РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Карлово, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:В. Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от В. Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320101332 по описа за 2024 година
Производството е по с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, предявен от М. С. М., ЕГН: ********** от с. Д., обл. П., ул. „***“ № ***,
съдебен адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, ет.***, офис ***, чрез адв. К. К. против
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, п.к. 1421, улица „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от В. Г., А. Д.. Н. С. и Л. Т..
В исковата молба се твърди, че между М. М., в качеството му на
кредитополучател и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София в качеството на
кредитодател, бил подписан договор за потребителски кредит №
720031222091. По силата на съглашението ищецът получил в заем сумата от
4000 лева. Лихвеният процент бил в размер на 18,37%, при годишен процент
на разходите в размер на 19.82%. Освен главницата по договора, заемателят
следвало да заплати и премия по застраховка „Защита на кредита“ по
потребителски кредити на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Застрахователната премия
била включена към главницата по договора за кредит и била неразделна част
от него, съгласно погасителния план.
1
Твърди се, че застрахователната премия не била включена в ГПР, тъй
като в този случай ищецът щял да знае, че кредитът се оскъпява в пъти повече
от обявената в договора цена. Договорът бил потребителски по смисъла на
чл.9 от ЗПК и бил недействителен на специалните основания предвидени в
чл.22 ЗПК.
Договорът бил недействителен, тъй като размерът на шрифта на
застрахователната полица, съставляваща неразделна част от договора /чл.11,
ал.1. т.19 от ЗПК/, бил по-малък от 12, в разрез с императивната разпоредба на
чл.10, ал.1 от ЗПК. По-малък бил и шрифтът на застрахователния пакет, по
застрахователна програма „Защита на кредита“.
Клаузата за ГПР също била недействителна, поради противоречието
й с материалния закон /чл.143, ал.1, т.18 от Закона за защита на потребителите,
чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19. ал.2 ЗПК и чл.6. §1 от Директива 2005/29/ЕО за
нелоялни търговски практики/ и поради противоречието й с добрите нрави, по
следните съображения:
При изчисление на ГПР не били взети предвид застрахователните
премии по застраховката. Към групов застрахователен договор по
застрахователна програма „Защита на кредита“, застрахователен пакет
„покритие на задълженията плюс“, както и такса за разглеждане на искане за
отпускане на кредита, ГПP бил неправилно изчислен, респ. стойността му
посочена в договора не била реалната такава. С невярното посочване на ГПР
се допускало нарушение на чл.143, ал.1, т.18 ЗЗП, която разпоредба сочела, че
нищожна поради неравномерност е клаузата в потребителския договор, която
е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, като не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
Неправилното изчисление на ГПР водело и до нарушение на чл.11.
ал.1. т.10, вр. чл.19, ал.2 ЗПК, която разпореждала ГПР да се изчислява по
формула съгласно Приложение № 1 към закона и който размер следва точно
да се посочи в договора за потребителски кредит.
Допуснато било и нарушение на чл.6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за
нелоялни търговски практики, според която заблуждаваща е тази търговска
практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или
2
по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако
съдържащата се в нея информация е фактически точна, по отношение на един
или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случай подтиква
или е възможно да подтикне потребителя, да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. В конкретния случай, липсата на точен размер на
ГПР, респ. оскъпяването на кредита въвеждало в заблуждение ищеца и оттук
се допускало нарушение на добрите нрави при сключването на договора. Ето
защо договорът бил недействителен и на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
Недействителността на договора за потребителски кредит
означавало, че потребителят връща единствено заемната сума по договора. По
процесния договор била заплатена изцяло главницата, както и допълнително
начислени вноски по кредита. Това обуславяло правния интерес от
предявяване на настоящата искова претенция.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати сумата от 50 лева, представляваща сума, получена
при начална липса на основание по недействителния Договор за
потребителски кредит № 70720031222091 от 27.11.2021 г., с която ответникът
се обогатил неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 07.08.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.
С протоколно определение от 10.04.2025 г. съдът е уважил молбата
на ищеца и на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на иска по
размер, като същият е увеличен до сумата от 2109.78 лева.
С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез юрк. В. Ц.
намира иска за допустим, но изцяло неоснователен, а недоказан по размер. Не
били представени доказателства за сключване на твърдяното правоотношение
и за плащане на твърдялото по отношение на предявения осъдителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан и да присъди на ответника разноските по делото.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищцовата страна.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
3
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно и от представения по делото договор за потребителски
кредит № 70720031222091 се установява, че на 27.11.2021 г., между „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, в качеството на кредитор и М. С. М., в качеството на
кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който на ищеца
е предоставена в заем сумата от 3900 лева, със срок за издължаване до
05.12.2026 г. Отделно от тази сума кредитополучателят е сключил застраховка
„Защита на кредита и сметките“ с общ размер на застрахователната премия
1961.46 лева.
В чл.7.1 е посочен общ размер на кредита – 5861.46 лева,
включваваща предоставената в заем сумата от 3900 лева плюс
застрахователната премия от 1961.46 лева.
Плащането по кредита е разсрочено на 51 погасителни месечни
вноски – 50 вноски по 166.39 лева и последна изравнителна вноска в размер
на 166.70 лева, включващи главница и лихва. В чл. 9.1. е уговорен ГЛП в
размер на 18,37 %. В чл. 9.4. от договора е предвидена лихва за просрочие в
размер на законната лихва върху просрочената сума. Според чл.10 годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита е 19,44 %, а общата дължима сума по
кредита е 8486.20 лева. В чл.11.2 е инкорпориран погасителен план, в който е
посочен размер и падеж на всяка от вноските. В чл.19 от договора е отразено,
че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва
застраховка, като по свое желание и по собствено усмотрение може да сключи
някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент,
без това обаче да е задължително условие за сключване на договора.
Предвидено е и право на отказ от договора.
След преценка на представения договор, настоящият съдебен състав
намира, че в същия са посочени индивидуализиращи данни за страните,
размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да
върне, годишният процент на разходите, годишният лихвен процент по
кредита, условия за издължаване на кредита – брой и размер на погасителните
вноски и периодичността и датите на плащането им, както и останалото
изискуемо съдържание според посочените разпоредби.
4
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните, се установява, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си по процесния договор, като е превело на
ответника заемната сума. Размерът на платените суми по процесния договор е
общо 6009.78 лева, както следва: главница – 5861.46 лв.; договорна лихва –
89.71 лв..; такса пресрочно погасяване – 58.61 лв. При изслушването му в
съдебно заседание вещото лице пояснява, че сочената в договора като
главницата сума в размер на 5861.46 лева представлява сбор от заемната сума
– 3900 лева и застрахователната премия, равняваща се на 1961.46 лева.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че текстът на процесния договор за кредит №
70720031222091 от 27.11.2021 г. и на Застрахователен сертификат
17200312220912022 са изписани с шрифт с размер 12 pt., а текстът на
погасителния планове към договора за кредит е изписани с шрифт размер 11
pt.
Съдът споделя становището на ищцовата страна за недействителност
на процесния договор за кредит, поради противоречието му с чл.10, ал.1 ЗПК.
Съобразно тази законова разпоредба, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. От приетото заключение на вещото
лице по изготвената СТЕ се установи, че шрифтът на погасителния план е с
размер 11 pt. т.е. налице е елемент от договора /какъвто е погасителният план/,
който е изписан с по-малък от законоустановения минимален шрифт. Следва
да се посочи, че съдът изцяло кредитира заключението на СТЕ, която е
изготвена от специалист по компютърна текстообработка, като нито една от
страните не е оспорила своевременно нито качеството на експертизата, нито
компетентността на вещото лице. Ето защо, след констатиране на
несъответствие на части от договора с императивни изисквания на ЗПК,
следва да се приеме, че това нарушение води автоматично до
недействителност на договора с оглед приложението на чл.22 от ЗПК.
При това положение без правно значение се явява сключването на
договор за застраховка, респ. въпросът за включването на застрахователната
5
премия към ГПР.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
Предявеният иск е по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД – обезщетение за нещо,
предадено, респективно – получено без основание, в случая – по силата на
недействителен договор за потребителски кредит. Основателността на иска
предполага заплащане на сочената от ищеца сума на ответника, което
обстоятелство следва да бъде установено при условията на пълно и главно
доказване от ищеца. В случая това е сторено, като от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че над чистата стойност на
кредита – 3900 лева, ищецът е заплатил застрахователна премия, договорна
лихва и такса предсрочно погасяване в размер на общо 2109.78 лева.
С оглед гореизложеното, съдът намира иска за изцяло основателен и
доказан, като сумата 2109.78 лева, платена над заемната от 3900 лева, се явява
платена без основание и подлежи на връщане. Като законна последица от
уважаване на претенцията, следва да се присъди законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 07.08.2024 г., до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца се полагат направените по делото разноски – общо 734.39 лева, от
които: 84.39 лева за платена държавна такса, 300 лева за възнаграждение на
вещо лице по ССчЕ и 350 лева за възнаграждение на вещо лице по СТЕ.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът
на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е
отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38, ал. 2 ЗАдв., в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 510.97
лева. Разпоредбите на Наредба № 1/2004г. ЗМРАВ имат ориентировъчен
характер, но настоящият съдебен състав счита това възнаграждение за
справедливо, съотвестващо на фактическата и правната сложност на делото и
6
обема на извършените от адвоката процесуални действия.
На адвокат К. К. следва да се присъдят 510.97 лева – така, както са
претендирани в представения списък по чл.80 ГПК, а възражението за
прекомерност на ответната страна се явява неоснователно.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, п.к. 1421, улица „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от
В. Г., А. Д.. Н. С. и Л.Т., да заплати на М. С. М., ЕГН: ********** от с. Д., обл.
П., ул. „***“ № ***сумата от 2109.78 лева, представляваща сума, получена
при начална липса на основание по недействителния Договор за
потребителски кредит № 70720031222091 от 27.11.2021 г., с която ответникът
се е обогатил неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 07.08.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, п.к. 1421, улица „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, представлявано от В. Г., А. Д.. Н. С. и Л. Т., да заплати на М. С. М.,
ЕГН: ********** от с. Д., обл. П., ул. „***“ № **сумата от общо 734.39 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, п.к. 1421, улица „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, представлявано от В. Г., А. Д.. Н. С. и Л. Т., да заплати на адвокат К. Й.
К., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „***“ №***сумата от 510.97 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат заплатени по следната
банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД: IBAN:
**************************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦЧ
8