Присъда по дело №52/2021 на Районен съд - Кубрат

МОТИВИ към Присъда № 4 от 21.04.2021 г. по нохд № 52/ 2021 г. по описа
на РС – Кубрат

Кубратска районна прокуратура е обвинила подсъдимия И. С. И. – роден
на ***, с постоянен адрес в ***; настоящ адрес в ***, български гражданин,
неженен, осъждан, с начално образование, безработен, ЕГН **********, в
това, че на 04.04.2021 г. в гр. Завет, обл. Разград, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот (счупване на шпертплат/фазер
на входна дървена врата) е отнел чужди движими вещи: мъжка чанта от плат
за през рамо, лична карта, 1 кутия цигари „Марлборо“ и пари – сумата от
80.00 лв., всичко на обща стойност 107.40 лв. от владението на Х.Ф.И. от с.
гр., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Пострадалият, редовно призоват призован, не се явява, не е заявявал
искане за конституиране за участие в производството като частен обвинител
и граждански ищец.
Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по
реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие, по чл.
370 и сл. от НПК.
При провеждане на разпоредителното съдебно заседание е извършено
предварително изслушване на подсъдимия, по негова инициатива, при което
той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. При това положение на основание чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от
НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представител на РП – Кубрат поддържа в съдебно заседание
повдигнатото обвинение, сочейки че то е доказано по безспорен и несъмнен
начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години, което след като бъде намалено с една трета,
бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на една година и
четири месеца, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК, да бъде
отложено с 3-годишен изпитателен срок.
Подсъдимият И. С. И., редовно призован, се явява и защитава от
служебно назначен защитник – адв. М. Д., АК – Разград; признавайки фактите
по обвинението и вината си, се ползва от правото да не дава подробни
обяснения за случилото се; поддържа дадените от него в процеса на
досъдебното производство показания и обяснения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
1

установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И. С. И., ЕГН **********, е роден на ***, с постоянен
адрес в ***; настоящ адрес в ***, български гражданин, неженен, осъждан, с
начално образование, безработен.
В ***, живеел сам св. Х.Ф.И.. Подс. И. познавал И., тъй като живеели на
една улица; знаел, че той живее сам и имотът му не ограден. Тъй като бил
безработен и без постоянни доходи, а непрекъснато му трябвали пари, И. на
04.04.2021 г., около 03.00 часа отишъл в домът на св.И., с намерението да
влезе в жилищната сграда и да извърши кражба на вещи; по дървена стълба се
качил към втория етаж на сградата, опитал да отвори входната дървена врата,
водеща към жилищно помещение, което обитава св. И., но не успял; видял, че
вместо остъкление има поставен шпертплат/фазер на вратата и с ръце го
счупил в близост до бравата, промушил си ръката и дръпнал райбера, който
бил поставен от вътрешната страна на вратата. Така чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот /счупване на шперт плат/фазер
на входна дървена врата/ подс. И. отворил входната врата и влязъл в стаята.
Макар и да било тъмно, на светлината от уличното осветление, видял че св.И.
спи на едно от леглата под прозореца и до него се намирала черна чантичка,
която той знаел, че свидетеля винаги я носел със себе си; пресегнал се и я взел
с цялото й съдържание - пари, цигари и лични документи, при което св. И. се
събудил и се развикал. Подс. И. се изплашил и побягнал, като по пътя, в
движение, бръкнал в чантичката, която току що бил взел и видял, че има
пари, взел ги и ги преброил - сумата от 80,00 лв., сложил ги в джоба на
дънките си. Тъй като се изплашил, подсъдимият сам се обадил на тел. 112 и
заявил, че току що е проникнал в чужда къща в гр.Завет и се предава, като
чакал пред участъка в гр.Завет. Пред сградата на УП-Завет го чакал св. -
мл.АК Ал. А., на когото обв.И. разказал как е извършил кражбата. Св.И.
последвал подс. И. и по пътя на земята видял чантичката си, взел я, но в нея
била само личната му карта и кутия цигари „Малборо", липсвали парите му -
80,00 лв. в банкноти с номинал 3 х 20 лв. и 2 х 10 лв. И. отишъл до свой
приятел - св. М.М., разказал му на кратко и двамата се отправили към
Участък Завет, за да съобщят за кражбата.
Св.К.Д. - служител при РУ на МВР-Кубрат - УП-Завет посетил
подадения сигнал. Пред него подс. И. признал за извършената кражба, като
предал с протокол за доброволно предаване сумата от 15,00 лева, а за
останалите пари от кражбата заявил, че ги загубил, докато бяга по пътя.
Сумата от 15,00 лева е върната срещу разписка на собственика - св.И..
По делото е изготвена съдебно-оценъчна експертиза, заключението на
която установява, че стойността на отнетите вещи възлиза на сумата от 107,40
лева, от които възстановени – 42.40 лева, невъзстановени – 65.00 лева.
В хода на предварителното разследване и в съдебния процес подс. И. се
2

признава за виновен, посочва, че разбира в какво е обвинен, запознат е с
предявеното му обвинение, дава обяснения по случая, вписано в протокола за
разпит на обвиняем.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, ползвани от съда директно,
съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: постановление за образуване
на ДП от 04.04.2021 г.; показанията на разпитаните свидетели, обвиняем;
писменото заключение по изготвената съдебна оценителна експертиза;
приложена, издадена Справка за съдимост, и протоколи за разпити на
посочените от обвинението свидетели; цитираното по – горе заключение по
извършени в хода на досъдебното производство експертиза. Използваните
доказателства са изцяло без противоречиви и взаимно се допълват, поради
което съдът ги намира за достоверни и въз основа на тях установи
фактическата обстановка по делото.
Подсъдимият И.И. е български гражданин, неженен, осъждан, с
начално образование, безработен, с лоши характеристични данни.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна
съдът намира следното: С действията си подсъдимият е осъществил от
обективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
194, ал. 1 от НК .
От обективна страна е установено, че на 04.04.2021 г. в гр. Завет, обл. Разград,
чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (счупване
на шпертплат/фазер на входна дървена врата) е отнел чужди движими вещи:
мъжка чанта от плат за през рамо, лична карта, 1 кутия цигари „Марлборо“ и
пари – сумата от 80.00 лв., всичко на обща стойност 107.40 лв. от владението
на Х.Ф.И. от с. гр., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Подсъдимият е годен субект на престъплението, в чието
извършване е обвинен. Видно е от събраните по делото доказателства, той е
пълнолетно физическо лице, в периода на извършване на деянията безспорно
в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, при
липса на каквито и да е било индиции или доказателства, обуславящи извод
той да е действал при условията на някоя от хипотезите на невменяемост,
посочени в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от НК.
Обект на процесното престъпление са обществените отношения,
осигуряващи спокойното упражняване на право на собственост на
гражданите.
3

От обективна страна, за съставомерността на деянието е релевантно
отнемането на чужди вещи, установяването на своя фактическа власт върху
тях и разходването им, свидетелстващо за присвояването им; както и
използването на особен способ - разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот (счупване на шпертплат/фазер на входна дървена врата), за
достигане до чуждото имущество и установяване на своя фактическа власт
върху него. Престъплението е довършено при осъществяване на отнемането и
установяването на своя фактическа власт, а за наличието на намерение за
своене свидетелства незабавно извършения разход на част от отнетите от
пострадалия пари, което е безспорно установено от показанията на
пострадалото лице и показанията на извършителя обстоятелство, потвърдено
и от проверката им чрез приетата в ДП съдебна оценителна експертиза.
Времето и мястото на извършване на престъплението, както и участието
на подсъдимия в него е категорично установено.
Гласните доказателства са еднопосочни и взаимно допълващи се, че
именно подсъдимият е автор на изпълнителното деяние.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез активни действия –
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот (счупване на
шпертплат/фазер на входна дървена врата), достигане до чуждото имущество,
отнемането му и установяване на своя фактическа власт върху него.
От субективна страна деянието е извършено в условията на пряк умисъл
от подсъдимия, който е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал и целял тяхното
настъпване. Кумулативното наличие на тези елементи в съзнанието на
подсъдимия обосновава съставомерността на процесното престъпление от
субективна страна.
Причините за извършване на деянията са в незачитането на правовия ред
и на установените в държавата правила и норми, както и липсата на морални
и етични задръжки.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента
на обществена опасност на извършеното от него деяние, данните за личността
му, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните
обстоятелства, от значение за отговорността: той е български граждани, с
начално образование, неженен, не упражнява общественополезен труд по
трудов договор, осъждан – съгласно, приложената в материалните по ДП
справка за съдимост, с лоши характеристични данни.
Деянието е извършени при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, тъй като срещу подс. са образувани и междувременно
приключили и други наказателни производства и е с лоши характеристични
4

данни.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК сочи, че подсъдимият съдейства за разкриване на обективната истина,
както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се
отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на
престъплението и неговия извършител.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимата престъпление е
лишаване от свобода от една до десет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказание на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК, в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението /Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г. /.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от две години, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1
от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца, отчитайки извършеното от него от обективна страна активно деяние,
осъществяващо престъплението, за което е обвинен и което несъмнено е
извършил.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т. е. наказанието,
определено на подсъдимия не би могло да се индивидуализира по правилата
на чл. 55 от НК.
Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от
определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна
репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки
тежестта на престъплението и степента на обществена опасност на
извършителя.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
5

обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно
за поправянето на подсъдимия действително да изтърпи наложеното му
наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с
конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с
отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящият случай, съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – една година и четири месеца лишаване от свобода, както и с
оглед обстоятелството, че той не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът
отложи изпълнението на така наложеното наказание с определен минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
Съдът намира, че така определеното на подсъдимия наказание ще
изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение
на него, така и по отношение на останалите членове на обществото;
подсъдимият ще има възможност да преосмисли извършеното от него деяние,
да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки и морала на обществото.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат поставени направените по
делото разноски в ДП.
Воден от изложеното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

6

Номер на акта:	4
Дата:	21 април 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия:	Диана Пенчева Петрова Енева

Дело:	20213320200052
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 април 2021 г.

Присъда по дело №52/2021 на Районен съд - Кубрат

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите