Решение по дело №949/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 600

 

гр. Горна Оряховица, 27.12.2018г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Горнооряховският районен съд, първи състав, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

 

при секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Тонева АНД № 949 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ж.И.Ж., чрез адвокат И.З. от САК обжалва Електронен фиш серия К № 1247143, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП като законен представител на ***** му е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв. Поддържа, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като е налице особено съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, не е налице обективната страна на нарушението и установяването на нарушението не е подкрепено с доказателства. Моли съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен. Претендира разноските по делото.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.2016г. в 17:49 часа на територията на община Лясковец на път I-4 при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580” лек автомобил ****, собственост на „****, ЕИК 9****, със законен представител И.К.З., движещ се със скорост 87 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против И.К.З. в качеството му на законен представител на дружеството собственик на автомобила бил издаден Електронен фиш серия К № 1155384, в който било прието, че в момента на заснемане на нарушението автомобилът се е движел със скорост 84 км/ч.

Електронен фиш серия К № 1155384 е връчен на И.З. на 27.05.2016г. /разписка на л.13/.

В срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП И.К.З. – законен представител на **** депозирал в ОДМВР – Велико Търново възражение вх.№ 366000-11368/03.06.2016г., в което посочил, че към момента на извършване на нарушението не е управлявал автомобила, същият е собственост на представляваното и управлявано от него търговско дружество ***, ЕИК ********* и нарушението е извършено през периода на действие на Договор за лизинг от 01.11.2015г., по силата на който „**** е предоставило фактическата власт и управлението на автомобила на ****. Към възражението приложил Договор за оперативен лизинг от 01.11.2015г.

 Електронен фиш серия К № 1155384, издаден от ОД на МВР - Велико Търново е анулиран.

Издаден е електронен фиш серия К № 1247143, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на Ж.И.Ж., ЕГН **********, като законен представител на „Балик Тур” АД е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв.

Електронен фиш серия К № 1247143 е връчен на Ж.И.Ж. на 22.10.2018г. /разписка на л.19/.

На 31.10.2018г. Ж. депозирал жалба срещу електронния фиш в ОДМВР - Велико Търново.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното ѝ плащане. Електронният фиш не съдържа данни за датата на неговото издаване и за органа, който го е издал, но посочените реквизити не са предвидени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която регламентира изчерпателно съдържанието на електронния фиш. Поради това непосочването им не представлява нарушение на процесуалните правила.

Специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на административнонаказателна отговорност. Доколкото заснемането има функция на АУАН, а електронният фиш – на наказателно постановление, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза започва да тече от датата на заснемане с техническото средство и от която дата започва да тече срока за съставяне на фиш по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

С оглед спецификата на производството, само в случай че е подписана декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и/или се променят данните за авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че закрепеният в разпоредбата срок започва да тече от получаване на декларацията или от момента, когато е открит нарушителя.

В конкретния случай, от приложената на л.17 разпечатка от АИС „Система за управление на административнонаказателна дейност” е видно, че обжалваният електронен фиш е издаден на 08.06.2016г., т.е. пет дни след получаване /на 03.06.2016г./ на възражение вх.№ 366000-11368 от И.К.З. – законен представител на **** /собственик на автомобила, с който е извършено нарушението/, в което посочил, че нарушението е извършено през периода на действие на Договор за лизинг от 01.11.2015г., по силата на който **** е предоставило фактическата власт и управлението на автомобила на ****. В случая шестмесечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН не тече от заснемане на нарушението с техническото средство, а от датата на получаване на възражението, тъй като на тази дата е открит нарушителя. Поради това фишът е издаден в шестмесечният давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

С оглед изложеното са неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че при издаване на фиша са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложените към изпратената в съда преписка разпечатки от видеозапис /л.16/, представляващи по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 22.02.2016г. в 17:49 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег. № В6572РТ се е движел със скорост 87 км/ч. Регистрационният номер на автомобила и данните от паметта на техническото средство са ясно видими на изпратени разпечатки.

Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 151+000 до км 156+000 /л.35-л.37/, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580” /км 153+337/. Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер В6572РТ. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система „MultaRadar SD 580” /л.23–л.26/ се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1м до 99м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео - радарна система, разположена при км 153+337.

Предвид посочените по – горе данни, настоящата инстанция намира, че водачът на МПС е имал обективна възможност да намали скоростта на лекия автомобил от 90 км/ч до 60 км/ч от мястото, където е бил поставен пътен знак В-26 /км 153+300/ до посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343, т.к. е разполагал с 43 метра.

От схемата се установява и, че мястото на заснемане на нарушението при км 153+343 е означено надлежно с пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”, поставен при км 153+200.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Велико Търново до директора на дирекцията /л.21/ и от данните на интернет страницата на МВР, общодостъпна на адрес http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015г.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Видно от справката за регистрация на МПС на л.15 от делото, собственик на заснетия лек автомобил **** е „***. В срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП И.К.З. – законен представител на *** депозирал в ОДМВР – Велико Търново възражение вх.№ 366000-11368/03.06.2016г., в което посочил, че нарушението е извършено през периода на действие на Договор за лизинг от 01.11.2015г., по силата на който ***, ЕИК ********* е предоставило фактическата власт и управлението на автомобила на ***. Към възражението приложил Договор за оперативен лизинг от 01.11.2015г. /л.6-л.7/. Поради това Електронен фиш серия К № 1155384, издаден от ОД на МВР - Велико Търново е анулиран и е издаден обжалвания Електронен фиш серия К № 1247143, с който е санкциониран Ж.И.Ж., в качеството му законен представител /изпълнителен директор/ на „Балик Тур” АД - ползвател, извършил нарушението с това моторно превозно средство.

От друга страна липсват доказателства в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят да е представил в ОД на МВР – Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало този автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това и съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, пр.2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Ж.И.Ж. в качеството му на законен представител на юридическото лице **** – ползвател на това моторно превозно средство, съгласно Договор за оперативен лизинг от 01.11.2015г.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание за превишение от 21 до 30 км/ч - глоба от 100 лв.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 87 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 84 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система „MultaRadar SD 580” /т.1.4 от цитираните по-горе методически указания/. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението, тъй като фактически измереното превишение от 27 км/ч и приетото за установено превишение от 24 км/ч попада в хипотезата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Ето защо в крайна сметка решението на издателя на фиша да приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска от фактически измерената не се отразява на законосъобразността на електронния фиш.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология /л.22/, се установява, че е одобрен типът на стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580”, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010г. до 08.12.2020г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение. От протокол за проверка № 2-ИСИ/14.01.2016г. /л.20/ е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин, както и че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с материалния закон.

Приетото за установено превишение на скоростта от 24 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение. Ето защо е правилно решението в конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1247143, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Ж.И.Ж., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: