Решение по дело №428/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 07.10.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

   ЧЛЕНОВЕ:       1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                2. ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 428/2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

С решение № 187/17.12.2018 год. по гр. дело № 1123/2018 год. Ихтиманският районен съд е осъдил на основание чл. 143, ал. 2 СК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД  В.П.А. *** М. да заплаща на А.В.А. чрез неговата майка и законен представител Й.Д.А. *** месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.10.2018 год., ведно със законната лихва върху исковата сума за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 260 лв., като неоснователен. С решението ответникът е осъден на основание чл. 149 от СК да заплати на ищеца и издръжка за минало време за периода 03.10.2017 год. – 03.10.2018 год. в размер общо на 1560 лв. /по 130 лв. месечно/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. С решение № 56/03.04.2019 год. съдът е допълнил решението от 17.12.2018 год., като е осъдил ответника да заплаща на детето определената ежемесечна издръжка до всяко 5-то число от месеца, за който се дължи и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като е отхвърлил иска за заплащане на издръжка за минало време за посочения по-горе период за разликата над 1560 лв. до пълния предявен размер от 2 760 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на издръжка за разликата над 200 лв. месечно за периода от датата на подаване на исковата молба занапред, както и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на издръжка за минало време за разликата над 1560 лв. до пълния предявен размер от 2 760 лв. с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че по делото били налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, но по направеното от него искане за постановяване на такова решение първоинстанционният съд не се произнесъл по реда, предвиден в чл. 239, ал. 3 от ГПК. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. 

 

Ответникът не е подал писмен отговор на въззивната жалба и не взема становище.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че родителите на детето са съпрузи, като са сключили граждански брак на 15.05.2004 год. Детето е родено на *** год., но по-малко от две години след раждането му родителите се разделили, като майката и А. се установили да живеят първоначално в с. К., а по-късно – в гр. К.. Твърди, че оттогава до датата на подаване на исковата молба ответникът не е заплащал издръжка на детето, като всички грижи за полагани от неговата майка. Това обуславя и правния интерес от предявените искове с правно основание чл. 149 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане от *** *** ищецът А.В.А. е роден на *** год. от майка Й.А. и баща В.А.. Родителите са сключили граждански брак на 15.05.2004 год. /удостоверение на л. 6 по гр.д. № 1123/2018 год. на ИРС/. Бащата е роден на *** год.

Видно от удостоверение № 34/02.10.2018 год. на СОУ „Св. К. О.“, гр. К. А.А. е записан като ученик за учебната 2018/2019 год. в осми клас.

Според представения социален доклад от АСП-Дирекция „Социално подпомагане“, гр. И.от 22.11.2018 год. родителите на детето се разделят около две години след сключването на гражданския брак, като детето А. остава да живее с майка си в жилище, собственост на последната, находящо се в гр. К.. Ответникът живее в П. област. В жилището на майката живее и пълнолетната сестра на ищеца /21 год./, която към момента на изготвяне на социалния доклад очаква дете от своя съжител, с когото обитават същото жилище. Майката на детето живее и работи в Италия. Грижи за детето към момента на изготвяне на доклада полага основно бабата на детето по майчина линия З. Б.. Майката ежедневно се интересува от състоянието на детето и от неговите нужди. Детето А. не поддържа контакт с баща си от години. Същото е в много добро здравословно състояние, контактно, будно и добре възпитано, посещава редовно учебните занятия и има личен лекар. Жилищните условия в апартамента също са добри. Стаята на детето е обзаведена с вещи, съобразени с възрастта, пола и нуждите на детето. Няма данни за доходи и социални помощи, получавани от майката. Същата работи в Италия. Бабата на детето работи в дома за стари хора в с. Подгорие и получава месечно възнаграждение в размер около 500 лв. Майката ежемесечно изпраща парични средства за отглеждане на детето. 

Във въззивното производство ответникът  е представил епикриза от 18.12.2018 год. от УМБАЛ „Д-р Г.С.“ ЕАД, гр. П., според която същият е постъпил на лечение доброволно с диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство“ – умерено тежко. Изписан е с подобрение и предписана поддържаща медикаментозна терапия. Видно от 4 бр. разписки за телеграфен запис от 21.12.2016 год., 20.02.2017 год., 19.06.2017 год. и 05.04.2018 год.  същият е превел на З. Б.  3 вноски по 150 лв. и еднократно 200 лв., като не е посочено основание за плащането.

 

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Неоснователно е оплакването за недопустимост на постановеното решение поради това, че съдът се е произнесъл по общия ред при наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК.

Видно от протокола от проведеното първо и единствено по първоинстанционното дело о. с. з. на 03.12.2018 год. ИРС е констатирал редовното призоваване на страните, явяването на ищеца и на неговия процесуален представител  адв. Б. и неявяването на ответника или негов пълномощник, като е дал ход на делото. Изяснил е на осн. чл. 143 от ГПК фактическата страна на спора, дал е възможност на страните да изразят становище по доклада, проектът от който е обективиран в определение от 14.11.2018 год., приел е представените с исковата молба писмени доказателства и социален доклад, изслушал е непълнолетния ищец по реда на чл. 15 от ЗЗакрД в присъствието на социален работник и след като явилата се страна е заявила, че няма други доказателствени искания, съдът е дал ход на устните състезания, на осн. чл. 149, ал. 1 от ГПК. Ищецът, чрез процесуалния си представител е помолил да бъде уважен предявения от него иск, като му бъдат присъдени сторените разноски и е изразил становище, че не са налице пречки да бъде постановено неприсъствено решение. Съдът е обявил устните състезания за приключили, на осн. чл. 149, ал. 2 от ГПК и е определил, че ще се произнесе с решение. При тези обстоятелства е постановил обжалваното решение.

С оглед това съдът намира, че пълномощникът на ищеца не е направил своевременно изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Становище в този смисъл е изразено едва в хода на устните състезания, като съдът не е бил длъжен да отмени определението, с което е бил даден ход на делото по същество. При това положение, съдът е действал законосъобразно, като е постановил решение по общия ред. При ненадлежно направено искане съдът не е следвало да постановява определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК.

Освен това постановяването на неприсъствено решение не е безусловно, дори при наличие на предпоставкитe по чл. 239 ГПК, тъй като решаващият състав следва да прецени дали искът е вероятно основателен, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства. Тази преценка на съда не подлежи на обжалване пред по-горната инстанция чрез частна жалба или по реда на въззивното обжалване. В случай, че първоинстанционният съд  прецени искането за основателно, той постановява решение, което не  мотивира по същество и което е окончателно, като защитата срещу него може да се осъществи само по пътя на отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК или с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение /по настоящото дело съдът намира, че тези предпоставки не са налице/, той отхвърля искането, продължава съдебното производство по общия ред и постановява решение, в което обсъжда всички твърдения, доводи и възражения на страните и преценява събраните доказателства, след което се произнася по материалноправния спор. Правомощията на въззивната инстанция са на съд по съществото на спора, поради което в настоящото производство не може да се проверява били ли са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В такъв смисъл е и утвърдената съдебна практика /Решение № 705 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2009 г., IV г. о. и др./.

По същество на спора съдът намира следното:

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК

 родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. През процесния период преди датата на подаване на исковата молба МРЗ за страната е била 510 лв. /ПМС № 316/20.12.2017 г./, а от 01.01.2019 год. е 560 лв., следователно минималният размер издръжка е в диапазона 127 лв. – 140 лв. В настоящия случай детето безспорно се нуждае от средства за издръжка - за храна, облекло, обучение и т. н. през процесния период. По делото не са представени доказателства за доходите на майката понастоящем, но се установи по делото, че същата работи в Италия и изпраща ежемесечно необходимата издръжка на ищеца. По делото не се установи бащата да получава трудови доходи, но с оглед обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст и не е регистриран като безработен, съдът намира, че същият би могъл да реализира доход поне в размер на минималната работна заплата за страната. Не се установиха причини, поради които да не е в състояние да си осигурява доходи в посочения размер, поради което съдът следва да определи издръжка в размер на 200 лв. месечно, близък до посочения в чл. 142, ал. 2 от СК размер. За разликата до пълния предявен размер искът е неоснователен, тъй като не се установи възможност ищецът да реализира доходи в размер, надхвърлящ този на МРЗ за страната – същият живее на село с възрастната си майка и е диагностициран със заболяване, което налага постоянна медикаментозна терапия.

Искът за заплащане на издръжка  за период от една година преди датата на подаване на исковата молба по чл. 149 от СК е частично основателен. Доказа се, че страните от години не живеят заедно и издръжката за детето се поема основно от майката. Установи се инцидентно изпращане на парични средства от страна на ответника на бабата на ищеца през периода 2016 год. – м. юни 2017 год., като през последната една година преди предявяване на иска е заплатена еднократно сумата 150 лв. на 05.04.2018 год., без посочване на основанието за това. С оглед това не може да се приеме, че през процесния минал период ищецът е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на детето. Относно размера на дължимата през този период издръжка настоящият състав споделя и препраща към мотивите на районния съд в обжалваното решение по чл. 272 от ГПК. По делото не се установи през този период ответникът да е реализирал доходи, а през периода 20.03.2018 год. – 07.08.2018 год. е бил на болнично лечение. С оглед това съдът намира, че за този период дължимата издръжка следва да бъде определена в размер, близък до минималния, предвиден в закона, а именно – 130 лв. месечно или 1560 лв. общо за периода 03.10.2017 год. – 03.10.2018 год., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от  2 760 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 187/17.12.2018 год. по гр. дело № 1123/2018 год. Ихтиманският районен съд, поправено с решение № 56/03.04.2019 год. в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на А.В.А. чрез неговата майка и законен представител Й.Д.А. *** срещу В.П.А. *** М. за осъждане на ответника да заплаща на ищеца на основание чл. 144 СК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД  месечна издръжка за разликата над  200 лв. до пълния предявен размер от 260 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.10.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане, както и в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска за осъждане на ответника да заплаща на ищеца издръжка за минало време за периода 03.10.2017 год. – 03.10.2018 год. за разликата над 1560 лв. /по 130 лв. месечно/ до пълния предявен размер от 2 760 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                              2.