Решение по дело №380/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/ - обжалване на РА пред съд.

Делото е образувано по вх. № 2091/13.05.2024г. в АСВТ, по жалба на дружеството „МАГДАК“ЕООД, [населено място], с ЕИК *********.

Оспорва се Ревизионен акт № Р-04000422002031-091-001/18.11.2022г., издаден от ОП при ТД на НАП Велико Търново, потвърден, в обжалваната част, с Решение № 12/06.02.2023г. на ДОДОП-ВТ, с който за данъчен период м.03/2022г. на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 214 700,00лв.

Производството се движи под настоящия номер след като с Решение №5684/09.05.2024г., постановено по адм. дело № 11068/2023г. състав на ВАС е отменил Решение № 243/09.10.2023г., постановено по адм. дело № 118/2023г. на АСВТ и е върнал делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. ВАС е дал указания при новото разглеждане на делото да се разясни на ответника, че носи тежестта да докаже основанията за изземване на преписката от ОП-ръководител на ревизията и възлагането й на друг ОП. В тази връзка АСВТ даде указания по доказателствената тежест на ДОДОП-ВТ, в т.ч. да представи доказателства за оправомощаването на органа, издал Решение за изземване на преписката от 21.07.2022г., съгласно чл.7, ал.3 от ЗНАП, както и Заповед № 301/11.07.2022г. на ИД директор на ТД на НАП-ВТ.

Жалбоподателят оспорва РА като незаконосъобразен с искане за отмяната му, а алтернативно като нищожен. С подробно развити в жалбата съображения, че актът е материално и процесуално незаконосъобразен. При новото разглеждане на делото упълномощеният адвокат представя писмена защита, в която подробно аргументира тезата си за нищожност на РА. Пледира за основателност на жалбата и претендира за възстановяване на сторените разноски. Възразява за прекомерност на ЮКВ.

Ответникът по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Според него актът е издаден при спазване на правилата на ревизионното производство и е от една страна валиден, а от друга страна материално законосъобразен и обоснован. Позовава се на мотивите на Решението на ДОДОП, като изтъква в ПЗ, че в хода на съдебното производство фактическата обстановка не е променена. Претендира присъждането на разноските по делото.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна и недоказана. Намира, че РА е валиден акт, издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Счита, че същият е в съответствие с материалния закон, като въпреки ангажираните доказателства в хода на настоящото производство жалбоподателят не е опровергал фактическите и правни изводи в РА, за липса на реална доставка на стоки по процесната фактура, поради което предлага на съда да отхвърли жалбата.

Съдът намери, че жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фазата на административния контрол – РА е потвърден, в обжалваната част, с Решение № 12/06.02.2023г. на ДОДОП, което го прави годен предмет на съдебен контрол. Депозирана е в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е съобщено на 08.02.2023г., а жалбата е депозирана на 17.02.2023г.

Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност, визирани в чл.156, ал.1, изреч. 2-ро от ДОПК. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Делото е основано върху писмени доказателства и е-документи, представени с административната преписка. Защитата на ответника е оспорила счетоводен документ/хронологична ведомост/, а жалбоподателят е оспорил автентичността на е-документи, издадени при ревизията ЗВР и РА и РД. Изслушани са заключениея на ВЛ по счетоводна, техническа и компютърна експертиза. Разпитани са двама свидетели. При новото разглеждане на делото защитата на ответника представи писмени доказателства/заповеди и др./, част от АП, свързани с въпроса за изземване на ревизионната перписка. ПП на жалбоподателя направи доказателствено искане за представяне надокументи от трето лице – ТД на НАП-В. Търново.

След преценка на констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и приетите по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Предмет на делото е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-04000422002031-091-001/18.11.2022г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 12/06.02.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който, на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.70, ал. 5 от ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 214 700,00 лв., по фактура №**********/31.03.2022 г. с предмет „Автомобилни гуми" 1130 бр. с ед. цена 950,00 лв. с данъчна основа 1073500,00 лв. и ДДС 214700,00 лв. издадена от ЕТ „Магдак-Р. М.", отразена в дневника за покупки на жалбоподателя за данъчен период м.03.2022г. В резултат на това за м.03.2022 г. е определен ДДС за възстановяване в размер на 1 202 501,11 лв., вместо декларираният ДДС за възстановяване в размер на 1 417 201,11 лв. От мотивите на ревизионния акт и ревизионния доклад се установява, че по фактура № **********/31.03.2022 г. приспадането на данъчен кредит е отказано вследствие на направения от органите по приходите извод за липса на реални доставки на стоки (гуми) между ЕТ „МАГДАК - Р. М." и жалбоподателя „МАГДАК" ЕООД.

PA № Р-04000422002031-091-001/18.11.2022 г. е издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад № Р-04000422002031-092-001 /13.10.2022 г., изготвен в резултат на извършена ревизия на „МАГДАК" ЕООД за установяване на задълженията за ДДС за данъчен период м. 03.2022 г. Издатели на същия са К. Т. Ч., като възложител на ревизията и И. Д. С.-Ч., като ГИП-Ръководител на ревизията.

Процесният РА е издаден въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000422002031-020-001/21.04.2022г., за установяване на задълженията за ДДС за м.03.2022 г. ЗВР е връчена по електронен път на 29.04.2022 г. За ръководител на ревизията е определен ГИП Т. Д. Ч., а за член на екипа ИП Д. М. Б.. Представена е Заповед № 1331/29.11.2021г. на директора на ТД на НАП-ВТ, с която Т. Ч. е бил определен за ОП, който да изпълнява функциите на ръководител на ревизионен екип. ЗВР е изменена със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-04000422002031-020-002/21.07.2022 г., ЗИЗВР № Р-04000422002031-020-003/28.07.2022 г. и ЗИЗВР № Р-04000422002031-020-004/29.08.2022 г. Издаден е Ревизионен доклад № Р-04000422002031-092-001/13.10.2022 г., връчен по електронен път на 17.10.2022 г., срещу който е подадено възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, заведено с вх. № 22423/31.10.2022 г. Възражението е обсъдено от органите по приходите в издадения РА и е прието за неоснователно.

С Решение № Р-04000422002031-098-001/21.07.2022г. за изземване разглеждането и решаването на конкретна преписка, възложилият ревизията ОП – К. Т. Ч., на основание чл.7, л.3 от ДОПК е иззел преписката по възложената ревизия от Т. Д. Ч., с качеството на ръководител на ревизията. При това със същото решение е възложил правомощията за ръководител на ревизията върху И. Д. С.-Ч., а ревизиращият екип е разширен с още двама ревизори – А. М. И. и Г. Б. С..

По делото са представени следните заповеди:

1. Заповед № 1270/15.11.2021г. на директора на ТД на НАП Велико Търново, с която на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, във вр. с чл.11, ал.3 от ЗНАП същият е определил органи по приходите, които са компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии. В раздел I, т.1 е посочен служителят К. Т. Ч. на длъжност началник Сектор „Ревизии” при ТД на НАП-ВТ. Възстановен със Заповед № ЗЦУ-1913/21.12.2018г. на ИД на НАП. Предвид това ЗВР и тези за изменението й са издадени от компетентен ОП.

2. На л.72 от делото се намира Заповед № 1346/29.11.2021г. на директора на ТД на НАП-ВТ, с която е допълнена негова Заповед № 1270/15.11.2021г., като е посочил, че ОП определени да възлагат ревизии следва да упражняват и правомощията по чл.7, ал.3 от ДОПК, т.е. да изземват конкретен въпрос или преписка от ОП, на когота са възложени и да възложи същите на друг ОП. Правомощията ан териториалния директор са делегирани на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.7, ал.3 от ЗНАП. Устройственият закон сочи, че ИД на НАП и ТД имат правомощията по чл.7, ал.3 от ДОПК, като могат да ги делегират на др. органи, както е сторено в случая. Предвид това и с оглед фактическите основания на решението за изземване на преписката, съдът намира, че възложителят на ревизията К. Т.. Ч. е разполагал с правомощието да постанови решение за изземване на ревизионната перписка от Т. Д. Ч..

3. С Решение № Р-01000422002031-098-001/21.07.2022г. К. Ч., на основание чл.7, ал.3 от ДОПК е иззел ревизионната преписка от Т. Д. Ч. и я е възложил на И. Д. С.-Ч.. Действително в Решението за изземване не е посочено, че Ч. действа въз основа на оправомощаване със Заповед № 1346/29.11.2021г. на ТД, но фактическото й наличие санира този формален пропуск, който не се отразява на валидността на Решението и съответно на РА.

4. Като фактическо основание за изземване на ревизията е посочено обстоятелството, че Т. Ч. е назначен на длъжност директор на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП-Велико Търново, като е прието, че тази промяна в служебните правоотношения води до промяна в компетнтността на същия ОП.

5. Във връзка с горното на съда са представени Заповед № 301/11.07.2022г. на ИД директор на ТД на НАП Велико Търново, с която служителят Т. Д. Ч. е преназначен от длъжността ГИП в ТД на НАП В. Търново на длъжност директор на Дирекция „Контрол” в същата ТД на НАП, считано от 11.07.2022г. Представена е и Заповед № 226/05.05.2022г. на ИД на НАП, с която е възложено при вътрешно съвместителство Т. Ч. да изпълнява длъжността директора на същата Дирекция „Контрол”.

6. По реда на чл.192 от ГПК от ТД на НАП-ВТ са представени и съответните заповеди за назначаване и преназначаване на всички членове на екипа, ведно с длъжностните характеристики за съответната длъжност.

7. Не се оспорва факта, че новият ръководител на ревизиращият екип И. С.-Ч. е ОП, определен със заповед на ТД да ръководи ревизии, възложени в дирекцията. При това на дата 20.07.2022г., ден преди решението за изземване Т. Ч. е изваден от тази заповед на ТД-ВТ.

Горните фактически констатации са основани на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, които по своето съдържание не са противоречиви. Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

По аргумент от разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът е длъжен служебно да следи за валидността на оспорения пред него административен акт, независимо дали такова оплакване е направено с жалбата. Въпросът за валидността на акта в случая е повдигнат от страна на ПП на жалбоподателя, но въ всички случаи е служебно задължение на съда да следи за това. Освен това, ВАС е дал указания, задължителни за настоящия състав, да обсъди в пълнота доказателствата по повод изземването на ревизионната преписка и евентуалното му отражение върху валидността на РА. При изложените фактически обстоятелства съдът намира, че оспореният ревизионен акт е недействителен, поради следните съображения:

Въпросът за недействителностат на РА поради неговата неавтентичност като е-документ ВАС се е произнесъл в мотивите на отменителното решение, че този въпрос е решен по категоричен начин с представените писмени доказателства от ДУУ и заключението на СКТЕ, поради което оплакването е неоснователно. Прието е, че РА е издаден като е-документ, подписан с КЕП от ОП, посочени за негови автори.

Производството по издаване на РА започва с възлагане на ревизия. Актът, който задвижва това производство е заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/. Със ЗВР не се създават права или задължения и не се засягат законни интереси на ревизираните субекти, а само се поставя началото на ревизионните действия, след приключването на които се издава ревизионен акт. Въз основа на ЗВР, обаче, започват действия по ревизиране и издаване на ревизионен акт. Като начало на производството, заповедта за възлагане на ревизията, следва да отговаря на определени законови изисквания. Следва да бъде издадена от компетентен орган – този по чл. 112, ал. 2 или чл. 134, ал. 1 от ДОПК и да има изрично посоченото в чл. 113, ал. 1 от ДОПК съдържание. Органът, възлагащ ревизията, следва да определи ревизирания субект, ревизиращите органи, срок за извършване на ревизията, ревизираните данъчни периоди и вида на ревизираните задължения, както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията. Всяка промяна в тези обстоятелства се извършва с нова заповед за възлагане на ревизия, при съобразяване разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ДОПК. Неспазването на изброените по-горе изисквания води до незаконосъобразност на извършените въз основа на тях действия, съответно до незаконосъбразност на развилото се на тази база производство по издаване на ревизионния акт.

Настоящият състав на АСВТ намира, че поради порочно издадено Решение за изземване на ревизионната преписка не са възникнали правомощия за новия ръководител на ревизията да издаде РА, съвместно с възложителя на ревизията. В случая оспореният ревизионен акт е издаден от орган – ръководител на ревизията И.. Д. С.-Ч./, който не е имал материална и персонална компетентност за това, поради факта, че не са били налице основания за изземване и с това не е отпаднала компетентносттаан предходния ръководител на екипа.

Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в сила от 1.01.2013 г., ревизионният акт се издава от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията. От една страна законът предвижда съвместна материално правна и процесуално-правна легитимация на органи по приходите, които издават съответният ревизионен акт, като липсата на валидно волеизявление на един от тези органи води и до невалидно издаден ревизионен акт. От друга страна компетентността за издаването на ревизионния акт е нормативно установена и персонално определена (така в Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. на ВАС по т.д. № 4/2014 г.). Изискването ръководителят на ревизията да бъде единия от издателите на РА е в пълно съответствие с принципа за непосредственост, който изисква именно персонална неизменност на органа, извършил ревизията и подписал крайния акт.

В случая е налице изземване на компетентност по отношение на ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагането ѝ, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Посоченото изземване е сторено от възлагащия ревизионното производство орган с Решение от 21.07.2022г. Същият е бил оправомощен със заповед на ТД да упражнява правомощията по чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Според посочената разпоредба, определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността ан органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетнтността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Отпадането на компетентността е основание, въведено с ДВ бр.105/2020г., в сила от 01.01.2021г. В случая ответникът се позовава именно на тази хипотеза на правната норма. Стои въпросът дали преназначаването на ОП на друга длъжност в същата дирекция води до отпадане на компетентността му да ръководи ревизионни екипи. Настоящият състав на съда дава отрицателен отговор на този въпрос. Въпреки издадената Заповед № 652/20.07.2022г. на директора ан ТД на НАП-ВТ, с която е изменена Заповед № 1331/29.11.2021г., като в т.6 от същата на мястото на Т. Д. Ч. е вписана И. Д. С.-Ч., за ОП, който може да изпълнява функциите на ръководител екип на ревизията. Вътрешните актове не могат да бъдат противопоставени на законовите разпоредби, които дават материална компетентност на всеки орган по приходите/вж. чл.119, ал.2 от ДОПК/ и принципите на непосредственост и независимост. Не е налице соченото от ответната страна фактическо осноавние – отпадане на компетентност по отношение на Т. Ч., поради което изземването на преписката от ръководителя на ревизията и възлагането ѝ на друг ръководител е извършено незаконосъобразно, в противоречие с процесуални и материални разпоредби на закона, а именно:

Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени-наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения и отпадане на компетентност. Промяната в длъжността на органа следва да води до отпадане на компетентността на приходния орган за извършване на определените действия, каквито доказателства не бяха ангажирани. Изземването на преписка от АО е уредено в закона като изключение, т.к. свободното му използване/вклч. по повод преназначаване/ би довело до въздействие върху водещия производството ревизиращ орган и съответно нарушаване на принципита на безпристрастност, самостоятелност и независимост. Предвид това, доколкото Т. Ч. не е загубил качеството си на ОП и изпълнява задълженията си в същата дирекция, то не е имало пречка да му бъде възложено довършване на висящите производства, независимо от преназначаването му. Видно е от данинте по делото, че същият е съвместявал двете функции успешно преди това. АСВТ намира, че не е доказана предпоставка за изземване по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, а именно невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП заемащите длъжността "директор на дирекция" са органи по приходите, а преназначаването е извършено в същата ТД на НАП-[населено място]. Налице е промяна на длъжността- от ГИП-ръководител ревизионен екип в директор на дирекция "Контрол", като Т. Ч. е ОП, който е продължил да има компетентност на територията на ТД на НАП-В. Търново. Преназначаването му на новата длъжност не води до отпадане на компетентността, нито пък е налице отпадане на качеството на орган по приходите. От представените в хода на настоящото производство длъжностни характеристики, вклч. на директор на дирекция "Контрол"/л.96/ не се установява невъзможност на директора на дирекция "Контрол" да издава РА. Напротив в раздел V, т. 19 от длъжностната характеристика на Директор Дирекция "Контрол" е предвидена възможност да се изпълняват и други задължения, възложени му от горестоящи органи.

Както се посочва в Решение по АД № 7906/2023г. на ВАС, директора на ТД на НАП [населено място] е имал правомощие по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да възложи на Т. Ч. като директор дирекция "Контрол" да довърши висящите производства като компетентен орган, на когото са възложени тези правомощия за срока на преназначаването му на длъжност Директор Дирекция "Контрол" в същата ТД. Този извод се извежда и от отмяната на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ДОПК. Вместо това, Т. чолаков е изваден от заповедта, с която е определен за ОП, който да изпълнява функциите на ръководител на ревизионен екип. Това е опит да бъде заобиколен закона и да се изземе преписката при липса на фактически основания за това. Ч. е ОП в ТД НАП Велико Търново и това му качество не е отпаднало, въпреки заповедта на ТД, на основание чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, нито териториалната му компетентност. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК изисква отпадане на първичната материална компетентност, а не отпадане на процесуално правомощие, възникващо по силата на Заповедта на ТД.

Изложените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че Решение № Р-01000422002031-098-001/21.07.2022г. за изземване разглеждането и решаването на конкретна преписка е издадено в разрез с императивни процесуални правила и в противоречие на чл.7, ал.3 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК има за цел осигуряване на обективност, безпристрастност и законосъобразност при издаване на всички предвидени в ДОПК актове, включително и ревизионните актове. След като решението за изземване на конкретната преписка от първоначално определения ръководител на ревизията не е издадено при наличие на някоя между изрично и изчерпателно предвидени в закон предпостваки за изземване, то следва да се приеме, че органът по приходите, подписал РА в качеството ръководител на ревизията въз основа решението за изземване на правомощия и последвалата ЗИЗВР, не е компетентен АО. Нарушено е законовото изискване за неизменност на РО, стоящо в основата ан чл.7, ал.3 от ДОПК. В Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС изрично е посочено, че за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на "възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. С оглед предвидената в закона съвместна компетентност на издателите на РА опорочаване участието дори и на единия от тях влече нищожност на РА като цяло. В този смисъл е установената практика на касационната инстанция.

В случая се касае за порок, който не може да бъде отстранен. За наличието му съдът следи служебно, независимо от това дали жалбоподателят се е позовал на него. При констатиране на порок, водещ до нищожност на обжалвания акт, нищожността следва да бъде обявена с решението на съда, тъй като преценката за това е част от предметните предели на съдебната проверка. С оглед на посоченото съдът следва да обяви нищожността на оспорената пред него част на ревизионния акт, което определя жалбата като основателна.

Съдът не сподели виждането на упълномощения адвокат на жалбоподателя, че липсата на протокол за предаване на ревизионната перписка на новия ръководител екип е основание за нижщожност на РА. Липсата на доказателство за този факт не е основание за нищожностна акта, а дори да го приемем за процесуално нарушение, то е несъществено.

На основание чл.160, ал.5 от ДОПК, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК ревизионната преписка следва да бъде върната в ТД на НАП Велико Търново за издаването на РА от компетентни органи по приходите, съобразно мотивите на настоящото.

При този изход на делото, на основание чл.226, ал.3 от АПК, разноски следва да бъдат присъдени на оспорващия. Претендират се такива, съгласно представен Списък/л.120/ в общ размер на 31 130,00лв. От които за първоначалното разглеждане пред АСВТ общо 6 800,00лв.; за производството пред ВАС – 11 680,00лв. и в настоящото производство 14 650,00лв. за АВ, за което са представени писмени доказателства, че е заплатено. Разноските са поискани своевременно в о.с.з. и посочени в представения списък. По размер са правилно определени. Срещу АВ не е налице възражение за прекомерност, а същото съответства на материалния интерес, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви, на основание чл.160 от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, VII-ми административен състав на Адм. Съд В. Търново

РЕШИ:

ОБЯВЯВА, по жалба на дружеството „МАГДАК“ЕООД, [населено място], с ЕИК *********, за нищожен Ревизионен акт № Р-04000422002031-091-001/18.11.2022г., издаден от ОП при ТД на НАП Велико Търново, потвърден, в обжалваната част, с Решение № 12/06.02.2023г. на ДОДОП-ВТ, с който за данъчен период м.03/2022г. на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 214 700,00лв.

ИЗПРАЩА преписката на компетентен орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново за възлагане на нова ревизия на дружеството „МАГДАК“ЕООД, [населено място], с ЕИК *********.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – [населено място] да заплати на дружеството „МАГДАК“ЕООД, [населено място], с ЕИК ********* разноски по делото за трите инстанции в общ размер на 31 130,00лв. /тридесет и една хиляди сто и тридесет лева/.

Решението подлежи обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез АСВТ.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.