Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 230 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от името на „А.Ф.“ АД, срещу отказ № 20200110142648-2/16.01.2020 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията по партидата на дружеството да бъдат вписани данни за действителен собственик/собственици по смисъла на чл. 63 ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). В жалбата се навежда довод, че липсата на съобщение за указанията по известния на регистърната администрация електронен адрес е лишило молителя от възможност да отстрани констатираната нередовност. По същество се поддържа теза, че длъжностното лице по регистрацията излязло извън обхвата на възложената му проверка, определена с нормата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Твърди се, че никой от акционерите не отговаря на критериите, установени с § 2 ал. 1 т. 1 ДР на ЗМИП. Застъпва довод, че това е изключение, което и било заявено за вписване. Счита за неприложимо и правилото на § 2 ал. 5 ДР предвид неизбежния резултат, че волеизявлението на висшите ръководни служители, различен от посочения в електронното заявление и в декларацията по чл. 63 ал. 4 ЗМИП, би променила достоверността на заявлението.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок с оглед нормата на чл. 62 ал. 2 ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалбата.
От съдържанието на Заявление Б7 20190531182007 се установява заявено за вписване като пряко упражняващо контрол У.Ф.Х.А.Д., което няма акционер – физическо лице, притежаващо над 25% от капитала на дружеството.
В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че не са посочени действителните собственици на дружеството – физически лица, каквито са подлежащите на вписване данни и според формуляра на заявлението, а когато не може да се установи действителен собственик по смисъла на ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, които изпълнява длъжността на висш ръководен служител.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес за бъде осигурена достоверност на посочени в закон обстоятелства като подлежащи на огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които законът извлича заявеното за вписване обстоятелство. Съгласно чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ основата за така предписания извод се явява установен със закон документ.
Нормата на чл. 63 ЗТРРЮЛНЦ провежда утвърдено изискване към държавите членки с Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета, транспонирана със Закона за мерките срещу изпирането на пари. Целта е огласяване на контрола върху дейността на абстрактно съществуващото юридическо лице и в крайна сметка идентифицирането на физическите лица, стоящи зад организационната структура с оглед предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма съответно своевременно разкриване на дейности с такава насоченост. Държавата е овластена да създаде конкретен механизъм за постигане на тези цел. Нормата на чл. 63 ал. 1 ЗМИП предписва декларацията като средство за постигането й и следователно законът не изисква от длъжностното лице по регистрацията проверка на декларираното обстоятелство, а единствено да го огласи.
По силата на чл. 61 ал. 1 ЗМИП учредените на територията на Република България юридически
лица са длъжни да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и
актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни
собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Нормата на чл. 63 ал. 1 ЗМИП повелява това да стане по
партидата на юридическото лице в търговския регистър и в регистър БУЛСТАТ. По
аргумент от чл. 63 ал. 5 ЗМИП огласяването се изисква, ако информацията не е
видна от обявените по партидата на дружеството данни, а когато контролиращо
дейността е юридическо лице – ако информацията не е видна от вписаното по
партидата на контролиращия правен субект. По силата на дефинитивната норма на §
2 ДРЗМИП целта на закона е постигната при обявяване на всяко физическо лице,
което в крайна сметка притежава или контролира юридическото лице. Заявителят
дължи да посочи относимата към дружеството хипотеза съответно по алинея 1,
когато са налице указаните обстоятелства или при алинея 5, когато тези
обстоятелства липсват. В случая се установява, че заявителят в регистърното производство
и жалбоподател в настоящото е декларирал отсъствие на физическо лице, което да
отговаря на критериите на § 2 ал. 1 ДРЗМИП, поради което и законосъобразен е
изводът на длъжностното лице, че дължи да декларира и да заяви за вписване
всяко физическо лице, отговарящо на критериите по § 2 ал. 5 ДРЗМИП.
Невъзможността
да бъде идентифицирано конкретно лице като притежаващо или контролиращо
юридическото лице, обосновава предписания от закона ред за достигане до
необходимата информация и същевременно отразява начина за деклариране на
посочената от заявителя пречка. Макар и лицето, изпълняващо длъжността на висш
ръководен служител да е вписано по партидата на юридическото лице – собственик
или осъществяващо контрол върху дейността му, с дефинитивната норма на § 1 т.
18 от ДР на ЗМИП не извежда привръзката от притежавана законна представителна
власт. Изрично са очертани обстоятелствата, на които следва да отговаря
декларираното лице, притежаващо качеството висш ръководен служител – 1) длъжностно
лице или служител, без да е необходимо да е орган или член на орган на
управление или представителство на лице по чл. 4 ЗМИП, 2) притежава достатъчно
познания за 3) рискова експозиция на задължено лицето по чл. 4 ЗМИП във връзка
с изпирането на пари и финансиране на тероризма и 4) притежава достатъчно висок
ранг за вземане на решения, засягащи рисковата експозиция. Законът пряко
ангажира именно тези лица да осигуряват необходимата информация, а адресатът на
задължението – лице по чл. 4 ЗМИП да огласи техните имена. Средство за
изпълнение на задължението за огласяване е изявлението на представляващия
задължения правен субект. Висшите ръководни служители на юридическото лице по
линия на собственост и/или контрол фигурират с имената си в електронното
изявление, а не се налага да декларират това обстоятелство. При положение, че
не разкриват лица по смисъла на § 2 ал. 1 ДРЗМИП, контролираното дружество
дължи да посочи имената на физическо лице, отговарящо на указаните условия, презумирано
като действителен собственик по смисъла на чл. § 2 ал. 5 ДР на ЗМИП.
В
рамките на охранителното производство, каквото се явява регистърното,
постановеният съдебен акт също се ползва с утвърдената от закона сила на
охранителен акт. Съгласно чл. 538 ал. 3 ГПК разрешеният въпрос в рамките на
охранителното производство не е пречка да бъде повдигнат и съответно разрешен
повторно. Това изключва обвързващата сила на предходно постановеното решение,
ограничена до ангажиментът то да бъде зачетено. Обхвата на зачитане на
постановеното решение обаче е ограничен до произтичащото от него съдържание и
обвързва единствено своя адресат. В случая с предходно постановеното решение №
61/09.01.2019 г. съдът е ангажирал регистърната администрация да даде
възможност на заявителя да отстрани недостатъка в декларацията си.
Настоящият
състав не споделя съдебната практика, приемаща отмяна на отказ на регистърната администрация
на процедурно основание. По аргумент от чл. 25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ основание за
отмяна на постановен отказ се явява едва достигнат извод по същество на
заявеното искане – констатирани в рамките на съдебното производство
предпоставки за извършване на
очакваното вписване, заличаване или обявяване. Това изискване еднозначно
отразява принципа на бързина и процесуална икономия – чл. 2а т. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Съдът дължи да реши окончателно въпроса като при наличие на предпоставките,
постановява дължимото вписване. При тези съображения настоящият състав не
намира да е обвързан от предходно постановеното решение, поради което и
неосигурената възможност за изпълнение на дадените указания по общия ред на ГПК
само по себе си не дава основание за отмяна на постановения отказ.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „А.Ф.“ АД срещу отказ № 20200110142648-2/16.01.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – София в 7-дневен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК препис от решението да бъде връчен на жалбоподателя.
СЪДИЯ: