№ 4687
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110203222 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3222 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. А. срещу Наказателно постановление № 22-4332-
008668/ 12.05.2022г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което
на В. Н. А., ЕГН-**********, са наложени адм.наказания, както следва: по. т. 1-за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено наказание “глоба”
в размер на 200 (двеста) лева –на основание чл. 179, ал.2 от ЗДП и по т.2- за нарушение на
чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП е наложено адм. наказание-
глоба в размер на 10 лева.
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява лично; ползва проц. представител-
адв.И. Ю. от САК, който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.
Излага аргументи за недоказаност осъществяването на нарушението и допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на НП. Моли за присъждане на
1
нправените по делото разноски. В жалбата са изложени аргументи за отмяна НП поради
неясно изложена фактическа обстановка относно нарушенията съобразно въведената правна
квалификация.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител.
СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 02. 05. 2022 г. бил съставен АУАН от акт. Д. Т.- мл.автоконтрольор към СДВР, на
ж-ля В. Н. А.. В акта било отразено, че на същата дата-02.05.2022г. в 09.00ч. ж-лят В. А. е
управлявал МПС-л.а “Опел Виваро“ с рег. № ***** собственост на ф-ма ***** в гр. София,
по ул.“Самоковско шосе“ от Околовръстен път към гр. Самоков и срещу спирка на МГТ във
вилна зона „Китка“ поради движение със скорост несъобразена с пътните условия-хлъзгав
асфалт, е реализирал ПТП със скала отдясно, след което се обърнал на лявата си страна. В
акта било отразено, че не носи контролен талон към СУМПС.
На сочената в акта дата на мястото на произшествието била изготвен Протокол за ПТП
от св. И. Х. и скица от полицейските служители на ОПП-СДВР. Попълнена била декларация
от ж-ля В. А., в която отразил, че на пътната настилка има камъни и разлята течност, което е
и причината за ПТП-то. След реализироното ПТП на мястото на произшествието бил св.
***** и св. *****, които възприели наличието на голямо тъмно петно на шосето.
В АУАН актосъставителят приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП. АУАН бил подписан от
жалбоподателя и впоследствие били депозирани възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля-
акт.Д. Т., св. И. Х., ***** и *****; справка картон на водач; Заповед № 8121з-1632/02.12.
2021 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-13180; Протокол за ПТП и
скица ; декларация от водач;Пълномощно и др.
НП е издадено от оправомощен за това орган. В този смисъл по делото е приложена
Заповед № 8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на вътрешните работи. Видно от Заповед №
8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на вътрешните работи служител на длъжност "младши
автоконтрольор" в О"ПП" при СДВР е компетентен да издава актове за установяване на
нарушения на ЗДвП.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителят Д. Т. и колегата му Ил.Х., които
дават данни за посетеното ПТП, положението на автомобила, състоянието на пътя и
направените констатации. От изложеното от тях се установява, че пътната насатилка е била
2
мокра и хлъзгава. От изложеното от с***** и св. Нейков се установява освен
местоположението на управлявания от жалбоподателя автомобил и обстоятелството, че на
пътното платно в участъка, по който е минавал автомобила, е имало разлята течност. Съдът
кредитира показанията както на актосъставителя и колегата му, извършили служебната
проверка, и на останалите посочени свидетели като ги намери за ясни, логични и
последователни, както и съответни на приложените писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Относно нарушението по т. 1 на НП-
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство, не бе доказан
по безспорен начин, че ж-лят В. А. е осъществил вмененото му нарушение, като от
събраните доказателства прие, че е реализирал ПТП, но без да са установени
обстоятелствата, довели до произшествието. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП предвижда,
че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. АНО е приел, че
жалбоподателят е реализирал ПТП със скорост, несъобразена с атмосферните условия,
релелефа, условията на видимост, интензивността на движение. Същевременно в
обстотелствената част на НП е конкретизирал, че асфалтът е хлъзгав и поради поради
несъобразяване на скоростта с това обстоятелство е реализирано ПТП-то със скала. По
делото от показанията на св. И. Х. бе установено, че пътната настилка е била мокра от
дъжда. От своя страна св. ***** и ***** дават данни за наличието на тъмно петно върху
асфалта, което определят като течност и същевременно заявяват, че в останалата част
асфалта е сух. Анализът на съставения протокол за ПТ сочи, че не се твърди наличието на
мокър асфалт, доколкото е отразено че водачът не е съобразил скоростта на движение със
„състоянието на пътя“. За преценка съставомерността на деянието, която се дължи с оглед
формалната констатация за осъществяване на състава, доколкото АНО е изложил всички
обективни признаци, възпроизвеждайки текста на нормата,е следвало да бъдат описани и
анализирани фактическите данни, свързани с конкретните условия на движение -
състоянието на пътя-релефа, атмосферните условия, интензивността на движение, с които
нарушителят не се е съобразил, избирайки скоростта си на движение, с които не се е
съобразил и които са повлияли на способността му да спре и да избегне препятствието.
Следвало е АНО да посочи конкретното състояние на пътя, доколкото в акта е отразено, че
асфалтът е хлъзгав, а в приложения Протокол за ПТП няма данни в тази насока.
Същевременно при проведеното съдебно следствие се установи, че част от асфалта е имал
петно от разлята течност, което променя съществено фактическата обстановка. Поради това
съдът намира и че е налице и друго съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал.1 5 от
ЗАНН, тъй като АНО не е събрал необходимите доказателства, за да се изведе, че водачът В.
3
А. е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП. По изложените
аргументи и като прие, че е налице непълно описание на нарушението и на всички
обстоятелства, при които то е извършено,както и на доказателствата, които го потвърждават,
освен че нарушават императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, са
довели и до неяснота на административното обвинение. С оглед на това, НП по пункт 1
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Относно нарушението по т.2 на НП- разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП (в
редакцията към датата на извършване на нарушението) въвежда задължение за водачите на
моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролен талон към него. Съгласно разпоредбата на
чл. 3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му /ал. 1/, като ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя /ал. 2/. По-благоприятен във всички случаи е този закон,
който изключва наказауемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като
административно нарушение, или предвижда по-леко наказание по-размер или вид.
С измененията на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, обн. в ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г., е отпаднало задължението на водача на МПС да носи контролния талон към
свидетелството за управление на моторно превозно средство. От това следва, че е отпаднала
наказауемостта по отношение на деянието за неносене на конролен талон, макар същото да е
попадало под административнонаказателния състав на изменената разпоредба към датата на
извършването му. Видно от така изложеното, макар от събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства по категоричен начин да се установи, че на посочените в
обжалваното НП дата и място жалбоподателят В. А. в качеството му на водач на МПС да не
е представил при извършената му проверка контролен талон към СУМПС, то по изложените
по-горе съображения наказателното постановление следва да се отмени в тази му част.
По тези съображения съдът намира и че вещественото доказателство, приложено по
делото-CD- R, съдържащ звукозапис от 02.05.2022г., следва да остане по делото.
С оглед изхода на настоящото производство, искането на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява
основателно на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН. Видно от приложените по делото договор за
правна защита и съдействие, списък с разноски и платежни нареждания, жалбоподателят е
заплатил за настоящото съдебно производство адвокатско възнаграждение на адв. И.Ю. от
САК, възлизащо на сума в размер на 1000 (хиляда) лева. Предвид изложеното, сторените
разноски, следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна - СДВР.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-008668/ 12.05.2022г., издадено от
Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на В. Н. А., ЕГН-**********, са
наложени адм.наказания, както следва: по. т. 1-за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата е наложено наказание “глоба” в размер на 200 (двеста) лева –на
основание чл. 179, ал.2 от ЗДП и по т.2- за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП е наложено адм. наказание-глоба в размер на 10 лева.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство, приложено по делото-CD- R, съдържащ
звукозапис от 02.05.2022г., да остане по делото в срока на неговото съхранение.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на
жалбоподателя В. Н. А., ЕГН-********** направените съдебни разноски в размер на 1000
(хиляда) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5