Р E Ш Е Н И Е
№ 21
гр.Плевен, 17.01.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 843 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 456 от 06.10.2021
год., постановено по НАХД № 20214430201203 от 2021 год., Районен съд – гр. Плевен
отменил Наказателно
постановление № 566976-F593608/23.03.2021 год., издадено от
директора на ТД на НАП – В.Търново, с което на Н.Д.Й. ***, ЕГН **********, за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, на основание чл.74,
ал.1 от Закона за счетоводството е наложена глоба в размер на 200 лв.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от ТД на НАП – В. Търново, подадена чрез пълномощника юрк. Ц.Г.,
в която се излагат съображения, че първостепенният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Твърди се, че оспореното НП е отменено на основание чл.28 от ЗАНН, която разпоредба не е приложима в конкретния случай, тъй като се касае за
нарушение на формално извършване, при което наличието на вредоносен резултат не
е елемент от обективна страна на деянието и не може да бъде съобразяван като
смекчаващо отговорността обстоятелство, още по-малко като обстоятелство,
изключващо административнонаказателната отговорност за действително осъществено
нарушение.
В заключение е направено искане да бъде
отменено оспореното решение в обжалваната му част и да бъде постановено друго,
с което да се потвърди оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от гл. юрисконсулт
Маргарита Жиянова, която поддържа подадената касационна жалба по изложените в
нея съображения.
Ответникът се представлява от адв. И.М.от
АК – Плевен, който оспорва касационната жалба. Излага доводи, че доверителят му
е заплатив ДТ преди изтичане на срока за публикуване на годишния финансов
отчет, т.е. той е предприел действия за подаването му, но поради пандемичната
обстановка не е успял да изпълни задължението си в установения законов срок.
Освен това преди започване на административнонаказателното производство
ответникът е поправил грешката си и е подал годишния финансов отчет, поради
което правилно е прието наличието на хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е основателна и не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което решението на РС –
Плевен следва да бъде отменено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
С процесното НП ответникът по касационната жалба е
наказан за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, във
връзка с което и на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е
наложена глоба в размер на 200 лв.
Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството вменява в задължение на
търговците
по смисъла на Търговския закон да заявят за вписване и да представят за обявяване в
търговския регистър финансовите си отчети в срок до 30 септември на следващата
година.
В конкретния случай не е налице спор между страните,
че ответникът по касационната жалба не е изпълнил задължението си в указания от
закона срок. В оспореното решение са обсъдени събраните по делото доказателства
и съдът е достигнал до правилния извод, че жалбоподателят е осъществил състава
на горното нарушение. Съдът е изследвал и наличието на процесуални нарушения
при издаване на АУАН и оспореното НП като е приел, че такива не са допуснати.
Настоящият съдебен състав е съгласен с така изложените мотиви, тъй като те
кореспондират със събраните доказателства. От същите е видно, че Н.Й. –
представляващ дружеството „Никмар спринт“ ЕООД, не е изпълнил задължението си да
заяви за публикуване ГФО на дружеството за 2019 год. до 30.09.2020 год., а е сторил това със
Заявление № 20210213103901 от 13.02.2021 год.
За да отмени обжалваното НП първостепенният съд
единствено е приел, че е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се
касае за маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, отчитайки обстоятелството,
че се касае за първо нарушение, както и че преди издаване на НП, макар и след
изтичане на законовия срок, жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл.38,
ал.1 от Закона за счетоводството и с деянието не са засегнати съществено
защитените от закона обществени отношения.
Настоящият съдебен състав не е съгласен с така
изложените мотиви.
Нарушението, за което е наложено административното
наказание е формално и за съставомерността му не се
изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са
защитими с приоритет обществените отношения. Наличието на вредни последици от
нарушението не е елемент от състава му и не може да бъде отчитано като
смекчаващо отговорността обстоятелства, както е сторил първостепенния съд. Той
не е отчел несъобразени от адм. орган смекчаващи, (изключителни или
многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска
степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените
обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Правната теория и
съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава,
очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние,
което нормата запретява като нарушение от даден вид. Ето защо в този конкретен
случай липсата на настъпили вредни
последици, която липса е преценена от законодателя при формулиране на състава
на конкретното деяние, не може да се цени като основание за квалифициране на
случая като маловажен. При тези съображения касационната инстанция преценява,
че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Санкционираният субект действително
е извършил нарушение от посочения вид за първи път, което обаче е съобразено от
административнонаказващия орган с налагането на минималното предвидено от
закона наказание.
Доводите на процесуалния представител
на ответника за наличие на обективни причини, довели до по-късното
подаване на заявлението от доверителя
му, свързани с пандемичната обстановка, не са конкретни, а и не се подкрепят от
каквито и да е доказателства, свързани например със заболяване на
представляващия дружеството, а следва да се има предвид, че задължението е
изпълнено 5 месеца след установения от закона срок.
По тези съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено като неправилно, а Наказателно постановление № 566976-F593608/23.03.2021
год., издадено от директора на ТД на НАП – В.Търново следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 456 от 06.10.2021 год., постановено по НАХД № 20214430201203
от 2021 год. по описа на Районен съд- Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 566976-F593608/23.03.2021
год., издадено от директора на ТД на НАП – В.Търново, с което на Н.Д.Й. ***,
ЕГН **********, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството,
на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложена глоба в размер
на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.