РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на единадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Антоанета Луканова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10918 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.
Ищцата
И.Н.Р. твърди, че на 05.12.2013 г., с постановление за привличане на обвиняем
от 26.11.2013 г. е привлечена като обвиняем за извършване на престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, за това, че на 23.02.2007 г. в гр.
София, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила у Е.К.К.
заблуждение, че ще извърши разделяне на собствено жилище - недвижим имот,
находящ се в гр. *******, след което ще й прехвърли правото на собственост
върху така обособената реална част от имота, в резултат на което Е.К.К. и е
предоставила сумата от 13 500 евро с равностойност 26 403, 70 лв., като причинената
вреда е в големи размери, и за което обвинение и е взета мярка за неотклонение
„подписка“. Сочи, че въз основа на обвинителен акт, внесен в СРС, е образувано
НОХД № 1875/2014г. на СРС, по обвинението, приключило в рамките на 16 съдебни
заседания с оправдателна присъда на 29.09.2016 г., която след протест от
прокуратурата, е потвърдена с решение № 578 от 18.05.2017 г. по ВНОХД 206/2017 г.,
по описа на СГС, НО, IX-ти с-в.
И.Р. поддържа, че в резултат
на незаконосъобразното наказателно преследване, продължило необосновано дълго около
три години и половина, е претърпяла сериозни емоционални болки и страдания,
чувствала се притеснена и угрижена, доброто й име и авторитет в обществото били уронени. Твърди, че хората, с които общувала и част от които били разпитани като
свидетели по делото, са разбрали, че ищцата е обвиняема в измама и срещу нея се
води наказателен процес. За така причинените й неимуществени вреди претендира обезщетение в размер на 26 000 лв., частично от общ размер от 50 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 18.05.2017 г. до окончателното му изплащане.
Като пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно повдигнатото й обвинение и воденото наказателно
производство ищцата претендира и имуществени вреди, под формата на претърпени
загуби, в общ размер на 3500 лв., изразяващи се в заплатени от нея адвокатски
хонорари за защитата ѝ, както следва: 500 лв. - адвокатско възнаграждение за представителство и
защита по ДП № 15224/2012г. и пр. пр. № 10948/2012г. на СРП, съгласно договор
за правна защита и съдействие от 22.05.2013 г.; 1500 лева - адвокатско
възнаграждение за защита по НОХД № 1875/2014г. на СРС, НО, 19-ти състав,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.06.2014г.; 1500 лева -
адвокатско възнаграждение, за изготвяне на възражения срещу протест на СРП и
въззивна жалба срещу присъда по НОХД № 1875/2014г. на СРС, НО, 19-ти състав, ведно със
законната лихва, считано от 18.05.2017 г. до окончателното му изплащане.
Ответникът по делото П.на Р.Б.,
оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че не са налице
доказателства, които да установяват търпените неимуществени вреди и
причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение. При условията на
евентуалност счита размерът на обезщетението за неимуществени вреди за завишен.
Сочи, че с влязло в сила решение от
09.06.2011 г. по гр.д. №5438/2008 г., по описа на СГС, I-2 с-в, е
установена нищожност на предварителния договор от 06.02.2007 г., сключен между
ищцата и частния обвинител в наказателното производство Е.К.К., като твърди, че
ако сумата от 13 500 евро, дадена по нищожния предварителен договор, е
била върната от ищцата на частния обвинител, той не би сезирал прокуратурата, а
последната не би повдигнала обвинение, тъй като такова поведение би изключило
субективната страна на престъпното деяние измама. Счита, че това обстоятелство
обосновава приложението на чл. 5, ал. 1, евентуално на ал. 2 от ЗОДОВ. В тази
връзка излага, че разпитаните свидетели в наказателното производство са същите,
които са разпитани и по гражданското дело и обстоятелствата във връзка със
спора са станали известни на обкръжението на ищцата преди да бъде повдигнато
обвинението. Оспорва договор за правна защита и съдействие от 24.06.2014г., тъй
като не е налице подпис за клиент на страница първа, а само в частта относно
упълномощаването, поради което не били удостоверени договореното възнаграждение
в размер на 1500 лв. и дали е било действително заплатено. Възразява и срещу
договор за правна защита и съдействие от 15.12.2016 г., тъй като посоченият в
него номер на НОХД обективно е бил известен към по-късен момент, доколкото
делото е образувано през 2017 г. Счита, че претендираният размер е прекомерен предвид
липсата на фактическа и правна сложност по делото, и тъй като сумата от 1500
лв. е заплатена за изготвен отговор по протест на СРП и по въззивна жалба на
частния обвинител.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
С постановление за привличане на обвиняем от 26.11.2013 г.,
предявено на 05.12.2013 г., И.Н.Р. е привлечена като обвиняема за извършване на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, за това, че на
23.02.2007 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудила у Е.К.К. заблуждение, че ще извърши разделяне на собствено жилище -
недвижим имот, находящ се в гр. *******, след което ще й прехвърли правото на
собственост
върху
така
обособената
реална
част
от
имота,
в
резултат
на
което
Е.К.К.
и
е
предоставила
сумата
от
13 500 евро
с
равностойност 26 403,70 лв., като
причинената
вреда
е
в
големи
размери.
Със същото постановление на обвиняемата е наложена и мярка за неотклонение
„Подписка“.
С обвинителен акт от 24.01.2014
г. делото е внесено в Софийски районен съд, като с присъда от 29.09.2016 г.,
постановена по НОХД № 1875/2014 г. по описа на СРС, 19 състав ищцата е била
оправдана по повдигнатото й обвинение, а наложената мярка за неотклонение „Подписка“ – отменена.
Първоинстанционната присъда, след протест от прокуратурата, е потвърдена с
решение № 578 от 18.05.2017 г. по ВНОХД 206/2017 г., по описа на СГС, НО, IX-ти
с-в, което е било окончателно.
От приложеното към НОХД №
1875/2014 г. по описа на СРС, 19 състав справка за съдимост (лист 21) се
установява, че ищцата към 10.04.2014 г. не е била осъждана.
Разпитаната като свидетел в
настоящото производство М.С.Н., приятелка на ищцата, сочи, че през цялото
време, докато е траело наказателното производство, И. Р.е била потисната,
затворена в себе си, и въпреки че е работила като кредитен консултант в
Изикредит, а след това в Хелпкредит, е била загубила желание за работа. Твърди,
че съседите и познатите на ищцата са разбрали за наказателното производство,
като една част са се отдръпнали, а друга част са я подкрепили. Излага, че през
процесния период се е обострил и диабетът й от който страдала, като се наложило да премине на инжекционно лечение. След приключване
на делото е станала по-спокойна, но въпреки това продължава да се спомня за
случилото се.
Съгласно разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда от незаконно обвинение в извършването на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните
органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно
следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на
престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди
(имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В случая се установяват
всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника.
Установено е по делото, че ищцата е била обвинена в извършването на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, по което е оправдана
на първа инстанция, присъдата по която е потвърдена от въззивната инстанция. Това
обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на
претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично
наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в
емоционалната сфера на ищцата, което се потвърждава и от показанията на
изслушания по делото свидетел. Съдът не приема, твърденията на свидетелката, че
влошаването на заболяването – диабет, от което ищцата е страдала, е в причинна
връзка с воденото наказателно производство, тъй като липсват медицински данни
за това, а и самата ищца не твърди настъпване на подобни вреди. Възражението на
ответника за приложението на чл. 5 от ЗОДОВ съдът намира за неоснователно, тъй
като задържането от И.Р. на сумата от 13 500 евро по нищожния
предварителен договор е обстоятелство, което единствено поражда право на
ощетеното лице да предяви граждански иск за връщането на сумата, евентуално
претенция за лихва за забава. Като взе предвид вида
и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК),
продължителността на наказателното производство, ненадхвърляща разумния срок за
провеждането му (около три години и половина), обстоятелството, че подсъдимата
е била оправдана на първа инстанция, и че присъдата е протестирана и потвърдена
на въззивната инстанция, взетата мярка за неотклонение „подписка“, която е
най-леката и не е ограничила правото й на свободно придвижване, чистото съдебно минало на ищцата, обстоятелство, че през процесния период
е работила, но и че повдигнатото ѝ обвинение е повлияло негативно върху емоционалното състояние на
пострадалата с оглед нейната личност, начин на живот и среда, съдът намира, че
справедливото обезщетяване на И.Н.Р. за незаконното обвинение в извършване на
престъпление се равнява на сумата от 5000 лв. Паричният еквивалент на
неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от
обществено - икономическите условия в страната към 18.05.2017 г., като
присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер. Искът следва да
бъде отхвърлен за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 26 000
лв.
По отношение на
предявените искове за имуществени вреди в общ размер на 3500 лв.
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по
водените досъдебно производство и пред двете съдебни инстанции, съдът намира същите
за основателни. От приложените по делото Договор за правна защита и съдействие
от 22.05.2013 г. за представителство и защита по ДП № 15224/2012г. и пр. пр. №
10948/2012г. на СРП, с договорен размер за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв., Договор за правна защита и съдействие от 24.06.2014 г. за
представителство и защита по НОХД № 1875/2014г. на СРС, НО, 19-ти състав, с
договорен размер на адвокатското възнаграждение от 1500 лв. и Договор за правна
защита и съдействие от 15.12.2016 г. за изготвяне на възражение срещу протест
на СРП и въззивна жалба по НОХД №1875/14 г., по описа на СРС, 19 състав, по
които е било образувано ВНОХД № 206/2017 г. на СГС, НО, 9-ти състав, с договорен
размер на адвокатското възнаграждение в размер на 1500 лв. Неоснователно се
явява релевираното от ответника възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар, тъй като Наредбата №1/2004 за минималните адвокатски
възнаграждения установява единствено минимален праг на хонорара, като
претендираните разходи са в пряка причинно-следствена връзка с незаконно
повдигнатото обвинение и се явяват имуществена вреда, причинена на ищцата,
която съдът счита, че подлежи на обезщетяване от страна на Прокуратурата. Соченото
от ответника обстоятелство, че Договор за правна защита и съдействие от
15.12.2016 г. е подписан преди образуването на ВНОХД № 206/2017 г. на СГС, НО,
9-ти състав, не обоснова извод за недължимост на договорения адвокатски
хонорар, тъй като видно от отразеното в договора, същият е договорен в размер
на 1500 лв. и изцяло заплатен в брой.
Предвид задължителните
указания, съдържащи се в т. 4 от ТР № 3/2004 г., отговорността на държавата за
вреди от действия на правозащитни органи възниква от момента, в който те се
признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл.2, ал. 1, т. 3, предл.
първо от ЗОДОВ от влизане в сила на оправдателната присъда. От този момент
държавният орган (Прокуратурата) е в забава и дължи лихва върху обезщетението.
С оглед влязлата в сила на 18.05.2017 г., оправдателна присъда, съдът приема,
че претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди следва да бъде уважена.
Предвид уважената част от исковете,
ищецът има право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да
му бъдат присъдени държавна такса от 10 лв., както и заплатен адвокатски
хонорар от 407,71 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „*******,
да заплати на И.Н.Р., ЕГН **********,***, офис №9, чрез адв. П.С., на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение
в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана с влязла в сила на
18.05.2017 г. присъда от 29.09.2016 г., постановена по НОХД № 1875/2014 г. по
описа на СРС, 19 състав, потвърдена
с решение № 578 от 18.05.2017 г. по ВНОХД 206/2017 г., по описа на СГС, НО,
IX-ти с-в, ведно със законната лихва от 18.05.2017 г. до окончателното
плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5000 лв. до предявения като частичен
размер от 26 000 лв. от общо 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „*******, да заплати на И.Н.Р., ЕГН **********,***,
офис №9, чрез адв. П.С., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от общо
3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/
- обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по Договор за правна защита и
съдействие от 22.05.2013 г. за представителство и защита по ДП № 15224/2012 г.
и пр. пр. № 10948/2012 г. на СРП, с договорен размер за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., по Договор за правна защита и съдействие от
24.06.2014 г. за представителство и защита по НОХД № 1875/2014г. на СРС, НО,
19-ти състав, с договорен размер на адвокатското възнаграждение от 1500 лв. и по
Договор за правна защита и съдействие от 15.12.2016 г. за представителство и
защита по ВНОХД № 206/2017г. на СРС, НО, 9-ти състав, с договорен размер на
адвокатското възнаграждение в размер на 1500 лв,
ведно със законната лихва от 18.05.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „*******,
да заплати на И.Н.Р., ЕГН **********,***, офис №9, чрез адв. П.С., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
общо 417,71 лв.,
представляваща разноски за настоящото производство.
Решението може
да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: