че същите са били
приложени и по отношение на двамата ответници- физически лица. Наред с това,
видно от правилника за вътрешния трудов ред, приложен по делото, в същият няма
изрично посочване коя конкретно информация според дружеството се счита за
конфиденциална, съответно съставлява търговска тайна, която служителите да знаят,
че разпространявайки я нарушават правилата за защитата й.
Независимо от горното, съобразно съдебната практика, постановена по чл.290
ГПК, дори и да се приеме, че клауза за непостъпване на работа в конкурентна фирма
след прекратяване на трудовото правоотношение е била заложена в трудовите
договори на П. и Г., то тези клаузи се приемат за нищожни. Така в Решение №
417/21.05.2010 г., постановено по гр.д. № 1228/2009 г., ІІІ г.о., Решение №
740/18.11.2010 г. по гр.д. № 322/2010 г., на ІV г.о., по реда на чл.290 ГПК, Решение №
533/30.06.2010 г. по гр. д. № 309/2009 г., ІV г.о., трите на ВКС, постановени по реда на
чл.290 ГПК, съдът е приел, че клауза в трудов договор, която поставя трудово-правната
връзка в зависимост, или добавя към нея допълнителни уговорки с гражданско-правен
характер, чиито предмет е поведение и действия на работника след евентуалното
прекратяване на трудовото правоотношение, подлежи на установяване като
недействителна при условията на чл. 74, ал.4 от КТ, макар да не е свързана със
съдържанието на самия трудовия договор, неговия предмет или изпълнение за срока на
действието му. Правото по чл. 48, ал. 3 от Конституция на РБ, всеки гражданин
свободно да избира своята професия и място на работа, върховната инстанция сочи, че
не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в
частноправно съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване
на работа, предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд, скрепено с
императивната норма на чл. 8, ал.4 от КТ, в доразвитие на изведения в цитираната
конституционна норма принцип.
С оглед така постановената задължителна практика, дори и да е съществувала
такава клауза в трудовите отношения между ищеца и двамата ответници, то същата не
обвързва последните поради недействителността й. В тази връзка твърденията на
ищеца в тази насока не следва да бъдат споделени.
На следващо място поради липсата на ясно изразено становище от страна на
работодателя- ищец коя информация счита за търговска тайна, няма как да се приеме,
че П. и Г. са злоупотребили с наличната в дружеството информация относно контакта
с Wenzel Marine GmbH & Co KB. Видно от правилника за вътрешния трудов ред, в
същия няма конкретика относно това кои данни се считат за конфиденциални,
съответно съставляват фирмена или търговска тайна.
Независимо от горното съдът намира, че информацията, касаеща единствено
начина на контакт с едно дружество, не съставлява търговска тайна по смисъла на чл.3
от Закона за защита на търговската тайна. Съгласно цитираната разпоредба търговска
тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която
отговаря едновременно на следните изисквания: 1. представлява тайна по такъв начин,
че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е
общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв
вид информация; 2. има търговска стойност, поради тайния си характер; 3. по
отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има
контрол върху информацията. В настоящият случай контактната информация няма
таен характер, като по отношение на нея няма доказателства ищеца да е предприел
4
някакви мерки за запазването й в тайна. Дори и да е така, обаче, в случая дружеството
не е взело необходимите мерки да индивидуализира обема на тази информация и да
ограничи достъпа до нея, така че данните да не бъдат достъпни за всички служители.
Поради това не може да се приеме, че двамата бивши работници- ответници, като
трети на отношенията между ищеца и Wenzel Marine GmbH & Co KB, са използвали
търговска тайна в противоречие на добросъвестната търговска практика по смисъла на
чл.37 от ЗЗК.
Изложеното по- горе прави предявените против П. и Г. претенции
неоснователни.
По отношение на ответника- юридическо лице, както бе посочено по- горе,
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК забранява недобросъвестни търговски практики,
насочени към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се
нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти.
Съобразно последната практика на върховната инстанция, обективирана в Решение №
291 от 13.01.2025г. на ВАС по адм.д. № 8311/2024 г., IV о., така регламентираната
правна норма предвижда следния фактически състав: първият елемент е деянието,
което е израз на недобросъвестно търговско поведение, извършено от предприятието
на съответния пазар, което да въздейства върху обективната преценка на клиентите.
Вторият елемент от състава изисква това деяние да е с конкретна цел, а именно:
привличането на клиенти, като това следва да бъде тълкувано, както за увеличаването
на продажбите на конкретните предлагани услуги спрямо съществуващите клиенти, от
което да последва ограничаване предлагането на продуктите на неговите конкуренти,
така и за привличане на нови клиенти. Третият елемент от фактическия състав,
включен в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, е свързан с последиците от така извършеното
деяние, а именно: то следва да е резултатно, като законодателят е предвидил само това
нарушение на нелоялната конкуренция, регламентирана в глава 7 от ЗЗК, да е
резултатно. Резултатът следва да се изразява в прекратяване или нарушаване на
сключени договори или осуетяване на сключването им с клиент. В закона са
предвидени два алтернативни варианта като краен резултат от недобросъвестното
поведение на предприятието- може да се засегнат както съществуващи вече договори,
така и бъдещи договори, които предстоят да бъдат сключени.
Така посочените елементи следва да са налице кумулативно, като отсъствието
дори на един от тях, води до липса на извод, че е налице нелоялна конкуренция,
забрана за извършването на която е въведена в специалната хипотеза на чл.36, ал.1 от
ЗЗК. В случая, от ангажираните от ищеца доказателства по делото остана недоказано
наличието на първата предпоставка, а именно липсват доказателства, които да
установят по категоричен начин, че от страна на ответниците са извършени действия,
които да въздействат по някакъв начин върху обективната преценка на клиента на
ищеца Wenzel Marine GmbH&Co KB, и то така, че последния да има изгода или да
предпочете да сключва договори за услуги именно с ответното дружество. Не се
събраха доказателства по делото, които да наведат на извода, че спрямо Wenzel Marine
GmbH&Co KB или Amaro GmbH са били извършвани действия от който и да било
ответник, които действия да са мотивирали клиентите да изоставят търговските си
отношения с ищеца и да започнат такива с ответниците. Няма ангажирани писмени
или гласни доказателства по делото относно отклоняването на оферти и запитвания,
насочени към ищеца, за които ответниците да са предприели действия с цел
осуетяване сключването на договори. Изложените доводи за вероятно продължаване
на отношенията между ищеца и Wenzel Marine GmbH & Co KB и през 2024 г., в
5
случай, че ответниците не са се намесили, са основани на вероятности и
предположения. За да се ангажира отговорността за извършена нелоялна конкуренция
трябва да бъде доказано намерение за сключване на сделките от потенциални клиенти,
което да е било променено. Такова доказване по делото не бе направено.
Тук е мястото да се посочи, че съобразно заключението по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, отношенията на ответното дружество са били почти изцяло не
с Wenzel Marine GmbH & Co KB, а с Amaro GmbH. Ищецът твърди наличието на
свързаност между тях, позовавайки се на обстоятелството, че собственик на двете
дружество е едно и също лице- Фолкер Венцел. Именно в тази връзка се сочи, че двете
дружества се считат от ищеца за един общ клиент. Съдът не споделя тези твърдения.
Видно от приложените учредителни актове и справки от търговския регистър в
Германия, касае се за две самостоятелни дружества. Обстоятелството, че техен
собственик е едно и също лице не може да доведе до извода, че и дружеството Amaro
GmbH е щяло да осъществи търговски контакти с ищеца, ако не бе се договорило с
ответното дружество. Касае се за дружество, учредено през 2002 г., дори преди
учредяването на Wenzel Marine GmbH & Co KB, учредено през 2005 г. Не се касае за
ново дружество, което преди 2024 г., когато ищеца е договарял с Wenzel Marine GmbH
& Co KB, да не е съществувало и да не е можело да договаря от свое име. В тази
връзка не може да се презюмира, че това дружество следва да се счита за потенциален
клиент на ищеца през 2024 г. Няма въведена законова забрана едно физическо лице да
е собственик на капитала на няколко дружества с един и същи предмет на дейност,
като единствено негова е волята да прецени колко дружества ще учреди, с какъв
предмет на дейност и с кои от тях в какви търговски отношения ще участва. Ето защо
само на това основание в голямата си част претенцията се явява неоснователна.
Следва да се акцентира и на обстоятелството, че по отношение на претенцията,
насочена спрямо ответника Д. Г., същата се гради единствено на твърдението, че е
започнал работа в конкурентната на ищеца „Марийн Сървиз Солюшънс“ ЕООД преди
да преустанови отношенията си с „Аполониан Шипмениджмънт“ ЕООД. Съдът счита,
че така наведените факти не обосновават нито една от предпоставките, касаещи
извършване на нелоялна конкуренция. Неявяването на работа повече от два дни
съставлява предпоставка за дисциплинарно уволнение, което е било и основанието, на
което е било прекратено трудовото му правоотношение с ищеца. В ответното
дружество Г. отново е бил назначен на трудов договор, поради което и от същия не
може да се претендира отговорност по правилата на ЗЗК, тъй като е упражнил правото
си на избор при кой работодател да престира труда си.
Спрямо ответника Г. П., като физическо лице, претенцията се явява
неоснователна, освен на посочените в предходните абзаци доводи досежно
отношенията му с ищеца, така и предвид твърдения факт, че регистрирал дружество
със същия предмет на дейност, като на ищеца. Не съществува законова забрана, а както
се установи и договорна такава, същият да не може да продължи дейността си
посредством учредено от него дружество- ответното.
Спрямо „МарийнпСървиз Солюшънс“ ЕООД пък не са налице в цялост
кумулативно установените от ЗЗК предпоставки, за да се реализира отговорността му
по смисъла на чл.105 от същия закон, на посочените по- горе основания.
Изложеното до тук дава основание на съда да приеме предявената претенция по
чл.105 ЗЗК за неоснователна и спрямо тримата ответници, поради което следва да бъде
отхвърлена.
6
По отношение на предявения иск при условията на евентуалност, насочен само
спрямо ответното дружество, основано на института на неоснователното обогатяване
по реда на ЗЗД, и същият се явява неоснователен. Липсата на причинна връзка между
твърдяната нанесена вреда на ищеца вследствие обогатяването на ответника прави
неизпълнен фактическия състав. Тук с пълна сила важи изложеното досежно липсата
на доказателства за наличие на договорни отношения между ищеца и Amaro GmbH-
осъществени и бъдещи, както и липсата на договорки между ищеца и Wenzel Marine
GmbH & Co KB, които да не са се осъществили поради намесата на ответното
дружество. В този смисъл не се доказа, че ищеца е бил лишен от възможността да
осъществява търговски отношения с Wenzel Marine GmbH & Co KB и Amaro GmbH
през 2024 г., съответно получените от ответното дружество приходи, с които се е
обогатило, не са вследствие нелоялна конкуренция и не водят да обедняване на ищеца
с процесната сума.
На сочените основания следва да бъде отхвърлен и предявеният евентуален иск.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да се уважи искането на ответниците за
присъждане на сторените разноски. Видно от приложеният списък, договор за правна
помощ и анекс към него, същите са заплатили адвокатско възнаграждение в общ
размер от 15600 лв., разпределено поравно, което следва да им бъде присъдено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Аполониан Шипмениджмънт“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Димитър Г., против Д. Н. Г., ЕГН **********, живущ в
с. К., община Т., ул. Д. Б. № **, Г. Н. П., ЕГН **********, живущ в гр. Б., ж.к. В., ул. С.
№ **, и “Марийн Сървиз Солюшънс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г. П.,
иск за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 489374,28
лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди /пропуснати ползи/ от
извършвана нелоялна конкуренция, КАКТО и евентуално предявеният иск за осъждане
на “Марийн Сървиз Солюшънс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г. П., да
заплати на “Аполониан Шипмениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Димитър Г., сумата от 489 374,28 лв., с която ответника неоснователно се е обогатил.
ОСЪЖДА “Аполониан Шипмениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Димитър Г., да заплати поравно на Д. Н. Г., ЕГН **********, живущ
в с. К., община Т., ул. Д. Б. № **, Г. Н. П., ЕГН **********, живущ в гр. Б., ж.к. В., ул.
С. № **, и “Марийн Сървиз Солюшънс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г.
П., сумата от 15600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7