О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1110/11.7.2022г.
гр. Пловдив
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
състав, в закрито заседание на единадесети юли, две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно
дело № 2508, по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
С молба с вх. № 12445/23.06.2022г. Н. Т.
К., чрез адвокат Б., е поискала от съда допълване на решението в частта за
разноските, тъй като е заявено такова искане, съответно няма произнасяне в
диспозитива на съдебното решение.
Съдът е администрирал молбата на Н.К.
и е изпратил същата на ответника с указание за възможността да представи
становище в указан от закона срок.
Административен
съд Пловдив, намира, че молбата на Н. Т. К. за допълване на постановеното по
делото решение, в частта за разноските, е допустима, като подадена в срок
съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, а
разгледана по същество е основателна. С Решение № 976/30.05.2022г. по адм.д. № 2508/2021г.
Административен съд Пловдив е прогласил за
нищожни
действия на орган по изпълнението, обективирани в писмо с изх. №
94Г-508-2-65/09.08.2021 г. на зам.-кмет на община Родопи.
Съдът не се е произнесъл с
диспозитива си за присъждане на разноски в производството, обусловено от
резултата по оспорването. Видно от делото такива са поискани още с жалбата,
както и с молба, депозирана преди съдебно заседание от 08.03.2022г., към която
са представени договор и списък по чл. 80. Претендират
се разноски, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК: 1000 лева за адвокатски хонорар,
10 лева държавна такса и 3 лева разноски по банкова такса за внасяне на ДТ.
Съдът установява, че е представен договор за правна защита на л. 273 по делото
и списък по чл. 80 от ГПК на л. 274 по делото.
Установява се, че искането за
присъждане на разноски е своевременно направено, което с оглед разпоредбите на
чл. 143, ал. 1 от АПК, е основателно. Съдът счита за неоснователно възражението на пълномощника на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Последното съобразно чл. 8, ал. 2
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не
е прекомерено според съда с оглед осъществената защита, поради което не следва
да се намалява при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.
Не следва да бъде уважавана единствено претенцията за
разноски, касаеща цената на банковия превод за държавната такса в размер на 3
лева. Изборът на жалбоподателката да ползва банков превод при заплащането на
таксата е неин личен. Същият е съпроводен с плащането на цена, която банката
събира за тази услуга. Тя е можела да заплати таксата в съда и по този начин
нямаше да плати такса за банков превод. В този смисъл платената сума за банков
превод не може да се квалифицира като разноски за производството по смисъла на
чл.143, ал.1 от АПК, поради което не следва да бъде присъдена.
С оглед на горното са налице основания за уважаване на
молбата за допълване на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
Воден от
горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, Административен
съд Пловдив, І състав
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение № 976/30.05.2022г. по адм.д.
№ 2508/2021г. Административен съд Пловдив, в частта за разноските като:
ОСЪЖДА Община
Родопи да заплати на Н. Т. К.,*** разноски по производството в размер на 1100 (хиляда и
десет) лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 298, ал. 4 от АПК.
СЪДИЯ: