№ 537
гр. Пазарджик , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220101275 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.
В исковата молба против М. В. Б., ЕГН********** от гр.Пазарджик,
ул.“Р.“№40, вх.А, ет.5 ищцата ИВ. П. П., ЕГН********** от гр.Пазарджик,
ул.“Х.К.“№4, ет.3, ап.21 като майка и законен представител на М. М. Б.
твърди, че ответникът е баща на детето. С решение от 24.06.2019г. по гр.д.
№908/19г. по описа на РС – Пазарджик ответникът бил осъден да заплаща за
детето месечна издръжка в размер на 140лв. От тогава изминали около две
години, детето пораснало, нуждите му се увеличили, разходите по
отглеждането - също. Нуждаело се от средства за училище, храна, облекло.
Майката била в отпуск по майчинство поради предстоящо раждане, разчитала
на финансова помощ единствено от своя баща. Ответникът имал достатъчно
доходи – заедно с брат му имали автосервиз, купил си жилище в гр.Пловдив,
съответно нямал задължения за издръжка към други лица. Поради това моли
съдът да постанови решение, с което осъди ответника да заплаща за детето
Мелани месечна издръжка в размер на 300лв, считано от предявяване на иска,
ведно със законната лихва при просрочие. Сочи доказателства. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
1
Оспорва иска по размер. Твърди, че работи при брат си и получава минимална
работна заплата. Живеел в жилище, което закупил с ипотечен кредит и плащал
месечна вноска в размер на 430лв. Предвид финансовата криза работата в
сервиза намаляла драстично и той оцелявал с помощта на родителите си.
Затова било непосилно да заплаща издръжка в размер на 300лв. Непосилно
било и да заплати разноските на ищцата за адвокат. Имал възможност да
плаща минимален размер издръжка – 162,50лв.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск по чл.150 от СК е ДОПУСТИМ, като разгледан по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
По своето правно естество задължението за издръжка е установено от закона строго
лично и безвъзмездно задължение, основано на семейна връзка, по силата на което членове
от семейството доставят средства за съществуване на други нуждаещи се членове на същото
семейство. Едно от основните задължения за издръжка е задължението за издръжка на
родителите към децата. Същото в основата си е морално задължение, което следва да се
изпълнява доброволно и което законът е уредил в чл.143 ал.2 от СК. Съгласно цитираната
разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК предвижда размерът на издръжката да се
определя в зависимост от нуждата на децата и възможностите на родителите.
Не се спори по делото, че ответникът е баща на детето М. М. Б., родена
на ...г. С решение от 24.06.2019г. по гр.д.№908/19г. по описа на РС –
Пазарджик ответникът е осъден да заплаща за детето месечна издръжка в
размер на 140лв.
Безспорно от тогава до настоящия момент са изминали две години -
достатъчно дълъг период от време с оглед възрастта на детето и постоянно
променящите му се нужди. Този факт сам по себе си представлява ново
обстоятелство по смисъла на закона. Такова е и настъпилите през тези години
значителни промени в обществено-икономическите условия в страната и за
задоволяване на непрекъснато растящите житейските нужди и потребности на
децата са необходими средства, които следва да се осигуряват от родителите.
Все в този период се промени и минималния размер на дължимата издръжка –
¼ от МРЗ за страната, която към момента е 650лв.
2
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че
на 02.07.2020г. той е закупил жилище – апартамент с площ 80,30кв.м. – в
гр.Пловдив, за което му е отпуснат ипотечен кредит в размер на 46 500евро
при месечна погасителна вноска от 236 евро. В този контекст твърденията на
ответника, че по време на пандемията била намаляла работата в сервиза, който
имали с брат му и затова нямал възможност да плаща издържка в по-голям
размер от минималния, не само не се подкрепиха с никакви доказателства, но
напротив – опровергават се от писмените такива, представени от него. Видно
е, че е сделката е сключена в разгара на пандемията, съответно банката е
предоставила кредит, който факт несъмнено предполага реализиране на
солидни доходи, нужни за обезпечение пред банката. Отделно от това
ответникът е закупил жилище в Пловдив, а работи в Пазарджик и всеки ден
пътува между двете населени места, което води съответно до допълнителни
разходи, които очевидно той може да си позволи без това да му съставлява
проблем. Всичко това като взе предвид съда от една страна и от друга
съобразявайки възрастта на детето и неговите нужди съдът приема, че за
издръжката му са необходими 460лв месечно. Няма доказателства за доходите
на майката и при тези данни съдът приема, че необходимата сума за издръжка
на децата следва да се поеме по равно от двамата родители, или бащата следва
да заплаща за детето Мелани месечна издръжка в размер на 230лв. За
разликата до 300лв претендирана издръжка искът като недоказан следва да
бъде отхвърлен. Издръжката се дължи считано от предявяване на иска до
настъпване на обстоятелства за изменяването или прекратяването й. При
определяне на размера съдът взе предвид също и обстоятелството, че майката
осъществява ежедневна грижа по отглеждането и възпитанието на детето.
С оглед възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищцата и на основание чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.36 от ЗА,
във вр. с чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати
сумата от 300лв сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА определената със съдебно решение по гр.д.№908/19г. по
3
описа на ПРС издръжка, като ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН********** от
гр.Пазарджик, ул.“Р.“№40, вх.А, ет.5 да заплаща на малолетното си дете М.
М. Б., родена на ...г., чрез нейната майка и законен представител ИВ. П. П.,
ЕГН********** от гр.Пазарджик, ул.“Х.К.“№4, ет.3, ап.21 месечна издръжка
в размер на 230лв, считано от 12.04.2021г. до настъпване на обстоятелства за
изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до 300лв претендирана издръжка ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА М. В. Б. да заплати по сметка на РС-Пазарджик в полза на
бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 129,60лв.
ОСЪЖДА М. В. Б. да заплати на ИВ. П. П. сторени разноски в размер
на 300лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок,
считано от 25.06.2021г.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4