РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Велико Търново, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20214100500954 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Жалбоподателят ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********, представляван
от юрисконсулт Даниел Здравков обжалва постановление от 17.11.2021 година по изп. дело
№ 20217280400656 по описа на ЧСИ Диана Колева, с което се отказва намаляване на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя „ЕРОС“ ЕООД и
отказа за намаляване таксите в полза на ЧСИ до размера предвиден в тарифата по ЗЧСИ.
Намира постановлението за незаконосъобразно, тъй като присъденият адвокатски хонорар е
прекомерен в размер на 5000 лв., освен това липсвали доказателства, че същият е реално
платен. Адвокатът на взискателят не е извършил никакви действия, свързани за защита и
съдействие по изпълнителното дело или действия с цел удовлетворяване на паричните
вземания. Счита, че следва да му бъде възстановена само сумата от 200 лв. съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Прекомерно присъденото
адвокатски възнаграждение било в противоречие и с Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. Сочи, че и присъдената такса по т. 26 от Тарифата за таксите, които се събират
от ЧСИ също не съответствала с предвидения в Закона размер. ЧСИ е наложил запор по
сметката на длъжника, сумите били преведени от третото лице – банката по сметка на ЧСИ
и това не е наложило никакви сложни правни действия от страна на процесуалния
представител на взискателя. С оглед това жалбоподателят отправя искане към съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло постановлението за разноските относно
1
хонорара на ввзискателя, поради липса на доказателства за реалното му плащане или да
намали адвокатското възнаграждение до 200 лв., както и да бъдат намалени таксите по
тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
Длъжникът „ЕРОС“ ЕООД с представления отговор на частната жалба я оспорва като
неоснователна. Твърди, че определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с
предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения и същият е изцяло
платен. Моли съда да остави без уважение частната жалба.
Съдебния изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното действие. Оспорва
жалбата като недопустима и неоснователна. Недопустимостта се изразявала в нейната
преждевременност, тъй като не била реализирана процедурата по чл. 248 от ГПК.
Разноските по изпълнителното дело са уредени в чл. 79 от ГПК където е заложен принципа,
че се заплащат от длъжника, освен в изрично предвидените изключения. В настоящия
случай не била нито една от тези хипотези. Неоснователно било искането за намаляване на
определената по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С оглед това жалбата следвало да бъде оставена без
уважение.
Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба, обсъди наведените
доводи и след преценка на относимите по спора доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 656/2021 по описа на
ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728, въз основа на представен от „ЕРОС“ ЕООД чрез адв. Р.Т.
изпълнителен лист, издаден на 04.11.2021 година по ТД № 63/2019г. на ВТОС за
присъдената в полза на взискателя сума от 269 823,11 лв. – застрахователно обезщетение за
имуществени вреди и мораторна лихва в размер на 13491,16 лв., против длъжника
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Делото е образувано на 05.11.2021. Длъжникът е
получил покана за доброволно изпълнение на 08.11.2021г. година. Изпратени са и три
запорни съобщения, съответно до „Банка ДСК“ ЕАД, „Райфайзен България“ ЕАД и
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“АД, всичките получен на 08.11.2021година. На 09.11.2021г.
на основание запорното съобщение по сметка на ЧСИ Диана Колева е извършен превоз на
сумата от 385429,02 лв. На 10.11.2021година запорите са вдигнати.
На 11.11.2021 година длъжникът е подал молба чрез която е направено искане към
ЧСИ за намаляване на определените разноски по изпълнителното дело както относно
възнаграждението за осъществената на взискателя адвокатска защита, така и определената
такса по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ.
С постановление от 17.11.2021 година на ПЧСИ Росина Широкова при ЧСИ Диана
Колева, е отказано намаляване размера на разноските по изпълнителното дело в полза на
взискателя, както и намаляване на размера на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на длъжника по делото е оставено без уважение със
следните мотиви: на първо място е прието, че разноските за адвокатска защита и
процесуално представителство по изпълнителното дело са реално заплатени; на второ място
разноските по изпълнителното производство съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК са за сметка на
2
длъжника по делото и обема на представителната власт се определя от упълномощителя.
Възражението против размера на определената такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ
е оставено без уважение с мотиви, че я съответства на закона.
При така описаната фактическа обстановка, която не се спори от страните по делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разглежданата жалба е насочена срещу постановление от 17.11.2021 година, в което е
налице произнасяне относно дължимите от длъжника разноски и с оглед ТР № 3 от
10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, следва да бъде прието, че същата е
допустима и следва да бъде разгледана и съдът да се произнесе по наведените в нея
оплаквания.
Разгледана по същество жалбата, с която се оспорва размера на разноските, които
длъжникът следва да заплати на взискателя и е направено възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 от ГПК, и оспорване размера на определената такса по т. 26 от Тарифа към
ЗЧСИ, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнителното са за сметка на
длъжника, освен в предвидените в закона изключения, каквито в случая липсват.
Неоснователно е възражението, че разноските в посочения размер се явяват прекомерни,
поради това, че делото не се отличава с действителна фактическа и правна сложност.
Всизкателят се представлява в изпълнителния процес от адв. Р.Т., за което е представено
пълномощни и Договор за правна защита и съдействие № 0086633/04.11.2021 година.
Обемът на правната защита и съдействие е изрично определен като подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по образуваното
изпълнително дело. Видно от Договора адвокатското възнаграждение е определено в размер
на 5000,00 лв., което е в съответствие с действащите норми на Наредба № 1 от 09.07.2004
година към датата на образуване на делото и подписването на договора за правна защита и
съдействие между взискателя и адв. Т.. Уговореното възнаграждение е реално заплатено, за
което съдът прави извод от вписаното в документа изявление, че договореното
възнаграждение в размер на 5000 лева е платено в брой. В случая така представения договор
представлява и разписка за извършеното плащане в брой. Неоснователно е възражението по
чл. 78, ал. 5 от ГПК направено от длъжника. Договореното и платено адвокатско
възнаграждение не надвишава предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 година минимално
възнаграждение и макар конкретното изпълнително дело да не се отличава с фактическа и
правна, то адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно. Неоснователно е и
направеното от жалбоподателя възражение относно липсата на осъществени каквито и да
било действия от страна на пълномощника по изпълнителното дело с цел оказване на правна
защита и съдействие на взискателя, тъй като след налагането на запора било извършено
плащане на дълга. Погасяването на задължението обаче не е в резултат на доброволно
плащане от страна на длъжника, а в следствие реализирано действие по принудителното
3
изпълнение – налагане на запор върху вземането на длъжника от трето лице – вземане на
длъжника по негова банкова сметка в Банка ДСК ЕАД. Поради изпълнението на
задължението по нататъшни действия по принудително изпълнение не следва да бъдат
извършвани, но възстановяването на вече платени от взискателя разноски за адвокатска
защита не зависи от това обстоятелства. Последното е функция от обстоятелството, че
длъжникът със своето поведение е довел до това да бъдат сторени тези разноски, поради
това, че не е изпълнил своевременно своето задължение и се е стигнало до ангажирането на
адвокатска защита и образуване на изпълнително дело за принудителното събиране на
дълга. Освен това не е налице и хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като в случая не
се отнася за платени разноски за изпълнителен способ, който не е приложен.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и за неправилно определяне на
таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Не е налице прекомерност на определената за
заплащане такса по тази точка 26, б. „е“ от Тарифата. Последната е правилно определена и
не подлежи на коригиране..
Ето защо жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК
*********,седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.
В, ет. 3, представляван от юрисконсулт Даниел Здравков против постановление от
17.11.2021 година по изпълнително дело № 20217280400656 по описа на ЧСИ Диана
Колева, рег. № 728 към КЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4