№ 1298
гр. Перник, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720104698 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. С. А. срещу „Водоснабдява-не и канализация“
ООД – Перник.
Ищецът признава, че е потребител на ВиК услуги, осъществявани от ответника до
водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. ********, с аб. № ******. На 30.03.2022 г.
ищцата подала молба до ответника да й издаде справка за начислените задължения по нейна
партида, като било устанвено, че в счетоводството на от-ветника по нейна партида е
начислена сума от 1166,50 лева, представляваща стойността на ВиК услуги за периода от
04.04.2013 г. до 01.10.2019 г., както и за 196,65 лева – лихва за същия период. При
направено искане за отписване на част от сумите за периода – до фактура №
**********/09.07.2019 г. служители на ответника отказали да отпишат задълженията, с
мотиви, че същите ще бъдат отписани само въз основа на влязло в сила съдебно решение
При изложените твърдения ищецът обосновава правен интерес да търси съдебна за-
щита, като се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
„ВиК“ ООД – Перник не съществува изискуемо вземане спрямо Е. С. А. за следните суми:
1166,50 лева – главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 04.04.2013 г. до 01.10.2019 г., както и сумата от
сумата от 196,65 лева лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
04.04.2013 г. до 01.10.2019 г., поради изтекла погасителна давност.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
изразява становище за неоснователност на исковете. Изложени са съображения във връзка с
приложението на чл. 439 ГПК, както и че след изтичането на давността вземането
продължава да съществува като естествено задължение, също че действия по изпълнение не
са били предприемани срещу длъжника. В този смисъл се поддържа, че с поведението си
дружеството не е дало повод за предявяване на иска. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които ищецът оспорва съществуването на изпълняемо право
в полза на ответната страна, като се позовава на изтекла погасителна давност. В хипотеза на
предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи
единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е
да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай
настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от представените писмени доказателства – молба от
30.03.2022 г., справка извлечение №№ 17604 и 117111, показанията на свид. С. Х. – дъщеря,
се установява, че ищцата е абонат на ответното водоснабдително дружество за ползване на
услуги, доставяни до посочения в исковата молба жилищен имот, като през м. март 2022 г. е
депозирала молба за издаване на справка за задълженията й към ответника. След издаване на
справка – от която се установява, че за оспорените вземания са налице счетоводни
записвания при ответника за периода 2013-2019 г., ищцата заедно с дъщеря си посетила
офиса на дружсетвото и заявила, че вземанията са погасени по давност. Служител на гише
им обяснил, че няма как сумите да бъдат отписани по давност, без решение на съда, като им
предложил да сключат споразумение за натрупаните задължения.
Наличието на счетоводни записвания у ответното дружество по повод оспорените
вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни
искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на изтекла
погасителна давност.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност.
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот, има характера на периодично
плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна
давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че
тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо
законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като
последица от погасяването по давност на главницата.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
специалната 3-годишна давност по арг. от чл. 111, б. „в“ ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им (посочената във всяка фактура крайна дата за заплащане на задължението, тъй
като до този момент задължението е изпълняемо - длъжникът дължи изпълнение, но не е
длъжен да го стори - арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), и се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника, с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането,
или чрез действия по принудително изпълнение – арг. чл. 116 ЗЗД.
В настоящия случай, доколкото няма нито твърдения, нито данни да са били
предприемани каквито и да е действия, годни да прекъснат давността за вземанията за
главница за периода 04.04.2013 г. до 06.08.2019 г. по см. на чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че
към момента на депозиране на настоящата искова молба тригодишната давност за
вземанията за главница е изтекла и същите са погасени по давност, а с това и по арг. 111, б.
2
„в“ ЗЗД – и вземанията за лихви.
Доколкото исковата молба е депозирана на 16.08.2022 г., вземанията за отчетен
период м. 08 – м. 09.2019 г. (изискуеми на 05.09.2019 г., съгласно фактурата) – за 17,40 лв.
главница и 0,36 лв. лихва, както и за отчетен период септември 2019 г. – изискуеми на
01.10.2019 г. – в размер на 9,31 лв. главница и 0,13 лв. лихва, не са обхванати от периода на
погасителната давност.
Следователно оспорените вземания за периода от 04.04.2013 г. до 06.08.2019 г. – в
размер на 1139,79 лв. главница и 196,16 лв. са били погасени по давност, за която сума
исковете са основателни и следва да бъдат уважени, а отхвърлени за разликата над тази сума
до пълния заявен размер – 1196,50 лв. и 196,65 лв. лихва за периода 07.08.2019 г. –
01.10.2019 г.
По разноските:
При този изход на спора страните имат право на разноски, съобразно степента, в
която исковете са уважени, респ. отхвърлени, като юрисконсултското възнаграждение на
ответника определя на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв., предвид липсата на каквато
и да е фактическа и правна сложност по делото. На ищеца се дължат пропорционално 340
лв. от общо сторени разноски 354,53 лв. (държавна такса и адвокатски хонорар), а на
ответника – 2 лв. юрисконсултско възнаграждение. Така при компенсация на двете
насрещни вземания ответникът следва да заплати на ищцата сумата 338 лв. разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Е. С. А., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. ****** – чрез адв. К. П., срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ООД Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“
№ 11, представлявано от управителя инж. Б. И., искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо Е. С. А. за
сумата в размер на 1139,79 лева – главница за стойността на ВиК услуги, осъществявани от
ответника до водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. ********, с аб. № ******, за
периода от 04.04.2013 г. до 05.08.2019 г., 196,16 лева – мораторна лихва за периода от
04.04.2013 г. до 05.08.2019 г., поради погасяването им по давност, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 1139,79 лева до пълния предявен размер
1196,50 лева и за периода 07.08.2019 г. – 01.10.2019 г., както и за разликата над 196,16 лева
до 196,65 лева мораторна лихва за периода 07.08.2019 г. – 01.10.2019 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК *********
да заплати на Е. С. А., ЕГН **********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 338,00
лева – разноски пред Районен съд Перник – по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
3
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4