№ 68
гр. Благоевград, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Величка Пандева
Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора и И. Аль. Ф.
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20241200601354 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 51 от 15.10.2024 г. по НОХД 410/2024 г. Районен съд Петрич,
НО, състав на съда е признал подсъдимия А. Г. Я., за ВИНОВЕН, за това, че на
23.04.2024 г., в около 21:45 ч., в гр. Петрич, по ул. „Рокфелер“ в района на
градския парк в посока изхода на града към с. Първомай, общ. П. е управлявал
моторно превозно средство – марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. № *,
собственост на Д. А. С. от с. М., общ. П. след употреба на наркотични
вещества, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 г., бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от
1.01.2021 г., бр. 81 от 26.09.2023 г./ с Техническо средство „Drug Test - 5000“ с
фабр. № ARKH – 0042, проба № 00204, а именно кокаин, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 3 от НК във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.
58а, ал. 4 от НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, го е осъдил на
наказание "Лишаване от свобода" за срок от 10 /десет/ месеца и „Глоба“ в
размер на 400 /четиристотин/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода“, за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в
1
сила.
На основание чл. 343г от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишил
подсъдимия А. Г. Я. от правото да управлява МПС за срок от 17
/седемнадесет/ месеца.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК от срока на наложеното наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 17 /седемнадесет/ месеца е приспаднал
времето, през което подсъдимия А. Г. Я. е бил лишен от това право по
административен ред със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 24-0314-000091/23.04.2024 г., считано от считано
от 23.04.2024 г.
На основание чл. 343б, ал. 5 от НК е осъдил подсъдимия А. Г. Я. да заплати в
полза на държавата сумата от 3200,00 /три хиляди и двеста/ лева,
представляваща равностойността на управляваното от него МПС, послужило
за извършване на престъплението, което не е негова собственост.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия А. БОРИСОВ Я. да
заплати по сметка на ОД МВР - Благоевград сумата в размер на 223,92 лв.,
представляваща сторени разноски в хода на досъдебното производство, както
и сумата от 5,00 лв, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Срещу постановената от първостепенния съд присъда е подадена въззивна
жалба от защитника на подсъдимия – адв. В. Г.. В нея се изразява недоволство
от наложените наказания „глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“.
Срещу присъдата БлРП, ТО Петрич е депозирала и протест, както и
допълнение към него, в който са релевирани доводи за нарушение на
материалния закон, като се иска се изменение на присъдата и увеличаване на
срока на наказанието „глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“.
В проведеното закрито заседание на 30.12.2024 година въззивният съд по реда
на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия и свидетелите пред настоящата инстанция,
както и ангажирането на нови доказателства.
Подсъдимият Я. не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд.
Защитникът му моли за постановяване на съдебен акт, с който
първоинстанционната присъда да бъде изменена като наказанията бъдат
намалени. Излага доводи за наличието на смекчаващи обстоятелства, които
не са отчетени от съда. Сочи практика на същия състав на
първоинстанционния съд по сходни казуси, когато са били налагани по-ниски
наказания.
Прокурорът в производството пред Благоевградския окръжен съд поддържа
депозирания протест. Моли съда да измени постановената присъда, съгласно
искането в протеста и да остави без уважение жалбата на защитника на подс.
Я..
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и след
като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, счита, че са налице са основания за изменение на
постановената присъда по следните съображения:
2
Наказателното производство пред предходната инстанция е протекло по реда
и правилата на глава XXVII-ма от НПК, след като по време на
разпоредителното заседание подсъдимият Я. е направил искане до
първоинстанционния съд производството да протече по реда на съкратеното
съдебно следствие и по-точно на този, описан в чл. 371, т. 2 от НПК, като е
изразил и желание да признае фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е пожелал да не се събират допълнителни доказателства.
Предходната инстанция е счела, че са налице законовите изисквания относно
приложението на съкратеното съдебно следствие, като е разяснила правата на
подсъдимия по чл. 371 от НПК и го е уведомила, че неговите самопризнания
ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата, ведно с доказателствата
приобщени в хода на досъдебното производство.
Правилно е прието, че обвинението е доказано, като признанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Установява се от събраните доказателства, че подсъдимият А. Я., който е
правоспособен водач на МПС, на 23.04.2024 г. решил да се придвижи с МПС –
лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиса“ с рег. №***, собственост на Д. А.
С. от с. М., общ. П.. Качил се в описания автомобил и потеглил. Бил спрян в
района на градския парк на гр. Петрич от полицейски служители, които
изискали съдействие от свои колеги по линия КАТ.
На място пристигнали свидетелите по делото – полицейските служители при
РУ Петрич Б. И. и Г. П.. Я. бил поканен за проверка с техническо средство –
„Drug Test - 5000“ с фабр. №ARKH – 0042. При извършената проверка - проба
№00204, уредът отчел употреба на кокаин. Бил съставен протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества.
Св. Б. И. – служител при РУ Петрич съставил АУАН серия GA акт
№1194404/23.04.2024г., с който иззел СУМПС и издал талон за изследване
№0169202/23.04.2024г. Я. бил съпроводен до ФСМП Петрич.
Във ФСМП Петрич бил съставен протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, като водача Я. заявил пред дежурния медик, че е
употребил кокаин и отказал да даде кръв и урина за изследване, който факт е
отразен в протокола.
В хода на делото е назначена съдебнооценителна експертиза на управляваното
от подсъдимия МПС. В представеното заключение вещото лице сочи, че
стойността на МПС – лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиса“ с рег.
№***, собственост на Д. А. С. от с. М., общ. П., към инкриминираната дата е
3
3 200.00/три хиляди и двеста/лв.
От обективна страна е безспорно установено, както е приел и
първоинстанционният съд, че на 23.04.2024г., в около 21:45ч., в гр. Петрич, по
ул. „Рокфелер“ в района на градския парк в посока изхода на града към с.
Първомай, общ. П., Я. е управлявал моторно превозно средство – марка
„Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. № ***, собственост на Д. А. С. от с. М., общ. П.
след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от
ЗКНВП и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични – Приложение №1, към чл.3, т.1, включен в Списък I –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“, установено по надлежния ред съгласно Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /обн., ДВ, бр. 61 от
28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018г., бр.99 от
20.11.2020г., в сила от 1.01.2021г., бр. 81 от 26.09.2023г./ с техническо средство
„Drug Test - 5000“ с фабр. №ARKH – 0042, проба №00204, а именно кокаин, с
което е осъществил състав на престъпление по 343б, ал.3 от НК. В тази
насока определящи за този съставомерен признак от обективна страна от
фактическият състав на престъплението се явява управлението на моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества. От субективна
страна престъплението е извършено умишлено, с пряк умисъл. Подсъдимият
Я. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Съзнавал е, че е
употребил наркотични вещества и в това състояние не следва да управлява
МПС.
Детайлен анализ изисква определянето на наказателната съдба на Я., по
отношение на която въззивният съд намира, че е необходима корекция.
Преди това обаче съдът следва да посочи, че защитата неправилно се позовава
на практиката на съдията от първоинстанционния съд по сходни казуси,
доколкото индивидуализацията на санкцията се извършва при всеки отделен
случай след анализ на конкретните обстоятелства, установени по делото, въз
основа на който се извършва преценка за степента на обществената опасност
на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които не са взети предвид от закона
за признаци в правната квалификация, като по този начин се гарантира
справедливостта на наложеното наказание и постигането на поставените цели
от чл. 36 НК.
4
Съгласно мотивите към първоинстанционния съдебен акт, съдът е приел, че в
казуса са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства –
чистосърдечното признание на подсъдимия, неговото разкаяние, пълните и
подробни обяснения, които дава, добрите характеристични данни. Същият
ясно е изразил негативна оценка за стореното от него, показал искрено
съжаление и разкаяние. Съдът е отчел и *** на подсъдимия. Същият е ***.
Съдът е приел, че упражняваната от него професия на таксиметров шофьор
обяснява и по-големия брой административни нарушения по ЗДвП в
сравнение с други водачи на МПС, които нарушения не са сериозни.
Съдът намира, че наказанието „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3
години е определено в справедлив размер, при специален минимум за
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, съдът е наложил наказанието при
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за срок от 10 месеца като е съобразил
обстоятелството, че се касае до управление на МПС след употреба на кокаин,
както и че има известни нарушения от страна на подсъдимия като водач на
МПС, който е упражнявал и таксиметрова дейност.
При определяне размера на Глобата, която е кумулативно предвидена, но
съдът има възможност и да не я наложи, намира, че глоба в размер на 400 лева
е прекомерно тежка за конкретния подсъдим като не е съобразена с липсата на
доходи от упражняваната таксиметрова дейност, доколкото на подсъдимия е
наложена принудителна административна мярка, с която е лишен по
административен ред от правото да управлява МПС, считано от 23.04.2024 г.
Видно от декларацията за семейно и материално положение на л. 23 от ДП,
подсъдимият е баща на ***/, който не получава доходи. Освен това с
присъдата е осъден да заплати равностойността на автомобила, който е
управлявал, както и разноски по делото. По горните съображения, настоящата
съдебна инстанция счита, че в случая е следвало да бъде приложена ал. 3 на
чл. 55 от НК, като съдът да не налага кумулативно предвиденото наказание
глоба.
Първоинстанционният съд, отчитайки упражняваната от подсъдимия
професия, както и с оглед обстоятелството, че същият е управлявал при
осъществяване на деянието таксиметров автомобил, го е лишил от
правоуправление на МПС за срок от 17 (седемнадесет) месеца.
Съдът намира, че това наказание също е в завишен размер. Действително
подсъдимият е управлявал таксиметров автомобил, но същият не е превозвал
клиенти /вж. показанията на св. Д. и И./. Освен това видно от протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби, употребата на кокаин
е била на 20.04.2024 г., т.е. няколко дни преди деянието, което сочи по-ниска
степен на обществена опасност, посочено е, че не се установяват абстинентни
явления, координацията е запазена, съзнанието е ясно, поведението му е
адекватно, т.е. същият не е бил повлиян в значителна степен от тази употреба.
Горното макар и да не прави деянието несъставомерно, т.к. законодателят е
въвел изискването „след употреба“, а не „под въздействие“, следва да се
отчете като смекчаващо обстоятелство. Подсъдимият изкарва прехраната си
именно с управление на МПС, поради което лишаването от това му право за
5
значителен период, би довело до ненужна репресия като би лишило
подсъдимия от право на труд, а семейството му от прехрана и издръжка
/доколкото както е приел и първоинстанционния съд съпругата на Я. не
работи, а двамата са родители на *** /вж. показанията на съпругата Е. Я. която
макар и правоспособен водач на МПС би се затруднила съществено с
отглеждането на бебе и превозването на по-голямото дете ***/. Освен това
съдът следва да посочи и че част от големия брой нарушения, описани в
справката за нарушител-водач всъщност са с доста голяма давност – повечето
от тях са в периода 2010-2014 г., повече от десет години преди настоящото
деяние, а и на подсъдимия са налагани единствено глоби в невисок размер.
Всичко това мотивира въззивната инстанция да приеме, че наказанието
„ЛПУМПС“ следва да бъде намалено като подходящ и разумен срок е такъв от
1 /една/ година. Правилно е приспаднато времето, през което подсъдимият е
бил лишен от това право по административен ред.
Искането на прокурора за увеличаване на наложените наказания не следва да
бъде уважавано доколкото се установява, че тази проява е инцидентна в
живота на подсъдимия, същият е критичен към извършеното, наложените
наказания дори са завишени от първоинстанционния съд, поради което
протестът се явява неоснователен.
В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена. Относно
приложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК от
първоинстанционният съд следва да се посочи, че понастоящем посочената
разпоредба е част от позитивното действащо право в страната ни и не е
обявена за противоконституционна от единствено оправомощения за това
орган – Конституционния съд /КС/ на Р. България.
Фактът, че пред КС понастоящем е налице образувано дело по искане за
обявяване на противоконституционност на въпросната разпоредба и други
подобни на нея, не означава, че тази разпоредба не следва да се прилага,
докато няма произнасяне на компетентния съд за несъответствието й с КРБ.
Следва да се отбележи още, че принципът за пропорционалност при
ограничаване на права е възприет в редица международни актове,
ратифицирани от страната ни /виж напр. чл.52, ал.1 от ХОПЕС/, както и в
трайната практика на КС и Съда на ЕС. За да бъде съблюдаван този принцип
обаче, в светлината на приложението или неприложението на разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК, при извършени престъпления по някои от предходните
алинеи, то въпросната разпоредба би следвало да е разписана като
факултативна, т.е. да е дадена възможност на съдилищата да преценят да я
приложат или не. Такъв законодателен подход например е приложен при
създаване на новата разпоредба на чл.343, ал.5 от НК, където е казано „съдът
може“, касателно възможността за отнемане на МПС на собственика или
присъждане на неговата равностойност на несобственика. Разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК обаче е въведена от националния законодател като
императивна, при което неприлагането й, обосновано с принципа на
пропорционалността, би означавало отказ да се приложи действащ закон,
което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.
6
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение, правилно първоинстанционният съд го е осъдил да заплати
разноските по производството.
Така мотивиран и на основание чл.337, ал.1, т. 1 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 51 от 15.10.2024 г. по НОХД 410/2024 г. Районен съд
Петрич, с която подсъдимият А. Г. Я. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК като:
ОТМЕНЯ на основание чл. 55, ал. 3 от НК наложеното наказание „Глоба“ в
размер на 400 /четиристотин/ лева и НАМАЛЯВА срока на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“ от 17 /седемнадесет/ месеца на 1
/една/ година;
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7