Р Е Ш Е Н И
Е
№ 62
гр. Нови пазар, 20.07.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар, в публичното заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия П. Николова АНД № 135 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена
е жалба на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят Й.Т.Д. с ЕГН ********** ***, твърди, че не е съгласен с наложената му с наказателно постановление № 20-0307-000228/07.04.2020 г. на Началника на РУ – гр. Н.глоба като наказание за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Жалбоподателят счита, че не отговаря на действителността описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.За автомобила имало сключена застраховка „***“, в 10.48 часа в деня на проверката. При направената му проверка жалбоподателят показал полицата, но му било отговорено, че не е валидна, тъй като влиза в сила в 11.18 часа, а проверката е в 11.08 часа. Възразява за липсата на посочване в НП на това обстоятелство. Заявява също, че е бил с убеждението за наличие на действаща и валидна застраховка „Г.О.“ Погрешното отразяване на фактическата обстановка довело да невъзможност да разбере какво нарушение му се вменява. При преценка за наличие на съставомерно нарушение, намира за налични всички признаци на маловажен случай. С тези аргументи моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна не изпраща представител на насроченото съдебно заседание. В съпровождащо административно-наказателната преписка писмо се изтъква, че жалбата е допустима, но неоснователна по същество, а наложеното наказание е съобразено с предвиденото в закона. Поради това административнонаказващият орган моли, жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено. Направено е искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение съобразно изхода на делото и за редуциране на адвокатското възнаграждение, ако е над минималните размери, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество тя се явява основателна по
следните причини:
С жалбата се
атакува наказателно постановление № 20-0307-000228/07.04.2020 г.на Началника
на РУ – гр. Н., с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 400 лв. за това, че на 30.03.2020 г. около 11,08
часа в гр. Н., на пл. „***“, като водач на лек автомобил „Пежо 307“ с рег.
№ ***, собственост на Кирил Йорданов Т., управлява в посока центъра на града, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на
проверката.
Изрично в
обжалваното НП е отбелязано, че се издава на основание АУАН Серия GА №35948/30.03.2020
г., съставен от мл. автоконтрольор при РУ – гр. Н.Р.А.М.. От текста на този
АУАН се установява, че с него актосъставителят е констатирал същото нарушение
на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Предвид това
съдът разгледа жалбата по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 30.03.2020 г. жалбоподателят Й.Т.Д. се намирал в гр. Н., обл. Ш., на пл. “***“ в града. В 10,48 часа, той сключил застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № *** в „ДЗИ“, със срок 12 месеца за автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***. Началото на действие на тази застраховка е 11.18 часа на 30.03.2020 г., както е видно от представената полица. Понеже спрял процесния автомобил на забранено място на пл. „***“, към него се насочили св. Р.А.М. и М.Г., които осъществявали контрол по ЗДвП по график, като служители на РУ-Н.. При справката за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се установило, че няма действаща към момента на проверката застраховка. Водачът твърдял, че има застраховка и показал такава. Но от представената полица се установило, че същата влиза в действие 10 минути след проверката. За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение, за виновно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. По този АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 20-0307-000228/07.04.2020 г.на Началника на РУ – гр. Н.като на нарушителя е наложена глоба в размер на 400 лв. за това, за извършено нарушение на чл. 683, ал. 3 от КЗ.
Така установената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства, които са ясни и непротиворечиви.
Формално, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, защото към момента на проверката от контролните органи – в 11.08 часа на 30.03.2020 г. на пл. „***“ в гр. Н.азар, за автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***, не е действала сключената „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № ***.
От друга страна действието на застраховката се активира в 11.18 часа на 30.03.2020 г., т.е. 10 минути след началото на проверката и на практика по време на самото проверка, констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, доколкото технологично тези действия са свързани с определен времеви период. От показанията на св. Р.М. се установява още, че автомобилът не е бил в движение, а е бил спрян неправилно, което дало повод на служителите да му извършат проверка. Предвид наличието на полица за сключена в 10,48 часа застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № *** у жалбоподателя, съдът счита, че той е действал със субективното убеждение за наличие на действаща застраховка към момента на проверката.
Всички изброени обстоятелства правят извършеното нарушение маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК. Това нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от този вид. В конкретния случай дори може да се говори за тотална липса на обществена опасност, тъй като към момента на проверката автомобила е бил паркиран, аняма данни същият ден да е бил управляван от водача. За смекчаващо отговорността обстоятелство би следвало да се посочи и пенсионната възраст на жалбоподателя, тъй като той е на 77 години. За актосъставителя е съществувала правна възможност, след като застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е влязла в сила на практика по време на проверката, да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще понесе административно наказание, като е достатъчно това е бъде сторено даже устно.
По
изложените причини съдът намира, че нарушението е доказано, но то притежава
всички признаци да бъде счетено за маловажно такова.
С жалбата е направено искане и да се възстановят на жалбоподателя разноските за платено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за възстановяване на направените разноски е основателно. С писменото становище, придружаващо преписката представителят на административно-наказващия орган е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение при условията на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН до размера на минималното възнаграждение по Наредбата на ВАдвС. И искането за намаляване на адвокатското възнаграждение е основателно, като с оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за изготвяне на жалба и за участие в едно съдебно заседание е в размер на 200 лв. Жалбоподателят е платил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. С оглед липсата на фактическа и правна сложност и неучастието на адвоката във второто по делото заседание, то отговорността на другата страна за направени разноски следва да бъде намалена до минимума по Наредбата, а именно 200 лв. С оглед на гореизложеното ОД на МВР следва да бъде осъдена да заплатят на жалбоподателя сумата в размер на 200 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Поради гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено. Ето защо
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0307-000228/07.04.2020 г. на Началника на РУ – гр. Н., с което на Й.Т.Д. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лв., за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Ш. с БУЛСТАТ ***, представлявана от ст. комисар Я.Р., ДА ЗАПЛАТЯТ на Й.Т.Д. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 200 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова