РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Търговище, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20223530200536 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. Д. С. от гр. Омуртаг, против Наказателно постановление
№BG05022022/4000/Р8-61/24.06.2022г. на Началник Отдел “Контрол и правоприлагане” в
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 1800 лева. В
жалбата се заявява, че на 19.01.2022г. описаният в НП автомобил е извършвал курс от гр.
Омуртаг до гр. Търговище и обратно и е бил оборудван с бордово устройство за заплащане
на пътни такси, което в този ден е работело нормално, и е имало налична сума за заплащане
на пътни такси, за което било показателно заплащането на пътната такса от 1.98лв. в едната
посока от гр. Омуртаг до гр. Търговище. Жалбоподателят е категоричен, че водачът на
автомобила няма вина за установеното нарушение, като предполага, че неплащането на
пътната такса се дължи на внезапна техническа неизправност на устройството или на загуба
на сигнал към него. Наред с това визира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, едно от които било липсата на изложени мотиви относно преценка
за маловажност на случая. Ето защо моли за пълна отмяна на обжалваното НП. Моли за
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, се представлява от ю.к.
Д. К. – И., според която вината на водача се изразява в това, че в момента на извършване на
1
нарушението не е подадена тол-декларация, която е предпоставка за определяне и плащане
на съответната пътна такса. Счита, че не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения в АНПроизводство. Настоява за потвърждаване на обжалваното НП. Претендира
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ.
По допустимостта на жалбата – жалбата против НП подадена в законния 14-
дневен срок от визирания нарушител и съответно се явява редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН №BG05022022/4000/Р8-61/05.02.2022г.,
същият е съставен против С. Д. С. от гр. Омуртаг за това, че „на 05.02.2022г. в 10.10.02 часа
в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП Русе – Дунав
мост пристигна ППС с рег.№Т4811МТ, вид: влекач, марка Рено модел Премиум, с обща
техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12т. оси 5 бр. След
извършена проверка се установи, че попада в категорията ППС, за което е дължима, но не
е заплатена такса по чл. 10 ал.1 т.2 ЗП, тъй като на 19.01.2022г., в 16.00.49 часа на Пролаз
път №I-4, отсечка 217+988, засечено с контролно устройство с идентификатор
№40312/АПИ/“. В АУАН е посочено, че за нарушението е генериран доказателствен запис в
системата по чл. 167а ал.3 ЗДвП с посочен номер на нарушението. Актосъставителят е
обсъдил изискванията на чл. 10 и чл. 10б ЗП, както и наличните доказателства, и е приел, че
с констатираното нарушение е нарушена законовата разпоредба на чл. 179 ал.3а ЗДвП. В
края на акта е дадено друго описание на нарушението, изразяващо се в следното: „Във
връзка с гореизложеното се установи, че на 19.01.2022г., в 16.00.48 часа на Пролаз път №I-
4, отсечка 217+988, засечен с терминално устройство 40312, Проверката за заплатената
такса се установи чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси. На
05.02.2022г. в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП Русе
– Дунав мост, С. Д. С. като управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10 ал.1 т.2 ЗП, е извършил
административно нарушение по смисъла на чл. 179 ал.3а ЗДвП“. Актът е подписан от
актосъставителя, двама свидетели и от визирания нарушител, като на предназначения за
възражения ред не е записано нищо. С връчения АУАН нарушителят е уведомен, че в 3-
дневен срок от подписване на акта може да направи писмени възражения. С връчена
разписка С. е уведомен, за възможността да бъде освободен от АНОтговорност и срещу него
да не се издаде НП, ако в 14-дневен срок заплати компенсаторна такса в размер на 750 лева.
По преписката е налице приложена квитанция от 05.02.2022г, 10.10.02 часа за платена такса
от 191 лева. Приложен е и писмен отговор от „Интелигентни трафик системи“АД по
запитване от „Национално тол управление“, в който е посочено, че относно регистрирано
нарушение за ППС с рег.№Т4811МТ на 19.01.2022г. в 16.00 часа извършената проверка в
системата на ИТС показала, че в посочения час бордовото устройство е било изключено или
неправилно включено в ел.захранване и с изчерпана батерия. С подадено по електронен път
възражение вх.№94-00-3850/23.02.22г. жалбоподателят сочи, че на 08.02.2022г. е подал
2
възражение/каквото липсва по преписката/и отново излага съображенията си за това, че на
19.01.2022г. в 16.00 часа монтираното в ППС с рег.№Т4811МТ бордово устройство е било в
изрядно състояние, не е било изключено, нито е било неправилно включено или с изчерпана
батерия, а и в същото е имало налични средства за заплащане на пътна такса, доказателство
за което бил факта, че при същия курс на същия ден в посока Омуртаг- Търговище успешно
е била платена пътната такса от 1.98 лева. Изрично е посочено, че по направена справка от
GPS за проследяване на камиона била регистрирана загуба на сигнал, подаван към
устройството на 19.01.2022г. в 16.00 часа. Въз основа на съставения акт е издадено
обжалваното Наказателно постановление № BG05022022/4000/Р8-61/24.06.2022г. на
Началник Отдел “Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София, в което е описано следното нарушение: „На
05.02.2022г. в 10.10 часа в направление излизане от територията на Република България, на
ГКПП Русе – Дунав мост е пристигнало ППС с рег.№****, вид: влекач, марка и модел Рено
Премиум, с обща техническа допустима максимална маса над 12т, управлявано от г-н С..
След извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че на
19.01.2022г., в 16.00 часа горепосоченото ППС с рег.№***** попада в категорията на
ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10 ал.1 т.2 ЗП. Цитираното
превозно средство е засечено на 19.01.2022г., 16.00 часа, по път №I-4, км 217+988, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса съгласно чл. 10 ал.1 т.2 ЗП“. В НП са обсъдени събраните по
преписката доказателства, в т.ч. снимки, като е налице позоваване на конкретни цитирани
норми от ЗП и ЗДвП. В същото наказващият орган е приел, че процесното ППС е било
снабдено с бордово устройство като на посочената дата и час е било налице прекъсване в
получаването на тол декларации за повече от един сегмент и не е получено надлежно
плащане в АПИ за сегмента - **********. АНОрган е квалифицирал установените по
преписката факти като административно нарушение по чл. 179 ал.3а ЗДвП, за което на
основание същата разпоредба е наложил на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 1800 лева. Към АНПреписка са приложени описаните в АУАН писмени
доказателства и снимки. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са
разпитани като свидетели актосъставителя В. Ч. и свидетелите по акта Я. Д. и Д. Р., чиито
показания са логични и непротиворечиви, поради което няма пречка за кредитирането им,
но същите ще бъдат обсъдени при решаване на казуса по същество.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Съгласно чл. 189е ал.1 ЗДвП актовете за установяване
на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната
компетентност. Съгласно чл. 167 ал. 3б т.2 ЗДвП длъжностни лица от Агенция "Митници"
съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 и
3
3а ЗДвП. По делото е налице и Заповед №ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020г. на Директора на
Агенция „Митници“, с която са оправомощени да съставят АУАН по чл. 179 ал.3 и 3а от
ЗДвП служителите от отдел „ПТРР“ към ТД“Дунавска“, което е предишното наименование
на ТД „Митница Русе“. Актосъставителят в случая е инспектор в отдел „ПТРР“ към ТД
„Митница Русе“ и съответно се явява оправомощено лице за съставяне на АУАН. При
прегледа на съставения акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени
внимателно съдържанието му и стигна до извода за несъответствие с изискванията на чл. 42
ал.1 ЗАНН поради неясно описание на нарушението. Както се посочи по – горе
актосъставителят е направил две описания на констатираните от него обстоятелства по
нарушението, които описания са цитирани по – горе в мотивите, но в нито едно от двете не
се съдържа ясна констатация, че именно лицето С. Д. С. е управлявал посоченото ППС, за
което на посочената дата и час не е била платена пътна такса. В първото описание изобщо
не е споменат водач, а във второто описание като водач е посочен С. Д. С., но от
изложението на фактите се разбира, че същият е управлявал това ППС на 05.02.2022г., която
е датата на проверката и съставяне на АУАН, а не датата на извършване на нарушението.
Въпреки пространното изложение на данни, липсва ясно и разбираемо описание на
констатирано административно нарушение, от което описание да се установи кога, къде и от
кого е извършено визираното нарушение. Именно с цел яснота на приетите от
актосъставителя факти и гарантиране възможност на нарушителя да разбере обвинението
към него законодателят е въвел изискванията на чл. 42 ЗАНН към съдържанието на АУАН.
Наред с това съдът счита, че като нарушена законова норма е посочена разпоредба, която
има санкционен характер, а не разписва правило за дължимо поведение, което би могло да
се наруши с действие или бездействие от страна на едно лице. Нормата, която предписва
такова дължимо поведение, чието неспазване би довело до задействане на санкционната
разпоредба на чл. 179 ал.3а ЗДвП, е например нормата на чл. 10б ал.3 Закона за пътищата.
Ето защо съдът приема, че в случая липсва коректно посочване на нарушена законова
норма, а това означава липса на реквизит по чл. 42 ал.1 т.5 ЗАНН. След като тези
изисквания не са спазени в случая, е налице един незаконосъобразен АУАН, съставен при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на нарушителя в АНПроцес. Освен това в разрез с изискването на чл. 44
ал.1 ЗАНН, в сила от 23.12.2021г., което предвижда 7-дневен срок за упражняване правото
на нарушителя на писмено възражение срещу АУАН, в съставения АУАН е указано на
визирания нарушител, че може в 3-дневен срок да подаде писмени възражения. Вероятно на
това несъобразено със закона указание се дължи и по – късното подаване на възражение от
страна на жалбоподателя по електронен път, в което е посочено, че е било подадено вече
друго писмено възражение, но същото не е налице по преписката.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 189е ал.12 ЗДвП
наказателните постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в се
издават от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или
оправомощени от него длъжностни лица. Досежно компетентността на АНОрган по делото е
приложена Заповед №РД – 11-167/08.02.2021г. на Председателя на Управителния съвет на
4
Агенция "Пътна инфраструктура", поради което съдът приема, че посоченият в НП
АНОрган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на
тази компетентност съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН, при
която проверка установи, че не е спазено изискването на чл. 57 ал.1 т.5 предл.първо ЗАНН
за описание на нарушението. От цитираното по – горе в настоящото решение описание на
нарушението в НП е видно, че са описани факти досежно дата, място, ППС липса на платена
пътна такса, но не са налице никакви сведения относно водача на това МПС в момента
на извършване на нарушението, а този водач се явява субект на нарушението. Недопустимо
е да се описва нарушение, без да става ясно кой е неговия извършител. След като се
привлича едно лице към АНОтговорност наказващият орган е длъжен ясно да изложи
фактите и да даде разбираемо описание на установеното нарушение като индивидуализира
същото по време, място, деец и други съставомерни факти. В обжалваното НП това не е
постигнато, въпреки пространното изложение на цитирани законови разпоредби, които в
действителност са относими към случая, и направения анализ на събраните в
АНПроизводство доказателства и справки. Наред с това, подобно на посоченото досежно
АУАН, в НП също се констатира липса на правилно посочена нарушена законова норма. И
АНОрган е посочил като нарушена такава чл. 179 ал.3а ЗДвП, съгласно която водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията
на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Тази норма има
санкционен характер и не съдържа конкретно изискване за спазване на определено
поведение от даден субект. Съдържащият се в нея израз „не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата“ ясно показва нейния бланкетен характер, който предполага нарушаването на
някакво конкретно разписано правило, за да се задействат предвидените в нея санкционни
последици. Пример за разпоредба, която предписва изискване за конкретно поведение на
лице, неспазването на което би довело до прилагане на нормата на чл. 179 ал.3а ЗДвП, е тази
на чл. 10б ал.3 Закона за пътищата, съгласно която тол таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Но дори и тази норма изисква да се посочи ясно
кое лице е субект на нарушението – собственикът или ползвателят на ППС – нещо, което в
случая не е сторено в НП. Ето защо съдът намира, че не е спазен реквизита на чл. 57 ал.1 т.6
ЗАНН, тъй като лисва правилно посочена нарушена законова норма, регламентираща
дължимо поведение от дееца. Поради изложените съображения за допуснати нарушения на
процесуалните правила, които съдът определя като съществени, тъй като ограничават
правото на жалбоподателя да разбере обвинението против него и да организира защитата си,
5
следва обжалваното НП да бъде отменено само на това основание.
Предвид необходимостта съдът да изложи мотиви и по съществото на казуса следва
да се обсъди следното:
Събраните свидетелски показания потвърждават фактите по установяване на
нарушението, тъй като свидетелите са констатирали същото на 05.02.2022г. въз основа на
данни от информационната система на АПИ, според които за преминаващото МПС е налице
установено нарушение като е видна само информация за датата на това нарушение. Едва
след поискване на съдействие от БГ ТОЛ свидетелите получили снимков материал, на който
се виждало съответното МПС, но не и водача му. И тримата свидетели сочат, че към
момента на съставяне на АУАН те не разполагат с информация за това кой е бил водач на
установеното МПС в момента на нарушението и на практика посочват в АУАН като
извършител на нарушението водачът, който управлява същото МПС в момента на
извършване на проверката и на съставяне на АУАН. В случая между датата на извършване
на нарушението – 19.01.2022г., и датата на установяването му – 05.02.2022г., са изминали
повече от две седмици, а и липсата на точни данни за водача, управлявал МПС на първата
дата, показва, че констатацията в АУАН досежно дееца се гради на предположение. Дори и
да се приеме, че е налице идентичност на водача на МПС в двата дни, в случая остава
недоказана субективната страна на деянието. Дори и да се пренебрегне в случая неточното
посочване на нарушената законова норма и се изходи от изискването на чл. 10б ал.3 Закона
за пътищата, следва да се приеме, че описаното като характеристики в НП МПС попада в
категорията ППС, за които се дължи тол такса. Действително приложената справка за
доказателствения запис по нарушението/лист 16 от делото/ показва липсата на платена
пътна такса на 19.01.2022г. в 16.00 часа в с. П., обл.Търговище, път I-4, км 217+988 СКТ. В
същата е записано като причина за неплащането на такса следното : „няма маршрутна карта
или бордово устройство“. Вследствие на събраните данни в хода на АНПроизводство
наказващият орган е приел, че процесното ППС е било снабдено с бордово устройство, но
на посочената дата и час е било налице „прекъсване в получаването на тол декларации за
повече от един сегмент и не е получено надлежно плащане в А“ПИ“ за сегмента
10000403442 на рамката 40312, на която е отчетено нарушението“. От тези приети от
наказващия орган положения не става ясно каква е връзката между неплащането на пътната
такса и поведението на водача. По делото няма установени данни за това наличното бордово
устройство да е било изключено, с изчерпана батерия или неправилно включено в
ел.захранване, поради което не може липсата на платена такса автоматично да се свърже с
поведението на водача без да е изяснено какво е било това поведение и на какво се дължи
неплащането на тази такса. Наведеният от жалбоподателя довод за загуба на сигнал към
бордовото устройство на ППС не би следвало да се игнорира, тъй като наличието на това
обстоятелство би препятствало подаването на декларация за тол данни, въз основа на които
се определя и подлежащата на плащане пътна такса. От представената по делото от страна
на жалбоподателя справка за всички такси по договора е видно, че на 19.01.2022г. за същото
ППС е била платена тол такса в размер на 1.98 лева, което кореспондира с изложения от
6
жалбоподателя довод, че е платена такава такса в същия ден по маршрута Омуртаг –
Търговище, а при връщане в обратна посока таксата не е била отчетена и удържана. От
справката се вижда, че и на следващите дати – 23.01, 28.01 и 31.01.2022г. за същото ППС са
плащани пътни такси и в по – високи размери. Действително не се обосновава с нормалната
логика умишленото спестяване на пътна такса в подобен малък размер при положение, че
това ще доведе до заплащане на глоба в размер на 1800 лева. Представената сметка за пътни
такси от жалбоподателя показва зареждане на сметката му към един последващ момент –
05.02.2022г. и е неотносима като доказателство към случая. Ето защо съдът намира, че
описаното нарушение не е доказано както от обективна, така и от субективна страна, тъй
като наличните доказателства не доказват извършването на такова от страна на
жалбоподателя чрез определени действия или бездействия от негова страна. В обжалваното
НП е изложена аргументация във връзка с разпоредбата на чл. 189е ал.9 ЗДвП, съгласно
която по административната преписка може да се прилага справка от електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, която има
доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано
противното. В случая се дава презумптативна доказателствена сила на справката от
електронната система за събиране на пътни такси, но съгласно чл. 189е ал.8 ЗДвП
отразените в тази справка данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. Тези
справки не могат да установят извършването на едно административно нарушение от
неговата обективна и субективна страна, тъй като те не съдържат ползващи се с
доказателствена сила данни относно субекта на нарушението, неговото конкретно
поведение и причинната връзка между това поведение и липсата на платена пътна такса.
Като доказателство тези справки могат да се ползват от АНОрган, но това не изключва
тежестта, която стои върху него да докаже наличието на извършено административно
нарушение в смисъла на понятието, заложено в чл. 6 ЗАНН, вкл. и авторството му. Предвид
изложеното съдът намира, че в случая не е налице доказано извършено от визирания
нарушител административно нарушение по чл. 179 ал.3а ЗДвП, поради което и на това
основание обжалваното НП следва да бъде отменено.
С оглед отмяната на обжалваното НП право на присъждане на разноски има
жалбоподателя, но предвид липсата на доказателства за реално направени такива от негова
страна, съдът не следва да присъжда съдебни разноски.
Водим от горното на основание чл. 63 ал.2 т.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №
7
BG05022022/4000/Р8-61/24.06.2022г. на Началник Отдел “Контрол и правоприлагане” в
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с
което за административно нарушение по чл. 179 ал.3а ЗДвП на С. Д. С. от гр. Омуртаг е
наложено на основание чл. 179 ал.3а ЗДвП административно наказание глоба в размер на
1800 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8