Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С решение№... от 20.02.2013 постановено по гр. д. №.../012 г ГОРС е приел за установено , че оспорването на приложените по делото документи : покана изх. № ... от 28 юни 2011г. и писмо изх. № .../06.07.2011г.,не е доказано. Със същото решение е приел за установенопо отношение на П. Г. С. с адрес гр. Г. О., ул. „О. П.” № .., че дължи на „Г.– П. С.” с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град Г. О., ул. „С.” № 1, представляван от П. С. Д.,сумата от 1139.94 лева, представляваща неизплатена част от дължимото от нея възнаграждение за извършената от ищеца работа по договор за строително-монтажни работи от 28.05.2011г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 04.05.2012г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е осъдена П. Г. С. да заплати на „Г. – П. С.” , представляван от П. С. Д.,сумата от 325 лева, направените по делото разноски . Решението е постановено при участието на третото лице помагач, Л. Д. Т., и на трето лице помагач, Н. И. М.. Против така постановеното решение е постъпила възивна жалба подадена от П. С. чрез адвокат Л. И.,ВТАК в качеството и на пълномощник на жалбоподателката.С жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразно и неправилно постановено решение на първоинстанционния съд.Изложени са следните доводи: приети били от съда 45 броя листи с представени фактури и стокови разписки от за строителни материали за които се твърдяло че били вложени в извършения ремонт на покрива но същите не били обсъдени от съда което водело до порочност на обжалвания съдебен акт.Била приета от съда без основание заключението на оспорената СГЕ по която имало неточности и пропуски които са повлияли върху правилността на заключението.Моли съда да постанови рещение по силата на което бъде отменено обжалваното решение. В срока по закон не е постъпил по делото отговор на възивната жалба. В съдебно заседание жалбоподателката подържа жалбата.Процесуалния представител на ответник жалба заема становище за нейната неоснователност,респективно правилно и законосъобразно постановено решение. Третите страни помагачи в процеса не се явават не заемат становище. Съдът,като взе предвид оплакванията направени с жалбата, становищата на страните,доказателствата по делото които съобрази със закона,приема за установено следното : Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество Разгледана по същество същата е неоснователна. След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Пред Г. районен съд е предявен иск по реда на чл. 415 ал.1 вр.чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.258 от ЗЗД. Ищецът с исковата си молба твърди че по ч. гр. дело № .../2012г.,ГОРС се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата, по реда на чл.410 от ГПК.Ответницата била направила писмено възражение и той предявява настоящия иск за установяване съществуване на вземането му по отношение на ответницата С.. Твърди, че на 28.05.2011г. в гр. Г. О. е сключен договор за СМР, по силата на който Л. Д. Т., П. Г. С. и Н. И. М., тримата като възложител, са възложили на ищеца, като изпълнител, да изпълни обект – ремонт на покрив на жилищна сграда до автогара Г. О., в парцел VІ – 2248 /бивш парцел ХІ-4014/ кв. 198 по регул. план на гр. Г. О., на ул. „О. П.” № ..., по приетата оферта на изпълнителя, неразделна част от договора. Сочи, че договорената стойност за изпълнение на работите съгл. тази оферта /количествено-стойностна сметка/ и чл. 12 от договора е 7999.89лв., като според чл.13 възложителят се е задължил да преведе на изпълнителя авансово сумата от 4000 лв. Сочи, че за улеснение на възложителя в изготвената от него КСС ищецът е разделил задължението между Л. Т., П. С. и Н. М. пропорционално на притежаваните от тях ид.ч. от общите части на сградата, като по този начин задължението на ответницата е 1519.76 лв. Заявява, че всеки от тях с отделен документ е заплатил на изпълнителя пропорционално дължимата авансова сума. Сочи, че П. С. е платила сумата от 760 лв. с ПКО № .../28.05.2011г. Твърди, че в хода на ремонтните дейности ищецът е установил наложителното извършване на други работи, които не са били предвидени при първоначалния оглед. Заявява, че е уведомил възложителя и след неговото одобрение е извършил следните допълнителни ремонтни дейности: изграждане на стомано-бетонов пояс върху над зида на подпокривното пространство, изграждане на нови стоманобетонови шапки на комините, повдигане на покрива и поставяне на фронтален прозорец от ПВЦ дограма, обшиване с поцинкована ламарина на всички необходими вдлъбнатини на покрива, трите общи комина и отдушниците на санитарните помещения, закупуване на нови капаци и керемиди, повече от предвидените. Заявява, че по изрично искане на възложителя е сменена и западната водосточна тръба, тъй като старата била корозирала и част от нея липсвала. Твърди, че след изпълнение на възложения му ремонт, ищецът е изготвил на 27.06.2011г. протокол за извършените СМР - акт образец 19, в който стойността на същите е увеличена на 9980 лв., поради описаните непредвидени работи. Заявява, че така задължението на ответницата С. се е увеличило от 1519.76 лв. на 1899.94 лв. В покана, получена на 28.06.2011г. от възложителя, ищецът го е уведомил за изготвения протокол и е поканил собствениците за оглед на извършените СМР. Сочи, че Л. Т. и Н. М. са приели извършените работи, подписали са акт образец 19 и са заплатили пропорционално дължимите от тях суми, единствено ответницата не е била съгласна с протокола, не го е подписала и е представила писмено възражение до ищеца.. Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането на „Г. – П. С.” гр. Г. О., срещу П. Г. С. в размер от 1139.94 лв., представляващо задължение по договор за СМР от 28.05.2011г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата П. Г. С. е подала отговор на исковата молба в срока позакон.Заела е становище, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен. Твърди, че е изплатила сумата от 760 лева, а разликата до сумата 1519.78 лева ищецът не е пожелал да получи. Признава за меродавен и релевантен по делото само подписаният от нея договор от 28.05.2011г. с приложената и неизменна част към него количествено - стойностна сметка. По делото са привлечени като трети лица помагачи Л. Т. и Н. М. Събрани са гласни и писмени доказателства, изслушани и приети са СТЕ и СГЕ.Постановено е обжалваното решение. По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и въззивният съд възприема изцяло мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.В доклада по делото правилно е определено правното основание по предявения съдебен спор.Съдът е отделил спорното от безспорното, дал е указания във връзка с разпределянето на доказателствената тежест между страните.Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е изградил правни изводи, като е мотивирал правно обосновано съдебния си акт.Това обосновава и мотивира съда да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд по силата на разпоредбата на чл.272 от ГПК. В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявените искове. Безспорно по делото е, че между страните е съществувало облигационно правоотношение възникнало по силата на договор за строително монтажни работи/СМР / от 28.05.2011 г със страни ищец в качеството си на изпълнител и ответницата в качеството и на възложител. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че съдът като е приел представени от ищеца фактури,стокови и складови разписки за строителни материали за които се твърдяло че са вложини в ремонта на покрива в нарушение на съдопроизводствените правила не били обсъдени в мотивите на обжалваното решение.Правилно районния съд не е обсъждал тези писмени доказателства.Какво и колко като количество строителни материали са закупени,кога са закупени- по време на ремонта или преди е без значение.Съществено и значимо по делото е извършен ли е рамонт на покрива и описаните СМР извършени ли са.Представляват ли те основен ремонт на покрива.На този въпрос е отговорило вещото лице по приетата СТЕ.Вещото лице е установило че част от извършените СМР са скрити видове работа които подлежат на закриване при изпълнение на технологично следващите ги СМР като тези видове работи са подготвителни и необходими видове работи.От приложената количествено стойностна сметка към договора за строително монтажни работи от 28.05.2011 г не са предвидени извършените допълнителни СМР но същите са били необходими тъй като са свързани с технически проблеми по покрива на сградата заради което е започнат и ремонта и тяхното изпълнение е НАЛОЖИТЕЛНО за да бъдат отстранени проблемите.Нещо повече: вещото лице установило че ремонтът на покрива е невъзможно да бъде завършен ако не са били изпълнени тези допълнителни СМР които са наложили и подписването на Акт обр.19 от 27.06.2011 г в който са описани действително извършените СМР и по които жалбоподателката възразява. Несъстоятелно и второто оплакване на жалбоподателката че съдът без основание е приел заключението по СГЕ която била оспорена от жалбоподателката и според нея вещото лице е имало пропуски и неточности които са повлияли върху правилността на заключението.От заключението е установено, че жалбоподателката е положила лично подписа си върху възложител под №2 в поканата от 28.06.2011 г за приемане на видове СМР по протокол Акт обр.19 от 27.06.2011 г.Първоинстанционния съд е приел заключението,като убедително и мотивирано.От друга страна доводите при направеното оспорване не са убедителни с оглед категоричността на изводите в заключението,и липсата на искане от страна на жалбоподателката за назначаване на друга такава експертиза.Съществено значение за изводите на заключението има не изписването на цифрата 6 от датата на поканата а подписа на подписалото я лице. По изложените съображения оплакванията със възивната жалба като неоснователни следва да се оставят без уважение и се потвърди решението наГ. районен съд като правилно и законосъобразно. Водим от горното,съдът, РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА Решение№... от ... г. постановено по гр. д. №..../... г по описа на г. районен съд като правилно и законосъобразно. Решението на съда не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : |