Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 21.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря ИВАНКА ВЪЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 530/2017 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Г.П.К. против И.С.К. за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Навеждат се твърдения, че на 15.12.2001 г. страните сключили граждански брак. От него е роден сина им Пламен Георгиев П., който е ученик в осми клас в ОУ „Димитър Димов“ Ловеч.
От три години се твърди, че страните не живеят заедно. Ищецът се установил на работа в Кралство Великобритания. С ответника не поддържат контакти. Грижите за детето са поети от родителите на ищеца.
При изложените твърдения се оправя искане до съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страни, като предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете – Пламен Георгиев П., на ответника, а на ищеца определи режим на контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с приспиване в дома на баща му и един месец през лятото по време, което не съвпада с ползването на платен годишен отпуск от майката; възложи на ищеца заплащането на издръжка в размер на 130,00 лв. от датата на влизане в сила на решението за развод до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване; да предостави на ответникът ползването на семейното жилище, находящо се адрес гр. Ловеч, ж. к. „Младост“, бл. 305, вх. А, ет. 6, ап. 17.
В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че с ищеца през 2001 г. са сключили граждански брак. Не оспорва, че от 2013 г. не живеят заедно и заявява, че към момента живее с друг мъж.
Ответникът заявява готовност да поеме грижите за роденото от брака дете-Пламен Георгиев П..
В хода на делото ищецът се представлява от адв. И., който по същество излага становище за основателност на заявените искове.
Ответникът участва лично, а по същество излага становище за основателност на брачния иск, като заявява, че е готова да поеме грижите за сина си, а на ищеца да се възложи заплащането на издръжка.
След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.12.2001 г. Г.П.К. и И. Иванова Китанова са сключили граждански брак в гр. Ловеч, което се установява от удостоверение за сключен граждански брак серия ВР 6225/15.12.2001 г., издадено на база акт за граждански брак № 256/15.12.2001 г. След сключване на брака съпругата е приела да носи фамилното име К..
От брака на страните на 21.03.2002 г. в гр. Ловеч е родено детето Пламен Георгиев П., за което е издадено удостоверение за раждане серия и № АОД 000125/22.03.2002 г. от Община Ловеч на база акт за раждане № 130/22.03.2002 г.
На името на Г.П. Георгиев в Агенцията по вписванията към 23.03.2017 г. не е вписан режим на имуществени отношения на съпрузите, за което е издадено удостоверение от 23.03.2017 г.
От показанията на свидетелите Петков и Делиева се установява, че след сключването на брака страните заживели в дома на родителите на ответника в бл. „Спартак“ в гр. Ловеч. Там се родил сина им, който те отглеждали заедно до 2013 г., когато се разделили. По време на съжителството им между тях не е имало спорове и кавги. От лятото на миналата година ищецът се установил на работа в Англия. От тогава веднъж се е прибира в България, около рождения ден на сина си. Ответникът, след раздялата им, се установила в дома на майка си в кв. „Младост“, бл. 305. Към момента тя има връзка с друг мъж, като посещава и дома му в с. Горан. Синът на страните – Пламен, след раздялата им, живее в дома на майка си и в дома на баба си и дядо си по бащина линия, където е роден и отраснал. Там са неговите приятели. В жилището на баба му и дядо му има обособена стая за него. Страните има съгласие лятото Пламен да посети баща си в Англия.
Съдът дява вяра на показанията на свидетелите, тъй като заявеното от тях се подкрепя от приетите по делото писмени доказателства – удостоверение, че от 19.07.2016 г. ищецът работи по договор за услуги в Кент, както и договор да наем на жилище от 16.09.2016 г., сключен с ищеца. Съжителството на ответника с друг мъж не е признато от нея в отговора на исковата молба. В подкрепа на показанията на свидетелите е и заявеното от детето на страните – Пламен, при изслушването му и ангажирания по делото социален доклад.
Пламен споделя, че е ученик в осми клас в ОУ „Проф. Димитър Димов“ Ловеч. От следващата година възнамерява на учи в ПГМЕТ Ловеч по специалност компютри и двигатели. Казва, че баща му от лятото на миналата година живее в Англия, а това лятото планира да го посети там. Живее в дома на майка си, като посещава и този на баба си и дядо си. Пламен казва, че няма възражения да живее с майка си, като до момента не знае тя да е имала затруднения с осигуряване на издръжката му.
Според отразеното в доклада ответникът живее заедно със своите родители в жилище, което е тяхна собственост, находящо се на адрес гр. Ловеч, ж. к. „Младост“, бл. 305, вх. А, ет. 6, ап. 17. С Пламен делят една стая. Жилището е обзаведено с нужното за едно домакинство. В дома на баба си и дядо си по бащина линия Пламен също има обособено лично пространство. Ответникът работи като продавач консултант с възнаграждение от 450,00 лв., като до м. март тя е била обект на подпомагане с помощи за отглеждане на дете до 20-годишна възраст по реда на ЗСПД. Консултирана е за възможността за продължи получаването ѝ. В хода на проучването не са събрани данни за доходите на ищеца. Социалните работници са установили, че Пламен контактува с членовете на разширената фамилия – баба си и дядо си по майчина и бащина линия, както и с вуйчо си. Контакти с баща си поддържа по интернет. На ден получава джобни около 3,00 лв., като не посещава извънкласни занятия.
С оглед установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
При условията на обективно
съединяване на искове са предявени претенции за прекратяване на брака между
съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, с правна
квалификация чл. 49, ал. 1 СК; за предоставяне ползването на семейното жилище с
правна квалификация чл. 56, ал. 1 СК; за определяне местоживеенето на роденото
от брака дете, предоставяне на родителските права и определяне режим на лични
контакти с правна квалификация чл. 59 СК, за присъждане на издръжка по отношение
на роденото от брака дете с правна квалификация чл. 143, вр. чл. 149 СК.
От събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства може да се направи извод за настъпило разстройство в брачната връзка между страните, основание за нейното прекретаване с развод. След сключването на брака страните са заживели в дома на родителите на ищеца. От 2013 г. те са се разделили. Ищецът се е установил в Англия, а ответникът е започнала връзка с друг мъж. При установените факти не може да се очаква възстановяване и заздравяване на брачната връзка, та било то и в името на роденото от нея дете. Всеки от съпрузите е започнал самостоятелен живот в различна държава - ищецът в Англия, където е започнал работа, а ответникът в България, в града, в който са живели съвместно с ищеца, но е създала нова връзка. Разделното съжителство и то в продължителен период от време, е отчуждило страните. Те не живеят съвместно и не полагат общо грижи за семейството. Казаното дава основание да се заключи, че брачната връзка е разстроена непоправимо, което е основание за нейното прекратяване.
По заявените небрачни изскове, свързани с
местоживеенето на детето, упражняването на родителските прави и режима на
контакти, съдът приема, че те са основателни.
Детето на страните към момента живее с майка си. В дома ѝ му е осигурена добра битова среда за отглеждане. Между него и майка му изградена емоционална връзка. Тя съжителства със своите родители, които могат да я подпомагат в грижите. Детето поддържа добри отношения с баба си и дядо си по бащина линия, като майката не ограничава контакта му с тях. Майката е трудово ангажирана. Доходите ѝ не са високи, но с подкрепата на своите близки тя може да осигури минимума от средства. Изводите на съда са в съответствие с желанието на Пламен, който казва, че е готов да живее с майка си.
При съобразяване на казаното съдът приема, че местоживеенето на детето Пламен следва да е в дома на неговата майка И. Славкова К. на адрес ***.
Досежно режима на лични контакти, съдът приема, че той трябва да е един път месечно – всяка първа събота и неделя от месеца от 09,00 до 18,00 часа с приспиване в дома на бащата, половината от пролетната и зимната ваканция и един месец през лятото, който да не съвпада с ползването на платен годишен отпуск от майката. Ищецът се е установил и живее в друга държава. Съобразявайки това обстоятелство съдът приема, че обективно той не би могъл да посещава страна два пъти в месеца или детето до го посещава в Англия, поради което определянето режим на контакти повече от един път в месеца не е оправдано. За сметка на това съдът предвижда възможност за личен контакт между бащата и детето половината от две от ваканциите /пролетна и зимна/ и по продължително през летния сезон. Наред с това, при развитието на средствата за комуникация, детето и ищецът могат да контактуват всеки ден чрез средствата за комуникация /телефон и интернет/.
Във връзка с направените извод досежно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, съдът следва да възложи на ищеца заплащането на издръжката за роденото от брака на дете.
Пламен се намират в училищна възраст. Основните му нужди в обучението, свързани със закупуване на учебници, от следващата година ще се поемат от родителите му. Детето няма установени особени нужди, които да налага заделянето на допълнителни средства за тяхното задоволяване.
Като съобрази възрастта на детето, а от там и конкретните му нужди, съдът прима, че за отглеждането му са необходими средства в рамките на 300,00 лв.
В хода на делото не се събраха данни относно доходите на ищеца. Той живее в Англия, държава с жизнен стандарт по-висок от този в България, което предполага и възможност да поеме по-голям дял от издръжката. Ответникът работи с възнаграждение от 450,00 лв., като не е обект на подпомагане по реда на ЗСПД.
При съобразяване на казаното, съдът приема, че от определения размер на издръжката от 300,00 лв. ответникът може да поеме сума в размер на 120,00 лв., ведно с преките грижи по отглеждане и възпитание, а разликата от 180,00 лв. да се поеме от ищеца. В производството по делото е заявено искане за присъждане на издръжка в размер на 130,00 лв., до който размер съдът може да уважи иска.
Към момента на раздялата на страните те са живели в жилището на родителите на ищеца, което има характер на семейно жилище по смисъла на § 1 от ДР на СК. В него не живее нито една от страните към момента. Жилището, в което живее ответникът към момента, е собственост на нейните родители и в него страните не са живели никога. При тези изводи ползването му не може да се предостави на ответника, каквото искане е заявено по делото.
Предвид изхода на спора и във връзка с чл. 7, ал. 2 Тарифата за държавните такси съдът следва да определи окончателен размер на държавната такса за развод в размер на 45,00 лв. 25,00 лв. са внесени от ищеца при завеждане на делото. Разликата съдът следва да разпредели между страните, тъй като няма произнасяне по вината за разстройството на брака. По иска за присъждане на издръжката дължимата държавна такса следва да се възложи на ищеца, като същият заплати такса в размер на 187,20 лв., определена върху сбора от тригодишните падежи на присъдения размер на издръжката.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 15.12.2001 г. в гр. Лом с акт 256 от същата дата, граждански брак между Г.П.К. с ЕГН ********** и И.С.К. с ЕГН ********** като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака на Г.П.К. с ЕГН ********** и И.С.К. с ЕГН ********** дете - Пламен Георгиев П. с ЕГН ********** на майката И.С.К., като ОПРЕДЕЛЯ на бащата Г.П.К. режим налични контакти един път месечно – всяка първа събота и неделя от месеца от 09,00 до 18,00 часа с право на приспиване в дома на бащата, половината от пролетната и зимната ваканции и един месец през лятото, който да не съвпада с ползването на платен годишен отпуск от майката.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Ловешки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: