РЕШЕНИЕ№422
гр. Видин, 19.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин,
VI състав, в закрито
заседание на деветнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието
на секретаря Мила Петрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2217 по описа на съда за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Макроадванс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от Виктор Сергиев - изпълнителен директор, против В.П.К.,***.
В исковата молба се
твърди, че на 12.04.2013г. между „АВАНС.БГ“ ЕООД, в качеството на заемодател, и
ответника В.П.К., в качеството на заемател, бил сключен Договор за заем №
486910/12.04.2013г. Същият договор бил сключен при условията на договаряне,
осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща и телефон/
във форма на електронен документ. На ответника бил отпуснат заем в размер на
399.00 лева за срок от 13 дни с падеж 25.04.2013г.
Твърди се, че
ответникът бил подал Формуляр за кандидатстване за заем до „АВАНС.БГ“ ЕООД
посредством интернет страницата www.avans.bg. Заемателят получил електронно съобщение,
чрез което заемодателят го запознал с условията по договора и предоставил
необходимата преддоговорна информация. С цел идентификация на заемателя
заемодателят му предоставил уникален цифров код, който бил изпратен чрез
съобщение на телефонния номер на ответника. Уникалният цифров код му позволявал
достъп до електронната система на заемодателя и служил за потвърждение на
волеизявлението на заемателя, с който последният подписвал всички документи и
изявления, отправени до заемодателя. След като искането за кредит било
одобрено, дружеството изпратило електронно съобщение до заемателя с „Договор за
заем № 486910“, съдържащ се в прикачен към съобщението файл. На заемателя било
указано да въведе номера на договора на посочен линк, с което да потвърди, че
се е запознал с него и изразява съгласието си за сключване на договора.
Поддържа се, че с въвеждането на номера на договора на посочения от заемодателя
адрес, договорът за заем се считал за сключен на основание чл. 11 от Закона за
електронната търговия.
Ищцовото дружество
твърди, че на 12.04.2013г. заемодателят извършил преводно нареждане на
предоставената в заем парична сума по посочената от заемателя банкова сметка.
***, че на
25.04.2013г. „АВАНС.БГ"' ЕООД изпратило съобщение на електронната поща на ответника,
с което го уведомило за настъпилия падеж на задължението му по договора. Поради
неплащане в срок на дължимите суми заемодателят изпратил на електронната поща на
заемателя напомнителни писма на 27.04.2013 г. и 02.05.2013 г., които съдържали информация
за размера на задължението и периода на забавата.
На 02.09.2014г. бил
сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „АВАНС.БГ"' ЕООД
и ищцовото дружество „Макроадванс“ АД, по силата на който „АВАНС.БГ"' ЕООД, в качеството на
продавач, прехвърлило всички свои вземания по отношение на ответника,
произтичащи от Договор за заем № 486910/12.04.2013г.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество, в качеството му на цесионер на „АВАНС.БГ"' ЕООД,
следните суми:
·
399.00
лв. – главница, дължима по Договор за заем № 486910/12.04.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателно изплащане на сумата;
·
160.02
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената
главница за периода от 30.04.2013г. до 09.04.2017г.;
·
51.87
лв. – такса за ползване на заема за срок от 13 дни съгласно чл. 2.3 от Договора
за заем с № 486910/12.04.2013г.;
·
4.00 лв.
– административна такса съгласно чл. 2.2 от Договора за заем
№486910/12.04.2013г.;
·
30.00
лв. – неустойка за забава до 3 дни съгласно чл. 3.10.1 от Договора за заем
№486910/12.04.2013г. от 26.04.2013г. до 28.04.2013г. вкл.;
·
60.00
лв. – неустойка за забава след третия ден съгласно чл. 3.10.2 от Договора за
заем №486910/12.04.2013г., начислена еднократно на 29.04.2013г.
Претендират се
деловодните разноски по исковото и заповедното производство.
Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковата
претенция по основание и размер. Ответникът отрича да е подписвал договор за
заем с „АВАНС.БГ“ ЕООД и въобще някога да е бил в договорни отношения с това
дружество. Отрича да се е регистрирал в сайта му и да е изпълнявал процедурата
по сключване на договора.
Твърди, че тъй като по делото е представен електронен документ на
хартиен носител, за да може да бъде приравнен на саморъчно подписан документ, същият
следвало да бъде подписан с квалифициран електронен подпис.
Ответникът отрича да е подписал Договор за заем с № 486910 от
12.04.2013г. и писмен документ, озаглавен „АВАНС.БГ" ЕООД Предоставяне на
заем на физически лица чрез средства и методи за комуникация от разстояние“ лично
на място, в офис на дружеството „АВАНС.БГ" ЕООД.
Ответникът оспорва всички представени с исковата молба 6 бр. извлечения
от дата 03.09.2014г. от електронната поща ******@*****.**. Оспорва тази
информация да е достигнала и да е била адресирана до него.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответникът е страна
по договора за заем, то същият заявява, че никога не е бил уведомяван за
сключения договор за цесия. Оспорва се приложеното към исковата молба
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.09.2014г. На
първо място, това уведомление нямало достоверна дата. Освен това, според
ответника, представеното по делото уведомително писмо представлявало частен
свидетелстващ документ и не се ползвало с обвързваща доказателствена сила, тъй
като с него издателят му удостоверявал изгодни за себе си факти. Този документ
следвало да се преценява като извънсъдебно писмено твърдение на
заинтересованата страна.
Ответникът твърди, че представеното уведомление за цесия не му е било
връчено и не е достигнало до него преди датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заиовед за изпълнение. Въпросното уведомление не
съдържало и подпис на ответника.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ответникът е
надлежно уведомен за извършената цесия, ответникът прави възражение за изтекла
погасителна давност на задълженията на основание чл. 110 от ЗЗД за главницата и
на основание чл. 111, б. „в" от ЗЗД за лихвите, претендирани от ищеца.
Иска се от съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното
производство.
Видинският районен
съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и
съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа
страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1259/2017г. по описа на Районен съд
- Видин, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от „МАКРОАДВАНС” АД срещу ответника за процесните
суми. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 1077-РЗ от 12.05.2017г., като в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от посочения длъжник е постъпило възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон
едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на
вземанията си.
На 12.04.2013г.
между “АВАНС.БГ” ЕООД и ответника В.П.К. е сключен Договор за заем № 486910 при
условията на договаряне, осъществено чрез средствата на комуникация от
разстояние /електронна поща и телефон/. На същата дата по банкова сметка ***а
от 399,00 лева. Заемателят се е задължил да върне получената в заем сума в срок
от 13 дни, заедно с административна такса от 4,00 лева и такса за ползване в размер на дневната
такса от 1 лев. за всеки 100 лв. от сумата по заема, умножена по броя на дните
на заема.
В раздел III, т. 3.10.1 от договора е предвидена неустойка
за неизпълнение в размер на 30,00 лева за забава до три дни, а в т.3.10.2 е
предвидена неустойка за забава след третия ден в размер на 60,00 лева.
С електронно съобщение от 12.04.2013г.
ответникът е уведомен, че по банковата му сметка е преведена отпуснатата в заем
сума, както и е информиран какъв е размера на дължимата за връщане сума на
датата на падежа – 25.04.2013г. Към съобщението са приложени вносна бележка и
нареждане за извършения паричен превод.
На 02.09.2014г. между „АВАНС.БГ“ ЕООД и „МАКРОАДВАНС“
АД е сключен договор за прехвърляне на парични вземания, в обхвата на който
попада и сключения с В.П.К. договор № 486910. Прехвърлителят на вземанията е упълномощил купувача /ищцовото
дружество/ да съобщи извършената цесия на длъжниците. По делото е представено
уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия) от „АВАНС.БГ“ ЕООД
чрез „МАКРОАДВАНС“ АД до ответника с дата 02.09.2014г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Не се спори между
страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на цесионера
„МАКРОАДВАНС” АД срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, срещу която от длъжника в срок е подадено възражение,
както и че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен в законоустановения срок от
цесионера, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от
воденето му за ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД, цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането
преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента
с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В настоящия случай
със сключването на договора от 02.09.2014г. „АВАНС.БГ“ ЕООД е продало на ищеца вземането, което е имало към ответника
по сключения договор за заем от дата 12.04.2013г. Същото фигурира и
е индивидуализирано в приложението към договора. Прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като съгласно
чл.99, ал.3 ЗЗД задължението за съобщаването се носи от предишния кредитор. На основание т. 5.3. от Договора за
прехвърляне на парични вземания, цедентът изрично е упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците от негово име за извършеното прехвърляне на вземания, поради което
съдът приема, че ищецът е бил изрично и писмено овластен от цедента да извърши
следващите се действия по уведомяването на длъжниците, за което липсва законова
пречка. Ищецът е представил към исковата молба Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания от цедента до ответника. В този случай, доколкото
липсва законово предвидена форма за
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, следва да се приеме, че цесията е
породила действието си по отношение на ответника към момента, в който по делото
е представено и прието като доказателство въпросното уведомление /с получаването
от ответника на препис от исковата молба заедно с приложенията/. Ефектът от
уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера като титуляр на спорното материално
право /в този смисъл, решение № 3
от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК/.
Предмет на
установяване в настоящото производство е съществуването на вземания в полза на
ищцовото дружество за главница, лихви и разноски, дължими от ответника по
договор за заем. Основното възражение на ответника е, че приложеният по делото
договор не е подписван от него. Такова твърдение не е направено от ищцовото
дружество, тъй като процесният договор е сключен при условията на договаряне
чрез средствата за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В чл. 18 ЗПФУР са
посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във
връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние,
между които: че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени по ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронния
подпис /в действащата към онзи момент редакция/.
Съгласно чл. 3 ЗЕДЕП, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.
В Определение
№169/06.04.2017 по ч.т.дело №672/2017, I т.о., ВКС е приел следното: „Независимо, че електронното съобщение,
несъдържащо квалифициран електронен подпис не се ползва с формална
доказателствена сила, то не е „правно нищо“, не е тъждествено на пълна липса на
волеизявление. То не може да бъде игнорирано, както е сторил апелативният съд,
без да се укаже възможността за доказване кой е издателят му. Принципно
представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя,
че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с
други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му. Както се
посочи, такова оспорване в конкретния случай не е направено както в срока по
чл.193,ал.1 ГПК, съотв. в срока по чл.184,ал.2, изр. последно ГПК, поради
което, за ищцата не е възникнало задължение да ангажирала други доказателства
/напр. специализирани технически експертизи/“.
По делото е
представен оптичен носител - диск (л. 93 от делото), чието съдържание е
изследвано от изготвената техническа експертиза №T-06 и находящите са на него документи са приложени по делото.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗЕДЕП електронното изявление се смята за получено, ако адресатът му е потвърдил получаването му. Потвърждаването, съответно съгласието, може да бъде дадено директно като отговор на направеното предложение или чрез конклудентни действия. За такова конклудентно действие може да се смята изпращането на сканиран документ за самоличност, тъй като тези документи поначало се съхраняват у лицата, на чието име са издадени (чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за българските лични документи). От доказателствата по делото е видно, че до заемодателя е изпратено електронно съобщение от лице с имена Vladimir Krumov (л. 122 по делото) от електронен адрес *************@***.**, съдържащо сканиран документ за самоличност на ответника – лична карта. В настоящото производство не са наведени твърдения от ответника за противозаконно използване на документа му за самоличност, както и не са представени доказателства да е сигнализирал органите на Полицията или Прокуратурата за това.
Предвид изложеното, съдът намира за установено
по делото, че между ответника и „АВАНС.БГ“
ЕООД е възникнало правоотношение по договор за заем. Договорът за
заем е реална сделка и същият се счита сключен от момента на предаване на
сумата. От събраните по делото доказателства се установява, че сумата по заема
е преведена на ответника по посочена от него банкова сметка. ***, по арг.
от чл. 75, ал. 3 ЗЗД, плащането се счита за направено със заверяване на
сметката на кредитора. Последното обстоятелство се доказва от
представеното от ищцовата страна преводно нареждане със статус „одобрен“, което
удостоверява, че по сметка на В.П.К. е нареден превод на сумата от 399,00 лева
с основание „486910/12.04.2013“ (номерът на заема).
След
като сумата от 399,00лв. по договора за заем е постъпила по сметка
на ответника, то за него е възникнало задължението да я върне в уговорения
срок. Липсват доказателства за направено плащане от страна на ответника.
Възражението на
ответника за изтекъл давностен срок по отношение на претенцията за сумата от
399,00 лв. – главница, е неоснователно.
Съгласно уговореното
в т. II от договора, срокът на
паричния заем е 13 дни, съответно падежът на задължението на ответника е
25.04.2013г. Това вземане на кредитора се погасява с изтичане на петгодишна
давност, или на 25.04.2018г. Заявлението на ищеца по чл. 410 ГПК е депозирано
на 03.04.2017г. Следователно исковата претенция е предявена преди изтичането на
петгодишния давностен срок за вземането на кредитора по процесния договор за
главница.
Предвид изложеното,
следва да се признае за установено съществуването на вземане на ищеца за
главница.
На основание т. 2.2 от
договора, ответникът дължи заплащане на административна такса в размер на 4,00
лв.
На основание т. 2.3
от договора, ответникът дължи такса за ползване на заема в размер на дневната
такса от 1 лев. за всеки 100 лв. от сумата по заема, умножена по броя на дните
на заема. Тази такса възлиза на сумата от 51,87 лв.
Предвид горното,
следва да се признае за установено съществуването на вземане на ищеца за сумата
от 4,00 лева – административна такса и за сумата от 51,87 лева – такса за ползване на заема.
По настоящото
производството са предявени едновременно претенция за неустойка по чл. 92 ЗЗД и
претенция за обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва.
Съгласно приетото от
ВКС в решение № 68/09.07.2012г. по т.д. № 450/2011г., I т.о., „По
правилата на чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е недопустимо кумулирането на
неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва за същото неизпълнение.
Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи и при наличието на клауза за неустойка
в договора между страните, ако претенция за неустойката не е предявена и
длъжникът не е заплатил уговорената неустойка. В тази хипотеза кредиторът е
упражнил право на избор и договорната неустойка не му се дължи.
Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на
парично задължение може да се присъди и ако страните са уговорили в договора
неустойка за този вид неизпълнение и неустойката е заплатена от длъжника или
кредиторът претендира заплащането на неустойка заедно с претенцията си за
обезщетение. В тези случаи, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен само за
разликата между неустойката и по-големия размер на законната лихва.“
По отношение на
претендираното от ищеца обезщетение за забава в размер на 160,02 лв. за периода
от 30.04.2013г. до 04.04.2017г. е направено възражение от ответника за изтекъл
давностен срок, което е частично основателно. Когато искът за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане на
три години от изискуемостта на главното вземане, се погасяват лихвите, които са
били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Вземането за лихви
за период от три години преди предявяване на исковата молба не е погасено по
давност – в този смисъл Решение № 20/30.06.2010г. по т.д. № 484/2009г., II т.о., ВКС. По изложените съображения на
ищеца е дължима законна лихва върху главницата само за периода от
02.04.2014г. до 02.04.2017г., която
изчислена от съдията – докладчик с помощта на софтуерен продукт възлиза на
121,82 лв.
По настоящото
производство е предявена претенция за неустойка, поради което, съобразно
приетото от ВКС, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен само за разликата
между неустойката /90 лв./ и по-големия размер на законната лихва /121,82 лв./,
т.е. за сумата от 31,82 лв. В останалата част до пълния предявен размер от
160,02 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 30.04.2013г. до
09.04.2017г., искът следва да бъде отхвърлен.
Възражението на
ответника за изтекъл давностен срок е основателно за претендираните неустойки –
в размер на 30 лева за забава до 3 дни съгласно чл. 3.10.1 от договора за заем
и в размер на 60.00 лв. за забава след третия ден съгласно чл. 3.10.2 от
договора за заем, начислена еднократно на 29.04.2013г. Съгласно чл. 111, б. „б“
от ЗЗД, вземанията за неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане
на тригодишна давност. Заявлението на ищеца по чл. 410 ГПК е депозирано на
03.04.2017г. Следователно исковата претенция е предявена след изтичането на
тригодишния давностен срок и следва да
бъде отхвърлена като погасена по давност.
По разноските:
И двете страни претендират разноски.
Ищецът е направил
разноски по заповедното производство в размер на 25 лв. за платена държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По исковото производство е
доплатил държавна такса в размер на 275 лв., внесъл е депозит за възнаграждение
на вещо лице в размер на 127,22 лв. и претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Ответникът претендира
разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение по заповедното
производство и в същия размер по исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 159,95 лв., представляваща разноски за доплатена
държавна такса в настоящото производство (по 50 лв. за всяка от трите изцяло
уважени искови претенции и 9,95 лв. по частично уважения на 19,89% иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД).
Ответникът следва
да понесе разноските за възнаграждение на вещо лице съобразно уважената част от
исковете в размер на 67,82 лв.
На основание чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя на ищцовото дружество разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Съобразно уважената част от
исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на 106,62 лв. (по 33,33 лв. за всяка от трите изцяло уважени искови претенции и
6,63 лв. по частично уважения на
19,89% иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл.
86 ЗЗД).
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид изхода на спора по настоящото дело,
съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 51,78 лв.,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 1259/2017г. на ВРС, съобразно уважената
част от исковете /69,04%/, от които 17,26 лв. разноски за платена държавна
такса и 34,52 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В полза на адвокатите Красимира Игнатова
Билева и Валентин Весков Тодоров, осъществили безплатна правна помощ на
ответника В.П.К. на основание чл. 38 ЗАдв., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Правото на адвокат да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1
ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, адвокатът, оказал на страната
безплатна правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение,
в размер, определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати.
Изрично в представените и приложени по исковото
и заповедното производство пълномощни и договори за правна защита и съдействие
е обективирано изявление на страните по мандатното правоотношение, че
адвокатската защита се осъществява на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Налице са всички необходими предпоставки за
възникване на право в полза на процесуалните представители на ответника да
претендират и да получат възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ
и съдействие на материално затруднено лице, на основание чл. 38 от ЗАдв -
реално осъществена безплатна правна помощ и основание за ангажиране на
отговорността на насрещната страна - ищец за разноски за процесуално
представителство на ответника съобразно отхвърлената част от исковете, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Претендираното от адв. Билева възнаграждение
по исковото производство е в размер на 300 лв. – минимален размер съгласно
Наредбата № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В същия размер е и претендираното от адв. Тодоров
възнаграждение по заповедното производство.
Предвид изложеното, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Билева сумата в размер на 140,06 лв. – адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете (по 50 лв. за двата
изцяло отхвърлени иска и 40,06 лв. за частично отхвърления на 80,11 % иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415
от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД).
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Тодоров сумата в размер на 92,88 лв. – адвокатско възнаграждение по
заповедното производство съобразно отхвърлената част от исковете – 30,96 %.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.П.К. *** дължи на „МАКРОАДВАНС“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С.
Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от Виктор Сергиев, сумата от 399,00 /триста деветдесет и девет/ лева
– главница по Договор за заем № 486910/12.04.2013г., сумата от 31,82 /тридесет и един лева и осемдесет
и две ст./ лева – обезщетение за
забава за периода от 02.04.2014г. до 02.04.2017г.; сумата от 4,00 /четири/ лева – административна
такса; сумата от 51,87 /петдесет и
един лева и осемдесет и седем ст./ лева – такса за ползване на заема, ведно със
законната лихва върху главницата от 03.04.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 1077-РЗ от 12.05.2017г. по ч.гр.д. №1259/2017г. на Районен съд - Видин.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за обезщетение за забава за
сумата над 31,82 лв. до пълния предявен размер от 160,02 лв., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14,
представлявано от Виктор Сергиев, против В.П.К.
***, искове да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 30.00 лв. – неустойка за забава до
3 дни съгласно чл. 3.10.1 от Договор за заем №486910/12.04.2013г. от 26.04.2013г.
до 28.04.2013г. вкл., както и сумата в размер на 60.00 лв. – неустойка за забава
след третия ден съгласно чл. 3.10.2 от Договор за заем №486910/12.04.2013г.,
начислена еднократно на 29.04.2013г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА В.П.К. *** за заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от Виктор Сергиев, сумата от 334,39 /триста тридесет и четири лева и тридесет и девет ст./ - разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА В.П.К. *** да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от Виктор Сергиев, сумата от 51,78 /петдесет и един лева и седемдесет и осем ст./ лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.г.д. 1259/2017г. на Районен съд-Видин.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14,
представлявано от Виктор Сергиев, да заплати на адвокат Красимира
Игнатова Билева с ЕГН **********, в качеството
ѝ на адвокат – пълномощник на В.П.К. ***, сумата в размер на 140,06 /сто
и четиридесет лева и шест ст./ лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от Виктор Сергиев, да заплати на адвокат Валентин Весков Тодоров с ЕГН **********, в качеството му на адвокат – пълномощник на В.П.К. ***, сумата в размер на 92,88 /деветдесет и два лева и осемдесет и осем ст./ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: