Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2019 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА П.А
НИКОЛА ДОЙЧЕВ – МЛ.С.
при секретар Марияна
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия П.а
въззивно гражданско дело
№ 700 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Я.Ц.М. против действие на частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ Илиана Станчева, изразяващо се в отказ от 18.09.2018
г., постановен по изпълнително дело № 20137120400553, да се заличи възбрана,
наложена върху поземлен имот /ПИ/ № 10135.4501.535.
В жалбата се излага, че жалбоподателката е собственик на възбранения имот,
докато длъжникът по изпълнителното дело не е. Я.М. е трето за изпълнението лице
и в деня на възбраната имотът се намира в нейно владение. Иска се отмяна на
отказа на ЧСИ.
Срещу въззивната жалба е подаден отговор от „Уникредит лизинг“ ЕАД, с който
жалбата се оспорва с твърдения, че собственик на имота е именно длъжника В.В..
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са
приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното
пред него изпълнително производство.
При преценка
на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и съобразявайки
нормите на ГПК, съдът констатира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на „Уникредит лизинг“ ЕАД /взискател/
против ЕТ „Валентино комерс – В.В.“ /длъжник/ въз основа на изпълнителен лист
от 26.02.2013 г., издаден от Районен съд – Варна по ч.гр.д.№ 239/2013 г., за
осъждането на длъжника да заплати на взискателя сумата от 64 567,98 евро,
представляваща просрочена главница, дължима за периода от 25.08.2010 г. до
30.10.2012 г. включително, договорна /възнаградителна/ лихва в размер на
23 252,99 евро за периода от 25.11.2010 г. до 30.12.2012 г., неустойка за
забава в размер на 22 190,66 евро за периода от 01.03.2011 г. до
30.12.2012 г., по договор за финансов лизинг № 90735 от 20.05.2010 г., на
основание член 417, точка 2 от ГПК, ведно със законната лихва върху общата сума
от 87 820,97 евро, представляваща сбор от дължимите просрочени главница и
възнаградителна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
/09.01.2013 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 7 424,48 лева.
Предмет на
настоящото производство е жалба по реда на член 435, алинея 4 от ГПК от трето лице срещу действия на
ЧСИ, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение за паричен дълг
върху недвижим имот, който недвижим имот третото лице – жалбоподателката Я.Ц.М.
- твърди, че е владяла към момента на налагане на възбраната.
Съдът съобразно искането на жалбоподателката като трето за изпълнението лице,
както и съобразявайки разпоредбата на член 437, алинея 2 от ГПК, е насрочил открито съдебно
заседание за разглеждането на делото, като е дал възможност на М. да ангажира
гласни доказателства в подкрепа на твърденията си.
Според
тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г., постановено по тълк.д.№ 3/2010 г. на
ОСГТК на ВКС предмет на производството по обжалването по член 435, алинея 4 от ГПК е законосъобразността на действието
на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която
е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се
установи законосъобразно ли е или не обжалваното действие – в конкретния случай
налагане на възбрана върху недвижим имот. За активната легитимация на
завареното в имота трето лице за обжалване на предприетите върху имота действия
по принудително изпълнение по член 435, алинея 4 от ГПК е достатъчно да бъде установен
фактът на осъществявано върху него владение към релевантния момент на вписване
на възбраната - 23.12.2016 г.
Понятието
"владение" в смисъла на член 435, алинея 4 от ГПК следва да се разбира съгласно
легалната дефиниция, дадена в член 68, алинея 1 от ЗС. Установяване на факта на владеене
на имота към момента на налагане на възбраната е в
тежест на третото лице. При установено владение върху имота, осъществявано от
третото лице, съдът преценява дали към момента на възбраната вещта е
собственост на длъжника. Тоест, първият спорен въпрос по делото е дали именно
жалбоподателката Я.М. е владяла имота, който факт следва да бъде установен,
както бе посочено и по-горе, от жалбоподателката при условията на пълно главно
доказване. Съдът намира, че това не е направено по делото посредством събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.Р.П.и В.З.А.. И двамата
явстват относно действията на жалбоподателката и брат й във време, различно от
релевантното, а именно – 23 декември 2016 г., а от непосредствените впечатления
на свидетеля Ангелов може да бъде направен извод за осъществявано владение от
брата на М., но не и от нея.
Дори обаче и да бъде прието, че жалбоподателката е владяла имота към датата
на налагане на възбраната, то жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта
е била собствена на длъжника при налагане на възбраната – член 435, алинея 4,
изречение второ от ГПК. Установяването, че правото на собственост върху имота принадлежи
на длъжника към момента на налагането на възбраната е основание да не се уважи
жалбата на третото лице срещу действията на съдебния изпълнител, само тогава
когато е започнато изпълнение на парични вземания. По отношение на жалбоподателката Я.М.
правата на длъжника са установени с влезли в сила решения, които са приложени
към преписката по изпълнителното дело, и с които е установено, че същата не е
собственик на ПИ № 10135.4501.535 по КК на град Варна.
Следва също
така да бъде отбелязано, че чрез обжалване действията на ЧСИ с така наведените
твърдения жалбоподателката в конкретния казус се опитва да постигне пререшаване
на вече решения със сила на пресъдено нещо спор относно собствеността на
процесния имот.
С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че обжалваният отказ на ЧСИ следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
По изложените съображения и на основание член 437
от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА отказ по изпълнително дело № 20137120400553 на частен съдебен изпълнител
Илиана Станчева, изразяващо се в отказ от 18.09.2018 г. да се заличи възбрана,
наложена върху поземлен имот № 10135.4501.535, находящ се в град Варна, СО
„Ментеше“ № 535, с площ от 599 кв.м, по жалбата на Я.Ц.М. ЕГН ********** ***.
Решението не подлежи на обжалване на
основание член 437, алинея 4, изречение последно от Гражданския процесуален
кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.