Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 753, 19.12.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2310
по описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с цена 1146.90 лв. – главница, договорни
и мораторни лихви
и такси.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД е имало сключен договор за кредит „Бяла карта“
№ 486414 от 20.11.2016 год., по силата на който „Аксес
Файнанс“ ООД е предоставило на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 100 лв., под
формата на кредитен лимит, който се усвоява по международна кредитна карта,
срещу задължението на ответника да възстановява ползваната от него сума по
начините и в сроковете, посочени в договора. Твърди се, че с анекс към договора
от 08.09.2017 год. кредитния лимит е бил увеличен на 700 лв., като ответника
бил усвоил сума в общ размер на 700 лв., като дължимата от него главница била в
размер на 699.90 лв., а договорната лихва възлизала на 54.54 лв., за периода
28.11.2016 год. – 06.11.2017 год. Ищецът твърди,
че ответника се е задължил при забава в погасяване на кредита да предостави
обезпечение на кредитора в тридневен срок, а ако не предостави такова съгласно
договора дължи неустойка в размер на 139.98 лв. Твърди се, че при изпадане в
забава ответника освен обезпечение дължи на кредитора и сума в размер на 15 %
от кредитния лимит до представяне на обезпечение, а ако не заплати тази сума
дължи разходи за по събиране на задължението
в размер на 200 лв. Твърди се в молбата, че ответника не е изпълнил
договорните си задължения да върне кредита в уговорения срок, като вземането е
обявено за предсрочно изискуемо , считано от 06.11.2017 год., като ищеца
претендира лихва за забава в размер на 52.48 лв. за периода 07.11.2017 год. -
04.08.2018 год. Ищеца твърди, че вземането му е прехвърлено от кредитора „Аксес Файнанс“ ООД с Приложение №
1/11.05.2018 год. към рамков договор за цесия от 11.11.2016
г., като към исковата молба ищеца е приложил уведомление за цесията, с искане
то да бъде връчено на ответника ведно с приписа от исковата молба. Тъй като не
последвало изпълнение и предвид настъпилата изискуемост на вземанията ищеца се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за обща сума от 1146.90
лв. – главница, договорна лихва, неустойки, такси, мораторна
лихва върху непогасената главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд на осн. чл.415, ал.1,т.2 от ГПК указал на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на
заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание не се
явява и не изпраща представител. Предявения иск се поддържа, чрез писмено
становище от процесуалния представител на ищеца.
В месечния срок по чл.131 от ГПК
ответника, чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6
от ГПК е упражнил правото си на отговор. В отговора не е оспорена възникналата
между ответника и „Аксес Файнанс“
ООД облигационна връзка по силата на договор за кредит, но предявените искове
са оспорени изцяло и по основание и по размер, като се твърди, че към момента
на подаване на заявлението на ответника не е била обявена предсрочната
изискуемост на вземането, която не настъпва автоматично, а следва да бъде
сведена до знанието на длъжника. Твърди се, че ищеца няма вземане срещу
ответника, доколкото извършеното прехвърляне на вземането не е било съобщено на
длъжника и цесията не е породила действие спрямо него. Моли съда да отхвърли
предявените искове за цялото вземане. В съдебно заседание поддържа доводите,
изложени в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1471/2018 год.
на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение
№ 845/15.08.2018 год. за сумата от 1146.90
лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит, от която главница
в размер на 699.90 лв., договорна лихва за периода 28.11.2016 год. – 06.11.2017
год. в размер на 54.54 лв., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на
139.98 лв. за периода 06.12.2016 год. – 06.11.2017 год., разходи и такси за
извънсъдебно събира в размер на 200 лв. и лихва за забава за периода 07.11.2017
год. – 04.08.2018 год. в размер на 52.48 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.08.2018 год. до окончателното плащане на главницата и
направените в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1 и сл. от ГПК, поради което и на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора
да предяви иск за установяване на вземането си. Това определя правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия иск,с правно осн. чл.422 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че на
20.11.2016 г. между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД, е бил сключен договор за кредит „Бяла карта“
№ 486414, по силата на който кредитополучателя получил 100лв. под формата на
разрешен кредитен лимит чрез международна кредитна карта № 486414, като с анекс
от 08.09.2017 год. кредитния лимит е увеличен на 700 лв. Съгласно чл. 4, т.1 от
договора срока на кредита е 6 години, а съгласно т.2 страните са договорили фиксиран годишния
лихвен процент по кредита от 43.20 % върху усвоената сума, или 0.12 % на ден,
като се приема, че всеки календарен месец е с продължителност 30 дни. Съгласно
чл. 3, ал. 2 от договора, през целия срок на валидност на същия
кредитополучателят се задължава да заплаща до 2-ро число на месеца текущото си
задължение, дължимо за предходния месец.
Договорна
лихва в размер на 0.12 %/ден е начислявана от 28.11.2016 год., когато ответника
е усвоил за първи път кредита до 06.11.2017 г., на която дата кредита е обявен
за предсрочно изискуем, съобразно усвоената от ответника сума, като при всяка
вноска по кредита е била погасявана част от натрупаната към съответната дата
договорна лихва.
Видно
от чл. 16, ал. 1 от договора, в случай че Кредитополучателя не заплати текущото
си задължение на падежа, същия се задължава в срок от 3 дни след падежа да
предостави на Кредитора допълнително обезпечение – поръчител физическо лице,
което следва да отговаря на конкретни условия, поставени от кредитора, като
възраст, трудова заетост, размер на доходи и т.н. Съгласно чл. 21, ал. 1 от
договора, в случай че Кредитополучателят не предостави допълнителното
обезпечение в срока по чл. 16, същия дължи на Кредитодателя
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение за съответния месец, като се начислява за всяко отделно
неизпълнено задължение на шесто число от месеца, в който не е погасено задължението
до пето число на следващия месец. Неустойки по чл. 20 кредитора е начислил на
06.10.2017 год. и на 06.11.2017 год., общо в размер на 139.98 лв. / виж
експертизата/.
Ищеца претендира за сума в размер на 200 лв.,
представляваща такси за извънсъдебното събиране на задълженията. Съгласно чл.
22, ал. 4 от договора, при забава на плащане на текущото задължение
Кредитополучателя дължи на Кредитора разходи за действия по събиране на
задълженията в размер на 2.50 лева/ден до заплащане на съответното текущо
задължение. Суми по чл. 22, ал. 4 от договора /по 2.50 лева на ден/ са
начислявани от 06.10.2017 г. до 31.10.2017 год. и от 01.11.2017 год. до
06.11.2017 год. и същите възлизат на 80 лв. Съгласно чл. 22, ал. 5 от договора,
в случай на предсрочна изискуемост, Кредитополучателят дължи еднократно
заплащане на такса в размер на 120.00 лева, включваща разходите на Кредитора за
дейности по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. В
конкретния случай ищеца твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на
06.11.2017 год., поради което на 06.12.2017 год. е начислена такса в размер на
120 лв.
Посочените
по-горе вземания по отделните пера на договора за кредит се потвърждават и от
заключението на съдебно счетоводната експертиза, приета без възражения от
страните и кредитирана от съда, като съгласно заключението на вещото лице падежиралите към момента на изготвяне на заключението, а и
към момента на издаване на заповед за изпълнение задължения на ответника към
ищеца са в следния размер : главница от 699.90 лв., договорна лихва в размер на
54.54 лв., неустойка от 139.98 лв., разходи
и такси за извънсъдебно събиране в размер на 200 лв., обезщетение за
забава върху главницата в размер на 38.88 лв.
С Приложение № 1/11.05.2018 год. към рамков договор за
цесия от 11.11.2016г. кредиторът „Аксес
Файнанс ООД, в качеството си на Цедент,
е прехвърлил вземанията си на ищеца, в качеството му на Цесионер.
Към исковата молба е приложено и уведомлението за извършеното прехвърляне на
вземането, като ищеца е направил искане то да бъде връчено на ответника ведно с
препис от исковата молба.
При така установеното съдът прави
следните изводи :
Няма спор по делото за това, че между
ответника и „Аксес Файнанс“
ООД е сключен процесният договор за револвиращ кредит
„Бяла карта“, което обстоятелство се установява както от твърденията на
страните, така и от събраните писмени доказателства. Ответника, чрез особенния си представител не е оспорил и обстоятелството,
че е изпаднал в забава при изпълнение на задълженията си по договора да
възстановява заемната сума. Не се твърди да има погасяване на задълженията
преди, или в рамките на процеса. Основните възражения на ответника са относно предсрочната
изискуемост, като се твърди, че такава не е обявена от кредитора и съответно
към издаване на заповедта за изпълнение не е било на лице изискуемо вземане,
както и относно липсата на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането
от кредитора на ищеца, а по отношение на претенциите за неустойки и такси за
извънсъдебно събиране счита, че няма такива задължения, поради това, че се
основават на недействителни и нищожни клаузи в договора.
Съдът
намира, че процесният договор за кредит е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват
нарушения на правилата, съгласно специалния ЗПК. В този смисъл са неоснователни
възраженията в отговора за недействителност на договора на основание
противоречие със специалния закон, поради което редовно възникналото заемно
правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици.
Възраженията на ответника за липса
на уведомяване за прехвърляне на вземането съдът счита за неоснователни по
следните съображения : По делото са представени доказателства, че ищецът е бил
надлежно упълномощен от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената
цесия. Доколкото цесионерът действа като пълномощник
на цедента, а не от свое име, няма законова пречка
последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер,
да извърши уведомяването. При изпълнение на посоченото условие трябва да се
приеме, че е било спазено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД, по следните
съображения: Трайно установената съдебна практика, обективирана
в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,
решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК,
решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и
др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.З, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът
да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия
на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г, III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г,
II т. о., ТК и др./.
Безспорно препис от исковата молба и
доказателствата, към нея, в това число и уведомлението са връчени на особения
представител на ответника. Съобразно съдебната практика, връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. В този смисъл е Решение на ВКС по т.д.№ 193/2018 г. С връчването на
исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.З от ЗЗД на особения представител на ответника, връчването е надлежно и от този
момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл.
и уведомяването на длъжника за извършената цесия. Уведомяването по чл.99, ал.З
от ЗЗД чрез връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване
на длъжника и цесията е породила действие спрямо длъжника от този момент. Този
факт, настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед
разпоредбата на чл.253, ал.3 ГПК. Освен това съобщаването на цесията на
длъжника има за цел да защити последния при изпълнение на задължението, за да
изпълни на лицето, което е носител на вземането и поради това длъжникът може да
възрази успешно за липса на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на
стария кредитор, каквито твърдения от страна на ответника не са направени, а е
видно и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ответника не е
извършвал погасяване на задължението си. Предвид горното, съдът приема, че
цесията е породила действие спрямо ответника, поради което ищецът е установил
активната си материално правна легитимация по иска и възражението на ответната
страна в този аспект е неоснователно.
Възражението на ответника, че към
момента на подаване на заявлението не е имало изискуемо вземане, поради това,
че ответника не е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост съдът
счита за неоснователно : От заключението на съдебно счетоводната експертиза се
установи, че неизпълнените задължения, които са предмет на заповедта за
изпълнение са били падежирали т.е. изискуеми както
към момента на подаване на заявлението, така и към момента на приключване на
устните състезания по делото, при което съдът приема, че в полза на ищеца като
носител на материалното право по силата на цесията е на лице изискуемо вземане
към ответника, възникнало от договора за кредит. Дори и предсрочната
изискуемост да не е била сведена до знанието на ответника, то съгласно даденото
разрешение с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8/2017 на ОСГТК на ВКС няма
пречка да бъде издадена заповед и съответно уважен установителен
иска по чл.422 от ГПК само за падежиралите вноски.
Предвид всичко изложеното съдът счита, че предявения иск по чл.422 от ГПК е основателен по отношение на претенцията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, като последното следва да се уважи в размера установен от вещото лице, а в останалата част и до пълния размер да се отхвърли като неоснователен.
Исковата претенция следва да бъде отхвърлена по отношение на претендираните неустойка, и разходи и такси за извънсъдебно
събиране по следните съображения : Задължението за заплащане на неустойка се
извежда от чл.21 от договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания
за вида обезпечение и срока за представянето му
създава значителни затруднения при изпълнението му до степен, то изцяло
да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави
обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Начинът, по който е уговорена неустоечната
клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка,
което като резултат е несъвместимо с добрите нрави и
насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции,
тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Съгласно
чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необоснавано
високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява
неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са
такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при
които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В
настоящия случай в чл. 1 и 2 от договора е обективирано
изявление, че заемателят е запознат предварително от
заемодателя с всички условия по договора и му е предоставен Стандартен
европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия паричен заем.
Последното обаче, не е от естество да установи индивидуално уговаряне на
оспорената клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане на
варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на това
задължение, позволяващи на кредитора да увеличи възнаграждението си до
непосилен за потребителя размер. Макар и да е уговорена като санкционна
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски,
по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по същество е добавък
към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя – над 50 % от заемната сума.
Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в
годишния процент на разходите. Съдът намира, че с клаузата се цели заобикаляне
на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите,
който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага
се извода, че клаузата противоречи на добрите нрави като илюстрира директно
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави
нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и
задължения за страните по заемното правоотношение, поради и което искът за
заплащане на неустойка е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ответникът не дължи на ищеца и останалите суми, представляващи разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, тъй като тези клаузи
от договора, предвиждащи начисляването на подобни суми, съдът също преценя като
такива с неравноправен характер, т.е. като нищожни по мотивите, изложени
по-горе. Отделно от това, по делото не са представени никакви доказателства във
връзка с доказване на основанието за начисляването на тези суми – не се доказва
извършването на каквато и да било дейност на служител, на разходи във връзка
със събиране на вземането /извънсъдебни/. В никакъв случай не може да се
приеме, че тези суми са винаги безусловно дължими от длъжника. Освен това тези
суми съставляват разходи по управление на кредита, които кредитора е следвало
да включи в ГПР, а това, че не го е направил съставлява заобикаляне на закона,
още едно основание за нищожност. Гореизложеното обуславя извод за
неоснователност и на тази претенция.
С оглед изхода на спора и двете страни имат
право на разноски, но само ищеца е направил искане за присъждане на такива. На
същия следва да се присъдят разноски както в исковото, така и в заповедното
производство, но съразмерно уважената част от исковете, или ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на 610.78
лв. и разноски в заповедното производство в размер на 51.88 лв., на осн. чл.78, ал.1 във вр. с чл.80
от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.А.М., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, район Оборище, ул.“Панайот Волов“
№ 29, ет.3, представлявано от Н.С. и И.К., действащи чрез адв.А.Б.,
със съдебен адрес *** сумата от 793.32
лв., представляваща неизпълнено задължение по цедиран
Договор за кредит „Бяла карта“ № 486414, сключен на 20.11.2016 год. между ответника
и “Аксес Файнанс“ ООД, от
която главница в размер на 699.90 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.08.2018 год. до окончателното й изплащане, договорна лихва за
периода 28.11.2016 год. – 06.11.2017 год. в размер на 54.54 лв. и лихва за забава
за периода 07.11.2017 год. – 14.08.2018 год. в размер на 38.88 лв., за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 845/15.08.2018 год. по ч.гр.д. № 1471/2018 год.
на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК, като отхвърля иска за
обезщетение за забава в останалата му част и до пълния размер от 52.48 лв.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, район Оборище, ул.“Панайот Волов“
№ 29, ет.3, представлявано от Н.С. и И.К., действащи чрез адв.А.Б.,
със съдебен адрес *** против Б.А.М., ЕГН ********** *** искове за установяване
съществуването на вземане по цедиран
Договор за кредит „Бяла карта“ № 486414, сключен на 20.11.2016 год. между
ответника и “Аксес Файнанс“
ООД, в размер на 139.98 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за периода 06.12.2016 год. – 06.11.2017 год. и разходи и такси за извънсъдебно събира в
размер на 200 лв., за които по реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 845/15.08.2018 год. по ч.гр.д. № 1471/2018
год. на РСТ, с правно основание чл.422 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Б.А.М., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, район Оборище, ул.“Панайот Волов“ № 29,
ет.3, представлявано от Н.С. и И.К., действащи чрез адв.А.Б.,
със съдебен адрес ***10.78 лв., представляваща направени
разноски в исковото производство и сумата от 51.88 лв., представляваща разноски в заповедното производство, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :