Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 318/01.07.2019 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Петя Видова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 226 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1
от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от
Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба „Б.Б. ББ” ЕООД с
ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.Ц.Б.
*** против Решение №2153-11-16 от 25.04.2019год. издадено от Директора на ТП
НОИ –Монтана, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане
№РЖ-5-11-00533799 от 07.03.2019год. издадено от Ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ при ТП на НОИ – Монтана, с
което му е разпоредено да внесе по сметка на ТП на НОИ – Монтана, сумата от
общо 5861,61лева, от която 4056,28лева главница и 1805,33лева лихва на
основание чл.110, ал.3 от КСО по ревизионен акт за начет
№РА-5-11-00522899/07.02.2019год. В жалбата се поддържа, че административният
акт постановен от Директора на ТП на НОИ Монтана е неправилен и незаконосъобразен,
тъй като неправилно контролния орган е приел обстоятелството, че, след като
01,02 и 03 март 2014год. са били почивни дни, работникът не е полагал трудова
дейност, а от 04.03.2014год. е представил болничен лист. Твърди, че не е
съобразена разпоредбата на чл.63 от КТ, която не поставя условие да е започнало
реално изпълнение на задълженията по трудово правоотношение, за да възникне
правото на получаване на обезщетение за временна неработоспособност.
В съдебно заседание оспорващото
търговско дружество се представлява от надлежно упълномощения адвокат Б. Ц*** от
МАК, които поддържа жалбата си, моли да бъде отменен оспорения административен
акт, като в съдебно заседание представя писмени доказателства наречени
„присъствена книга”, излагайки доводи, че работника на 04.03.2014год. се е явил
на работа. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът по оспорването Директора
на ТП на НОИ Монтана, се представлява от надлежно упълномощения юрисконсулт
Каменова, която оспорва жалбата и представените нови доказателства, моли за
потвърждаване на оспореното Решение и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Монтана, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа
на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 118,
ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение
на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му,
пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено
на жалбоподателя по пощата и е получено на 10.05.2019год., като жалбата е
подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен
съд – Монтана, на 17.05.2019 г., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ –
град Монтана с Вх.№2103-11-5, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена в
законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1
от АПК, 14/четиринадесет/- дневен срок за оспорването на акта. Ето
защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в
предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която е
адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която с
оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С атакуваното решение е отхвърлена
жалбата на управителя на „Б.Б. ББ” ЕООД с ЕИК * срещу Разпореждане
№РЖ-5-11-00533799 от 07.03.2019год. издадено от Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО и същото е потвърдено. С разпореждането на л.12 от делото е
разпоредено да внесе по сметка на ТП на НОИ – Монтана, сумата от общо
5861,61лева, от която 4056,28лева главница и 1805,33лева лихва на основание
чл.110, ал.3 от КСО по ревизионен акт за начет №РА-5-11-00522899/07.02.2019год.
Със заповед № ЗР-5-11-00517406/25.01.2019год.
на директора на ТП на НОИ Монтана на л.87 от делото и на основание чл. 107 от КСО е възложено извършването на частична ревизия по разходите на
държавното обществено осигуряване /ДОО/ на „Б.Б. ББ” ЕООД с ЕИК * . Проверката
е започнала във връзка със сигнал на Началник отдел „Пенсии”, относно
установяване, съгласно чл.10 от КСО лицето Р*** Н*** Т*** влязло ли е в кръга
на осигурените лица към 04.03.2014год.
Не се спори в производството, че от
жалбоподателя са представени в ТП на НОИ Монтана удостоверения по образец,
съгласно Декларация приложение №15, относно правото на парични обезщетения с
придружителни писма, както следва с вх.№11-113-22-*********/08.04.2014год. по
болничен лист №20124067215 с период от 04.03.2014 – 02.04.2014;
вх.№11-113-31-00000597/08.05.2014год. по болничен лист №А20125970199 с период
от 03.04.2014 – 02.05.2014; вх.№11-113-22-00011225/06.06.2014год. по болничен
лист №А2012597469 с период от 03.05.2014 – 01.06.2014; вх.№11-113-31-00000692/14.07.2014год.
по болничен лист №А20125974342 с период от 02.06.2014 – 01.07.2014;
вх.№11-113-22-00011509/07.08.2014год. по болничен лист №А20140422035 с период
от 02.07.2014 – 31.07.2014; вх.№11-113-22-00011648/04.09.2014год. по болничен
лист №А20140422231 с период от 01.08.2014 – 30.08.2014; вх.№11-113-22-00012214/02.12.2014год.
по болничен лист №А20140429817 с период от 31.08.2014 – 18.11.2014 и болничен
лист №А20140429836 с период от 19.11.2014 – 17.01.2015;
вх.№11-113-22-00012815/10.03.2015год. по болничен лист №Е20141157102 с период
от 18.01.2015 – 19.02.2015год. В т.1 от Декларация приложение №15 жалбоподателя
в качеството си на осигурител е вписвал, че „към деня на настъпване на
временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск - общо
заболяване и майчинство и осигуряването на лицето не е прекъснато, към деня на
настъпването му, видно от т.1 от л.35 до 52 от делото. На база на представените
документи на лицето - Р*** Н*** Т*** са изплатени обезщетения за временна
неработоспособност поради общо заболяване за 241 работни дни от 07.03.2014г. до
19.02.2015год. от НОИ.
От жалбоподателя /осигурител/ по
Заповед на директора на ТП на НОИ Монтана с №ЗР511-00511151/11.01.2019год. са
представени трудов договор №339/01.03.2014год. сключен с работника Р*** Т*** ,
на основание чл.67, ал.1,т.1 от КТ с дата на постъпване 01.03.2014год.; фишове
за изплащане на трудово възнаграждение за периода от месец 03.2014год. до месец
02.2015год., отчетни форми за явяване на работа за периода от месец март 2014год.
до месец февруари 2015год., входящ дневник за приети документи – болнични листа
от осигурителя на основание чл.6, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от ДОО, молба и заповед за разрешен отпуск по чл.155 от КТ.
Издадено е задължително предписание №
ЗД-1-11-00523632/11.02.2019 г. на л.23 от делото, както и ревизионен акт за
начет №РА-5-11-00522899/07.02.2019год., с приложение и анализ към същия
приложени на л. 18-22 от делото.
Срещу ревизионния акт е подадено възражение
от управителя на търговското дружество, настоящ жалбоподател вх. № 1054-11-9/08.05.2018
г. /л. 26-27/, в което се оспорва факта, че лицето Р*** Н*** Т*** не е
извършвало трудова дейност в търговското дружество, предвид констатациите на
ответника, че поради липса на извършвана трудова дейност Т*** не е бил
осигурено лице с произтичащите от това осигурителни права. Твърди се, че макар
01,02 и 03 март 2014год. да са били почивни съответно празнични дни не
означава, че през тях лицето не е полагало и не може да полага трудова дейност,
въпреки представения от 04.03.2014год. болничен лист. Първия работен ден за Т***
е бил 01.03.2014год., поради което и същото е осигурено лице по см. на КСО и
същия не дължи сумите по ревизионния акт за начет.
Възражението е разгледано и подробно
анализирано, посочени са приложимите правни разпоредби, въз основа на което
същото е прието за неоснователно - заключение № 1012-11-118#1/06.03.2019 г.,
видно от л.13,14 от делото. След което е издадено разпореждане №РЖ-5-11-00533799
от 07.03.2019год. на ръководител на контрола по разходите по ДОО на л.12 от
делото, получено от търговското дружество на 18.03.2019 г. , видно от известие
за доставка на л. 11. Против разпореждането е депозирана жалба вх. № 1012-11-242/26.03.2019
г. на л.8 от делото, в която отново се излагат доводи, че първия работен ден на
Р*** Т*** е бил 01.03.2014год., а от 04.03.2014год. е бил в болничен, поради
което и същия се явява осигурено лице, поради което правомерно му е изплатено
обезщетението.
Директорът на ТП на НОИ Монтана,
разгледал жалбата и се произнесъл с мотивирано решение №2153-11-16 от
25.04.2019год., с което приел, същата за неоснователна, предмет на настоящето
производство.
В хода на съдебното производството от
страна на процесуалния представител на търговското дружество - жалбоподател
допълнително са представени: справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ с изх.№12388143002877 от 05.03.2014год., от която е видно, че
не е спазен три дневния срок за деклариране сключването на трудов договор
№339/01.03.2014год. сключен с работника Р*** Н*** Т*** . Представена е и
тетрадка формат А4, която не е прошнурована и номерирана наименувана
„присъствена книга”, на която на първата страница е отразено „К*** 2014год.”,
от което може да се направи извода, че същата касае дейността на друго търговско
дружество в което преди това е работел Р*** Т*** , видно от актуалното
състояние на трудовите му договори – „К*** М*** ”.
От правна страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1,
т.1 от КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на
юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на
държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи,
включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен
доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради
нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В чл. 110, ал.
3 КСО е предвидено, че за събиране на сумите по ревизионните актове
за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по
разходите на ДОО в съответното поделение на Националния осигурителен институт
/НОИ/, издава разпореждания.
Атакуваното решение №2153-11-16 от 25.04.2019год.
е издадено от компетентен орган съгл. чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "в" от КСО, като с него е потвърдено
разпореждането № РЖ-5-11-00533799 от 07.03.2019год. на ръководител на контрола
по разходите по ДОО – компетентна съгл. чл. 110, ал.
3 от КСО и съгласно заповед № 1015-11-76/28.04.2017 г. на директора
на ТП на НОИ. Атакуваният административен акт е изготвен в законоустановената
писмена форма, при съблюдаване изискванията на чл. 59, ал.2
от АПК.
Съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от КСО се
предвижда, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се
прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо,
че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
По смисъла на пар. 1, ал.
1, т. 3 от ДР на КСО в приложимата редакция "осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3
и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени
лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Съгласно чл. 40, ал. 1
от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право
на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. От съдържанието на нормата
следва, че право на обезщетение имат само осигурените лица, каквито с оглед
легалната дефиниция в § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО са физическите лица, които извършват трудова
дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 и за които са
внесени или дължими осигурителни вноски, в т. ч. и през периодите по чл. 9, ал. 2,
т. т. 1 - 3 от КСО
/признати за осигурителен стаж, без да са извършвани осигурителни вноски -
платен или неплатен отпуск за отглеждане на дете, за временна неработоспособност
и за бременност и раждане и неплатен отпуск до 30 работни дни през една
календарна година/. Следователно, за да се възползва лицето от нормативно
предоставеното право на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване, то трябва да покрива упоменатите в § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО изисквания.
От съдържанието на цитираното легално
определение следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето,
за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса, т.е. това обстоятелство е
правопораждащ елемент от фактическия състав.
Настоящият състав намира, че от
събраните по делото писмени доказателствата се установява, че в случая по
отношение на лицето Р*** Н*** Т*** не е осъществен фактическият състав на
правната норма, тъй като към 04.03.2014г. - началната дата на отразения период
в първия болничен лист, той не е имал качеството на "осигурено лице"
по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО, поради липсата на отработени дни и неизвършване
на трудова дейност при осигурителя, съгласно чл. 10, ал. 1
от КСО. Това е така, тъй като трудовия договор №339 между
жалбоподателя и лицето Р*** Н*** Т*** е сключен на 01.03.2014год. на основание
чл.67, ал.1,т.1 от КТ с дата на постъпване на работа на 01.03.2014год., но дните
01,02 и 03 март 2014год. са били почивни и празнични дни, като на
04.03.2014год., който ден се явява първия работен за Р*** Т*** е представил
първия си болничен лист за временна неработоспособност продължила до
19.02.2015год. Тези данни били отразени и в Регистъра на осигурените лица на
л.54 от делото.
Факта, че Р*** Т*** не е упражнявал
трудова дейност и няма качеството на осигурено лице се потвърждават и от
другите доказателства по преписката: отчетна форма 76 за явяване/неявяване на
работа за месец март 2014год. на „Б.Б. – ББ” ЕООД, където за Т*** дните 01,02 и
03 март 2014год. са отразени като „празнични и почивни дни”, а 04 март 2014год.
е отразен в колана „неявяване поради болест”. Начисленията в платежния фиш за
месец март 2014год. на лицето в графа „болнични до 3 дни” са посочени 3 работни
дни и „в болнични над 3 дни” – 17 работни дни, като няма начислени отработени
дни и съответно трудово възнаграждение за тях.
Видно от приложения трудов договор
между жалбоподателя и лицето А*** Т*** с №339/01.03.2014год. в т.10 е посочено,
че служителят постъпва на работа в седемдневен срок от връчването на заверено
от НОИ уведомление, докато в договора е отразено, че датата на постъпване на
работа е 01.03.2014год. Видно от представеното от жалбоподателя уведомления по
чл.62, ал.3 от КТ с изх.№12388143002877, същото е от дата 05.03.2014год., като
не е спазен три дневния срок за деклариране сключването на трудов договор.
Съдът въз основа на събраните писмени
доказателства приема, че упражняването на трудова дейност изобщо не е
започнало, въпреки декларираното начало от 01.03.2014 година, т. е.
осигуряването не е възникнало.
Съгласно чл.54к от КСО отпускането и
изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите
от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 и чл. 33, ал.
5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за
изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия
и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Съдът намира, че жалбоподателя с
представените некоректни данни с декларации приложения №15 от Наредбата
за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване /НПОПДОО/, че "към деня на настъпване на
времената нетрудоспособност, лицето е осигурено за съответния риск”,
недобросъвестно е декларирал данни, по уредено от нормативен акт задължение,
поради което поведението му е в причинно следствена връзка с изплатеното неправомерно
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по
9бр. болнични листи за периода от 04.03.2014год. до 19.02.2015год., тъй като никой
не следва да полза права от свое неправомерно поведение.
Безспорно от събраните доказателства Р***
Н*** Т*** не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР
на КСО, защото реално не е осъществявал трудова дейност по
създаденото с „Б.Б. – ББ” ЕООД, трудово правоотношение и на основание чл. 10, ал.1
от КСО осигуряването не е възникнало.
По делото не е оспорен размера на
дължимите суми, в това число и начислената върху
главницата лихва.
С приемането на нормите на Кодекса за социално осигуряване
законодателят разграничи съществените елементи на трудовото и осигурителното
правоотношение. В разпоредбата на чл. 63, ал. 4 КТ изрично е посочено, че изпълнението на задълженията по трудовия
договор започват с постъпването на работника или служителя на работа, което се
удостоверява писмено, в тежест на жалбоподателят е било да докаже, че
фактически лицето е започнало да изпълнява задълженията си.
Доколкото договорът не е оспорен от
директора на ТП на НОИ – Монтана, не е обявен за недействителен по предвидения
за това в закона ред (чл. 74 от
Кодекса на труда), същият обвързва валидно страните по създалата се
облигационна връзка, но не и съда досежно недоказания факт правопораждащ
осигурителните му права, който се явява последица от сключването му, а именно
страната реално да постъпи на работа (чл. 63, ал. 4 КТ). Индиция за което е и представеното уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, което е от дата 05.03.2014год., когато лицето вече е подало
съответния болничен лист.
По отношение на представената от
жалбоподателя в съдебно заседание в оригинал тетрадка формат А4, която не е
прошнурована и номерирана наименувана „присъствена книга”, по делото не са
ангажирани никакви доказателства относно авторството й, на първата страница на
тази тетрадка е отразено „К*** 2014год.”, от което би могъл да се направи извода,
че същата касае дейността на друго търговско дружество в което преди това е
работел Р*** Т*** , видно от актуалното състояние на трудовите му договори – „К***
М*** ”. От друга страна това новопредставено доказателство се явява частен
документ и тъй като не носи подпис на лицето което го е издало, то същата по
аргумент от 180 ГПК във вр. чл.144 от АПК не се ползва с формална
доказателствена сила. Наред с това е представена за първи път в съдебното
производство и е оборена от ползващата се с формална доказателствена сила
отчетна форма 76 за явяване/неявяване на работа за месец март 2014год. на „Б.Б.
– ББ” ЕООД представена и пред административния орган при извършване на
ревизията, от която безспорно се установява, че Р*** Т*** не е започнал да
упражнява трудова дейност на 01,02 и 03 март 2014год., а от 04 март 2014год. не
се е явил на работа поради представен болничен лист.
При проверка законосъобразността на
оспореният административен акт на основанията по чл. 146 АПК
съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган в законоустановената
форма при спазване на административнопроизводствените правила съгласно
материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
От страна на пълномощника на ответника
е направено искане за присъждане на направените по делото разноски
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира същото за
основателно. На основание чл. 78, ал.8
от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37, ал.1
от Закона за правната помощ, препращащ към чл. 24 от
Наредба за заплащане на правната помощ, според който по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00
лв. Настоящото дело не е с фактическата и правна сложност, поради което
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – Монтана, сумата
от 100.00лева - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172,
ал.2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.Б. ББ” ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.Ц.Б. ***
против Решение №2153-11-16 от 25.04.2019год. издадено от Директора на ТП НОИ - Монтана,
с което е отхвърлена жалбата на оспорващия и е потвърдено Разпореждане
№РЖ-5-11-00533799 от 07.03.2019год. издадено от Ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ при ТП на НОИ – Монтана, с
което му е разпоредено да внесе по сметка на ТП на НОИ – Монтана, сумата от
общо 5861,61лева, от която 4056,28лева главница и 1805,33лева лихва на основание
чл.110, ал.3 от КСО по ревизионен акт за начет №РА-5-11-00522899/07.02.2019год.
ОСЪЖДА „Б.Б. ББ” ЕООД с ЕИК * със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.Ц.Б. ***, сумата от
100.00лева /сто лева/, разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: