Р Е Ш Е Н И Е
№
25 , том.1 , стр. 25
Гр. Кула 19.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в
открито заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Дияна Дамянова -
Цанкова
със
секретаря Лозана Петкова и с
участието на прокурора
............................ като разгледа докладваното от
съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело № 267 от 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба от Гаранционен фонд, гр. София,
ул."Граф Игнатиев“ № 2, представляван заедно от изпълнителните директори
Борислав Михайлов и Стефан Стоилков против Ц.Н.Х.
ЕГН **********, Г.Н.Г. ЕГН **********, П.Н.Ц., ЕГН **********, Р.Ц.А., ЕГН **********, всички
като законни наследници на Н.Г.А. ЕГН **********, бивш жител ***, с която иска
от съда да осъди Ц.Н.Х. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от
566, 64 лв., Г.Н.Г. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 566, 64
лв., П.Н.Ц. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 566, 64 лв., Р.Ц.А.
да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 566, 64 лв., суми
представляващи сбора от възстановените от Гаранционен фонд по щета
№120671/25.08.2014г. - 1 066, 01 лв. и щета №220108/25.08.2014г. - 1200, 58лв.
обезщетения ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски. С исковата молба, ищцовото
дружество представя писмени
доказателства и прави доказателствени искания.
В
исковата молба се твърди, че ищецът на
19.09.2014г., на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за
застраховането (отм.), сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от
Кодекса за застраховането и Споразумение между компенсационните
органи и гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на
основата на чл.6 от Четвърта моторна директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от Ноционалното бюро на българските автомобилни
застрахователи /НББАЗ/ на Националното бюро на
Сърбия по щета №120671/25.08.2014г. и щета №220108/25.08.2014г. обезщетения за
имуществени и неимуществен вреди общо в размер на 2 266, 59лв., за ПТП,
настъпило на 15.09.2012г., както следва: по Щета №120671/25.08.2014г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1 066, 01лв. за увредения при ПТП, настъпило на 15.09.2012г.
в гр. Зайчар, Р Сърбия, л.а. „Ситроен Саксо“ с per. №
ZA017-VI, собственост на Д.П. и по Щета
№220108/25.08.2014г.г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1200, 58
лв. на Д.П., пострадал при процесното ПТП като водач в посочения по - горе лек
автомобил „Ситроен Саксо“. Твърди се също, че виновен
за катастрофата е наследодателят на ответниците Н.Г.А.,
който е починал към момента на образуване на делото, който управлявайки л.а. „Форд Ескорт“, ......по
Републикански път 1 категория М-5, Зайчар - ГКПП Връшка чука, в района на км
832км + 750м застига и удря правомерно движещия се пред него л.а. „Ситроен
Саксо“, като така причинява процесното ПТП, а вследствие на удара е пострадал леко и водачът на л.а.
„Ситроен Саксо“ - Д.П.. Посочва се също, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.), сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ, Н. Г. А. е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на процесното ПТП. Твърди се също, че ищцовото
дружество е поканило ответниците
да възстановят платеното от Гаранционен фонд, но те
не са погасили задължението.
От ответника Ц.Н.Х. е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл.
131 от ГПК, в който
отговор ответницата оспорва предявения
иск като неоснователен на посочените в отговора основания. С отговора се
оспорва твърдението на ищцовото дружество, че виновен за процесното ПТП има
сръбския гражданин Д.П., а не Н.Г.А.,
като се твърди, че не е изяснен механизма на настъпилото ПТП.Другите ответници
не са депозирали отговор в срока по чл.131 ГПК.
В
съдебно заседание не се явява представител на ищеца. Чрез пълномощника си, в
няколко писмени становища, поддържа предявените искове. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в представените по делото писмени становища.
Ищците
се представляват от процесуалния си представител адв. Г. ***. Оспорват исковете
по основание и размер и молят съда да ги отхвърли.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Налице е активна и
пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на исковете,
тъй като ищецът - юридическо лице съгласно чл. 518 КЗ /чл. 287, ал. 1 КЗ
/отм./, твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение
на пострадалия от ПТП, станало по вина на посоченото в исковата
молба лице, за което се твърди, че е наследодател на ответниците.
От приетите по
делото и неоспорени от страните писмени доказателства - Протокол за оглед на
мястото на пътнотранспортно произшествие/ПТП/ от 15.09.2012г. на МВР на Република
Сърбия, ПУ Зайчар, на сръбски език, придружен с писмен превод на български
език, Заварено състояние на ПТП, положение на МПС и на пострадалите лица, на
сръбски език, придружен с писмен превод на български език се установява, че на
15.09.2012г. е настъпило пътнотранспортно произшествие по Републикански път 1,
категория М-5, Зайчар - ГКПП Връшка чука, в района на км 832км + 750м между
л.а. „Форд Ескорт“, ДКН ВН1057ВМ, управляван от Н.
Г.Н.
и л.а. „Ситроен Саксо“, управляван от Д.П., при което са причинени леки телесни
повреди на лицето Пакович и материални щети по двата леки автомобила. От
приетата по делото справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд на база на подадените данни от застрахователните компании за
застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите от 25.08.2014г. се установява, че към 15.09.2012г. л.а. „Форд
Ескорт“, ......е без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. От приетото по делото искане от Асоциацията на сръбските
застрахователи до НББАЗ от 20.06.2014г. за сумата от 1065,44 евро на английски
език, придружено с писмен превод на български език се установява, че
Асоциацията на сръбските застрахователи е уведомила НББАЗ, че е заплатила
щетите по посоченото ПТП, които са в размер на 1065,44 евро и отправят покана
да им бъде възстановена посочената сума, която е преведена от НББАЗ с Нареждане
за превод на валута за сумата от 1065,44 евро от 15.08.2014г., прието по
делото. На основание това плащане НББАЗ от своя страна е заявило към ищцовото
дружество Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ реф. № GF-13-139-SRB, вх. № 08-01-142/13 от 25.08.2014г., на
основание, на която ищцовото дружество е изготвило доклади по щета, както
следва: Доклад по щета за имуществени вреди № 120671/25.08.2014г., свързана с
щета за неимуществени вреди № 220108/25.08.2014г. и Доклад по щета
№220108/25.08.2014г. за неимуществени вреди, свързана с щета №
120671/25.08.2014г. и е заплатило на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ по
щета №120671/25.08.2014г. и щета №220108/25.08.2014г. сума в общ размер на 2
266, 59лв., както следва: по Щета №120671/25.08.2014г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 066, 01лв., което се установява с приетите по
делото авизо местен превод от 19.09.2014г. № на операцията 201FTRO142620287, Авизо местен превод от 18.09.2014г. №
на операцията 201FTRO142611156, както и
от изготвеното по делото, неоспорено от страните и прието от съда експертно
заключение по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза. От приетия
по делото Препис – извлечение от Акт за смърт, издаден на 01.11.2018г. въз
основа на Акт за смърт № 10/05.02.2013г., издаден от община Кула се установява,
че Н.Г.А. е починал на 05.02.2013г. и е оставил наследници – ответниците в
производството, което се установява от приетото по делото Удостоверение за
наследници изх. № 24392/01.11.2018, издадено от община Кула. От приетите по
делото регресни покани относно Щета № ГФ – 12-0671/25.08.2014г. и Щета № ГФ –
22-0108/25.08.2014г. изх. № ГФ578,576,579,577/28.11.2018г. от Гаранционен фонд
се установява, че ответниците Г.Н.Г., Ц.Н.Х., Р.Ц.А., П.Н.Ц. са поканени от
ищцовото дружество да заплатят сума в размер на 2329,73 лв. по посочените щети.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявените
искове са с правно основание чл. 288а ал. 1т. 1
и ал. 3 КЗ
(отм.); във връзка с чл. 288, ал. 12 КЗ
(отм.); във вр. с чл. 45 от ЗЗД и Вътрешни правила на Съвета на бюрата от 1.
VІІ. 2009 год. и договорът между бюрата - регресен иск за заплащане в полза на
ищцовото дружество на сумата от общо 2266,59 лв., представляваща възстановеното
от Гаранционен фонд на НББАЗ обезщетение
за посочените по- горе щети, във връзка с процесното ПТП. За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на
ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, че е
настъпило
ПТП по вина на Н.Г.А., който е управлявал посоченото МПС, вследствие на негово виновно и противоправно поведение, т.е същият да е нарушил предписани
от нормативните актове правила за поведение в страната, в която е осъществено - Сърбия, както и че е бил без задължителна отговорност
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към този момент, причинени
щети на увреденото МПС и неговия водач – Д.П., техния
размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, че е
възстановил заплатено обезщетение на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в посочения
размер и полза на увредения, че моторното
превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на
Република България. Също така, ищецът следва да докаже, че Ангелов е починал към
момента на подаване на исковата молба и ответниците са негови наследници, които
са приели наследството.
По делото е установено, от
обсъдените по – горе от съда доказателства, че на 15.09.2012г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие по Републикански път 1, категория М-5, Зайчар -
ГКПП Връшка чука, в района на км 832км + 750м между лек автомобил „Форд
Ескорт“, ДКН … управляван от Найден Г.Н. и лек автомобил „Ситроен
Саксо“, управляван от Д.П., при което са причинени леки телесни повреди на
лицето Пакович и материални щети по двата леки автомобила, че към този момент
л.а. „Форд Ескорт“, ......е бил без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че посоченият лек автомобил обичайно се
намира на територията на Република България,
тъй като същият безспорно е с българска регистрация, а съгласно чл. 258, ал.4 КЗ/отм.//чл. 482, ал.1 от КЗ/ и съгласно чл. 11,т.1.1 от Вътрешните правила на
съвета на бюрата членове, на който са РБълтария и Сърбия, територия, на която обичайно се
намира моторното превозно средство, е територията на държавата, където е
издаден регистрационният номер на моторното превозно средство. По делото е установено и че ищцовото дружество е възстановил
заплатено обезщетение на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в посочения
размер, както и обстоятелството, че
Ангелов е починал към момента на подаване на исковата молба и ответниците са
негови наследници. По делото
обаче не е доказано, пътнотранспортното произшествие да е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение на Найден Г.Н.,
който е управлявал лекия автомобил „Форд Ескорт“, ДКН …., т.е същият
да е нарушил предписани от нормативните актове правила за
поведение в страната, в която е осъществено – Сърбия. Също така, дали ответниците
в качеството на наследници на прекия причинител на застрахователното събитие,
са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях
искове. Ответниците не са пасивно материалноправно легитимирани, тъй като, за
да отговарят за задълженията, с които е обременено наследството, оставено им от
техния наследодател Н.Г.А., ответниците съгласно чл. 60, ал.1
от Закона за наследството (ЗН) следва да са приели наследството,
което приемане произвежда действие от откриване на наследството. Приемането на
наследството съгласно чл. 49, ал.1
от ЗН става по два начина - или с изрично изявена вола за приемане –
чрез писмено заявление пред районния съдия, в района на който е открито
наследството и съответно вписване в особената за това книга (в каквато посока
липсват както доказателства, така и твърдения) или мълчаливо - чрез
конклудентни действия. Според трайната съдебна практика (т.14 от Постановление
№ 4/1964 г. на Пленума на ВС), за да се счете, че наследникът е приел мълчаливо
наследството, е необходимо той да извърши действие, което несъмнено да
предполага намерението му да приеме наследството. Действията не следва да са
такива, които биха се квалифицирали като действия на обикновено управление на
чуждо имущество с цел запазването му, а да са такива, разкриващи намерението,
като например заплащане на дълг на наследодателя. Ищцовата страна не успя да
установи изгодния за себе си факт, че ответниците са приели наследството.
Напротив - установи се по категоричен начин, че четиримата ответници са
направили отказ от наследството, оставено от техния наследодател и техните
откази са надлежно направени по реда на чл. 52
във вр. с чл. 49, ал.1
от ЗН (вписани са в особената за това книга, водена в съответния
районен съд по местооткриване на наследството – Районен съд - Кула). Отказът от
наследство направен по реда на чл. 52 от ЗН
има за последица не само невъзможността на отказалия се наследник да придобие
включените в откритото наследство права, но и невъзможност да му се вменят
задълженията, включени в това наследство. За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че при надлежно извършени откази
от наследство - в законово установената форма и вписани в нарочна книга,
какъвто е настоящия случай, на
действителността на отказа от наследство не се отразява обстоятелството, че
този отказ е извършен след завеждане на делото.
С оглед на
изложените съображения, предявените срещу тях искове за заплащане на
изплатеното от ищеца обезщетение подлежат на отхвърляне.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата Ц.Н.Х. сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, заплащането
на които разноски е установено с представен Договор за правна защита и
съдействие серия В № **********. Искане за разноски не е направено от другите
ответници.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от Гаранционен фонд, гр. София, ул."Граф Игнатиев“ № 2,
представляван заедно от изпълнителните директори Борислав Михайлов и Стефан
Стоилков против Ц.Н.Х. ЕГН **********, Г.Н.Г.
ЕГН **********, П.Н.Ц., ЕГН **********, Р.Ц.А., ЕГН **********, всички, като
законни наследници на Н.Г.А. ЕГН **********, бивш жител *** за осъждане на Ц.Н.Х. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от
566, 64 лв., Г.Н.Г. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 566, 64
лв., П.Н.Ц. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 566, 64 лв., Р.Ц.А.
да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 566, 64 лв., суми
представляващи сбора от възстановените от Гаранционен фонд по щета
№120671/25.08.2014г. - 1 066, 01 лв. и щета №220108/25.08.2014г. - 1200, 58лв.
обезщетения ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, гр. София, ул."Граф Игнатиев“ № 2, представляван заедно от
изпълнителните директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на
ответницата
Ц.Н.Х. ЕГН ********** сумата от 500/петстотин/лева разноски в производството за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Видин в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: