Р
Е Ш Е
Н И Е №260078
гр.Русе, 17.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 19 февруари
през две хиляди двадесет и първа година……..в състав:
Председател: Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Боян Войков-мл.с.
при
секретаря Недялка Неделчева и в присъствието
на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 654 по описа за 2020год.,за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Община-Русе обжалва Решение № 837 от 01.07.2020г,
постановено по гр.д.№ 1211/20г по описа на РРС. Излагат се оплаквания за
неправилност на решението като се счита, че съдът неправилно е преценил
събраните по делото доказателства. Иска се отменя на постановеното решение и
постановяване на друго, с което предявеният срещу Община-Русе иск се отхвърли
като неоснователен. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемата А. Н.И. чрез пълномощника си адв-Г.Г.
в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Въззиваемият „Нобо пропърти енд Лърнинг сълюшънс“ЕООД със
седалище гр.Русе не взема становище по основателността на жалбата.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.440 ГПК, с който трето за изпълнително дело № 20198330400539 по описа на ЧСИ с рег № 833 с район на действие РОС лице-А.Н.И. иска да се
признае за установено, че описани от частния съдебен изпълнител движими вещи,находящи се в жилището й в ******* не принадлежат на
длъжника по изпълнителното дело-„Нобо пропърти енд
Лърнинг сълюшънс“ЕООД със седалище гр.Русе.
Видно от приложеното копие от изпълнително дело № 20198330400539 по описа на ЧСИ с рег № 833 с район на действие РОС Община-Русе
същото е образувано по искане на Община-Русе за събиране на общински публични
вземания от длъжника -„Нобо пропърти енд
Лърнинг сълюшънс“ЕООД. Не е спорно,
че седалището на длъжника е в *******. В
първата инстанция са събрани и доказателства, че собственик на този недвижим
имот е лицето А.Н.И., която е придобила собствеността върху имота по силата на
договор за дарение от 22.09.1983г и саморъчно завещание от 01.10.1979г. От
показанията на св. Е. К. е установено, че И. от много години живее в този имот
и същият никога не е функционирал като офис на фирма. Мебелите в този
апартамент са стари от преди 1964г и са правени от дядото на ищцата, който бил
дърворезбар. Сина на ищцата Б. И. от няколко години не живее в гр.Русе.
От друга страна, видно от приложеното
изпълнително дело, длъжникът по същото преди насроченият опис на движими вещи в
посоченият апартамент е уведомил частният съдебен изпълнител, че няма имущество
на този адрес.
При така установената фактическа
обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел,
че при наличие на признание от страна на ответника -„Нобо пропърти енд Лърнинг сълюшънс“ЕООД, както и
събраните по делото свидетелски показания, движимите вещи, които са описани от
частният съдебен изпълнител на 13.11.2019г са собственост на А.И.. Същите
представляват обикновена покъщнина на собственият й апартамент, находящ се в *******. Същите са нейна собственост по силата
на саморъчно завещание от 01.10.1979г, с което и е завещано от баба й не само
1/2ид.ч. от апартамента, но и „всичко друго, което се намира в този
апартамент“. Тези движими вещи, според свидетелките показания, са стари и се
намират в апартамента от преди 1964г. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че тези движими вещи не са офис оборудване или да са вещи,
свързани с предмета на дейност на дружеството-длъжник по изпълнителното дело. От гласните доказателства е установено, че
независимо, че този апартамент е седалище на фирмата на сина на ищцата, то никога
не е ползвано като офис на това дружество. Апартаментът е ползван единствено и
само от ищцата, която е негов собственик и в което живее. По делото липсват
каквито и да било доказателства, от които би могъл да се направи извода, че
описаните движими вещи са собственост на длъжника по изпълнителното дело.
Обратното всички събрани по делото доказателства-писмени и гласни сочат, че
същите са собственост на А.И., която е трето за изпълнителното дело лице.
Районният съд е стигнал до същият извод и е постановил решение, с което
предявеният от И. иск с правно основание чл.440 ГПК е уважен. Решението е
правилно и следва да се потвърди.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че съдът неправилно е присъдил в полза на И. направените от нея разноски
в първата инстанция. Не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК, за да се
приеме, че ответника не е дал повод за завеждане на иска и не носи отговорност
за разноските по делото. Решението в тази част също е правилно и следва да се
потвърди.
Мотивиран така, окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 837 от
01.07.2020г, постановено гр.д.№ 1211/20 по описа на РРС
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: