Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 20.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на двадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.......................Петя
Маринова……….............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1532 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 240 във
връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник
юрисконсулт Енил Енев, срещу К.В.В., с адрес: ***, в
която се твърди, че на 16.03.2015 г.
между „4Финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка „Вивус“ и ответницата е сключен Договор за
кредит № **********, по реда на чл. 6 от
ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл.
3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Посочва се, че процедурата
по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4Финанс“
ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Твърди се, че
кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „Вивус“ - на интернет страницата на кредитодателя – www.vivus.bg, на която „Вивус“
предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както
и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР, а след подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя
на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“.
Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“, с което се счита, че се подписват
всяка страница от договора и приложимите Общи условия, като с подписването на
договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема
условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя
и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във
формуляра за заявка банкова сметка ***.
По-нататък се
твърди, че в процесния случай, на 16.03.2015 г. страните сключили договор за
кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ се първи договор за
кредит между тях. В заявката си ответницата К.В. заявила желание да й бъде
отпусната сума в размер на 150.00 (сто и петдесет лева). Кредитът бил отпуснат
за период от 30 дни, с падежна дата - 15.04.2015 г. Съгласно заявката на
ответницата и условията по договора, сумата била отпусната на името на
кредитополучателя по посочен от него в договора предпочитан начин – посредством
паричен превод в „Изипей“, на същата дата – 16.03.2015
г.
Посочва се,
че ответницата се възползвала и от правото си, съгласно т. 11.1 от Общите
условия към договора за кредит, да удължи срока за връщане на сумата, като
падежната дата е преместена на 29.04.2015 г.
Твърди се
още, че на 25.04.2015 г., кредитополучателят направила заявка за отпускането на
допълнителна сума в размер на 50.00 лева, като съгласно Общите условия,
кредитополучателят имал право да кандидатства допълнително, преди да е върнал
първоначално отпуснатия кредит. Ищецът уточнява, че при отпускане на
допълнителен кредит, съществуващият договор за кредит се изменя чрез подписване
на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение
на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за
допълнителния кредит. Договорът за кредит бил изменен на същата дата, а
исканата допълнителна сума - отпусната от кредитодателя
чрез паричен превод, посредством „Изипей“, на
25.04.2015 г.
Изтъква се,
че с настъпване на падежа по договора /след неговото удължаване/ - 29.04.2015 г.,
ответницата се е задължила да върне сума в общ размер на 200.00 лева, но не е
погасила дължимата сума и изпаднала в забава. На основание т. 13.3, буква „а“
от Общите условия, приложими към договора за кредит, от 30.04.2015 г. /денят,
следващ падежната дата/, към главницата се начислявала наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на наказателен лихвен
процент - 10,01% към договорния лихвен процент върху неизплатената главница за
периода на просрочието. Твърди се, че от „Вивус“ изпратили три броя напомнителни
писма до ответницата на адреса й, посочен в Договора за кредит, в които писма
се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна
лихва. Посочва се, че писмата, съгласно т. 13.5 от Общите условия към Договор
за кредит № **********, се таксуват по
10.00 (десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани ответницата не погасявала
гореописаните вземания.
Твърди се,
че на 01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент,
сключило с ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, в
качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № ВGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № **********, както
следва: главница – 200.00 лева; наказателна лихва – 282.52 лева за
периода от 30.04.2015 г. /денят, следващ падежната дата/ до 31.01.2018 г.
/денят, предхождащ датата на цесията/; отписани такси за събиране (3 бр.
изпратени писма) – 30.00 лева, или сума в общ размер на 512.52 лева, като посочените
вземания били подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания. Изтъква се, че по силата на сключения договор за
цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента
за прехвърлянето на задълженията му. Твърди се, че съгласно предоставеното
пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ищецът е
изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка, посредством „Български пощи" ЕАД, върната с отметка „пратката не е
потърсена“, а уведомлението за извършената цесия е приложено към исковата
молба. Твърди се още, че в изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставило на ищеца „Кредитреформ
България“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. От
сключването на договора за цесия забавата на ответницата продължавала.
Въз основа
на изложеното, ищецът моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
осъдена ответницата К.В.В. да му заплати сума в размер на 200.00 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит №
**********, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът
претендира присъждане и на направените съдебни разноски по настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил писмен отговор от адв. Ц.Ж., назначена за особен представител
на ответницата, с който е изразила становище за неоснователност на предявения
иск. Счита, че уведомлението за цесията не е редовно, тъй като не е направено
от кредитора „4финанс“ ЕООД, а от цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В
депозирана писмена молба, пълномощникът му поддържа предявения иск и моли да
бъде уважен, като излага съображения за надлежно съобщена цесия. В молбата се
съдържа и списък на разноските на ищеца по чл. 80 от ГПК.
Ответницата
К.В. се представлява от особения си представител адвокат Ж., която моли да бъде
отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан, поддържайки
становището си за ненадлежно уведомяване за извършената цесия и липса на
писмено потвърждение от страна на първоначалния кредитор.
От
събраните по делото доказателства, както и от доводите и становищата на
страните, чрез процесуалните им представители, всички, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не се спори, а и от приложените
по делото писмени доказателства /договор за кредит № ********** от 16.03.2015 г. и от 25.04.2015
г. и Общи условия към него/, се установява, че между
„4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус“, в качеството му на кредитодател,
и ответницата К.В.В., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за
кредит по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/. По силата на сключения договор, кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит първоначално в размер
на сумата 150.00 лева, за срок от 30 дни, с падежна дата – 15.04.2015 г., а след
това е предоставил и втора сума в размер на 50.00 лева, като двете суми са
преведени на ответницата чрез „Изипей“, съответно на
16.03.2015 г. и на 25.04.2015 г. /видно от приложените разписки от посочените
дати/. След предоставянето на втората сума, уговореният падеж за връщане
на общата сума от 200.00 лева е бил 29.04.2015 година.
С договор за
прехвърляне на вземания цесия № ВGF-2018-005/01.02.2018 г., „4финанс“ ЕООД е прехвърлило
на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД вземането си по кредита, като видно от
приложение № 1 към договора за цесия, процесният кредит
е включен като част от цедираните вземания
по кредити.
Представено е писмено
потвърждение от 01.06.2018 г. за извършената цесия, с което, на основание чл.
99 ал. 3 от ЗЗД, цедентът
„4финанс“ ЕООД е потвърдил изрично, че вземанията, описани в Приложение
№ 1 към договора за цесия от 01.02.2018 г., са прехвърлени на цесионера „Кредитреформ България“
ЕООД, както и че последното е упълномощено от цедента
за своя сметка и от името на първия, да уведомява длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията срещу тях.
Съгласно приложеното пълномощно с нотариална заверка рег.№
1820/02.02.2018 г. при Нотариус рег.№ 271 на НК, цедентът „4финанс“ ЕООД, представлявано от
управителя си, е
упълномощил цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД, от негово име /на упълномощителя/
да извърши уведомяване на длъжниците по
смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, вземанията срещу които са предмет на договора
за цесия от 01.02.2018 г.
Установява се, че с
изх.№ 3713/14.02.2018 г., е изпратено от „4финанс“ ЕООД уведомление за
прехвърляне на вземания до ответницата К.В. на адреса й по договора, с което я
уведомява за извършената цесия и че считано от датата на договора за цесия –
01.02.2018 г., неин кредитор вече е „Кредитреформ
България“ ЕООД.
От приложената обратна
разписка на „Български пощи“ ЕАД, е видно, че
пратката е върната с отметка като „непотърсена от получателя“.
При така установената
фактическа обстановка съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 240 във връзка с
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, за сумата 200.00 лева – главница, произтичаща от паричен
заем.
Съгласно чл. 240
ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество.
Общата разпоредба на чл. 79 ал.
1 от ЗЗД предвижда, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
Безспорно е възникналото
облигационно правоотношение между „4финанс“ ЕООД, като кредитодател,
и ответницата, като кредитополучател, в резултат на сключения между тях договор
за кредит от разстояние по реда на ЗПФУР, в който е предвидена възможността за
предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл. 18 ал. 2 от
ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно
този закон, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. По делото не
се спори, а и са представени доказателства, че е постигнато съгласие между
страните, чрез договаряне, осъществено посредством средства за
комуникация от разстояние. Комуникацията между страните е осъществена
посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят е
подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и
лицето се е съгласило да получи кредит. За този тип кредити се прилагат общите
изисквания на ЗПК, според чл. 10 от който договорът трябва да е сключен в
писмена форма на хартиен или друг носител. По делото са налице електронни
записи, от които се установява по безспорен начин, че волеизявленията на
страните са насочени към сключване на договора, като е спазено изискването за
съхраняването му на траен носител.
Съдът приема, че процесният договор за кредит е сключен във валидна
електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон. Тъй като се
касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е
действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума
на заемателя. От
представените към исковата молба разписки за извършено плащане се установи, че
в полза на ответницата, чрез системата „Изипей“,
на 16.03.2015 г., е преведена от кредитодателя сумата
от 150.00 лева, а на 25.04.2015 г. – сумата от 50.00 лева, или общо преведена
сума в размер на 200.00 лева, която сума, ответницата се е задължила да върне
на 29.04.2015 г., съгласно уговорката в договора.
Това вземане на кредитодателя „4финанс“ ЕООД
към ответницата се установи, че е прехвърлено по силата на договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2018 г., който е валидно сключен между
кредитодателя „4финанс“ ЕООД /цедент/
и ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД /цесионер/,
като последният има всички права на кредитор.
Съдът приема, че ответницата е уведомена за
извършената цесия и че ищецът е новият й кредитор с приложеното към исковата
молба уведомление за цесията, връчено чрез особения й представител заедно с
преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК /в т.см. Решение №
123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение, както и най-новото
решение на ВКС относно института на особения представител – Решение №
198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., ТК, Първо отделение/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Доводите на особения представител на ответницата за
ненадлежно съобщаване на цесията, тъй като е извършено от цесионера,
като пълномощник на цедента, са неоснователни,
защото, на първо място е налице редовно упълномощаване в тази насока и няма
пречка уведомяването за цесията да се извърши чрез упълномощаване на цесионера, а на второ място, въпреки упълномощаването с
надлежно пълномощно, уведомлението за цесията се установи, че е изпратено от
самия цедент, т.е. от първоначалния кредитор.
По изложените
съображения и тъй като безспорно е, че ответницата не е изпълнила насрещното си
задължение по договора за кредит да върне получената в заем сума в размер на
200.00 лева, съдът намира, че е налице валидно и изискуемо парично вземане,
чийто падеж е настъпил на 29.04.2015 г., поради което предявеният осъдителен
иск за заплащане на посочената сума се явява изцяло основателен и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба /05.08.2019 г./ до окончателното й изплащане.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
разноски в настоящото производство, съгласно представения списък и
представените доказателства за извършването им, а именно: 50.00 лева – внесена държавна
такса, 300.00 лева – депозит за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева,
определено съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, или общо разноски: 450.00 лева.
На адвокат Ц.Ж.
от ЛАК следва да се изплати сумата 300.00 лева от внесения депозит, представляваща
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА К.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 240 във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к.
1606, представлявано от управителя Радослав Велчев, сумата 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща дължима главница
по Договор за кредит № ********** от 16.03.2015
г. и от 25.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба /05.08.2019 г./ до окончателното й изплащане,
както и сумата 450.00 лв. /четиристотин
и петдесет лева/, представляваща разноски по делото.
БАНКОВА
СМЕТКА, ***ните
суми в полза на ищеца „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД:
IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ ЕАД.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Ц.Ж. от ЛАК сумата 300.00 лв. /триста
лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на К.В.В..
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: