Р Е Ш Е Н И Е
№ 67/7.2.2022г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, X КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 19.01.2022 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова и при участието на прокурора Паун
Савов, като разгледа дело номер 1314 по
описа за 2021 година докладвано от
съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ММ МЕХАНИКС“
ООД ЕИК ********* против
Решение № 583/27.09.2021 г., постановено по АНД
№ 1683/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик. С обжалваното решение
е потвърдено НП № 13-002279 от
28.10.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с
което на „ММ МЕХАНИКС“ ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: село Драгор, обл.Пазарджик, представлявано от управителя А.П.Ч., на
основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на
чл.4, ал.З, т.10 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ и
т.4 от Правилника по техническа безопасност при леене на метали (Профиздат
1967) във връзка с чл.166, ал.2 и ал.З от Наредба № 7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд, е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като законосъобразно.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено
решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него
наказателно постановление. Излагат се подробни съображения за
незаконосъобразността.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява, не се и представлява. Постъпило е писмено становище
За ответника – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено
становище.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик счита
жалбата за неоснователна.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно
доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са
възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от
настоящата инстанция.
С решението на Районен съд гр. Пазарджик е
потвърдено НП № 13-002279 от 28.10.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Пазарджик, с което на „ММ МЕХАНИКС“ ” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: село Драгор, обл.Пазарджик, представлявано от
управителя А.П.Ч., на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл.4, ал.З, т.10 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд /ЗБУТ/ и т.4 от Правилника по техническа безопасност при леене
на метали (Профиздат 1967) във връзка с чл.166, ал.2 и ал.З от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като
законосъобразно.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото, а именно, че Дружеството-жалбоподател
/касатор в настоящото производство/ е санкционирано за това, че на 07.05.2020
година в село Драгор, обл. Пазарджик в стопанисвания от него обект,
представляващ леярски цех, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.
1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е осигурил здравословни
и безопасни условия на труд на работещите в цех „Леярен“, като не е предоставил
писмена инструкция по техническа безопасност при почистване на шлака.
Нарушението било констатирано на
място в горепосочения обект на дружеството на 09.06.2020 г. при последваща
проверка.
Всичко това съставлявало
нарушение на чл.4, ал.З, т.10 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗБУТ/ и т.4 от Правилника по техническа безопасност при леене на метали
(Профиздат 1967) във връзка с чл.166, ат.2 и ал.З от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.
За констатираното нарушение бил
съставен АУАН от св. Теменужка Дъбова - ст. инспектор в ДИТ-Пазарджик, въз
основа на който било издадено атакуваното НП.
При така установеното от фактическа
страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано
извършеното от дружеството- касатор административно нарушение. В мотивите на
постановеното решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено както
представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя
съображенията, с които е потвърдено наказателното постановление.
Правилно е заключението на съда, че
съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на
изложените обстоятелства правна квалификация по чл. 4 ал.3 т.10 от ЗЗБУТ във
връзка с чл. 166 ал.2 и ал.3 от наредба № 7 за минималните и безопасни условия
за труд, доколкото се касае за неизпълнение на вменени с тази норма задължения
на работодателя.
Въззивният съд е отговорил на всички
възражения от страна на жалбоподателя /касатор в настоящето производство/.
Въззивното решение е подробно и мотивирано. Нови твърдения не се сочат пред
касационната инстанция.
Неоснователно е възражението, че НП не
е мотивирано в разрез с изискванията на чл. 59 от АПК. В случая за съдържанието
на НП не е приложим АПК, а чл. 57 от ЗАНН, като касационната инстанция намира,
че в достатъчна степен са изложени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението.
Съображенията на контролираната инстанция
за доказателствена необезпеченост на твърденията, че приложената след съставяне
на КП и АУАН Инструкция за техническа безопасност на труда при работа на
топилна индукционна пещ за топене на алуминий е съществувала към датата на
нарушението се споделят от касационния съд. В случай, че такава инструкция е
съществувала към този момент, тя е следвало да бъде предоставена на
проверяващите. Правилно в тази връзка са кредитирани показанията на св. Данчев
и св. Дъбова. Без значение за извода на съда е също обстоятелството, че лицата,
подписали инструкцията, не са били служители на дружеството към датата на
проверката.
Правилни са и изводите на съда за
извършено от дружеството нарушение съответства на вменената му от контролните
органи правна квалификация на чл. 4 ал.3 т.10 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 166
ал.2 и ал.3 от Наредба № 7 за минималните и безопасни условия за труд. Разпоредбата на чл.4, ал.З,
т.10 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вменява задължение
на работодателя да дава съответни инструкции на работниците като част от
задължението му за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В
чл.166, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд е разписано, че при използване на работното
оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на
работещите, какъвто е процесния случай, работодателят следва да осигурява
писмени инструкции, разбираеми за работещите, за които се отнасят, като
минималното съдържание на инструкцията е посочено в ал.З от Наредбата. След
като по делото е установено, че инструкция за работа с пещта за топене на
алуминий е липсвала, поради което се е стигнало до инциденти със служители на
дружеството, очевидно, е съставът на нарушението е осъществен.
Спорен е моментът, дали е
нарушена нормата на т.4 от Правилника по техническа безопасност при леене на
метали /Профиздат 1967/, като от касатора са релевирани възражения, че
процесния правилник не е публикуван, поради което не представлява нормативен акт и е нищожен.
Касационният съд не възприема съображенията на контролирана инстанция, че след
като правилника е посочен като действащ в мотивите на проекта към новата
Наредба № РД-06-04/02.03.2021 г., то същия представлява действащ нормативен
акт. Този въпрос обаче е без практическо значение, тъй като извършеното
съставлява нарушение на други две разпоредби от действащото законодателство, а
именно на визираните по- горе чл. 4 ал.3 т.10 от ЗЗБУТ и чл. 166 ал.2 и ал.3 от Наредба № 7 за
минималните и безопасни условия за труд.
Правилно е прието от съда и наложената
от наказващия орган глоба е в минимален размер от 1500 лв. Като това наказание
е справедливо и отговаря на критериите в чл. 27 от ЗАНН.
При разглеждане на делото въззивният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяната на решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по
всички възражения. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от
страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 583/27.09.2021 г., постановено по АНД № 1683/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА „ММ МЕХАНИКС“ ” ООД,
ЕИК: *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик направените по
делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2.
/п/