№ 62
гр. Русе , 11.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20214501000037 по описа за 2021 година
Предвид извършеното с тримесечна забава плащане на последната вноска от
продажната цена по сключения между страните предварителен договор за покупко -
продажба на недвижим имот и строителство от 19.10.2016 г., с отговора на ИМ ответникът
по делото „И.“ ООД в условията на евентуалност в случай на уважаване на претенцията
срещу него, е направил възражение за прихващане на дължимата от „И.“ ООД неустойка по
чл. 10 от предварителния договор до размера на претендираната от ищеца неустойка по чл.
14 от същия договор .
В постановеното по делото съдебно решение № 260262/16.10.2020 г. , с което
претенцията на ищеца е уважена изцяло, липсва произнасяне по така своевременно
отправеното възражение за прихващане.
В тази връзка от ответната страна е депозирана молба вх. № 268217/28.10.2020 г. , с
която на основание чл. 250 ГПК се иска допълване на съдебния акт както в мотивите, така и
в диспозитива.
Видно от постановеното допълнително решение № 260518/02.12.2020 г. по гр.д. №
549/2020 г. на РРС, първоинстанционният съд е допълнил само мотивите, но не се е
произнесъл с нарочен диспозитив, каквото е следвало да стори.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал.4 ГПК, решението влиза в сила и по отношение
на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. Ако
съдът е пропуснал да се произнесе с диспозитив по възражението, то е налице непълно
решение.
Съобразно правната теория и трайната и непротиворечива съдебна практика, при
отхвърляне на възражението за прихващане поради неоснователност се дължи произнасяне
1
в диспозитива.
В случаите когато възражението за прихващане е отхвърлено не поради неговата
неоснователност, а поради неизискуемост или некомпенсируемост на насрещното вземане
на ответника, то сила на присъдено нещо по това насрещно вземане не се формира,
съответно съдът не дължи произнасяне с диспозитив по възражението, с което е предявено
вземането / виж постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 45 от 22.04.2009 г. на ВКС по
т. д. № 483/2008 г., I т. о., ТК, съставляващо задължителна практика съгласно т.2 от
Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК/, какъвто
обаче не е настоящия случай.
Първоинстанционният съд изрично е изложил мотиви за неоснователност на
направеното в условията на евентуалност възражение за прихващане, поради което следва
да се произнесе и с нарочен диспозитив.
По изложените съображения, производството пред РОС следва да се прекрати и
делото да се върне на РРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно
дадените указания.
По тези съображения, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по въззивно търговско дело №
37 по описа за 2021г. на Окръжен съд Русе.
ВРЪЩА делото на РРС за произнасяне по евентуалното възражение за
прихващане с допълнително решение, в което освен подробни мотиви за
основателността или неоснователността на насрещното вземане и
възможността да се извърши прихващане, следва да се произнесе и с изричен
диспозитив.
Определението за прекратяване на настоящото производство може да се
обжалва с частна жалба в седмичен срок от днес пред Великотърновски
апелативен съд.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3